Мей Макголдрик
Пламък (17)

Глава 16

Той тласна бързо и силно, когато бедрата й се стегнаха около него.

— Айрис! — извика и изля семето си в жената.

След миг ръцете на Маргарет се плъзнаха по мършавото му тяло, докато той лежеше изтощен върху нея. А когато малко по-късно сълзите на мъжа намокриха долната риза на нямата жена, тя прокара пръсти по гърба му. Хлипанията му постепенно престанаха, мъжът вдигна глава и се взря в тъжното лице на болезнено слабата и крехка жена.

— Защо го правиш, Маргарет? Защо ми позволяваш да върша подобни неща с теб?

Тя продължи да гали нежно лицето му.

— Знам, че е ужасно един мъж да използва някоя жена по този начин. Похотта е убийствено нещо, можеш да бъдеш сигурна — отмести се от нея. Гласът му приличаше на приглушеното стържене на остър нож върху камък: — А което е още по-лошо… докато лежа с теб, виждам само лицето на Айрис. Мисля си само за нашето дете в утробата й, докато…

Маргарет седна и придърпа ризата си върху голите си бедра. Протегна се за одеялото, захвърлено до сламеника, и нежно зави голия мъж.

— Винаги се суетиш около мен — грубо промърмори той. — Винаги си толкова мила и готова да ми дадеш всичко.

Пръстите й се плъзнаха по дланта му.

— А аз не те заслужавам, Маргарет! — каза той и се вгледа в тъмните й очи. — Освен това никога не си чула и разбрала нито една дума, която съм ти казал. Никога няма да разкриеш ужасните тайни, които…

Тя го наблюдаваше мълчаливо и той се извърна.

— Моята Айрис ме предаде, Маргарет. Нищо не можеше да направи против собствената си природа. Навярно е от циганската й кръв — една сълза се търкулна по страната му. Нямата жена се пресегна и я докосна с палец.

— Казах й да не отива при господаря — прегракнало продължи мъжът, но в тона му прозвучаха гневни нотки. — Обещах й, че ще измисля начин, че ще се погрижа за нея и детето. Но тя бе нетърпелива, такава си беше моята Айрис. Накрая се обърна против мен.

Надигна се рязко и протегна ръка към каната с бира, оставена на земята. Отпи и погледна с отвращение към пръстите на Маргарет, които го галеха. Рязко отмести ръката й и сви колене до гърдите си. Дълго време остана така мълчалив, докато жената се взираше настойчиво в лицето му.

Когато заговори отново, гласът му бе пропит с болка:

— Тя заслужаваше да умре през онази нощ — отново се отпусна върху сламеника и закри очите си ръце. — Нямаше бъдеще за нас, жено. Сега ми е ясно като бял ден и разбирам всичко. Тя отиде при господаря, тази безчестна и подла сладка уличница. След това нещата не можеха да се поправят — отчаяно се вгледа в Маргарет. — Тя си заслужаваше да умре, казвам ти го! — извика. — И той също! Той щеше да ми отнеме всичко! Всичко! Той също заслужаваше да умре!

Свещеникът откъсна поглед от лицето на нямата жена и се втренчи в тавана.

След малко Маргарет кимна леко, целуна го по рамото и положи глава на сламеника до него.

 

 

Джоана разтвори устни. От гърлото й се изтръгна тихо стенание, когато езикът му завладя устата й. Обви ръце около врата му и се сгуши в скута му, където той я бе привлякъл преди миг. Нищо нямаше значение в този миг. Никой друг не съществуваше.

Толкова отчаяно жадуваше да го почувства, да го докосне, да вкуси от страстта. Но нямаше да направи същата грешка, която бе сторила преди. Знаеше, че краят й е близо, ала това не бе нещо, което Гавин Кар можеше да приеме спокойно.

Наклони глава и му позволи да задълбочи целувката си. Мислено се закле, че този път няма да му позволи да спре.

Сякаш прочел мислите й, той се отдръпна и Джоана се укори, задето бе изкушила съдбата. Пръстите й се впиха в раменете му, сетне се плъзнаха нагоре и се заровиха в гъстата и мека черна коса. Горещият му дъх погали ухото й, когато той простена:

— Джоана, огънят те доведе при мен. От онази нощ изгарям от копнеж да те докосна, да те любя… да те притежавам — притисна я още по-силно. — Никак не ми е присъщо, да не мога да контролирам желанията си. Да се чувствам толкова… обладан и преследван от една жена!

Тя вдигна глава и докосна леко устните му, за да го накара да замълчи.

— Сигурен ли си, че желаеш именно мен, а не онази Джоана Макинес от портрета, който толкова упорито настояваше да притежаваш?

— Сигурен съм! — разпалено отвърна той. — Искам теб! Прекрасният и страшен призрак, който е обсебил душата ми.

