Нора Робъртс
Красива и мъртва (20)

20

Едва когато наближи мястото, Джо осъзна, че се е стремяла подсъзнателно към срещата с Нейтън. Спря се, огледа се нерешително, разколебана дали да продължи по-нататък, когато чу нечии стъпки. Сърцето й силно затуптя, пръстите й се свиха конвулсивно, цялото й тяло се напрегна. Изви се рязко, готова да отблъсне нападателя.

Отвред се стелеше непрогледен мрак. Въздухът й се стори някак натежал. Високо в небето мъждукаше лунният сърп, а реката течеше лениво.

И тогава сред сенките изплува високата фигура на Нейтън.

Щом я видя, той се закова на място, а сетне машинално отстъпи крачка назад. Маратонките и оръфаните краища на джинсите му бяха мокри, а косата му беше разрошена от вятъра. Той повдигна въпросително вежди, щом забеляза колко е напрегната.

— Готова ли си за схватка?

Едва успя да се овладее.

— Да. Не се страхувам от схватки.

Той пристъпи напред и леко допря юмрука си до брадичката й.

— Ще се справя с теб най-много на втория рунд. Искаш ли да опитаме?

— Може би друг път. — Бясното пулсиране в слепоочията й започна да затихва. Погледът й машинално се плъзна по широките му рамене. Колко хубаво би било да отпусне глава на рамото му… ако беше от жените, които обичат да се сгушват в мъжките прегръдки. — Брайън ме изгони — промълви тя и напъха ръце в джобовете си. — Така че излязох да се поразходя.

— И аз излязох малко на въздух. — Пръстите му, свити в юмрук, се разтвориха, за да погалят косата й. — Какво става с теб, Джо?

— Още не съм наясно.

— Защо да не влезем за малко вътре… — Хвана ръката й и пръстите им се вплетоха. — Нали няма да ми откажеш?

Погледът й се отмести от ръцете му към очите му. И не помръдна от там.

— Не вярвам, Нейтън, да ме каниш вътре само за да разговаряме.

— Нищо, нека да влезем вътре въпреки подозренията ти. Вечеряла ли си?

— Не.

— Мисля, че са ми останали от пържолите. — Стисна по-здраво ръката й, след което я поведе към вилата. — А защо те изгони брат ти?

— Скарахме се в кухнята. И то по моя вина.

— Тогава май няма да е много уместно да очаквам да ми помогнеш при изпичането на пържолите. — Той влезе пред нея, за да включи осветлението. Не искаше тя да се изплаши от мрака. — Нямам нищо друго към тях, освен замразени картофи и бутилка божоле.

— Чудесно. Може ли да използвам телефона?

— Да, разбира се. — Той се запъти към хладилника, за да измъкне пържолите от камерата. „Неспокойна е като пролетта — помисли си, докато слагаше пържолите в микровълновата печка. — Отвън гневна и объркана, а отвътре нещастна.“

Запита се защо се стараеше да открие на всяка цена някакво обяснение за странните състояния, в които изпадаше Джо. Вслуша се в приглушения й говор по телефона. Тя приключи с разговора и дойде при него тъкмо в мига, в който той най-после бе решил, че е улучил как да включи печката.

— Остави аз да се оправя с тези копчета — прекъсна го Джо и чевръсто ги нагласи. — Имам опит с микровълновите печки.

— По-лесно ми е, когато имам пред себе си инструкцията на производителя. А сега ще отида да включа скарата. Ще взема и няколко компактдиска, ако искаш да послушаме музика, докато вечеряме.

Тя се приближи към купчината компактдискове, оставени на дивана до портативния стереокасетофон. От пръв поглед си личеше, че Нейтън предпочита рокендрол, но имаше и класика, главно Моцарт и Бетховен.

Това й се стори странно. Как може да харесваш едновременно „Лунната соната“ и „Ролинг Стоунс“?

„Но какво да избера? — запита се Джо. — Романтичната класика или някое по-съвременно и по-буйно парче? И кога най-сетне ще съм наясно какво искам?“

— Скарата след малко ще загрее — съобщи й Нейтън, щом се върна при нея, потривайки ръце в джинсите си. — Но ако предпочиташ…

— Моля те, замълчи за малко — нервно го прекъсна.

Той бавно отпусна ръце.

— Добре.

