Патриша Грасо
Неверница в сарая (22)

22

— Как се чувстваш днес? — яхнал жребеца, Халид гледаше загрижено жена си.

— Много по-добре. Питките май наистина помагат.

Вяха минали два часа от изгрева и първите сгряващи лъчи на слънцето вече обгръщаха като с пипала есенната утрин. Денят щеше да е сияйно син.

Халид, Малик и отряд от гвардията на принца се канеха да вървят на лов. Обзет от ловна треска, Аргус тичаше с лай между конете.

— Какво ще правите днес с твоята братовчедка? — попита Халид.

Хедър погледна въпросително Ейприл.

— Тя настоява да ми покаже мястото, на което е видяла духа — отговори Ейприл. — Аз не вярвам в такива неща, но предпочитам все пак да не ходя там. Защото, ако наистина има духове, ще умра от страх.

Халид кимна. Даже него го достраша.

— До обяд „Садам“ сигурно ще е тук — прекъсна я Малик. — Дали да не изчакаме Рашид и моите момчета?

— Предпочиташ ли да поизчакаме? — обърна се Халид към жена си.

Хедър поклати глава.

— Не, гладна съм и ми се хапва свинско. Улучи ми, моля те, едно хубаво печено. Ама много голямо…

На лицето на Халид се изписа погнуса. Хедър се кикотеше.

Халид даде знак за тръгване. Ловната дружинка веднага го последва. Е, да, знаеше, че никой няма да посмее да нападне палата му. Въпреки това беше неспокоен и реши да се върне още рано следобед.

Два часа по-късно Хедър вече беше повела треперещия Омар и треперещата Ейприл към неохраняваната крепостна стена. Помнеше много добре къде е стояла миналата вечер.

— Ей-тука беше. Бях се загледала към морето и изведнъж зърнах… о, Божичко, вижте, какви са тези мъже?

Тримата погледнаха безмълвно към брега. Някаква група приближаваше двореца. Беше въоръжена до зъби. Предвождаха я двама мъже, единият набит, другият почти мършав. И двамата с тъмни мустаци и почти черна коса. Хедър сложи длани пред устата си, за да не извика. Защото единият от мъжете беше Фужер, граф дьо Болийо.

Тя се обърна, дръпна Ейприл за ръката и я повлече след себе си по стълбата надолу, Омар ги следваше, плувнал в пот. От страх беше получил отново копривна треска и цялото му тяло беше на червени петна.

Хедър се втурна в стаята си, където Лана и сестра й Сира се занимаваха с малкия Кемал. Тя вдигна бебето от люлката и го сложи в ръцете на братовчедка си.

— Пази го с цената на живота си.

— А ти?

— Фужер преследва Халид — отговори Хедър и заведе тичешком малката групичка в градината. — Няма да излагам на опасност живота на моя син. Ако Невестулката ме намери, той няма да преследва и теб, така Кемал ще е в безопасност.

— Ще остана с теб! — в гласа на Ейприл звучеше безмерен страх.

— Животът на сина ми е сега в твои ръце, Ейприл — сопна й се Хедър. — Ще правиш каквото ти кажа.

Почти в транс, Хедър изтича до тайната вратичка, която Халид наскоро й показа.

— Омар, разчитам на теб.

— Но, господарке, не мога да ви оставя сама с тези диви мъже.

— Не, Хедър, аз също.

— Вие двамата ще минете ей сега през тази врата. Бдете над детето ми. Прекалено разстроени сте, за да можете да ми помогнете с нещо.

Тя отвори вратата и избута Омар и все още упорстващата Ейприл навън, на сигурно място. После заключи старателно вратата и се върна тичешком в палата. Мъжете щяха да се появят всеки миг.

Посегна към ножчето за плодове, сложено в една фруктиера, скри го в ръкава. Гласовете на войниците наближиха.

Вратата към покоите й се отвори с гръм и трясък. Застанал на прага, граф дьо Болийо я изгледа победоносно, после бавно се приближи. Беше още по-грозен, отколкото на миниатюрата, която гледаше честичко тогава, на неговия кораб.