В очите му видя изгарящата страст, която прогони и последното й колебание. Да върви по дяволите благоприличието! Беше дошло времето да се покори на този пламък, който щеше да отведе и двамата към лудостта на страстта.

— Аз не съм призрак, Гавин Кар — Джоана се плъзна от скута му и се потърка без свян между краката му. Изумена от собствената си дързост, тя развърза широкия колан на кръста си. — Дойде време да ме видиш цялата.

Очите му сякаш щяха да прогорят нейните и тя видя, как той стисна зъби, когато започна да смъква роклята си.

— Джоана, тази… тази страст… ти трябва да знаеш, че ще те имам, ще те задържа завинаги.

— Така да бъде — прошепна младата жена и смъкна дрехата до кръста си. — Докато сме живи.

С едно последно движение роклята се свлече в краката й и тя остана пред пламналия му поглед само по тънката долна риза.

Джоана потръпна от вълнение, когато Гавин леко погали гърдите й. После той плъзна длани по раменете й, бавно смъквайки долната риза. Помисли си, че ще умре от очакването. Ала в този миг ръцете му се протегнаха към нейните. Джоана отгатна намерението му и мигом се скова.

— Недей — опита се да издърпа белязаните си от пожара ръце, но той ги стисна силно и ги притисна до гърдите си.

— Ще те имам цялата, Джоана — дрезгаво промълви той, наведе се и започна да целува върховете на пръстите й. — Такава каквато си — втренчи се в превързаната й ръка. — Ще те притежавам цялата, малката ми.

Джоана извърна лице, за да не види отвращението му от обезобразената й плът. Ала той се изправи, притисна освободените й от превръзките ръце към гърдите си и впи устни в нейните.

Те бяха настойчиви, търсещи и взимащи, караха я да се разтапя. После той се отдръпна, вдигна дланите й и нежно ги целуна, обърна ги и продължи да милва с устни вече заздравялата плът.

Джоана не можа да сдържи сълзите си. Сърцето й разтвори заключените си с железни резета двери с горчиво-сладката радост на отдаването, а той безшумно се промъкна през тях. Искаше й се връзката им да се основава единствено на желанието и безумната страст. Ала докосването на устните му я накара отново да мисли и да чувства. Осъзна, че той не иска само тялото й, а и душата й.

Гавин хвана дебелата й плитка. Решително стиснал устни, разпусна златистите къдрици, разреса ги с пръсти и те заблестяха като злато върху твърдите й гърди.

После той каза:

— Джоана, трябва да поговорим за брака ни. Аз не мога да те направя своя, без да помисля за бъдещето.

Нищо. Младата жена не отговори, плъзна ризата си надолу и тя се свлече на пода. Сега вече нищо не скриваше тялото й от жаркия му поглед.

— Ти си толкова красива — той пое шумно дъх, за да сдържи напиращото желание. — Но аз трябва да се оправя с твоя годеж.

Джоана се усмихна и прокара пръст по пълните му устни.

— Никакъв годеж няма да има — отвърна тя с едва доловима усмивка.

— Знам, че ще има.

— След теб, за мен няма да има друг мъж. Защото аз съм само твоя. Моля те, Гавин! — пристъпи към него. — Искам те сега. Моля те, нека не говорим за бъдещето. Не и сега.

Погали лицето му, а той сложи ръце върху нейните и ги притисна. Джоана усещаше силата, с която стискаше пръстите й.

— Господ да ми е на помощ, Джоана — задавено изрече той, — всичко, което знам, е, че те желая… сега! Но ти трябва да ми помогнеш да помислим за…

— Искам да ме вземеш сега.

Той я притисна още по-силно в обятията си, а устните му отново завладяха нейните.

Гореща вълна се надигна в нея, изпълвайки я с див копнеж. Джоана обви ръце около врата му и почувства как неговите се спуснаха по гърба й, обхванаха хълбоците й и я повдигнаха нагоре. Тя простена, когато твърдата му мъжественост се притисна към нея през мекия вълнен плат на надиплената му карирана пола.

Той се откъсна от нея, а Джоана отвори уста, за да протестира, но докосването на устните му до ухото й я накара да забрави за недоволството си.

— Джоана — промърмори той, — мой прекрасни призрако. — Обсипа с леки целувки шията й и притисна устни към мястото, където забързано туптеше пулсът й.

Джоана внезапно бе обзета от желанието да докосне кожата му и пъхна ръце под ризата му.

Той я повдигна от пода и тя инстинктивно обви бедра около кръста му. Гавин изохка и откъсна устни от нейните.

— Джоана, сигурно ще умра, ако не те направя своя още сега!

— Тогава ме вземи, Гавин — прошепна младата жена. — Направи ме своя.

