Р. А. Салваторе
Обещанието на краля вещер (13)

Глава 12
Погледът в очите й

Когато Ентрери настигна Джарлаксъл и останалите, те вече бяха направили лагер на една могила отвъд северната стена на Палишчук.

От тази позиция растящият замък се виждаше твърде ясно.

— Когато тръгнах оттук последния път, не беше нищо повече от основи и приличаше на постройка, много по-малка от тази — каза им Мариаброн шепнешком. — Уингхам го нарече копие на замъка Опасни и вече се страхувам, че е прав.

— А ти някога си поглеждал към онова ужасно място, така ли? — попита Елъри.

— Е, ако вътре няма никой, ще го направим наше укрепление! — изрева Атрогейт. — Имам си приятели, които да пазят таз стена!

— Имаш си навик, който ще те остави без глава — промърмори Джарлаксъл, но достатъчно силно, че да го чуе Атрогейт, което естествено накара дивото джудже да се разсмее още по-силно.

— Каква изненада — отбеляза мрачният елф.

— Единствения вид, който харесвам! — отвърна Атрогейт без забавяне.

— Съмнявам се, че е необитаем или че ще остане за дълго такъв — намеси се Праткъс. — Мога да почувствам злото излъчване на нещото — като сигнален огън, предполагам, за всяко чудовище в този край на Вааса.

Ентрери погледна към Джарлаксъл и двамата си размениха многозначителни погледи. Странният замък, подобно на кулата, с която се бяха сблъскали преди, вероятно нямаше нужда от външен гарнизон. Кулата почти ги бе убила и бе унищожила вероятно най-добрия му артефакт. Ентрери се зачуди колко ли по-страховит може да е замъкът, защото бе в пъти по-голям от онази единична кула.

— Каквито и да са чувствата ти, добро ми джудже, и каквито и да са страховете ни, на нас е възложено да изследваме по-отблизо — вметна Кантан. — Това ще е нашият курс, нали, командир Елъри?

Ентрери долови някакъв подтекст в думите на Кантан. Може би фамилиарност?

— Наистина, дългът ни съвсем ясно е такъв — отвърна Елъри.

На Ентрери се стори, че тя се държи твърде формално с магьосника, твърде хладно.

— Значи на сутринта — каза Мариаброн. — Уингхам каза, че ще се срещне с нас тук тази вечер, а той не е от онези, които нарушават думата си.

— Не го и прави — долетя глас от подножието на хълма и всички се обърнаха едновременно, за да погледнат възрастен полуорк, който стъпваше тежко по склона ръка за ръка с жена, чиято друга ръка бе хваната здраво от друг полуорк, едър и тромав екземпляр.

Обикновено Ентрери би се фокусирал върху най-едрия в групата, защото се движеше като войн и бе достатъчно грамаден, за да се предполага, че е евентуална заплаха. Но убиецът въобще не гледаше към него, очите му се отклониха към жената в средата. Сякаш изплува на светлината от лагерния им огън като някакво привидение, излязло от сън. Макар да бе хваната подръка от двамата мъже около нея, тя изглеждаше отдалечена от тях, почти безплътна. Имаше нещо познато в широкото й плоско лице, в блясъка в очите й и в наклона на устата й, докато се усмихваше, съвсем леко нервно. Имаше нещо топло у нея, Ентрери почувства някъде дълбоко навътре в себе си, сякаш само като я бе зърнал, у него се бяха събудили отдавна забравени и все още неясни спомени за по-добро място и по-добри времена.

Тя погледна към него и очите им се срещнаха. За един дълъг миг сякаш имаше видима аура във въздуха помежду им.

— Както обещах, Мариаброн, доведох племенницата си Арраян Фейлин и нейния придружител Олгерхан — каза Уингхам и наруши магията на момента.

Арраян примигна, прочисти гърлото си и отклони поглед.

— Книгата беше изгубена за нас за известно време — обясни Мариаброн на останалите. — Арраян бе тази, която я откри, както и нарастващата постройка на север от града. Тя беше първата, която разпозна тази тъмна сила и ни предупреди.

