Патриша Грасо
Неверница в сарая (18)

18

— Пожар!

Халид стоеше на терасата, на която излизаха стаите на неговия братовчед. Озърна се, но не видя никъде дим. Защо трябва някой да вдига тази най-страшна тревога, ако никъде нищо не гори? Не, не може да е глупава шега.

— Халид! — чу той втори, безкрайно отчаян вик.

Хедър! Халид прехвърча с един скок през балюстрадата и вече тичаше в посоката, откъдето долетя викът. Мурад го следваше отблизо.

Двамата си проправиха път през един гъст плет и станаха свидетели на ужасяваща сцена. Ямал държеше здраво Хедър и натискаше отново и отново главата й под водата. Линдар стоеше неподвижно до тях и само наблюдаваше. Халид се хвърли, дръпна силно Ямал и с удар под брадичката го просна в безсъзнание на земята.

— Предателката трябва да умре! — изкрещя Линдар.

Хедър се беше строполила на земята. Мъчеше се отчаяно да си поеме дъх. Халид я обърна по корем и почна да я натиска на къси интервали по гърба, за да изплюе водата от дробовете си. Хедър повърна вода и взе да диша като риба на сухо.

— Това чудовище трябва да умре! — изсъска истерично Линдар. Опита се да се нахвърли върху Хедър, но Мурад я хвана здраво за ръката.

Сърцето на Халид биеше лудо. За миг се бе уплашил, че е дошъл твърде късно, но Хедър вече малко по малко се съвземаше. Дишаше по-равномерно. Той я взе внимателно в прегръдката си и я залюля, за да се успокои.

— Вече си на сигурно място, миличко — шепнеше й той. — Вече никой няма да посмее да ти причини зло.

Междувременно групичка любопитни се беше събрала около тях. Ага-килярът стоеше с телохранителите си евнуси до Мурад и очакваше заповедите му. Нур-у-бану и Миримах също бяха побързали да слязат в градината, Шаша и одалиските бяха прекъснали гибелната игра. Всички гледаха уплашени Хедър.

Двама евнуси пристъпиха напред и хванаха Линдар здраво за ръцете, та да не може да избяга.

— Защо искаше да убиеш съпругата на братовчед ми? — попита Мурад.

— Аз давам отговори само на моя султан — каза Линдар.

— Ти ще ми отговориш веднага или ще те убия — Мурад извади кинжала си и го опря в шията на Линдар.

— Неверницата обиди султана — изсъска Линдар с очи пламнали от лукавство. — Заслужава смърт.

— Тишина! — изръмжа Халид.

— Халид — едва прошепна Хедър, защото се чувстваше все още ужасно отпаднала.

— Не бива да говориш. Напрежението още не е по силите ти.

— Линдар иска да убие Мурад — изрече с мъка Хедър.

Халид я гледаше смаян.

— О, Аллах! Братовчеде, трябва да поговорим — обърна се той към Мурад.

Мурад свали кинжала. Хвърли унищожителен поглед на Линдар и се приближи към Халид. Принцът му даде знак да се наведе към Хедър, все още толкова изтощена, че можеше само да шепне.

— Линдар замисля… да те убие — изрече с мъка Хедър. — Теб и Миримах.

— Не бива да говориш повече — каза Мурад. — Трябва първо да се посъвземеш — той се изправи и се обърна към ага-киляра. — Линдар и Ямал да се охраняват строго, докато ги извикам. А после искам да приема съпругата на моя братовчед.

Мурад се обърна към любопитните, които ги бяха наобиколили.

— Дивото цвете е добре. Но сега й е нужно спокойствие. Моля ви да се разотидете.

— Селим ще разбере за нечуваната обида, която ми нанасяте — изкрещя отчаяна Линдар, докато стражата отвеждаше нея и Ямал.

— Внеси я в покоите ми — каза нур-у-бану. — Ще викна лекар да я прегледа.

Халид внесе Хедър в двореца, последван само от нур-у-бану и Миримах. В спалнята на баш-кадъната сложи внимателно Хедър върху възглавниците и седна на ръба на леглото.

— Върви при Мурад — настоя Миримах пред сина си, веднага щом се появи лекарят. — Ага-килярът ще я заведе после у вас. Но сега трябва я оставиш да почива.

Халид кимна. Лекарят напипа пулса на Хедър, преслуша и дробовете й.

— На принцесата й няма нищо — каза той на господарката си. — Но трябва да стои на топло.

