Дороти Колет
Бъди мой блян (9)

IX

На път за санаториума нито Рей, нито Кристи споменаха нещо за предишната нощ. Рей коментираше с безличния тон на екскурзовод прекрасния пустинен пейзаж, а Кристи се ограничи само с по едно „да“ или „не“ от време на време.

Спряха на малък паркинг и Кристи изчака, докато Рей зареди резервоара. После влязоха заедно в мексиканския ресторант, за който той й бе споменал.

Докато Кристи мълчаливо ядеше своите изненадващо вкусни „енчиладас“ със сирене и сметана, Рей разказваше за санаториума, в който се намираше Майра.

— Това е един наистина луксозен санаториум, Кристи, с отделни апартаменти, квалифицирани лекари и отзивчив обслужващ персонал, готов да помогне по всяко време на денонощието.

Ако Кристи не познаваше така добре Рей, би предположила, че той я моли за разбиране, задето е настанил Майра в него.

— Не само медицинското обслужване е първокласно — продължи той, — те имат и превъзходна развлекателна програма: игри, концерти, разни шоута или театрални представления. Една вечер в седмицата могат да участват и самите пациенти. Организират пикници, крикет-турнири и бог знае какво още.

— Звучи фантастично — отвърна Кристи, но не го мислеше. Предполагаше с доста голяма сигурност, че за Майра е било всичко друго, но не и фантастично да бъде изтръгната от обичайното си обкръжение и затворена в един санаториум, където да доживява дните си.

Когато обаче стигнаха до продълговатата бяла сграда, Кристи бе поразена. Докато Рей завиваше зад нея, за да паркира, тя се любуваше на великолепните тревни площи и на симетричните пъстри лехи цветя. Под сянката на високи дървета имаше единични пейки. На една от тях, на брега на малко езерце, седяха няколко старци и хранеха опитомените патици.

— Прекрасно е — каза искрено Кристи.

— Вътре е не по-малко красиво — отвърна Рей, който сякаш се зарадва на похвалата й.

Влязоха в стаята. Майра седеше в инвалидната си количка и гледаше през прозореца. В началото тя сякаш позна само Рей и очите й се напълниха с радостни сълзи, когато той се приведе и я целуна по бузата. Сърцето на Кристи се сви от болка. Щом Рей се изправи, и тя можа по-добре да види Майра. Свекърва й изглеждаше смалена за изминалите единадесет месеца. Безброй бръчки се бяха вдълбали в лицето й. Имаше вид на безкрайно стара и немощна. Пръстите, с които държеше Рей за ръкава, бяха така белязани от напредналия артрит, че Кристи с — голяма мъка успя да потисне сълзите си.

В този момент Майра я забеляза и Кристи успя да си наложи една ведра усмивка.

— Каква мила изненада! — Гласът на Майра беше писклив и треперлив. — Мислех, че никога повече няма да те видя, мило дете!

Кристи нежно я прегърна.

— Аз също се радвам да те видя отново — прошепна й.

— Какво ще кажеш да излезем всички заедно в парка и се поразходим, мамо? — опита доволно Рей. — Денят е прекрасен, слънцето и чистият въздух ще ти се отразят добре.

За Кристи този следобед беше един от най-трудните през живота й. Нейната добросърдечна, умна свекърва беше само някакво свое бледо подобие и за Кристин беше безкрайно мъчение да гледа как си отива един обичан човек, тъй като не беше в състояние с нищо да й помогне.

Все едно какво й казваха Рей или Кристи, Майра сякаш не ги слушаше и отговаряше неизменно с някакъв спомен от детството. Когато Рей насочи вниманието й към една патица с красиво оперение, плуваща край тях, тя заразказва за кучето си, което бе имала като дете, и се разплака, щом стигна до смъртта му. Кристи сравни климата в Сан Диего с влагата в Чикаго и Майра я попита без всякаква връзка, дали някога й е разказвала, че е израсла в Тексас.

