Нора Робъртс
Лунапарк (5)

Пета глава

Разнесе се дълъг, пронизителен писък. Увеселителното влакче с грохот полетя в следващия завой и наклони пътниците си. Светлините по средата примигваха и бе шумно. Толкова шумно. Фучене и вой на машини, електронно бръмчене и бибипкане от видеоигрите, пукане на въздушни пушки и викове на продавачи.

Над всичко се носеше тенекиена музика, ала най-вече се чуваха звуци на хора. Те се смееха, викаха, говореха, крещяха. Миришеше на пуканки, лешници, печени кренвирши, машинно масло.

Меган зареди още една пачка патрони във въздушната пушка и я подаде на бъдещия шампион.

— Зайците са пет точки, патиците десет, елените двайсет и пет, а мечките петдесет.

Шестнадесетгодишният снайперист се прицели и успя да удари една патица и един заек. За награда си избра гумена змия и момичето му изпищя с отвращение.

Меган поклати глава, докато ги наблюдаваше как се отдалечават. Момчето прегърна момичето през рамо, после развали цялата романтика, като размаха змията пред носа й. Спечели си едно бързо смушкване в ребрата.

Тази вечер нямаше много хора, но това трябваше да се очаква извън сезона. Особено когато наоколо имаше толкова много други Лунапаркове с повече въртележки, увеселения и видеоигри. Меган нямаше нищо против това затишие. Тя бе умислена, както през цялото време от вечерта, когато Кеч видя нейното ателие. От три дни не го бе чувала. Отначало страшно й се искаше да го види, да поговори с него за нещата, които й бе казал. Той я бе накарал да се замисли, да обърне внимание на онази част от себе си, която през по-голямата част от живота си бе пренебрегвала или потискала.

Ала след като минаха три дни, желанието й да говори с Кеч избледня. В края на краищата, какво право имаше той да критикува начина й на живот? Какво право имаше да я кара да се чувства така, сякаш бе извършила престъпление? За няколко минути бе успял да я обвини, да я даде под съд и да я осъди. След това бе изчезнал.

Три дни, мислеше Меган, докато подаваше пушката на следващия кандидат за точен стрелец. Три дни без никакъв знак. А тя се бе оглеждала за него, макар да се мразеше за това. Бе го чакала. Дните минаваха и Меган намери спасение в гнева. Кеч не само я бе критикувал и й се бе карал, спомни си тя, а и си бе отишъл с две от любимите й скулптури. Хиляда долара — утре по това време, каза си Меган и сложи нова пачка в празната пушка. Само приказки. Приказки. Това той го можеше. Сигурно всичко бяха приказки — че онзи ресторант бе негов. Но защо? Мъже като него нямаха нужда от логични причини, реши тя. Всичко бе самолюбие.

— Мъже — измърмори Меган и подаде пушката на следващия клиент.

— Знам какво имаш предвид, сладурче — намигна й закръглената руса жена и взе пушката.

Меган отметна бретона от челото си и още повече се намръщи.

— На кой му трябват?

Жената опря пушката на рамо.

— На нас, сладурче. Това е проблемът.

Жената спечели сто двадесет и пет точки и Меган въздъхна дълбоко.

— Добра стрелба — похвали я тя. — Изберете си нещо от втория ред.

— Дай ми хипопотама, сладурче. Малко прилича на втория ми съпруг.

Меган се засмя, взе го от лавицата и й го подаде. Жената го пъхна под мишница, отново й намигна и се заклатушка нататък.

Меган се облегна назад, докато две деца си опитваха късмета. Разговорът бе типичен за неофициалните отношения между хората в увеселителните паркове. Тя се усмихна. Чувстваше се ако не съвсем успокоена от забележките на жената, то поне по-малко мрачна. Ала тази жена не познава Кеч, спомни си Меган и отново подаде пушка и взе четвърт долар. Аз също, напомни си тя.