Притисна устни към рамото му. Езикът й се плъзна надолу, откри зърното на гръдта му и жадно го засмука. И последните му задръжки отпаднаха, той бързо я отнесе до леглото и я положи върху него.

Изрита нетърпеливо ботушите си, смъкна шотландската си пола и коленичи пред нея. Тя затаи дъх при вида на огромната му мъжественост.

Гавин се отпусна до нея и засмука зърното на гърдата й. От устните й се изтръгна стенание, когато започна леко да я хапе. Джоана застина за миг, напрегната от нарастващата възбуда.

Тъй като повече не можеше да издържи, тя го бутна назад и започна да смъква ризата му.

— Исках да направя това още от мига, в който влязох в стаята — промълви тя, взирайки се в пламналото му от страст лице.

Той зарови ръка в косата й и я дръпна назад, разкривайки изящната извивка на шията й. Плъзна устни и език надолу по гърлото й, другата му ръка бе обхванала гръдта й, а палецът му разтриваше зърното.

— А пък аз исках да те отнеса в леглото и да проникна дълбоко в теб още от мига, в който пристъпи през тайната врата.

— Какви греховни помисли…

Тя изпъшка, когато ръката му погали плоския й корем, после се спусна между бедрата й към нежното хълмче, което криеше нейната женственост. Тялото й се разтърси и бедрата притиснаха ръката му.

Кръвта шумеше в ушите й, а в главата й сякаш избухваха светкавици. Тялото й бе обзето от огън и тя се задъха, докато пръстите му продължаваха сладкото си мъчение между краката й. Джоана отметна глава и простена, докато пръстът му се плъзна навътре в кадифената й мекота, а устните му засмукаха зърното й.

Усещането я замая. Това бе, като да се носиш върху някой облак или да тичаш в съня си по някой безкраен хълм, копнеейки това никога да не свършва. Ала Джоана знаеше, че не може да трае вечно. Независимо колко прекрасен бе вихреният полет на страстта, тя не искаше да го изживее сама.

Ръката й се плъзна надолу и пръстите й напипаха дългия и твърд член. Той запулсира от докосването й. Прокара длан по цялата му дължина и нежно разтри кадифеномеката му главичка.

— Не, Джоана — простена той. — Още не.

Младият мъж едва се сдържа, когато тя притисна върха на члена му към влажните листенца на тръпнещата си женственост.

— Сега, Гавин — прошепна тя, докато се взираше в очите му. — Моля те, вземи ме сега!

Подтиквана от нуждата да го почувства вътре в себе си, тя се надигна, за да го посрещне, когато той се настани между бедрата й и здраво обхвана тръпнещите й хълбоци.

— Ще бъдеш ли моя, Джоана? Ще ми принадлежиш ли завинаги?

Тя кимна безмълвно, привлече главата му и страстно го зацелува.

Когато Гавин най-после проникна в нея, тя застина за миг, изненадана от разкъсващата болка. Стисна очи и прехапа устни, за да не изкрещи. За миг, който му се стори цяла вечност, той остана неподвижен. После тя усети как пулсиращият му член започна да се движи, отначало бавно, след това по-бързо и по-бързо, докато прогони спомена за болката. Пред очите й избухнаха ослепителни светлини, а райските порти сякаш се разтвориха и я погълнаха.

 

 

Мъжът отстъпи крачка назад от тъмните води на подземното езеро, вдигна факлата и се втренчи в заобикалящия го мрак на пещерата под Айрънкрос Касъл. Нещо до стената привлече острия му поглед. Графът на Атол наведе глава и мина под надвисналата скала. Коленичи до грубото легло от слама и зърна дрехата, която се подаваше отдолу. Избута сламата и откри оскъдните вещи на някого, който се криеше тук. Взе дрехите и ги огледа внимателно. Остави факлата на земята, разгледа парцалите и откри, че някога са представлявали долна женска риза.

Захвърли парцалите и се извърна към малката купчина сухи клони. Сложи ръка върху все още топлата пепел: разбра, че човекът съвсем доскоро е бил тук.

Графът вдигна факлата и се огледа за други следи, после отново насочи вниманието си към сламата. Набута отново дрехите отдолу, но напипа празна дървена чаша и дървена купа, в която имаше сух хляб.

Атол се изправи, отметна дългата си червена коса и още веднъж огледа внимателно пещерата: опитваше се да научи още нещо за тази нещастна и уплашена душа, за последния призрак на Айрънкрос.

