Дороти Колет
Бъди мой блян (8)

VIII

На следващата сутрин Кристи срещна в банята една от съседките си.

— Вие сте новодомката, нали? — попита я приятелски пълничкото червенокосо момиче, докато пъхаше бельо в пералнята.

Тя потвърди с усмивка. Момичето включи машината и се приближи до Кристи, която тъкмо се канеше да слага прането си в центрофугата. Подаде й ръка.

— Казвам се Фран Харис, живея в 3 Б — когато се усмихна, на бузите й се появиха дълбоки трапчинки. — Днес имам рожден ден — продължи тя — и довечера ще празнуваме у моя приятел и семейството му.

— Кристин Матюс, живея в 3 Д — Кристи също усмихнато пое подадената ръка. Моите сърдечни поздравления!

Фран изпусна легена, който държеше, и се наведе да го вдигне.

— Обикновено не съм толкова притеснена — довери й Фран. — Това е само защото, макар че ходя вече шест месеца с Дони, все още не познавам родителите му. Ужасно се страхувам от тази вечер.

— Но защо? — Кристи погледна изненадано симпатичната девойка.

— Бащата на Дони завежда катедра по английски в университета, където е завършил и Дони — поясни Фран. — Аз имам само средно образование, а баща ми няма дори и такова. Той е дърводелец в едно строително предприятие. Е, не че не го уважавам — добави тя бързо, — но просто… Да де, нали знаете…

— Тези неща не са важни — отвърна Кристи решително. — Те ще те обикнат заради всичко онова, което и Дони обича у теб. Трябва само да бъдеш това, което си.

— Изглежда доста просто — каза усмихнато Фран. Ледът беше стопен и двете продължиха да си бъбрят още двайсетина минути. Фран се оказа продавачка при „Рейдърмакър“ — изискан дамски бутик. Когато прането беше готово, уговориха се скоро да си отидат на гости.

В жилището си Кристи поразмишлява още известно време за съседката си и стигна накрая до заключението, че наистина я харесва. Зарадва се на възможността да има истинска приятелка извън ресторанта. Това щеше да направи годината по-поносима.

 

 

Вечерта Кристи отново вечеря заедно с Рей в кабинета му и той използва случая да й напомни, че Сам ще изчислява заплатите.

— Малко е сложно с тези различни смени, часове, степени на заплащане. Има страшно много работа и тъй като събота вечер тук е винаги напрегнато, няма свободен човек, който да му помогне. Той сигурно ще е благодарен…

— Защо всъщност изчисленията трябва да се правят само в събота? — прекъсна го недоволно Кристи, която беше всичко друго, освен зарадвана от перспективата за предстоящите часове в компанията на този затворен, мрачен човек, който никога не я бе харесвал.

— Защото изплащаме заплатите в неделя — отвърна търпеливо Рей. — Така служителите могат в понеделник да внесат парите си в банката и изобщо да правят с тях каквото поискат — той се прокашляли, когато продължи да говори, гласът му прозвуча по оня начин, който всеки път караше Кристи блажено да потръпва. — Какво ще кажеш, ако след работа се поразходим малко по крайбрежието? — попита. — Чистият въздух ще ни се отрази добре и на двамата.

Застанала изведнъж нащрек, Кристи успя лесно да излъже:

— Обещах на една съседка да намина у тях довечера.

В този момент Ник, един от келнерите, влезе в стаята. Буташе пред себе си количка за сервиране, отрупана с най-различни десерти, и погледът му смутено се луташе между Рей и Кристи.

— Извинете, сър — започна той. — Грег ме помоли да ви предам, че мистър Галахър и съпругата му ви чакат във фоайето.

Рей кимна и хвърли салфетката на масата.

— Това е човекът от банката — каза, обръщайки се към Кристи и сви със съжаление рамене. — Продължавай сама, аз трябва да вървя — и с широки пружиниращи стъпки излезе от кабинета.

Ник прибра масата и остави Кристи сама в кабинета на Рей.

Тя си взе едно парче лимонов сладкиш и си помисли, че лъжите й щяха да станат излишни, когато се разнесеше слухът, че е обвързана. В следващия миг разбра изведнъж, че това нямаше да стане. Рей знаеше, че току-що пристигнала в Сан Диего. Времето беше твърде кратко, за да се запознае с някого и да се влюби. Колко глупаво от нейна страна да не предвиди по-рано!

