Нора Робъртс
Красива и мъртва (14)

14

Тридесет и шест часа след като Джини не се яви на работа, Брайън влезе в салона и се отпусна върху старинната кушетка. Чувстваше се изтощен, а и бе привършил работата си за деня. Островът беше претърсен основно, всички обитатели бяха помагали в диренето. Накрая бяха уведомили и полицията.

Не че те бяха проявили особен интерес. В крайна сметка се отнасяше се до една двадесет и шест годишна жена, за която хората от острова нямаха твърде ласкаво мнение. Една млада, неомъжена жена, която можеше да идва и да си отива, когато си пожелае, която нямаше врагове, а освен това беше добре известна с буйния си характер и неочакваните си прищевки.

Знаеше, че властите ще регистрират случая, ще направят рутинните проверки и после делото ще мине в архив.

Ала преди двадесет години бяха проявили доста повече усърдие, припомни си Брайън, когато една друга жена бе изчезнала от острова. Работиха много по-дълго и по-усърдно, за да открият Анабела. Тогава ченгетата кръстосваха острова, задаваха въпроси, взимаха си бележки, изглеждаха загрижени. Обаче тогава се отнасяше за много пари — богат наследствен фонд, собственост, наследници. Трябваше му известно време, за да разбере, че полицията вероятно се е съмнявала в някакво мошеничество и че за кратко време баща му е бил главният заподозрян.

Тогава, в оная злощастна година, това разкритие бе ужасило младия Брайън.

Обаче не бе открито никакво доказателство и постепенно интересът на полицията бе спаднал. Младият мъж бе убеден, че в случая с Джини Пендълтън този интерес щеше да изчезне много по-скоро.

А сега искаше поне за малко да избяга от всичко.

Помисли си дали да не включи стереоуредбата или телевизора и да се отпусне поне за час. Салонът или семейната гостна, както Кейт настояваше да наричат стаята, много рядко се използваше.

Цялата мебелировка бе подбрана от нея — дълбоките широки кресла, тежките старинни маси и дългия диван, осеян с множество възглавнички. Прекалено много, каза си Брайън, за да има място да седнат повече от двама.

Ала стаята рядко се обитаваше от повече от един човек.

Семейство Хатауей не бяха от тези, които се събират заедно вечерно време. Те бяха самотници и винаги намираха удобни извинения, за да се избягват.

Това правеше живота… по-лесен и удобен.

Изправи се, но го домързя да включи телевизора. Вместо това отиде до малкия хладилник зад бара от махагоново дърво. Това бе още една от приумиците на Кейт — да има изстудени напитки, така че след дългия ден членовете на семейството да се съберат заедно, отпивайки от коктейлите си, докато водят приятен разговор. Нещо, което бе малко вероятно, иронично се усмихна Брайън и си отвори една бира.

Вдигна глава и в същия миг видя баща си, застанал на прага. Трудно бе да се каже кой от двамата бе по-изненадан от неочакваната среща.

В стаята настъпи напрегната тишина. Накрая Брайън надигна бутилката и отпи от студената течност. Баща му се размърда и пристъпи в стаята.

— Свърши ли за днес? — попита той.

— Така изглежда. Няма какво да правя. — Почувства се като глупак, затова сви рамене и попита: — Искаш ли една бира?

— Няма да ти откажа.

Брайън извади още една бутилка от хладилника и я отвори, докато баща му прекосяваше стаята. Сам отпи и нищо не каза. Имаше намерение да си почине, като позяпа малко бейзбол и може би да пийне няколко пръста бърбън, за да заспи.

Изобщо не си бе представял, че ще пие бира със сина си.

— Заваля — каза, за да наруши неловкото мълчание.

Синът му се заслуша в лекото трополене на дъжда по стъклата.

— Тази пролет бе доста сушава.

Сам кимна и отново се размърда.

— Нивото на водата в малките езерца е доста спаднало. Сега ще се покачи.

— Дъждът едва ли ще се хареса на туристите.

— Сигурно не — намръщи се по навик баща му, — обаче ние се нуждаем от дъжд.

Отново настъпи тишина. Младият мъж отпи от бирата си, наклони глава и попита:

— Е, темата за времето е изчерпана. Каква е следващата? Политика или спорт?

