Луиза Мей Олкът
Добри съпруги (21)

Двадесет и първа глава
Господин и госпожа

— Моля те, мамо, можеш ли да пуснеш за половин час съпругата ми у дома? Багажът ни пристигна и ужасно разбърках изисканите неща на Ейми, купени от Париж, докато тършувах за някои от моите вещи — с усмивка каза Лари, като пристигна на следващия ден и завари госпожа Лорънс в скута на майка си, сякаш отново беше „моето бебче“.

— Разбира се, отивай скъпа. Просто бях забравила, че имаш и друг дом, освен този тук — побърза да отвърне госпожа Марч като стисна бялата кълка, с брачна халка на нея.

— Не бих дошъл да ви безпокоя, ако наистина не се налагаше, но просто не мога да преживея без моята малка женичка, точно както…

— Ветропоказателя не може без вятъра — намеси се Джоу, след като той се поколеба за миг. Тя се бе превърнала отново в познатата стара заядливка, след като Теди се бе върнал у дома.

— Точно така, Ейми ми помага да държа през по-голямата част от времето посоката запад, като само в някои отделни моменти, лекичко се отклоняваме на юг. Изобщо не ме влече на изток, след като се оженихме, и не знам абсолютно нищо за севера, но при всички случаи основната ми посока е доста здравословна — нали госпожо, моя?

— Да, засега времето е чудесно: нямам представа точно колко ще продължи, но не се страхувам от бурите, защото вече се понаучих как да управлявам моя кораб. Хайде да тръгваме към къщи, скъпи, за да ти намеря високите обувки. Предполагам, че точно заради тях си преобърнал целия багаж и пак не си ги открил. Мъжете са толкова безпомощни без жените, мамо! — отбеляза с едно ново самочувствие Ейми, което достави голямо удоволствие на съпруга й.

— Какво ще правите, след като се установите тук окончателно и подредите дома си? — попита Джоу, докато закопчаваше наметалото на Ейми, както правеше, когато тя бе малко момиченце.

— Имаме някои планове, но не бихме искали да говорим все още за тях, нали сме младоженци. При всички случаи нямаме намерение да бездействаме. Аз ще се отдам на бизнес и ще вложа в тази дейност цялото си старание, за да доставя удоволствие на дядо, както и за да му докажа, че не съм някакъв мързеливец. Трябва ми нещо такова, за да се чувствам стабилен. Доста съм уморен от продължителното безделие и имам намерение да работя като истински мъж.

— А Ейми? Тя с какво ще се занимава? — попита госпожа Марч, доволна от решението на Лари и от ентусиазма, с който говореше за работа.

— След като направи всички необходими посещения и поразвее наоколо най-хубавите си шапки, със сигурност ще успеем да ви изумим с изисканото гостоприемство на дома ни, с елегантното общество, което ще съберем около себе си, както и с благоприятното влияние, което със сигурност ще оказваме на всички. Нали така беше, мадам? — обърна се Лари към Ейми, като й намигна закачливо.

— Времето ще покаже. Така че, нахалнико, няма защо да шокираш семейството ми, нито да ме наричаш как ли не пред тях — сряза го Ейми, убедена, че първо трябва да има къща с добра съпруга в нея, а след това да се мисли за организирането на salon и да се изяви като кралицата на обществото.

— Колко щастливи изглеждат тези деца заедно — възкликна господин Марч и просто не можеше да се заеме със своя Аристотел, след като младата двойка си тръгна.

— Да, и ми се струва, че нещата ще продължават все така — добави госпожа Марч с гордо изражение на капитан, успял да доведе кораба до безопасния бряг.

— Сигурна съм, че ще бъде така. Ейми е такава щастливка! — каза Джоу и въздъхна, но в следващия миг се усмихна радостно, защото видя, че професор Баер отваря градинската врата с нетърпелив жест.

По-късно същата вечер, след като високите му обувки най-накрая бяха намерени, Лари се обърна към съпругата си, която бе заета с подреждането на новите си художествени богатства:

— Госпожо Лорънс?

