Мей Макголдрик
Пламък (31)

Глава 30

Силен вопъл отекна над скалистите хълмове, подплаши конете и прониза с вледеняващи тръпки душите на ездачите.

Джоана стисна поводите и погледна тревожно към стръмната отвесна скала, надвиснала над главите им.

— Какво, по дяволите… — изръмжа Гавин.

Протяжният вой отново се извиси. Звукът не приличаше на човешки, но Джоана го бе чувала и преди.

— Ако бях суеверен, щях да кажа, че това е вой на банши^[1].

Джоана заслони очите си с ръка и отново се втренчи в хълмовете. Пред тях се издигаше последният хълм, който трябваше да изкачат, преди да навлязат в тясната клисура под стените на замъка.

— Това не бе същество от друг свят, Гавин.

Вопълът отново прониза тишината и премина в дълго сърцераздирателно стенание.

— Оттук — рече Гавин и пришпори коня си към следващото възвишение. — Звукът идва откъм склона.

Джоана веднага го последва със свито сърце. Знаеше, че отчаяният вопъл се бе изтръгнал от устата на жена. Страхуваше се, че бе някоя от жените на Майката.

Сенчестият склон бе последван от поляна. Точно там я видяха.

Бе седнала по средата на склона на камениста и прашна пътека. Беше с гръб към тях. Стенанията й се чуваха високо и ясно. Джоана и Гавин приближиха и видяха, че жената е прегърнала някакъв човек.

Гавин вдигна ръка, давайки знак на спътницата си да не приближава, ала както не можеше да свали тежкия железен кръст, висящ над входа на Старата кула, така Джоана не можеше да остане далеч от нещастното създание.

Пред плачещата жена лежеше неподвижното и окървавено тяло на свещеника. Главата му, почти отделена от тялото, лежеше в скута на Маргарет.

Нямата жена го оплакваше. Гавин слезе от коня си и бавно се приближи. Маргарет не го погледна. Тялото й се полюшваше, а протяжният вопъл смразяваше душата на Джоана. Дрехата на жената бе изцапана с кръв и Джоана видя тъмночервените ивици, прорязващи лицето на нещастницата.

Маргарет потопи пръсти в кръвта, бликнала от гърлото на мъртвия мъж и я размаза по лицето си.

— Той е мъртъв, Маргарет — тихо, но твърдо рече Гавин и се наведе над нея.

Джоана бавно слезе от коня си и се приближи до жената. Погледът на Маргарет бе втренчен в лицето на свещеника.

— Станало е съвсем наскоро — каза Гавин, докато оглеждаше ужасната рана. — Тялото му е още топло.

Изправи се и се огледа. Наоколо не се виждаше никого, но всъщност стръмните хълмове представляваха доста удобни скривалища.

— Тази сутрин минахме по този път и не видяхме никаква следа от двамата — Джоана се наведе и нежно прокара ръка по гърба на жената. Тя не вдигна глава и не показа, че е забелязала чуждото присъствие. — Кой мислиш, че го е извършил? Да му пререже гърлото по този начин…

В скута на Маргарет опръсканият с кръв кинжал се бе оплел в слепналата от кръвта коса на свещеника. Младата жена погледна към колана на отец Уилям и видя празната ножница. Вдигна глава и по суровото лице на Гавин разбра, че и той е видял оръжието.

— Тя не би… — уверено прошепна Джоана и поклати глава.

Гавин бързо се пресегна, взе кинжала от полата на жената и избърса окървавената дръжка и острие в наметалото на свещеника. Огледа блестящото острие, а после погледът му се премести върху прерязаното гърло на отец Уилям. Когато се извърна към Маргарет, в очите му се четеше обвинение. После отново се загледа в кинжала.

Внезапен гняв се надигна в гърдите на Джоана, докато Гавин мълчаливо продължаваше да оглежда оръжието. Тя стрелна с поглед лицето на Маргарет. Никаква промяна. Нямата жена продължаваше да се държи така, сякаш беше сама — потапяше пръстите си в кръвта и мажеше лицето си с нея. Маргарет не е способна да го извърши — помисли си Джоана, — но сигурно ще умре заради това. И тъкмо господарят на Айрънкрос ще я осъди на смърт.