Апетитът й се развали и Кристи върна обратно в чинията половината от сладкиша. Изсмя се сухо. Сега беше точно „в настроение“ за близко сътрудничество със Сам. Стана и тръгна към кабинета му.

Трябваше да се стегне много, за да не се обърне кръгом току пред вратата на Сам. Почука колебливо и влезе.

Сам почти не й обърна внимание и й показа само с нетърпелив жест къде да седне. Без да вдига поглед, побутна една папка към нея.

Говореха малко и когато се наложеше, то бе само за факти и цифри. Кристи оглеждаше Сам крадешком. „Всичко у него е слабо — помисли си тя, — носът му, дългите пръсти, които сякаш летяха по клавишите на сметачната машинка, дори гласът му!“ Тя погледна с въздишка към часовника и се приведе над следващата редица цифри. Тази работа имаше и своята добра страна: през това време нямаше да вижда Рей.

 

 

Кристи все още седеше пред закъснялата си неделна закуска, когато Фран почука на вратата й. Беше по пеньоар, имаше ролки в косата, а лицето й бе почервеняло от възбуда. Влезе, без да даде възможност на Кристи да каже каквото и да било.

— Току-що си измих косата — извини се тя и продължи с блеснали очи: — Не можах да изтърпя да не ти разкажа за снощната вечеря. Семейството на Дони е направо великолепно и…

— Ела в кухнята — прекъсна Кристи излиянията й. — Току-що сложих да се вари кафе.

— Не мога да остана дълго — каза Фран, когато двете седнаха пред чашите си. — Имам да върша още куп неща, и Дони ще мине да ме вземе по-късно. Исках само накратко да ти разкажа за снощи — вдигна лявата си ръка и я размаха пред лицето на Кристи. Шлифованият диамант улавяше слънчевите лъчи, влизащи през кухненския прозорец, и блестеше огнено.

— Прекрасен е! — възхити се Кристи. После се усмихна на Фран. — Трябва да е някакъв вирус. Едно момиче от „Ошънвю“ също получи вчера годежен пръстен. Определихте ли вече дата за сватбата?

— Нищо окончателно — отвърна Фран. — Вероятно ще се оженим някъде през есента.

Те постояха още малко заедно, разговаряха и пиха кафе. Изведнъж Фран вдигна показалеца си.

— Щях да забравя — извика и бръкна в джоба на пеньоара си. Подаде на Кристи малка керамична плочка. — Миналата нощ се отбихме и при моите родители, за да им покажа пръстена — тя замълча и се загледа мечтателно в пръстена на лявата си ръка, преди да продължи: — Сестра ми ми подари това нещо. Явно един доста дебел намек — Фран се засмя. — Или да предупреди Дони, преди да е станало твърде късно.

Кристи прочете надписа върху плочката на висок глас: „Блажени са хората, които знаят ред.“ Тя погледна въпросително съседката си.

— В жилището ми цари вечно някакъв хаос — обясни Фран, смеейки се. — Ако ми дойдеш на гости, ще се увериш в това, ще видиш, че не преувеличавам. Така, а сега е крайно време да си вървя. И без това достатъчно закъснях.

Когато си излезе, Кристи забеляза, че си беше забравила подаръка от сестра си. Погледът й се спря на часовника и видя, че е вече почти два. Реши после, когато тръгне за работа, да се отбие при Фран да й занесе плочката.

Когато обаче малко по-късно излезе от дома, беше толкова заета в мислите си с проблема, как да издържи третия работен ден с Рей, че я забрави върху кухненската маса.

В ресторанта цареше високо напрежение и Кристи беше изцяло заета с приготовленията за вечерта. Направи оглед на залата, видя, че една от вазите е счупена и я подмени с нова от склада. Раздаде чековете със заплатите и докато разговаряше с момичетата и дискретно оглеждаше облеклото им, установи с облекчение, че Пам вече не се държеше така враждебно с нея.

Кристи беше в добро настроение. Не се чувстваше съвсем безполезна сред всички останали забързани служители и имаше един враг по-малко — две неща, които считаше за свой личен успех. Приповдигнатото й настроение обаче се помрачи леко, когато седна да вечеря с Рей, защото той й напомни за ежеседмичните си визити при майка си. А утре пак бе ден за посещение.

— Мама знае, че си тук, Кристи — каза сякаш между другото Рей. — Не би ли изявила желание утре да дойдеш с мен? Тя наистина много ще се зарадва да те види отново — добави умолително.

