Рекс Стаут
Шампанско за самотник (16)

15.

В неделя сутринта ние с Фриц час и половина работихме като бобри — подреждахме сцената. Идеята беше — идея на Улф, разбира се — да се възпроизведе колкото се може по-точно обстановката на престъплението. Глупаво беше — офисът се нанасяше седем-осем пъти в салона на госпожа Робилоти. Изнесохме глобуса, дивана, шкафчето на телевизора и още няколко неща в столовата и се доближихме малко до оригинала. Все едно обаче, беше безнадеждно. Исках да се кача в оранжерията да кажа на Улф, че е безнадеждно и че ако повторението на сцената е важно за него, по-добре е да наруши правилото си никога да не излиза от вкъщи по работа и да пренесе представлението в салона на госпожа Робилоти. Ала Фриц ме разубеди. Наложи се да донасяме столове отгоре от стаите, за да съберем четиринадесет. В последствие някои от тях се оказаха ненужни. За бар щеше да послужи масата в далечния ъгъл. Не беше опряна до стената — трябваше да има място Хакет да застане зад нея. Получих и едно малко удовлетворение — червеният кожен стол бе пренесен в столовата заедно с другите неща — на Крамър това изобщо нямаше да му хареса.

Разместването на мебелите не беше всичко. Госпожа Ъшър не преставаше да звъни по домашния телефон от южната стая — за още кафе, за още кърпи — въпреки че имаше всичко необходимо; за липсващата, както каза тя, част от неделния вестник, който й бях занесъл; и за да ми продиктува допълнителен списък на нещата, които трябваше да й донеса от аптеката. В десет и петнадесет дойде Остин Байн, съпроводен от Сол и взе да настоява за незабавна аудиенция на четири очи при Улф. За да се отърва от него, казах на Сол да го заведе на третия етаж, във вестибюла на оранжерията. Там обаче вратата се оказала заключена и Сол трябвало да приложи физическа сила, когато Байн се опитал да отвори стаите на горния етаж, търсейки госпожа Ъшър.

Очаквах още вълнения. В десет и четиридесет се звънна на входната врата. На верандата стоеше инспектор Крамър. Бе дошъл толкова рано не заради Улф — попита просто, дали не е пристигнала госпожа Робилоти. Не е, отговорих. Той остана навън. Теоретично, според правилата на демокрацията, полицейският инспектор трябва да се отнася еднакво към дама с дворец на Пето авеню и към неомъжена майка. Но работата си е работа, фактите са си факти, и един от тях беше, че самият комисар си бе направил труда да отиде във въпросния дворец. Затова не записах на сметката на Крамър чакането на госпожа Робилоти отвън. Все едно, беше на място и посрещна трите неомъжени майки, докарани от сержант Стъбинс с полицейска кола. Тримата кавалери — Пол Шустър, Бевърли Кент и Едуин Лейдлоу — дойдоха поотделно, на собствен ход.

Бях си обещал едно малко удоволствие и не позволих на едночленната група за посрещане, начело с Крамър, да ми попречи. Лимузината най-накрая спря пред входа с няколкоминутно закъснение. Крамър поведе госпожа Робилоти към стъпалата на верандата. Съпругът й, синът, дъщеря й и икономът ги последваха. Държах им вратата, докато влязоха и ги оставих на Фриц. Моята цел бе последният от тях — Хакет. Щом прекрачи прага, аз протегнах ръце, за да поема палтото и шапката му, точно както трябваше да ги протегна.

— Добро утро, сър — казах. — Чудесен ден. Господин Улф скоро ще слезе.

Хвана се. Стрелна с поглед останалите, видя, че никой не го гледа, даде ми шапката си и каза:

— Точно така. Благодаря, Гудуин.

В личен план денят ми беше успешен, независимо, как щяха да се развият нещата професионално. Заведох го в офиса и отидох в кухнята. Обадих се в оранжерията по домашния телефон и казах на Улф, че актьорският състав е пристигнал.

— Госпожа Ъшър? — попита той.

— В стаята си е, на разположение.

— Господин Байн?

— В офиса, при другите — Сол се е залепил за него.

— Добре. Слизам.