Миримах избърса грижливо дългата коса на Хедър, сплете я на плитка, която спусна край рамото й. Нур-у-бану й донесе един от скъпите си кафтани и я наметна с шал от ангорска вълна. Хедър пи горещ чай, хапна няколко бадемови курабийки и се пооправи.

— По-добре ли си вече, малко Диво цвете? — усмихна й се нур-у-бану.

— Да, много благодаря — усмихна й се и Хедър.

Миримах седна до нея и докато галеше ръката на снаха си, попита, сякаш между другото:

— Какво каза на Халид и Мурад преди малко в градината?

В очите на двете жени Хедър прочете любопитство, напрежение и ужас.

— Може би ще е по-добре вие да попитате Мурад и Халид — отговори тя. — Не искам мъжът ми да ми се сърди.

Миримах не каза нищо, само й хвърли многозначителен поглед.

— Е, добре, както искаш — каза Хедър. — Но трябва да ми обещаете, че когато ви го съобщят, ще се престорите на учудени.

— Обещаваме ти.

— Чух как Линдар и Ямал замислят да убият Мурад — подхвана Хедър.

— Нали ти казвах — обърна се нур-у-бану към Миримах. — Изобщо не съм учудена. Но никой не искаше да ми вярва.

— Какво се е надявала да постигне? — попита Миримах. — Синът й е недъгав. Той изобщо не може да стане султан.

— Линдар искаше да убие тебе и мен — каза Хедър на Миримах. — После щеше да стовари вината върху Фужер. Халид би напуснал Истанбул, за да го открие и да отмъсти за смъртта ни. Тогава Линдар щяла вече лесно да се справи с Мурад.

— Това доказва — реши нур-у-бану, — че тази жена е не само коварна, но и глупава. Трябвало е да убие първо Халид, а после Мурад.

— Не, за съжаление тъкмо обратното — възрази Хедър. — Тя е много пресметлива и опитна. Линдар обясни, че има нужда от Халид. Защото след смъртта на Мурад само той би могъл да запази целостта на царството. А когато Карим стане зрял мъж, щяла да заповяда да убият не само Халид, но и султана.

— Държавна измяна! — извика нур-у-бану, но веднага сложи ръка пред устата.

— Ела с мен — каза Миримах. — Права си, трябва да му го разкажеш. После ще си починеш.

Ага-килярът се яви веднага. Той поведе Хедър, Миримах и нур-у-бану през лабиринта от тесни коридори към покоите на принц Мурад.

Почука на вратата, която веднага се отвори. Халид погледна трите жени, притегли Хедър след себе си и за голямо разочарование на Миримах и нур-у-бану, просто ги остави навън.

Вътре Мурад се разхождаше нервно напред-назад. Халид отведе Хедър към дивана, даде й знак да седне. Той самият остана в нерешителност прав, наблюдавайки братовчед си, който изглежда изобщо не си даваше сметка за присъствието им.

Хедър протегна ръка към мъжа си и той седна до нея.

— По-добре ли си?

Хедър кимна и му се усмихна малко безпомощно. Той я притегли към себе си.

Мурад трепна и се приближи бързо към тях.

— Бебето добре ли е? — попита загрижено.

Хедър погледна крадешком Халид.

— Да — прошепна едва чуто.

Мурад сподави усмивката си. Отдавна подозираше, че леля му е излъгала султана. Но ето че тази дребничка хубава неверница откри заговор в непосредствена близост до трона.

— Разкажи ми какво чу — подкани я той. — Всичко.

— Шаша и няколко жени поискаха да играят на криеница.

— Това пък какво е?

— Ами, криеница…

— Мурад, това сега не е важно. Важно е какво е чула Хедър — прекъсна го Халид.

— Казах, че искам да зная всичко — сложи го на място братовчед му.

— Криеницата е игра, която често играем в Англия. Всички се скриват, но преди това определят един, който трябва да търси останалите и да ги намери. Шаша настоя да е тя. Ние изтичахме от залата, но аз се загубих. Стигнах до спалня в харема, която по това време беше празна. Там се скрих зад куп възглавници. После дойдоха Линдар и Ямал и седнаха. Аз всъщност не исках да подслушвам, но когато влязоха, те вече разговаряха, пък и ставаше дума за мен. Затова продължих да се крия.

— Тъй, и какво си казаха? — попита Мурад.

— Линдар каза, че трябвало да убият Миримах и мен. Всичко да е сторено така, че подозренията да паднат върху Фужер. Правеше си сметка, че мъжът ми ще иска да си отмъсти и ще напусне Истанбул. Тогава щяха да убият теб. А когато синът й порасне, щяла да заповяда да убият Селим и Халид.