Кристи се поколеба. Съвсем беше забравила за Майра. Много й се щеше да види милата дребна старица, която беше обичала и от която се беше възхищавала, но перспективата да прекара целия ден с Рей бе всичко друго, но не и радостна. Въпреки това имаше чувството, че не би могла да откаже на молбата му да го придружи.

Тя се насили да отговори:

— Бих дошла с удоволствие — рече и дори успя слабо да се усмихне.

— Радвам се! — чертите на Рей се отпуснаха. — Добре ли е да мина да те взема към единадесет? По пътя бихме могли да хапнем, знам един добър ресторант, ако обичаш мексиканската кухня.

— Добре… — отвърна Кристи, примирена със съдбата си. — Ще бъда готова в единадесет.

Тъкмо бяха почнали да ядат десерта си, когато Грег Халстед помоли Рей по уредбата да слезе на рецепцията, тъй като имало проблеми с резервацията на масите. Кристи повече не го видя тази вечер.

Но странно защо тя трябваше да се насили да бъде доволна от това обстоятелство. Реши да отклони мислите си с работа. Отбелязваше различни телефонни обаждания и печата някои писма, които Рей беше подготвил. Между тях и едно до рибната компания във връзка с доставката на развалени скариди и друго до рекламната агенция, на която Рей беше възложил да подготви клип за телевизията. После се зае с шкафа за документацията, където цареше истински хаос.

След края на работния ден Рей отиде в канцеларията на Сам и Кристи се възползва от възможността да си тръгне за вкъщи, без да срещне никого от двамата.

Когато Кристи влезе в квартирата си, първо се отправи към кухнята, за да сложи кафето. На масата видя плакетата на Фран и твърдо реши да й я върне още на следващата сутрин. В малкото жилище беше потискащо горещо и Кристи тръгна към душа, независимо от късния, час.

Беше вече след полунощ, когато излезе от банята и чу почукване на вратата. Мислейки, че е Фран, която идва да си вземе подаръка от сестра си, Кристи набързо се уви в хавлия, взе плакетата от кухнята и изтича да отвори.

Замръзна на мястото си. Не беше нейната нова приятелка, а Рей. Кристи беше така изплашена, че не можеше да мисли трезво.

Плакетата се плъзна от ръката й. Опита се да я улови, но не успя и подаръкът на Фран се разби на парчета. Но това не бе най-лошото. От рязкото движение хавлията се беше разхлабила, тъй като Кристи само леко я бе вързала над гърдите си, и падна на пода.

Дъхът й замря. Рей я гледаше втренчено. „Трябва да е някакъв кошмарен сън — помисли си зашеметена Кристи, — това просто не може да бъде!“

Рей бавно се приведе и вдигна хавлията.

— Ти зъзнеш — каза той тихо и с тон, сякаш говори на уплашено дете.

Кристи се остави да я загърне в хавлията и да я прегърне. Ако досега мисълта й беше като парализирана, в този момент всичко й се завъртя вихрено. Тя все още не беше способна да реагира по някакъв начин. Топлината на тялото му проникваше през кърпата и Кристи се сгуши в него.

Щракването на затваряща се врата й подейства отрезвяващо и тя се измъкна от прегръдката на Рей. Окончателно ли беше полудяла? Какво ставаше с нея, защо му позволяваше всичко това и не го изхвърляше навън? Отговорът на въпросите й беше прекалено добре известен…

Още от първия миг бе копняла за прегръдката на Рей. Най-сетне тя призна пред себе си, че той я беше пленил от самото начало. Само обстоятелствата бяха попречили навремето те да се сближат. В края на краищата, тя беше женена за брат му, който не пропускаше и най-малката възможност да го очерни.

Тогава се чувстваше привлечена от Кен, тъй като и той беше толкова самотен, както и тя. Твърде късно беше разбрала, че съжалението не може да замени любовта. Кен беше така оплетен в комплексите си за малоценност, че не можеше да й даде това, за което толкова бе копняла. И тя не бе в състояние да отвръща на нежностите на Кен, защото в негово лице виждаше по-скоро брат, когото трябваше да закриля.

А сега стоеше полугола пред мъжа, чиято близост я бе смутила още от първия миг. Потръпна, когато в очите му се появи израз на нескрито желание.

— Най-добре е да си вървиш… — каза дрезгаво, мъчейки се отчаяно да се пребори със собствения си копнеж, но битката й беше загубена от самото начало.

