Мей Макголдрик
Пламък (24)

Глава 23

Джон Стюарт беше много блед. Гавин се вгледа напрегнато в него, докато графът опипваше превързаната си глава. Младият леърд съжали злочестия граф, който пострада много заради решението си да го придружи по опасния маршрут. Може би, трябваше още да изчака, преди да му съобщи за плановете си да се обвърже завинаги с красивата дъщеря на предишния собственик на замъка…

Гавин вече бе разбрал, че Джон Стюарт е бил силно привързан към Джоана Макинес. Още от мига, в който тя напусна подземието, придружавана от двамата благородници, графът не откъсваше очи от нея. Отначало Гавин мислеше, да не обръща внимание на прекалено силния интерес на графа към бъдещата му съпруга, но после реши да сложи край на надеждите на Джон Стюарт.

— Прекаляваш Гавин! — промърмори графът. — Какво ми говориш за някакви твои планове да се ожениш за Джоана? Никак не ми е до шеги, особено сега, защото главата ми ще се пръсне от болка! От къде на къде ти хрумна това?

— Не е нито шега, нито случайно хрумване! — заяви Гавин. — Възнамерявам да се оженя за Джоана Макинес. Вече съм обмислил всичко. Това е най-правилното решение!

Джон Стюарт яростно стисна облегалката на стола. Очите му гневно заблестяха.

— Ти? Това е невъзможно! Забрави ли, че тя е сгодена за онзи негодник Джеймс Гордън?

— И какво от това? Това е било преди пожара в замъка. Сега в цяла Шотландия я смятат за мъртва.

— Това няма никакво значение — намръщи се Атол. — Ох, от спорове с дръвници винаги ме заболява главата! Тя му принадлежи, глупако!

— Но тя иска да развали годежа — поправи го Гавин. — Вече разговарях с нея за това. Тя склони да се омъжи за мен. Затова тази сутрин изпратих Едмънд да занесе писмо в Хънтли, замъка на чичото на Гордън.

— Почакай! — извика Атол. — Сигурен ли си, че Джоана Макинес е способна да разсъждава трезво? По дяволите, Гавин, та тя е прекарала последните шест месеца в онова мрачно подземие, където дори силни мъже като теб и мен могат да загубят разсъдъка си! Няма да се учудя, ако се окаже, че още не може да се ориентира в последните събития.

— Не се тревожи. Умът й е наред. Докато, уви, твоят не е намясто. Може би слизането в подземието е повлияло най-силно на твоя разсъдък…

— А защо си се разбързал толкова? — ядосано го прекъсна граф Атол, раздразнен от последните му думи. — Не си беден, следователно не се жениш за нея по сметка. Доколкото успях да узная нещо за твоето състояние, този замък е нищо в сравнение с именията ти в равнините в Южна Шотландия. Не разбирам, защо си дошъл тук, толкова далеч на север.

— В Стърлинг ми обясниха, че никъде в Северна Шотландия нямало такъв мек климат, както тук, в околностите на Айрънкрос Касъл.

— Е, може би този път ще се съглася с теб.

Гавин замислено погледна събеседника си и за миг се запита как е възможно графът да вземе насериозно шегата относно климата на Айрънкрос.

— Има още нещо — продължи Джон Стюарт. — Ако си решил да заграбиш земите в околността и така да се превърнеш в поредния жалък леърд на Айрънкрос, не е задължително да се жениш за нея. Не ти ли стига това, което получи от граф Ангъс? За какво са ти още земи, ако няма да останеш в Северна Шотландия, за да управляваш именията си? Помисли малко: това, че Джоана е оцеляла, няма никакво значение, след като вече си собственик на Айрънкрос Касъл!

— Това е самата истина. Но ти не разбираш, че аз я помолих да стане моя жена не заради земи и богатства. Повече няма да споря с теб. Ще ти кажа само, че двамата с Джоана вече сме го решили — най-добре за всички ни ще бъде да се венчаем колкото е възможно по-скоро.