Ентрери погледна първо жената, после Джарлаксъл, в отчаян опит да прикрие паниката в очите си. Спомените за кулата извън Хелиогабалус погребаха онези за далечна и недостижима топлота и фактът, че по някакъв начин жената бе свързана с тази зла постройка на краля вещер, прободе сетивата на Ентрери.

Спря се и обмисли това чувство.

Защо трябваше да му пука?

Погледът, който Ентрери хвърли на Арраян, когато Уингхам я представи, не остана незабелязан за Джарлаксъл.

„Нито пък бе пропуснат от едрия придружител от другата страна на Арраян“, отбеляза мрачният елф.

Джарлаксъл също бе хванат леко неподготвен, когато за пръв път погледна към племенницата на Уингхам, защото определено не очакваше привлекателност у един полуорк. Очевидно беше взела повече от човешкото си наследство, отколкото от оркския си родител или прародител и освен това Джарлаксъл видя в Арраян сходство с друга жена, която бе познавал — не човек, а полуръст.

„Ако Дуавел Тигъруилис имаше човешка братовчедка — помисли си Джарлаксъл, — то тя определено щеше да прилича на Арраян Фейлин“.

Може би това бе разпалило внезапния интерес на Ентрери.

Джарлаксъл смяташе целия обрат за истински забавен. Може би леко опасен, имайки предвид размера на пазача на Арраян, но пък Артемис Ентрери определено можеше да се грижи за себе си.

Мрачният елф се присъедини към другаря си, докато останалите се настаняваха около северния край на хълма. Ентрери беше от далечната страна и наглеждаше южната ивица — малко парче земя между лагера им и градската стена.

— Замък — промърмори Ентрери, когато Джарлаксъл седна до него. — Проклет замък. Илнезара ти е казала за това.

— Разбира се, че не — отвърна мрачният елф.

Ентрери обърна глава и го изгледа кръвнишки.

— Дойдохме на север към Вааса и съвсем случайно се натъкнахме на нещо толкова подобно на онова, което оставихме в Дамара? Невероятно съвпадение, не си ли съгласен?

— Казах ти, че нашите благодетели вярват, че може да има съкровища за откриване — отвърна невинно мрачният елф. Приближи се по-близо снижи гласа си и добави: — Появата на кулата на юг показва, че на повърхността скоро може да се появят и други съкровища, да, но аз ти бях казал за това.

— Съкровища? — долетя скептичното ехо. — Така ли би нарекъл замъка?

— Евентуално…

— Нима вече забрави срещу какво се изправихме в онази кула?

— Победихме.

— Едва избягахме живи — заспори Ентрери. Проследи загрижения поглед на Джарлаксъл на север и осъзна, че трябва да снижи гласа си. — И какво получихме?

— Черепа.

— В замяна на ръкавицата ми? Не бих го нарекъл честна размяна. И как предлагаш да се бием с тази постройка, когато ръкавицата вече я няма? Да не би Илнезара да ти е дала някой предмет, за който не знам? Или пък някаква информация?

Джарлаксъл положи големи усилия да запази безизразно изражение. Последното нещо, което искаше да направи в момента, предвид погледа на Ентрери към Арраян, бе да му обясни за вида на връзката между Херминикъл магьосника, Херминикъл лича и самата кула.

— Усещането за приключение, приятелю — бе единственото, което каза Джарлаксъл. — Велик артефакт на Зенги, книга, може би, или пък някаква друга подсказка ни очаква вътре. Как можем да не вземем под внимание тази възможност?

— Леговището на дракона често крие огромни съкровища, дори артефакти, и според аргументите ти подобен лов би бил най-великото приключение — контрира го Ентрери с неприкрит сарказъм. — Когато приключим тук, може би нашите „благодетели“ ще ни дадат карта за далечните им роднини. Едно изпълнено с приключение пътуване след друго.

— Това е идея.

Ентрери просто поклати бавно глава и обърна погледа си обратно на юг и към далечните стени на Палишчук.

Джарлаксъл се разсмя и го потупа по рамото, после се изправи и понечи да се отдалечи.

— Има връзки между другарите ни, които все още не разбираме напълно — каза Ентрери и накара мрачния елф да се спре за момент.

Джарлаксъл беше доволен, че приятелят му остава все така проницателен и нащрек както винаги.

