Патриша Грасо
Неверница в сарая (9)

9

Хедър също спа зле и се събуди рано. Изглежда Халид я е оставил да спи сама тази нощ. Най-сетне сякаш разбра, че тя не желае близостта му. Защото тя наистина не я иска… или?

Ако се беше запознала с него при други обстоятелства… Видя изведнъж пред себе си неговото лице, мъжествено, привлекателно. Представи си как чувствените му устни притискат нейните. Страстна тръпка премина през тялото й.

Какво, за Бога, си въобразява той!

Хедър скочи бързо от леглото и изтича към прозореца. Вече се развиделяваше.

В същия миг Хедър осъзна, че за нея има две възможности. Или да избяга, или да загуби девствеността си. Защото нямаше да устои още дълго на принца. Да, той й вдъхваше често ужас, но будеше в нея и чувство на силна възбуда, която, даваше си сметка, нямаше да успее още дълго да потиска.

Изводът беше, че трябва да избяга час по-скоро, освен това и да намери някак Ейприл. После двете ще се върнат в Англия. Та ако ще да трябва да вървят пеш.

В този час на брега имаше малко хора. Моментът беше благоприятен. Когато Абдул се появи с гвардията на принца, бягството ще стане много трудно, ако не и невъзможно.

По кой път да бяга? На почти безлюдния плаж видя две лодки, изтеглени там вчера.

Най-трудният проблем бяха дрехите. Като жена, която пътува сама, Хедър щеше да привлече вниманието и лесно щяха да й попречат. За съжаление нямаше турско облекло. Но дълбоко в сандъка беше скрила от внимателния поглед на майка си жокейските дрехи, които носеше вкъщи при езда.

Прерови сандъка и измъкна изтъркания панталон, тесните черни ботуши и широкополата шапка. След миг беше вече облечена и беше успяла да скрие под шапката гъстата си коса. Хвърли другите дрехи на леглото, покри ги с одеялото и им придаде някаква форма. Омар сигурно ще се хване.

После изтича до вратата и се ослуша. Къде ли е сега Халид? Отвори предпазливо вратата — Омар ще изяде жесток пердах, задето не я е заключил — помисли си тя и се измъкна навън. Нямаше жива душа.

Изтича на пръсти през коридорите, силно притисната към стената.

 

 

Халид стана рано и отиде да се поразходи с Аргус. Свежият морски вятър ще му помогне може би да си поизбистри ума.

Мислите му бяха пак при атентата. Кой би имал интерес да убие Мурад? Дали е някой луд единак, или зад него се крие заплашващо държавата съзаклятие? Нямаше на какво да се опре. Освен това не беше в състояние да пропъди от мислите си онова сладко червенокосо дяволче. Смела, чувствена, горда, прелъстителна. Не, невъзможно. Ако я беше срещнал при други обстоятелства…

В името на Алах! Не бива да се връща към подобни мисли. Дяволчето е годеница на Невестулката, Алах я прати за оръжие на отмъщението му.

От крепостната стена на палата, където, така казваха, християнската принцеса вършела поразиите си, Халид гледаше замислен към безлюдния бряг. Изведнъж зърна как долу нещо се движи.

О, Алах! Да, разбира се! Та кой друг може да е!

Халид се обърна на токове и хукна. Аргус тичаше весело подире му и напразно се радваше, че ще поиграят.

Хедър се кри няколко минути в крайбрежните скали. После хукна, спусна с пъшкане и сумтене една от лодките във водата, скочи в нея и почна да гребе.

Сега трябва да открие Ейприл. В коя посока е къщата на Малик? Дано лодката издържи. Да, всичко е за предпочитане пред перспективата да стане любовница на един неверник и така да изгуби честта си.

Значи няма да го видиш никога вече. В облекчението се примесваше и съжаление. Хедър хвърли последен поглед към брега. Сякаш четеше мисли, Халид стоеше там и я гледаше по-скоро развеселен, отколкото ядосан. Трябва да си е изгубил ума — реши Хедър. Пленницата му иска да избяга, а той я зяпа преспокойно…

Халид гледаше как неговото нежно Диво цвете се бори с тежките весла.

— Аргус, на място — вече си беше навил крачолите и сега скочи във втората лодка. Загреба почти спокойно. Тя беше избрала от глупост пробитата лодка. Нямаше да отиде с нея далеч.