— Господине?

— Този мъж има намерение да се ожени за нашата Джоу.

— Надявам се. А ти какво мислиш, скъпи?

— Е, любов моя, смятам го за страхотен в пълния смисъл на думата, но наистина бих искал да е малко по-млад и доста по-богат.

— Е, Лари, не бъди толкова досаден и не разсъждавай така материалистично. Щом се обичат, какво значение има възрастта им или богатството? Жените никога не би трябвало да се омъжват заради пари… — Ейми в миг почувства неудобство от думите, които току-що бе изрекла и погледна смутено съпруга си, който едва прикри усмивката си и сериозно каза:

— Точно така е, макар че понякога на човек му се случва да чуе, че някои очарователни момичета са готови да постъпят точно по този начин. Ако не ме лъже паметта, и ти преди време смяташе, че си длъжна да се омъжиш за богат мъж. Сигурно точно по тази причина се съгласи да вземеш такъв никаквец като мен.

— О, скъпо момче, никога не говори по този начин! Когато ти казах „да“, изобщо не си спомнях, че си богат. Бих се омъжила за теб дори да нямаше пукнато пени. И честно казано, понякога съжалявам, че не си беден, тогава сигурно щеше да ми повярваш, че се свързвам с теб заради любовта си — извика Ейми, която се държеше доста изискано и резервирано в обществото, но бе съвсем искрена и непосредствена, когато си бяха само двамата. И сега побърза да му даде потвърждение на думите си. — Нали не смяташ, че съм някакво безсърдечно същество, за каквото се опитвах да се представя преди време? Сърцето ми би се пръснало от мъка, ако не ми повярваш, че съм готова да живея с теб дори ако се налагаше да изкарваш прехраната си като превозваш пътници с лодка по езерото.

— Да не ме смяташ за толкова груб или за някакъв идиот? Как бих могъл да си помисля такова нещо, след като ти отказа на по-богат мъж от мен, а сега не ми позволяваш да ти дам дори половината от онова, което бих искал, макар че вече съм в правото си да ти го предложа? Вярно, че много момичета го правят, като се надяват, че в това е единственото им спасение. Но ти си възпитана по съвсем друг начин, и макар че в един момент наистина се разтревожих за теб, в края на краищата ти не ме разочарова. Дъщерята остана вярна на всичко онова, на което я бе научила майка й. Казах това на мама вчера и тя бе толкова доволна и благодарна, сякаш й бях предложил чек за един милион, за да си ги харчи за удоволствие. Но ти май не следиш внимателно морализаторската ми реч, госпожо Лорънс? — каза Лари и я изгледа изпитателно.

— Не, слушам те, но в същото време се наслаждавам на трапчинките на бузите ти. Не бих искала да ставаш суетен, но все пак ще ти призная, че се гордея повече с красивия си съпруг, отколкото с всичките му пари. Не се смей. Щастлива съм, че един от двама ни има правилен нос — и Ейми нежно погледна красиво изваяното лице.

Лари бе получавал много комплименти в живота си, но никой от тях не му бе доставил толкова голямо удоволствие. Постара се да й го покаже, макар че не можа да сдържи и усмивката си от доста странния вкус на съпругата си.

— Мога ли да те попитам нещо, скъпи? — каза бавно тя.

— Разбира се.

— Ще ти бъде ли неприятно, ако Джоу се омъжи за господин Баер?

— О, това ли ти е проблемът? А аз реших, че трапчинките ми нещо не ти харесват. Уверявам те, че ще бъда най-щастливият човек и ще танцувам на сватбата на Джоу с леко сърце. Нима се съмняваш в това, mon amie^[1]!

Ейми го погледна внимателно и бе доволна, защото последните й опасения в миг се изпариха и му благодари с лице, което излъчваше искрена любов и доверие.

— Би ми се искало да можехме да направим нещо за този невероятен стар професор. Дали не бихме могли да измислим някакъв богат роднина, който скоропостижно да се помине там в Германия и да му остави наследство? — разсъждаваше Лари, докато двамата се разхождаха, хванати под ръка, из просторната трапезария. Обичаха да го правят в памет на една незабравима разходка в старата градина на Вевей.

