Едгар Уолъс
Кинг Конг (19)

Глава XIX

Зад заключената врата на стаята на Дрискъл, Анна се отпусна в леглото.

— Не мога повече да понасям, Джек. Не мога! Като че ли сънувам някакъв ужасен сън — че пак се намирам на острова.

— Тука сме в безопасност. Няма да се отделя от тебе, скъпа. Те ще го хванат.

Дрискъл приклекна до нея и когато тя избухна в ридание, се опита да се усмихне.

— Няма защо да плачеш. Опасността вече е преминала.

Анна бавно избърса очите си.

Дрискъл се приближи към стената и повика при себе си Анна, като продължаваше да се смее.

— Ето нещо, което ще те развесели. Слушай какъв телефонен разговор се води в другата стая.

През вратата, която разделяше стаята на Дрискъл от съседната, долиташе пискливо остро сопрано:

— Да, Джими. Тука е Мабел… Много се радвам, че се върна… Говори по-високо, Джими. Наоколо се дига страшен шум… Разбира се… в десет часа ще бъде най-добре.

— Не бива така да подслушваме — заяви Анна.

— Глупости! — отвърна Дрискъл. — Щом това те развеселява, защо не?

Веселото настроение на Дрискъл се изпари, когато монологът завърши с див остър писък:

— О, Господи! Джими! Джими! Джи…

Той се хвърли към вратата. Едва хвана ключа и грамадното рамо на Конг се показа през строшеното стъкло. При Анниния вик младият човек се обърна и вдигна един стол. С бързо движение Конг го повали в безсъзнание. След това дръпна леглото от прозореца и вдигна Анна. Той я прибра при себе си също както бе сторил на острова.

Дрискъл се домъкна до прозореца в момента, когато грамадното туловище на горилата се изгуби от погледа му.

— Денхам! — диво изкрещя той. — Денхам, къде си? Не можеш ли да спреш…

Той се спусна към коридора и влетя в един асансьор.

По улиците на Ню-Йорк беше организирано фантастично и упорито преследване. Към хотела летяха вече няколко полицейски автомобила, чиито сирени оглушително пищяха.

Няколко десетки мотоциклетисти с автоматични пушки в ръце се мъчеха да следят чудовището.

— Как е успял да се освободи? Тези вериги са в състояние да задържат цяла армия от танкове… Извикайте пожарни коли! Ще имаме нужда от стълби… Изпразнете улиците! Всички… — Заповедите от главната полицейска квартира се разпръскваха със светкавична бързина.

Дрискъл изскочи от асансьора в момента, когато Денхам, заобиколен от група полицаи, се зададе задъхан от ъгъла на хотела.

— Изкачи се по онази стена, сержант. Не се чудете, дявол да го вземе. Това животно може да се катери и по мрамор.

— Денхам! — изкрещя Дрискъл. — Той я отвлече!

Денхам мигновено се спря, вдигна свитата си десница и избълва цял куп проклятия. Пожарникарските коли със силен шум пристигнаха пред хотела.

— Вижте!

Един полицай развълнувано сочеше с ръка.

На покрива на една къща от съседния квартал се появи Конг, осветен от близкото електрическо слънце. В обятията му Анна приличаше на малка бяла кукла.

Полицаите безрезултатно стреляха върху звяра. След момент той изчезна.

— Всички на стълбите! — изкрещя сержантът. — Шофьор, карай бързо!

Дрискъл и Денхам също се качиха в колите.

— По-бързо — разпореждаше се полицаят.

Движеше се на изток, към Шесто авеню, заобиколи квартала, в който го видяхме и спря.

Въпреки старателното търсене, Конг никъде не се виждаше. В този момент се яви запъхтян шофьор и едва дишайки продума:

— Той скочи! Скочи от онова здание. А след това се покатери чак върху покрива на насрещната постройка.

— Разпръснете се! — извика бързо сержантът. — Заобиколете целия квартал.

От съседната улица се чу страшен шум. Шофьорът моментално даде заден ход на машината… От една напречна улица се появи отряд полицаи на мотоциклети.