Сам не обърна внимание на саркастичния му тон.

— Не мисля, че проявяваш интерес към някоя от тях.

— Точно така. И какво бих могъл да разбирам от толкова мъжки неща. Та аз съм само един готвач.

— Не исках да кажа това — след кратка пауза отвърна баща му. Гневът му започна да се надига. — Просто не знаех, че се интересуваш от политика. Или пък от спорт.

— Ти изобщо нямаш представа от какво се интересувам. Ти не знаеш какво мисля, какво искам, какво чувствам, защото това никога не те е вълнувало.

— Брайън Хатауей. — Гласът на Кейт прозвуча рязко и тя пристъпи в стаята. Зад нея се показа Лекси. — Не говори с такъв тон на баща си.

— Остави момчето да се изкаже. — Сам остави бутилката, без да откъсва поглед от сина си. — Има право.

— Няма право да показва неуважение към баща си.

— Кейт! — Той й хвърли предупредителен поглед и кимна към Брайън. — Искаш да кажеш нещо, така че продължавай.

— Ще ми трябват години, но това няма да промени нищо.

Баща му се приближи към бара. Имаше нужда от глътка уиски.

— Защо просто не започнеш? — Наля си три пръста „Джим Бийн“, а след кратко колебание наля още толкова и на сина си, след което плъзна чашата по плота към него.

— Не пия бърбън, което още веднъж показва, че не съм истински мъж.

Сам усети неприятно присвиване в стомаха и припряно надигна чашата си.

— Един мъж сам решава какво и колко да пие. Нима моето мнение има още значение за тебе?

— Тридесет години трябваше да изминат, за да стигнем до този разговор — сърдито отвърна Брайън. — А къде, по дяволите, беше ти през последните двадесет години? — Едва сдържаше отчаянието си, трупано от години и чакащо удобен повод, за да се излее. — Ти се отдръпна, отчужди се от нас, също като нея. Само че при теб е още по-зле, защото си заедно с нас през всеки шибан ден. За теб ние сме като случайни пришълци в живота ти и ти с радост остави Кейт да поеме всичките грижи за нас.

Тя веднага се спусна към тях. Очите й яростно блестяха.

— А сега ме изслушай аз какво ще ти кажа, Брайън Уилиям Хатауей…

— Остави го — заповяда й Сам. Гласът му беше леден, за да прикрие гнева. — Хайде, кажи си всичко — подкани той сина си. — Имаш ли още упреци към мен?

— Какво значение има това? Нима думите ми ще те накарат да се върнеш при нас? Или ще промениш онези гадни сцени от миналото, когато бях само на дванадесет и хлапаците от Савана, щом пристигнеха през лятото на острова, ме пердашеха просто ей тъй, за развлечение? Или когато станах на петнадесет и за пръв път посегнах към бирата? А къде беше после, вече бях седемнадесетгодишен, когато едва не умрях от страх, че Моли Броди е забременяла от мен, защото дотогава нито тя, нито пък аз имах някакъв опит в секса? — Сви юмруци, обхванат от ярост, каквато не помнеше друг път да бе изпитвал. — Теб вечно те нямаше. Тук беше само Кейт. Тя бе тази, която превързваше раните ми, която бършеше сълзите ми. Тя ме учеше как да се справям в живота, тя ме научи да побеждавам. Но ти нито веднъж не ми обърна внимание, нито веднъж не прояви поне малко загриженост. Затова сега никой от нас тримата не се нуждае от теб. Не е чудно, че майка ни те е зарязала. Сигурно и към нея си се отнасял със същото егоистично безразличие.

При тези думи Сам трепна като ужилен — първият признак на чувствата му, скрити дълбоко под маската на огорчението. Ръката му трепереше, когато отново посегна към чашата си, но преди да заговори, от коридора нахлу Лекси.

— Какво сте се развикали? Защо се държите така, и то точно сега? Не разбирате ли, че с Джини се е случило нещо ужасно? — Тя закрачи из стаята и от гърдите й се изтръгнаха глухи хлипове. — Да, предчувствам нещо ужасно, сигурна съм в това, а вие си стоите тук, за да си разменяте тези отвратителни обиди. — Сълзите рукнаха от очите й и тя веднага захлупи лице в шепите си. — Как може да я оставите сама и да се преструвате, че няма значение какво се е случило с нея?

