Р. А. Салваторе
Духът на демона (15)

Глава 15
Гордост

— Майер Дек и паурът Кос-косио — каза Пони, много доволна от развитието на събитията в Каер Тинела. Тя, Елбраян, Томас Гингеварт и Белстър О’Комли седяха около лагерния огън в укреплението на бегълците и нетърпеливо чакаха завръщането на Роджър Локлес и останалите разузнавачи, които се опитваха да разберат пълния ефект от нощната атака срещу чудовищата. Подозираха, че новините ще са добри.

Освен двамата главатари още няколко чудовища бяха убити, но те, дори и тримата великани, не бяха така важни като двамата предводители.

Още повече, че Майер Дек сам бе убил Кос-косио пред втрещените погледи на паурите!

Преди идването на демона дактил великаните и паурите рядко се съюзяваха; нещо повече, те се мразеха помежду си така силно, както ненавиждаха и хората. Бестесбулзибар бе прекратил тази разпра, ала с падението му съюзът бе продължен само заради необходимост, тъй като и двете армии бяха навлезли навътре в земите на хората. Ала това бе съюз, който можеше да се разтури и по най-малкия повод.

— Да бяхме убедили Майер Дек да се присъедини към нас, нямаше да ни помогне толкова — отбеляза през смях Елбраян. — Надеждата ми пламна, като го видях как хвърля паурския главатар в пламъците.

— И сега, след като Майер Дек и трима от великаните му са мъртви — добави Пони, — можем да очакваме, че сърдитите паури имат надмощие.

— Но гоблините са по-дружелюбни към великаните, отколкото към злите джуджета — отбеляза Томас Гингеварт. — Макар че великаните често ги ядат!

— Това е вярно — призна Елбраян, — при това положение вероятно двете страни ще са в равновесие, тъй като градът гъмжи от отвратителните гоблини. Освен ако между тях не се намери някой с голямо влияние, опасявам се, че битката в града е едва в началото си.

— Дано се избият сами — каза Белстър О’Комли, надигайки халбата с бира, донесена от Роджър Локлес. Отпи юнашка глътка и почти пресуши халбата.

— Та значи те са слаби, а ние сме достатъчно силни, че да се подготвим за битка — каза Томас.

— Достатъчно сме, за да помогнем на останалите да преминат покрай градовете на юг — поправи го Елбраян. — Вече видяхме достатъчно битки.

— Към Палмарис — извика Белстър и се оригна.

Томас Гингеварт не бе така развеселен.

— Преди месец или даже седмица, дори преди два дни, щях да се съглася с вас — обясни той. — Ала Каер Тинела е нашият дом и ако враговете ни настина са толкова отслабени, значи е дошло време да си върнем града. А и това бе планът, нали така? Да видим колко силни са и да ударим?

Елбраян и Пони си размениха нервни погледи, разбираха желанието му.

— Това е дискусия за по-късно — спокойно каза пазителят. — Не знаем колко силни са укрепленията в Каер Тинела.

Томас изсумтя.

— Ти се промъкна там — каза той. — Колко по-опустошителна можеше да е една атака, ако всичките ни войни бяха зад теб?

— Опустошителна, но и за двете страни, опасявам се — отвърна Пони. — Ние ужилихме чудовищата и освободихме затворниците само заради елемента на изненадата. Ако Майер Дек бе усетил, че приближава по-голяма сила, щеше да нареди всеки пленник да бъде убит и защитата на Каер Тинела определено щеше да е много по-силна.

Томас отново изсумтя, не желаеше да приеме аргументите й. Според него, щом Елбраян, Пони, техният невидим приятел Джуравиел и Роджър Локлес можеха да нанесат такива щети, той и войните му щяха да свършат работата докрай. Елбраян и Пони отново се спогледаха и тихо се съгласиха да не коментират. Добре разбираха чувствата на Томас, нуждата му да вярва, че домът му не е изгубен. Само се надяваха да е достатъчно интелигентен, че да се вслуша в техните доводи и че изоставянето на града и бягството на юг е по-удачният ход.

Белстър О’Комли усети напрежението и поведе разговора в друга посока, а именно за съдбата на армията от чудовища по другите земи.

— Щом ние ги бием така здраво тук, вероятно това се случва навсякъде — каза той. — Хо, обзалагам се, че следващата пролет ще бъда във „Виещата Шийла“ в Дъндалис! — завърши той, отново напълни халбата си и я пресуши.

