Мей Макголдрик
Пламък (27)

Глава 26

Трябваше да слезе долу.

Припомни си думите й от миналата нощ. Очевидно Джоана имаше планове как да накаже игуменката и монахините, защото ги смяташе за виновни за гибелта на родителите си. А Гавин беше уверен, че отговорът на загадката трябва да се търси в подземната гробница.

Тъй като свещеникът бе изчезнал безследно, а граф Атол още не се бе възстановил от раняването си край Дяволската порта, младият леърд реши да разчита единствено на себе си и да огледа още веднъж следите в тунелите, водещи към Дяволската порта.

Докато се спускаше в подземните проходи, той не се съмняваше, че ще успее да стигне до криптата. Щеше да разкрие всичките тайни на това мистериозно убежище, а също и миналото на Айрънкрос Касъл. Така щеше да е сигурен, че тя няма да бъде следващата жертва. Той нямаше да го позволи.

Половин час по-късно Гавин вдигна факлата над главата си, за да надникне в сводестата зала на подземната гробница.

 

 

Стискаше ръката й в смъртоносна хватка.

Джоана отново се опита да се освободи от него, но пръстите му се стегнаха още по-здраво около китката й. Явно този път беше решил да не отстъпва. Крайната му цел беше подземието под Старата кула. Ако й се предоставеше възможност, тя веднага щеше да се опита да избяга от него, за да се скрие в стаята си в замъка.

Но достатъчно бе той да я измери с поглед, за да се убеди, че няма дори най-нищожен шанс.

Джоана го изгледа предизвикателно. Не й стигаше, че й бе заповядал да седне до него край дългата маса в голямата зала, изложена на любопитните погледи на смаяните прислужници, ами сега едва не я влачеше след себе си. Само един звяр можеше да бъде толкова безжалостен.

Все още не се бе отказала от намерението си да се промъкне при следващото пълнолуние в гробницата и това й даваше сили да издържи. Джоана знаеше, че рискува да се озове на косъм от смъртта и това я подтикваше да се радва на дребните житейски наслади.

Спомените все още бяха прекалено ярки. Разходките в слънчевата утрин. Освежаващите милувки на вятъра. Кристалночистият въздух, носещ ароматите на горските треви. Да, никой не можеше да й отнеме спомените. Дори бе готова да се задоволява само с тях.

Гавин отново подръпна ръката й. Джоана се обърна към него, почервеняла от ярост. Как можеше да бъде така дяволски неотстъпчив? Беше осуетил грижливо скроените й планове. През последните дни не й позволяваше да остава сама. Отчаяно й се искаше да се върне в подземната гробница, за да се увери, че кроежите й няма съвсем да пропаднат. Обаче Гавин изглеждаше твърдо решен да не я остави на мира.

Разбира се, нямам право да се оплаквам от това как прекарвам нощите с него — помисли си младата жена. Всяка нощ тя споделяше леглото му. Но денем също ли трябваше да му се подчинява безпрекословно? Ако успееше да се отърве от досадните подмятания на граф Атол, то попадаше на Гавин, който веднага започваше да я занимава с възстановяването на опожареното южно крило: Дали да се разпоредя да поставят вратата тук? Или ще е по-добре, ако е три метра надясно? Какво ще кажеш да повикаме стъклар чак от Единбург, за да остъкли прозорците?

— За човек, който не желае да привлича вниманието към себе си, ти успя да предизвикаш любопитните погледи на околните.

Тя се обърна и погледна в посоката, която й сочеше, той. През вратата, водеща към голямата зала, слуги и войници не откъсваха очи от нея.

— Ако не престанеш да се държиш като упорито муле и ако не ме оставиш аз сама да се разпореждам със себе си…

Младият мъж поклати глава и се усмихна иронично:

— Виждаш ли, скъпа, как следят с възхищение всяка твоя стъпка. Дори и да не го желаеш, ти си обречена да привличаш мъжките погледи — внезапно погледът му се промени и стана заплашителен. — Ако се опиташ да се отклониш само на крачка от мен, ще те грабна на ръце и тогава онези зяпачи наистина ще получат незабравима гледка.

— Да не си посмял!

В отговор пристъпи към нея. Без съмнение беше готов да изпълни заплахата си.

— Грубиян! — изкрещя тя, рязко дръпна ръката си, отскубна се и се втурна към вратата.

Във вътрешния двор на замъка беше много шумно — зидарите, каменоделците и дърводелците се бяха смесили с конярите, слугите и войниците. Джоана се спря на най-горното стъпало пред главната порта към преддверието на Старата кула, очарована от гледката, която неочаквано се разкри пред очите й.

Сгряващите слънчеви лъчи нежно галеха лицето й. Младата жена затвори очи, пое дълбоко дъх и се наслади на миризмите, напомнящи за простия, здравословен живот в замъка, каквито не можеше да долови в мрачното подземие.

Ръката му се отпусна на рамото й. Тя отвори очи и видя красивото му лице.

Той се надвеси над нея.

— Строителите едва са започнали възстановяването на южното крило, скъпа — въздъхна Гавин.

Отново я хвана за ръката и я поведе по стъпалата. Отидоха в конюшнята, за да й покаже два оседлани коня.

— Смяташ да ме отвлечеш?

— Струва ми се, че малко езда ще ти се отрази добре.

Гавин пое наметалото от ръцете на покорно очакващата го прислужница, за да го наметне върху раменете на Джоана. Този жест на загриженост я накара да се усмихне.

Щом напуснаха конюшнята, Джоана започна да се оглежда. Всичко бе толкова различно от спомените й. Припомни си, че вчера един едър войн от хората на Гавин, като че ли се казваше Андрю, се бе завърнал от Елгин с група каменоделци, дърводелци и други майстори, следвани от шумна група чираци. С тяхното пристигане шумът в замъка се удвои. Тя се спря за миг, загледана в младежите, които поставяха каменните плочи на покрива.