— Защото е истина. — Вбесен, че тя не го подкрепи, Брайън се нахвърли върху нея. — Защото само едно нещо има сега значение — ние не сме никакво семейство! Ти се измъкна в Ню Йорк и се опита да заместиш липсващата ти бащина любов с безразборни връзки с мъже. А пък Джо едва не се побърка. Аз не мога да прегърна жена, без да си помисля, че един ден ще я прогоня, така както той е прогонил майка ни. По дяволите, само това има значение, защото никой от нас всъщност не знае какво е да си щастлив.

— Аз зная какво е да бъдеш щастлив — извика Лекси и гневно го удари в гърдите. Искаше й се да крещи така, че всички да я чуят, всички да разберат, че това е пълна лъжа. — И ще бъда щастлива! И ще имам всичко, което поискам.

— Какво, по дяволите, става тук? — Джо се закова на прага. Възбудените им викове я бяха накарали да изскочи от стаята си.

— Брайън ни мрази, това става! Мрази всички ни! — Лекси се разхлипа още по-силно и се втурна в прегръдката на сестра си.

Остана шокирана от виковете й и от мрачните, зачервени от гняв лица на брат си и баща си, настръхнали в средата на стаята като боксьори на ринга. Кейт бе застанала между двамата, неспокойно кършейки ръце.

— Но… но какво става тук? — Джо се опита да ги надвика, но кръвта отново нахлу в главата й с още по-голяма сила. — Да не би да се карате заради Джини?

— Не им пука за съдбата на Джини! — отчаяно изхлипа Лекси на рамото й. — Не им пука!

— Разправията не е заради Джини. — Смазан от чувството за вина, зачервен от ярост, Брайън се отдръпна към плота. — Типичната атмосфера в семейство Хатауей. Само че на мен вече ми дойде до гуша.

Джо плахо въздъхна.

— Кейт?

Кейт припряно избърса сълзите си с края на престилката.

— Скъпа, моля те, отведи Лекси в стаята й. След малко ще дойда при вас.

— Добре. — Младата жена хвърли подозрителен поглед към баща си и остана удивена от каменното му лице, от загадъчно забулените му очи. Осъзна, че не бива да задава повече въпроси. — Хайде, Лекси — прошепна тя. — Хайде, ела с мен.

Когато двете сестри излязоха в коридора, Кейт измъкна носна кърпа от джоба и издуха носа си.

— Не че искам да оправдавам поведението му — започна тя, — но напоследък на Брайън никак не му е леко. Преуморен е, работи от сутрин до вечер, в делник и празник. Всички помагахме в търсенето на Джини, но само той се разправяше с полицаите, а и най-тежката работа в хотела лежи на плещите му. Той просто е преуморен, Сам.

— Хм, той има право да ме упреква — процеди Сам и отпи от чашата си. Запита се дали уискито ще успее да заличи горчивия вкус на срама, заседнал на гърлото му. — Откакто Бела ни напусна, аз престанах да бъда техен баща. Оставих на теб всичките грижи за тях.

— Сам…

Той я погледна със зачервени очи.

— Нима ще ми кажеш, че това не е истина?

Кейт въздъхна примирено. Струваше й се, че коленете й ще се подкосят в следващия миг, затова се отпусна тежко върху най-близкия стол.

— Не, няма смисъл повече да се лъжем един друг.

Сам изсумтя сърдито.

— Винаги си била съвсем откровена. Това е възхитително качество, но понякога… понякога дразни хората.

— Не вярвам да си го забелязал. Колко пъти съм ти повтаряла всичко това, което току-що ти наговори Брайън, само че в много по-смекчен вид. — Тя извърна глава и макар очите й да бяха зачервени от плач, не трепна, когато погледите им се кръстосаха. — Но никога не съм искала да те обидя.

— Дори да е така, тези случаи се броят на пръсти. — Сам свали очилата и разтри очите си. Може би беше преуморен или прекалено угнетен, но не можеше да изтрие мъчителните спомени — как се бе отдръпнал, при това напълно съзнателно, от ролята си в семейството. И сега му беше дяволски трудно да намери верните думи. — Не се стараех децата ми непрекъснато да се нуждаят от мен. Не исках никой да се интересува от мен. И сега никой няма нужда от мен, сигурен съм в това.