— Възможно е — каза искрено пазителят, а оптимизмът му изненада Пони. — Ако армията на чудовищата се разпадне, кралят бързо ще поиска земите си обратно.

— И Шийла отново ще завие — изрева Белстър, защото в своето пиянство бе забравил всичките си клетви да изкара остатъка от живота си кротко в Палмарис. Вълнението му докара и други около огъня, като повечето носеха храна и пиене.

Разговорът стана по-весел, разказваха се анекдоти от едни по-щастливи времена, преди нашествието на чудовищата, и това, което започна като чакане на вести се превърна в празнуване на победата. Елбраян и Пони почти не продумваха, предпочитаха да слушат бъбренето на останалите и само се споглеждаха и кимаха. Вече бяха уредили среща с Джуравиел призори в боровата долчинка и след като чуеха какво има да каже елфът за силата на враговете им, щяха да вземат своето решение.

Нощта напредна и огньовете бяха почти догорели. Повечето от хората си легнаха. Накрая, само час преди пукването на зората, разузнавачите се завърнаха, водени от развълнувания Роджър Локлес.

— Великаните ги няма! — обяви младежът. — Всичките са се махнали!

Прогонени от паурите, без дори да се съпротивляват!

— Те не искат да са тук — обясни Пони, — по принцип предпочитат дупките си по стръмните планини на Дивите земи.

Томас Гингеварт победно изкрещя.

— А гоблините? — попита спокойно Елбраян. Той не искаше вълнението на Роджър да набере сила и да накара Томас и останалите да поемат по пътя на собственото си унищожение. Дори без великаните, останалите паури можеха да се окажат непобедими.

— Имаше битка и някои загинаха в нея — отвърна Роджър, без да се спира. — Други се разбягаха из гората.

— Ала някои са останали с паурите — разбра Елбраян.

— Да, но…

— И много малко паури са били убити? — прекъсна го пазителят.

— Останалите гоблини ще побегнат при първите признаци на битка — каза убедено Роджър. — Останали са само заради страха си от червенокапците.

— Сплотени от страх, някои армии са печелили велики победи — сухо каза Пони.

Роджър я погледна.

— Готови са да бъдат прогонени — каза той спокойно.

— Още е рано за такъв извод — бързо отвърна пазителят и вдигна ръка да прекъсне Томас. Изправи се пред Роджър и каза:

— Отговорността ни е твърде голяма, за да избързваме с решенията.

— Както ти направи, когато хукна към Каер Тинела сам — излая в отговор младежът.

— Направих това, което считах за правилно — отвърна тихо и спокойно Елбраян. Усещаше погледите на хората. Знаеше, че всеки конфликт между него и Роджър може се окаже източник на сериозен проблем. Тези хора обичаха Роджър Локлес, вярваха му и той наистина бе направил много за тях в дните на тяхното изгнаничество. Ала ако сега грешеше и позволеше на желанието си да води тези хора да надделее над разума, тогава всичките му предишни подвизи щяха да изгубят смисъл, защото бегълците скоро щяха да са мъртви.

— Както сторих и аз, освобождавайки тридесетимата пленени войници — силно и високо каза Роджър.

— Самичък? — намеси се Пони.

Елбраян вдигна ръка, давайки й знак да замълчи.

— Много е рано да решаваме дали да нападнем градовете, или да ги избегнем — каза той. — Скоро ще знаем повече, когато настъпи светлината на деня.

И пазителят се обърна с надеждата, че разговорът е приключил, и понечи да се отдалечи.

— Връщаме си Каер Тинела — обяви Роджър Локлес и немалко гласове го подкрепиха. — И Земепад — продължи младежът. — А после ще се свържем с Палмарис, за да може армията на краля да утвърди позициите ни.

— Хората на краля може и да не дойдат чак толкова на север — възрази Пони. — Във всеки случай не бива да разчитаме прекалено на това. Не още. Не и докато Палмарис е заплашен от нашествие.

— Откъде знаеш? — остро попита Роджър.

— Служила съм в армията на краля — призна Пони, — сред Бреговата охрана. Разбирам добре техните приоритети и те уверявам, че спрямо Палмарис, вторият по големина град в Хонс-де-Беер и порта към Масур Делавал, Каер Тинела и Земепад са незначителни. Ако Палмарис падне, пътят към трона в Урсал е открит.

