Р. А. Салваторе
Обещанието на краля вещер (20)

Глава 19
Разчистване на пътя

Облегнати един на друг, за да се подкрепят, Арраян и Олгерхан се спускаха бавно по стълбите. Ентрери се изкачи и се мушна между тях, изблъсквайки Олгерхан по-плътно до парапета, което накара полуорка да се хване с две ръце.

Ентрери се обърна към Арраян, която се държеше за него и се люшкаше нестабилно. Премести се, за да дойде рамото му зад нея и с едно движение я вдигна в прегръдките си. Погледна към Олгерхан, за да се убеди, че смешникът няма да се прекатури след тях и започна да слиза.

Арраян вдигна ръка пред лицето му и той погледна към нея, право в очите й.

— Ти ме спаси — каза тя с едва доловим глас. — Всички нас.

Ентрери почувства приток на кръв към лицето си.

За миг видя лицето на Дуавел, наслоено върху сходните черти на Арраян. Наистина почувства топлина и му хрумна, че трябва просто да продължи да върви, далече от групата, и да отведе Арраян надалече от всичко това.

Чувствата му, толкова калени и прагматични, след като бе прекарал почти целия си живот в отчаяни опити да оцелее, се опитаха да подложат на съмнение желанието му, да му покажат колко е нелогично. Но за пръв път от три десетилетия тези практични чувства нямаха думата в съзнанието на Артемис Ентрери.

— Благодаря ти — прошепна Арраян и ръката й проследи очертанията на бузата и устните му.

Бучката в гърлото му бе твърде голяма, че да му позволи друг отговор освен бързо кимване.

— Това ще издържи, но не за дълго — съобщи Атрогейт, приближавайки се до перилата на терасата, която гледаше към основния етаж.

Отдолу шестимата останали другари на джуджето погледнаха към него и към продължаващите удари и драскане, носещи се от вратата зад гърба му.

— Повече гаргойли, отколкото мумии — обясни Атрогейт. — Гаргойлите не удрят толкова силно.

— Стаята далеч не е обезопасена — вметна Кантан, който все още стоеше до отворената книга. — Ще намерят начин да проникнат. Да се махаме.

— Да унищожим книгата? — попита Олгерхан.

— Ще ми се да можех.

— Тогава да я вземем с нас? — попита Арраян и ужасът в гласа й подсказа много неща.

Кантан се подсмихна насреща й.

— Тогава какво? — намеси се Елъри и това бяха първите думи, които изричаше от известно време насам, а гласът й трепереше. — Дойдохме тук с цел, която ни изглеждаше ясна. Нима ще избягаме, без да я изпълним…

— Не съм казвал нищо за бягане, скъпа ми командир Елъри — прекъсна я Кантан. — Но трябва да се махнем конкретно от тази стая.

— С книгата — заключи Елъри.

— Невъзможно — отвърна й Кантан.

— Ба! Ще я откъсна от земята! — каза Атрогейт, покачи се на парапета и скочи долу на стълбите.

— Книгата е защитена — каза Кантан. — Но така или иначе е само проводник. Няма да я унищожим или завладеем преди да унищожим източника на силата й.

— И този източник е? — попита Олгерхан и нито на Кантан, нито на Джарлаксъл убягна как полуоркът се стегна при задаването на въпроса.

— Това трябва да установим — отвърна магьосникът.

Джарлаксъл не остана убеден, защото погледът на Кантан пробягваше към Арраян, докато говореше.

Мрачният елф знаеше, чу магьосникът отдавна е „установил“ източника, както бяха направили те с Ентрери.

Един поглед към убиеца, чието лице бе сковано и студено, докато гневно наблюдаваше Кантан, подсказа на Джарлаксъл, че Ентрери схваща добре ситуацията и не е особено щастлив от заключенията, които Кантан очевидно си бе извадил.

— Тогава откъде започваме? — попита Елъри.

— Чувствам нещо долу — отвърна Кантан.

Джарлаксъл разпозна, че мъжът блъфира, макар да не бе сигурен защо. В интерес на истината мрачният елф не беше сигурен, че предположението на Кантан е неточно. Определено част от източника на конструкцията стоеше до него под формата на жената полуорк. Но Джарлаксъл знаеше, че тя е малка част, сякаш Арраян е била първоначалната искра, която е изпратила гномска ракета във въздуха, преди основната експлозия да изпъстри небето с ярко горящи искри.