— Мисля, че е крайно време да ти призная нещо, преди да сме стигнали прекалено далеч. В Шарлот бях в неврологична клиника. Преживях тежка нервна криза и затова сега съм на почивка на острова. Опасявам се, че може би полудявам.

Широко разтворените й очи и твърдо стиснатите й устни бяха по-красноречиви от всякакви думи. Той реши, че трябва незабавно да направи нещо, само и само да я измъкне от това тревожно състояние.

— Какво означава за теб, че полудяваш? Търчиш гола по улицата и крещиш, че всички наоколо са луди? Или смяташ, че си била отвлечена от извънземни? Ако питаш мен, не вярвам, че всички, които твърдят, че са отвлечени от извънземни, са луди.

Изгледа го учудено.

— Нима не чу какво ти казах?

— Да, чух те. Опитвам се само да уточня понятията. Искаш ли да ти налея от виното?

Тя затвори очи. Нима лунатиците се привличат през девет планини и девет морета?

— Още не съм стигнала дотам, че да хукна гола по улицата.

— Това все пак звучи обнадеждаващо. Защото доста щях да се позамисля, ако бе стигнала до тази фаза. — Тя скочи от стола и започна да крачи припряно напред-назад. Нейтън прецени, че в това състояние е по-разумно да спре да я дразни с въпросите си. Върна се при хладилника, измъкна бутилката божоле и извади тапата. — Значи тогава си била отвлечена от извънземни? Я ми кажи, наистина ли приличат на Рос Перо? Онзи, който се поувлече в критиките си към Бил Клинтън?

— Не те разбирам — уморено промълви Джо. — Въобще не те разбирам, Нейтън. Бях две седмици в клиниката и през цялото това време не бях способна да се справя с най-елементарните задължения.

Наля вино в чашите.

— Сега ми се струва, че се справяш много добре с всичките си задължения — меко отбеляза той и й подаде чашата.

— Защото много малко ме познаваш. — Погледна замислено в чашата, преди да отпие от нея. — Ето днес например бях на косъм от поредния припадък.

— Хвалиш ли се или се оплакваш?

— Отидох да пообиколя магазините в Савана. — Джо пак стана и запристъпя неспокойно из стаята. — Нямаше никакви признаци, че ме очаква емоционален срив, че съм пред прага на нервната криза. А после всичко внезапно затихна и аз спокойно се отправих към щанда за дамско бельо.

— И какво бельо си хареса?

Тя го изгледа с присвити очи.

— Опитвам се да ти обясня какво преживявам, Нейт.

— А аз те слушам най-внимателно. — Реши да използва паузата, за да вдигне ръка и да погали бузата й. — Джо, наистина ли мислиш, че щях да реагирам на думите ти, без да обърна внимание на тревогата, изписана по лицето ти, и накрая ще ти заявя с най-спокоен тон, че е време да се прибираш в „Сенкчюъри“?

— Може би… не знам. — Въздъхна.

Той притисна устни към веждите й, от което сякаш й залютя на очите.

— Не мога дори да седя спокойно на стола.

— Добре. — Нейтън се облегна на ръба на масата. — Тогава ще стоим прави. Но първо ще ми обясниш какво се е случило с теб?

— Аз… аз съм толкова изнервена напоследък… Може заради преумората, още от Шарлот. Но не това ме безпокои най-много. От стреса понякога има полза, защото така човек се мотивира и съсредоточава само върху един проблем. И друг път съм имала голямо напрежение в работата. А освен това ми харесва денят ми да е запълнен, да знам какво ме очаква, да следвам предварително начертан график. Най-добре се чувствам, когато, щом се събудя сутрин, знам с какво трябва да се захвана.

— Следователно не обичаш спонтанните решения, така ли да те разбирам?

— Никога не знаеш до какво може да доведе едно спонтанно решение. Как е при теб в това отношение?

— Аз пък обичам спонтанните действия, защото едно от най-интересните неща в живота е изненадата. Без изненади животът би бил прекалено скучен и сив.

— Може би имаш право, но сега нямам никакво желание животът ми да стане по-интересен. — Джо се извърна и започна неспокойно да пристъпва от крак на крак. — Искам само едно — да живея колкото е възможно по-спокойно, да имам напълно нормален живот. Веднъж вече се срути целият свят около мен и оттогава все не мога да събера всичките парчета. Затова се заех да си изградя нов свят. Длъжна бях да го направя.

Той се напрегна, изправи рамене и смръщи вежди. Внезапно виното му се стори възкисело.