Това охлади малко ентусиазма на Роджър. Той потръпна, мислейки как да отговори, но преди това се намеси Томас Гингеварт.

— Всички сме уморени — каза той високо, привличайки вниманието на околните. — Казват, че добрите вести понякога изморяват като лошите, а двете заедно се равняват на седмица тежък труд.

— Това е вярно — съгласи се Белстър О’Комли.

— Затова и нашето настроение е добро, а мислите ни са изпълнени с надежда — продължи Томас, — но пазителят и Джилсепони са прави.

Не му е сега времето да решаваме.

— Враговете ни са объркани и замаяни — възрази Роджър.

— И поне още един ден ще си останат така — отговори рязко Томас. — Няма да нападнем градовете през деня така или иначе, затова нека си починем и дано утре видим нещата по-ясно.

Елбраян погледна Томас и му кимна с благодарност, че така разумно бе поел нещата под контрол. Сетне кимна към Пони и двамата се отдалечиха към долчинката и боровете, за да получат по-ясна картина за положението на врага.

Роджър Локлес изчака в лагера още малко, след което, когато никой не му обръщаше внимание, тръгна по следите на пазителя и жената към, както се досещаше, срещата им с техния личен разузнавач.

Настигна Елбраян и Пони в долчинката, обкръжена от борови дръвчета. Изчерви се, дори си помисли да си тръгне, когато двамата се прегърнаха и се целунаха страстно. Роджър си отдъхна, щом се разделиха.

Ако беше помислил върху чувствата си по-внимателно и по-откровено, Роджър щеше да разбере, че целувката им го смути повече. Смути се не само защото бе станал свидетел на интимност, но защото ставаше дума точно за тази красива жена. Ала той все още не бе способен да изследва себе си така добре по проблемите, които засягаха тези двама новодошли. Затова приближи по-близо и не бе изненадан изобщо, когато от клоните на близък бор долетя познатият мелодичен глас.

— Късметът бе с нас тази нощ — обясни Джуравиел, — великаните ги няма вече, а с тях си отидоха и немалко гоблини. Само открита битка между паурите и великаните би била по-голямо щастие за нас.

— Но това не се случи — отвърна Елбраян, — затова трябва да приемем, че силата на паурите все още е значителна.

— Така е, наистина — потвърди Джуравиел, — макар предводителят им да бе изпечен!

— Хората искат да нападнат Каер Тинела, да върнат дома си — намеси се Пони.

— Не е ли така, Роджър Локлес? — добави Елбраян, доловил присъствието на младежа.

Роджър се приведе дори по-ниско и зарови лице в тревата.

— Омръзна ми шпионирането на този — отбеляза Джуравиел и се спусна от дървото.

— Хайде излез, де — подкани го Пони. — Нали искаш да чуеш какво имаме да си кажем, ела и се присъедини към разговора.

Роджър няколко пъти си повтори, че няма начин тези тримата да са го видели, нито знаят със сигурност, че ги е последвал.

— Ами стой си с лице в тревата тогава — засмя се Елбраян, след което се обърна към Джуравиел. — Аз съм против такова нападение.

— И си прав — отговори елфът, — ако войната е все още в задънена улица, тогава със сигурност би трябвало да обмислим такъв удар. Ала аз съм убеден, че Каер Тинела не е нещо повече от временно убежище на паурите и няколкото гоблини, които са останали. Със сигурност не е база за провизии на някаква организирана група чудовища. Нищо не може да се спечели с такава атака — градът в момента не може да бъде превзет и удържан, — а може да се изгуби всичко. Не бива да подценяваме силата на враговете, останали в Каер Тинела.

— Мисля, че е по-умно да преминем покрай града и да побегнем на юг — добави Елбраян.

— Вероятно пътят на юг сега е открит — отговори Джуравиел. — Ала за колко време, нямам представа.

— Няма да е лесно да убедим хората да изоставят домовете си — обясни Пони.

— Ще успеем — увери я Елбраян. Той погледна към Роджър Локлес, защото смяташе, че това изявление най-накрая ще го накара да излезе от скривалището си.

— Може би на теб не ти е пукало за дома ти — отговори младежът, щом изскочи от укритието си и се изправи лице в лице с пазителя, — но ние сме верни на Каер Тинела.

— И ще си го върнете — каза спокойно Елбраян. — Тази война няма да трае още дълго и веднага щом областта около Палмарис бъде обявена за сигурна, кралят ще изпрати армия на север.