Двамата мъже мълчаха. Знаеха, че планът лесно е могъл да стане действителност. Ако Хедър не беше играла на криеница…

— Добре, това исках да зная — каза Мурад след продължително мълчание.

Халид веднага стана й подаде на Хедър ръка. Но тя остана да седи.

— Това ли е всичко? — повтори тя въпроса на Мурад.

— Хедър!

— Аз бях на косъм от смъртта и това е всичко, което имаш да кажеш? — попита ужасена Хедър.

— Бъди сигурна, че справедливостта ще възтържествува. Но трябва да говоря с баща си, преди да направя следващата крачка — каза спокойно Мурад.

Халид хвана Хедър за ръката и я дръпна да стане. Миримах и нур-у-бану продължаваха да чакат пред вратата, но Халид нямаше какво да им каже — все още не. Той им предаде Хедър и отново затвори вратата зад себе си.

Мурад погледна братовчед си.

— Аз й вярвам.

Султан Селим пристъпи иззад китайския параван. Очите му святкаха от гняв.

— Кажи на ага-киляра веднага да приготви смъртните присъди за тези предатели. На часа! Смърт и за недъгавото дете, въпреки че е мой син. Да ми донесат присъдите за подпис.

Постоя още миг и погледна, безсилен, сина си. После сви рамене и понечи да си тръгне.

— Да ми прости Алах, но сега ще ида да се напия.

— Чу го какво заповяда — каза Мурад на Халид. Той извика ага-киляра: — Донеси ни пергамент, мастило и султанския печат.

Когато ага-килярът напусна залата, Мурад отново закрачи като обезумял. После излезе на терасата. За него смъртта на двама предатели не беше нерешима задача. Измяната се наказва със смърт — това го знае всеки негов поданик. И е в сила за всеки от тях. Но да заповяда да убият беззащитно дете не му беше лесно. Не виждаше и смисъл.

— Момчето няма нищо общо с всичко това — каза Халид, който го последва на терасата. Понякога човек наистина можеше да помисли, че Халид чете мислите на околните.

— Той е син на предателка — обърна се към него Мурад. — Обвинен е в престъпление, което…

— Мурад, Карим ти е полубрат.

— И тъкмо затова може да стане опасен за мен. Представи си, че част от поданиците се надигнат срещу мен. Тогава Карим ще им е много на сгода.

— Но той…

— Не, Халид.

— Можеш да подправиш заповедта за екзекуция. И да ми дадеш Карим.

— Ка-акво?

— Миримах е раздрънкала на цял свят, че жена ми е бременна — каза Халид. — Ще взема Карим в Палата на девственицата и ще го отгледам там сякаш е мой син.

— А Фужер?

— Животът на Карим е по-важен от смъртта на Невестулката.

— Халид, не те разбирам.

— Да убивам невинни е нещо, което вече съм вършил. Затова няма да намеря спокойствие през целия си живот — изрече тихо Халид.

— Ако самоличността му се разбере, това може да предизвика гражданска война — предупреди Мурад.

— Един ден ще остарееш, Мурад. Тогава и аз вече няма да съм достатъчно силен, за да отбранявам твоя султанат. Ще възпитам Карим така, че да поеме тогава задълженията ми.

— Но…

— Карим никога няма да разбере кой е истинският му баща. Имай ми доверие, Мурад, моля те.

Мурад го изгледа нерешително. Понякога беше същинско наказание да притежаваш толкова много власт. Мурад обичаше децата, както обичаше и жените, и любовта. Можеше ли наистина да заповяда да убият неговия полубрат? И нямаше ли тогава, също като Халид, да прекарва дълги безсънни нощи?

Почукване на вратата прекъсна мислите му. Влезе ага-килярът.

— Седни там до онази маса — каза Мурад. — По заповед на султан Селим Линдар, Ямал и Карим са осъдени на смърт.

Ага-килярът кимна. За неговото мнение не питаше никой. Перото вече драскаше по хартията.

— Ще налееш на Линдар нещо, от което тя да загуби съзнание. После ще я удавите в Босфора, още тази нощ. Ямал ще бъде екзекутиран публично утре при изгрев-слънце.

Ага-килярът вдигна очи. Лицето му беше напълно безизразно.

— А детето?

— На колко си години? — попита Мурад, привидно без всякаква връзка.

— На четиридесет.

— Значи си достатъчно млад, за да бъдеш ага-киляр и след смъртта на баща ми — каза Мурад. — Искаш ли да служиш като ага-киляр и на мен?