— Да не би всичко това да е свързано със спомена за изчезването на майка ти?

— Не знам, и в това не съм сигурна. Да, може би отчасти се дължи и на тези тягостни спомени. Поне психиатрите единодушно споделят това мнение. Когато ни е напуснала, тя е била на същата възраст, на която съм аз сега. За тях този факт е много интересен. Тя ме е изоставила. Нима аз повтарям цикъла, като изоставям себе си? — Поклати глава и се обърна към него. — Не, не е точно така. Не е същото. Нали през всичките тези години аз съм живяла свой живот, напълно различен от нейния. Но не, пак бъркам нещо. Ох, Нейт, вече не съм сигурна дали не се заблуждавам, но все ми се струва, че всъщност през цялото време съм се стремяла, подсъзнателно може би, да й подражавам. Дявол да го вземе, нима съм я копирала през целия си живот? Когато трябваше да взимам някакво решение, винаги го вършех решително и следвах избрания път без колебание. Харесваше ми това, с което се занимавах, харесваха ми местата, които посещавах. Бях доволна от себе си.

Треперенето на пръстите му неминуемо щеше да го издаде, затова той побърза да остави недопитата си чаша на масата.

— Джо Елън, каквото и да е станало досега, каквото и да са ти сторили хората, вече нищо няма значение. Нищо, освен нашата връзка, освен нас двамата. Защото ние с теб няма да допуснем това да се повтори.

Тя затвори очи, усетила внезапно облекчение от думите му.

— И аз си повтарям тези думи. При това всеки ден. Но започнаха виденията. Винаги съм имала много живи видения, прекрасни цветни сънища. Ала досега те не ме плашеха. Никога не съм била надарена със здрав и спокоен сън, нито пък със завиден апетит. Дори не мога да си спомня кога точно започнаха кошмарите — преди или след появата на първите снимки.

— Какви снимки?

— Някой започна да ми изпраща фотографии, посветени изцяло на самата мен. Отначало бе снимал само очите ми. — Тя набързо потри раменете си, сякаш студени тръпки бяха полазили по гърба й. — Зловеща, отвратителна история. Опитах се да не им обръщам внимание, но не можах да се справя със страха и предчувствията. Тогава пристигна по пощата дебел пакет, пълен с десетки мои снимки. Снимал ме е пред квартирата ми, в офиса, в магазините. Навсякъде, където съм била. Той е бил там, той ме е следил. — Ръката й бавно, но упорито се спусна към гърдите й, точно над сърцето. — И тогава си помислих, че този кошмар никога няма да има край. Изпаднах в паника, започнах да халюцинирам. И накрая припаднах.

Гневът го накара да стисне юмруци, все едно че го бяха шибнали с камшик през лицето.

— Някой негодник се е заел да те преследва, да те дебне както котката дебне мишката, за да те изплаши до смърт, за да се наслаждава на мъките ти, а ти си обвинявала себе си за психическия си срив! — Когато отново ги протегна към нея, за да я вземе в прегръдката си, ръцете му вече бяха по-уверени, по-силни, по-топли.

— Но аз нито веднъж не видях лицето му.

— Замълчи! Какво щеше да постигнеш, ако го беше видяла? Някакъв си кучи син, който те е въвлякъл в налудничавите си игри. А какво беше мнението на психиатрите от клиниката в Шарлот?

— Не съм се интересувала от мнението им. — Изгледа го изплашено, когато той се надвеси над нея с мрачно изражение на лицето.

— Какво искаш да кажеш с това? Нима не си говорила с лекарите за кошмарите си? Или си решила да оставиш този тип да продължи да те измъчва, без да предприемеш нещо срещу него?

— Исках само да сложа край на тези кошмари. Нищо друго не ме вълнуваше тогава. Исках да избягам някъде. Защото не можех повече да издържам. Загубих съня си, загубих апетита си, а накрая загубих и разсъдъка си.

Реши, че трябва да я пусне едва когато осъзна, че пръстите му неволно са се вкопчили в рамото й. Извърна се, грабна чашата си и закрачи из стаята, без да посмее да вдигне поглед към нея. И тогава си припомни колко смутена изглеждаше тя, когато той за пръв път я видя на острова. Бледа, измъчена и нещастна.

— Нуждаеш се от убежище.