— И какво ще намерим тогава? — каза Роджър, приближавайки се към много по-високия Елбраян. — Пепелищата, останали от домовете ни.

— Ще ги построите наново — спокойно отвърна Елбраян.

Роджър се изсмя на идеята.

— Собственият ни дом в Дъндалис бе унищожен преди години — каза Пони — и после построихме всичко наново с Белстър и останалите. А сега бе унищожен отново.

— И пак ще бъде построен — твърдо каза Елбраян. — Къщите могат да се построят, ала погубените хора не се връщат.

— Семейството ми бе избито в тази атака — каза Пони, поставяйки нежно ръката си на рамото на младежа.

— Както и моето — добави Елбраян. — Тогава загубих всичките си приятели.

Изражението на Роджър се смекчи за момент, когато погледна Пони, ала после той се отдръпна и очите му се изпълниха с гняв.

— Не ми разправяй за твоята мъка — излая той, — знам какво е да загубиш приятелите и семейството си. И не се страхувам. Джуджетата са в Каер Тинела, моят дом, затова ще отида там и ще се отърва от всяко едно от тях. Ти отложи това, но след успеха на атаката ни не можеш да го спреш. Хората ще последват мен, Нощна птицо — каза той и посочи гърдите си. — Мислиш, че ти си водачът им, но не ти, а Роджър Локлес спаси затворниците в последната атака, пак Роджър Локлес ги хранеше през цялото време, като крадеше под самия нос на Кос-косио Бегулн.

— Аз! — викна той и отново посочи към себе си. — Няма да ги прогониш от Каер Тинела. Те ще последват мен.

— Към гибелта си — спокойно отвърна пазителят. — Всичко това заради Каер Тинела ли е, Роджър, или за да се наложиш като водач.

Роджър махна пренебрежително с ръка.

— Не сме свършили, Нощна птицо — каза той, като изплю елфическата титла с презрение, а после се обърна и си тръгна.

Пони понечи да го последва. Лицето й се бе изопнало от гняв, ала Елбраян вдигна ръка да я спре.

— Той е млад и объркан — каза пазителят. — Мисли, че си е извоювал място сред тези хора и ние сме му го отнели.

— Той никога не е бил формалният лидер на групата — каза Джуравиел. — Тази чест се пада по-скоро на Томас Гингеварт и Белстър О’Комли. Роджър по-скоро е работил извън групата. Пристигането ти не би трябвало да засяга тази му роля.

— Той се вижда като героя на тези хора — разсъди Пони.

— Той е героят им — поправи я Елбраян.

— Съгласен съм — каза Джуравиел, — но той мисли, че няма място за други.

— Роджър Локлес! — високо извика Елбраян.

Роджър, който бе стигнал до края на долчинката, спря и се обърна.

— Трябва да приключим с това, тук и сега — каза пазителят. — За доброто на всички. — Макар да говореше решително, изражението му разкриваше безпокойството му.

— Дай на Джуравиел меча си — каза той на Пони с тежка въздишка.

Пони се загледа в любимия си и отвърна:

— Не му е сега времето.

— Точно сега е — каза пазителят. — Дай на Джуравиел меча си. — Погледна към Пони и приближаващия Роджър, като се мъчеше да разбере напълно мотивите на младия крадец. — И си тръгни — добави Елбраян, — не бива да ставаш свидетел на онова, което ще се случи. Заради него.

Пони изтегли малкия си меч от ножницата и го подаде на елфа, като през цялото време гледаше Елбраян право в очите.

— Ако го нараниш… — предупреди тя, сетне се обърна и се оттегли към прикритието на боровата гора.

Елбраян бе достатъчно умен, за да разбере какво означава Пони да остави заплахата си недовършена.

— Бъди внимателен — предупреди го и Джуравиел, — последствията може да са мрачни, ако нараниш честта на някой човек.

— Дано не се стигне дотам — искрено каза Елбраян, — защото и аз се опасявам от последиците. Но този разрив не може да продължава до безкрай. Не бива в такава тежка ситуация да изискваме от хората да избират между Роджър и мен.

— И смяташ, че Роджър ще те послуша? — попита Джуравиел.

— Ще го накарам да ме послуша — увери го Елбраян.

— Вървиш по много тънко въже, Нощна птицо — каза елфът.

— Както ме научихте ти и Тунтун — отвърна пазителят.