— Погледни я, Гавин — настоя младата жена. — Заслушай се в плача й. Тя не би го оплаквала… не би страдала така, ако го беше убила.

— Ще трябва да ги отведем в замъка — той се извърна и подсвирна на коня си.

Джоана усети как в гърдите й се надига паника. Припомни си думите на Майката за безпомощността на нямата жена. Нямаше кой да се грижи за нея. Никой от местните хора, дори и собственият й брат нямаше да повярва в невинността й. Хвана Маргарет за раменете и я разтърси силно, опитвайки се да я извади от вцепенението й. Ала напразно…

Тя не помръдна, докато Гавин не зави мъртвия свещеник със собствената си пелерина.

Тогава Маргарет подивя. Вкопчи се в тъмната пелерина и започна да издава несвързани звуци, като се опитваше да отблъсне ръцете на Гавин. Като обезумяла се хвърли върху безжизненото тяло на отец Уилям и зарови глава на гърдите му.

Гавин кимна на Джоана да я задържи, ала младата жена не можа да възпре собствените си сълзи.

Постепенно съпротивата на Маргарет стихна и тя безволно отпусна изцапаното си с кръв лице върху рамото на Джоана. Отново бе изпаднала във вцепенение, оттегляйки се в своя тъмен свят, чужда за всичко наоколо.

Джоана погледна към Гавин. Той бе зает да превързва тялото на свещеника върху седлото на коня си. Мрачното му лице достатъчно ясно изразяваше това, което щеше да последва.

Маргарет щеше да бъде обвинена, че е убила отец Уилям. Джоана изтръпна от ужас, че Гавин може би я обвинява и за убийствата на останалите. Та нали тя сама му бе казала, че Маргарет е била една от жените, присъстващи на сатанинския ритуал в гробницата. Навярно той щеше да реши, че щом е способна да убие по толкова жесток начин свещеника, то със сигурност е отговорна и за смъртта на останалите. Маргарет бе една от тях, но сега Джоана знаеше, че е сестра на Майката и колкото и да бе странно, това донякъде я успокои.

По-възрастната жена се вкопчи в рамото на Джоана и тихо заплака.

— Знам, че не си го направила — меко промълви тя над сведената й глава. — Знам, Маргарет.

Гавин се запъти към тях и младата жена се опита да открие върху лицето му някакво състрадание към мъката на нещастната жена. Ала напразно.

— Готови сме да потеглим към замъка. Ти ще яздиш кобилата си…

— Ами тя?

— Ще върви след нас.

— Но тя не може — рязко възрази Джоана. — Тя дори не разбира къде е, нито пък коя е. Гавин, тя не е помръднала от мига, в който отнесе тялото му. Не можеш да очакваш от нея…

— Тя ще върви пеша — изръмжа през стиснати зъби той, хвана Джоана за лакътя и грубо я изправи на крака. — Нямам намерение да стоя тук и да споря. Върви при коня си. Искам по-скоро да се върнем в Айрънкрос, още преди падането на нощта.

Джоана невярващо се вгледа в черните му студени очи. Никога не го бе виждала толкова безчувствен и внезапно осъзна с ужас, че Маргарет е обречена.

— Какво смяташ да правиш с нея? — тихо попита тя. — След… след като се върнем в Айрънкрос Касъл?

— Сега няма да го обсъждаме — обърна се и се запъти към коня й.

Джоана го хвана за ръката, опитвайки се да го спре.

— Гавин, кажи ми, моля те! Не мога да ти позволя да накажеш тази бедна жена. Не вярвам, че тя е могла да извърши нещо толкова… толкова ужасно.

— Е, аз пък мисля, че би могла и че именно тя го е направила.