Хедър отстъпи ужасена крачка назад, но веднага се овладя. Графът измарширува към нея.

— Значи това е домът на Дивия звяр на султана — огледа той стаята със студено проблясващи очи.

— А вие сигурно сте Невестулката в човешки облик?

Фужер й удари плесница.

Хедър му я върна и изсъска:

— Страхлива, лукава змия!

Фужер вдигна юмрук да я удари. Но Хедър използва момента и опря мълниеносно ножа в гърлото му.

— Милост! — изскимтя той веднага. — Дойдох да ви спася.

Хедър се засмя пренебрежително. Но отговорът й заседна в гърлото, когато усети на гърба си хладния връх на кинжал.

— Ще бъдете ли така любезна, госпожице, да хвърлите ножа? — чу тя зад себе си дълбок глас.

— Не съм любезна.

— В такъв случай ще трябва, за съжаление, да ви убия.

Хедър хвърли ножчето за плодове и бавно се обърна. Вторият мъж, когото беше зърнала долу на брега, сега стоеше пред нея.

— Аз съм граф Орчони, госпожице. Всякога на ваше разположение — мазният му поздрав подхождаше на гадната му външност.

— Аз съм принцеса — осведоми го Хедър. — Съпруга съм на принц Халид.

Фужер изпръхтя презрително. Беше открил сандъка с дрехи в другия край на стаята. Той извади от златовезаната си жилетка чувал от грубо платно и се залови да тъпче набързо в него скъпите дрехи на Хедър.

— Не мисля, че тези дрехи ще ми трябват — забеляза му хладно Хедър. Изглежда напълно се беше овладяла. — Няма да мине много време и моят съпруг ще ви настигне и ще ви убие.

— Я си дръж устата, курво — изръмжа Фужер, без да прекъсва заниманието си. — Дрехите не са за теб.

— Хм! Значи сте от мъжете, които предпочитат да носят женски дрехи? — попита Хедър.

Граф Орчони се засмя високомерно.

— Я си затваряй устата! — закани и се Фужер — Или ще ти я затворя завинаги.

Фужер сложи на рамо чувала с дрехите и хвана Хедър за дясната ръка. Граф Орчони държеше кинжала с едната, лявата ръка на Хедър с другата ръка. Тя нямаше избор. Трябваше да напусне Палата на девственицата в компанията на тази измет.

Фужер бръкна в чувала с дрехи, извади скъп кафтан и го разкъса. Пръсна парцалите така, че да са добра следа за преследвачи.

Моряците на графа бяха останали в ладия в морето. Хедър разбра, че е безсмислено да се съпротивлява и се качи. Известно време плуваха край брега, взели курс към някакво заливче. Хедър се взираше с тъга в двореца. Във водата зад нея плуваха парчета плат.

— Това пък какво значи? — изруга тя Фужер.

— Той трябва да знае къде те водим, гълъбче — отговори й гадният тип, който трябваше преди време да й стане съпруг. Даже гласът му беше вулгарен и подъл. — Нали инак капанът няма да щракне.

Хедър позагуби кураж. Фужер вече е успял веднъж да подмами Халид в клопка. Защо да не успее и сега?

— Разбирам, че не те бива да се биеш като истински мъж, защото си само една грозна Невестулка! — изкрещя му тя гневно.

Фужер така я удари, че тя припадна. Граф Орчони едва успя да я задържи да не падне през борда в морето.

— Ти си глупав, Фужер. Не само страхлив, но и без мозък — нахока го той. — Разваляш хубостта й. Следващия път аз ще те перна така, че ще се озовеш в небитието.

 

 

Хедър се свести часове по-късно. Вече се стъмваше полека. Бяха я сложили да легне до лагерен огън. Брадичката и челюстта й бяха силно подути и много я боляха.

— Къде сме? — попита тя гневно и опипа предпазливо лицето си.

— Съвсем близо до Истанбул, принцесо — ухили се граф Орчони.

