Даяна Палмър
Звезден прах (9)

Девета глава

— Значи си се срещнал с хората, с които живея, когато си ми взимал нещата от апартамента? — попита тя.

— Точно така — каза той, като се обърна към нея. Очите му се плъзнаха по стройното й тяло в тъмносиния кадифен халат. Халатът беше стар и износен и лицето му доби строг израз, когато забеляза изтърканите места. — Търсих домашни дрехи, но намерих само този халат и няколко памучни рокли — добави той.

Смутена, Сабина наведе поглед.

— Те са всичко, което имам — призна тя. — Повечето ми пари отиват за сценични костюми.

— Искаш да кажеш парите, които ти остават. След като похарчиш повечето от това, което изкарваш, за съседите си — каза той.

Тя го погледна и видя израз на лицето му, който й бе невъзможно да определи.

— Видял си как живеят — неуверено рече тя.

— Да. — Той вдигна чашата с уискито към устата си и отпи. Широките му рамене се издигнаха и отпуснаха от тежка въздишка. — Забравил съм какво е да живееш без пари — отпусна се той до нея. — Не че някога съм живял като твоите съседи. Баща ми винаги е изкарвал добри пари.

Тя подви крака и седна върху тях. Облегна главата си на дивана, за да може да го наблюдава. Колко й бе приятно да го гледа. Толкова красив, силен и мъжествен. Нежно се усмихна. Всичките лоши спомени изчезнаха. Сърцето й преливаше от обич.

Торн я погледна, улови погледа й и й отвърна с топла усмивка.

— По-добре ли се чувстваш?

Тя кимна.

— Ще трябва ли да се връщам чак до Ню Йорк, за да ми махнат шевовете? — зададе тя въпроса, който я безпокоеше от два дни.

— Разбира се, че не — отвърна Торн. — Помолих лекаря ми да се свърже с твоя и ти записах час в петък. Ще те закарам до Бомонт.

— Имаш ли представа какво ще ми правят? — попита тя разтревожено.

Той се протегна и леко я погали по косата чак до раменете.

— Просто профилактичен преглед, това е. Никога нямаше да те изпишат от болницата, ако имаха някакви съмнения относно възстановяването ти.

— Разбира се — повдигна рамене и потрепна от болката в контузеното рамо.

— Как е? — попита той, като кимна към ръката й.

— Боли по малко — засмя се тя.

Той остави чашата си и се приближи към нея, като разтвори халата й с такава сръчна увереност, че тя дори не си помисли да се противопостави на интимния му жест. Разбира се, отдолу беше с рокля, но тя бе много стара и изтъняла от носене. Когато свали халата от тялото й, той дяволито се усмихна на червенината, изписана по страните й.

— Не е възможно да се притесняваш от мен — пошегува се той. — Не и след онзи ден в гората.

Очите й се разшириха, когато го погледнаха, и усмивката изчезна от лицето му. Дългите му пръсти се плъзнаха по кожата на врата й, улавяйки безумно препускащия й пулс, и се спряха отстрани под ключицата, където платът на роклята й свършваше.

— Исках те — прошепна той. — Не можеш да си представиш колко те искам от онзи ден, когато ми позволи да разкопчая блузата ти, да те видя, да те докосна, да опитам вкуса ти. — Стисна зъби и тежко въздъхна. — Толкова сгреших по отношение на теб, Сабина. Знаех го и тогава, но допуснах нещата да стигнат твърде далеч. Боях се от това, което се случваше с мен. Ненавиждах те за това, че ме поощряваше, макар да принадлежеше на Ал, затова че си играеше и с двама ни. Не можех да си помисля дори, че не си златотърсачката, за която те смятах. Убеден бях, че си такава. Не се доверих на инстинкта си. Въобще не ми и дойде наум, че може да се преструваш. А трябваше. Всичко около този годеж беше гнило, някак съмнително. И слепец би го разбрал.

— Опитваше се да предпазиш Ал. Разбирах това, въпреки че не ми помогна много онази вечер — тихо каза тя. — Виждаш колко се срамувам от миналото си.

— Защо? — Той отмести тъмните кичури от лицето й. — Та ти не си виновна за нищо. Майка ти е направила каквото е могла за теб. Виждам, че дълбоко се терзаеш, но ти нямаш никаква вина.

Погледът й се спусна към гърдите му.

— Бях там през нощта, когато мама умря… — Тя затвори очите си. — … тази последна нощ, когато той я удари. — Гласът й секна.

— Мила, недей! — Той нежно я притегли в ръцете си, прегърна я и я залюля. Ръката му галеше дългата й коса, а дълбокият му глас успокоително й шепнеше. — Всичко това се е случило много отдавна. Вече е минало.

