Ив Рутланд
Споделени чувства (3)

Трета глава

Беше понеделник, десет часа. Заседанието продължаваше вече час. В луксозната зала за конференции беше разположена голяма полирана дъбова маса. По протокол около нея сядаха директорите, а непосредствено зад тях — заместник-директорите на всеки банков клон. Председател на заседанието бе Леон Уотърс, завеждащ сектор „Контрол“ и вицепрезидент на „Корпорацията на Крайбрежните банки“. Пристигна от централата в Лос Анджелис. Обсъждаха клоновете от северния регион — кои да останат, да се слеят или да се закрият. Разглеждаше се работата на всяка банка. Рей седеше зад Харисън Бауърс и внимателно слушаше. С пръст следеше отбелязаните с червени точки върху картата банки. Мислено сравняваше разстоянието помежду им и прихода с този на тяхната банка. Познаваше проблема като дланта си. Преди да я назначат за заместник-директор, само преди месец отговаряше за кредитната програма в района. Задължена бе да знае всичко за възвръщаемостта на кредитите, отпуснати от всяка банка на корпорацията. Имаше представа и за резултатите от сравнителния анализ на отделните „Пийбоди“ банки. Вероятно беше направен на базата на нейните отчети по програмата. Рей смяташе, че оценките в него са малко изопачени. С лявата ръка притискаше слепоочието си, за да намали напрежението и усилващото й се главоболие, нямащо нищо общо с течащата дискусия. Причината за състоянието й беше друга. Сутринта загуби половин час, за да събуди Грег, който излезе, без да закуси и сигурно закъсня за часовете. Днес беше неин ред да откара децата на училище, но един от близнаците на Хелън забрави закуската и облеклото си за физкултура. Трябваше да се върнат да ги вземат и почти закъсня за заседанието. Като капак на всичко се обади и класната на Грег. Проблемът този път беше биологията. Как можеше така глупаво да се надява, че с ученолюбието си Кевин ще въздейства върху мързела на Грег. Само си докара още една грижа. Но не бе права. Кевин не й създаваше главоболия, а и децата се разбираха много добре. Чудеше се какво би мотивирало сина й? Може би, ако му забрани да тренира футбол? Това обаче щеше да го разочарова.

— Въобще не разбирам целесъобразността на препоръката ви да се закрие офиса на изток от Лоуди. В района няма друг клон на „Крайбрежната банка“ и условията са благоприятни — резкият и отсичащ като метроном глас на Уотърс, прекъсна мислите й. Въпросът не бе към нея, а към напълно объркания от яростната атака регионален директор Харисън Бауърс.

— Занемарен район — подсказа Рей и той се обърна към нея.

След кратка справка за промените в градския план и пътните комуникации, Бауърс незабавно отговори на вицепрезидента. Уотърс я погледна замислено и продължи. С напредване на дискусията, въпросите се увеличаваха и Бауърс започна все по-често да се обръща към нея за консултация. Тя му даваше точна информация и едва потискаше смеха си, удовлетворена от разиграващата се комедия. После се упрекна за мислите си. Трябваше да прости на Бауърс за забележката, отправена към нея, когато му я представиха като негов заместник-директор: „Госпожо Паскал, работата тук не е модно ревю!“ Но все още я болеше. Тя подръпна леко връзката на копринената си блуза, изпитвайки желание да я увие около врата му. Защо старанието й да изглежда добре, трябваше да се възприема като…

Повторното избухване на Уотърс я извади от унеса.

— Предложението ви е безумно смело, господин Бауърс. Две банки с три блока всяка една? Като имаме предвид само поддръжката, без дублирането на персонала… — Бауърс се обърна отново към нея, но бе спрян от унищожителния жест на Уотърс. — Вижте, защо не престанете с тези глупости? Вие, госпожице… — запита той, посочвайки я с пръст.

— Паскал — отговори тя.

— Добре, госпожице Паскал, изглежда вие добре познавате фактите. Преместете стола си до масата и ни обяснете какво разумно намирате в подобни препоръки и как те ще повишат печалбата на „Крайбрежната банка“?

Рей преглътна, вцепенена от ужас. Винаги бе искала да докаже качествата си пред Бауърс, но никога не се бе стремяла да го изкара некомпетентен.

— С господин Бауърс обсъдихме проблема в определен аспект — излъга тя, надявайки се да поправи стореното. — Смятахме временно да не закриваме и двете бюра, тъй като приходът им е значителен и стабилен. Дължи се на големия брой постоянни клиенти, които не са готови за подобна промяна — тя изложи съображенията си и господин Уотърс очевидно остана удовлетворен. Той продължи да й задава въпроси, на които Рей отговаряше внимателно, като посочваше за консултант или рецензент Бауърс, създавайки впечатление за екипност в работата им.

Заседанието бе прекъснато за обяд. Рей видя секретарката си, Кора Стийл, да преглежда някакви данни заедно със секретарката на Бауърс, Рут Кук.

