Даяна Палмър
Звезден прах (3)

Трета глава

Ранчото на семейство Торндорн се намираше в Тексас, недалеч от Бомонт. Беше заобиколено околовръст от стари букови и орехови дървета. Двуетажната викторианска къща бе ослепително бяла, украсена със сложна, понатруфена дърворезба, с огромна веранда и морава, която сигурно изглеждаше прелестна през пролетта. Сега бе късна есен и дърветата бяха голи, но Сабина си представяше как всичко разцъфтява в багри през топлия сезон. Когато бе малка, тя бе видяла подобна къща в една детска книжка в приюта и често си мечтаеше някога да живее на подобно място. С широко отворени, тъжни очи тя погледна лъскавия ролс-ройс, паркиран на алеята пред къщата. Без съмнение, това бе колата на петролния барон, горчиво си помисли Сабина. Той имаше толкова много, а тя — толкова малко през целия си живот. Баща й трябва да бе бил някакъв мъж с подобни възможности.

— Това е моят дом — каза й Ал, спирайки своя мерцедес, тъкмо когато самотен ездач се появи на хоризонта. Беше облечен със светлокафяво палто от овча вълна и мека шапка с широка периферия и яздеше най-великолепния черен жребец, който бе виждала някога.

Ездачът препусна към тях, проправяйки си път сред стадо червеникави крави с бели муцуни, прилепнал толкова плътно към коня си, сякаш двамата бяха едно цяло. Сабина го наблюдаваше възхитена. Дали не бе някой от работниците на Торндорн? Начинът, по който яздеше и стойката му говореха за часове, прекарани на седлото.

— Язди прекрасно, нали? — каза Ал. — Спомням си как го наблюдавах, когато бяхме малки, и се молех някой ден да мога да се справям поне наполовина толкова добре, колкото него. Той участваше във всяко родео, но когато татко почина се наложи да поеме петролната компания. Мисля, че оттогава никога не е бил истински щастлив.

Сабина леко се намръщи, проумяла значението на думите му. Самотният ездач затвори портата, през която току-що бе минал, качи се отново на коня и се приближи достатъчно близо, за да може да се разпознае лицето му. Повдигна шапката над едното си око и се усмихна арогантно на Сабина. Синьото му око бе загубило част от яркия си блясък, но и слабо потъмнялото удостоверяваше съществуването си.

— Здравей, рок певице — меко каза Хамилтън Рейгън Торндорн Трети. — Какво ще правиш в ранчото, тук няма нищо като за теб?

Тя го погледна безизразно, сякаш бе прашен музеен експонат.

— Да, знам, малко ще ми бъде скучно. Но все някак си ще изкарам, петролни бароне — отвърна тя със сладка усмивка.

Той не хареса нито хладното й признание, нито подигравателните й думи. Присви очи и запали цигара.

— Как вървят нещата? — небрежно попита Ал.

— Сеното е малко — каза Торн. — Ще трябва да напълним склада за зимата. Вече продадох животните, определени за клане.

— Добре се справяш с животните — съгласи се по-малкият брат. — Мама пристигна ли вече?

Лицето на Торн стана ледено.

— Тя няма да дойде.

— Няма да идва? — Ал го стрелна с поглед.

— Новият й приятел не иска да измине цялото това разстояние за празниците — осведоми го по-големият брат с тъжен смях и си дръпна от цигарата. — А мама не иска да го остави сам. Отскоро са заедно, нали разбираш.

— Жалко — каза Ал. — Надявах се да… Не е стъпвала в ранчото от една година.

— Тя не обича миризмата на обор. — Студените сини очи на Торн се спряха върху Сабина. — Тук няма да можеш да носиш атлазени панталонки, скъпа — добави той.

— Добре. — Тя сви рамене. — Ще ходя гола. Ал няма нищо против — усмихна се тя.

Торн загаси цигарата си.

— Ще спите в отделни стаи — съобщи той. — И никакви разходки посред нощ или Бог ми е свидетел, ще ви изхвърля и двамата!

Без да каже нищо друго, той обърна коня си и препусна, оставяйки Сабина занемяла.

— Господи! — въздъхна Ал и насочи колата към къщата. — Този път мама май наистина го е разстроила.

— Торн прилича ли на майката ви? — попита Сабина с любопитство.

— Прилича на баща ни — отвърна Ал. — Като негов огледален образ е. Понякога дори реагира като него. Татко беше страстен мъж, но сърцето му бе като изковано от желязо и с това нараняваше всеки. Можеше да разплаче мама само с поглед и ако е ядосан, да я държи в такова състояние няколко дни. Тя му го връщаше по обичайния начин.