— Замъкът би трябвало да има крал — отбеляза мрачният елф и го вярваше, макар да усещаше ясно, че Кантан счита, че всъщност е кралица и то, стояща недалеч.

Не беше нито времето, нито мястото да се изправи открито срещу магьосника, осъзна Джарлаксъл. Тропането по вратата отгоре продължаваше, а драскането по главните врати на кулата покрай Кантан и книгата го караше да вярва, че срещу тях са се вдигнали десетки немъртви чудовища.

Стаята не беше убежище и съвсем скоро щеше да се превърне в крипта.

„Джарлаксъл ще прелисти книгата и ти ще го пазиш“, отекнаха в главата на Елъри магически изпратените думи на Кантан. „Когато се отдалечим достатъчно, ще направиш онова, за което си обучена. Точно както обеща.“

Очите на Елъри се разшириха, но тя съумя умело да прикрие изненадата си.

До нея долетяха още магически мисли: „Победата ни е лесно достижима и аз знам как да го направим. Но Джарлаксъл ще се противопостави. Той вижда в това лична изгода, независимо от цената за Дамара. За наше добро и за доброто на земята, мрачният елф трябва да бъде убит.“

Елъри прие продължаващите думи в крачка, без да е изненадана. Естествено, не разбираше изцяло за какво говори Кантан. Лесно достижима? Защо Джарлаксъл да не се съгласи с нещо такова? Нямаше смисъл, но Елъри не можеше лесно да отхвърли източника на информация и заповедите си. Кантан я бе открил преди много години и чрез действията му тя бе спечелила много и като ранг, и като репутация. Уменията й като войн бяха закалени от много години тренировки, но остротата, която й позволяваше да спечели там, където други се проваляха, бе възможна единствено благодарение на работата на Кантан и сътрудниците му.

Макар да бяха врагове на трона и на собствените й роднини, Елъри знаеше, че отношенията между короната на Дамара и Цитаделата на убийците бяха сложни и далеч не толкова враждебни и съпернически, колкото изглеждаха за страничните наблюдатели. Елъри със сигурност бе спечелила доста от отношенията си с Кантан — и магьосникът никога не я бе карал да прави нещо срещу интересите на короната.

Дълбоко в себе си обаче тя знаеше, че става нещо повече от онова, което й казва магьосникът. Нима Кантан търсеше някаква лична изгода? Нима използваше Елъри, за да разреши личен проблем, който имаше с мрачния елф?

Сега!

Елъри се разтресе от рязката намеса и погледът й се премести върху Кантан. Той стоеше непоколебим с присвити очи и тънки устни.

В главата на Елъри изникнаха стотици въпроси, стотици неща, които й се щеше да изиска от магьосника.

Как можеше да последва такава заповед срещу някого, който не бе направил нищо нередно по време на експедицията, някой, когото бе поканила да се присъедини и който се бе справил толкова блестящо до момента? Как можеше да причини нещо подобно на някой, когото бе познала като любовник, макар това да не бе имало голямо значение за нея?

Един поглед към Кантан й подсказа как и защо може да го направи.

Магьосникът я ужасяваше, както и бандата главорези, които представляваше.

В този момент всичко се изясни на командир Елъри и тя призна пред себе си за пръв път истината за връзката си с Цитаделата на убийците и магьосника, който я представляваше. Беше прекарала години да оправдава тайните си отношения с Кантан, казвайки си, че личните й придобивки и начинът, по който ще ги използва, ще подпомогнат кралството. През цялото това време в ума си Елъри бе смятала, че тя контролира отношенията.

Тя, роднината на Трант и крал Гарет и кралица Кристин, винаги щеше да прави най-доброто за Дамара и за величието на Кървав камък.

Какво значение имаше, ако мрачните пипала на избора й я отдалечаваха от онзи „момент на чудо“, който всичките й роднини очакваха със завист, освобождаването на свещената сила, която ще покаже на света, че тя е отвъд обикновените войни, че е паладин от потеклото на Гарет Драконоубиец?