— Би било голяма чест за мен, господарю.

— Добруването ти ще е осигурено, ако изпълниш каквото ти наредя и ако никога и пред никого не пророниш нито думичка за онова, което знаеш.

Ага-килярът погледна нерешително Халид, който му се усмихна насърчително.

— Дай на Халид свидетелството за раждането на Карим — каза Мурад. — После прати да извикат Абдул, довереника на принц Халид. И донеси тука принц Карим.

— Но…

— После ще преведеш Абдул и малкия през тайния ход и ще ги качиш на официалната ми ладия. Ако нарушиш мълчанието си, ще заповядам да те убият и хич окото ми няма да мигне.

Ага-килярът се присви от страх.

— Но, господарю, аз току-що написах заповедта за смъртта на малкия. Ако султанът…

— Принц Карим ще бъде удавен заедно с майка си в Босфора. Само ние ще знаем цялата истина — каза Мурад.

Главният евнух сведе глава.

— Покорен съм ви до гроб, принце.

— Преди да ни донесеш Карим, трябва да се погрижиш жените от харема да са си в покоите. Никой не бива нито за миг да заподозре, че сме му пощадили живота.

Ага-килярът отново се поклони и излезе от залата. Няколко минути по-късно се чу почукване на вратата. Халид пусна Абдул да влезе.

— Имаме важно поръчение за теб — каза му Халид.

Но още преди да успее да му обясни задачата, ага-килярът се беше върнал с блажено спящия принц Карим на ръце.

Халид го пое внимателно и го залюля.

— Абдул, това е моят син. Отговаряш с живота си за него.

— Заклевам се — каза Абдул. Колкото и необичайни да бяха заповедите и постъпките на неговия господар, те никога не изненадваха Абдул.

— Ще вземеш момчето и ще последваш ага-киляра — каза Халид и сложи бебето в ръцете на Абдул. — Официалната ладия на принц Мурад ще вземе по пътя Омар и жена ти и ще ви отведе в Палата на девственицата. Аз ще се прибера утре вечер.

Главният евнух предаде свидетелството за раждане на Халид, отново се поклони и излезе с Абдул, който носеше малкия, сякаш беше рохко яйце.

— Ако умра без наследник — каза Мурад, — ще можеш да сложиш с това свидетелство Карим на трона като законен султан.

— Никога няма да съжаляваш за решението си, Мурад — каза Халид и го прегърна силно. — Понякога е по-добре и по-мъдро да помилваш.

Мурад отговори благодарно на прегръдката му.

— Твоето Диво цвете ще присъства на екзекуцията на Ямал — каза той после.

— Прекалено е чувствителна за такива неща — възрази Халид. — Нали я видя на аудиенцията, като разказа за смъртта на баща си. Още сънува кошмари.

— Нейното свидетелство обрече Линдар и Ямал на смърт — възрази Мурад. — Затова присъствието и на екзекуцията е крайно необходимо. Ако не може да понесе подобно представление, от мен да мине, нека стои със затворени очи.

— Както желаеш — съгласи се Халид. Вече потръпваше при мисълта за ужасната екзекуция, но беше невъзможно да не изпълни заповед, която Мурад му даваше като син на султана. Можеше само да се надява, че с негова помощ Хедър ще преживее някак екзекуцията.

 

 

Градът се пробуждаше бавно за живот. Изгряващото слънце вече багреше в розово източното небе, докато Халид крачеше през дългите коридори към покоите на леля си.

Той почука и нур-у-бану веднага му отвори. Изглежда тази нощ и тя не беше мигвала.

— Съпругата ти се колебае дали да ни придружи.

— Остави ме да поприказвам с нея — каза Халид и влезе в салона.

Хедър седеше неподвижно на една възглавница. Беше се обвила в дългия си черен яшмак като в топло одеяло.

Бузите й бяха хлътнали, устните изпохапани. От часове се опитваше да сдържи сълзите си.

Миримах седеше до нея и я придумваше:

— Това е заповед на султана. Ако му се противопоставиш, ще екзекутират и теб, разбери го най-сетне.

Халид побутна майка си встрани и седна на нейното място. Хвана ръцете на Хедър и стопли студените й тесни длани. Хедър го погледна. Безмълвен страх и отчаяние се четяха в очите й.

— Когато си се родила, малко Диво цвете — каза нежно Халид, — съдбата ти е била вече предначертана. Ние, мюсюлманите, я наричаме късмет.

Хедър вирна брадичка.