Когато пред нея оставиха един долар, машинално върна рестото.

— Десет изстрела за четвърт долар — започна Меган да рецитира урока си. — Зайците са пет точки, патиците десет… — Бутна напред трите монети по четвърт долар и посегна за пушка. В момента, в който пръстите избутаха монетите обратно към нея, тя ги позна.

— Ще стрелям за един долар — съобщи й Кеч, когато Меган вдигна изненадано поглед. Той се ухили, после се наведе и бързо я целуна по устните. — За късмет — обясни, когато тя отскочи назад.

Преди да бе успяла да прибере парите, Кеч бе свалил и трите мечки.

— Леле! — Двете момчета, застанали до него, бяха подобаващо впечатлени. — Хей, господине, можете ли да го направите пак?

— Може би. — Той се обърна към Меган: — Презареди.

Тя мълчаливо му подаде пушката.

— Харесва ми парфюмът ти — отбеляза Кеч и се прицели. — Какъв е?

— Оръжейна смазка.

Той се засмя и една по една разстреля злощастните мечки. Двете момчета нададоха едновременно възхитени викове. Започна да се събира тълпа.

— Хей, Меган… — Тя вдигна поглед и видя близначките Бейли. Два чифта очи многозначително посочиха към Кеч. — Това не е ли…

— Да — отсече Меган. Нямаше желание да обяснява.

— Много е сладък — обобщи тихо Тери и кокетно завъртя очи към Кеч, когато той се изправи.

— Аха — съгласи се Джери и се усмихна точно по същия начин.

Кеч им хвърли един дълъг оценяващ поглед.

— Ето. — Меган бутна пушката в ръцете му. — Това е последният ти четвърт долар.

Той пое пушката.

— Благодаря. — Отново я вдигна. — Ще ми пожелаеш ли успех?

Тя срещна спокойно очите му.

— Защо не?

— Мег, луд съм по теб.

Докато се разправяше с четвъртия комплект мечки, Меган се бореше с вълнението, което предизвикаха нехайните му думи. Зрителите изръкопляскаха. Кеч остави пушката и насочи цялото си внимание към Меган.

— Какво печеля?

— Всичко, което пожелаеш.

Той се усмихна ослепително, без да отделя очи от лицето й. Тя веднага се изчерви, мразейки се за това. Съзнателно отстъпи настрани и посочи към наградите.

— Ще взема Хенри — реши Кеч. Когато Меган го погледна озадачено, той посочи: — Слона. — Тя вдигна поглед и видя еднометровия яркозелен слон. Свали го и му го подаде. Кеч хвана ръцете й. — И теб.

— Като награда може да се получи само това, което е изложено — отговори Меган високомерно.

— Много обичам да говориш така.

— Престани! — изсъска тя и се изчерви, като чу как близначките се изкискаха.

— Бяхме се хванали на бас, не помниш ли? — усмихна й се той. — Сега е петък вечер.

Меган се опита да си издърпа ръцете, но пръстите му се бяха преплели в нейните.

— Кой е казал, че съм загубила баса? — възрази тя. Тълпата още се трупаше около стрелбището, така че Меган говореше полугласно. Ала на Кеч не му пукаше.

— Хайде, Мег, спечелих честно. Нали няма да клинчиш?

— Шшт. — Тя хвърли един поглед към любопитната тълпа. — Аз никога не клинча — прошепна вбесена. — И дори да бях загубила баса, което никога не съм казвала, не мога да оставя стрелбището. Сигурна съм, че можеш да намериш някой друг, който да ти прави компания.

— Искам теб.

Меган се мъчеше да го гледа спокойно в очите.

— Е, не мога да си тръгна оттук. Някой трябва да работи в този фургон.

— Меган… — Един от работниците на половин ден се провря под рафта. — Дядо ти ме праща да те сменя. — Тя го изгледа с омраза и той й се усмихна невинно.