В този момент голата истина за самозаблудата и оправданията й се стовари тежко върху й. Може би Кантан й предаваше правдиви мисли, за да оправдае убийството на мрачния елф. Може би тя се опитваше да се самоубеди, че Джарлаксъл наистина е пречка за така нужната им победа.

„Да, това е — каза си жената. — Те всички искаха да победят, всички искаха да оцелеят.“ Смъртта на Мариаброн трябваше да означава нещо. Замъкът на Зенги трябваше да бъде победен. Кантан го знаеше и очевидно знаеше нещо за Джарлаксъл, което не бе известно на Елъри.

Въпреки най-новото преосмисляне, дълбоко в сърцето си Елъри подозираше нещо друго. Дълбоко в сърцето си тя осъзнаваше истината за отношенията си с Кантан и Цитаделата на убийците.

Но някои неща бе най-добре да останат погребани дълбоко.

Трябваше да му вярва, не за негово, а за свое добро.

Превръзката на окото му го гъделичкаше. Нищо конкретно не му хрумна, но Джарлаксъл разбираше, че някаква магическа намеса — изпращане или гадаене, някаква невидима вълна магическа енергия — е прелетяла покрай него.

В първия миг мрачният елф се бе притеснил, че кралят на замъка, за който бе споменал, може да ги наблюдава, но после, щом Елъри подметна: „Вярваш ли, че е възможно да открием нещо по-надълбоко в магическата книга? Нещо, което Кантан е пропуснал?“, Джарлаксъл осъзна, че източникът на магията не е някой друг, а именно техният спътник магьосник.

Мрачният елф се опита да не позволи на реакцията му на въпроса да покаже, че е хванат неподготвен, когато излъга:

— Сигурен съм, че знанията на почитаемия Кантан за Изкуството са много по-обширни от моите.

Очите и ноздрите на Елъри се разшириха и мрачният елф осъзна, че я е притеснил с временния си отказ.

Реши да не я разочарова.

— Но аз съм мрачен елф и съм прекарал векове в Подземен мрак, където магията не е съвсем същата.

Може би има нещо, което съм способен да разпозная, а е убягнало на Кантан.

Той погледна към магьосника, докато говореше и Кантан се поклони елегантно, отстъпи настрани и покани с ръка Джарлаксъл при книгата.

Нещата станаха толкова ясни, колкото бе възможно.

— Нямаме време за това — изръмжа Атрогейт и на мрачния елф му хрумна, че звучи „като на театър“.

— Така е — включи се Елъри. — Изведи останалите, Атрогейт — заповяда тя. — Аз ще остана тук, за да пазя Джарлаксъл, докато ситуацията позволява.

Елъри кимна към книгата, но Джарлаксъл й направи знак да мине първа. Когато я последва, премина покрай объркания Ентрери.

— Неприятности — успя да му прошепне тихо.

Ентрери не направи движение, с което да покаже, че е чул нещо и тръгна с Кантан, Атрогейт и двамата полуорки надолу в тунела, по който Мариаброн бе поел на последното си пътешествие.

Джарлаксъл застана пред отворената книга, но не започна да я прелиства. Вместо това наблюдаваше как останалите се спускат в тунела и остана загледан в тъмния изход за няколко мига. Почувства и чу как зад него Елъри пристъпя нервно от крак на крак. Осъзнаваше, че вниманието й е съсредоточено върху него — определено не „пазеше заради него“. По-скоро пазеше от него.

— Приятелят ти Кантан смята, че е разрешил загадката на замъка — каза мрачният елф. Обърна се, за да изгледа жената и забеляза как кокалчетата й са побелели около дръжката на брадвата. — Но греши.

Лицето на Елъри се изкриви от объркване.

— Какво ти е казал? Откъде знаеш това?

— Понеже знам какво е разпознал от книгата, тъй като съм виждал подобна на нея.

Елъри го изгледа твърдо, а ръката й стискаше здраво дръжката, докато хапеше устни. Очевидно не се чувстваше удобно от ситуацията.

— Казал ти е да ме задържиш тук и да ме убиеш, не защото се страхува, че ще се окажа пречка за бягството или победата ни, а защото се притеснява, че ще му съпернича за книгата и тайните, които съдържа. Определено е безпринципен.