Беше вече четири часът, когато една сестра напомни на Рей, че е време за лекарството на Майра. Върнаха се мълчаливо в сградата. Малко след това приготвиха Майра за следобедна почивка и Рей и Кристи напуснаха санаториума.

На връщане и двамата бяха потънали в собствените си мисли. Кристи оглеждаше Рей крадешком. Съдейки по сериозната му физиономия, той се измъчваше с някакъв делови въпрос. Тя отмести поглед от него и си припомни отминалите часове.

— Мислех, че майка ти е разбрала, че съм се върнала в града — наруши най-сетне мълчанието. — Защо тогава моето посещение я изненада?

— Това беше миналата седмица — отвърна разсеяно Рей. — Тя просто е забравила.

Кристи кимна мълчаливо. Вярно бе, че паметта на Майра е отслабнала дори в плашеща степен. В разговора си с нея Рей беше проявил ангелска кротост и търпение. Жалко, че невинаги беше такъв, какъвто се представяше, когато майка му беше наблизо. Погледна суровия му профил и въздъхна.

Никои от тях не произнесе нито дума повече, докато колата не спря пред жилището на Кристи. Рей изключи мотора и се извърна към Кристи. Усмихна се неуверено.

— Има ли, макар и най-малък шанс да отидем довечера заедно да вечеряме, а след това да гледаме някой филм?

Тя се поколеба. След изминалата нощ й беше още по-трудно да потиска чувствата си. Беше се наслаждавала и на следобеда, прекаран заедно с него — трябваше да си признае това, колкото и да не й се щеше. Обаче успя да се овладее и да разсъди реалистично. Рей я беше използвал. Знаеше колко жесток можеше да бъде и не искаше да рискува повече. Не биваше да вярва и на самата себе си. Боеше се, че ще се поддаде отново на желанието си, щом се удаде такава възможност. Значи не трябваше да допуска да се стига дотам.

— Съжалявам, но имам среща — каза твърдо. „Колко ли още ще ми се налага да лъжа тази година“ — попита се с горчивина. — С един мой съсед — добави тя, когато забеляза изненадания му поглед.

Кристи се сбогува, слезе от мерцедеса и се отправи замислено към къщи. Тъкмо беше затворила вратата подир себе си и Фран почука.

— Чаках те… — каза тя задъхано, след като й отвори. — Имам един проблем и…

— Влез първо и седни — прекъсна Кристи развълнуваното момиче. — Не бързай толкова — тя въведе Фран в хола, настани я и седна насреща й. — Казвай сега какъв е проблемът ти.

Фран си пое дълбоко дъх и почна да обяснява.

— Някогашният съквартирант на Дони е в града по служба, за няколко дни. Казва се Брайън Гътри. Той е изключително мил, представителен, преуспяващ…

Тя изгледа Кристи с надежда в очите, сякаш очакваше да бъде вече разбрана, но Кристи премълча. Така че Фран продължи да разказва за Брайън и за работата му в някаква голяма рекламна агенция в Сан Франциско.

Проблемът е, че Дони и аз искахме да отидем тази вечер на джазов концерт в клуба. Толкова се радвах на този концерт! После ще има танци, нали е прекрасно? — попита Фран с грейнал поглед, но веднага след това усмивката й изчезна и отстъпи място на отчаянието. — Но Брайън не пожела да дойде с нас именно защото се танцува. Казва, че не искал да се чувства излишен, а Дони пък няма да тръгне, ако Брайън не ни придружи — тя млъкна и изхлипа. После продължи колебливо. — Така че трябва да намерим дама за Брайън. Момичетата, с които Брайън се срещаше по-рано тук, са вече или сгоден или омъжени, а моите приятелки, на които позвъних, отказаха, защото не го познават — Фран изгледа Кристи умолително. — Мислех си, че може би ще се съгласиш да дойдеш. Ти си отскоро в града и… — тя млъкна.

Кристи я погледна изненадано. Сякаш съдбата се намесваше в живота й и превръщаше лъжата в истина.

— Сигурно ме смяташ за луда, че те попитах — добави Фран отчаяно, когато Кристи не отговори.