Присъединих се към пристигналата тумба. Бяха се пръснали из офиса. Някои седяха, други стояха. Позволих си скрита усмивка, като видях, че Крамър, установил липсата на червения кожен стол, бе преместил един от жълтите на неговото място, бе сложил там госпожа Робилоти, и бе застанал наведен до нея. Провирайки се към бюрото си, чух шума на асансьора. След миг влезе Улф.

Представяне на гостите не се изискваше. Улф познаваше семейство Робилоти, близнаците Грентъм и иконома Хакет от лова на бижута. Отиде до бюрото си, огледа обкръжението и седна. Погледна Крамър.

— Обяснихте ли причината на това събиране, господин Крамър?

— Ще докажете, прав ли е Гудуин, или не е.

— Не съм казвал, „ще докажа“. Казах, възнамерявам да удовлетворя себе си и да се оправя съответно с него — огледа аудиторията. — Дами и господа. Няма да ви задържам дълго, поне част от вас. Няма да ви убеждавам и няма да ви задавам въпроси. За да си съставя мнение за вещината на господин Гудуин като свидетел, трябва да видя не видяното от него — това помещение е твърде тясно — а приблизителното му повторение. Не е задължително да заемете положение, точно съответстващо на положението ви във вторник вечер или да повтаряте сцената съвсем достоверно. Въпреки това ще се постараем, доколкото можем. Арчи!

Станах да подредя участниците. Оставих госпожа Робилоти и нейния Робърт за накрая, мислейки, че те най-вероятно ще се дърпат. Първо сложих Хакет зад масата — тя служеше за бар. После поставих Лейдлоу и Хелън Ярмис в единия й край; Роуз Татъл и Бевърли Кент — да седнат на столовете на мястото на глобуса; Селия Грентъм и Пол Шустър — до стената, отдясно на бюрото на Улф, Селия седнала, Пол прав; Сол Панзър — на стол до вратата към антрето. Накрая казах:

— Господин Панзър ще играе Фейт Ъшър. Разстоянията не са верни, но приблизителното разположение е правилно — сложих един пепелник на стола вдясно от сейфа и продължих. — Това е чантата на Фейт Ъшър с отровата.

След всичко това не мислех, госпожа Робилоти да протестира, когато я помоля заедно със съпруга си да заеме своето място пред бара. И тя не протестира.

Поставих всички по местата им, с изключение на Етел Вар и себе си. Хванах я, застанах с нея в ъгъла на бюрото си и казах на Улф:

— Готово.

— Госпожица Татъл и аз бяхме много по-далеч — възрази Бевърли Кент.

— Да, сър — съгласи се Улф. — Не се предполага да е съвсем точно. Така — очите му се обърнаха към групата на бара. — Господин Хакет, разбрах, че когато господин Грентъм е дошъл на бара да вземе шампанско за себе си и за госпожица Ъшър, там е имало две готови чаши. Едната сте напълнили няколко минути по-рано, а втората непосредствено преди неговото идване. Вярно ли е това?

— Да, сър. — Хакет напълно се бе отърсил след краткия ни разговор в антрето и отново бе влязъл в роля. — Потвърдих пред полицията, че една от чашите е стояла на бара три или четири минути.

— Напълнете, моля, една чаша и я сложете на място.

Бутилките в кофата за изстудяване бяха пълни с шампанско, при това хубаво шампанско. Улф настоя. Фриц бе отворил две. Винаги е приятно да се гледа, как сипват шампанско, но се съмнявам някой да е имал по-внимателни зрители от тези на Хакет. Той взе бутилката от кофата за изстудяване и напълни чашата.

— Задръжте бутилката в ръка — режисираше Улф. — Ще обясня, каква е моята цел и после ща продължите. Искам да видя действието от различни ъгли. Ще напълните още една чаша. Господин Грентъм ще дойде, ще вземе двете чаши и ще отиде с тях при господин Панзър, т.е. при госпожица Ъшър. Ще подаде едната чаша. Господин Гудуин ще бъде там и ще вземе другата. Междувременно, вие ще напълните още две чаши. Господин Грентъм ще дойде, ще ги вземе и ще отиде с тях при госпожица Татъл. Едната ще даде на нея, другата ще бъде взета от господин Гудуин. Ще повторите с госпожица Вар и госпожица Грентъм, но не с госпожица Ярмис и госпожа Робилоти, тъй като те са на бара. По този начин ще видя действието от всички страни. Ясно ли е, господин Хакет?