— Тъкмо навреме — измърмори Меган, смъкна работната престилка и я пъхна в ръцете му. — Много благодаря.

— Няма защо, Меган.

— Хей, пази ми това, а? — Кеч му стовари слона и отново хвана ръцете на Меган в момента, в който тя се измъкна изпод рафта. Когато се изправи, той я дръпна рязко и тя политна в прегръдките му.

Целувката бе дълга и настойчива. Когато Кеч я отдръпна, ръцете й бяха обвити около врата му. Меган ги остави там, загледана в лицето му с потъмнели очи.

— От три дни искам да го направя — прошепна той и леко потърка нос в нейния.

— Защо не го направи? — Кеч вдигна вежди, а когато тя се изчерви, издавайки се, че бе задала въпроса съвсем спонтанно, се засмя. — Не исках да прозвучи така. — Меган отпусна ръце и се опита да се отдръпне.

— Искаше. — Той я пусна, но приятелски преметна ръка през раменете й. — Беше много хубаво. Не го разваляй. — Огледа се наоколо. — Какво ще кажеш да ме разведеш из Лунапарка?

— Не знам за какво ти е това. Ние не го продаваме.

— Ще видим — отвърна Кеч влудяващо самоуверен, както винаги. — Във всички случаи ми е интересно. Знаеш ли защо хората идват тук, на такива места?

— За да се забавляват.

— Пропусна две от най-важните причини. За да фантазират и за да се покажат.

Спряха се да погледат как един мъж на средна възраст свали якето си и се опита да удари камбаната. Чукът падна с трясък, ала езикът се издигна само до половината височина. Той потри ръце и се приготви да опита отново.

— Да, прав си — тръсна глава да отметне косите си и му се усмихна. — Ти трябва да го знаеш.

Кеч наклони глава и се засмя.

— Искаш ли да опитам?

— Мускулите не ме впечатляват — отсече Меган.

— Така ли? — Той я водеше през тълпата, обвил ръка около кръста й. — А какво те впечатлява?

— Поезията — реши изведнъж тя.

— Хм. — Кеч се почеса по брадичката и ловко заобиколи три момчета. — Какво ще кажеш за хумористичните рими? Знам някои страхотни.

— Сигурна съм, че знаеш. Благодаря, ще ги пропусна.

— Страхливка.

— Така ли? Да се качим на увеселителното влакче и тогава ще видим кой е страхливец.

— Готово! — Той я хвана за ръката и хукна. Спря пред касата за билети и Меган с благодарност си пое въздух.

Може и да го приема, помисли тя, докато се вглеждаше в лицето му. Приятно ми е с него. Няма никаква полза да се преструвам, че не е така.

— За какво мислиш? — попита Кеч, след като плати билетите.

— Че мога и да се науча да те харесвам… След три или четири години. За по-малко — добави Меган, все още усмихната.

Той хвана и двете й ръце и ги целуна, изненадвайки я с шока, който това предизвика.

— Ласкателка — прошепна Кеч и очите му се засмяха над съединените им ръце.

Смутена от силата, която усети да я разтърсва, тя се опита да издърпа ръцете си. Бе задължително, по причини, които не се бяха напълно оформили в съзнанието й, да поддържа отношенията им непринудени.

— Трябва да ме държиш за ръката — кимна той към увеселителното влакче. — Страх ме е от високото.

Меган се засмя, позволи си да забрави за опасностите и остави ръката си в неговата.

Кеч не се задоволи само с влакчето. Минаха и през лабиринта, през замъка с духове и сега лениво се въртяха на виенското колело.

От върха на колелото гледаха разноцветните светлини на Лунапарка и океана, простиращ се отдясно. Вятърът запращаше косите й в лицето й. Когато отново се издигнаха на върха, Кеч ги улови в дланта си. И когато я целуна, бе толкова естествено и правилно… Нещо споделено, един миг, който принадлежеше само на тях. Шумът и хората долу бяха от някакъв друг свят. Тяхно бе само лекото полюшване на колелото и танцът на вятъра. И докосването на устни до устни. Той нищо не искаше, само предлагаше удоволствие.

