Ив Рутланд
Споделени чувства (13)

Тринадесета глава

Бауърс продължи да я убеждава да приеме новия пост.

— Не бива да се колебаеш, Рей. Знаеш колко кандидати има?

— Зная, но имам още две седмици да решавам.

— Хубаво си помисли. Вече ти казах, че не може всички да са доволни. Ако откажеш, рискуваш да получиш черна точка и никога повече да не те повишат.

Рей знаеше, че Бауърс е прав. Предложението доста я изкушаваше. Заплатата й щеше да се увеличи, а след две години Грег щеше да кандидатства в университет. Командировките обаче изискваха да наеме икономка, която да се грижи за децата. Дали щеше да намери подходящ човек? А и животът в огромния Лос Анджелис бе пълен с проблеми. Тя предпочиташе спокойната атмосфера на университетски град като Денсби. Колебанието не я напусна.

Реши да не мисли за Ник. Но това трудно й се отдаде. По всички канали на телевизията непрестанно излъчваха репортажи от турнира, в който участваше. Децата не се откъсваха от екрана. Рей не издържа и седна да гледа финала в неделя. Бе съгласна с коментатора, че за Макензи е характерно едно — да не губи самообладание, независимо от изхода на мача. Ник се приближаваше към старта дискретно усмихнат с гъвкава стъпка, спокоен и благороден. Това бе истинският Макензи — човек, на когото всичко се отдава с лекота — да възпитава и да играе с децата, да окаже първа помощ, да спаси партито й, да се състезава в най-големите турнири по голф в света.

Яростта от срещата с Илейн Камингс беше заместена с празнота. Бе решила да не мисли за Макензи, но сега, като го гледаше на екрана, отново изплуваха спомените й за краткото им приятелство. Още от самото начало Ник се държеше бащински със синовете й и събуди в душата й отдавна погребаните чувства за чиста и безкрайно всеотдайна любов. И Рей му пожела да е щастлив, дори и с друга жена. Развълнувана гледаше екрана, молейки се Ник да победи. Но той не успя. Рискува, за да спечели точка с два удара, но топката падна в една яма и той загуби. Въпреки това запази самообладание и весело отбеляза в интервюто след мача, че и второто място носи доста средства — осемдесет и пет хиляди долара.

— Не е лошо — каза Грег — само за три дни работа, която наистина ти доставя удоволствие.

Думите на Грег я накараха да се замисли. „Работа, която ти доставя удоволствие.“ Винаги се бе интересувала от кредити и инвестиции. Уотърс я похвали, че в тази област е натрупала значителен опит. Тя реши, че да бъдеш вицепрезидент по тези проблеми бе вълнуващо предизвикателство, което би й доставило удоволствие. Но не по-малко удоволствие й доставяше и грижата за момчетата, да ги наблюдава как растат. Може би Бауърс бе прав. Повече бе майка, отколкото финансист. Оставаше й една седмица да реши…

В понеделник следобед Ник се върна и покани момчетата на вечеря. Рей искаше да поговорят насаме — наближаваше времето, когато Кевин щеше да си тръгне, а заедно с него и Ник. Но децата не ги оставиха сами. Хладният му официален поздрав я прекърши и думите й заседнаха в гърлото. Успя само да изкаже съжаление за загубата му от състезанието.

— Не е страшно. Първо печелиш, а после, когато най-малко очакваш — губиш — Ник сви рамене и я погледна в очите: — Загубих в Южна Каролина, спечелих във Флорида и претърпях тежко поражение в Монтрьой — погледът му бе пълен с болка и съжаление.

Той излезе, но думите му отекнаха в душата й.

Господи, отново започвам да съчинявам цяла история от няколко думи и един поглед — мислеше си тя. Ако той искаше да възстановят отношенията си, щеше да покани на вечеря Рей, а не децата. Въздъхна примирено. Изминалият месец прогони всяка надежда, че Ник се интересува от нея. Трябваше да внимава да не се държи като глупак в негово присъствие. Погледна часовника. Бе време да вземе Джоуи от скаутския клуб.

Върна се след половин час. Телефонът звънеше и тя се обади.

— Вече смятах да затварям — беше Ян Фрейзър. — Не искам да те изненадам, но Кевин се връща в Лондон. Запазила съм му билет за полета на „Интерконтинентал“ в петък.

— Петък? Нямаш предвид този петък. Не е завършил срока.

— Зная, но е почти приключил. Сигурна съм, че може да се прехвърли и да продължи училище тук.

— Не разбирам. Да няма нещо спешно?

— Не. Съжалявам, но тъй като позволихте на Кевин да не спази указанията ми, мисля, че е по-добре да не е под ваш контрол.

— Но, Лейди Фрейзър, казах ви, че не е моя работа да взимам подобни решения. Това е проблем между Кевин и… — рязко прекъсна думите си. Всяко споменаване на Ник изкарваше Ян извън нерви. Проклета жена! Дали го прави заради работата на момчето, или просто искаше да се наложи?

— Може би си права, скъпа. Отчитам неудобната ти позиция и се надявам да не приемеш думите ми като упрек. Ти бе много мила. Кевин сподели, че се чувства чудесно у вас — изглежда лейди Фрейзър съжали за острия тон и изреди куп безсмислени любезности.