— За какво съм ти пак, кльощав простак? — изрева Атрогейт, докато се приближаваше към Кантан на далечната западна страна на хълма, където магьосникът бе опънал палатката си — обикновена, с формата на обърнато V, достатъчна да побере един или може би двама души, ако бяха слаби колкото него.

— Млъкни, тъпако — прошепна Кантан от вътрешността на палатката. — Ела тук!

Атрогейт се огледа наоколо. Останалите изглеждаха съвсем доволни и заети със собствените си дела.

Праткъс и Елъри бяха край огъня и готвеха нещо, което миришеше добре, но в интерес на истината, за Атрогейт нямаше храна, която да не мирише добре. На северния край на хоризонталния връх на хълма Арраян и Олгерхан седяха, взрени в мрака, докато проклетият мрачен елф беше отишъл на юг да се присъедини към смуглия си приятел. Атрогейт знаеше, че Мариаброн е изчезнал нейде в нощта, заедно със странния полуорк Уингхам.

Със свиване на рамене чернобрадото джудже падна на колене и пропълзя в палатката на Кантан. Вътре нямаше друга светлина освен далечния отблясък на лагерния огън, но това бе достатъчно на Атрогейт, за да осъзнае, че е сам в палатката. Но тогава откъде бе дошъл гласът на Кантан?

— Какво си намислил? — попита Атрогейт.

— Млъкни, глупако, и ела тук горе.

— Горе? — докато се придвижваше по посока на гласа, лицето на Атрогейт се докосна до въже, висящо от върха на палатката. — Горе?

— Покатери се по въжето — долетя рязък шепот отгоре.

Това се стори глупаво на джуджето, защото ако се изправеше, щеше да вдигне палатката от земята. Той обаче бе около Кантан достатъчно дълго, че да разбира странните прийоми на магьосника, така че с ново свиване на рамене сграбчи въжето и започна да се катери. Веднага щом краката му се отлепиха от земята, Атрогейт се почувства така, сякаш е напуснал ограниченията на палатката. С пакостлива усмивка джуджето задвижи ръце по-бързо и се закатери нагоре по въжето.

Там, където главата му трябваше да се удари в тавана на палатката, се оказа странно мъгливо пространство, магически разлом между измеренията. Джуджето се впусна през него и остана без въже — то просто свършваше насред въздуха!

Атрогейт се хвърли в кълбо напред и се приземи върху мека постелка. Претърколи се в седяща позиция и се озова в относително голяма стая, може би около дузина квадратни стъпки, добре обзаведена с много плюшени постелки, двойка столове от здраво дърво и малък пиедестал, върху който имаше кристална топка. Кантан надничаше в сферата.

— Е — обади се Атрогейт, — щом си помъкнал таквиз хубавини, защо опъваш палатка, в която едва се събира джудже, сгънато на три?

Кантан му махна нетърпеливо и джуджето въздъхна при липсата на оценка на остроумието му. Сви рамене, изправи се и мина по мекия килим, за да седне срещу кльощавия магьосник.

— Голи полуръстове? — попита с похотливо намигване.

— Всъщност отговорите ни от Кнеликт — отвърна Кантан, споменавайки отново името на величествения магьосник, за да изтрие усмивката от самодоволното изражение на Атрогейт.

Джуджето премести лице към кристалната топка и се втренчи в нея. Разкривената му физиономия изпълни сферата и предизвика изскимтяване от страна на Кантан, който се дръпна назад и го изгледа кръвнишки.

— Не виждам нищо освен теб — каза Атрогейт. — И си по-кльощав отвсякога!

— Магьосникът може да гледа в топката. Джуджето може да гледа само през нея.

— Тогава защо ме извика? — попита Атрогейт и се облегна в стола си. Огледа стаята отново и забеляза пламтящото огнище с гърне на него. — Имаш ли нещо, което става за ядене?

— Шпионите на цитаделата търсеха отговори надлъж и нашир — обясни Кантан. — Чак до Калимпорт.

— Никога не съм го чувал. Място ли е?

— На югоизточните брегове на Фаерун — отвърна Кантан, макар джуджето да не бе впечатлено. — Оттам произлизат нашите приятели — и дори не са променили имената си. Е, мрачният елф е от Мензоберанзан.