Хедър се опитваше отчаяно да вземе преднина, но принцът я настигна само след няколко минути. Тя се престори сякаш е сама насред морето и просто не му обърна внимание.

— Добро утро, сладка лейди.

Хедър вирна към небето чипото си носле.

— Казах ти добро утро.

— Не съм глуха.

— Чудесна утрин за кратка разходка по море, нали?

— Да, наистина, много освежава — Хедър реши да играе неговата игра.

— Та къде искаше да отидеш?

— У дома.

— Твоят дом е при мен.

— Не, моят дом е в Англия.

— Тъй, значи искаше да отидеш в Англия? Но с тази лодка ще е, за съжаление, направо невъзможно.

— Напротив — погледна го бързо Хедър. — Моля те, пусни ме да си вървя.

— Ще се удавиш.

— Аз греба край брега.

— По-добре беше да тръгнеш по брега. Лодката ти тече.

— Не вярвам — и Хедър продължи решително да гребе.

— Хайде, виж дъното.

Хедър видя локвата на дъното и изтърва една ругатня, която в никакъв случай не подхождаше на дама. В следващия миг пребледня от ужас.

— Не мога да плувам.

Халид се приближи още.

— Ела, качи се при мен, но внимавай да не ни обърнеш.

Балансирайки на скованите си крака, Хедър се прекачи в лодката на Халид. Седна срещу него. Един дълъг мълчалив миг двамата се гледаха в очите. После Хедър извърна глава, а Халид пак натисна веслата.

На брега той я свали и яко я тръсна на пясъка.

— Там, където не стига властта ми, те дебнат толкова големи опасности, че дори не можеш да си ги представиш — предупреди я той. — Радвай се, че те открих.

Хедър отблъсна ръката, с която я беше прегърнал.

— Да се радвам ли? Да се радвам, че съм твоя робиня? — беше сложила ръце на кръста и в гнева си беше още по-съблазнителна. — Ти нарочно си оставил тази лодка на брега, за да ме подведеш.

— Никога не бих пожелал нещо да ти се случи. Пък и повечето жени щяха да са поласкани, ако пожелая да ги направя свои наложници.

— Н-н-наложница ли? — изпелтечи Хедър.

Последвалият изблик на ярост беше прекъснат от Аргус, който скочи върху Хедър, сложи лапи на раменете й, заблиза я нежно по лицето.

— Чиба. Махнете веднага този помияр…

В същия миг Хедър научи нещо важно. Човек не бива да говори, докато го целува куче. Защото то току-що я целуна не по устата, а в устата.

— Аргус, на място — Халид не успя да скрие усмивката си. — Ето едно доказателство — добави той.

— Какво доказателство? — Хедър си избърса старателно устата.

— Аргус обича жените, защото са глупави. А тебе, изглежда, не само те обича, ами…

Хедър отметна, възмутена, глава.

— Във всеки случай предпочитам неговите целувки пред твоите — изсъска тя.

— Истината ли казваш, Диво цвете? — гласът на Халид беше дрезгав и той я привлече към себе си.

Въпреки че присъствието му я възбуждаше, Хедър демонстрира равнодушие.

— Можеш да провериш.

— В такъв случай ще трябва първо да ти измия устата. Понеже днес сварих Аргус при сутрешния му тоалет.

— Уа! — на лицето на Хедър се изписа погнуса, дощя й се да си изплакне устата с морска вода. Погледна презрително Аргус, който лаеше весело и въртеше опашка.

Халид я хвана за ръката и я повлече след себе си към палата. Отведе я в стаята й, където Омар вече чакаше принца, разтреперан от страх.

— Как е успяла да избяга? — попита Халид, хвана пълничкия Омар за яката и го вдигна във въздуха.

— Как ли? — преглътна Омар. — Просто не разбирам.

— През вратата — обясни Хедър.

— Не си заключил вратата и не си оставил стража? — Халид раздруса клетия Омар, после го запокити върху една от възглавниците на Хедър.

Хедър извика и в миг се озова до Омар.

— Удари ли се?

Омар поклати отрицателно глава, все още разтреперан от страх.

— Омар няма никаква вина — запристъпва Хедър към Халид. — Как можеш да биеш по-слаб от тебе човек? Това е долно.

— Млъквай! — изрева Халид.