Сабина го погледна.

— С други мъже?

Лицето му помръкна.

— Да, с други мъже. Торн винаги е мразил похожденията й и тя го знае. Мисля, че това е причината да стои надалеч. Предполагам, че тя не може да се промени, но Торн никога няма да й прости, че изневеряваше на татко. — Той спря колата зад ролса и я погледна. — Веднъж татко я хвана с един от любовниците й. Измъкна я от хотела, напъха я в колата, подкара бясно към къщи и катастрофира. Загина на място.

Сабина прехапа горната си устна.

— На колко години е бил Торн?

— На двайсет и четири. На колкото съм аз сега. Никога няма да забравя начина, по който гледаше мама, нито думите, които й каза. Веднага след погребението тя напусна ранчото и отиде да живее в Англия при някаква нейна леля.

Сабина изтръпна. Значи той знаеше как се чувства тя. Знаеше! Затвори очи.

— Какво има? — загрижено попита Ал.

— Нищо — прошепна Сабина. — Малко ми е студено.

Тя се загърна плътно с палтото. Отдолу носеше единствения си чифт каубойски ботуши, оригинални джинси и широк сив пуловер над бяла блуза. Джинсите и пуловерът, както и палтото й бяха от новооткрития магазин за дрехи втора употреба. Докато я оглеждаше, Ал поклати глава.

— Възхищавам ти се — каза той. — Винаги изглеждаш като излязла от бутик на Родео Драйв, а знам как си купуваш дрехите.

— Който търси, намира — с усмивка отвърна тя. — Хайде да тръгваме. Стоплих се вече.

— Торн хапе, когато е в подобно настроение — предупреди я той. — Недей да го подценяваш. Не се отделяй от мен.

— Можеш да разчиташ на това.

Видът на къщата заблуждаваше. Погледната отвън, тя създаваше впечатление за спокойствие и изисканост. Но отвътре беше мъжка крепост. Всекидневната бе съвсем обикновена, с индиански килими и мексикански тип обзавеждане. Стените на стаята и на малкия работен кабинет бяха облицовани с орехово дърво. Ловни трофеи и награди от родеота висяха тук-там.

— На Торн са — каза Ал и в гласа му се усети нотка на гордост. — Винаги печелеше най-големите награди. И до ден-днешен мъжете идват да го гледат, когато реши да обязди някой див кон в корала — обграденото за добитък място. Гледката е впечатляваща.

— Колко е голямо ранчото? — попита Сабина.

— За стандартите на Тексас не е много голямо. Но е идеално място за почивка. Тук Торн обича да експериментира с чистокръвни крави. В момента е много запален по имплантирането на ембриони, това нововъведение в генетиката.

Беше й напълно непонятно. Прекарала бе известно време при дядо си — бащата на майка си, който имаше ферма близо до Ню Орлиънс, но това бе много отдавна, преди той да почине. Бяха й останали само някои приятни спомени, свързани с позволението да язди коне, с възможността да диша чист, провинциален въздух и да се взира в необятния хоризонт. Докосна леко една от наградите и усетила хладната й метална повърхност, потръпна. Същото чувство изпитваше и в присъствието на притежателя й.

— Сигурно много се гордее с тях — каза тя.

— Гордее се — отвърна плътен глас от вратата.

Тя се обърна и видя Торн — дългокрак, със стегнати бедра, изглеждащ зашеметяващо в джинсите и полуразкопчаната риза на сини и бели карета. Все още носеше ботушите, с които бе яздил, и шапката с широка периферия, която подчертаваше загорялата му кожа. Сините му очи я пронизаха, а чудесно очертаните му устни се извиха в презрителна усмивка.

— Металът е някаква сплав, не струват много — каза той, пренебрегвайки погледа на Ал.

— Колко жалко — въздъхна Сабина и се отдалечи. — Не би ги заложил, дори ако се нуждаеш от пари, нали, Хамилтън Рейгън Торндорн Трети?

— Казвам се Торн — в гласа му прозвучаха властнически нотки.

Тя го погледна и отметна назад дългата си, копринено мека коса.

— Сигурно приятелите ти те наричат така — отвърна тя, — но аз не съм и никога няма да бъда твоя приятелка. Затова ще се обръщам към теб с Хамилтън, с господин Торндорн Трети, или с „хей, ти“. Избери си.

Очите му заискриха от ярост, но той дори не потрепна. Само стисна устни.

— Да не би да ми обявяваш война, скъпа? Внимавай. Намираш се на моя територия.