— С картечница ще може ли да се убие вашия звяр, Денхам!

— Мисля, че да.

От близката улица се чуха няколко гърмежи.

— Изпратих там част от хората си.

— След него!

Колите поеха към Шесто авеню, без да обръщат внимание на пътеуказателните знаци и след минута спирачките оглушително заскърцаха. Мотоциклетите заградиха автомобилите в кръг подобно на торпильори около дреднаути.

— Имам известно предположение — мрачно заяви Дрискъл. — Сигурен съм, че това ще е някое високо място. Конг е свикнал с планините. Той живееше на планина. Сигурно мисли, че колкото по-високо се изкачи, толкова в по-голяма безопасност ще се намира. Ако в околността има някакво здание, което чувствително се издига над всички други, ще трябва непременно там да го търсим. На самия му купол.

— Дрискъл има право — намеси се Денхам. — Това е най-голямата ни надежда.

— И единствената — заяви сержантът. — Да тръгваме.

Бяха се събрали около дузина репортери и улицата беше задръстена с хора. Сержантът бързо си проби път в тълпата и се качи в автомобила. Денхам и Дрискъл го последваха.

— Там! Там! Върху покрива!

Тълпата крещеше като обезумяла.

Конг се появи за трети път, след като бе пленил Анна. С един скок той се прехвърли на съседния покрив, който беше с няколко метра по-висок и изчезна.

— Към федеративното здание — изкрещя сержантът и колата полетя към най-високата постройка в околността, чиито купол се губеше в тъмнината.

Те стигнаха до ъгъла на палатата точно навреме, за да присъствуват на една сцена, която, въпреки че наблюдаваха със собствените си очи, им се струваше невероятна. Конг скочи от покрива на една къща в долния край на улицата. Черното му гигантско туловище се изви в голяма дъга и прелетя през улицата на осмия етаж на отсрещния небостъргач. След това със светкавична бързина се заизкачва по корнизите от етаж на етаж, докато се изгуби зад първото разклонение на покрива.

Дрискъл, Денхам и сержантът бяха изскочили от колата и сега се издигаха по асансьора към горната част на зданието.

— Не стреляйте — каза сержантът. — Момичето е още в ръцете му.

— Изпратете няколко души с леки картечници към по-високите разклонения на покрива. Той едва ли ще успее да се качи на най-високия покрив.

Дрискъл удари сержанта по ръката.

— Никога няма да хванете Конг, ако не се качите на самия връх — каза Дрискъл.

— По-спокойно, Джек — обърна се към него Денхам.

— Вярно е. Вижте! Ето къде се катери.

В този момент Конг се намираше на такава височина, че не изглеждаше по-голям от човек и още продължаваше да се изкачва.

— Това значи смърт за момичето — каза сержантът.

— Ако го застреляме, тя ще се пребие.

— Почакайте малко! — извика Дрискъл. — Има едно нещо, което не сме опитали.

Сержантът го погледна.

— Военните аероплани — додаде бързо Дрискъл, — от Рузвелт Филд. Те може би ще успеят да убият Конг и да не засегнат момичето.

— Все пак това е една възможност — съгласи се полицаят. — Повикайте аеродрума, мистър Обриен! Но още в този момент!

— Ще се кача на покрива — заяви Дрискъл, като отпусна яката си. — Ще се опитам да се добера до звяра.

— И аз ще дойда, Джек — заяви Денхам.

Сержантът даде знак на няколко въоръжени с леки картечници полицаи и те последваха двамата смелчаци.

— Дайте ми оръжието си — обърна се младият човек към един полицай.

Инспекторът кимна в знак на съгласие и подчиненият му предаде автоматичната си пушка.

— Мога добре да боравя с нея — успокои го Дрискъл.

— Денхам, кажи му как си служа с нея.

Докато стигнаха до последния етаж, загубиха доста време. Ключът от вратата, която водеше за площадката за наблюдение, липсваше. Трябваше да потърсят и служащия.

— Слушайте! — прошепна Дрискъл.