— Да, и аз си мислех за някое убежище. И до днес си въобразявах, че съм го намерила. Но се оказа, че съм се лъгала. Защото той е бил тук. — Преглътна мъчително. — Той ми изпрати снимки, които не могат да бъдат направени никъде другаде, освен тук, в „Сенкчюъри“.

— Тогава ще го пипнем! Островът не е голям. Тук не е като в Джорджия, следователно няма да ни се изплъзне лесно. И ще сложим край на тази умопомрачителна история! — гневно заяви той.

— Но не съм сигурна дори и за това, дали още е на острова. Ако пак се върне тук, ако… Не знам какво цели. Това най-много ме мъчи. Но съм решила на всяка цена да се изправя срещу него, за да разбера най-после какво иска от мен. За да се справя с него.

— Сама не можеш да се справиш. И не си длъжна да го правиш, Джо Елън, защото аз в никакъв случай няма да те оставя сама с него. Ще се наложи да се примириш с присъствието ми, с намесата ми в объркания си живот.

— Може би именно затова сега съм тук, при теб. Може би не съм имала друг изход.

Нейтън остави чашата си и обхвана лицето й.

— Няма да позволя на никого повече да те кара да страдаш, Джо Елън. Можеш да бъдеш сигурна в това.

Така й се искаше да му вярва, но й се стори, че така лесно, така изведнъж… не, не, трябваше сама да се пребори със страховете си.

— Много е приятно да знам, че си изцяло на моя страна, но съм длъжна да се справя сама с него.

— Не. — Нежно притисна устни към врата й. — Никъде не е казано, че си длъжна сама да се пребориш с този побъркан тип.

Сърцето й се сви.

— Но полицаите ми казаха, че…

— Ходила си в полицията?

— Днес. Аз… Казаха ми, че ще проучат случая, но засега нямали достатъчно основания за по-щателно разследване, защото не съм била обект на явна заплаха.

— Как така да не си била обект на заплаха? — Спусна ръце по раменете й и нежно разтри напрегнатия й гръб. — Това, което си преживяла, е много по-страшно от стандартните заплахи, като онези, при които се иска откуп. И на това трябва да се сложи край. — Нежно целуваше лицето и косата й. — Защото аз ще се погрижа за теб — тихо промърмори на ухото й.

Думите му още повече я смутиха.

— Какво?

Нейтън внезапно проумя, че и двамата не са готови за тази решаваща стъпка. Да, той изпитваше почти непреодолима нужда да се грижи за нея, да я закриля от загадъчната заплаха, да я успокои. Но трябваше да е сигурен, че с тези опити няма да среже тънките нишки на трудно постигнатата им близост, че няма да я изплаши и да я отблъсне от себе си.

— Нека за малко да прекъснем този мъчителен разговор. По-добре ще е да се заемем с вечерята. Никога не съм се нуждаел така отчаяно от бутилка вино и една полусурова пържола.

Джо се досети, че Нейтън искаше да й даде време да се съвземе. А това беше добър признак, защото тя тъкмо от това се нуждаеше — да събере мислите си, да успокои треперенето на ръцете си. Опита се да се усмихне.

— Предложението ти ми харесва, не мога да го отрека. Най-добре ще бъде поне един час да не мислим за моите проблеми.

— Тогава ще се погрижа за пържолите, а ти можеш да се заемеш с картофите. А после ще ти разкажа за най-новия си проект, който още е само в главата ми. За него мога да ти говоря чак до сутринта.

— Опитай, но трябва да те предупредя, че не се уморявам лесно. — Отиде до хладилника, отвори вратата, но в следващия миг веднага я затвори. — Нито пък се увличам по секса.

Той се закова на място и се изкашля смутено.

— Извинявай, но нещо не разбрах…

— Очевидно това е една от причините за кашата, която забъркахме двамата. — Джо скръсти замислено ръце пред гърдите си. Най-добре беше да заговори направо, без недомлъвки. Разумно и практично. Особено след като решителните думи бяха изречени.

„Май тази вечер попрекалих с виното“ — каза си Нейтън, но въпреки това посегна към чашата и отпи.

— Стори ми се, че чух да казваш, че не се увличаш по секса.

— Не съм казала, че го мразя — рече тя и недоволно махна с ръка. — Не е като с кокосовите орехи.

— Какви кокосови орехи?!

— Единственото, което мразя, са кокосовите орехи, дори ми се гади от миризмата им. А сексът е нещо много по-вкусно, като например… не зная точно, може би като плодова пита.

