Мей Макголдрик
Пламък (2)

Глава 1

Стърлинг, Шотландия

— Да отидеш там е равносилно на самоубийство, Гавин и ти много добре знаеш това!

Гавин Кар се престори, че не е забелязал загрижеността на приятеля си. Придвижвайки се от една картина на друга, чернокосият гигант продължи да изучава прекрасните платна, окачени по стените на кабинета на Амброуз Макферсън.

— През последната половин година там са умрели поне десетина души! — изръмжа Амброуз. — Помисли си, човече! Последният леърд и цялото му семейство загинаха от жестока смърт сред тези отвратителни камънаци! В името на всичките светии, Гавин, моля те, не забравяй, че от векове насам нито един от господарите на Айрънкрос не е умрял от естествена смърт!

— Амброуз, съпругата ти притежава изключителна дарба…

— Сега говорим за глупавото ти намерение да отидеш в Айрънкрос — прекъсна го приятелят му.

— Да, но тези лица докоснаха някаква струна в сърцето ми — Гавин погали платното. На портрета се виждаше дете, което с грейнало от радост лице се взираше в новороденото в ръцете си.

— Бони Джейми! Толкова е пораснала откакто я видях за последен път. А Майкъл вече е снажен момък…

Амброуз го прекъсна:

— Гавин, сега не обсъждаме Елизабет и децата ми. Тук сме, за да поговорим за приемането на този проклет дар, с който графът на Ангъс те удостои. Не разбираш ли, че лорд — канцлерът се опитва да се отърве от теб?

— Не, Ангъс има много по-лесни начини да се отърве от мен. За целта не бе нужно да ме прави господар на някакъв си замък в Северна Шотландия — Гавин потри с ръка брадичката си, преди да пристъпи към следващото платно. — Въпреки, че приемам тази награда по-скоро като унижение, понеже ненавиждам всичко свързано с шотландските планини — с изключение на твоето семейство, разбира се — добави младият мъж и се ухили на Амброуз.

Потомъкът на шотландските планинци понечи да отговори, но в този миг вратата се отвори и Елизабет Макферсън тихо влезе в стаята. Подобно на луна, издигнала се в тъмното небе, така и присъствието на младата жена разведри смръщеното лице на съпруга й.

— Виждам, че молитвите ми, да разрешите този ужасен спор са отишли напразно — сгълча ги с усмивка тя. Потупа Гавин по ръката, заобиколи масата и се настани до съпруга си.

Новината за новото издигане на Гавин много бързо се бе разпространила в двора и той не бе изненадан от внезапната поява на Елизабет. Приятелите му се опитваха да го убедят да не заминава.

— Заради теб, Гавин Кар — рече Елизабет, — спуснах черни завеси пред прозорците в тази част на къщата, за да не прониква никаква светлина, а децата са преместени в западното крило на къщата, за да се скрият всякакви признаци на живот.

— Заради мен ли, Елизабет? — повтори той. — Аз не мога да остана.

— Не, ще останеш — уверено заяви младата жена. — Предполагам, че единствената причина да изоставиш имението си и да заминеш за Айрънкрос Касъл, е, че отново искаш да се скриеш от света.

— Искаш да кажеш, любов моя — намеси се Амброуз, — че този твърдоглав обитател на низините, отново е обзет от мрачни и тъжни мисли, които го карат да се изолира от почтените хора, мразейки всичко и всички… и най-вече себе си!

— Да — усмихна се тя. — И аз така си помислих, като го гледам колко е красив в новата шотландска пола. Няма нужда да заминава толкова надалеч в онези диви планини. В края на краищата, ние можем и тук да му осигурим не по-лошо убежище от света и от останалите хора.

— Няма да успеете да ме разубедите да замина — Гавин нежно изгледа приятелите си. Изпъкналият корем на Елизабет показваше, че третото им дете е на път. — И без мен си имате толкова много грижи. Освен това, хората ми вече са готови за път. Изпратих вест до Айрънкрос и до моя бъдещ съсед, графа на Атол. Очакват ме след две седмици, така че, каквото и да кажете, няма да променя решението си — замълча за миг, преди да продължи: — А и нямам никакво желание да ставам отшелник. Нито пък се каня да умирам. Не е това причината за моето заминаване. Има нещо друго.

Гавин се поколеба, обмисляйки следващите си думи, понеже знаеше, че ако сподели с тях истината, пак няма да ги успокои. След трагичните събития във Флодън Фийлд, той бе останал без семейство и сега нямаше други близки хора, освен тях. Знаеше, че те са много загрижени за него.

— Преди около две седмици при мен дойде една благородна дама — заговори Гавин. — Тогава още се колебаех, дали да приема предложението на лорд — канцлера за Айрънкрос. Жената бе стара и болнава. Тя каза, че сигурно я помните и се представи като лейди Макинес — той замълча, когато видя как Елизабет се натъжи, а съпругът й я прегърна през кръста. — Дори преди да се срещна с нея, аз знаех, че от много години Айрънкрос Касъл е бил собственост на рода Макинес. Но тя ми каза, че след последната трагедия имението е потънало в разруха.

Елизабет бавно се отпусна в близкото кресло.

— Миналото лято тя ми разказа ужасната си история. След поредица от загадъчни злополуки в това мрачно имение, загубила съпруга си и двамата си сина.

— Да. Всичките си близки, освен един — мрачно добави Амброуз. — А при пожара в Айрънкрос загуби и третия си син заедно с жена му и дъщеря му.

Гавин кимна.

— Да. Тя ми разказа, че внучката й е била много привързана към вас.

— Никога няма да забравя Джоана — прошепна Елизабет. — Тя бе толкова жизнена. Изключително красива млада жена и силна. Готова беше да посрещне всякакви трудности, които животът би й поднесъл. Тази пролет трябваше да се омъжи за Джеймс Гордън, племенник на графа на Хънтли. Но всичко свърши. Животът може да прекърши мечтите ни само за миг.

— Лейди Макинес не беше дошла да ми разкаже за сполетелите я нещастия, а да ме помоли за една услуга — Гавин отново се загледа в картините на стената. — Тя ми довери, че през миналото лято внучката й е позирала за портрет — извърна се и срещна погледа на Елизабет.

— Да, така беше — кимна младата жена. — Доколкото зная, портретът е бил отнесен в Айрънкрос Касъл.

Гавин решително погледна приятелите си.

— Старата дама иска този портрет. Каза, че е твърде възрастна, за да издържи пътуването до Айрънкрос… макар че там са погребани всичките й близки. Вече не се интересувала какво е останало от замъка, нито от това какво ще направя аз с тези руини. Единственото, което я вълнува, е дали портретът на внучката й е оцелял по време на пожара и ако е така, ме помоли да й го изпратя.

Амброуз напрегнато се взря в лицето на приятеля си.

— Ако това е единствената причина да заминеш за Айрънкрос, то може да изпратиш някого от хората си да свърши тази работа. Не е необходимо ти лично да…

— Не, аз имам причина да замина — прекъсна го Гавин. — Има още нещо, което ми каза старата дама, и точно то ме накара да се реша на това дълго пътуване.

Той млъкна. Двамата съпрузи го гледаха мълчаливо, очаквайки следващите му думи.

— Лейди Макинес ме увери, че независимо от неестествената смърт на близките й, тя смята, че проклятието, което тегне над Айрънкрос Касъл, не е от царството на призраците и сенките. Там наистина имало дявол, но той бил от плът и кръв — Гавин тежко въздъхна:

— Крайно време е някой да открие истината.