— Не, грешиш! — Джоана смело издържа свирепия му поглед. — Това, че имаше нож в скута й, не означава, че е убийца. Може би е намерила тялото и е взела оръжието. О, дори би могла да е станала свидетел на убийството. За Бога, Гавин, погледни я! Та тя е потресена, не е на себе си! — пое дълбоко дъх, преди да продължи: — Каква причина би имала да убива свещеника…

— Може да е знаела за Айрис. Може да е узнала, че е била бременна, а свещеникът я е изоставил. Това обяснява случилото се тук. Маргарет е тръгнала след свещеника. Помислила е, че ще я изостави, както е постъпил с Айрис. Това е достатъчна причина, за да го убие — Гавин вдигна окървавените ръце на нямата. — И го е направила.

— Не го вярвам — упорито тръсна глава Джоана и погледна към хлипащата жена в краката си. — Никой, който е толкова отчаян и смазан от мъка, не би могъл да бъде убиец. Как може да си толкова сляп?

— Сляп ли? — процеди през зъби младият мъж, сграбчи я за раменете и грубо я разтърси. — Това не ти ли напомня нещо? Стоиш тук и твърдиш, че е невинна, и то след като си я намерила цялата опръскана в неговата кръв, с кинжала в скута й! Нито едно от тези неща не е в състояние да те убеди, че тя е убийца! Но, от друга страна, си убедена, че Майката е отговорна за пожара, и то само защото си била свидетел на някакъв налудничав ритуал.

— Беше нещо много повече от това!

— Така ли? Нима си видяла нещо по-ужасно от това, което намерихме тук? Видяла ли си Майката да подпалва онова крило? Изобщо виждала ли си я да приближава до южното крило?

— Не е нужно да съм я виждала там! — гневно извика младата жена. — Ако се бях вслушала в предупрежденията на баба ми…

— Нищо нямаше да се промени — прекъсна я той. — Защото каквато и причина да е имала да каже онези неща за Майката, те нямат нищо общо с това, което се е случило в Айрънкрос миналата есен.

— Но това не е истина! Аз ги видях…

— Къде, Джоана? Ти си ги видяла в гробницата. Чуй ме. Този път, ти трябва да погледнеш истината в очите!

Тя разтърси глава, опитвайки се да възпре сълзите, които пареха в очите й.

— Има неща, които твоята баба никога не ти е казвала, Джоана.

— Знам — пресипнало отвърна тя.

— Неща, които обясняват защо лейди Макинес не е пожелала да остане тук, а е предпочела да живее в Стърлинг. Неща, които може би обясняват защо толкова много мрази Майката.

Джоана внезапно бе обзета от странно спокойствие. Погледна към него, питайки се какво още не й бе казал.

— Твоят дядо Дънкан е имал… голяма слабост към жените — сложи ръце върху раменете й и силно ги стисна. — Бил е известен с многобройните си любовници. Разправят, че не можел да отмине спокойно някое хубавичко личице, независимо какво е било момичето.

— Откъде знаеш?

— Атол ми разказа — тихо отвърна Гавин. — Но това само потвърди сведенията, които бях събрал за твоето семейство, преди да пристигна в Айрънкрос Касъл — отпусна ръце. — Лейди Макинес е напуснала замъка, защото й дошло до гуша да наблюдава върволицата от жени, които посещавали леглото на съпруга й. Казаха ми, че тогава тя решила да прекарва колкото се може по-малко време с него.

— Но какво общо има всичко това, с омразата й към Майката? — попита Джоана, макар да се боеше, че вече знае отговора.

— Не мога да съм напълно сигурен, но някога тя също е била млада жена. Мисля, че не е невъзможно да се предположи, че дядо ти я е пожелал.

— Но тя живее в манастира откакто всички помнят.

— Откакто ти помниш — поправи я той. — И не забравяй, че тъкмо ти откри, че тя е сестра на Алан и на тази нещастница.

Джоана сведе поглед към хлипащото създание в краката си.

— Майката вероятно е живяла в Айрънкрос, когато Дънкан е бил господар — продължи Гавин. — Може би тъкмо оттам я познава и твоята баба.

Главата на Джоана пулсираше. Искаше й се да има малко повече време и да осмисли току-що чутото от Гавин.

— Как бихме могли да узнаем нещо повече за миналото на Майката, освен ако самата тя не реши да ни каже?

Преди да отговори, младият мъж погледна замислено към нямата жена.

— Е, може би току-що открихме как.