— Не… — отвърна тихо тя. — Ще дойда с удоволствие на концерта. Радвам се, че ме покани.

Очите на Фран светнаха от облекчение. Тя изглеждаше колкото благодарна, толкова и изненадана.

— Няма да съжаляваш. Той е симпатично момче, съвсем като моя Дони.

След като обсъдиха подробностите, Фран си отиде, за да предаде на Дони добрата новина.

Кристи се зае от своя страна да се приготви за вечерта. В привидно безизходното й положение се беше появила искрица надежда. Може би сега щеше да успее да насочи вниманието си към някой друг. Ако този Брайън беше наистина толкова мил, както го бе описала Фран, животът й можеше в скоро време да вземе друга посока и тя щеше да успее да пропъди Рей ако не от ежедневието си, то поне от мислите си.

Извади копринения си костюм от гардероба. Късата пола със съблазнителната цепка отстрани беше най-подходяща за тази вечер. Беше твърдо решена да се възползва от случайността и да извлече максималното от нея.

 

 

Когато Кристи, Фран, Дони и Брайън седнаха в елегантната бална зала на Кънтри клуба, Кристи трябваше да признае, че по отношение на Брайън Фран съвсем не беше преувеличила. Изглеждаше превъзходно и беше отличен кавалер. Притежаваше всичко онова, за което една жена можеше да мечтае. Беше забавен, внимателен, интелигентен и очарователен. Когато концертът свърши и започнаха танците, тя установи, че освен това беше и добър танцьор. Но докато изброяваше наум предимствата му и се мъчеше да се убеди колко щастлива се чувства в компанията му, не изпитваше нищо друго, освен пустота. Тайно в себе си проклинаше Рей.

Изпращайки Кристи след бала, Брайън, застанал до вратата на дома й, каза:

— В близко време ще съм страшно зает. В Сан Диего ще дойда отново вероятно чак през август — за годишнината от сватбата на родителите ми. Тогава ще ти се обадя — без да дочака отговор, той я целуна леко по бузата, обърна се и тръгна към колата.

Кристи гледаше подире му почти виновно. После влезе в жилището си. Надяваше се Брайън да не позвъни. Той заслужаваше момиче, което наистина да го обича, беше жалко да го използва жена, която само иска чрез него да забрави един друг мъж.

На следващия ден Кристи закъсня за работа. Някакво автопроизшествие на аутобана, в което бяха замесени три превозни средства, я бе принудило да използва доста заобиколен път.

Когато най-сетне стигна в бюрото на Рей в „Ошънвю“, тя застина на мястото си, тъй като видя Сам да седи на писалището му.

— Тъкмо ви пишех бележка — каза той и стана от голямото кожено кресло. После хвърли листчето, което държеше в ръка, в кошчето за отпадъци — Рей не можа да ви дочака.

Кристи долови скрития упрек в гласа му, но нямаше абсолютно никакво желание да се оправдава пред него.

— Той ме помоли — продължи Сам, тъй като тя нищо не му отговори — да ви предам, че е заминал за санаториума, за да разговаря с лекаря, и че тази вечер ще закъснее — приближи се до Кристи, която продължаваше да стои на вратата. — Каза ми също, че ви е помолил да ми помогнете днес при сметките. Но мисля, че това не е…

— Идвам веднага при вас — прекъсна го студено Кристи.

Сам сви рамене и излезе.

Кристи погледна ядосано подире му. Не беше особена утеха, че и тя вътрешно се съпротивлява на съвместната им работа. Но за тази една година беше решила да върши всичко, което й се възлагаше. Встъпеше ли след това в правата си на наследница, щеше поне да има чувството, че е заслужила парите си.

Влезе в собствената си стая, остави дамската си чанта в най-горното чекмедже на бюрото и пое решително към „леговището на звяра“.