Джуравиел кимна, предаваше се.

— Нека той започне, ако се стигне дотам — посъветва го елфът.

Елбраян кимна и след това се стегна, когато храбрият както винаги Роджър се изправи срещу него.

— Уморих се от нашата препирня, Роджър Локлес, самообявил се предводителю на групата — каза Елбраян. — Ала в последната ни атака към Каер Тинела показахме, че можем да работим добре и заедно.

— Показахме, че моите задачи, а не твоите, са за доброто на хората — отговори младежът.

Елбраян прие обидата, разбираше гнева зад нея.

— И двамата свършихме добра работа в града — каза той тихо и спокойно. — Ти освободи затворниците, за което всички ние сме ти благодарни. Но аз победих Майер Дек — удар, от който нашите врагове няма скоро да се възстановят.

— Но аз щях да свърша моята задача дори по-лесно, ако ти не беше там — обвини го младият човек. — Попита ли ме въобще? Великата птица дори не ме попита дали искам да участвам в мисия, в която моите умения са най-необходими!

— Не знаех, че имат заложници — отговори искрено пазителят. — Иначе планът ми щеше да е коренно различен.

— Планът ти? — излая Роджър. — Откакто си дошъл, слушам само за твоите планове!

— И не сме ли по-добре сега?

Роджър се изплю в краката на Елбраян.

— Нямам нужда от теб, птичко — изсъска той, — бих искал ти и странният ти малък приятел просто да изчезнете в гората.

— Но не и Пони — отбеляза Джуравиел.

Роджър се изчерви.

— Тя също — неуверено каза той.

Елбраян разбра, че е по-добре да не задълбава в този въпрос.

— Но ние няма да се махнем — каза той, — не и докато хората не са в безопасност в Палмарис или докато армията не тръгне на север, за да си върне градовете. Аз съм фактор в твоя живот, Роджър Локлес. И ако съм поставен начело, съм спечелил това с моя опит и работата си в северните земи. Няма да се откажа от това заради твоята глупава гордост.

Роджър потръпна, като искаше да го удари, но сдържа яда си, макар лицето му да остана алено.

— Моята отговорност е към хората, а не към теб — спокойно обясни Елбраян. — Но в групата ти имаш ценно място.

— На твой лакей?

— Искам да знаеш нещо — продължи пазителят, пренебрегвайки нелепия коментар. — В момента аз оспорвам решението да нападнете Каер Тинела. Правилният ход е да напуснете района и ще настоявам ти да ме подкрепиш.

Роджър го погледна в очите и с изненада установи, че пазителят дръзва да му заповядва.

— Това са изискванията ми към теб, Роджър Локлес.

— Заплашваш ли ме? Както По… Джилсепони с нейното идиотско проклятие?

— Казвам ти истината и нищо повече — отвърна Елбраян. — Това е прекалено важно…

Преди пазителят да може да довърши, Роджър атакува, като се опита да го удари в челюстта. Елбраян не се изненада, само вдигна ръка пред лицето си, колкото да отбие удара. А след това зашлеви Роджър и той полетя назад.

Младежът извади кинжал и понечи отново да нападне, но се спря, щом видя Буря да блести злокобно пред него.

— Битката между нас е безсмислена — каза пазителят. — Ти призна, че никога не си убивал, ала аз, за жалост, съм живял по законите на меча много, много дълго време. — И Елбраян спокойно прибра Буря в ножницата.

— Мога да се бия! — изкрещя Роджър.

— Не се съмнявам в това — отговори Елбраян, — но истинските ти умения са другаде — в това да следиш противника, да го надхитряш.

— Хитрост, която ти очевидно не оценяваш при вземането на това решение!

Елбраян поклати глава.

— Става дума за битка, а не за кражба.

— Значи аз съм не съм повече от прост крадец?

— Държиш се като разглезено дете — каза пазителят, — ако ме нападнеш и ме убиеш или пък ако аз те убия, какво ще си кажат хората, които разчитат на нас да ги ръководим?

— Не искам да те убия — каза Роджър, — само да те нараня!

И нападна с кинжала.

Лявата ръка на Елбраян удари точно под острието и хвана Роджър над китката. Преди младежът да реагира, пазителят замахна със свободната си ръка и изви с другата тази на Роджър. Младежът усети болка, но след миг бе свободен. Зае стойка веднага и се опита да контраатакува, но забеляза, че вече не държи кинжала — той беше в дясната ръка на Елбраян. Пазителят мълниеносно стрелна лявата си ръка и го зашлеви три пъти през лицето.