— Във всеки случай, не съм вдигнала бяло знаме — предизвика го нарочно тя. „Скъпа“. Не понасяше това обръщение, изричано толкова често от неговата уста. — И не ме наричайте скъпа, ваша милост.

— Господи, колко си смела — язвително подхвърли той.

— Просто не обичам да ме унижават — поправи го тя. В погледа й се четеше решителност.

За миг сините му очи се спряха върху лицето й. Той като че ли опитваше да разбере какво се върти в главата й.

Сабина се засмя.

— Търсиш слабото ми място ли? Нямам такова. Твърда съм точно толкова, колкото и ти.

— Ще ти се наложи да бъдеш — отвърна той.

Ал се стресна, разпознавайки металните нотки в гласа му.

— Сабина, хайде да разгледаме останалата част от къщата.

Тя отмести поглед от Торн и почувства как коленете й омекват. Слабостта й продължи няколко секунди, но тя успя да я скрие от него.

— С удоволствие — отвърна тя на Ал и бързо го хвана за ръката.

— Разработвам нов петролен участък в западната част на стопанството — каза Торн на брат си. — Хайде да пояздим заедно дотам.

— Сега? В този вид? — попита Ал, посочвайки сивия си костюм.

— Преоблечи се.

— Искаш ли да дойдеш с нас, Сабина? — попита Ал.

— Тя язди? — Торн се засмя снизходително.

— Разбира се, че язди — предизвикателно отвърна Сабина с равнодушна усмивка. — Тя дори може да говори сама, без чужда помощ.

— Ще си взема куфара от колата. Връщам се веднага. — Ал се усмихна на Сабина и й намигна.

Тя едва се сдържа да не изтича след него.

— Опитваш се всячески да ме предизвикаш, нали? — попита тя след минута.

Погледът му караше дъхът й да спира.

— Скъпа, ти цялата излъчваш предизвикателност — каза той — и ако не внимаваш, нито Ал, нито който и да било друг ще може да ме спре.

— Не искам да те предизвиквам. Просто инстинкт за самосъхранение — постара се тя думите й да прозвучат весело.

Торн извади нова цигара от пакета и я запали, без да сваля очи от Сабина.

— Каква ирония — промърмори той и хладно се засмя. — Онази вечер в кухнята на Ал мислех, че докосвам прелестна жена, а само пет минути по-късно се сблъсках с истинската ти подла същност.

— Аз съм рок певица, а не уличница — ядоса се Сабина. — Професията ми не говори нищо за моя морал.

Дишането му се учести така, сякаш не можеше да го контролира. Димът от цигарата му не спираше да се вие измежду жилестите пръсти.

— Няма да позволя да се омъжиш за Ал — твърдо каза той. — Ще направя всичко необходимо, за да те спра.

— Всичко? — предизвикателно попита тя.

Торн бавно кимна с глава.

— Без никакви ограничения — спокойно отвърна той и плъзна поглед по тялото й. — Не ме карай да те наранявам, Сабина. — Гласът му бе станал по-плътен и мек като кадифе. — Предполагам, че не можеш да се промениш, но аз не искам Ал да се ожени, за да подписва чекове.

Лицето й посърна.

— Нима мислиш, че се стремя към богатството му?

— Сигурен съм в това — отвърна той. — Ами двайсетте хиляди долара, които ти дадох?

Искаше й се да му каже за какво й трябваха парите, но това би предизвикало други въпроси, на които не й се искаше да дава отговор в момента. Ако прояви слабост, истината щеше да излезе наяве и тогава какво щеше да стане с Ал и Джесика?

— Направи това, за което те моля, и ще забравя за чека — каза той. — Освен това ще уредя за теб и групата толкова ангажименти, колкото можете да поемете. Единственото нещо, което искам, е да оставиш Ал.

— Но той е толкова прекрасен — прошепна тя, усмихвайки се дяволито. — Влудява ме, когато…

Торн се приближи. Сабина усети топлината на тялото му, почувства желанието му и повдигна очи. Погледите им се срещнаха. Той повдигна лицето й и нежно докосна устните й. От допира те трепнаха.

— Престани да ме провокираш. Не експериментирай с мен и не мисли, че съм монах. Имал съм доста жени. И ако не внимаваш, ще имам и теб.

— След като ме балсамират, може би — язвително отвърна тя. — И моля те, запомни, сгодена съм за Ал.

Пръстите му се плъзнаха под брадичката й и чувствено проследиха дългата й шия. Усещаше дъха му, примесен с мирис на цигари върху устните си, чувстваше силата, топлината и енергията на стройното му тяло, вдишваше одеколона му и лек мирис на животинска кожа.