— Да, сър.

— На мене не ми е ясно — каза Сесил. — Какъв е замисълът? Не съм правил това. Взех само две чаши и занесох едната на госпожица Ъшър.

— Давам си сметка — отвърна Улф. — Както казах, искам да го погледна от различни гледни точки. Ако ви е по-приятно, господин Панзър ще се мести, но другият вариант е по-лесен. Искам от вас само да ми помогнете. Намирате, че моето искане е неоснователно, така ли?

— Намирам, че е налудничаво. Според мен, всичко е налудничаво и още малко няма да му навреди. Съгласен съм, при условие, че мога да изпия чаша шампанско, като свърша — тръгна, после се обърна. — Какъв беше редът?

— Редът не е важен. След господин Панзър, госпожиците Татъл, Вар и Грентъм в предпочитана от вас последователност.

— Добре. Наливай, Хакет. Идвам.

Представлението започна. Наистина изглеждаше доста налудничаво, особено моята роля. Хакет наливаше. Сесил разнасяше, момичетата взимаха. Дотук нямаше нищо странно. Но аз трябваше да тичам насам-натам, да взимам втората чаша, да решавам какво да правя с нея, да го правя и да пристигам навреме в следващия пункт. От всичките разнообразни роли, които съм играл под ръководството на Улф по време на службата ми при него, тази взе първа награда. На четвъртия, последен тур — обърнат към Селия Грентъм, седяща до стената, отдясно на бюрото на Улф, Сесил излъга. След като даде чашата на сестра си, подмина протегнатата ми ръка, вдигна своята чаша и каза:

— За престъплението — отпи, свали чашата и се обърна към Улф. — Надявам се, нищо не съм развалил.

— Беше проява на лош вкус — каза Селия.

— Точно това исках да направя — дръзко отвърна той. — Всичко, от самото начало, е проява на лош вкус.

Улф, изправил се на стола, за да гледа представлението, отпусна рамене.

— Нищо не сте развалили — каза той. Очите му обиколиха присъстващите. — Имате думата за коментар. Забелязахте ли нещо, заслужаващо да бъде отбелязано?

— Не знам, дали заслужава да се отбележи — каза Пол Шустър, юристът, — но тази проява едва ли може да послужи за основа на каквито и да било заключения. Условията бяха съвсем различни.

— Не съм съгласен — не се съгласи Улф. — Аз получих основа за заключение, при това за по-особено заключение, на каквото се надявах. Имах нужда от потвърждение, но предпочитам да не разгласявам изводите си. Отново се обръщам към всички: Не ви ли се наби в очи нещо от действията на господин Грентъм?

От вратата към антрето се донесе ръмжане. На прага стоеше сержант Пърли Стъбинс, едрият му силует запълваше половината рамка.

— Не знам, какво е заключението — каза той, — но аз забелязах, че той носеше чашите по един и същи начин всеки път. Държеше чашата в дясната си ръка, като палецът, показалецът и средният пръст бяха на издутата част. С лявата ръка държеше чашата по-ниско, за столчето. Чашата в дясната си ръка оставяше за себе си, а в лявата — подаваше. Всеки път.

Никога преди не бях виждал Улф да гледа Пърли с такова неописуемо възхищение.

— Благодаря ви, господин Стъбинс — започна Улф. — Не само имате очи, но и знаете, как да ги използвате. Някой друг ще потвърди ли?

— Аз — каза Сол Панзър. — Потвърждавам — още държеше чашата, дадена му от Сесил.

— Вие, господин Крамър?

— Ще се въздържа — Крамър присви очи срещу Улф. — Какво е вашето заключение?

— То е очевидно — Улф махна с ръка. — Надявах се да получа основания за заключение, че някой, достатъчно добре запознат с навиците на господин Грентъм, виждайки го да взима чашите и да тръгва с тях, е знаел, коя от чашите господин Грентъм ще подаде на госпожица Ъшър. Получих основанията си. Имам и двама компетентни свидетели — господин Стъбинс и господин Панзър — обърна се. — Това е всичко, дами и господа. Бих искал да продължа, но само с госпожа Робилоти, господин Байн, господин Лейдлоу и господин Робилоти, от учтивост, ако пожелае да остане. Другите могат да си тръгват. Имах нужда от вашата помощ за тази демонстрация и ви благодаря, че дойдохте. С удоволствие ще ви поднеса шампанско при по-щастливи обстоятелства.

— Имате предвид да си вървим ли? — изчурулика Роуз Татъл. — Искам да остана.

Съдейки по израза на останалите лица, другите също не искаха да си тръгват, с изключение на Хелън Ярмис, стояща с Лейдлоу до бара.

— Хайде, Етел — каза тя на Етел Вар, която стоеше до бюрото ми.

Двете тръгнаха към вратата. Сесил допи чашата си, сложи я на бюрото на Улф и заяви, че остава. Селия каза същото. Бевърли Кент, дипломатът, показа, че си е избрал подходяща кариера, ухажвайки Роуз Татъл, седяща до него. Тя го остави да я изведе навън. Пол Шустър се приближи да послуша малко спора на близнаците с Улф, после се обърна и си тръгна. Следейки движението на Крамър към госпожа Робилоти и съпругът й на бара, забелязах, че Хакет го няма там и установих, че е изчезнал. Измъкнал се е, без да го усетят. Още едно доказателство — детективът не може да се мери с един иконом.

Спорът с близнаците бе уреден от госпожа Робилоти. Тя отиде при бюрото на Улф, следвана от Крамър и съпруга си, и им каза да си вървят. После се обърна към господин Робилоти и също му нареди да си отива. Бледите й сиви очи, поставени дълбоко под ъгловите вежди, бяха като малки кръгчета боядисан лед. Погледнах Селия.

— На този човек му трябва урок — продължи тя — и аз ще му го дам. Никога не съм имала нужда от теб. Не ми трябваш и сега. Държиш се смешно. Сама се справям по-добре. Ще действам сама.

Селия отвори уста, затвори я, обърна се, за да погледне Лейдлоу и си тръгна. Сесил вървеше след нея. Робилоти се опита да проговори, ала срещна бледите сиви очи, сви рамене, като добре възпитан италианец и напусна. Тя го изпрати с очи до вратата, отиде при стола, поставен от Крамър за нея при пристигането й, седна, впери поглед в Улф и заговори:

— Казахте, желаете да продължите. Е?

Отговорът бе любезен.

— Момент, мадам. Очакваме още един човек. Няма ли да седнете, господа? Арчи.

Сол още седеше на мястото на Фейт Ъшър и посръбваше шампанско. Оставих другите четирима — Лейдлоу, Байн, Крамър и Стъбинс — да се разполагат сами, излязох в антрето, изкачих се до Южната стая и почуках на вратата. Поканиха ме да вляза. Влязох.

— Следвайте ме — казах.

— Време е — тя отритна вестника от краката си и стана. — Кой е там?

— Както се очакваше — господин Улф, Байн, Лейдлоу, Панзър, инспектор Крамър и сержант Стъбинс. Госпожа Робилоти. Тя изпрати мъжа си вкъщи. Ще ви заведа право при нея.

— Знам. Радвам се. Наистина. Независимо, какво ще се случи. Рошава съм. Връщам се след минутка.

Отиде в банята и затвори вратата. Бях спокоен — Улф щеше да използва времето, за да настрои госпожа Робилоти на съответна вълна. Госпожа Ъшър също се възползва от времето. Когато се появи, косата й беше много хубава, а устните й бяха с цвета, дразнещ биковете. Попитах я, дали не иска да слезе с асансьора. Отвърна, не. Тръгнах след нея надолу по стълбите. На влизане в офиса, застанах плътно до лакътя й.

Стана толкова добре — можеше да се помисли, че е репетирано. Вървях до нея. Минахме между Крамър и Байн, завихме и се озовахме точно пред госпожа Робилоти.

— Госпожо Робилоти — казах аз, — позволете да ви представя госпожа Ъшър, майката на Фейт Ъшър.

Госпожа Ъшър се наведе, подаде ръка и каза:

— Приятно ми е. Много ми е приятно.

Госпожа Робилоти я изгледа за секунда, протегна се и й удари шамар. Идеално.