След като поработиха около час със Сам върху сметките за месеца, без да разменят нито една дума един с друг, Кристи реши да разбере веднъж завинаги дали той се отнася отрицателно към нея само защото я смята виновна за хаоса напоследък. Ако това беше така, щеше да му разкрие собственото си становище и да приключи с тази изнурителна студена война. Все пак предстояха й повече от единадесет месеца от нейната „една година“, а напрежението между нея и Рей и без това правеше работата й достатъчно трудна.

Докато проверяваше сметките на пералнята, Кристи мислеше напрегнато как да започне разговора по темата. Накрая реши да предприеме фронтална атака.

— Знам, че не ме обичате, Сам. Но не разбирам всъщност защо? — попита тя без заобикалки.

Той вдигна изненадано глава от сметачната машина.

— Мисля, че един честен въпрос заслужава и честен отговор — произнесе бавно. После продължи колебливо: — Това е само защото Пийт Райън ми беше добър приятел и… — Сам замълча.

Кристи сбърчи вежди и започна напрегнато да рови в паметта си. Пийт Райън? Дали не бе оня Пийт, който беше заместник на Кен; преди тя да поеме този пост?

— Жена му тъкмо беше родила второто си дете, когато Кен го изхвърли — продължи Сам с упрек в гласа. — Срокът за уволнението беше само една седмица и на Пийт не му беше посочена нито една причина.

— Не е вярно — Кристи поклати глава. — Пийт беше този, който е напуснал. Кен ме назначи само заради това.

— Кен ли ви го каза? — Сам я погледна в очите, сякаш в тях щеше да прочете истината. — Когато заговорих с Кен по този въпрос, той ми обясни, че вие сте държала да работите в управата — гласът му прозвуча изведнъж несигурно.

Кристи дълго го гледа недоумяващо. После произнесе твърдо:

— Моля ви, повярвайте ми, Сам, аз съвсем не исках тази работа. Кен ме уговори да работя за него, уверявайки ме, че му трябва човек, тъй като Пийт е напуснал — фигурата на Сам се разми пред очите й, които се напълниха със сълзи. — Признавам, застъпвах становището, че „Ошънвю“ трябва да предлага по-здравословна храна, но Кен беше този, който настояваше за промени.

Тя закри лицето си с ръце и отново поклати глава. Плачеше от яд към Кен, от съчувствие към Пийт и защото по-рано не бе имала смелостта да изясни проблема със Сам.

— Вярвам ви — каза най-сетне той.

Кристи свали ръце от лицето си и го погледна. Колебливата му усмивка беше красноречива. И той, изглежда, съжаляваше за всичко и беше видимо облекчен, че нещата са почивали всъщност самотна едно недоразумение.

— Работата няма да се свърши от само себе си — каза Сам рязко и се обърна отново към сметачната машина, сякаш му бяха неприятни всякакви прояви на чувства.

Час по-късно иззвъня телефонът. Бяха заработили почти като приятели. Старото недоверие, толкова дълго тегнало помежду им, беше като пометено.

Сам вдигна слушалката, а Кристи продължи да сверява цифрите, без да обръща внимание на разговора му. Вдигна очи едва когато Сам се обърна към нея.

— Мисис Матюс? Рей е, обажда се от санаториума. Тамошният лекар иска да разговаря с предишния домашен лекар на Майра, а Рей не може да се сети за името му — бръкна в горното чекмедже на бюрото си и извади един малък ключ. — Не затваряйте, ще отида веднага в кабинета му и ще проверя в личните му документи.

Когато Сам излезе от стаята, Кристи погледна слушалката върху бюрото пред себе си и изпита яд. Значи Сам беше неговият доверен човек, имащ достъп до личните му документи, а тя не! Не беше ли тя заместник-управител? Не означаваше ли това, че беше втора в йерархията? Не беше ли Сам неин подчинен? Наистина, беше тук едва от две седмици, но въпреки всичко!

Нервирана, тя насочи вниманието си отново към книжата. „Личните работи на Рей и без това не ме интересуват“ — каза си. Може би трябваше да се радва, че й спестяваха тази допълнителна задача.