Още от дете знаеше тайния път към тези пещери. Много често се бе крил в тях заедно с Джон Макинес и конярите. По онова време единствените призраци, които бродеха из замъка, бяха той и приятелите му. Спомените извикаха усмивка на устните му, но много скоро лицето му отново стана сериозно. Неговият човек Дейвид му бе казал за някакъв призрак, който бродел из замъка, но Атол не му бе повярвал. И сега, докато гледаше мизерните вещи, той бе сигурен, че тук се крие някой скитник. Нито един призрак не се нуждаеше от топлината на огъня или от храна. Ала това, което го удивляваше, бе поведението на „духа“, който, изглежда, държеше на всяка цена да върне портрета на Джоана на мястото му — над камината в кабинета на баща й.

Ранното оттегляне на новия господар на Айрънкрос бе добре дошло за него. Бе решил да открие истината за този призрак, понеже не можеше да се осланя само на слуховете.

Атол побутна с крак парцаливата наметка. Нямаше да позволи на някакъв си скитник да провали плановете му. Не и сега, когато бе толкова близо до успеха.

 

 

Облегнат на смачканите възглавници, Гавин пое дълбоко дъх и се заслуша в плющенето на дъжда, запращан от вятъра към стените на замъка. Откъм езерото от време на време се чуваше тътенът на гръмотевиците.

Имаше нещо прекрасно в това да лежи в огромното легло до Джоана, която се бе сгушила до него. След като страстта им утихна, той я премести по средата на леглото и внимателно я зави с мекото вълнено одеяло. Тогава видя доказателството за нейната невинност. Докато се любеха, разбра, че е първият й мъж. И макар, че никога не бе държал на девствеността, фактът, че тя бе непорочна, го трогна. Обърна се и нежно отмести златистия кичур, паднал върху влажното й чело.

— Била си девствена — рече той.

Тя избягна погледа му.

— Да, бях.

Гавин хвана брадичката й и я застави да го погледне.

— Но защо не ми каза?

Джоана внимателно отмести ръката му.

— Ти пак щеше да си мислиш каквото си искаш, независимо от това, което щях да ти кажа.

— Не, Джоана, не е така — той я обърна към себе си. Тя отпусна глава върху рамото му, а Гавин зарови пръсти в косата й. — Случилото се не говори много добре за мен, нали? Сигурно съм много по-покварен, отколкото си мислех.

Тя поклати глава.

— Ти заговори за моята девственост. Но какво значение има тя сега? Стореното — сторено. Защо се сърдиш, че ти се отдадох?

— Не става дума за това, което ти си направила — отвърна Гавин и нежно плъзна пръсти по лицето й. — Безпокои ме начинът, по който аз се държах. Трябваше да бъда по… по-нежен. Трябваше да те направя своя бавно, по-внимателно и предпазливо, а вместо това аз те обладах, сякаш си жена, свикнала да се люби…

Тя притисна пръст към устните му.

— Наслаждава ли се на нашето любене?

Той я изгледа втренчено за миг, после избухна в смях, поднесе ръката й към устните си и нежно целуна дланта й.

— Да, Джоана, безкрайно.

— И аз не те ли разочаровах? Искам да кажа… тялото ми? Не съм ли твърде слаба или твърде пълна? Дали съм…

— Ти си точно такава, за каквато съм си мечтал — наведе се над нея и леко докосна устните й със своите. — Ти си просто съвършена.

Тя се отдръпна.

— Тогава сигурно съм се държала много непохватно!

Той поклати глава.

— Не, Джоана. Ти бе невероятна любовница.

Тя замълча за миг, сетне се усмихна:

— В такъв случай значи съм успяла да те съблазня.

Настъпи тишина. Гавин се взираше в сияещите й очи.

— Да, ти успя да ме съблазниш.

— И ти ме мислиш за развратна?

— Не… е, може би малко, но според мен това е чудесно.

— Нима не си потресен?

— От какво? — повдигна развеселено вежди младият мъж. — Че ти ме съблазни, преди аз да успея да съблазня теб? — плъзна ръка по шията й, после по нежната извивка на рамото й, докато стигна до заоблената й гръд. — Знаеш ли, аз си имах собствени планове — Гавин прокара палец по розовото зърно. То мигом се втвърди. Джоана затвори очи и пое дълбоко дъх. — Но сега, като се вземе предвид, колко далеч сме стигнали — и то много по-бързо, отколкото някога съм се осмелявал да се надявам — трябва с удоволствие да призная, че твоят метод е много по-добър.

— В такъв случай свършихме ли с въпросите?

Той я изгледа замислено. В очите й проблеснаха игриви пламъчета, подканващи и изкушаващи. Устните й се извиха в дяволита усмивка. Погали гърдите му и спусна ръка към корема му.

— Само ако този път ми позволиш аз да те съблазня — изръмжа той.

Тя отдръпна ръка и я обви около кръста му. Притисна се към него, а твърдият му член се нагласи между бедрата й.

— Можеш да опиташ — предизвикателно прошепна тя, — но те предупреждавам, че и аз имам планове.