Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 39гласа)

Информация

Сканиране
marsei(2009)
Разпознаване и корекция
plqsak(2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2011)

Издание:

Мей Макголдрик. Пламък

ИК „Бард“ ООД, София, 2000

ISBN: 954–585–105–8

История

  1. —Добавяне

Епилог

Юни 1528

Нежният вятър галеше новите бели колони на манастирската църква. Насъбралите се жени притихнаха.

Отново бе пълнолуние и светлината проникваше през високите прозорци до олтара и къпеше в мекото си сияние тримата възрастни и детето.

Усетила докосването на съпруга си, Джоана постави сина си в ръцете на Майката. Когато погледна кръглото личице на заспалото бебе, сивите очи на възрастната жена заблестяха с обич.

Тази сутрин пред църквата на Айрънкрос Касъл беше кръстен синът на Джоана и Гавин. За тяхна най-голяма радост дори и лейди Макинес бе направила дълго пътешествие на север, за да присъства. Бабата на Джоана намери сили да забрави страховете си и горчивите спомени и прие предложението на Елизабет и Амброуз да ги придружи в това пътуване. Повече от всичко на света, искаше да бъде тук заедно с внучката си и да присъства на кръщаването на своя първи правнук.

А тази нощ Джоана и Гавин донесоха сина си сред своите хора, за да получи втората си благословия. Благодарение на господаря на Айрънкрос Касъл и съпругата му, беше изградена нова църква на мястото на старата. Сега това бяха хората на Гавин Кар и всички щяха да живеят в мир — жените от манастира и тези, които се бяха завърнали от земите и селата, заобикалящи Айрънкрос Касъл.

Джоана откъсна очи от личицето на сина си и усети любящия поглед на съпруга си. Сърцето й се преизпълни с любов към него. Той я бе изтръгнал от един живот без бъдеще и бе сгрял ранената й душа с топлите лъчи на любовта. Нито за миг, не се бе усъмнила в чувствата му. Той се грижеше за нея и всеки ден й доказваше обичта си. Беше я накарал да повярва в смисъла на живота.

— Сестри… и братя! — извика Майката. — За да благословим това дете, ние призоваваме Силата!

— Майко! Ние призоваваме Силата! — отвърна множеството в един глас.

— Заради благословения и изцеряващ мир, който този наш син ще донесе в земите ни, ние призоваваме Силата!

И докато топлият вятър нахлуваше през отворената врата, Джоана и Гавин извърнаха погледи към спящото дете в ръцете на Майката.

— Ние призоваваме Силата!

Край
Читателите на „Пламък“ са прочели и: