Ан Б. Рос
Топлината на едно докосване (25)

25

Денят, в който трябваше да се състои партито у Маркхам, беше ясен и топъл.

В болницата имах много работа през цялото време и се зарадвах, когато най-сетне можех да тръгна към къщи.

Легнах на леглото, за да си почина поне малко преди вечерята. Но не можех да се отпусна.

Пред очите ми непрекъснато преминаваха картините на изгризаните нокти на Лий и на кървавите конци от кат гут. Когато най-сетне заспах, сънувах пак същото. Събудих се като смазана.

Сварих си едно силно кафе и влязох в банята.

Кафето малко ме съживи. Потиснах кървавите видения и започнах да се приготвям за партито.

Избрах дълга черна копринена рокля. Отделих доста време за фризурата и грима си. Най-сетне останах доволна от положените усилия.

Докато оглеждах резултата, се позвъни. Отворих на един уморен, но току-що избръснат Люк.

— Страхотно! — огледа ме възторжено той. — Ти ще си най-хубавото момиче на тържеството.

— Още не сме там — засмях се. — Спести си това, преди да можеш да направиш по-точни сравнения.

— Няма нужда — увери ме той. — Вече съм направил всички необходими сравнения.

Харесвах го и в този момент бях сигурна в това повече от всякога. Както и да завършеше цялата тази история, знаех, че повече няма да мога да го отбягвам.

— Какво ще кажеш за новата ми вратовръзка? — беше издържана в строго райе. — Купих я специално за тази вечер.

— Винаги съм харесвала райетата. Те придават известна стабилност на дивите и непредсказуеми мъже.

— Отново ставаш дръзка — в очите му се появи опасен блясък. — За наказание няма да ти кажа резултата от експертизата.

— Не е честно, Люк — приближих се съвсем близо до него. Не се притеснявах да използвам всички средства. — Ти също нямаш търпение да ми го кажеш, нали? Та нали това бе моето писмо!

— Остави ме на мира — той шеговито се опита да ме побутне настрана. — Един следовател не може да бъде сигурен дори в жилищата на най-добрите си приятели.

— Можеш да разчиташ на това — прошепнах в ухото му и почувствах, че ръцете му се сключиха около мене по начина, който толкова обичах.

— Така никога няма да стигнем до партито — каза той дрезгаво.

— Можем да закъснеем малко…

Умората бе изчезнала от очите му. Лицата ни бяха съвсем близо. Преди да успея да затворя вратата, устните му вече бяха върху моите. Някъде дълбоко у мен се надигна усещане за топлина — топлина, която погълна всичко друго. Притиснах се към Люк и знаех, че всеки по-нататъшен опит да го отблъсна би бил безсмислен. Люк и аз бяхме предопределени един за друг. Пътищата ни непрекъснато се пресичаха, независимо колко се опитвахме да увеличим разстоянието между себе си.

Позволих му да ме отнесе до леглото и да ме съблече. Нямаше никаква отчужденост между нас, никакво колебание.

Когато Люк проникна в мен, тихо извиках, но не от болка, а от неописуемото усещане, че няма нищо по-истинско от това да бъда едно с него.

После лежахме прегърнати, притихнали и неподвижни, замаяни от близостта си.

Люк пръв наруши магията.

— Щяхме да ходим у Маркхам.

Действителността отново се върна със своите болки и проблеми. Извърнах се и станах. Докато се опитвах да приведа в ред грима и фризурата си, попитах привидно спокойно:

— И какво показа експертизата?

— Сега вече забравих всичко от онзи проклет доклад — изръмжа той.

— След едно силно кафе се надявам да си спомниш.

Люк тихо и сърдечно се засмя по начина, който толкова обичах.

— Първо не е кат гут, както си мислеше ти, а овчи черва. Можеш ли да отгатнеш къде се използват овчи черва?

— Нямам понятие — признах безпомощно. — Но поне в болницата не се използват.

— Не си права. В болницата се използват овчи и агнешки черва, само че вие го наричате кат гут. Но тези, с които си имахме работа, са използвани за кордаж на ракети за тенис.

— За бога, Люк — усетих какво надвисва над мен и отчаяно се надявах, че се лъжа.

— Второ, по струните на ракетата имаше кръв и според предварителния анализ тя е същата като на Елен Хауърд. Един момент — Люк хвана ръката ми над масата. — Много вероятно е Елен да е убита с ракета за тенис. Ръбовете на ракетата отговарят на нейните рани според патоанатома, но биха могли да бъдат причинени и от дузина други неща.

— Кажи ми поне едно — гласът ми трепереше и аз здраво стисках ръката му.

Той се усмихна и каза:

— Не прекалявай с фантазиите си. Не знаем кой е изпратил тези неща, но едва ли убиецът сам ще се издаде по този начин.

— Може да е било замислено като заплаха — напомних му аз.

— Едва ли — опитваше се да ме успокои.

— Люк, ти знаеш кой играе тенис, нали? — страхувах се да изрека онова, което мислех.

— Да, и знам също кой има достъп до екипировката за тенис. Не само съпругата, но също и съпругът, и дъщерята, да не говорим за момичето. Елен Хауърд държеше две ракети за тенис у тях. Сега ги изследват в лабораторията.

— Нямам вече никакво желание да ходя на партито у Маркхам — рекох, като се надявах, че той ще погледне на нещата по същия начин.

— Разбира се, че имаш желание — каза той непоносимо сърдечно. — Просто нямам търпение да отида. Искам да огледам малката къщичка до тенис корта.

— Добре — съгласих се примирено. — Но ако тази вечер ме оставиш дори за малко сама, ще стана неразделна част от кошмарите ти.

— Вече никога няма да те оставя сама — рече той и ме погледна съвсем сериозно.