Хедър подуши миризмата на ядене. Над огъня висяха две котлета, в които вреше очевидно вечерята.

— А къде е Невестулката? — попита войнствено Хедър. — Или пак се е сврял в дупката си?

Граф Орчони отново се усмихна.

В същия миг зад нея изникна Фужер.

— Дръж си устата, глупава жено! — заповяда той.

Хедър се озърна да види къде е свитата, но освен графа и Невестулката не видя никого. Е добре, онези мъже сигурно са на пост. Но това няма кой знае колко да им помогне. Те, всички до един, вече са проиграли живота си.

Тя седна, а святкащите й очи изпратиха на Фужер препълнен с омраза поглед.

— Можеше да срещнеш бърза смърт, Невестулке. Но сега ще бъдеш жестоко измъчван, преди да умреш. Задето се осмели да ме удариш.

Фужер измъкна тутакси кинжала и го размаха пред носа й. Хедър само се засмя презрително. От този мъж наистина не може да се страхува.

Фужер отстъпи няколко крачки, разбрал, че тя не го взема на сериозно.

— Не мислиш ли, Орчони, че тези зелени очи са достатъчно доказателство, че е вещица?

— Бих внимавал какво приказвам, графе — отговори вместо него Хедър. — Съпругът ми ще спаси и мен, и бебето.

— Ти си бременна? — отново пристъпи към нея Фужер.

— Помниш какво ти казах, нали? — спря го граф Орчони, после стана и отиде да разбърка яденето.

Фужер спря и реши да стои на почтено разстояние от пленницата.

— Само нецивилизовани хора вечерят преди настъпването на нощта — оплака се Орчони.

— Огън в тъмното може да е твърде опасен — отговори Фужер.

Орчони му хвърли учуден поглед.

— Мислех, че искаш принцът да ни намери.

Пламъците щяха да са най-добрата примамка.

— Идиот! Да не мислиш, че искам той да ни изненада? — изръмжа Фужер. — Искам да го видя как идва.

— Мен ли наричаш идиот? — граф Орчони пристъпи заплашително към Фужер.

— Не, не, прости ми, просто се изтървах — Фужер явно избягваше всяко стълкновение. — Хайде, погрижи се за вечерята.

— Сасари се оказа най-умен от нас тримата — измърмори Орчони. — Той просто си замина.

— Какво готвиш там? — попита Хедър. Миризмата, която се вдигаше от котлето, беше толкова силна, че за малко не й прилоша.

— Курвенски сос — отговори Орчони.

— Смърди на вмирисана риба — каза с отвращение Хедър.

— Италиански сос. В превод означава курвенска юфка — граф Орчони пак се ухили мръснишки.

Хедър му обърна ядосано гръб. Фужер се изсмя подигравателно.

— Малко търпение и ще те оправим, гълъбче! — закани й се той. — Тогава между теб и въпросните дами няма да има голяма разлика.

Хедър скочи като ужилена и понечи да избяга. Фужер я хвана здраво за косата и я повали на земята. Вдигна крак да я ритне в корема.

Хедър хвана с все сили крака му. Фужер изгуби равновесие и падна по гръб. А Хедър вече беше на крака.

— Само посмей да сториш нещо на детето — закани му се тя. — Ще гориш вечно в ада.

— Смели думи, принцесо.

Хедър извика от радост. Можеше да разпознае сред хиляди гласа на Халид.

С крива сабя в ръка принц Халид възникна пред нея като дух от небитието.

Орчони и страхливият Фужер посегнаха към оръжието си.

— Двама сме срещу теб — изсмя се високомерно. — Готов ли си да умреш?

— Един страхливец и един сводник! Никога не съм имал по-слаби противници — вдигна заплашително сабята Халид.

— Нападни го, Орчони! — заповяда Фужер.

— Ти искаш да му отмъстиш, не аз — заколеба се графът.

— Е? Чакам! — Халид не беше помръднал от мястото си.

Фужер изгледа Орчони.