Сабина избърса сълзите си, отмести се и изстена — рамото я бе заболяло отново.

— Нараних ли те? — нежно попита той.

Ръката му се придвижи към лицето й и нерешително го докосна, като изучаваше всяка негова линия, както тя веднъж бе изучавала неговото, възхитена от уязвимостта му.

— Торн — прошепна тя.

Чуваше дишането му. Устата му беше точно над нейната, а очите му потъваха в нейните, докато пръстите му бавно се спуснаха към шията й, към ключицата и още по-надолу. Тя се напрегна, но той поклати глава.

— Не — прошепна той. — Позволи ми да те докосвам.

Тя прехапа долната си устна, когато слабата му ръка се плъзна под роклята й. Той не откъсваше очи от нея, докато с връхчетата на пръстите си нежно обхождаше идеалните форми на гърдите й.

Той се премести, като я положи да легне на дивана и тя чу как пружините изскърцаха под тях. Но това, което той правеше, бе толкова хубаво, че ни най-малко не би могла да се противи. Потръпна от сладкото предвкусване, искаше го толкова силно, че почти изпитваше болка. Постави ръката си под главата й и нежно се усмихна, когато тялото й се изви под допира на пръстите му.

— Лош… лош мъж — заекващо прошепна тя, като наблюдаваше лицето му.

— Стани моя — отвърна й и той с шепот. — Не можеш да си представиш как се чувствах, когато те гледах в онова болнично легло.

Трудно й беше да мисли.

— Сестрата каза… че си ми говорил и… и си ми държал ръката… Ох! — Тя се задъха, когато пръстът му започна да си играе с възбуденото зърно на гърдата й.

— Каза ли ти, че седях до теб, когато ми казаха, че може никога да не дойдеш в съзнание, и че плаках като малко момче? — Бавно допря строгите си парещи устни до нейните. — Защото наистина беше така. Отвори устата си.

— Плакал? — Не можеше да мисли. Езикът му твореше вълшебства по притворените й устни, а ръката му се бе отпуснала изцяло върху голата й гръд, така че можеше да усеща не само леко загрубелите му пръсти, но и топлината на влажната му по гънките длан. — Торн — изстена тя. Тялото й копнееше за неговото.

— Разкопчай ми ризата и направи същото с мен — прошепна той досами устата й. — Позволи ми да те науча как да ми доставяш удоволствие.

Тя се задъхваше. Ръцете й трепереха толкова силно, че едва разкопча непохватно копчетата на ризата му. Молбата да си поиграе с тялото му й въздейства поразително.

Прокара пръсти по косъмчетата на гърдите му и топлите мускули. Обходи кожата му и усети стегнатите му зърна, прилични на нейните. Очите й потърсиха неговите.

— Мъжете също ли… — не довърши тя.

— Да. — Той нежно обхвана главата й. — Отвори уста и я сложи върху мен, там — прошепна той, като я насочваше надолу по гръдния си кош.

Направи така, както й бе казал, и той рязко издаде звук, който я накара да повдигне глава и да го погледне.

— Ти не стенеш ли, когато те докосвам с устни? — прошепна той с усмивка.

В очите й се четеше учудване.

— О, Торн, никога не съм знаела…

— И слава богу. — Той се премести и тя му позволи да свали роклята й до кръста. Остави се в ръцете му, като го гледаше в лицето, докато той наблюдаваше въздействието на милувките си върху нея. — Приятна ми е мисълта, че си девствена — неочаквано каза той, като я докосна леко. — Нали не се страхуваш от мен? — попита тихо.

Лицето й се изчерви.

— Не мога…

— Не сега, малко лаленце — каза той със смях. Наведе се над нея и когато голите му гърди докоснаха нейните, се засмя на начина, по който тя потрепери. — Да, и на мен ми харесва. Харесва ми чувството да те имам полугола под себе си. Толкова си секси.

— Торн, аз няма да… — опита се тя отново да го спре.

— Къде искаш да се оженим? — попита той.

Втренчи се в него така, сякаш си бе загубил ума.

— Какво?

— Къде искаш да се оженим? — прошепна той. — В Бомонт или в Ню Орлиънс? Господин Рафърти може да те доведе до олтара, а Джесика да ти бъде вместо майка.

Тя леко го отблъсна.

— Не мога да се омъжа за теб.

Лицето му стана безизразно.

— Защо не можеш? — попита той.

Сабина си пое въздух и се опита да стане. За нейна изненада той не й попречи, наблюдаваше я, докато си обличаше роклята и предпазливо намяташе халата на раменете си.