Елъри залитна назад и почти не падна на пода след очевидно точната забележка на Джарлаксъл. Но мрачният елф не беше толкова глупав, че да вярва, че е способен да я убеди с приказки да се откаже от планираните действия. Затова не бе неподготвен за реакцията на жената, когато изрече думите си и тя се нахвърли с рев върху него.

В ръката на мрачния елф се появи кинжал, който с едно движение на китката прерасна в меч. Прехвърли го в лявата си ръка точно навреме, за да парира размаханата брадва на Елъри и отстъпи достатъчно бързо, че да избегне сблъсъка с щита й. Втори кинжал изскочи от гривната на ръката му и той го метна по нея, забавяйки нападението й достатъчно дълго, че да измъкне трети от магическата гривна и отново да направи движението с китка. Когато първоначалната атака утихна и двамата се изправиха един срещу друг на равна нога, мрачният елф държеше чифт дълги тънки мечове.

Елъри нанесе разсичащ удар с обратен захват и настъпи напред, докато Джарлаксъл се претърколи покрай удара й и направи промушващо движение с меча си. Щитът й го отклони, а хитро обратно извъртане на брадвата отби промушването на второто острие на мрачния елф, което бе насочено ниско към издаденото напред коляно на жената.

Елъри нанесе удар надолу с щита си, описа стегната обиколка зад него и се протегна напред, щом заобиколи.

Джарлаксъл изви бедра назад после отново се измести напред зад проблясващата брадва. Спря и се хвърли на една страна, когато Елъри съкрати замаха си и се втурна рязко напред с могъща брадва в готовност. Движеше се плътно с него, стъпка по стъпка. Насочен под ъгъл меч отклони страховития й удар надолу. Щитът й удари един от мечовете и го отклони, после се вдигна, за да посрещне втория, после отново надолу, после…

Джарлаксъл бе твърде бърз с второто острие, изимитира висок удар още веднъж, но вместо това атакува ниско.

Елъри обаче също бе бърза и щитът се спусна навреме.

Жената се втурна напред с ръмжене и на Джарлаксъл се наложи да отстъпи бързо и да се завърти настрани. Вдигна и двата си меча в отчаян опит да парира и прие удара с щит в рамото, доволен, че инерцията му позволява да остави малко разстояние между себе си и изненадващо умелата жена.

— Ако спечеля отново, ще се озовеш ли в леглото ми? — подкачи я той.

Елъри не се усмихна.

— Тези дни отдавна отминаха.

— Не нужно да е така.

Отговорът на Елъри дойде под формата на нова внезапна атака и вихрушка от удари, които накараха Джарлаксъл да се защитава яростно и да отстъпва стъпка след стъпка.

 

 

Ентрери мина забързано покрай Атрогейт.

— Ще вървя най-отпред — обясни той. — Следвайте ме бързо, но внимателно.

Затича се надолу по коридора, блъсна вратата и връхлетя в стаята, където Мариаброн лежеше неподвижно с меч, поставен върху гърдите и острие, спускащо се под кръста му.

Ентрери поклати глава и отхвърли трагичната гледка. Пресече стаята до другата врата, направи повърхностна проверка за капани, когато видя, че не е била отваряна скоро и мина през нея, за да открие още един извит, спускащ се тунел.

Спусна се надолу и внимателно запали първата двойка факли, като чукна по плочата за натиск. После се обърна, изтича до вратата и се покатери покрай нея до върха на рамката. Използвайки единствено дребния ръб и покрива над себе си, убиецът се застопори на едно място.

Няколко мига по-късно Атрогейт мина под него, последван на близко разстояние от Олгерхан и Арраян.

Кантан се движеше последен. Преминаха, без да забележат убиеца, и преди още да са изчезнали зад завоя на тунела, Ентрери закачи пръсти за рамката на вратата, залюля се надолу и се приземи леко в стаята с Мариаброн. В мига, в който се приземи, се затича и продължи обратно нагоре по коридора.

 

 

Движенията й до голяма степен бяха в духа на бойния стил и нивото на умения, които му бе демонстрирала при спаринга им преди време във Ваасанската порта.

Елъри не бе новачка в битките и бе практикувала предимно техники за двубой. Усилията й подлагаха Джарлаксъл на изпитание при всяко движение. Той обаче я бе победил тогава и знаеше, че може да я победи отново.