Никак не му се искаше да продължава този мъчителен разговор. Никога не бе говорил така откровено с Кейт. И не само с нея. Но тя не сваляше поглед от него, безкрайно търпелива, изпълнена с тихо състрадание, което не му позволи да спре дотук.

— Цялата работа, Кейт, е в това, че Бела разби сърцето ми. Но ти беше непрекъснато до мен през всичките тези години и нещата постепенно се поуталожиха.

— Ако не бях останала на острова…

— Тогава никой от нас сега нямаше да е тук. Ти направи много за нас, Кейт. Но може би не съм съзнавал напълно до днес, до мига, в който острите упреци на Брайън ми помогнаха да прогледна.

Кейт притвори очи.

— Никога не съм разбирала мъжете и няма да успея да ги разбера, дори и да живея още петдесет години. Нима се гордееш с това, че той ти накрещя такива жестоки думи?

— Та аз го уважавам за тази негова смелост. И за прямотата му. Изглежда, не съм се държал към него с уважението, което заслужава всеки зрял мъж.

— Е, слава Богу — прошепна сломената жена, посегна към чашата с бърбън на Брайън и отпи непредпазливо от нея. И, разбира се, веднага се задави.

Сам изкриви устни. „Толкова е мила и трогателна — помисли си, — така, както е седнала с ръка, притисната към сърцето, със зачервено лице и подути от плач очи.“

— Не си свикнала с уискито, Кейт.

Тя рязко пое дъх и изхриптя. Гърлото й гореше.

— Е, тази вечер мога да си позволя едно изключение. Но май вече за нищо не ме бива.

Той взе чашата от ръката й.

— Само ти е прилошало. — Отиде до хладилника и извади бутилка шардоне. — Кейт винаги бе предпочитала виното. Когато й подаде чашата, тя го изгледа недоумяващо:

— Не очаквах, че знаеш какво обичам да пия.

— Как може да живееш двадесет години с една жена и да не научиш навиците й? — Но веднага усети многозначителния смисъл на думите, изчерви се и побърза да уточни — Искам да кажа, да живееш с една жена в една и съща къща.

— Хмм. Добре, но как сега ще се оправим с Брайън?

— Какво искаш да кажеш?

— Сам… Нима ще изпуснеш и този шанс да се разбереш с него?

Тя отново бе същата Кейт, машинално си помисли той, загрижена за семейството, докато той искаше само едно — да го оставят на мира.

— Той се нахвърли върху мен, но аз успях да се сдържа и го изслушах докрай, нали? Е, значи сега сме квит и всичко свърши.

— Нищо не е свършило. — Тя се облегна на плота и хвана ръката му, преди той да успее да я дръпне. — Брайън само подритна отворената врата. А сега е твой ред да докажеш, че си им баща, че си мъж, с когото може да се говори открито, на когото може да се разчита.

— Той няма нужда от мен.

— О, това е най-голямата глупост, която някога съм чувала. — Така се ядоса, че не забеляза как Сам прикри смеха си, като се закашля. — Всичките сте упорити като мулета! Затова ми побеляха косите… Заради дебелоглавите мъже от рода Хатауей!

Той погледна червеникавите й коси, подаващи се изпод спретнатото й боне.

— Не виждам да имаш бели коси.

— Защото съм похарчила куп пари, за да ги скрия! А сега ме слушай внимателно, Сам Хатауей! Няма значение колко са пораснали децата ти. Те още се нуждаят от теб. Крайно време е да им дадеш това, което им отказваш от толкова много години. Съчувствие, внимание, загриженост. И любов, да, най-вече любов. Жалко само, че заговорихме така откровено едва след трагедията с Джини. И нямам никакво намерение да стоя настрани и да гледам как вие четиримата отново се разминавате и отчуждавате. — Отмести стола и остави чашата. — А сега отивам да успокоя Лекси, което ще ми отнеме поне един час. Така че разполагаш с достатъчно време да потърсиш сина си и да разчупиш леда между вас двамата.

— Кейт… — Тя се спря на прага и извърна към него блесналите си от ярост очи. Сам смутено посегна към бутилката с уиски, но сетне отдръпна ръката си. — Кейт, та аз просто не знам откъде да започна.