Тя се облегна на него и откри, че главата й идеално пасва на извивката на рамото му. Прегърната, гледаше как светът се върти. Звездите отгоре бяха малко, изтъняващата луна се показваше и скриваше зад облаците. Въздухът бе прохладен и миришеше на море. Меган въздъхна, напълно доволна от живота.

— Кога за последен път си го правила?

— Кое? — Тя вдигна глава да го погледне. Лицата им бяха близо, но сега Меган не чувстваше опасност, само удоволствие.

— Кога си се наслаждавала на парка? — Кеч долови объркването й. — Просто си му се наслаждавала, Меган, за удоволствие.

— Аз… — Виенското колело забави и спря. Кабинките бавно се поклащаха, докато едни хора слизаха, а други се качваха. Тя си спомни как бе идвала за удоволствие в Лунапарка като много малка. Кога бе престанала? — Не знам. — Служителят вдигна предпазната преграда и Меган стана.

Този път, докато вървеше с Кеч, тя се оглеждаше замислено. Видя няколко души, които познаваше — местни хора, излезли да се позабавляват вечерта, смесени с туристи, пристигнали на почивка преди сезона.

— Трябва да го правиш по-често — посъветва я той и я поведе към източния край на Лунапарка. — Да се смееш — продължи Кеч, когато Меган обърна глава към него. — Да се отпуснеш, да свалиш ограниченията, които си налагаш.

Тя се наежи.

— Като за човек, който почти не ме познава, си забележително сигурен какво е добре за мен.

— Това не е трудно. — Той спря до една сергия и поръча две фунийки сладолед. — В теб няма никакви тайни, Мег.

— Много благодаря.

Кеч със смях й подаде едната фунийка.

— Не се муси, това беше комплимент.

— Сигурно си познавал много изискани жени.

Той се усмихна, прегърна я през рамо и отново тръгнаха.

— Има една, казва се Джесика. Тя е една от най-красивите жени, които познавам.

— Наистина ли? — Меган близна ванилените къдрици на сладоледа.

— Класическа руса красавица. Нали знаеш, светла кожа, нежни черти, сини очи. Страхотни сини очи.

— Колко интересно.

— О, тя е всичко това — продължаваше Кеч. — И много повече. Интелигентна, с чувство за хумор.

— Изглежда много я харесваш. — Меган насочи цялото си внимание към сладоледа.

— Не само това. Ние с Джесика сме живели много години заедно. — Той хвърли бомбата уж между другото. — Сега тя е женена и има две деца, ала въпреки това успяваме от време на време да се виждаме. Може би ще намери начин да дойде за няколко дни, тогава ще можеш да се запознаеш с нея.

— О, наистина ли? — Меган спря ядосано. — Фукай се с отношенията си пред някой друг. Ако си мислиш, че искам да се запознавам с твоята… Твоята…

— Сестра — подсказа й Кеч и схруска фунийката си. — Ще ти хареса. Сладоледът ти капе, Мег.

Стигнаха до входа на Лунапарка.

— Много хубав парк — промълви той. — Малък, но добре уреден. Няма служители с отегчени лица. — Бръкна разсеяно в джоба си и извади един лист. — Забравих да ти дам чека.

Тя го пъхна в джоба си, без дори да го поглежда. Очите й бяха приковани върху лицето му. Много добре знаеше накъде се бяха насочили мислите му.

— Дядо ми е посветил живота си на този Лунапарк — напомни му Меган.

— Ти също.

— Защо искаш да го купиш? За да печелиш от него?

Кеч дълго не отговори. По негласно споразумение пресякоха алеята и се запътиха по пясъка към водата.

— Това толкова лоша причина ли е, Мег? Имаш ли нещо против печалбата?