Когато Сам се върна в канцеларията, ядът й не беше се изпарил въпреки всичките контрааргументи. Той върна ключа в чекмеджето, взе слушалката и даде желаната информация на Рей.

Когато свърши, се обърна към Кристи:

— Рей ме помоли да ви предам, че днес няма да идва.

Кристи кимна, без да вдигне глава. Тъкмо бяха приключили с работата, и телефонът иззвъня отново. Сам остави слушалката доста замислен.

— Беше Норм Кермър от Сан Франциско. Имат някакъв проблем с персонала. Рей трябва да му се обади незабавно. Ще се опитам да се свържа с него у дома му.

Той вече набираше номера на Рей, когато Кристи излезе от стаята.

 

 

Когато на следващия ден Кристи пристигна в ресторанта, не беше изненадана от съобщението на Сам, че Рей е отлетял за Сан Франциско.

— Каза, че ще ви се обади по-късно.

Кристи седна нерешително в кабинета си. Всъщност по това време трябваше да е долу в ресторанта, за да провери дали всичко е наред. От друга страна обаче, не искаше да пропусне обаждането на Рей.

Телефонът иззвъня след около половин час. Беше Рей и като чу гласа му, сърцето й неволно заби по-бързо.

— Имаме големи затруднения тук — съобщи й той. — Ще ми трябват навярно няколко дни, за да оправя всичко. Ако имаш някакви въпроси, обърни се към Сам. Той има и тукашния ми номер, ако се наложи да ме потърсиш за нещо неотложно.

„За нищо на света няма да му звъня“ — реши Кристи, когато Рей затвори, без да я попита поне как се чувства. Нищо лично, нищо приятно — беше й говорил само по делови въпроси.

Тази вечер беше много заета. Телефонът звънеше непрекъснато, трябваше да уреди и възникналите спорове сред персонала. Някой си мистър Адлър от рекламната агенция искаше да се види незабавно с Рей, за да обсъди една нова концепция. Като капак и Тони се втурна в канцеларията й съвсем извън себе си. В негодуванието си говореше така бързо и развълнувано, че на Кристи й беше трудно да го разбере. Най-сетне схвана, че имало съвсем малък запас от една рядка подправка, която му трябвала непременно за пълнените скариди. Току-що установил, че доставчикът изпратил някаква друга подправка, уж със същите качества.

Кристи се опита да го уговори да използва все пак получената подправка, но той категорично отказа и се успокои едва тогава, когато му обеща да намери друга фирма доставчик. Тъй като не можеше да запомни името на подправката, тя си преписа названието й от празното пакетче, което Тони беше донесъл.

След като главният готвач излезе от кабинета, Кристи извади телефонния указател и два часа напразно се опитва да открие доставчик, който да я има на склад. Накрая се отказа и започна да умува какво да прави. Да помоли ли Сам за съвет? Но какво можеше да направи той? Да позвъни на Рей! До неделя подправката щеше да стигне на Тони, а Рей щеше да се върне още в петък в Сан Диего. Реши да изчака дотогава и я включи във вече дългия списък за Рей.

Четвъртъкът беше изключително напрегнат. Трудностите започнаха още когато Кристи влезе в кабинета на Рей. Телефонът звънеше упорито и тя вдигна с въздишка слушалката. Беше Шейла.

— Днес не мога да дойда — заяви тя с пискливия си глас. — И за в бъдеще също — изкиска се глупаво. Докато Кристи мислеше какво й е станало, Шейла й заобяснява, че се обаждала от Лас Вегас, където тъкмо се оженила. Съпругът получил място при брат си в Портланд и те отивали там. — Предайте моля ви на Сам да изпрати последната заплата на майка ми. Адресът е в личната ми справка.

Беше прекъснала разговора още преди слисаната Кристи да успее да вмъкне и една дума. Дали да остави това на Сам? Не, и без това нямаше да може да помогне, в края на краищата той не можеше да се облече като келнерка! Да се обади ли на Рей? Но и това отхвърли незабавно. Нейна беше задачата да се справи с този проблем.