— Защото си пълен идиот, затова! — От долавящата се в гласа й загриженост червенината отново плъзна по врата му. — Нима не си разбрал, че вече си започнал?

 

 

Брайън отлично знаеше закъде се беше запътил. Изобщо не се заблуждаваше, че е излязъл на разходка, за да поохлади гнева си. Можеше няколко пъти да обиколи острова, но това едва ли щеше да го успокои. Ядосваше се, че изпусна нервите си, че каза неща, които нямаше смисъл да казва. Срамуваше се, че разплака Лекси и Кейт.

Животът е много прост, когато не издаваш мислите и болките си, когато се научиш да живееш със страданието и си гледаш само работата.

Но нали точно това бе правил баща му през всичките тези години?

Брайън сви рамене, за да се предпази от дъжда. Съжали, че бе излязъл без връхна дреха и сега щеше да се измокри до кости. Докато се изкачваше по дюните, чуваше грохота на морето и воя на вятъра. Прозорците на вилите светеха и му служеха за ориентир в тъмнината.

Изкачи се по стълбите пред къщата на Кирби и я видя през стъклото на входната врата. Беше облечена в мек и широк син анцуг, а краката й бяха боси. Тя се наведе да отвори хладилника.

Брайън усети сладка тръпка в слабините и отвори вратата, без да си направи труда да почука.

Тя бързо се изправи и ахна:

— О, Брайън… Не те чух. — Ръката й придържаше вратичката на хладилника. — Има ли нещо ново за Джини?

— Не.

— О, а пък аз си помислих… — Неспокойно прокара пръсти през косите си. Очите му бяха тъмни и я гледаха, без да мигат. Нещо опасно, но възбуждащо тлееше в тях. Гърлото й пресъхна и сърцето й учестено заби. — Целият си вир-вода.

— Вали — каза той и пристъпи към нея.

— Аз, ъ-ъ… — Знаеше, че е глупаво, но краката й трепереха и коленете й се подкосиха. — Тъкмо се канех да си сипя чаша вино. Защо не си налееш и ти, а аз ще отида да донеса една кърпа.

— Не ми трябва кърпа.

— Добре. — От него се носеше мирис на дъжд. — Ще ти сипя вино.

— По-късно. — Той затвори вратата на хладилника, сграбчи я и впи устни в нейните.

От гърлото й се изтръгна тих стон. Ръцете му се плъзнаха под анцуга и обхванаха гърдите й. Зъбите му леко захапаха езика й. Сетне ръцете му се плъзнаха надолу, хванаха я за ханша и я повдигнаха от пода, а бедрата му се притиснаха към нейните.

Кирби едва успя да си поеме дъх, когато устните му се спуснаха по шията й.

— Откога те чакам. — Тя страстно захапа ухото му. — Спалнята е в дъното на коридора.

— Нямам нужда от легло. — Той вдигна глава и я погледна. — Ще бъде както аз искам, помниш ли? Освен това най-добре си върша работата в кухнята.

Вдигна ръцете над главата й, хвана ги с една ръка и я притисна към вратата.

— Погледни ме — заповяда Брайън, докато другата му ръка се плъзна под анцуга и започна да смъква пликчетата й.

От гърлото й се изтръгна задавено стенание и тя се изви, когато пръстите му я погалиха. Погледът й се замъгли, дишането й се учести и тялото й се разтърси от сладостна тръпка.

Беше влажна и готова за него. Тя затвори очи и се отпусна в ръцете му. Кръвта му закипя и той захапа зърното на гърдата й.

Гърдите й бяха малки и твърди и имаха вкус на праскова. Искаше да я вкуси цялата, да пие от соковете й, докато се насити или умре. От устните му се изтръгна одобрително мърморене. Ръцете й погалиха косата му, спуснаха се по мократа му риза, а пръстите й трескаво започнаха да разкопчават копчетата. Нейната самозабрава още повече го възбуди.

— Още — прошепна той и смъкна гащичките й. — Искам още. — Когато устните му се спуснаха надолу по корема й, Кирби сграбчи раменете му и изохка.

— Недей… недей. О, Господи! Какво правиш с мен?

— Обладавам те.

