Мей Макголдрик
Пламък (34)

Глава 33

Гавин и Джоана се бяха сгушили в прегръдките си, в нейното легло. Той й разказа за стария свещеник, очакващ наближаващата смърт, с разядена от страшната болест плът, но изпълнен с гордост и презрение към сънародниците си от низините. Гавин сподели с нея съмнението си, че ако Атол не го придружаваше, то свещеникът едва ли щеше да благоволи да им разкаже за миналото на Айрънкрос Касъл и за проклятието, тегнещо над замъка. Когато свърши, Джоана му каза какво бе узнала от Майката за страданията и униженията й, причинени от Дънкан Макинес.

— Да, старият свещеник знаеше, че Дънкан е изнасилил Майката. Но навярно не е подозирал, че е носила детето му — отметна косата от челото на любимата си и продължи: — Отначало, когато Майката изчезнала, всички помислили, че просто е решила да отиде да живее при жените в манастира. Но когато се върнала след известно време, всички били свидетели на нейното нещастие и унижение. Те чули отчаяните й викове, когато господарят отново я изнасилил, а след това слугите я изхвърлили като дрипа на двора.

— Света Дево — прошепна младата жена, отпусна се по гръб и впери поглед в балдахина над леглото, — изчисти прокълнатата кръв, която тече във вените ми!

— Престани, Джоана — заповяда той и извърна лицето й към себе си. — Дънкан е отнесъл злобата и жестокостта си в гроба. Старият свещеник се закле в това, защото въпреки недостатъците си, неговите синове са били винаги добри и справедливи към всички обитатели на Айрънкрос Касъл.

Повдигна брадичката й, за да срещне погледа й.

— Има още нещо, което свещеникът ми каза за Майката. Нещо, което тя очевидно не ти е споменавала.

Джоана го погледна право в очите.

— Когато Майката се върнала в Айрънкрос, Маргарет и Алан са били с нея в кухнята.

— Не искаш да кажеш, че те са били свидетели на изнасилването й?

— Да, били са — тихо отвърна той. — Алан е бил още момче, а Маргарет, най-малката от тримата, едва ли е била на повече от три-четири годинки.

— Как е могъл той да извърши подобно нещо? Как е могъл дядо ми да бъде такова чудовище?

Гавин я притисна към гърдите си.

— Свещеникът каза, че от тогава Маргарет онемяла.

— Това означава, че тя преди това е говорила, така ли?

— Според свещеника, отначало тя не е била по-различна от останалите деца в замъка. Ала след онзи ден, когато я намерили хлипаща и свита до стената в ъгъла на кухнята, тя никога повече не промълвила нито дума.

— Това обяснява много неща — замислено рече Джоана.

— Какво искаш да кажеш?

— Спомних си за деня, в който чух разговора между тях двете. Майката я попита защо тя самата е била способна да загърби страданието и да продължи напред, а Маргарет продължава да се измъчва и след толкова много години — Джоана погледна в очите на Гавин. — Намеквала е за това, че Маргарет е била свидетелка на жестокостта на Дънкан!

— Да, това има смисъл — кимна младият мъж.

— Ами Алан? Как е могъл да порасне и да стане иконом на Дънкан и на синовете му? Да присъства на подобно престъпление, та това би трябвало да го съсипе за цял живот!

— Свещеникът ни каза, че момчето изчезнало още същата нощ. Хората от замъка си помислили, че Майката го е взела със себе си, а е оставила Маргарет в замъка. Но след две седмици той се върнал, много отслабнал, но явно примирен със случилото се.

Джоана отпусна глава на гърдите на Гавин и замислено се загледа в тайната врата.

— Спомена ли свещеникът къде е отишъл Алан?

— Не. Защо?

— Долу, в пещерите, до подземното езеро — тя го погледна. — На стените има рисунки. Приличат на рисувани от дете. Просто се питах…

— Мислиш, че Алан е намерил убежище в пещерите?

— Той със сигурност знае пътя. Ако е избягал при Майката в манастира, тя никога не би му позволила да се върне обратно.

Гавин кимна.

— Ще ме заведеш ли там?

— При езерото?

— Да — Гавин отметна завивките и стана от леглото. Взе дрехите си и започна да се облича.

— Сега? Посред нощ?

— Защо не, любов моя? — извърна се и й подаде ръка, за да й помогне да стане. — Да не би да мислиш, че съм забравил? Много добре знам, че това е обичайният ти час да бродиш из замъка и да крадеш разни неща!

 

 

Мирисът на влажна земя изпълни ноздрите на Гавин, когато Джоана го въведе в голямата пещера край подземното езеро. Той проследи погледа й, насочен към малката купчина под сводестия таван, представляваща легло, и въпросително повдигна вежди.