От далечината се чу глухото бръмчене на приближаващите се аероплани.

— Благословената армия! — каза Денхам и се опита да се засмее.

Аеропланите се показаха. Бяха шест на брой и всеки имаше по няколко силни прожектори. Те летяха доста високо над площадката на небостъргача. Постепенно обаче започнаха да снижават.

Конг страшно изрева и мощно забарабани по гърдите си.

— Можем оттам да наблюдаваме — каза Дрискъл и се отправи към прозорче, което гледаше към площадката. Навън Конг започна заплашително да реве срещу приближаващите се аероплани.

В елегантното си облекло, Анна лежеше неподвижно в краката му. Вторият аероплан мина съвсем близо до звяра, очевидно с намерение да го закачи с едното си крило. Маневрата обаче не успя и Конг замахна. Грамадната му лапа се вдигна и се стовари. От силния удар той се залюля, но аеропланът със счупено крило се наклони и блъсна в стената, след което полетя надолу към улицата. Няколко десетки метра преди да падне, избухна в пламъци и подобно на някаква огнена топка, се строполи на улицата, сред неописуема суматоха.

— Връщат се — каза Денхам. — Аеропланите отново се приближават.

— Този път ще стрелят — предрече Дрискъл. — Когато Конг се изправи, за да нападне, Анна ще бъде толкова далеч от гърдите му, че те ще стрелят, без да има някаква опасност за нея.

— Сега-засега можем само да се молим — заяви сержантът.

— Ако искате, молете се — отвърна Дрискъл. — Но аз ще изляза. Ще чакам зад вратата, която води към площадката. Искам да бъда наблизо, когато Конг бъде ранен.

Денхам нищо не продума, но последва младия човек. След известно колебание сержантът стори същото.

Когато Дрискъл стигна вратичката, аеропланите се върнаха и Конг насочи цялата си ярост срещу тях. Краката му се вкопчиха в парапета и мощният му рев повторно разцепи нощта. Белите и зеленикави светлини на аеропланите се движеха в тъмнината като светулки.

Конг се изправи в целия си ръст.

Дрискъл отключи вратата, открехна я и зачака.

Аеропланът бързо се приближи. За момент изглеждаше, че ще спре. След това се изви на горе и изчезна. Но през краткия застой картечницата му бе изляла голяма част от своите куршуми в гърдите на животното.

Дрискъл, който наблюдаваше със затаен дъх, беше готов да се закълне, че е видял, как куршумите се забиха в грамадните гърди. Конг се залюля и с единия си крак блъсна Анна към другата част на площадката.

След това животното бавно пристъпи напред, с намерение да отиде при момичето, но се спря и приклекна. Погледът му бе отправен към Анна. В него се четеше смут и отчаяние. Силна кашлица задави гърлото му.

От тъмнината се появиха и други аероплани. Предизвикателният рев на Конг се превърна в остър задавен вой, но той изправи гигантския си ръст и с невероятна сила забарабани по гърдите си.

Един след друг аеропланите се спускаха, спираха се, за да изпразнят куршумите си в звяра и изчезваха. Шумът от картечниците започна да заглушава силния рев. Звярът се заклати и започна да отслабва.

Конг се би до край. С последно усилие той се хвърли към най-близкия аероплан. Не успя да го хване, но движението бе толкова силно, че го повлече през парапета и той полетя надолу към улицата. Така Конг, царят на тайнствения страховит остров в Индийския океан, полетя надолу към своя край, в краката на света, който го погуби.

Дрискъл грабна Анна в обятията си.

— Анна! Анна! Ти си спасена.

Анна лежеше в прегръдката му и от очите й се отрониха благодарствени сълзи.

Денхам и сержантът се наведоха през парапета.

— Наистина — продума полицаят — това беше истински подвиг. Не вярвах, че авиаторите ще успеят да го победят.

— Авиаторите не го победиха — бавно отвърна Денхам.

— Какво?

— Красотата. Както винаги, красотата погуби звяра.

Бръчката между очите на сержанта, която се бе появила от недоумението му, стана още по-дълбока.