— Сексът ти прилича на плодова пита?!

— Е, и в това не мога да съм напълно сигурна.

— Аха. Навярно искаш да кажеш, че можеш с него, но със същия успех можеш и без него, така ли да те разбирам? Ако го има, добре, но ако липсва, тогава какво?

Джо усети как внезапно и необяснимо защо напрежението й спадна.

— И аз се питам понякога. Предполагам, че ти говоря тези глупости само за да те подготвя да не очакваш прекалено много, ако някога двамата се озовем в леглото.

Нейтън облиза пресъхналите си устни.

— А може би никога досега не си вкусвала истинска плодова пита?

Тя се засмя.

— Надали ще има някаква разлика.

— Не съм убеден. — Пресуши чашата си и я остави на масата. В очите й се надигна тревога, защото той тръгна към нея. — И тъкмо сега е моментът да си поговорим на тази тема, за да се разберем веднъж завинаги.

— Нейтън, не исках да те предизвиквам, исках само да… — Не довърши, защото той я грабна на ръце. — Чакай! Какво правиш?

— Навремето бях най-добрият в дискусионния кръжок в колежа.

— Не съм ти обещавала, че ще легна с теб.

— Какво значение има? — Понесе я по коридора. — Нали вечно се съмняваш във всичко? — Положи я на леглото и веднага се намести отгоре й. — Пък и малко плодова пита никому не е навредила.

— Не исках…

— Да, искаше. И аз го искам, и ще го направя, и го чакам отдавна. А ти тази вечер си в най-подходящото настроение за любов, нали, Джо? Нима ще ми кажеш, че не го искаш, че не мислиш тайно за страстни любовни нощи?

Тялото му беше горещо, напрегнато, а очите му сякаш я изгаряха с пронизващия си блясък.

— Напротив, искам го — прошепна тя.

— Моля те, не ми казвай нищо повече. — Притисна устните си към нейните.

Това я накара да забрави за всичките си тревоги. Беше му благодарна, че я приема такава, каквато е, с всичките й безпокойства и страхове, затова ласкаво обви ръце около врата му.

— Господи, как ухаят устните ти! — Нейтън леко захапа горната й устна. — Искам я тази уста и ще я искам завинаги, защото ме подлудява.

Джо едва не се засмя. Но езикът му й попречи, горещ и настойчив. В този миг неочаквана топлина обля бедрата й.

Изумената жена сграбчи косата му с неподозирана сила. Никога досега не я беше целувал така.

Помръдне неспокойно под него, а после изви талията си. Той отдели устни от нейните и започна да я целува по шията. Вдъхваше уханието на кожата й и нежния аромат на парфюма й, напомнящ за мириса на пролетта.

Започна да я съблича много бавно и сладострастно. Движенията му я подтикваха да се отпуска и да го допуска все по-близо до тялото си. Имаше нещо безкрайно възбуждащо в плътно притиснатите им тела, когато едва успяваха да си поемат дъх. Очарована, младата жена хвана силните му рамене и остана доволна от буйната игра на твърдите му мускули.

А когато устата му, алчна и ненаситна, отново се върна на устните й, Джо я посрещна с благодарност, изтръпнала от резките трусове, разтърсващи крайниците й. Отново се изви на дъга, смътно осъзнаваща как една по една се срутват бариерите, с които пазеше сърцето си. Нуждата от физическо отпускане се оказа много по-силно, отколкото бе предполагала.

Горещият му дъх погали ухото й, а шепотът му да я възбуди още повече:

— Моля те, поне сега, поне за миг да забравиш за вечните си съмнения.

Той се отпусна по гръб, за да й позволи да си поеме дъх и да се излегне по-удобно в леглото. Косата й, потъмняла в сумрака, с топлия кафявочервен оттенък на есенните листа, окръжаваше като ореол лицето й. А очите й, сини като лятно небе, контрастираха ярко на нежнорозовата й кожа, ухаеща на пролет.

Нейтън внезапно изви глава, взе ръката й и започна да целува върховете на пръстите й топло и нежно.

— Какво правиш?

— Искам да те вкуся. Ръката ти трепери, очите ти са по-неспокойни от всякога. Харесват ми. Толкова е възбуждащо, че дори ме хваща страх.

— Но аз вече не се страхувам.

— Обаче все още си безкрайно объркана. — Откопча най-горното копче на блузата й. — Ето, така е по-добре. Не знаеш какво още съм ти приготвил, за да те изненадам.