— И него не съм го чувал.

— Няма значение — отвърна магьосникът. — До неотдавна двамата са били в Калимпорт, придружени от много други мрачни елфи от Подземния мрак.

— Това съм го чувал. Дам, оттам идват проклетите мрачни елфи.

— Млъкни.

Джуджето въздъхна и сви рамене.

— Опитали са се да завладеят тъмните улички на града — каза Кантан.

— Улиците не са се предали, нали?

Магьосникът отново присви очи и изгледа заплашително джуджето.

— Изправили са се срещу гилдията на крадците, която доста прилича на нашата цитадела. Този Джарлаксъл е искал да контролира джебчиите и убийците на Калимпорт.

Атрогейт обмисли това за няколко мига, после прие по-сериозно изражение.

— Мислиш, че са дошли тук със същата идея?

— От всичко, което сме видели, няма признаци, че са довели със себе си съюзници — обясни магьосникът. — Може би са били унизени и са разбрали къде е мястото им сред нас. Може би не, и ако е така…

— Да, знам, ще ги убием в битка — отвърна джуджето, почти отегчено.

— Елъри е готова да се справи с мрачния елф.

— Ба, мога да ги размажа и двамата и да се приключи с това.

Кантан се наведе светкавично напред с разширени очи и диво изражение.

— Не ги подценявай — предупреди той. — Това не е обикновена двойка. Пътували са из цял Торил, а за мрачен елф да го направи толкова открито не е малко.

— Да, да, да — съгласи се Атрогейт, размахвайки чепатата си ръка във въздуха, за да успокои избухливия магьосник. — Внимателно и предпазливо и прочее. Винаги така.

— В противовес на обичайните ти методи.

— Методи, които са ме довели, където съм. — Той замълча, подскочи, после бързо се огледа, като дори преброи пръстите си. — При това без липсващи парчета, какво ще кажеш за това?

— Млъкни.

— Продължаваш да го повтаряш.

— Забравяш ли защо дойдохме тук? Кнеликт ни изпрати с цел.

— Да, да, да.

— Просто бъди готов — каза Кантан. — Ако се стигне до размяна на удари, да се надяваме, че Елъри ще може да се справи с мрачния елф. Другият е твоя задача.

Атрогейт щракна с пръсти във въздуха.

Дори докато Атрогейт още стоеше насреща му, Кантан започна да обмисля втори план, просто за всеки случай. Но се спря бързо, разбирайки от самодоволното изражение на джуджето, че могъщият Атрогейт не го счита за нужно.

В интерес на истината, и с оглед на множеството врагове, които Атрогейт бе ликвидирал с лекота, Кантан също не смяташе.

 

 

Командир Елъри се затича към източния край на върха на хълма. От лявата й страна се издигаше копието на замъка Опасни, отдясно Палишчук изглеждаше смален от истинската грандиозност на новата конструкция. Пред нея се издигаха североизточните върхове на Галенските планини, простиращи се на север, където се сблъскваха с гигантския леден къс на Великия ледник.

Елъри присви очи и клекна по-ниско, в опит да промени ъгъла на черния хоризонт, защото бе мернала движение в почти пълния мрак.

— Какво има? — попита джуджето Праткъс, подтичвайки зад нея.

Елъри поклати глава и бавно извади брадвата от ремъците на гърба си.

От другата страна Ентрери и Джарлаксъл също го забелязаха, както и Олгерхан и Арраян.

Силует, по-тъмен от сенките, се рееше към командира, размахвайки бързо прилепоподобни криле.

Елъри залитна назад с писък, както и Праткъс, но после, действайки само по инстинкт, дръпна брадвата назад, хвана дръжката с две ръце и метна оръжието към приближаващия се нападател.

Брадвата удари с тъп звук и хрущене и крилатото създание се изви по-високо във въздуха. Елъри клекна ниско, когато се спусна върху нея.

— Демони! — изрева Праткъс, щом видя звяра на фона на искрите от лагерния огън. Светлината лъщеше по ноктестите му ръце и крака и отвратителната му рогата глава. Беше хуманоидно създание с широки криле.

По-високо от Праткъс, но по-ниско от Елъри, създанието бе едновременно здраво и жилесто.