Побърза към съблекалните на момичетата и им съобщи за обаждането на Шейла.

— Можете ли да се справите за няколко дни без нея? — попита тя, обръщайки се към Пам.

Пам сбърчи чело.

— Бихме могли, ако трябваше да обслужваме само гостите във фоайето. Но както знаете, повечето клиенти в ресторанта предпочитат да получават и напитките си от бара. В такъв случай келнерите ни изпращат в залата, за да приемем поръчките.

— Ще ви бъда ли полезна, ако се включа и аз? — попита Кристи, водена от внезапен импулс. — Ако се окаже, че умея… — побърза тя да добави, когато осъзна, че може би само изглеждаше така лесно отстрани да носиш табла с пълни чаши, без да ги разлееш и без да изглеждаш смешен.

Пам се усмихна.

— Това ще е голяма помощ за нас — поколеба се, забелязвайки несигурността в погледа на Кристи. — И ние ще ви помагаме.

И го направиха. Докато й търсеха подходящо облекло и й помагаха при обличането, Пам й обясняваше в най-общи линии какво имаше да се върши.

— Хората, които идват тук, са претенциозни. Така че винаги трябва да си записвате как искат напитките си. Не се страхувайте да питате Бенджи, ако има нещо. Той е мило момче и е самото спокойствие.

— Ние трите ще поемем поръчките в ресторанта — вметна едно от момичетата. — Няма да ви се налага да се движите с пълните табли.

— Да, това е добра идея — потвърди Пам. — Във фоайето можете да поднасяте напитките отделно или само по няколко чаши.

— Все ще успеем да се оправим някак си — Кристи й се усмихна насила.

Оказа се много по-трудно, отколкото бе предполагала. Няколко пъти забравяше кой клиент какво питие си беше поръчал. После пък обърка записките си и някои напитки трябваше да се приготвят отново. За щастие клиентите бяха по-скоро развеселени, отколкото ядосани. Бенджи беше великолепен и й помагаше с всички сили. Когато му поръчаше уиски, забравила да попита госта, дали ще го пие чисто, със сода или с лед, той само я молеше да му посочи посетителя, който е направил поръчката. В повечето случаи ставаше дума за постоянни клиенти и Бенджи знаеше какви предпочитания имаха към питиетата си.

Мъчението най-сетне свърши и Кристи се обърна измъчено към Пам:

— Утре ще бъде по-добре, а и мистър Матюс ще се върне.

„Той ще съумее да оправи всичко и да намери заместник на Шейла“ — помисли си тя с надежда. Какъвто и да бе Рей, но в беда той винаги можеше да намери изход.

— Разбира се, че ще е по-добре — отвърна й Пам топло. — Вие сте добър приятел, Кристи.

Въпреки умората си Кристи успя да се усмихне с благодарност. Похвалата й подейства добре. Освен това беше доволна, че спечели Пам на своя страна, макар че имаше гузна съвест по отношение на лъжата за своя „дребен и плешив“ приятел.

Тъкмо се канеше да си тръгва, когато Рей позвъни.

— Ще се върна едва в неделя, Кристи — заяви той вместо поздрав. — Кажи на Сам. Някакви затруднения?

Ядосана, че отново разговаря само делово с нея. Кристи поведе борба сама със себе си дали да не се престори, че владее положението. После обаче разумът надделя над упоритостта:

— Имаме два големи проблема — отвърна му тя. — Не можем да получим специалната подправка на Тони за пълнените скариди. Звънях на всички възможни места, но никой не разполага с нея, а Тони има запаси само до неделя. Отказва категорично да я замени с каквото и да било друго. Държи се като разглезена примадона — добави неволно и съжали Тони, тъй като той трябваше сега да отнесе яда й, който не можеше да си изкара на Рей.

Рей са засмя тихо.

— Тони е само малко по-особен. Точно това го прави и такъв, какъвто е: гений. В кухнята е непобедим — Рей замълча за миг. — Нека да изкара до неделя с това, което има. Ще помоля Норм да осигури подправката и ще я донеса, като се върна. Как се казваше тя?