Рей не я слушаше. Мислеше как да разубеди тази злонамерена жена да не взима Кевин.

— Надявам се да промените решението си. Остават само няколко седмици. Синовете ми ще бъдат много разочаровани, ако си замине сега. Имат планове за априлската ваканция…

— Зная — гласът й отново стана рязък. — И да ви призная, не одобрявам намеренията им. Никога не съм разрешавала на Кевин да ходи на подобни места. Атмосферата, тълпата… не спомагат за… усъвършенстване на характера му.

Значи това било! Не атмосферата, тълпата или работата му, а баща му. По някаква лично нейна причина, тази проклета жена искаше да отчужди баща и син. Нищо чудно, че в началото те не се познаваха. Това бе дело на Ян. Ако успее отново да се наложи, щеше да ги раздели. Срамота е това да стане. Особено сега, когато двамата се сближиха.

— Мислите ли, че постъпвате мъдро? — Рей се опита да изтъкне разумни и аргументираш доводи. — Да те изпратят на разменни начала да учиш е особена чест и признание и се вписва в атестацията на детето. Не бива да я разваляме. Ще възникнат съмнения за причините, поради които Кевин напуска, преди да изтече учебната година.

— Скъпа моя, не подценявай нашето положение в обществото. Никога не могат да възникнат съмнения за квалификацията на сина ми, син на лорд Фрейзър — надутият тон и откровеното безочливо изявление накараха Рей да настръхне от възмущение. — Решението ми е категорично. Предупредих координатора по тези проблеми. Ще ти се обади. Обаждането ми е само жест на учтивост, преди да получиш съобщението. Трябва да свършвам. Още веднъж благодаря за любезната ти помощ — и без да каже повече дума, Ян прекъсна разговора.

Рей остана втренчена в слушалката, която стискаше в ръка. После гневно я затвори, обхваната от ярост, която не успя да излее върху лейди Фрейзър. Най-после доби ясна представа за свадливата същност и безсмислени амбиции на тази жена. Разбра защо Ник я бе напуснал. Но Кевин не можеше да избяга. Детето все още е подчинено на злобните й прищевки. По някакви егоистични подбуди Ян искаше да унищожи връзката между баща и син. Рей се задъха от гняв и категорично отсъди — бащата също има права, независимо дали ги признаваш, или не, лейди Фрейзър. И аз ще направя всичко по силите си, за да останат двамата заедно!

Но с какво можеше да помогне, освен незабавно да предупреди Ник, веднага щом доведе децата. Момчетата се върнаха, но Ник не беше с тях. Беше ги оставил и потеглил.

Рей изчака да мине достатъчно време и се обади по телефона. Нямаше го. По-късно отново не го намери. От ревност не мигна цяла нощ. Дали не е с Илейн Камингс, или с друга жена? Сутринта случайно разбра от децата, че не е на състезание. Взел почивка, за да тренира за Открития турнир в Хаваите.

В службата също не можа да се върже с него. Накрая му остави съобщение, че има важни новини от Ян Фрейзър.

След половин час Кора я извика на телефона.

— Госпожа Къмингс те търси.

Ето с кого е бил. Потисна негодуванието си и се обади.

— Здравейте, госпожо Паскал. Обажда се Илейн Къмингс. Съжалявам, че ви безпокоя, но трябва да уточним… Моля те, задръж го — Рей чу шепот, последван от целувка и „добре скъпи“, „ще се прибера“, след което отново се чу ясният глас на Илейн. — Извинете ме за прекъсването. Исках да ви съобщя, че полетът се измества с един ден по-рано.

— Чудесно. Но трябва да ви кажа нещо или по-добре да говоря с Ник, ако това не ви обижда. — Очевидно не бяха получили съобщението й.

Вместо да повика Ник, Илейн каза:

— Случило ли се е нещо? Извинете — после се чу да казва „Там на бюрото“. — Съпругът ми. Винаги си губи ключовете.

Съпругът? Ник? Объркана, Рей се почувства разочарована.

— Госпожо Къмингс, бихте ли предали незабавно на Ник, че трябва да говоря с него.

— Разбира се, ще го потърся и ще му предам молбата ви, но предполагам, че ще го видите преди мен — гласът й звучеше озадачено. — Сега той може би пътува и следобед сигурно ще пристигне в Денсби. Мога ли да помогна с нещо. Изглеждате разтревожена. Надявам се, че не отменяте пътуването на децата.

— Не, нямам такова намерение — Рей се обърка. Ник пътува със самолет. Тогава някакъв друг мъж е съпруг на Илейн. Тогава какво правеше тя в банята на Ник? Почувства слабост и се разтрепери. — Лейди Фрейзър се обади снощи. Опитах да се свържа с него и оставих съобщение. Вие позвънихте и аз реших, че сте заедно и сте чули съобщението ми.

— Не. Той отлетя за Рино снощи. Един от любимците му, който му носи стиковете, е катастрофирал и Ник замина да го види. Оказа се, че няма нещо сериозно и днес следобед се връща. Споменахте, че се е обаждала Ян. Отново ли има проблеми?