— Гаргойли — поправи го Джарлаксъл отдалече.

Обсидиановият звяр сграбчи с нокти брадвата на Елъри, която се бе забила дълбоко в гърдите му. От двете страни на раната течеше тъмна кръв. Задържа се хоризонтално още малко, после се строполи с главата напред и се затъркаля по билото на хълма.

Елъри моментално се хвърли отгоре му.

— Идват още! — изкрещя тя.

Плъзна се на колене до падналия гаргойл, сграбчи брадвата си с две ръце и я измъкна.

Зад нея Праткъс вече се бе заел със заклинанията, призовавайки магията на Думатоин, богът на джуджетата, пазителя на тайните под планината. Завърши с рязко ръкомахане, вдигайки ръце високо и нашироко, и докато произнасяше последната сричка от магията, експлозия от ярка светлина изпълни въздуха около него, сякаш самото слънце бе изгряло.

На тази светлина джуджето и останалите видяха, че думите на Елъри са точни, защото тъмни форми пляскаха с криле насам-натам на границата на ярката магия.

— Значи забавлението започва — каза Ентрери на Джарлаксъл.

Извади меча и камата си и се хвърли в битката, криввайки настрани, макар да не го осъзнаваше, за да се приближи до жената Арраян.

— Защитна постройка! — изкрещя Елъри. Призив от Мариаброн, идващ нейде от подножието на хълма, накара нея и останалите да се обърнат.

— Стегнат ред! — изкрещя, докато се засилваше от ръба на билото, после изчезна в нощта.

Ентрери се претърколи в кълбо напред, когато един гаргойл се спусна към него. Ноктите на създанието изтракаха във въздуха над убиеца. Той се изправи със замах и отсече крака на гаргойла преди създанието да изчезне от обсега му.

Ентрери не можа да го последва, защото второ се нахвърли върху него, размахвайки диво ръце. Създанието се опита да се приближи, за да го захапе или да го прободе с рога си, но мечът на Ентрери го принуди да отстъпи назад и да премести и двете си ръце от лявата страна на убиеца.

Ентрери пристъпи напред и надясно и направи лъжливо движение с камата. Гаргойлът се обърна, за да се претърколи зад него, но убиецът смени оръжията, меч в лявата ръка, кама отдясно, захванати обратно. Пристъпи напред с левия си крак, но го подпря стабилно, спря и смени посоката на инерцията си, обръщайки се отново към приближаващото се създание.

Един нокът одраска рамото му, но раната не беше сериозна. Убиецът с желание размени този удар със своя, забивайки камата дълбоко в средата на гърдите на гаргойла.

В добавка Ентрери изтегли малко от живителната сила на гаргойла чрез вампирското острие и почувства облекчаващата топлина на зарастващата рана.

Щом се отдръпна и завъртя отново, Ентрери замахна назад с меча, като удари създанието по лицето и го запрати с трясък на земята. Приключи завъртането, събирайки ръцете си и когато се изправи, оръжията му отново бяха в по-удобните си позиции — Нокътя на Шарон в дясната му ръка, инкрустираната кама в лявата.

Ентрери погледна първо надясно, където видя Арраян, Олгерхан и джуджето Праткъс, подредени в стабилен защитен триъгълник; после наляво, където Джарлаксъл беше приклекнал и свиваше и разпускаше ръката си, изпращайки поток ножове към прелитащ наоколо гаргойл. Създанието се повдигна с широко разперени криле, за да улови въздушното течение. Покръжи за момент, поемайки още един пробождащ удар, после се завъртя във въздуха и се гмурна бързо към мрачния елф.

Джарлаксъл срещна погледа на Ентрери за момент, намигна малко пресилено, после създаде сфера от мрак, скривайки напълно очертанията си и района около себе си.

Ентрери не успя да сдържи потрепването си, когато гаргойлът се гмурна в нея с пълна скорост.

Всякакви мисли да отиде при приятеля си изчезнаха бързо и той инстинктивно се хвърли на земята и се превъртя, замахвайки с меча си, за да отблъсне още едно от рогатите създания.

Друго обаче бе на земята и налиташе към него, а куцането му подсказа на Ентрери, че това е създанието, което бе посякъл по-рано.