— Просто не мога, това е.

— Заради кариерата ти на певица ли? — настоятелно попита той. — Защото ако е така, готов съм да направя отстъпки.

Тя поклати глава. Обгърна с ръце талията си. Изгаряше отвътре. Току-що бе казал това, което най-много от всичко на света би искала да чуе. Обичаше го, бе готова да умре за него, но не можеше да се омъжи за него.

— Тогава защо?

— Как ще го съобщиш? — попита тя с горчив смях и приглади с трепереща ръка косата си. — Родителите ми никога не са били женени, знаеш това. За убийството на майка ми имаше статия на първа страница. Неизбежно историята отново ще се раздуха. А в кръговете, в които се движиш, ще имам толкова много задължения…

— Задължения ли? По дяволите! Това въобще не е извинение. — Той въздъхна отчаяно и се изправи на крака. — Всичко е заради това, което ти причиних, нали? — попита със странен глас. Не можеше да я погледне. Запали нова цигара, дръпна бързо няколко пъти и също толкова бързо издиша дима. — Защото те унижих. Мислиш, че мога да го направя отново.

— Не! — Тя повдигна глава. — Не, не е заради това. Честна дума! Просто защото ще се… Ооо, Торн, толкова ще се срамуваш от мен.

Той затвори очи.

— Единственият човек, от когото съм се срамувал през последните седмици, съм аз самият. — Той се запъти нервно към вратата. — Трябва да прегледам някои документи. Ще се видим по-късно.

Тя се вторачи в широкия му гръб, наполовина разколебана, наполовина убедена, че го е хвърлила в паника. Нима толкова силно преживяваше отказа й? Не можеше да укроти сърцето си.

— Торн! — извика тя.

Той спря с ръка на дръжката на вратата.

— Да?

Сабина събра цялата си смелост и протегна ръце към него.

За миг той се поколеба и сърцето й щеше да изскочи. Страхуваше се, че бе схванала погрешно ситуацията. След това лицето му се промени. Върна се до дивана и падна на колене, като я прегърна през кръста толкова силно, че тя изпита болка, и скри лицето си в гърдите й.

Прегърна го и усети трепета на тялото му. Ръцете й сами се вплетоха в тъмната му коса. Стоеше, без да може да повярва на ставащото, завладяна от новите си споделени чувства.

— Обичам те — успя да промълви той с дрезгав глас. — О, Господи, обичам те, а не го разбрах до онази вечер, когато вече бе прекалено късно, и тогава се запитах как ще продължа да живея, ако те бях накарал да направиш нещо в отчаянието си. Обадих се да се уверя, че Джесика е с теб, защото ме беше страх. След това не посмях да се приближа до теб. Знаех, че съм те загубил, знаех, че съм… — Ръцете му я стискаха все по-силно и той задъхано си поемаше въздух, докато Сабина невярващо се взираше надолу в тъмната му глава. — Не те изоставих, загрижен бях за кариерата ти, дори платих за онзи проклет клип — добави той и думите му съвсем я изумиха. — Но нищо не можеше да те замени. Не съм бил с друга жена, откакто си тръгна. Почти не съм ял и спал… а после този проклет прожектор падна върху теб и трябваше да платя за грешката си, че не предприех нищо, за да те задържа. Седях до леглото ти и държах ръката. Знаех, че ако умреш, ще легна до теб, защото нямаше да ми е останала нито една причина да живея.

— О, Торн — прошепна Сабина, като притисна силно главата му. — Толкова много те обичам…

Той повдигна глава, очите му блестяха.

— Наистина ли? Дори след всичко, което ти причиних?

Пръстите й докоснаха лицето му по неподражаемо нежен начин.

— Знаеш, че дори тогава те разбирах — прошепна тя. — Познавах те толкова добре. Понякога това ме плашеше особено когато се преструвах, че съм сгодена за Ал, защото ти беше като другата половина на собствената ми душа. Дори знаех какво си мислеше.

— Да, чувствах го — произнесе той с въздишка. — В църквата, когато ми каза, че никога не допускам никого близо до мен, съвсем ми довърши нервите, мила. Не понасях факта, че знаеш колко съм уязвим, че съм толкова прозрачен за теб. Ако това може да бъде някаква компенсация, платих за това, което ти причиних. Да съм без теб, беше повече от наказание.

Тя се наведе и нежно го целуна по устните.

— Искам да имам дете от теб.

Той затаи дъх. Очите му я гледаха с обожание и безмерна обич.