Устните му отново се впиха в нейните и я накара окончателно да изгуби разсъдъка си. Главата й се отпусна безволево назад, по челото й се стичаха капки пот, издаваше тихи стенания. Силата на оргазма я повали като влак, префучаващ през тунел, и тя се отпусна отмаляла, притихнала, безпомощна в ръцете му.

Тялото й бе отпуснато, когато той я повдигна. Вече нищо не бе в състояние да я изненада, затова не се учуди, когато той я положи върху кухненската маса.

Брайън смъкна ризата си, без да откъсва поглед от нея. Свали ципа си, смъкна джинсите си и изхлузи маратонките си.

Сега очите й бяха ясни. Добре, каза си той. Искаше да види как отново ще се замъглят. Погледът му се плъзна по тялото й. Кожата й бе порозовяла и покрита със ситни капчици пот, косата й се бе разпиляла по тъмното дърво на масата. Беше поразително красива и възбуждаща. Щеше да й го каже, когато отново си възвърне дар слово. Притисна се към нея и усети как тя се разтрепери под него.

— Кажи: „Вземи ме Брайън“ — усмихна се той.

Тя пое дълбоко дъх и изохка, когато палците му леко докоснаха зърната й.

— Кажи го.

Тя се изви и прошепна:

— Вземи ме, Брайън. За Бога, вземи ме!

Тогава той проникна в нея, бързо и силно, а погледът му не се откъсваше от морскозелените й очи.

— А сега — вземи ме, Кирби.

— Да. — Тя вдигна ръка към лицето му, обви бедра около кръста му и телата им се сляха в бесен ритъм.

Останал без дъх, Брайън се отпусна върху нея. За пръв път от много дни усещаше и тялото, и главата си пречистени. Тя още потръпваше под него, а той зарови лице в косата й, за да вдъхне аромата й.

— Това беше само предястие, за да ни възбуди апетита.

— О, Боже!

Младият мъж се ухили, доволен от греещото й лице.

— Имаш вкус на праскова.

— Току-що бях излязла от банята, преди да дойдеш и да ме съблазниш.

— Значи съм дошъл съвсем навреме.

Тя отметна кичура коса от челото му.

— Да. Когато влезе, изглеждаше много опасен и възбуждащ.

— Бях бесен. Имахме семейна сцена в „Сенкчюъри“.

— Съжалявам.

— Това не те засяга. Сега бих пийнал чаша вино. — Той се изправи и отиде до хладилника.

Кирби се наслаждаваше на гледката. Като лекарка му даваше шестица за физическата му форма, а като жена можеше само да се наслаждава на това силно и мускулесто тяло.

— Чашите за вино са във втория шкаф отляво. Ще отида да си наметна един пеньоар.

— Не си прави труда — отвърна младият мъж, когато тя скочи от масата.

— Нямам намерение да се разхождам гола из кухнята.

— Тъкмо обратното. — Той наля вино в две големи чаши и се приближи до нея. — Освен това няма да се разхождаш.

Кирби развеселено повдигна вежди.

— Нима?

— Да. — Брайън й подаде чашата. — Предполагам, че плотът ще ни издържи.

Младата жена отпи от виното, за да прикрие смущението си.

— Имаш предвид кухненския плот?

— Да. А после ще дойде ред и на пода.

Сведе поглед към белия линолеум, с който преди три години баба й бе покрила пода.

— На пода?

— Можем да го направим и в леглото, ако държиш на традицията. — Погледна към часовника на печката. — Имаме много време. Закуската не се сервира преди осем.

Тя не знаеше дали да се засмее, или да се разсърди.

— Както винаги си много самоуверен.

— Да. А ти?

Тръпката от предстоящото предизвикателство я накара да се усмихне.

— Смятам, че съм ти равностойна партньорка, Брайън, и ще издържа. — Очите й се смееха. — Освен това съм и лекар.

— Добре тогава. — Остави чашата си настрани. Тя изписка, когато я сграбчи през кръста и я понесе към плота. Притисна я към пластмасовата повърхност.

— Хей, студено е! — извика Кирби.

— Това също — каза той, топна пръста си във виното и нежно погали зърното й. Сетне се надвеси над нея и го облиза. — Но бързо ще го стоплим.