Ентрери присви колене и повдигна хълбоците си от земята, извивайки гръб. С напрягане на добре подготвените си мускули се изстреля на крака и посрещна атаката с кос замах, който принуди гаргойла рязко да спре.

Вторият падна зад гърба му, но убиецът не бе хванат неподготвен. Той се обърна, докато създанието се приземяваше, мушкайки с камата си — без шанс да улучи, а колкото да задържи гаргойла настрани.

Мечът му се завъртя нагоре и настрани, отдясно наляво, после обратно отляво надясно и при това второ завъртане очите и ръцете на гаргойла последваха движението на острието. Мечът отново се изви в кръг и създанието трябваше да се извърти още повече и да загуби равновесие.

Ентрери остави острието да измине целия път назад, докато върхът му не се насочи право надолу. Извъртя се с него и под него, повдигна го нависоко заедно с ръцете на гаргойла. Създанието отново се опита да се извърти настрани, но движението на Ентрери бе навело убиеца към него. Той се остави да падне върху гаргойла, забивайки камата си в тялото му.

Убиецът с лекота възстанови равновесието си, използвайки теглото на гаргойла, за да прекрати падането си. Измъкна камата от тялото му и се завъртя обратно, за да се изправи срещу втория преследващ го гаргойл.

Мечът се насочи напред и гаргойлът подскочи нависоко, размахвайки криле, за да мине над него. Ентрери освободи непрогледната черна пепел от острието и тръгна напред, докато гаргойлът мина над него. Приклекна ниско под стената от пепел и махна с меча зад себе си, за да създаде втора.

Докато гаргойлите се обръщаха едновременно, за да огледат загадката, Ентрери се втурна през пелената, мушкайки с меча надясно, а с камата наляво. Той зави бързо надясно, където беше улучил, и нанесе удар с камата в корема на създанието, последван от полуобръщане, което му позволи да удари лицето на виещото създание с ефеса на Нокътя на Шарон. Докато измъкваше камата, обърна захвата й и я заби обратно в раненото чудовище веднъж, два пъти, три пъти…

Ентрери скочи напред уж за да се изправи срещу втория гаргойл и хитростта му накара създанието да изгуби инерцията си, но убиецът спря рязко и се завъртя, а мечът му замахна на нивото на рамото, за да отсече главата на ранения звяр.

Ентрери си позволи да падне назад, преценявайки движението, за да съвпадне перфектно с подновеното приближаване на втория звяр, който се впусна в атака и скочи над него.

Промуши нагоре с меча, посичайки гаргойла зад коляното и се претърколи назад, изправяйки се на крака зад създанието, което се мъчеше да се обърне.

Твърде бавно.

Ентрери го промуши в бъбрека с камата и гаргойлът изскимтя и отскочи настрани, завъртайки се.

Но убиецът беше там с Нокътя на Шарон, замахващ отдолу нагоре. Гаргойлът се опита да блокира и загуби едната си ръка.

Той обаче почти не забеляза, защото убиецът го притисна, нанасяйки удар по бедрото му с камата. Ентрери се изви и затегли, докато бързо се отдръпна, стъпвайки с левия си крак далече назад и дърпайки гаргойла малко напред.

Достатъчно близо за Нокътя на Шарон. Дясната ръка на убиеца долетя напреко и могъщият меч разсече гаргойла от лицето до раненото бедро.

Създанието изпищя, надавайки наистина неземен звук, и залитна крачка назад, после още една. Опита се да размаха криле и да отлети, но беше твърде късно за това и с объркан поглед към убиеца то падна мъртво.

Яркозелени мълнии пламнаха от пръстите на Арраян и се забиха в един атакуващ гаргойл. Един след друг магически създадените снаряди достигнаха и попариха създанието. С всеки следващ стъпките му напред ставаха все по-несигурни.

Въпреки това, докато гледаше жената, Праткъс се опасяваше, че гаргойлът ще се втурне върху нея. Той прогони гледката от ума си — тя трябваше да издържи! И продължи със заклинанието, скачайки към Олгерхан, който се биеше с две създания, а тежката му сопа премазваше протегнатите им ноктести ръце. Синкава магия се отдели от Праткъс и се вля в едрия полуорк. Лечебните енергии спряха кръвта от раната, която полуоркът бе получил при първия сблъсък.