Омар се озърташе безмълвно на всички посоки. „Не, няма да има храбри и силни синове. Принцът и неговата пленница няма да се обичат. Той, Омар, няма да забогатее. Награда за всичките му усилия ще е само един изкривен врат. О, Алах!“

— Тази дяволица е моя пленница. Искам да се отнасят с нея като с такава — заповяда Халид на Омар.

— Дяволица ли съм? — попита ужасена Хедър.

Халид й хвърли студен поглед и тръгна към вратата.

— Омар, погрижи се парцалите, които носи, да изчезнат. Най-добре ще е да ги изгориш — и вратата се затвори с трясък.

— Зло ще сполети жената, която се опитва да надмине мъжа — впрочем Омар не можа да цитира точно корана.

— Ох, неблагодарнико! Та нали те защитих от него.

— Жените трябва да уважават брадата на мъжа — продължаваше Омар.

— Много ти се ще да е така — измърмори Хедър.

— Изложихте ме — изскимтя Омар. — И никога няма да забогатеем.

— Сега ме остави сама. И не забравяй да заключиш вратата. За да не принудиш принца да те убие — търпението на Хедър беше изчерпано.

Омар вдигна в мълчаливо отчаяние очи към небето. Тази малка неверница дава заповеди, сякаш е царствена, принцеса. Как тъй не иска да се отдаде най-сетне на принца? Жените ще останат завинаги загадка за Омар. Най-вече тази тук. Слава на Алах, не му се и налага да я разбира. Трябва да е само неин верен евнух.

 

 

Следобед Халид слезе в двора на палата и поздрави там хората си. Абдул и гвардията тъкмо бяха пристигнали от дома на Малик. Халид освободи останалите и се разговори с Абдул.

— Добре ли пътувахте?

— Да, господарю, а вие?

— Престоят ми в Истанбул не даде, за съжаление, нищо — отговори Халид. — Чиста загуба на време.

— Но защо, господарю?

— Миримах прояви обичайното си презрение към мен — отвърна Халид. Не съзнаваше колко горчивина има в гласа му. Всеки път, когато говореше за майка си, той звучеше така. — Мурад не подозира никого, само нур-у-бану смята, че зад това се крие Линдар.

— Линдар?

— Новата фаворитка на чичо ми — отговори Халид. — Току-що му е родила син и в памет на брат ми го е нарекла Карим.

— Никоя майка не иска синът й да е в опасност, камо ли да бъде убит — каза Абдул. — Но ако със Селим се случи нещо и султан стане Мурад, животът на малкия ще е проигран.

— Детето е сакато. То не може да има никакви претенции за трона. Никой мъж няма да участва в преврат заради недъгав.

— Дали тази Линдар няма да продължи усилията си, въпреки че нещата изглеждат безнадеждни?

— Никоя жена, освен майка ми не би могла да организира такъв атентат.

— Вие какво мислите?

— Нямах достатъчно време сериозно да помисля — трябваше да признае Халид.

Едва забележима усмивка се появи на устните на Абдул.

— Вашата малка пленница?

— Тази заран се опита да избяга. За щастие лодката, която открадна за бягството, течеше.

— Радвам се, че тази неверница не ви е прерязала веднага гърлото. Някакви новини от Невестулката?

Халид поклати глава. Към тях се приближаваше пратеник с пощенски гълъб в ръка. Слугата подаде верноподанически вестта и веднага се оттегли с поклони. Значи новината е лоша…

Халид пробягна редовете.

— Сега пък някой се е опитал да убие Линдар и нейния син — лицето му се помрачи.

— Къде се е случило? И как? — фактът, че някой е успял да се промъкне без позволение в Топкапъ, разтревожи двамата мъже.

— За това майка ми не пише нищо. Утре ще заминем за Истанбул.

— Това би е трябвало да оневини Линдар — забеляза Абдул.

— Миримах пише още, че имало сведения за съучастничество на Фужер.

— Невестулката? Името му подхожда идеално — изръмжа Абдул.

— Господарю! — Омар дотича задъхан при Халид. — Търсих ви навсякъде — беше толкова разстроен, че дори не изчака Халид да му позволи да го заговори.

— Е, нали ме намери.

— Този пък кой е? — попита Абдул и погледна отвисоко Омар.

— Майка ми купи Омар, за да се грижи за пленницата ми. Но той, за съжаление, не я пази.