— Организирала е връщането на Кевин в Англия в петък — и си помисли колко добре осведомена е Илейн за делата на Ник.

— Петък? Тази седмица? Сигурно е чула за плановете на Ник.

— Да — каза Рей.

— Госпожо Паскал, може би не знаете, но разводът му не беше лек. В качеството си на негов брокер и счетоводител, ми е известно колко много пари й е дал, под претекст, че трябват за образованието на Кевин. Подозирам, че Ян прави всичко възможно, за да унищожи връзката между баща и син. Трябва да му кажете, веднага щом се върне.

— Ще го направя, благодаря ви — невероятна благодарност и радост изпълни Рей — разбра, че Илейн не бе любимата на Ник, а негов добър приятел, има щастливо семейство, грижи се за капиталите му и е напълно наясно каква проклетница е лейди Фрейзър.

Ако Илейн беше наблизо, щеше да я прегърне. Рей бе изпълнена с благодарност, че тази красива жена не е част от живота на Ник. Или поне не онази част, която самата тя искаше да бъде. Има ли шанс? Дали той още иска да бъде част от нейния живот, както й бе казал в колата. Ами погледът му вчера и думите за тежката загуба в Монтрьой. Може би имаше надежда…

Цялата вибрираше от копнеж и тревогата й за Кевин, почти утихна.

Когато Ник се обади, Рей беше толкова възбудена, че едва говореше.

— Опитах се да те намеря, но беше заминал — запелтечи тя.

— Съжалявам, но трябваше да видя Тед, който катастрофира. Казваш, че се е обаждала Ян? Какво има?

Рей му разказа. Ник изруга.

— Този път Ян отиде твърде далеч — той замълча за момент и продължи със студена решителност в гласа. — Не се тревожи. Ще се оправя с това. Кевин ще остане тук, дори с цената на оттеглянето ми от състезания до края на годината.

— Много се радвам, Ник — Рей изпитваше доверие и спокойствие. — Толкова много го обичаме.

Искаше да добави, че двамата със сина му са станали част от нея, но просто нямаше кураж да го направи. Преди да прекъсне разговора, Ник заяви, че ще говори с адвоката си.

Рей тъкмо се питаше защо Ян съзнателно се държи така с бившия си съпруг, когато гласът на Бауърс я прекъсна:

— Ще ми отделиш ли една минута, Рей? Непрекъснато си мисля за разговора ни и реших, че има начин всички да спечелим. Може би ти най-добре разбираш, че професията на банков директор не ми е по вкуса. Назначаването ми се дължи преди всичко на притежаваните от семейството ми двадесет и осем процента от акциите на „Крайбрежната банка“ и на бащината ми настойчивост — погледна я замислено и продължи: — Но от теб научих доста неща, Рей, при това не само за финансите.

— Така ли?

— Повишението дори не те развълнува. Питаше се какво ще те прави по-щастлива. Изглежда това е оставането ти в Денсби.

— Допускам, че не грешиш.

— Аз също реших да се занимавам с нещо, което да ми е приятно. Това не е работата в банката. По професия съм строителен инженер.

— Шегуваш се! — възкликна Рей изненадано. Тогава защо е тук?

— Баща ми настоя. Смята, че в тази област заплащането и престижът са по-високи. Но сега… Предложиха ми работа в голяма строителна организация. Разбира се мястото е съвсем незначително в сравнение с това тук, но там ще правя нещо, което ми доставя удоволствие. Мисля, че тази моя стъпка ще направи и двама ни щастливи. Разбираш ли?

— Какво? — тя бе искрено озадачена.

— Ще заемеш поста ми, а като откриеш господин „Истинският“…

— О, Харисън, наистина не търся такъв — каза тя и неволно докосна перлите с диаманта на гърдите си. — Искам само да работя и да не се местя, докато децата не израснат. Ще ми липсваш — Рей го погледна усмихната. — Независимо дали ще намеря „истинския“, пожелавам ти да откриеш „истинската“. Жената, която свърже живота си с теб, ще е голяма късметлийка. Що се отнася до поста ти… — в гласа й се прокрадна съмнение.

— С него ти се справи много добре, въпреки мен — засмя се той.

— О, Харисън — усмихна се иронично Рей, — наистина смятам, че мога да се справя, но… човек предполага. Бог разполага.

— Не си права. Веднъж да напусна и се смятай назначена за директор, освен ако не откажеш.

Поговориха още. Рей възрази, че досега жена не е заемала такава длъжност, но той я обори и й каза, че няма по-подходящ човек от нея.

— Ако Корпорацията не е наясно с това, то аз и моите двадесет и осем процента, сме. Разбира се и другото предложение е валидно. Исках само да ти кажа, че имаш избор. Помисли си.

Тя наистина се опита да помисли, но умът й беше ангажиран главно с Ник. Обичаше го и вече знаеше, че той изобщо не прилича на Том и няма друга жена. Колко хубаво би било да стане част от живота й — да живеят заедно, да се омъжи за него.

Но както се казва — ще поживеем, ще видим.