— Не е вярно. Ние, християните, не го вярваме.

— Ти свидетелства срещу предателите. Законът изисква да присъстваш на екзекуцията.

— Не разбирам как някому може да даде сърце да убие бебе при публична екзекуция — изкрещя му изведнъж Хедър и избухна в ридания.

Халид разбра защо е толкова разстроена. Любовта на Хедър към децата надвиваше разума й. Той, Халид, не го беше възприел по- иначе. Но нямаше да е разумно да й открие веднага истината. При сегашното й състояние можеше непредпазливо да се издаде. Султан Селим нямаше да се поколебае да екзекутира дори собствения си син, ако се е противопоставил на заповедите му. Беше наистина прекалено опасно.

— Въпреки че Линдар е главната обвиняема, султанът й е отредил милостива смърт — обясни той. — Тя и синът й ще изпият замайващо питие, след което ще бъдат удавени в Босфора. Няма да изпитат нито болка, нито страх от смъртта.

— Горкото мъниче — хълцаше Хедър. Беше преплела длани в скута си и плачеше неудържимо.

Халид повдигна брадичката й и надникна, угрижен, в очите й, потъмнели от болка и тъга.

— Обещавам ти веднага след екзекуцията да се върнем в нашия дворец. Мурад ни е предоставил официалната си ладия.

— Ти можеше да се намесиш.

— Хедър, опитах се да помоля султан Селим и Мурад да променят решението си, но и двамата останаха глухи за молбите ми.

Той й помогна да стане и тя се облегна безпомощна на силното му рамо. Последните седмици й бяха дошли множко. Отвън нур-у-бану и Миримах вече ги чакаха и ага-килярът ги заведе при тях.

— Мурад разреши да затвориш очи — прошепна й Халид. — Иска само да присъстваш на екзекуцията.

Хедър го погледна и кимна. Вкопчи се с две ръце в неговата ръка и го последва разтреперана.

След малко стигнаха до съда. Отведоха ги до местата им на широк балкон над голям площад. Хедър застана между съпруга и свекърва си.

Долу, около мястото за екзекуции, вече стояха стражите-евнуси. Палач с лице покрито с черна качулка, се беше изправил неподвижно до големия камък, на който посичаха обвинените. Извитата му сабя блестеше в лъчите на изгряващото слънце. Целият този декор вдъхваше ужас със своята простота и бруталност.

Имаше ли кървави петна по камъка? И колко ли хора са се разделили тук с живота си? Хедър усети как й се повдига.

Сега султан Селим се появи на балкона, придружен от сина си Мурад.

Зяпачите веднага замлъкнаха. Султан Селим седна на трона и направи знак на сина си, че публичното представление може да почне. Мурад вдигна ръка.

Ямал пристъпи с твърда стъпка на площада за екзекуции. От двете му страни вървяха стражи. Пред палача тримата спряха. Палачът хвана Ямал за главата, приведе я до земята, притисна я към камъка. После вдигна високо очи към своя султан, който щеше да даде сега знак за обезглавяването.

Хедър гледаше с широко отворени очи към султана.

Той вдигна ръка.

— Затвори очи — прошепна й Халид.

Но Хедър стоеше неподвижно и видя как палачът с едно-единствено точно движение отдели главата от тялото, после вдигна главата за косите и я показа на хората на балкона.

— Татко — прошепна тя и припадна.

Халид вече беше до нея и веднага я вдигна.

— Веднага я отнеси в покоите ми — каза нур-у-бану.

— Не, ладията на Мурад ни чака. Връщаме се в моя палат.

— Но Фужер още е жив — прекъсна го ядосано Миримах.

— Фужер не ме интересува — отвърна й хладно Халид. — Съпругата ми е по-важна за мен. Затова сега ще я отведа у дома.

— Знаех си аз, че тя ще те зарази със западния си начин на мислене. Тя те отклонява от онова, което е твой дълг и твое призвание — каза Миримах. Гласът й беше пропит от горчивина.

Халид не й обърна внимание. На този свят за него нямаше нищо по-важно от жена му.

— А брат си и сестра си забрави ли ги вече? Смъртта им трябва да бъде отмъстена. Ти отговаряш за това. Или искаш аз да го направя? — Миримах вече не се помнеше от гняв.

Халид й отговори с презрителна усмивка.

— Толкова си се вгорчила, че си се превърнала в дърта жена. Аз отговарям за живите, не за умрелите. Отмъщението ми ще почака.

С тези думи той внесе в къщата жена си, която още не беше дошла на себе си.