— Кристи… — прошепна Рей задъхано. — Знаеш, че винаги съм те желал. И на времето ти успяваше също толкова малко да се съпротивляваш на чувствата си, колкото и сега. Обичах Кен искрено. Беше ми брат! Но той е мъртъв. Ще стъпчеш ли собственото си щастие от чувство за лоялност към един мъртвец — към един мъж, когото никога не си обичала истински?

Кристи не отговори. В мислите си навярно бе някъде далеч и Рей не беше сигурен дали изобщо го е чула. Той напразно се мъчеше да разбере какво става с нея.

Външният вид на Кристи беше в рязък контраст с чувствата, които се сменяха с бясно темпо в душата й. Винаги бе вярвала в понятия като честност, морал и почтеност, а ето че сега един мъж разклащаше всичките й устои. Но какво значеха в крайна сметка убежденията, когато ставаше дума за смелостта да вземеш решение сам за себе си?

Кристи погледна Рей в очите и внезапно разбра, че няма сили да се съпротивлява повече на могъщия си копнеж по него. Рей я желаеше, тя също го желаеше — това беше важното.

На Рей не му бе убягнала вътрешната й борба и той си отдъхна, когато прочете решението в очите й и разбра, че любовта беше победила.

Внимателно я притегли в обятията си, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята, където нежно я положи върху леглото.

Развърза хавлията, която Кристи продължаваше конвулсивно да стиска, и я целуна нежно. Погали мокрите кичури, паднали върху лицето й и очерта линията на веждите й. Ръката му бавно мина по цялото й тяло, докосвайки го ефирно, докато усети, че тя се отпусна.

— Кристи, обичам те и досега не съм копнял така за никоя жена… — прошепна й.

Кристи го съзерцава известно време, после вдигна ръце и разкопча неуверено копчетата на ризата му. Рей стана и се съблече, без да я изпуска от очи. Захвърли дрехите си на пода, после легна бавно до нея, сякаш да не развали магията на мига. Кристи усещаше топлината на тялото му, чувстваше здравите му мускули и вдишваше мъжкия мирис на кожата му. Тя се сгуши до него, забравяйки скрупулите си. Дишаше тежко. Парливото желание заплашваше да я изгори в пламъците си.

Рей обгърна с длан гръдта й, нежно я помилва и целуна. Кристи простена и обви ръце около врата му. Той зарови лице във влажната й коса и я привлече толкова плътно към себе си, че тя почти болезнено почувства възбудата му. Рей настойчиво галеше гърдите й, корема, бедрата. Кристи, потръпвайки при докосванията му, се притискаше към него.

Прекалено дълго беше копняла за този мъж, единствен, който можеше да събуди и удовлетвори желанието й.

Тя простена. Допирът на опитните му ръце караше по тялото й да пробягват блажени тръпки.

— Рей… — шепнеше безпаметно.

Неспособна да обуздава повече желанието си, Кристи го привлече към себе си и тихичко извика, когато той последва нямата й молба. Потните им тела сякаш се споиха в едно. Кристи бе пометена от вълната на непознати досега усещания, потъвайки във водовъртежа на необуздана страст. Когато достигна кулминацията, тя чу сякаш отдалеч как Рей също простена, мълвейки името й.

Доста по-късно Кристи заспа изтощена в прегръдките му.

Когато се събуди на следващата сутрин, в първия миг си помисли, че е сънувала някакъв вълшебен сън. После видя бележка на възглавницата до себе си и рязко се изправи. Изведнъж се разсъни.

Не бе сънувала! „Какво направих?!“ Беше попаднала в клопката, както толкова други преди нея. „Какво ми стана!“ Но тайно в себе си осъзнаваше, че през тази нощ за първи път в живота си позна истинската любов. Рей й беше показал, че не е фригидна, както тайно се опасяваше.

Тя посегна към бележката.

„Кристи, не забравяй, че ще ходим при мама. Ще те взема, както се уговорихме, в единайсет часа.

Рей.“

Не звучеше твърде нежно. Беше си въобразявала… Какво всъщност бе очаквала от мъж като Рей? Че ще се ожени за нея след първата нощ? Нарече се глупачка и стана, за да се приготви за посещението си при Майра.

Трябваше да се държи с Рей така, сякаш нищо не е станало, че тази нощ не означава нищо за нея. С гневна решителност влезе в банята и напълни ваната с гореща вода.