— Ти си живяла тук? Прекарала си толкова месеци върху тази влажна и студена земя? Можело е да умреш и никой да не…

— Но не умрях — прекъсна го тя, хвана го за ръката и го поведе към стените на отсрещната страна на пещерата. — Освен това, през по-голямата част от времето след пожара аз живях в кулата в южното крило, където не беше чак толкова студено, влажно и мрачно. Ако не беше дошъл ти, за да ме принудиш да се преместя оттам…

— Стига, любима! Караш ме да се чувствам виновен.

— И би трябвало — пошегува се тя и когато приближиха до най-отдалечената стена, вдигна факлата високо над главата си. — Ето, погледни — прошепна младата жена.

Гавин вдигна своята факла и се загледа в грубите рисунки. Като се имаше предвид тяхната примитивност, както и височината, на която се намираха, можеше да се предположи, че са дело на детска ръка. Отговаряха съвсем точно на описанието на Джоана. Един кръст, а под него свита фигура на жена. Малко настрани се виждаше друга фигура, с едната си ръка държеше една глава за косата, а в другата стискаше нещо като голям нож или меч. Гавин приближи факлата, за да разгледа рисунката. В краката на тази фигура се виждаше още нещо, чиито очертания бяха избледнели с времето.

— Това е чаша — тихо рече Джоана.

— Изглежда, че в нея се събира кръвта на жертвата…

Гавин видя, че спътницата му потръпна и се примъкна по-близо до него.

— От отрязаната глава — довърши тя и внезапно посочи към чашата.

— Виж!

Гавин се извърна. Под чашата се виждаха едва забележими резки, сякаш някой бе белязал стената на равни промеждутъци, докато е вървял. Резките се губеха в задната част на пещерата. Стиснал ръката на Джоана, Гавин тръгна покрай стената.

— Никога досега не съм ги забелязвала. Но и не съм се вглеждала толкова отблизо.

— Те са тук от доста време — рече младият мъж. — И те са избледнели с времето, както останалите рисунки.

Таванът на пещерата се скосяваше ниско към земята и известно време той вървя с наведена глава. Изведнъж в стената се показа тясна пролука и когато двамата пристъпиха в тунела, Гавин се извърна към Джоана.

— Оттук също ли може да се проникне в замъка?

— Не знам — тя се поколеба. — Не, ние вървим към гробницата.

Тунелът бе по-висок и Гавин се изправи. Докато вървяха напред, той усети неохотата на спътницата си да продължи. Още на следващия завой тя внезапно се спря.

— Не можем да продължим.

— Защо, Джоана? Това не е по-различно от друг път, когато си правила нощните си разходки из тайните проходи на замъка.

— Различно е! — настоя тя. — Сега ти си с мен и аз имам ужасното предчувствие, че нещо не е наред.

— Ще те изведа до…

— Не! Страхувам се за твоя живот и искам да стоиш по-далеч от гробницата!

— Джоана, стигнали сме толкова далеч. Няма да се обърна и да забравя за това, освен ако се страхуваш толкова много, че не желаеш да продължиш — знаеше, че я предизвиква. — Ако искаш, ще те заведа обратно в замъка. Сигурен съм, че ще мога да намеря този път и без теб.

— Няма да ме върнеш в замъка! — очите й гневно блеснаха и тя мина покрай него.

Гавин измъкна кинжала от ножницата си, усмихна се и побърза да я настигне и отново да я хване за ръката.

— Искам да знаеш, че вече съм бил в гробницата.

Думите му така я изненадаха, че тя се спря.

— Сам намерих пътя дотам и обратно — Гавин се извърна и й се усмихна. — И противно на преданията, не изчезнах, нито пък загинах от ужасна смърт, задето съм стъпил в онова свещено място.

— Ти… — тя се изкашля. — Там имаше ли… нещо…

— Видях какво си направила, Джоана. Тръстиките, каналите в пода, покрити със слама. Мислиш ли, че Майката нямаше да ги забележи?

— Затова ли беше толкова груб с мен онзи ден, когато ходихме в манастира?

Гавин спря, обви ръка около тънкия й кръст и я притегли към себе си.

— Не смятах, че да се любим на хълма…

— Нямах предвид това — бързо го прекъсна тя. — Аз… преди това… Ти си истински грубиян, Гавин Кар!

— И все още ли имаш намерение да осъществиш плана си?

Тя поклати глава.

— Не, не бих могла! Вече развалих това, което бях направила! След като узнах истината за Майката и моя дядо, не мога да си представя, че ще й причиня още зло. Виновна или не, аз просто не мога да продължа с отмъщението си.

Гавин спря и я целуна с такава страст, че я остави без дъх за миг.

— Обичам те, Джоана — прошепна. — Ала съм длъжен да ти кажа, че ако Майката се окаже убийца, ще я накажем, без значение колко е изстрадала.

Тя се взря в очите му.

— Тогава с цялото си сърце ще се моля да не е виновна.