Вик отстрани накара джуджето да се завърти на пети, точно навреме, за да види как гаргойлът се сблъсква с Арраян и двамата падат един върху друг. Джуджето скочи напред и удари чудовището по рогатата глава с бронирания си юмрук. Още докато удряше, осъзна, че снарядите на Арраян са си свършили работата. Сграбчи мъртвото създание за раменете и го отхвърли от жената, после хвана Арраян за ръка и я изправи отново на крака.

От счупения нос на Арраян течеше кръв, но джуджето нямаше време за това. Обърна се и започна да плете заклинание. Арраян направи същото, макар нейното мистично напяване да бе замазано от кръвта в устата й.

Снарядите й полетяха първи и се отклониха от двете страни на Олгерхан, за да ударят създанията, с които трескаво се биеше.

— Затвори очи! — изкрещя Праткъс миг преди заклинанието му да се активира.

Експлозия от ярка светлина изпълни района на битката и Олгерхан и гаргойлите едновременно отскочиха, ужасени. Преди едрият полуорк или Арраян да успеят да поставят под съмнение тактиката на джуджето, целта стана ясна, защото гаргойлът от лявата страна на Олгерхан започна да маха отчаяно с криле, очевидно заслепен.

Олгерхан се хвърли към десния. Завъртя тежката сопа пред себе си. Щом отиде далече наляво, я пусна с едната ръка. Прекара я под лявата си ръка и продължи замаха, придвижвайки я зад гърба си, където я хвана отново с дясната. Завъртя оръжието така, че задната му част да стърчи пред него, хвана я близо до ръба на дръжката с лявата си ръка и мушна напред в туловището на скачащия гаргойл, като същевременно пристъпи напред.

Опустошителният удар преви гаргойла надве и Олгерхан отстъпи и бързо дръпна сопата назад, така че и двете му ръце да са на дръжката й. Надавайки страховит рев, огромният полуорк замахна с две ръце и цапардоса гаргойла по тила, събаряйки го с лице на земята.

Олгерхан се хвърли към второто създание, а Праткъс вече произнасяше нова лечебна магия за война, когато Арраян изпищя и полетя напред, ударена с глава от поредното спускащо се създание.

Праткъс, естествено, насочи вниманието си към гаргойла край него, но не и преди да забележи, че Олгерхан също извива гръб от внезапна болка, макар нищо да не го бе ударило. Без да има време да разгадава загадката, джуджето нанесе страничен удар с малкия си боздуган.

Гаргойлът го хвана за дръжката, под топката с шипове, но джуджето бе очаквало точно това. Мускулестите крака на Праткъс се развиха, изстрелвайки го право в създанието и той нанесе удар с левия си юмрук, който се стовари право в лицето на гаргойла. Това, а не боздуганът, бе предпочитаният начин за атака на Праткъс, защото носеше тежки метални ръкавици, омагьосани специално за битка.

Джуджето продължи да напада, притискайки лицето си в гърдите на гаргойла. Пусна боздугана и започна да нанася удар след удар с юмруци в туловището на гаргойла. Всеки удар предизвикваше задъхано изръмжаване и надигаше гаргойла от земята.

Край него Арраян отново се ориентира към битката.

Тежък удар привлече вниманието й към Олгерхан, чиято сопа завъртя във въздуха слепия гаргойл, толкова брутално бе нанесен ударът.

Арраян долови движение с крайчеца на окото си и сграбчи кесията, където държеше съставките за магиите. Махна с ръка и призова магията си и въздухът над и до Олгерхан се изпълни с подобни на паяжина нишки.

Арраян нямаше на какво да закачи мрежата, така че тя не спря спускането на гаргойла, но когато създанието се удари в земята между нея и Олгерхан, беше цялото омотано и яростно се опитваше да се освободи.

Положението му само се влоши, когато втори гаргойл прелетя покрай Арраян, заби се в краката на омотания и го препъна. Точно зад този очукан силует изскочи Праткъс, надаващ бойния си вик.

Олгерхан също беше там и нанасяше тежки разсичащи удари, които раздробяваха костите на гаргойла.