Омар кимна гордо, вирнал глава към Абдул. Но после изведнъж изписка:

— Тя се опита да ме прободе.

— Кой се е опитал да те прободе? — попита Халид. — И как тъй не си мъртъв?

— Би трябвало поне да кървиш — изсмя се Абдул.

— Няма нищо смешно — протестира Омар. — Вашата пленница беше заспала и изведнъж я чух да стене. Разбира се, веднага изтичах до леглото. Когато се наведох над нея, тя взе да вика баща си, а после се опита да ме прободе.

— Откъде е взела нож? — искаше да разбере Халид.

— Нямаше нож. Иначе нямаше да стоя сега тук. Да имаше, сигурно щеше да ме убие. О, Алах, тя има ужасни кошмари.

Халид погледна нагоре, към прозорците на Хедър. Стори му се, че там се мярна някой.

Не, това е вече прекалено, каза си той изведнъж. Остави без дума повече Омар и Абдул и се запъти с решителна крачка при нея.

— Хедър, чуй ме. Нямаш никаква вина за смъртта на баща си.

— Какво? — Хедър го гледаше недоумяващо.

— Ти няма да сънуваш повече смъртта на баща си! Това е заповед.

— Осмеляваш се…

— Естествено, че се осмелявам. Ти нарушаваш спокойния ход на нещата в моя дом и плашиш слугите ми.

— Кого съм уплашила?

— Омар още се тресе като трепетлика. Искала си в съня си да го прободеш. Не помниш ли?

— Ранила ли съм го? — пребледня Хедър.

— Не, не си имала оръжие.

— Но защо е тогава цялата тази паника — попита вбесена Хедър.

— Мери си приказките, робиньо.

— Поне сънищата ми са си мои. Не можеш да ми ги отнемеш.

— Ти нямаш никаква вина за смъртта на баща си — опита се Халид още веднъж. — Да, може наистина да си била непослушна, но такава е била съдбата на баща ти — на този ден да умре.

Хедър си запуши ушите с ръце. Не искаше да говори за това.

— Сега ще чуеш какво ти казвам — Халид й дръпна ръцете и я разтърси. — Десетгодишно момиченце не може да освободи възрастен мъж от ръцете на убийци. Ти…

В същия миг Хедър го зашлеви с длан през лицето.

— Баща ми беше прекрасен човек. Беше нежен, честен, справедлив. Все повтаряше, че съм неговата сянка, защото го следвах навсякъде. И единствения път, когато бях непослушна… Като говориш за баща ми, ти омърсяваш неговата памет.

Халид я гледаше зяпнал. Никой не се беше осмелявал да го удари по лицето. Но не беше само смелост, беше и глупост да го предизвиква така.

„Тя е съвсем объркана, каза си той. Не знае какво върши. Но дали е така? Бъдещата съпруга на Невестулката наистина ли не знае какво върши? Ти си наивник, Халид.“

— Махни ми се от очите. Ти си отвратителен. Презирам те — изрече отмаляло Хедър.

— Не търся симпатията ти — отвърна й Халид. Не даде да се забележи, но думите й дълбоко го засегнаха. Не очакваше друго от жена и досега винаги беше имал право. — Ти си оръдие на моето отмъщение — прозвуча заплашително гласът му. — Не исках нищо да ти казвам, но сега ще го сторя. Ще те продам на търг за роби и с това ще подмамя Невестулката да излезе от дупката си. Ще те вземе онзи, който даде най-много за теб. А след търга Невестулката ще проклина създателя си горе на небето, това ти го гарантирам.

Хедър се дръпна назад. Краката й се подкосиха. Тя скри лицето си в шепи и цяла се сви.

Тъкмо тази реакция искаше да постигне Халид. Той изтича бързо от стаята, но не забрави да заключи вратата.

О, Господи! Ще я продадат на търг като някое животно. Кой е способен на подобно нещо? Само чудовище може да продаде жена като стока. А Халид я беше целувал, беше я докосвал, беше я държал в прегръдките си. Как може да й стори това?

Вратата беше заключена. Сега беше наистина пленена.

Но тя ще е храбра. Няма да плаче. Все някак ще избяга и скоро ще стане съпруга на Савон Фужер. А тогава жестоко ще си отмъсти.

 

 

На другата заран Хедър видя как Халид оседлава на двора коня си и напуска палата заедно с Абдул. Нямаше да го види повече… до онзи зловещ ден.