Тя също би трябвало да го знае, както и Кантан, който я бе изпратил, би трябвало да разбира.

Освен…

В крайна сметка те бяха „Цитаделата на убийците“.

Елъри продължи потока на битката, нанасяйки бързи разсичащи удари с брадвата си, като наблягаше все повече и повече на дясната страна на Джарлаксъл.

Придружаваше почти всеки замах с внезапно изстрелващо мушкане с щита, като едновременно не оставяше пролуки в защитата си за мрачния елф и балансираше извъртанията си така, че краката й да са в правилната позиция, че да я тласкат наляво-надясно или напред-назад, според нуждата.

Беше добра, но не достатъчно и двамата го знаеха.

Наблюдателният елф за малко да пропусне момента, в който Елъри кръстоса крака — толкова плавна бе промяната. При все, че го забеляза, Джарлаксъл беше неприятно изненадан колко ефикасно и бързо жената внезапно се завъртя, така че щом отново бе с лице към него, тежката атака на брадвата бе насочена отляво.

И не можеше да я спре.

Очите на Джарлаксъл се разшириха и той дори се усмихна на „смъртоносния замах“ — движението, често използвано от убийците, онова допълнително ниво на бойни умения отвъд всякакви разумни граници, които противникът им очакваше. Джарлаксъл, естествено, бе очаквал нещо подобно, но въпреки това, щом го видя да се разкрива пред очите му, се страхуваше, знаеше, че не може да го спре.

Елъри изрева и замахна яростно към рамото на мрачния елф. Джарлаксъл се намръщи и преметна меча си в опит поне частично да отклони удара, като едновременно с това се хвърли настрани, в отчаян опит да се махне от пътя на брадвата.

Но ревът на Елъри премина в писък, а брадвата й се заклати насред удара. Ръката й увисна безчувствено, щом Нокътя на Шарон се стовари върху рамото й.

Майсторски изработената сребърна броня изтрака и се разхлаби, когато раменната връзка се скъса от силата на удара.

Тя залитна и се обърна в опит да се свести и да вдигне щит, за да отблъсне убиеца.

Другата ръка на Ентрери обаче вече бе под щита й и камата лесно намери шева на нагръдника и се плъзна между ребрата на жената в лявата страна на гърдите й.

Елъри замръзна безпомощна на ръба на поражението.

Ентрери не завърши движението, а я задържа там с камата на място. Елъри го изгледа гневно и той призова изсмукващите живот сили на оръжието само за момент, колкото да й позволи да осъзнае цялата истина за очакващата я съдба.

Тя не настоя. Беше победена и го показа. Ръката, с която държеше оръжието увисна и не се опита да спре брадвата, когато се изплъзна от хватката й и издрънча на пода.

— Интересен обрат на събитията — отбеляза Джарлаксъл, — че Кантан се обърна срещу нас толкова бързо.

— И че роднина на краля на Дамара е инструмент на гилдията на убийците — добави Ентрери.

— Не знаеш нищо — изръмжа насреща му Елъри или понечи да го направи, но той завъртя камата съвсем леко и я накара да се изправи на пръсти. Командирът едва си пое въздух насред вълната от болка.

— Когато те питам, ще отговаряш — нареди й Ентрери.

— Казах ти, че Кантан е заблуден — обърна се към нея Джарлаксъл. — Вярва, че убивайки Арраян, ще победи кулата — той се обърна към Ентрери. — Вярва, че тя е Херминикъл на замъка, но аз не съм съгласен.

Очите на Ентрери се разшириха.

— Това е извън силите на Арраян — обясни Джарлаксъл. — Може би е започнала процеса, но нещо по-могъщо от нея се е намесило.

— Не знаеш нищо — произнесе през стиснати зъби Елъри.

— Знам, че ти, законният представител на крал Гарет в това приключение, се канеше да ме убиеш, макар да не съм извършил нищо срещу короната и рискувам всичко в името на кралството — отбеляза Джарлаксъл.

— Така твърдиш ти.

— Значи отричаш, без доказателство, понеже Кантан ще се отърве от Джарлаксъл, ще се отърве от нас — добави мрачният елф, — че той може да претендира за всякакви тайни, които Зенги е оставил на това място и в тази кула. Ти си пионка, при това доста глупава, лейди Елъри. Разочароваш ме.