— Искаш ли да опиташ отново? — попита Елбраян, подхвърляйки ножа обратно в хлабавия захват на Роджър.

— Чест — прошепна Джуравиел зад пазителя.

Осъзнал, че отива твърде далеч и унижава младежа, Елбраян взе меча на Пони от Джуравиел, завъртя го и го заби в краката на Роджър.

— Ако искаш да продължим, вземи истинско оръжие — каза той.

Роджър протегна ръка към меча, но се поколеба, щом срещна погледа на пазителя.

— Мога да се бия — каза той, — но това са твоите, а не моите оръжия. Ти ми даваш малкия обикновен меч на Пони, а сам носиш магическо острие…

Преди да завърши възражението си, с едно бързо движения Елбраян извади Буря и го заби в земята до меча на Пони, сетне взе нейния.

— Ще приключим с това тук и сега — каза пазителят спокойно. — Трябваше да стане мирно, но ако се налага…

— Вземи оръжието, Роджър Локлес — каза Елбраян. — Или пък недей. Но каквото и да сториш, знай, че що се отнася до Каер Тинела, аз държа на своето. А то е да минем покрай града и Земепад и да заведем тези хора на сигурно място в Палмарис.

Роджър не чу нищо след първото изречение на пазителя. Не ставаше дума за Каер Тинела, а за честта му. За позицията на предводител, която смяташе, че заслужава, и заради жената… Спря се, не желаеше да продължава. Погледна за миг Елбраян, след това стисна изографисаната дръжка на Буря — силвърилът, обвит със синя кожа. Това бе за възмъжаването му, реши той, за смелостта му, за това дали ще контролира, или ще бъде контролиран — не от Елбраян, а от своя собствен страх.

— Първа кръв? — попита той.

— Докато някой не се предаде — обади се Джуравиел и изненада Роджър. Според нормалните правила на боя с меч първата кръв слагаше край на такова предизвикателство, но в този случай Джуравиел искаше да е сигурен, че Роджър Локлес ще получи ценен урок.

Елбраян остана спокоен, можеше да предвиди от изражението на Роджър, че нетърпеливият младеж ще нападне пръв, и то яростно.

Предвидимо Роджър атакува, втурвайки се напред и размахвайки Буря.

Елбраян посрещна удара, привел острието на своя меч надолу. При сблъсъка с Буря, пазителят умело блокира и отдръпна ръка така, че някак да поеме тежестта — иначе Буря щеше да строши оръжието му на две. След това ловко извъртя меча и изви ръката си така, че ударът на Роджър профуча прекалено високо, за да е опасен.

В този момент Елбраян можеше да пристъпи напред и с един бърз замах да прекрати двубоя. Пристъпи, но си спомни предупреждението на Джуравиел и направи крачка назад.

Роджър отново нападна, дори без да разбере, че вече можеше да е загубил. Ударът му този път бе по-коварен. Буря полетя високо, ала след това се плъзна надолу, после пак надолу и след измамно плъзване нагоре слезе надолу за трети път.

Елбраян просто наклони глава, избягвайки първата атака, блокира острието втория и третия път. Контраатакува, нападайки внезапно след приземяването си от лекия скок и умишлено замахна прекалено широко към Роджър, позволявайки на младежа да вдигне Буря и да се защити.

Елбраян нападаше яростно, като нарочно правеше предвидими, не твърде силни удари и дребничкият Роджър с лекота блокираше всяка атака, като първия път дори изненада Елбраян, почти промъквайки се покрай защитата му. Пазителят обаче бързо се съвзе и отблъсна с ръка плоската страна на Буря, макар че леко се одра при това си действие.

— Ако битката бе до първа кръв, вече да съм спечелил — самодоволно каза Роджър.

Пазителят преглътна яростта си и не отвърна на обидата. Нямаше нито време, нито желание за глупави игрички, тъй като сега трябваше да се съсредоточи върху предизвикателството на тази битка — не дали ще спечели, а да я насочи така, че нито той, нито Роджър да се наранят.

Последва нов сблъсък и двамата няколко пъти кръстосаха мечовете си. Роджър постепенно напредваше, а пазителят спокойно отстъпваше.