— Не мога да го изговоря — отвърна Кристи, ядосана, че пак трябва да си признае, че не може да се справи с нещо. — По-добре да диктувам по букви.

Рей бавно повтори думата.

— Окей. А какъв е вторият проблем?

Тя си пое дълбоко дъх, съвсем не въодушевена от перспективата за още три напрегнати дни, ако Рей не успееше да намери заместник на Шейла.

— Шейла напусна — Кристи въздъхна. — Без всякакво предварително предупреждение. Тази вечер се наложи да помагам. Да работя ли и следващите дни на нейно място?

— Няма да е необходимо — успокои я той. — Утре рано сутринта се обади в агенцията. Номерът е в тефтера ми — Рей й издиктува името. — Кажи им, че ни трябва незабавно опитна келнерка. Кажи им също, че я вземаме първо за една седмица и че ако е добра, ще бъде назначена за постоянно. И много благодаря за помощта, Кристи — добави нежно.

Умората и ядът й отлетяха, докато му предаваше и останалите съобщения.

Рей реши, че всичко друго може да почака до понеделник.

— Не се стеснявай да ми звъниш, ако се появят нови проблеми. До неделя.

После връзката прекъсна.

Кристи остави слушалката, извади телефонния номер на агенцията и реши да позвъни още утре сутринта от къщи.

Когато на следващия ден влезе в канцеларията си, кандидатката за мястото вече я очакваше. Момичето беше атрактивно, имаше червеникава коса и правеше приятно впечатление. След кратък разговор Кристи се убеди в способностите й и беше сигурна, че работата в „Ошънвю“ ще й допадне.

Облекчена, че всичко се беше уредило така безпроблемно, тя поведе момичето към съблекалнята, за да я представи на останалите.

— Това е Пола, тя ще замества Шейла през следващата седмица — Кристи се обърна към Пам, уверена, че Пола ще е в надеждни ръце при нея. — Моля ви, да й дадете облекло и да й обясните какво ще прави.

— Не се безпокойте, Кристи — каза Пам, видимо зарадвана, че й бяха поверили новото момиче. — Вземам я под своя закрила.

Кристи влезе в залата и след обиколката потърси Сам, за да му предаде, че Рей ще се върне едва в неделя. Малко по-късно съобщи на Тони в кухнята, че Рей ще донесе дефицитната подправка от Сан Франциско. Главният готвач й благодари, сияейки от щастие. Когато се върна в бюрото на Рей, тя записа някои съобщения, доволна, че сред тях нямаше нещо важно. Общо взето, вечерята беше спокойна.

 

 

Съботата също премина без особени събития. Сутринта срещна Фран в пералнята.

— Здравей, Кристи — поздрави тя. — Работното ни време е различно и почти не се виждаме, а не съм ти благодарила още за това, че миналия понеделник ми спаси живота. Ако не бях гледала концерта, щях да умра от мъка.

— Беше хубава вечер — отвърна с усмивка Кристи. — А що се отнася до Брайън, ти имаше пълно право. Той е наистина мило момче.

— И той спомена нещо подобно за теб — Фран се изкиска. — Естествено, че не каза „мило момиче“, но смята, че си наистина приятна дама. Ние четиримата пак би трябвало да излезем заедно някъде, когато дойде следващия път в Сан Диего.

„Това е в далечното бъдеще — каза си Кристи, — така че не е необходимо още отсега да си блъскам главата, да измислям причина за отказа си.“

Следобедът слезе при момичетата и Пам й съобщи, че Пола е работила много добре. Значи и този проблем беше окончателно решен.

По-късно, когато Кристи седеше заедно със Сам и спокойно преглеждаше книжата, тя беше доволна, че бе хванала бика право за рогата и беше решила загадката за неговото недружелюбно отношение. Въздъхна. Единственият й проблем засега се състоеше в това, да овладее чувствата си към Рей за през останалата част от годината.