— Тогава приключвай с мен — отвърна тя.

Джарлаксъл погледна към Ентрери и забеляза, че приятелят му почти не обръща внимание. Той измъкна ножа и се стрелна към изхода на тунела и четиримата, които така глупаво бе оставил сами.

Магическият й щит абсорбира голяма част от удара, но въпреки това мълнията на Кантан я запрати към една стена.

— Ще боли по-малко, ако отслабиш защитите си и приемеш неизбежното — отбеляза магьосникът.

Отстрани Олгерхан за пореден път се опита да се добере до Кантан и Атрогейт отново бе там, за да го блокира.

— Тя е основата на замъка — каза Кантан на едрия разгневен полуорк. — Когато загине тя, ще загине и звярът на Зенги.

Олгерхан изръмжа и нападна — или по-скоро се опита, но Атрогейт го изрита в глезените и го запрати на земята с лице към пода.

— Остави нещата да се случат — предупреди го джуджето. — Тук няма възможности за избор.

Олгерхан скочи на крака и яростно замахна със сопата си към джуджето.

— Е, добре тогава — каза джуджето и с лекота избегна сечащия удар. — Правиш погрешен избор.

— Приключвай с твърдоглавия глупак — инструктира го Кантан и спокойно запрати срещу Арраян серия щипещи, блестящи снаряди.

Магьосницата полуорк бе издигнала достатъчно щитове, за да отклони основната част от атаките, но непрестанният порой я караше да отстъпва и тя беше безпомощна, нямаше и шанс за контраатака.

За Олгерхан гибелта се приближаваше дори по-бързо. Полуоркът бе добър и завършен боец по стандартите на Палишчук, но срещу Атрогейт не бе нищо повече от сечащ новак, а в отслабеното си състояние даже не бе обещаващ. Замахна отново и бе блокиран, после се опита да нанесе тромав страничен удар.

Атрогейт се плъзна под замахналата сопа, като въртеше и двата си боздугана. Оръжията на джуджето се стовариха тежко и почти едновременно върху външната част на коленете на Олгерхан. Преди краката му дори да успеят да се подгънат, Атрогейт скочи напред и заби челото си в слабините му.

Олгерхан се преви одве, а Атрогейт засили нагоре един от боздуганите, така че веригата се уви около врата на полуорка, а тежката топка го удари в лицето. Със завъртане и внезапно грубо дръпване, което счупи кост, Атрогейт преметна Олгерхан през рамо и го запрати безпомощен на земята.

— Олгерхан! — извика Арраян и също залитна и падна на колене.

Кантан наблюдаваше сцената с голям интерес.

— Свързани са по някакъв начин — размишляваше на висок глас. — Физически. Може би освен кралица замъкът има и крал.

— Човекът идва — извика Атрогейт щом погледна покрай Кантан към коридора.

„Стига размишления“, каза си магьосникът и се възползва от слабостта на Арраян, за да запрати още едно заклинание, пълна с киселина магическа стрела.

Тя проби защитната й сфера, удари я в стомаха и я събори в седнала позиция до стената. Арраян извика от болка и се опита да сграбчи дребното оръжие с треперещи ръце.

— Убий го щом влезе — инструктира го Кантан.

Магьосникът изхвърча от стаята през един от страничните коридори, точно когато Ентрери нахлу.

Убиецът погледна към Атрогейт, към Олгерхан и към Арраян, после обратно към джуджето, което се приближаваше неотклонно с развъртени боздугани. Атрогейт сви рамене.

— Предполагам, че това е начинът, по който трябва да свършат нещата — каза джуджето почти извинително.

 

 

Елъри държеше ръцете си разперени настрани, без да знае какво се предполага да направи.

— Вземай оръжието си и да се махаме — каза й Джарлаксъл.

Тя го изгледа за няколко мига, после се наведе да вземе брадвата, като през цялото време гледаше към Джарлаксъл сякаш очакваше да я нападне.

— О, вдигни я — каза мрачният елф.

Въпреки това Елъри се поколеба.