— Не, разбира се. Би било глупаво.

— Чудех се дали затова не си направила нищо със скулптурите си.

— Не. Аз правя това, което мога да правя, и за което имам време. Има приоритети.

— Може би си объркала приоритетите. — Преди да бе успяла да отговори, той продължи: — Как ще се отрази на бизнеса, ако в Лунапарка се сложат някои нови увеселения и се разшири пасажа със сергиите?

— Не можем да си позволим…

— Не те питах това. — Кеч я хвана за раменете и очите му бяха сериозни.

— Бизнесът ще се подобри, естествено. Хората идват тук да се забавляват. Колкото повече увеселения има, колкото те са по-интересни и бързи, толкова по-доволни ще бъдат. И толкова повече пари ще харчат.

Той се вгледа в лицето й и кимна.

— И аз така мислех.

— Това е чисто теоретично, защото ние просто нямаме такива пари, които трябват за основен ремонт.

— Хм… — Макар че гледаше право към нея, тя видя, че вниманието му бе насочено другаде.

— За какво мислиш?

Ръката му, която стискаше рамото й, го погали.

— Че си изключително красива.

Меган се отдръпна.

— Не, не мислеше това.

— Това мисля сега. — Очите му отново светнаха и Кеч обви ръце около кръста й. — Това помислих първия път, когато те видях.

— Много си смешен. — Тя се опита да се дръпне, ала той я привлече по-близо.

— Никога не съм го отричал. Но не можеш да ме наричаш смешен, задето ти казвам, че си красива. — Вятърът опъваше косите й назад и оставяше лицето й открито. Неочаквано Кеч я целуна леко по челото и коленете й омекнаха. Меган опря ръце на гърдите му, и за да се опре, и за да го спре. — Ти си художник. — Той я придърпа още един сантиметър по-близо и сниши глас. — Знаеш кое е красиво, когато го видиш.

— Недей… — Ала възражението й бе неубедително, защото тя изобщо не се опита да се измъкне от нежната му прегръдка.

— Недей какво? Да не те целувам? — Устните му бавно и сладостно обхождаха кожата й. — Но аз не мога да не те целувам, Мег. — Устните му докоснаха леко нейните, после се отдръпнаха и сърцето й сякаш спря. Ароматът на неговите устни я опиваше. Те изкушаваха, после властваха. Със стон на удоволствие тя го привлече към себе си.

Целувката стана по-дълбока и нещо сякаш избухна в нея. Меган за момент се вкопчи замаяно в него, после се ужаси от силата на желания, чувства и нови усещания, които вече не можеше да контролира. Обзе я паника и тя се изтръгна от ръцете му. Би побягнала, без да знае накъде, ала Кеч улови ръцете й.

— Какво има? Ти трепериш. — Нежно повдигна брадичката й, докато очите им се срещнаха. Нейните бяха широко отворени, неговите сериозни. — Не исках да те изплаша. Извинявай.

Нежността му почти я уби. Любовта, току-що открита, напираше да излезе на свобода. Меган поклати глава, защото знаеше, че ако заговори, гласът й ще е натежал от сълзи. Преглътна, молейки се да успее да го овладее.

— Не, просто… Трябва да се връщам. Затварят. — Виждаше зад гърба му как светлините гаснат.

— Мег — спря я гласът му, този път не настойчив, а умолителен. — Излез на вечеря с мен.

— Не…

— Дори не съм предложил за коя вечер. Какво ще кажеш за понеделник?

Тя бе твърда.

— Не.

— Моля те. Меган въздъхна.

— Не играеш честно.

— Никога. В седем?

— Никакъв пикник на плажа — отстъпи тя.

— Ще ядем на закрито, обещавам.

— Добре, но само вечеря. — Меган направи една крачка. — А сега трябва да вървя.

— Ще те изпратя. — Той хвана ръката й и я целуна, преди да бе успяла да го спре. — Трябва да си взема слона.