Джон Стюарт го изгледа смаяно.

— Вече нищо не разбирам… — задъхано изрече той. — Щом не си се загрижил за имението, за какво е цялата тази суматоха, това бързане?

— Защото съм загрижен за нея, а не за земите! Кога най-сетне ще проумееш тази проста истина? Джоана иска да остане в Айрънкрос Касъл, докато не бъдат наказани убийците на родителите й и…

— И ти си преценил, че е изгодно за теб да се възползваш от желанието й да си отмъсти, като в замяна, тя склони да се омъжи за теб? Нещастното момиче въобще не осъзнава каква фатална грешка ще направи, защото не подозира, че ти си най-долният мошеник, измамник, лицемер и кучи…

— Млъкни, за да не съжаляваш за думите си! Кълна се, че не съм я принудил да се омъжи за мен! — Гавин Кар се изненада колко дълбоко го засегнаха упреците на Джон Стюарт. — Ако искаш да знаеш цялата истина, аз пожелах да се преместя в този замък най-вече защото бях озадачен от слуховете за гибелта на Джоана Макинес и нейното семейство. Още преди да я срещна, нещо ме привличаше към нея.

— Това са детинщини — намръщи се Атол. — Сега сигурно очакваш от мен да ти повярвам.

— От черен неблагодарник като теб, нищо добро не мога да очаквам. Освен да ми окачиш въжето на шията!

Двамата благородници яростно се изгледаха, после Гавин разпалено продължи:

— Не зная защо си губя времето да ти обяснявам всичко това, но аз наистина… хм, как по-точно да го обясня на такава дебела глава като твоята… ами аз просто бях любопитен да узная колкото е възможно повече за тази загадъчна девойка от Айрънкрос, още от деня, в който се запознах с лейди Макинес. След като пристигнах в замъка, това мое желание се усили още повече и не можех да намеря покой нито денем, нито нощем — младият леърд отново впери поглед в лицето на своя събеседник. — Виждам, че ти е трудно да го проумееш, но мога да се закълна във всички светии, че съм обсебен от тази девойка, а сега, след като разбрах, че и тя ме харесва… Толкова ли е…

— Трудно? — гневно извика граф Атол. — По дяволите, та това е най-голямата глупост! Достатъчно е човек да те погледне. Видът ти ще уплаши дори заспала овца! Лошото е в това, че тя не е имала време да те опознае и все още не подозира колко недостатъци криеш. Нали вчера за пръв път се срещна с теб! — очите му заблестяха подозрително.

Нима графът се е досетил, че тук нещо не е наред?

— Всъщност ти с какво се занимаваше, докато аз чаках тук, в тази стая?

Гавин наистина съжаляваше, че досега не бе имал възможността да прекара повече време в нейната компания, за да се опознаят.

— Защо все ми се струва, че ти напълно съзнателно се опитваш да посееш съмнения в сърцето ми? Сигурно си решил да ме отстраниш по-бързо от сцената, за да завладееш сърцето й.

— А пък ти си побеснял, защото тя предпочита мен пред теб — грубо го прекъсна Гавин. — Защо най-после не се примириш и не приемеш тази проста истина? Джоана отново и този път завинаги, е избрала друг мъж, а не теб! Ще го разбереш ли най-накрая, тя въобще не желае да се омъжи за теб?

Атол се намръщи:

— Тя ли ти го каза.

Гавин го изгледа втренчено и неволно понижи глас:

— Ако толкова искаш да си наясно с нейните предпочитания и желания, най-добре ще е сам да поговориш с Джоана. В момента мога само да ти кажа, че тя продължава да държи на теб като на предан приятел и в никакъв случай не иска да те загуби. И без това й останаха много малко близки на този свят, така че не взимай прибързани решения.

Граф Атол го изгледа въпросително. Гавин издържа напрегнатия му поглед и остана поразен от тревогата, изписана на лицето на Джон Стюарт.