— Разбира се, че си сгодена за него. Засега — пръстите му се върнаха към нежната й скула и отново докоснаха извивката на устните й. Той бавно си пое въздух. — Кожата ти е като мляко — прошепна Торн. — Устните ти са нежни, въпреки че още не са много наясно как да се целуват.

Клепачите й натежаха, тялото й омекна. Гледаше го и не можеше да откъсне очи от него.

Той рязко отдръпна ръка, сякаш контактът с кожата й му бе неприятен.

— Не съм свикнал да бъда нежен — грубо промълви той. — Никога не съм срещал жена, която да ме накара да бъда нежен. Обичам да съм груб и нямам никакви скрупули. А това е последното нещо, от което се нуждаеш, кукло. Няма да те прелъстявам. Не си за мен. Но можеш да ми завъртиш главата, затова стой по-далеч от мен, докато си тук, ясно? Не бих си простил, ако прелъстя девственица.

Тя не можеше да помръдне. Думите му я поразиха.

— Да, знам. — Той потърси очите й. — Не отговаря на имиджа ти, нито на другите неща, които знам за теб. Но да пукна, ако не си девствена. — Погледът му се насочи към устата й и се спря на нея. — Щеше да бъде толкова лесно, даже го бях планирал. Но ще трябва да измисля нещо друго.

— Не те разбирам.

— Аз съм безскрупулен. Ал не ти ли е казвал? Имам си свой начин на действие. Винаги! — Той въздъхна ядосано. — Освен с теб. Ако беше малка опитна кучка, за каквато те смятах, щях да те съблазня, да кажа на Ал и всичко щеше да приключи.

Очите й се загубиха в неговите.

— Би стигнал толкова далече? — тихо попита тя.

Торн кимна.

— Той ми е брат. Обичам го, макар и по мой си начин. — Погледна я и замълча. — Ал е единственият човек, когото обичам, така че, внимавай! Реши да пренебрегнеш предупреждението ми. Взе парите, а не изпълни уговорката.

— Така ли? — промълви тя и се взря в него. — Защо не кажеш на Ал?

— Не сега — отговори той и на лицето му се изписа жестока наслада. — Ще изчакам удобен случай. Може би изритването ти оттук ще си заслужава двайсетте хиляди.

Торн имаше най-студените очи, които някога бе виждала. Дори и да бе уязвим, не го показваше. Представи си го като малък. Беше сигурна, че е самотник още от детството си, макар да е бил спокойно, самоуверено дете, към което никой не е проявявал насилие. Вероятно бе станал толкова борбен заради майка си.

— Защо ме гледаш така? — рязко попита той.

— Съжалявам, че сме врагове — честно каза тя. — Щях да те харесвам като приятел.

Лицето му стана още по-сурово.

— Нямам приятели. Нито мъже, нито жени.

— Минавало ли ти е някога през ума, че не всяка жена на този свят се мъчи да те ограби?

Той избухна в смях, циничен и надменен.

— Точно ти ли ми го казваш, скъпа? Ти, в чиито очи се оглежда знакът на долара!

— Сабина? — извика Ал.

Тя се обърна и бързо излезе от кабинета, без да поглежда към Торн.

— Тук съм. Ще се пооправя малко и веднага се връщам. Съгласен? — погледна го Сабина и тръгна нагоре по стълбите.

Ал я проследи с поглед замислено и се намръщи.

Мисълта за това, което й каза Торн, бе накарало коленете й за сетен път да омекнат. Разбираше го, той се опитваше да предпази брат си. Иронията се състоеше в това, че и тя правеше същото. Но независимо от всичко, откъде знаеше, че е девствена, след като мнението му за нея очевидно беше лошо? Извърна се от огледалото и си наложи да спре да си задава непоносими въпроси. Всичко, което трябваше да помни, бе, че Торн е врагът. Ако забрави, може да разруши и последната надежда Ал да се ожени за Джесика. Затова трябваше непрекъснато да си го припомня. Само да не й беше толкова трудно да го мрази! Той бе богат мъж, подобен на онзи, който помнеше от детството си, подобен и на последния в трагичния живот на майка й… Тя потръпна при неприятните спомени, но дори те не успяха да прогонят петролния барон от съзнанието й. По някакъв начин го чувстваше много близък. Разбираше го. Също като него, и тя си бе сложила маска и избягваше емоционалните връзки. Колко жалко, че бяха от два враждуващи лагера!