Колкото и да се опитваше, Джоана не можеше да не забележи какво става наоколо. Гавин не спираше да й обяснява какви са плановете му за бъдещето на Айрънкрос Касъл, за щастливия семеен живот, който ги очаквал.

Когато се приближиха до конете, Гавин й помогна да се настани на седлото. Джоана се огледа и го попита:

— Как успя да убедиш Джон Стюарт да не се присъедини към нас за утринната езда?

— Изведох го на двора, заприказвах го, за да му отвлека вниманието, а той не забеляза ямата, която вчера наредих да изкопаят специално за него, падна в нея и сега не може да излезе оттам, докато не заповядам на слугите да му спуснат стълбата. Така че, можем да бъдем спокойни. Поне до обяд, Джон няма да ни досажда. По-спокойно, Парис — рече на буйния си жребец и го погали по гривата.

— Джон Стюарт не те ли обсипа с яростни ругатни?

— Свикнал съм да ме ругаят. Бог ме е дарил с необикновено търпение — обърна коня си и пое към тежката врата, която вече се отваряше благодарение на усилията на четирима от неговите войници. — Всъщност, ако не беше ранен при скъсването на въжения мост над Дяволската порта, сега щях да му предложа да настани едрото си туловище на кобилата си и да поведе хората си обратно към Балвен Касъл.

Джоана си представи едрият шотландски благородник, попаднал в капана, заложен от Гавин, и не можа да сдържи усмивката си.

— Той си въобразява, че ще се съгласим да ни бъде бавачка — недоволно промърмори младият леърд, докато извеждаха конете през голямата порта на замъка. Поеха към близкия хълм, откъдето се виждаше селцето. Но Джоана не успя да се полюбува на пасторалната гледка, защото Гавин пришпори жребеца си по дясната пътека, заобикаляща стените на замъка. — А пък на мен ми дотегна да отговарям на въпросите му.

Тя се засмя.

— Какво има толкова смешно?

— Чудя се, какво би казал за нашите тайни среднощни срещи, ако можеше да узнае за тях.

Той се усмихна, а погледът му се спря на високите й, стегнати гърди.

— Да вървят по дяволите и граф Атол, и графството му! Аз копнея за времето, когато с теб ще можем да се срещаме посред бял ден, без да се крием!

Джоана се изчерви и побърза да отклони погледа си.

— Най-късно до края на тази седмица, ще сме наясно с отговорите на всички въпроси, от които зависи нашето бъдеще — заяви той. — Дотогава Едмънд трябва да се върне от замъка Хънтли с отговора на Джеймс Гордън. Освен това, очаквам и завръщането на Питър с новини за стария свещеник.

Към края на същата тази седмица, ще настъпи следващото пълнолуние — каза си тя и сърцето й се сви от мъка.

— Може би ще получим и отговора на твоето писмо до баба ти.

Тя се обърна и го изгледа замислено.

— Мислиш ли, че тя ще се съгласи да потегли на север, само и само за да присъства на нашата сватба?

— Не зная — тихо промълви младата жена. Защо се поддавам толкова лесно на неговия чар — тъжно се запита тя.

— Веднага щом получим писмото от Джеймс Гордън, ще трябва да й пишеше, за да знае, че с теб ще се венчаем.

Тя кимна.

Баба й сигурно вече бе получила писмото с изумителната новина, че внучката й, която всички мислеха за мъртва, внезапно се е появила изпод земята, при това в буквалния смисъл на думата. Но само след седмица, старата жена ще получи нова, много по-ужасяваща вест — че Джоана е загинала при пожара в подземната гробница, за която се носеха страховити легенди. Така че, нямаше защо да й пише. Но Гавин настояваше, а тя не искаше да събужда подозренията му.

— Има ли вести от отец Уилям? — попита тя, за да смени темата.

— Не — поклати глава той. — Но съм сигурен, че ще го открием. Той няма кон, за да избяга надалеч, пък и никой от местните хора не би му дал подслон, така че до ден-два ще се върне в замъка.

— Ще се върне ли?

— Разбира се. С нетърпение го очаквам, за да му задам няколко въпроса.

— Нима мислиш, че… Нима го подозираш, че той е виновен за пожара?

Гавин я погледна в очите.

— Забрави ли, че той изчезна загадъчно, веднага щом се разпространи новината за твоето завръщане от царството на мъртвите?

— Може би се е изплашил, че си научил за историята между него и Айрис?

— Да, може би това го е принудило да се скрие вдън земя. Но ние непременно ще го намерим. Предполагам дори, че вече е поел обратния път към Айрънкрос Касъл.

— Защо мислиш така?

— Защото отец Уилям не е глупак, а пък аз нарочно заповядах на моите хора да пуснат слуха, че подозирам съучастие в подпалването на пожара и че го очаква сурово наказание, ако моите войни го заловят.

— Но той трябва да отговаря за деянията си единствено пред епископа!

— Не се безпокой. И за това ще се погрижа.

— Ами ако се окаже, че Уилям е невинен? — възбудено попита Джоана. — Говоря за пожара, а не за Айрис.

— Тогава не би трябвало да се страхува от наказание и ще може да се завърне в замъка. Хайде, нека да проверим дали твоята кобила е така бърза, както ми се струва. Ще ти дам преднина до онази скала, след което ще продължим до следващия хълм.

Преди да му отговори, Джоана се загледа към нещо в далечината. Гавин се намести на седлото си и я изгледа очаквателно. Джоана дръпна поводите и кобилата й се понесе като вихър.