Окрилен от напредъка си, Роджър нападна дори по-силно, бясно размахвайки Буря, оставяйки се разкрит за контраудар.

Ала Елбраян не се възползва от това, а продължи да отстъпва и леко се приведе, позволявайки на по-дребния си противник да се извиси над него.

Роджър извика доволно и нападна с всичка сила, като удари с Буря по диагонал надолу.

Тогава пазителят се изправи, прехвърляйки меча в лявата си ръка и за едно мигване на окото завъртя острието пред падащия меч на Роджър, прокарвайки дръжката под него и извъртайки го така, че Буря изхвърча от захвата на младежа. Елбраян също остави меча си да падне.

Рождър се спусна към Буря, ала Елбраян се гмурна пред него като се превъртя и се изправи при приземяването. Докато Роджър се протягаше към меча, дясната му ръка бе извъртяна при лакътя, прикована от тази на Елбраян. Преди да реагира с лявата, Елбраян прокара ръка под подмишницата му и го хвана зад врата, като в същото време го подкоси и Роджър се свлече на коляно. Стовариха се тежко на земята, като Елбраян бе над Роджър, извил ръцете му зад гърба.

— Предай се — каза пазителят.

— Не е честно — оплака се Роджър.

Елбраян се изправи, изтегляйки и Роджър със себе си, и го пусна.

Младежът веднага се втурна към Буря.

Елбраян понечи да повика меча си, който щеше да се озове в ръката му, но предпочете да го остави на Роджър.

— Не беше честно — повтори Роджър, — това е бой с мечове, а не борба.

— Този ни сблъсък бе просто следствие от боя с мечове. Би ли предпочел да те бях намушкал?

— Не можеше! — възрази Роджър. — Твоето отбиване отне оръжията и на двама ни.

Елбраян се извърна към Джуравиел и се увери, че елфът е видял всичко, че той е победил честно. Ала каза:

— Момчето е право.

Вече разбрал, че Роджър не е научил нищо, Елбраян одобри постъпката на приятеля си.

— Битката не е завършила. Иди и вземи меча си — каза Роджър на Елбраян.

— Няма нужда — прекъсна го Джуравиел с прекалено весел за вкуса на Елбраян тон. — Изпуснахте мечовете си и ти го взе пръв. Използвай предимството си, млади Роджър!

Елбраян погледна Джуравиел, мислеше, че елфът прекалява малко.

Роджър приближи на три крачки, вдигнал меча си.

— Предай се — каза младежът, широко ухилен.

— Понеже имаш предимство ли? — отговори Елбраян. — Като с кинжала?

Мъчителното напомняне накара Роджър да скочи напред, ала пазителят също скочи веднага, профуча покрай него, завъртя се и грабна меча си, преди младежът да успее да се завърти и да го настигне.

Роджър веднага нападна, бесен заради собствената си грешка и диво размахал оръжието си. Стоманата се удари в стомана много, много пъти, а Елбраян ловко отблъскваше всеки удар.

Вече изморен, Роджър опита един от триковете на пазителя — прехвърли Буря в лявата си ръка и замахна.

Блокът на Елбраян го завъртя в кръг, а когато се съвзе и вдигна меча пред себе си, Роджър осъзна, че пазителят вече не е там.

И тогава усети върха на острие на врата си.

— Предай се — каза Елбраян.

Роджър се напрегна, обмисляше какво да направи, но Елбраян притисна острието си още малко и успя да го разубеди.

Роджър хвърли Буря и отстъпи назад, като гневно поглеждаше пазителя. Вбеси се още повече, когато Елбраян неочаквано се засмя и рече:

— Добре се би, не очаквах да си умел с острието. Явно си всестранно развита личност, Роджър Локлес.

— Ти ме победи с лекота — изграчи в отговор младежът.

Елбраян се усмихна.

— Не така лесно, както си мислиш — каза той, обръщайки се към Джуравиел. — Сенчестото гмуркане — обясни той.

— Наистина — отвърна елфът, спомнил си как самият Елбраян бе победен в тренировка от използвалия точно това движение елф Таларейш Исиншайн.

— Това е ход, който действа само в две трети от случаите — продължи Джуравиел, като говореше на Роджър. — В останалите завършва с катастрофален провал.

После се обърна към Елбраян и му се скара:

— Не ми е приятно да видя теб, Нощна птицо, човекът, когото елфите тренираха да достигнеш най-върховни нива, да прибягваш до тази тактика срещу едно дете.