— Как върви? — попита Кора, поглеждайки над роговите си очила.

— Изтощаващо — отговори Рей. — И май няма да стане по-леко.

— Скъпа — обади се Рут, — Харисън беше така притеснен. По-добре… О, мен ли търсите? Тъкмо дойдох за…

— Не, идвам при Рей — прекъсна я Харисън Бауърс. — Искате ли да се присъедините към нас за обяд? — предложи той на Рей.

— Благодаря за поканата, но не желая — отговори тя. Знаеше, че не е включена в официалната резервация, направена за големците от Лос Анджелис и не се обиди от отправената в последния момент покана. — Имам малко работа. Нося си сандвич.

— Добре — каза той неохотно. — Благодаря, Рей, задължен съм ти.

Рут бързо й хвърли пронизващ жлъчен поглед.

— Старите ти трикове, а? Вече печелиш точки пред новия колега.

— Просто си върша работата.

— Обзалагам се, че не греша. Чудех се защо днес си облякла такава ярка блуза — подхвърли Рут и изхвърча от стаята.

— Много важно! Харесват ми ярките тонове — каза Рей и докосна тюркоазеносинята коприна. — Нейната рокля може да е черна, но е доста по-прелъстяваща, отколкото блузата ми.

— Именно и за това е предназначена — съгласи се Кора през смях. — Ето отчетите на различните клонове, които ми искаше.

Рей ги взе и се усмихна. Тя не обръщаше внимание на слуховете. За нея от значение беше само фактът, че реализацията на кредитната програма беше нейно дело. А тя бе основен източник на приходи за банката. Тази програма бе превърнала Рей в неоценим помощник на Роскоу Коуен, бившият й началник, който оглавявайки офиса, я назначи за негов асистент. Същата програма постави и Бауърс на директорския стол, мрачно си помисли тя. Навремето никому не би разрешила да разнася слухове, че използва външния си вид като средство за изграждане на кариерата си. Но днес дори и забележката за „модното ревю“ й звучеше като музика в ушите, като балсам за нанесената от покойния й съпруг рана. Още помнеше думите му: „Смяташ да облечеш този парцал? Защо не се опиташ да изглеждаш по-различно от развлечена домакиня?“ Господи, та тя се бе опитала. Но тогава Джоуи страдаше от колики, спонтанният й аборт… А и всички излишни пари отиваха за скъпи дрехи на Том и членска такса в градския клуб, необходим му за „бизнес“ контакти.

Я се вземи в ръце! — каза си тя. — Стига съм упреквала отдавна починали хора. Точно сега трябва да се концентрирам.

— Ще прегледам отчетите, Кора. Ще слизаш ли до бюфета?

Кора кимна с глава, но очевидно умът й бе зает от други мисли:

— Не само, че измъкна премията от малките й алчни ръчички, но привлече и погледа на новия шеф, когото е заплюла за себе си.

— О, Кора! — нетърпеливо възкликна Рей. — Да сме наясно — Бауърс ме интересува единствено като директор, не като мъж. Познанията ми върху всички графики и цифри, изпълващи бизнеса ни, привлякоха вниманието му. Рут да си взима шефа!

— Не се заричай, мила! Баракуда като Рути надушва добрата плячка. Този мъж е безценен. Млад, красив и ерген. А според Рут, произхожда и от стар, богат и благороден род. Ще го преследва със зъби и нокти. Но аз съм на твоя страна, Рей. Ти си от класата си. Знойната блондинка няма никакъв шанс, ако започнеш банална връзка с него. И с повече хитрост…

— Не ме вълнува, Кора — засмя се Рей. — Такова поведение не е в мой стил — и добави наум: „но не е нужно другите да знаят това“.

— Искам само да кажа „имаш ли нещо, покажи го!“ — заяви Кора, която очевидно не приемаше думите й за искрени.

— Слушай, имам толкова работа да свърша. Ако слизаш в бюфета, би ли ми купила един сандвич? — усмихнато я помоли Рей.

— Както казва Рут: проблемът с жените началници е в това, че имаме малко влияние върху тях и ставаме догматични — Кора имитираше Рут със злонамерена точност. — Аз съм асистент-изпълнител и нямам намерение да се грижа за теб като…

— Шунка със сирене — избухна в смях Рей и се скри в офиса си.

— Ей — извика след нея Кора, — има съобщение на бюрото ти. Обади се Ник Макензи. Това случайно да не е известният състезател по голф?

— Същият. Той е баща на Кевин.

— Какво? И ти не си казала нито дума за това! — изненаданата Кора се появи на вратата. — Кога? Какво? Как?

— Ще ти разкажа по-късно, а сега трябва да прегледам отчетите. Само ми купи сандвич, за да издържа заседанието до края.

— Кажи ми сега, моля те!

— Моля, госпожице асистент-изпълнител! Сандвич с доматен сок, моля.