Когато блузата й полетя към най-близкия стол, той плъзна поглед по тялото й. Отдолу Джо носеше сутиен от блестяща синя коприна, чийто блясък още повече подчертаваше млечнобялата кожа на гърдите й.

— Добре, много добре. Не допусках, че ще те видя с толкова съблазнителен сутиен.

— Вината не е моя. Искам да кажа, че си го купих, за да накарам Лекси да престане да ми натяква, че нищо свястно не съм си купила през целия ден в Савана.

— Тогава нека Бог да благослови Лекси. — Без да откъсва пламналия си поглед от лицето й, Нейтън погали ръба на сутиена. Клепачите й затрепкаха, после се спуснаха в очакване. — Кажи ми, че си го сложила само заради мен. — Спусна пръсти малко под копринения ръб на сутиена й. — Няма да го сваля, докато не чуя охкането ти, Джо Елън. Искам да чуя как стенеш от наслада в ръцете ми. Искам да чуя как крещиш от удоволствие.

Тя отвори очи и остана без дъх, когато той плъзна пръсти към зърното й.

— О, Господи!

— Криеш прекалено много, и то не само прекрасното си тяло. Скриваш от другите истинската Джо Елън. Но аз съм решил да те разгадая изцяло, докрай, преди да те имам.

Разкопча сутиена й и с удивление видя как гърдите й изскочиха навън, освободени и прелестно закръглени. А после спусна устни към тях, за да опита вкуса им.

Тя не можа да издържи повече и застена, отначало плахо, тихо, но сетне все по-бързо, все по-диво. Пронизващите я трепети бяха необясними и все по-непоносими. Замърда неспокойно под него, което още повече го подтикна да усили натиска си.

Впи пръсти в раменете му, извъртя глава и я замята конвулсивно, усетила горещата му плът. В гърдите й се надигна огнена вълна, помитаща всичко, повела я все по-нагоре към онзи висок, остър връх, от който трябваше да се спуска бавно, неспособна да се задържи на него.

Устните му и ръцете му я обгръщаха сега отвсякъде, заставяха сърцето й да пулсира все по-бързо, не й позволяваха нищо друго, освен да се мята безпомощно, обезумяла в леглото. Опита се да се отскубне от него. Да се озове някъде, където ще има достатъчно въздух, за да не се задуши, където ще може да си възвърне спокойствието.

Но той я бе уловил в капан, бе я оковал с веригите на разтърсващата наслада. И не й остави друг избор, освен да приема нови и нови вълни на заливащи усещания. Започна да смъква панталоните й, за да разкрие копринените й пликчета. Сега устните му се озоваха върху корема й, а после все по-надолу. Задъханото му дишане накара кожата й да настръхне.

Тя не чуваше как от устните й се отрони пламенна молба, но той я чу съвсем ясно. Сега му оставаше само да плъзне пръсти под коприната, за да я докосне между бедрата и да я накара да експлодира.

Тялото й конвулсивно се сгърчи под неговото, отнесено от вълната на насладата, всепомитаща като огнена лава. Нейтън притисна лице към трепкащия й корем, докато самият той се стегна от яростния пристъп, стегнал кръста му.

Слава Богу, слава Богу, това бе всичко, което успя да си помисли възпламенената Джо, когато напрежението я погълна докрай. Успя само да изохка приглушено, когато безмилостните му пръсти отново я заопипваха.

Дали бе мислила някога, че ще се стигне дотук? Кръвта й пулсираше болезнено в главата й, в слепоочията й, в слабините й, докато той разчупваше и последните й бариери. Дали бе очаквала да я доведе едва ли не до лудост? В отговор младият мъж стегна още повече обръча на ръцете си, за да вдигне бедрата й и да я побърка окончателно с дръзкия си език.

И тогава тя закрещя от удоволствие.

Ръцете й се обтегнаха назад, пръстите й се вкопчиха в лъскавите метални пръчки на леглото, а после се разпериха в отчаян жест, сякаш се опитваше да се спаси от заливащата я вълна на щастието, заплашваща да я отнесе някъде безкрайно далеч. Под плътно стиснатите й клепачи затанцуваха ярки пламъци, пулсиращи в червено, а кръвта й забушува неудържимо. Отново се разтърси, разкъсвана на хиляди късчета.