После двамата погледнаха към Роджър, смятайки, че са се справили добре и спорът най-после е решен.

Роджър се изпъчи пред пазителя и елфа, плю в краката на Елбраян и си тръгна.

Елбраян тежко въздъхна.

— Труден е за убеждаване — каза той.

— Може би разбра играта ти, както и аз — отвърна Джуравиел.

— Каква игра?

— Можеше да го победиш както и когато си поискаш — рязко каза елфът.

— Само две трети от тези атаки бяха успешни — възрази пазителят.

— Срещу Таларейш вероятно — бързо отговори Джуравиел, — но тогава тази маневра бе отчаян ход, ти бе взел надмощие.

— А сега?

— Този път целта на сенчестото гмуркане бе да съхрани честта на Роджър Локлес, тактика, която може да се окаже неефективна.

— Но… — отвори уста Елбраян, но Джуравиел го прекъсна:

— Погрижи се този урок да не изпълни Роджър с прекомерна самоувереност — предупреди елфът. — Ако се изправи срещу паур, вероятно няма да остане жив.

Елбраян преклони глава пред този аргумент, взирайки се в посоката, в която Роджър бе напуснал бойното поле. Това обаче бе най-малкият проблем, тъй като предвид държанието му вероятно хората щяха все пак да решат да нападнат двата завладени града.

— Иди и върни оръжието на Пони — каза Джуравиел.

Като все още се чудеше какво да прави с Роджър, Елбраян прибра Буря в ножницата и се отдалечи в нощта.

— А пък аз ще си поговоря с Роджър Локлес — довърши тихо Джуравиел, когато пазителят се отдалечи.

Елфът бързо настигна Роджър, на осеяното с коренища подножие на един клонест бряст.

— Етикетът и доброто възпитание изискват да поздравиш победителя — обясни Джуравиел и кацна на един клон над младежа.

— Махни се, елфе — отвърна Роджър.

Джуравиел скочи на земята точно пред него.

— Да се махна? — озадачено попита той.

— Веднага!

— Спести ми заплахите си, Роджър Локлес — спокойно отвърна елфът. — Видях те как се биеш и не съм особено впечатлен.

— Ала почти победих любимата ти Нощна птица.

— Добре знаеш, че той можеше да те победи по всяко време — прекъсна го елфът.

Роджър се изпъна и макар че за човек бе нисичък, все пак се извиси над елфа.

— Нощната птица е силен колкото може да е силен един мъж — продължи елфът. — А след тренировките си с Туел’алфар е пъргав колкото си иска. Той е съвършен войн и можеше да извърне острието ти към собственото ти лице, ако бе пожелал. Или можеше просто да ти счупи ръката.

— Казва неговият лакей-елф — извика Роджър.

Джуравиел се присмя на това абсурдно твърдение.

— Забрави ли първата си битка с него?

Лицето на Роджър се изкриви от изненада.

— Какво стана, когато нападна Нощната птица с кинжала? — попита елфът. — Това не е ли достатъчно доказателство?

Раздразнен, Роджър удари към Джуравиел. Елфът отстъпи встрани, хвана го за китката и мина зад гърба му, като изви силно ръката му и го сграбчи за косата. А после заби лицето му в кората на бряста.

— Аз не съм като Нощната птица — предупреди го Джуравиел. — Всъщност въобще не съм човек и не изпитвам състрадание към глупаците! — блъсна отново Роджър в дървото, сетне го завъртя и го удари с опакото на ръката си така, че младежът седна на земята.

— Знаеш истината, Роджър Локлес — рече елфът. — Знаеш, че Нощната птица е по-добър от теб по тези въпроси и неговата преценка за това какво трябва да се предприеме трябва да бъде приета. Ала ти си така заслепен от собствената си гордост, че би обрекъл на гибел собствените си хора!

— Гордост ли! — ревна Роджър. — Не беше ли Роджър Локлес този, който отиде до Каер Тинела да освободи…

— А защо Роджър Локлес отиде до Каер Тинела? — прекъсна го Джуравиел. — И то на два пъти. Заради бедните затворници или от страх, че ще бъде изместен от новия герой.

Роджър изфъфли нещо в отговор, ала Джуравиел не го слушаше.

— Можеше да те победи по всяко време, по всякакъв начин — каза отново елфът, сетне се извърна и си тръгна, оставяйки отупания Роджър под дървото.