— Нямаме време за това — каза Джарлаксъл. — Ще нарека малката ни битка недоразумение, и съм убеден, че в момента я виждаш по същия начин. Освен това сега вече знам номера ти — а той е прекрасно движение! — и ако отново се изправиш насреща ми, ще те убия. — Спря се и я изгледа похотливо. — Може би ще ти изискам някакво заплащане по-късно, но засега нека да приключим с този замък и адското изчадие Зенги.

Елъри вдигна брадвата си. Джарлаксъл се обърна и тръгна след Ентрери.

Жената нямаше представа какво да прави или на какво да вярва. Емоциите й се вихреха също както и мислите й и тя се почувства много странно.

Направи крачка към Джарлаксъл, изпълнена с желание всичко просто да се свърши и да се върне обратно в Дамара.

Подът се надигна и я погълна.

Когато чу тупването зад себе си, Джарлаксъл рязко се обърна, насочил мечове в готовност. Моментално видя, че оръжията няма да са нужни. Бързо отиде до Елъри и се опита да я разтърси. Приближи лицето си до устните й в опит да почувства дъха й и огледа малката рана, нанесена от Ентрери.

— Значи камата все пак стигна до сърцето ти — каза Джарлаксъл с тежка въздишка.

Ентрери не беше сигурен дали Атрогейт е невероятно добър или просто необичайният му стил и въоръжение — никога не бе чувал за друг, който да се бие едновременно с два боздугана — го караха да се движи по странни и неудобни начини.

Каквато и да бе причината, Ентрери осъзнаваше, че е в беда. Един поглед към Арраян му подсказа, че нейното положение е още по-отчайващо. Това някак си го притесняваше също толкова, ако не и повече.

Той заглуши разстройващата мисъл с ръмжене и извика серия от стени от пепел в опит да отклони твърдоглавото и яростно джудже. Естествено, Атрогейт просто преминаваше успешно през всяка стена, ревейки и размахвайки оръжията толкова енергично, че Ентрери не смееше да се приближи.

Опита се да открие слабостите на джуджето. Да намери пролука в защитата на малкия звяр. Но Атрогейт беше твърде прибран, а движенията му твърде координирани. Предвид силата на джуджето и странните заклинания на боздуганите му Ентрери просто не можеше да рискува да си разменят удари, дори и с могъщите си оръжия.

Нито пък можеше да блокира, защото се страхуваше, че Атрогейт може да увие във веригата на боздугана си някое от оръжията му и да го измъкне от ръцете му.

Или по-лошо, възможно ли бе ръждивата слуз, покриваща оръжието в лявата ръка на джуджето, да съсипе острието на Нокътя на Шарон?

Ентрери използваше бързината си и се стрелваше насам-натам, имитирайки удар и отстъпвайки почти веднага. В този момент не се опитваше да нанесе удар, макар че вероятно би пробвал промушване, ако се появеше пролука. Вместо това убиецът се движеше така, че да вкара джуджето в различен ритъм. Караше Атрогейт да се движи странично или да се обръща бързо, все движения, които бяха нетипични за праволинейния войн.

Ентрери обаче знаеше, че това щеше да отнеме много, много време и след още един поглед към Арраян осъзна, че тя няма да издържи.

С тази неприятна мисъл в главата той се хвърли изведнъж, обръщайки инерцията на отскока си в опит за бързо убийство.

Но един свистящ боздуган отклони Нокътя на Шарон настрани, а вторият изпрати Ентрери в отчаяно странично превъртане. Атрогейт го последва с развъртени оръжия и Ентрери едва успя да му се измъкне и да избегне размазване на черепа.

— Търпение… търпение — подкачи го джуджето.

Ентрери осъзна, че Атрогейт познава точно стратегията му и вероятно е виждал същата техника, използвана от всеки умел опонент, срещу когото се е изправял.

Убиецът трябваше да я премисли. Трябваха му малко пространство и време. Внезапно се втурна напред, но докато Атрогейт успее да нададе въодушевен вик, Ентрери бе изчезнал, спринтирайки през стаята.

Атрогейт се спря и го изгледа с открито любопитство.

— Бягаш или мислиш да ме удариш отдалече? — попита джуджето. — Ако бягаш, момче, изчезни кат жребче. Но знай отсега, че близо стоя! Буахаха!