Ръцете му се протегнаха към нейните, все още впити в пръчките на леглото. Той проникна в нея, изпълни я безмилостно докрай, облада я на един дъх, за да се заеме с бавните, нежни, но неумолимо издигащи се тласъци. Дори и през преградата на миглите си тя виждаше очите му, напрегнатото му зачервено лице.

Безпомощна, тя се подчини на ритъма му, дишането й се учести, когато той внезапно усили темпото. Бедрата й се разтърсиха инстинктивно, когато започна да прониква още по-мощно и забързано в нея.

Устните му се спуснаха към нейните и на нея нищо друго не й остана, освен да му се покори напълно. И щом тялото му се изви в последната дъга и той напълно изгуби контрол, тя не можа да го спре, нито можа да спре изблика си.

А за него нямаше друг избор, освен да се остави тя да го погълне.

 

 

Не знаеше колко бе спала. Дори се запита дали не е изпаднала в кома. Но когато отвори очи, Джо видя само, че навън цари непрогледен мрак.

Той още лежеше върху нея, с глава, отпусната на голите й гърди. Джо дори усети ударите на сърцето му, както и тихото полюшване на завесите от неспокойния вятър.

Усети, че тя помръдна под него, макар и съвсем леко.

— Почакай, сега ще се отместя, за да не те притискам толкова.

— Тогава всичко е наред. Защото аз едва си поемам дъх.

Погали я по гърдите, преди да се отдръпне от нея. Но преди тя да се надигне, Нейтън отново я прегърна и я притегли към себе си.

— Моята сладка плодова пита.

Джо отвори уста, може би за да реагира на думите му. Но за своя изненада се разсмя звънко.

— Може би се справям поне с ролята на десерт.

— Тогава още сега ще си поискам допълнително.

Тя инстинктивно се сгуши в него.

— Ако опитаме още веднъж, не съм сигурна, че ще оцелея.

— Кой знае, може и да не го преживеем. Не знаеш ли, че и от много щастие се умира? Затова сега е най-добре да се заемем с пържолите. Ще ти налея и чаша вино. Всъщност тъкмо това предвиждах в плана си, който съвсем се обърка. А после ще имаме време за още ласки.

— Значи си планирал да ме напиеш?

— Това е само една от идеите ми, за да те покоря. Обмислях също как да изсвиря една серенада под балкона на спалнята ти, преди да се покатеря по бръшляна. Идеята ми изглеждаше великолепна.

— Само щеше да си строшиш врата.

— Не, защото още като деца с Брайън сме се катерили по стените на къщата и още помня къде имаше вдлъбнатини.

— Сигурно, след като тогава си бил само на десет години. — Повдигна се на лакът и отметна назад косата си. — Но сега си по-тежък поне с петдесет килограма, пък и не вярвам още да си така чевръст.

— Не мисля, че съм ти дал поводи да се съмняваш във физическите ми способности.

Тя се усмихна и приближи лицето си към неговото.

— Напълно си прав. Никога не бях допускала, че мога да преживея такава вълшебна нощ.

— Това е само първата от нашите любовни нощи, Джо. — Погали я по косата, преди да се надигне от леглото. — Но сега съм длъжен да се заема с вечерята ни.

— Нейтън. — Тя оправи омачкания чаршаф, докато той търсеше джинсите си в мрака. — Защо си създаваш толкова грижи заради мен?

За миг той замълча. Не беше сигурен какво трябва да й отговори.

— Случи се в мига, в който те видях. Не знам как стана, но всичко в мен се преобърна и още не мога да си поема дъх.

— Моят живот е пълна бъркотия, Нейт. — Тя преглътна с усилие. Слава Богу, че в стаята бе тъмно и той не можеше да види лицето й. Щеше да забележи копнежа й по него. — Не знам какво да мисля, не знам какво да чувствам. За всичко и всички. Може би е по-добре да не се обвързваш с мен.

— Никога не съм обичал лесните жени. Рано или късно ти доскучава, а ти си всичко друго, но не и скучна.

— Нейтън…

— Ти наистина ли си решила да си губим времето в безсмислени спорове, когато лежиш гола?

Тя прокара ръка през косата му.

— Добре казано. По-късно ще спорим.

— Чудесно. Само първо трябваше да добавя още малко дървени въглища към скарата, че пържолите не бива още да чакат. — И тъй като искаше тя да остане гола в леглото му, защото тяхната първа нощ едва сега започваше, не очакваше да им остане много време за спорове.