Нора Робъртс
Нощна тъма (14)

Епилог

— Смятам, че трябва да го обмисля отново. — Алтия стоеше пред огледалото в цял ръст в спалнята на Сила и разглеждаше собственото си отражение. В огледалото виждам жена, отбеляза тя безпристрастно. Бледа, с пищна червена коса. Изглежда елегантна в тънкия костюм с цвят слонова кост, украсен с дантели и подчертан с дълъг наниз перли, спускащ се по цялата дължина на плътно прилепналия жакет. Очите й обаче, бяха твърде големи, твърде широко отворени и твърде уплашени. — Аз наистина мисля, че тази работа няма да я бъде.

— Изглеждаш изумително — увери я Дебора. — Съвършена си.

— Не говоря за дрехите. — Алтия сложи ръка на стомаха си. — А за сватбата.

— Не започвай пак — каза Сила и пооправи копринения й жакет. — Пак нервничиш.

— Разбира се, че нервнича. — И по липса на друго занимание Алтия протегна ръка, за да се увери, че перлите в ушите й са си на мястото. Припомни си, че бяха подарък от майката на Колт и усети прилив на топлина. Предавали се по наследство, обяснила й бе майката на Колт, а самата тя ги бе получила от баба му.

После беше поплакала и целунала Алтия и я беше приветствала с „добре дошла“ в тяхното семейство.

Семейство, помисли си Алтия и усети, че я връхлита нова вълна от паника. Какво знаеше тя за семейството?

— На път съм да се обрека до края на живота си на мъж, когото познавам едва от няколко седмици — каза тихо Алтия на жената в огледалото. — Трябва да му се обрека.

— Обичаш го, нали? — попита Дебора.

— Какво общо има това?

Дебора се засмя, взе треперещите ръце на Алтия в своите и отвърна:

— Всичко. И аз познавах Гейдж отскоро, когато се оженихме. А за тайните му разбрах дори по-отскоро. Но аз го обичам и съм сигурна в това. Забелязах как гледаш Колт, Тия. Ти също си сигурна.

— Адвокати — оплака се Алтия на Сила. — Винаги знаят как да обърнат нещата срещу теб.

— Тя е страхотна, нали — каза гордо Сила и прегърна силно сестра си. — Най-добрият прокурор на изток от Мисисипи.

— Което си е право, право си е — отвърна с усмивка Дебора. — Сега да огледаме онази, която ще изпълнява ролята на майка на булката. — И тя наклони глава, за да прецени как изглежда сестра й. — Прекрасна си, Сила.

— И ти също. — Сила прокара ръка по черната коса на сестра си. — Бракът и майчинството ти отиват.

— Ако вие двете не престанете да се възхищавате една от друга, ще получа нервна криза. — Алтия седна на кревата и затвори плътно очи. — Ще избягам през задния вход.

— Той ще те хване — каза Сила.

— Не и ако имам добра преднина. Може би… — Прекъсна я чукане по вратата. — Ако е Найтшейд, няма да разговарям с него.

— Разбира се, че няма да разговаряш — съгласи се Дебора. — На лош късмет е. — Тя отвори вратата и видя съпруга и дъщеря си. Това вече е голям късмет, помисли си и се усмихна на Гейдж. Най-големият късмет.

— Извинявайте, че прекъсвам приготовленията ви, ала долу имаме изнервени хора.

— Ако децата са докопали сватбената торта… — подзе Сила.

— Бойд я спаси — увери я Гейдж. — На косъм. — Той прехвърли бебето в едната си ръка, а другата обви около жена си. — Колт направи пътека на килима в кабинета.

— Значи е нервен — заяви рязко Алтия. — Би трябвало да е. Вижте само в какво ни забърка. Как бих искала да съм муха на стената там, долу.

Гейдж се усмихна и намигна на Дебора.

— Има си своите предимства. — И гушна детето, защото то се размърка.

— Аз ще я взема, Гейдж — и Дебора пое от него Адриана. — Ти иди да помогнеш на Бойд да успокои жениха. Ние сме почти готови.

— Кой казва? — скръсти ръце Алтия.

Сила отпрати Гейдж и затвори вратата. Беше време за тежката артилерия.

— Страхливка — каза тя меко.

— Не, само минутка…

— Страх те е да слезеш и пред всички да се закълнеш във вярност на мъжа, когото обичаш. Това е покъртително.

Схванала мисълта й, Дебора успокои детето и се включи в играта.

— Стига, Сила, не бъди толкова жестока. Ако е променила решението си…

— Не е. Ами просто не може да се примири с мисълта. А Колт е готов на всичко, за да я ощастливи. Продава ранчото си, купува земя тук, наблизо…

Алтия стана и заяви:

— Не е честно!

— Права си. — Дебора застана до нея и прехапа устна, за да не се засмее. — Мисля, че трябва да си малко по-толерантна, Сила. Това е важно решение…

— Тогава да го вземе, вместо да се крие тук като някаква непорочна девица, която трябва да се принесе в жертва…

Алтия навири брадичка и заяви:

— Не се крия. Деб, иди и им кажи да пуснат проклетата музика. Слизам.

— Добре, Тия. Щом си сигурна, слизам долу… — Дебора я потупа по ръката, намигна на сестра си и излезе.

— Е, хайде. — Алтия се втурна към вратата. — Да вървим.

— Чудесно. — Сила мина бавно край нея и заслиза по стълбата.

Едва на последното стъпало Алтия проумя, че я бяха подмамили. Двете сестри бяха изиграли успешно ролите на доброто и лошото ченге.

Стомахът й се преобърна. Навред имаше цветя — планини от цветове и аромати. И музика — лека и романтична. Тя видя майката на Колт, отпусната тежко върху ръката на баща му, да се усмихва храбро през пелена от сълзи. Видя Натали да сияе и да пронизва очите й със своите. И Дебора с капчици сълзи по миглите и детето на ръце.

И Бойд, който протегна ръка, взе ръката на Сила и целуна мокрите й страни, а после се обърна към Алтия и й намигна окуражително.

Алтия спря. Трябва да има основателна причина, щом хората плачат на сватбите, заключи тя.

После погледна към камината и не видя нищо, освен Колт.

А той не видя нищо, освен нея.

Краката й престанаха да треперят. И Алтия тръгна към него — с една бяла роза и сърцето си.

— Приятно ми е, лейтенант — каза тихо Колт и взе ръката й.

— Приятно ми е, Найтшейд. — Тя усети топлината на огъня край тях, топлината, която струеше от Колт. Усмихна се, когато той вдигна ръката й до устните си. Пръстите й не трепереха.

— Щастлив Ден на благодарността.

— И на теб. — И на свой ред вдигна двете им сплетени ръце и ги целуна. Може да не знаеше какво е това семейство, но щеше да се научи. Двамата щяха да се научат. — Много те обичам.

— И аз също. Готова ли си?

— Вече да.

И, изправили се пред горящия огън, те се обърнаха един към друг и към живота, който щяха да изживеят заедно.