— Да… — изрече Атол след дълга и мъчителна пауза, — разбирам, че се налага да разговарям с Джоана, за да бъда наясно с намеренията й. Но междувременно, бих искал да науча нещо повече и за теб. Бих се успокоил, ако успееш да ме убедиш, че наистина заслужаваш ръката й.

— Ти си само един нахален, непоносим досадник!

— Да, такъв съм — невъзмутимо кимна графът и се усмихна. — Не забравяй, че почти нищо не зная за теб, освен това, че си груб, недодялан южняк, нагъл пришълец, който днес се разпорежда тук като пълновластен господар, като че ли се намира в имението на прадедите си, владение на неговия род от десет поколения насам. Какво ти дава право да вярваш, че ще бъдеш добър съпруг на тази неопитна и невинна девойка? Освен това, сигурен ли си, че няма да се провалиш и като собственик на това огромно имение?

Гавин долови, че въпреки укорите на Джон Стюарт, напрежението между двамата започва да спада, затова взе стола, оставен до стената и го постави до креслото на Атол.

— Аха, затова ли си спорил с Джон Макинес вечерта преди избухването на пожара? Предполагам, че тогава си заявил пред покойния леърд несъгласието си Джеймс Гордън да се ожени за лейди Джоана.

— Точно така — кимна граф Атол и лицето му отново помрачня при спомена за онази драматична вечер, за неуспешния опит да промени решението на бащата на Джоана.

— Познавам Джоана от дете. Винаги съм вярвал, че тя заслужава най-добрия мъж в цяла Шотландия.

— А ти, Джон Стюарт, се оказа много по-глупав, отколкото предполагах. Нима си въобразяваш, че щом си бил близък приятел на това семейство, имаш право да се намесваш в избора на съпруг за Джоана Макинес?

Атол неспокойно помръдна в креслото.

— Нима трябваше да остана безучастен и ням свидетел на тази лудост? Да омъжат тази прелестна девойка за един отвратителен мошеник, негодник и женкар? Неговото място е в пламъците на Ада! С какво Джоана Макинес е заслужила такава злочеста участ? Всичко беше, само защото имението на този проклетник, е на няколко километра от Айрънкрос Касъл. Това беше ужасна грешка, която я обричаше на страдания и мъки! Но така става, когато човек отдава прекалено голямо внимание на старите легенди и предания за прокълнатите шотландски родове.

— Нямаш право да го упрекваш. Не ти ли се струва, че върху рода на Джон Макинес наистина се струпаха доста беди?

Лицето на Атол внезапно почервеня.

— В онази кошмарна нощ аз го нарекох глупак и му казах в лицето, че допуска ужасна грешка. Но той умря в адски мъки само няколко часа след като се скарахме жестоко. Аз… аз май наистина се оказах непоправим глупак. Той не искаше да пострада дъщеря му от злите духове, които според него обитавали подземията на този прокълнат замък. Но днес всичко е съвсем различно и аз не мога да ти попреча да осъществиш плановете си.

— Това е нещо съвсем различно.

— Така ли?

Гавин свъси вежди.

— Да. Джоана е била изложена на големи опасности в онова мрачно подземие. През последните шест месеца тя е страдала така, както рядко се е случвало на някое друго човешко същество, но въпреки това е оцеляла. Ако Джон Макинес беше жив днес, той щеше да се съгласи с мен — днешната Джоана Макинес е много по-различна от онова неопитно, незряло девойче от нощта на пожара. Повярвай ми, сега тя е жена, чието сърце познава страданието, познава болката, но въпреки това не се е отказала да дири справедливост и да жадува за сурово възмездие. И в същото време, тя копнее да бъде щастлива, да се радва на нормален живот, дори и в този прокълнат замък.

— Това е още една причина да се откажеш от намерението си да се ожениш за нея! — веднага му възрази граф Атол. — Може би за нея наистина ще е най-разумно в крайна сметка да се омъжи за Джеймс Гордън или пък да замине при лейди Макинес. А защо пък да не се премести в кралския двор?