Ударите бързо намаляха и Праткъс се обърна да запита едрия полуорк какво става. Думите замряха в гърлото му, когато осъзна, че Олгерхан се бори за въздух, изтощен и едва стоящ на краката си.

Джуджето го изгледа с любопитство, без да разбира напълно. Войнът не бе получил сериозни удари, а битката едва бе започнала.

Поклащайки глава, Праткъс можеше само да се обърне и да потърси нещо друго за удряне.

След поредното претърколване под ноктите на още един спускащ се гаргойл, Ентрери се зачуди защо въобще си прави труда да се изправя. Зачуди се и защо, в името на Деветте ада, джуджето войн и кльощавият магьосник не са се включили в битката. Предположи, че това скоро ще се промени, когато един гаргойл връхлетя върху палатката на магьосника и яростно разкъса тъканта.

Но двамата не бяха вътре.

Очите на Ентрери се присвиха, когато палатката падна настрани и остави гаргойла учуден пред въже, висящо от въздуха. Гаргойлът го подръпна, после се покатери. Главата и раменете му изчезнаха в междупространствения джоб.

Последва ярък проблясък на пламък и обезглавеното тяло на гаргойла се изтърколи на земята. От въздуха изскочи Атрогейт, а единият му боздуган пушеше.

— Дайте ми момчетата, а вий се бийте с момиченца — изрева той. — Защото всеки знае, че в къдричките им има ноктенца! Буахаха!

Ентрери се замоли дузина гаргойли да удушат малкото чудовище.

Една двойка сякаш щеше да направи точно това, спускайки се бързо от въздуха, но въртящите се боздугани на джуджето ги задържаха на разстояние, а от междупространствения джоб долетя изпепеляваща мълния.

Отдалече Ентрери видя експлозията на мълнията съвсем ясно, защото силата й беше толкова могъща, че изпепели гаргойлите по пътя си и ги разхвърля настрани. Видя Кантан да наднича над въжето и осъзна, че кльощавият магьосник не е за подценяване.

Трети гаргойл, който беше на земята, нападна джуджето, което изрева в отговор и също се нахвърли върху него. Създанието извъртя глава, за да го прободе с рога си, но Атрогейт отскочи и по същия начин нанесе удар с глава, предизвиквайки сблъсък с челото на създанието, преди то да успее да насочи рога си.

Джуджето и гаргойлът отскочиха назад и се загледаха един в друг, като изглеждаха сякаш краката им не ги държат.

Атрогейт отново изкрещя „Буахаха!“, изсумтя и се изплю върху лицето на създанието.

— Набелязах те със слюнка, за да знам къде да цункам! — изкрещя той.

Джуджето внезапно се завъртя и единият от боздуганите му се вряза в лицето на зашеметения гаргойл. Главата на създанието отхвръкна назад. С широко разтворени ръце гаргойлът изви гръб и се взря в тъмното небе.

Атрогейт изви торса си докато продължаваше да се върти, така че ръцете му бяха изпънати диагонално и покритата с шипове глава на втория боздуган се стовари отвисоко върху главата на гаргойла.

Създанието се разтресе надолу и все едно отскочи.

Изглеждаше сякаш просто ще се строполи.

Джуджето обаче не поемаше рискове или просто се наслаждаваше твърде много. Развъртя оръжията си в по-стегнати, редуващи се пируети над главата си и удари гаргойла неколкократно, избутвайки го назад и назад, докато накрая просто не остави мъртвото създание да се строполи на земята.

— Буахаха! — изкрещя джуджето и се втурна по посока на Праткъс и двамата полуорки.

Но се спря внезапно, а тежките му обувки издълбаха бразди на земята.

Ентрери поклати глава и тръгна в същата посока, но се спря щом джуджето замръзна и се обърна. Знаеше какво е привлякло вниманието на Атрогейт и в гърлото му се появи буца, щом видя как четири гаргойла се гмуркат в сферата от тъмнина на мрачния елф.

— Джарлаксъл! — изкрещя той.

Убиецът потрепна, когато гаргойлите изчезнаха в непроницаемата сянка.

Викове, вой, писъци на болка и кръвожаден глад изригнаха отвътре.

Ентрери откри, че му е трудно да диша. Чу се как прошепва:

— Стигни дотам, джудже.