 

 

Ник бе казал, че ще звънне отново. Обади се в пет и половина, тъкмо когато тя се приготвяше да излезе от кабинета.

— Госпожа Паскал? — тя позна дрезгавия му напевен глас.

— Да, аз съм. Съжалявам, че не сте ме намерили, но…

— Зная. Били сте заета, а аз ви досаждам с обажданията си. Имате ли възможност да вечеряте с мен?

— Аз… — поколеба се. Избягваше лични ангажименти и срещи с мъже. През седмицата никога не излизаше вечер, освен по работа, защото помагаше на Джоуи за домашните му. Сега трябваше да се заеме и с Грег… — Съжалявам, но момчетата…

— Моля ви, трябва да разговарям с вас за Кевин.

— О-о, това е друго нещо. Тогава защо не дойдете у дома?

— Не, разговорът е личен, а вдругиден заминавам за Южна Каролина. Моля ви, много е важно.

— Добре, ще измисля нещо — беше усетила загрижеността му.

— Ще ви взема от офиса. Само кажете часа и мястото.

 

 

Рей погледна часовника си. Каза на Ник Макензи да дойде в пет и половина, но съвещанието изглежда щеше да продължи и след това. За да прецизира взимането на решение, Уотърс поиска да види и релефната карта, която тя бе направила, на триизмерен екран. Изпълнението беше доста скъпо и сега щеше да се разбере дали разходите по него са оправдани. Целият състав се запъти към нейния кабинет. Рей водеше групата от седем човека. Непосредствено след нея вървяха Бауърс и Уотърс. Макензи не разбра, че хората бяха с нея и се приближи.

— Готова ли сте да…

Тя се изчерви, извини се на останалите и го прекъсна:

— Господин Макензи, моля да ме извините за закъснението. Ще се забавя още малко. Ще ме изчакате ли? Мисля, че няма да отнеме много време — припряно каза тя.

Вицепрезидентът и Бауърс се оказаха страстни голф фенове и познаха шампиона. Господин Уотърс се спря веднага:

— Вие сте Ник Макензи, нали? — с уважение попита той.

— Същият — отговори Ник. — Но съм зает — имам ангажимент с тази дама — засмя се и подаде ръка. — А вие сте?

— Леон Уотърс, представител на „Корпорацията на Крайбрежните банки“. Това е Харисън Бауърс, регионален директор за Северна Каролина. Виждам, че познавате госпожа Паскал. Обещавам да не се бавим дълго.

Ник се запозна с участниците в заседанието и те влязоха в стаята на Рей. Той остана в компанията на Кора и й даде автограф. В шест и десет от кабинета излязоха всички без Рей, Уотърс и Бауърс. Те се появиха в шест и петнадесет. Мъжете поговориха приятелски с Макензи, взеха си довиждане и си тръгнаха. Рей изненадано погледна Кора. Тя не помръдна.

— Все още си тук, Кора? Нали не чакаш мен?

— Чакам Франк — отговори момичето, имайки предвид приятеля си. — Колата ми е на сервиз и го чакам да мине след работа да ме вземе. Все пак не си загубих времето в компанията на този великолепен мъж — тя се усмихна дяволито на Ник.

— Благодаря — засмя се той. — Чувствата ни са взаимни.

— О, колко мило — изгука Кора. — Само като кажа на някои помощник-асистенти, че съм прекарала почти час в компанията на самия Мистър Голф… — тя намигна на Рей. — А ти искаш ли да закарам колата ти до вас. По пътя ще взема и Джоуи?

— Наистина ли ще го направиш, Кора?

— Няма проблеми.

Рей бързо се обади на Грег и му заръча да се грижи за брат си. Обясни, че в хладилника има спагети и му напомни да си научи.

— Впечатлен съм — каза Макензи, когато влязоха в асансьора.

— Впечатлен? — тя го погледна изненадано.

— Много — кимна той. — Още от момента, когато две секретарки ме преведоха през рецепцията, за да ме качат при вас, но при вида на внушителната група, която ви следваше…

— О, глупости — каза Рей. — Присмивате ми се.

— Напълно сериозен съм. Те излязоха от асансьора и пресякоха фоайето. Просто изброявам фактите. Трябва да призная, че съм и малко разочарован.

— Ами — погледна го косо. — Проблем са ви жените с кариера?

— Не, не. Но предпочитам да не сте толкова… независима и заета.

— Какво имате предвид? — Рей спря и го изчака да отвори вратата на колата.

Той сведе поглед към нея и тя се опита да прочете мислите в тъмните му очи. Какво отразяваха те — сериозност, раздразнение или банален флирт?

— Ще бъда по-ясен — намръщено каза той. — Имам предвид, че сте напълно независима. Постигнала сте успехи, авторитет и не се нуждаете от ничия помощ. А аз — добави Ник тихо — се надявах да имате нужда от такава.