— Джоу веднага ще ни разкрие и всичко ще се провали. Тя ужасно се гордее с него, харесва го такъв, какъвто е и дори вчера обяви, че смята бедността за прекрасно нещо.

— Господ да я благослови, но едва ли ще мисли така, когато ще има на главата си един образован съпруг и цяла сюрия малки професорчета. Може би не трябва да се намесваме веднага, но ще наблюдаваме как се развиват нещата и ако възникне възможност, ще я използваме, за да им помогнем, независимо дали го искат или не. Държа много на Джоу, ако не беше тя, не знам докъде щях да стигна с обучението си. А тя е човек, който вярва, че честните хора си връщат дълговете, така че ще направя, каквото мога.

— Колко приятно е да можеш да помагаш на другите, нали? Това винаги е било една от мечтите ми, да имам възможността да раздавам на другите. Благодарение на теб тази моя мечта се сбъдва.

— Е, ще направим не една и две добрини, нали? Има един вид бедност, на която много ми се иска да помогна. Онези, които открито просят по улиците, се справят по-добре. Но има бедни благородни хора, които никога не биха помолили за милостиня и никой нищо не им предлага. А всъщност съществуват хиляди начини, по които може да им се помогне, ако човек знае как да го направи по деликатен начин, така че да не ги обиди. Категорично трябва да си призная, че предпочитам да помогна на изпаднал в беда джентълмен, отколкото на просяк. Може би не съм прав, но е така, освен това със сигурност ще ми бъде по-трудно.

— Но ще се справиш като истински джентълмен — допълни с топлота Ейми.

— Благодаря ти, все пак ми се струва, че не съм заслужил този твой чудесен комплимент. Ще ти призная, че докато пътешествах насам-натам из Европа, срещнах много талантливи млади хора, които правеха страхотни жертви и понасяха невероятни трудности, за да реализират мечтите си. Това бяха наистина прекрасни хора, някои работеха като истински герои, бедни и без близки хора и приятели, но изпълнени с толкова увереност, търпение и амбиция, че просто се засрамих за самия себе си и изпитах желание да им помогна. Това би ми донесло огромно удовлетворение, тъй като тези хора действително са гении и е чест за всеки да им бъде от полза и да не им позволи да изчезнат или да погубят таланта си, само защото им липсва гориво, което да ги сгрява.

— Да, така е. Но има и още един вид хора, които не могат да си поискат и мълчаливо страдат. Добре ги познавам, защото и аз принадлежах към тях, преди ти да ме превърнеш в принцеса, както в онази стара приказка кралят превръща в кралица прислужницата. Амбициозните момичета също имат огромни трудности, Лари, и често се налага да се простят с младостта, здравето и прекрасните възможности, само защото им липсва малко помощ в точно определен момент. Хората се отнасяха доста любезно с мен, така че и когато аз самата видя момичета, които се борят мъжествено, точно като мен, бих искала да протегна ръка и да им помогна, също както помагаха и на мен.

— Точно това и ще правиш, като истински ангел, какъвто в действителност си! — извика Лари, твърдо решен да създаде и поддържа някаква институция за подпомагане на млади жени с художествени наклонности. — Богатите нямат право просто да си седят така и да си се забавляват, нито да трупат пари, които след това да бъдат прахосвани от други. Не е разумно да се оставят богатства след смъртта, много по-умно е да се харчат рационално парите, докато си жив, като се наслаждаваш на щастието, което те са донесли на други хора. Така и собственият ни живот ще бъде приятен, а и ще изпитваме допълнителна радост от това, че сме помогнали на други хора.

— Значи се договорихме, сега трябва да се опитаме да осъществим тези добри намерения.

И така двамата млади си стиснаха ръце и продължиха щастливо да се разхождат, като имаха чувството, че домът им е някак си по-уютен сега, след като са взели решение да се опитат да дадат светлина и радост и на други домове.