— Макар да намирам външния ти вид за отблъскващ, джудже, не си и помисляй, че бих побягнал от такъв като теб.

Атрогейт се разсмя гръмогласно и нападна — или поне се впусна в атака, защото щом започна да скъсява разстоянието между себе си и Ентрери, отстрани долетя продълговат диск, който се разшири и разпъна и се приземи на пода между двамата. Атрогейт не успя да спре инерцията си и се приземи с главата надолу в междупространствената дупка.

Изрева. Изпсува. Приземи се тежко на десет крачки дълбочина.

После продължи да псува още малко, при това в рими.

Ентрери погледна към входа на тунела, където се беше подпрял Джарлаксъл.

Мрачният елф сви рамене и отбеляза:

— Капан за мечки?

Ентрери не отвърна. Прелетя през стаята до Арраян и бързо измъкна магическата стрела от корема й. Взря се в злокобния снаряд и с нарастващ гняв проследи как върхът му продължава да изпомпва киселина. Поглед към Арраян му подсказа, че е дошъл навреме, че раната не е смъртоносна, но не можеше да отрече истината, когато погледна ясното й лице. Тя умираше и буквално бе с единия крак в отвъдния свят.

Отчаяние обхвана Ентрери. Виждаше паднала пред себе си не Арраян, а Дуавел. Разтърси жената и й изкрещя да се върне. Без да се замисля за действията си, откри, че я прегръща, после я отблъсна на една ръка разстояние и продължи да я вика отново и отново.

 

 

Паднал на пода на една страна, умиращият Олгерхан видя как силите на Арраян я напускат и осъзна, че голяма част от настоящите тегоби на скъпата му приятелка се дължат на магическото им обвързване. По същия начин както пръстенът бе накарал Олгерхан да сподели теглото й, така бе започнал да действа и наобратно. Олгерхан знаеше, че раните му са фатални и е на прага на смъртта.

И вземаше Арраян със себе си.

С цялата сила, която успя да събере, полуоркът измъкна пръстена от ръката си и го метна настрани.

Причерня му, а в същото време Арраян отвори очи.

Ентрери се дръпна назад с изненада. Тя все още изглеждаше ужасно, по-слаба от всеки друг, когото някога бе виждал. Единственият начин, по който можеше да я опише, бе изтъняла и лишена от живителна енергия. По-крехка, отколкото едно човешко същество би трябвало да бъде, много по-крехка, отколкото преди битката.

Но все още бе жива, в съзнание, и както осъзна убиецът, бе изпълнена с гняв.

— Не! — изкрещя жената. — Олгерхан, не!

Тонът й подсказваше, че се кара на полуорка, но в същото време е наясно с раната му. В комбинация с внезапното й завръщане от гроба това действително учуди убиеца. Ентрери погледна отново към Джарлаксъл, който напрегнато изучаваше двойката, но изглеждаше не по-малко любопитен.

Арраян — слаба, изцедена и тежко ранена, се довлачи покрай Ентрери до своя другар.

— Ти свали пръстена — каза тя и хвана лицето му в ръце. — Сложи го обратно! Олгерхан, сложи го обратно!

Той не можеше да й отговори.

— Ти искаше да ме спасиш — изплака Арраян, — но нима не знаеш? Не мога да бъда спасена, за да те гледам как умираш. Олгерхан, върни се при мен. Трябва! Ти си всичко, което обичам, единственият, когото обичам. Ти си, Олгерхан. Винаги си бил ти. Моля те, върни се при мен!

Гласът й ставаше все по-слаб, а раменете й се тресяха от ридания, докато държеше скъпия си приятел в прегръдките си.

— Пръстенът? — попита Джарлаксъл.

Арраян не отговори, но мрачният елф осъзнаваше каква е истината и без нейна помощ. Помисли си за всички онези мигове, когато двойката бе изглеждала така, сякаш споделя болката и умората си.

— Значи замъкът има крал — отбеляза Джарлаксъл, обръщайки се към Ентрери, но убиецът не го слушаше.

Стоеше и се взираше в двойката, подсмихвайки се на себе си и на глупавите си фантазии за бъдеще заедно с Арраян.

Без нито дума обяснение Артемис Ентрери изхвърча от стаята.