Гавин поклати глава.

— Ако беше на нейно място, това ли щеше да пожелаеш за себе си? Да си събереш багажа, да се скриеш в каретата и да изчезнеш оттук, като оставиш убийците на родителите си ненаказани?

— Но тя е само една жена! Какво още искаш от нея? Боже мой, тя вече си изпати толкова много, че…

— Почакай, Атол! — прекъсна го Кар. — Нали искаш да играеш ролята на неин безкористен приятел? Джоана Макинес е силна духом, много по-силна, отколкото предполагаш. Спомни си какво преживяхме ние двамата днес в подземието. Мислиш ли, че бихме оцелели цели шест месеца в онази тъмница?

— Не зная дали този замък е обитаван от някакви дяволски духове, но там долу наистина витае нещо злокобно. Непрекъснато имах чувството, че смъртта посяга с косата си към главата ми!

— Именно затова тя се нуждае от мен! — убедено заяви Гавин. — Сега, шест месеца след онзи загадъчен и гибелен пожар, местните хора продължават да се страхуват, че отново ще се случи нещо ужасно. Само че, за разлика от тях, аз съм убеден, че това зло не е дело на призрачен демон, а на същество от плът и кръв. Същество, което тръпне от страх да не бъде разкрито. И заради това е готово да измъкне кинжала от пазвата си, за да ни изпрати нас двамата пред дверите на Ада.

Графът се замисли над последните му думи. Гавин обаче още не бе използвал всичките си козове — пазеше последния от тях в случай, че граф Атол продължи да упорства.

Същата сутрин, когато Гавин Кар изпрати Едмънд с писмо до Джеймс Гордън, в съвсем друга посока потегли още един пратеник на младия леърд. Питър бе натоварен с мисията да потърси свещеника, който бе служил като капелан в Айрънкрос Касъл преди отец Уилям. Гавин знаеше, че вероятността Питър да намери този свещеник е почти нищожна — нищо чудно отдавна да бе напуснал този грешен свят — но ако пък го откриеше, Гавин щеше да научи повече за събитията в замъка.

Може би именно там, в миналото, се криеше ключът към загадките на Айрънкрос Касъл. И някъде там, се кореняха причините за жестоките убийства. Не бе изключено всичко да е започнало още по времето, когато замъкът е бил управляван от Дънкан Макинес. Може би много отдавна, когато жените, погребани в гробницата, все още са ходели по земята.

Гавин се надяваше престарелият свещеник да му даде отговорите на тези въпроси.

— Предполагам, че все още мога да разчитам на твоето гостоприемство, леърд Кар.

— Това молба ли е, милорд, или заповед?

— Приеми го както желаеш — сви рамене Атол. — Но докато Джоана Макинес живее сред тези стени и докато ти очакваш отговора на Джеймс Гордън, аз съм длъжен да остана тук, за да бдя над тази нещастна и самотна девойка.

— Ако това е единствената причина да…

— Не, не е вярно, че е единствената причина. Не забравяй, че онзи тайнствен престъпник се опита да убие не само теб, но и мен. За разлика от страхливец като теб, аз нямам намерение да оставя така този опит за покушение. Макар че… не ми се вярва да си се отказал от намерението да заловиш убиеца.

Гавин се замисли, преди да отговори:

— Да, можеш да останеш. Но само ако си държиш езика зад зъбите. И ако се постараеш Джоана да не вижда твоето грозно и изподрано лице.

— О, така ли! — възкликна Атол и се престори на обиден. — Аз пък си въобразявах, че Джоана Макинес е безразлична към красивото ми лице!

— Е, този път не мога да не се съглася с теб — отвърна Гавин и изгледа графа с неприкрито подозрение.

— Добре тогава. Но не мога да ти обещая, че ще престана да се срещам с нея. Нито че ти няма да имаш поводи за тревога.

— Много бих се радвал, ако можех да кажа същото за теб — сърдито изръмжа леърдът и му отправи заплашителен поглед.