— И аз искам дете от теб. Исках го дори още първия ден, когато дойде на ранчото. Спомена нещо за деца, аз те погледнах и ми се прииска да те видя бременна от мен. Това здравата ме уплаши — каза той със смях. — След това единственото нещо, за което бях способен да мисля, бе как да забременееш от мен. Тогава разбрах колко съм обвързан с теб. — Усмивката му изчезна. — Омъжи се за мен, Сабина.

— Ще тръгнат слухове — предупреди го тя.

— Мила, винаги ще има слухове. Обичам те. Какво друго има значение?

— Трудно е човек да спори с теб — прошепна тя.

— Казвали са ми го. — Нежно я целуна. — Омъжи се за мен. Дари ме с няколко деца. А аз ще ти купя нов халат и ще ти позволя да пееш в клуба ми.

Тя се засмя на думите му.

— Как мога да пея, когато съм бременна?

— Слушайте, госпожо, можете да пеете дори когато забременявате, все ми е едно.

— Благодаря ти — прошепна Сабина с престорена сериозност, като мигаше кукленски с очи. — Разбрах, че новият певец се е сработил много добре с групата. Но ако ми позволиш да вземам уроци в операта в свободното си време, ако ми позволиш да обработвам гласа си…

Той изглеждаше потресен.

— Какво говориш? Да зарежеш всичко, за което си се борила досега?

Тя се плъзна на земята до него и обви врата му с ръце.

— Имам всичко, което някога съм искала, и то стои точно пред мен — сериозно произнесе тя. — Нищо не е по-важно за мен от теб, включително и кариерата ми. Може би по-късно, когато децата пораснат. А и вече трудно си се представям да замина на турне, освен това се ужасявам от тълпите. Искам да живея с теб и да пътуваме заедно. Обичам те.

— Мила… — промълви той, като търсеше нужните думи.

— Шшш — възпря го тя, като доближи устни до неговите. — Хайде, легни си, мили — прошепна тя.

— Ще има да вземаш — засмя се той. Изправи се и приглади коса. — Няма да ме вкараш в леглото без сватбена халка.

— Шегаджия — укори го тя.

Торн се поклони комично и й помогна да се изправи.

— Ще определим дата за сватбата. Междувременно, не искаш ли да разбереш за кого са всичките тези подаръци?

Тя погледна към коледната елха.

— За кого?

— Купих на господин Рафърти ново палто, а на близнаците нови обувки, на майка им също палто…

Сълзи напълниха очите й.

— Приятелите ми…

— Целият свят ти е приятел — прошепна той, — но аз съм ти най-добрият. Между нас ще цари пълно разбирателство, нали?

Тя се повдигна на пръсти и го дари със силна, топла целувка по брадичката. Очите й искряха от любов.

— Дадено.

Той й се усмихна. В неговите очи прочете сладостта и смеха на бъдещите години. И се засмя, нежно и възхитително, тъкмо преди да я вземе на ръце и да я върне обратно на дивана.

— Мислех, че няма да ми позволиш да те вкарам в леглото, преди да се оженим — смъмри го тя.

— Но не съм казал нищо за дивана, нали? — прошепна той с дяволита усмивка.

Сложи я на дивана и бавно плъзна поглед от пръстите на краката й нагоре по краката и бедрата, до стегнатите гърди. Ръката му посегна към копчетата на ризата и преднамерено бавно започна да ги разкопчава, докато тя го наблюдаваше с полуотворени устни, с тръпнещо от желание тяло.

— Вратата е отворена — прошепна Сабина.

— За теб би било по-добре да я оставим така — отвърна той. Устните му се извиха в усмивка. — Но като се замисля, да го вземат дяволите! — Скочи и затвори вратата, без да поглежда навън, заключи я и бавно се върна до дивана. — Така — продължи той с усмивка. — Не ти ли е прекалено топло с всички тези дрехи? — прошепна, докато се плъзваше до нея. — Хмм, кожата ти пари, мила — усмихна се закачливо и я проследи как съблича халата и го оставя настрани.

Немирните му очи се вторачиха надолу в стегнатите очертания на гърдите й, които се привдигаха от мъчителното й неравномерно дишане.

— Торн — прошепна тя с треперещ от копнеж глас.

— И аз те желая — промълви той. — Но ще спра, преди да стигнем твърде далеч. Позволи ми само да разкарам тази рокля от очите си…

— Да, да!

Старият Хуан, който беше тръгнал да им съобщи, че вечерята е готова, в мига, в който видя, че вратата е затворена, се обърна на пети и с усмивка тръгна обратно към кухнята. Има достатъчно време до вечеря, помисли си той. На света имаше толкова по-важни неща. Той остави подноса с чиниите и започна да си тананика.