— Добре, тогава двамата заедно.

Граф Орчони извади кинжала. Сега погледът му падна върху сабята, която преди малко беше свалил. Но преди да посегне към нея, Хедър вече беше грабнала оръжието и го беше насочила бясна към двамата.

— Значи вече двама срещу двама. Силите ни са равни — каза тя навъсено.

— Стой мирна, Хедър. Задръж сабята само за защита — извика й Халид.

Фужер също беше извадил кинжала и сега пристъпваше към него. Приближи се и граф Орчони. Тримата почнаха битка на живот и смърт.

Орчони се дръпна по-назад, защото на това разстояние кинжалът не можеше да му върши работа. Нямаше интерес да се убеждава дали принц Халид наистина е толкова добър във фехтовката, колкото твърдяха всички.

— Е, какво става? — изсмя се Халид. — Ще се решим ли на един малък танц? Нали искате да ме убиете?

Изведнъж Фужер се спусна към него, но не го улучи. Халид отдавна чакаше този миг. Нямаше да се даде лесно на този негодник. Първо отстъпи няколко крачки, после направи финт.

— Като те убием, Орчони ще предлага възлюбената ти в своя бардак. Всеки ще може да я има — Фужер искаше да вбеси Халид, но принцът запази хладнокръвие. За да убиеш двама въоръжени противници са нужни спокойствие и съобразителност.

— Като си направя кефа с нея, ще я вържа за леглото. Тогава всеки ще може да й се качи. Безплатно — но гласът на Орчони не звучеше победоносно, а уплашено.

Фужер се реши да нападне втори път и се приближи твърде много до принца. Той отстъпи назад, измами и двамата и се нахвърли върху Орчони. С един-единствен замах отдели главата му от тялото. Но при силния удар сабята изхвърча от ръката му.

Фужер извика. Препречи с кинжала пътя на Халид, за да не може да вдигне сабята.

— Хедър, дай ми сабята си! — викна й Халид и се опита да избегне напора на Фужер.

Но Хедър се беше втренчила като замаяна в морето от кръв и вътрешности. Всичко беше както тогава, мъжете, звънтенето на сабите, баща й, прострян на земята, губи пред очите й кръвта си.

— Хедър, сабята! — отчаяният вик на Халид я върна към действителността.

Тя се втурна с насочена сабя към Фужер, но беше още толкова зашеметена, че той успя да я измами. Удари я с все сила в корема. Хедър извика и припадна, пронизана от непоносима болка.

Халид вече се канеше да нападне, но Фужер се завъртя мълниеносно и успя да разпори кожата му с кинжала. Халид се препъна и падна по гръб.

— Хедър! — извика той колкото му глас държи.

Тя не знаеше откъде намери сила отново да се изправи на крака. Но видя мъжа си, заплашен от Фужер. Видя сабята в ръката си. Зърна за миг как тя проблесна на светлината на огъня, как се заби във врата на Фужер и го прониза.

Халид отскочи встрани, за да избегне последния удар с кинжал на умиращия. Фужер изхриптя и се строполи.

Халид изтича при Хедър, която беше припаднала отново.

— Хедър, Хедър, всичко отмина — извика й като луд. — Хедър, събуди се! — раздруса я той. Тя продължаваше да лежи със затворени очи. — Хедър, ти не си мъртва! Ела на себе си! — разтърсваше я той отчаяно за раменете.

— Имам болки — каза тя едва чуто.

— Сега ще те отведа вкъщи, Хедър — прошепна й той.

— Стражите вече не са заплаха за нас — каза нечий глас до Халид. Беше Малик, изглежда само леко ранен.

— Халид, заведи я при майка си, по-близо е. Иначе ще изгуби бебето — предупреди той приятеля си.

Очите на Халид се разтвориха широко от ужас. Обърна се към Хедър и погледът му се плъзна надолу, към корема й. Кървавото петно върху кафтана ставаше все по-широко.

Халид затвори очи. Дивия звяр на султана нададе смразяващ кръвта вик.