Дороти Колет
Бъди мой блян (7)

VII

На следващата сутрин Кристи стана рано, поръча си каничка кафе в стаята и след това се отправи на път със списъка от обяви за жилища. Знаеше точно какво иска: малък апартамент, прилично мебелиран, в порядъчен жилищен квартал, не прекомерно скъп, в който да може веднага да се нанесе. Беше вече късен следобед, когато най-сетне успя да намери нещо подходящо.

Докато вечеряше в ресторанта на хотела, тя си направи и списък на нещата, които най-неотложно й бяха необходими: кухненски принадлежности, кърпи и спално бельо в достатъчно количество за една година.

Когато влезе в стаята, позвъни телефонът. Беше Рей, за да се осведоми дали си е намерила жилище.

— Намерих — отвърна тя сухо. — Но ще се нанеса едва утре — побърза да добави — и ще се възползвам от следващите три дена, за да се обзаведа.

— Естествено — каза Рей. — Няма проблеми. Обаждам ти се само защото ми трябват адресът и телефонният ти номер за служебната справка.

Кристи му съобщи с облекчение новия си адрес.

— Телефонната компания в момента е претоварена. Ще включат телефона едва след няколко дена.

— Не е страшно. Можеш да ми дадеш номера и по-нататък. Исках също така да разбера как се оправяш с новата си кола и изобщо как се чувстваш. Обади ми се, ако мога да направя нещо за теб.

— Няма нищо, което би могъл да направиш за мен — увери го Кристи малко припряно. — До петък сигурно ще съм уредила всичко така, че да мога да започна работа.

Предателското й сърце биеше като лудо, когато остави слушалката. Мислите й се объркаха. Защо трябваше да е така дяволски мил към нея! Сигурно изобщо не подозираше, че тя знае какво е причинил на Кен. „Сега аз съм на ход“ — бе казал той и я беше погледнал с неразгадаем израз в очите. Възможно ли беше навремето, при венчавката й с Кен, когато с Рей се бяха срещнали за първи път, Кристи да не си беше само въобразила, че той я погледна с възхита, дори с желание? И той ли беше усетил същия трепет, както и тя? Ако беше така, дали не беше отстранил Кен от пътя си, за да заеме неговото място?

Та нали Рей не би могъл и да предполага, че тя ще изчезне безследно. Беше оказал помощ на Мистър Прайс в издирването й. „Накара ни доста да се полутаме, докато те открием.“ „Нас“ — него и Прайс! Беше сътрудничил на адвоката, следователно можеше да се приеме, че през цялото време е знаел за забележката в завещанието на Кен. Странно, защо Кен никога не беше й споменавал за такова условие… А може би бе направил допълнението едва когато е загубил доверие в нея?

Кристи тръсна нетърпеливо глава и си каза, че сега това вече няма значение. Единственото, което важеше в настоящия момент, е, че Рей, е знаел за допълнението и възнамеряваше да използва обстоятелствата в своя изгода, независимо в какво се изразяваше тази изгода!

Тя решително обърна гръб на телефона и престана да обръща внимание на разтуптяното си сърце. Дори и да прекараше тук една година с Рей, независимо колко силно се чувстваше привлечена от него, тя щеше да обуздава чувствата си.

Не трябваше да забравя, че Рей невинаги е бил така очарователен и предразположен… Беше го опознала откъм бруталната му страна и просто нямаше да допусне да забрави и за секунда, какво беше сторил на родния си брат. Разбира се, щеше да се държи учтиво с Рей, но същевременно винаги щеше да се старае отношението й да бъде чисто делово.

 

 

Първото нещо, което Кристи видя, когато на следващия ден прекрачи прага на новото си жилище, беше една огромна кошница с нарциси, поставена върху масичката. Тя изненадано остави багажа и покупките си на земята, прекоси стаята и прочете с любопитство картичката, пъхната сред цветята.

„Добре дошла у дома, Кристи.“

Нямаше подпис, но Кристи позна почерка на Рей, тъй като в миналото често го беше виждала върху разпорежданията, адресирани до Кен. В първия момент усети топлота и се зарадва на приятния жест. В следващия миг обаче си спомни какъв беше той всъщност. Беше убедена, че това негово внимание има единствената цел да я спечели. Тя решително прогони Рей от мислите си и се зае да разопакова нещата си.

Когато обаче след един час се появи служител от телефонната компания, за да включи апарата й, тя пак беше принудена да си спомни за него.

— Имате късмет, че идвам сега — заяви техникът. — Щяхте да сте на ред едва след няколко дена. В края на краищата, винаги е добре да се познават влиятелни хора. Къде да поставя апарата, мис?

Нямаше нужда да пита кой е този „влиятелен човек“. Без съмнение това беше работа на Рей. Кристи се бореше с чувството си на благодарност за тази специална услуга. „Е добре — каза си тя — Той е умен. Знае как да спечели другите. Нищо странно, че има такъв успех — и нищо странно, че Кен го мразеше така ожесточено. Беше изпитал безскрупулността на брат си върху собствения си гръб.“

— В спалнята — отвърна на въпроса на служителя. — Елате, ще ви покажа точно мястото.

След като апаратът беше поставен и техникът си замина, Кристи се поколеба и реши да не звъни на Рей, за да му съобщи телефонния си номер и да му благодари за помощта. Но поне първото се оказа излишно, както установи вечерта. Когато телефонът звънна и тя чу гласа на Рей, сви ядосано вежди. Разбира се. Можеше, всъщност, да се сети, че вече знае телефонния й номер. В края на краищата, нали самият той се бе погрижил да я включат още същия ден.

— Ало, Кристи, исках само да попитам дали бих могъл утре на път за ресторанта да се отбия за малко при теб, за да видя жилището ти — попита Рей безгрижно.

— Съжалявам — отвърна Кристи колкото е възможно по-студено. — Целия ден ще бъда навън. Имам да уреждам още много неща.

Той не й даде възможност да му благодари за цветята и телефона и каза привидно равнодушно:

— Друг път тогава. Надявам се, че ще успееш да наминеш в ресторанта в четвъртък следобед, за да те запозная с персонала. В петък е доста напрегнато и в подобна вечер трудно бих могъл да отговоря на въпросите, които евентуално би имала към мен. А четвъртъкът е сравнително спокоен ден.

Тя се поколеба. Рей се беше съгласил да започне работа в петък. Но той беше шефът и трябваше да свикне с мисълта, че ще прави това, което й нареди.

— Ще бъда там — отвърна му кратко.

„Остава ми поне целият утрешен ден“ — помисли си Кристи, след като остави слушалката. Трябваше да напазарува и да оправи кухнята поне дотолкова, че да може да готви в нея. Освен това, до четвъртък следобед оставаше още толкова време — какво има да се тревожи още отсега за следващата си среща с Рей…

Когато в четири часа следобед в четвъртък Кристи зави към паркинга за служителите на „Ошънвю“, той беше вече почти пълен. Както си спомняше, по това време всички бяха заети с подготовката за отваряне на заведението в пет часа.

Тя почука й един едър хубав мъж в смокинг й отвори служебния вход.

— Аз съм Кристин Матюс — представи му се. — Мистър Матюс ме очаква.

Мъжът любезно я покани да влезе.

— Веднага ще уведомя мистър Матюс за вашето идване.

Кристи го последва във фоайето. Тъкмо се канеше да натисне едно копче на уредбата, когато Рей излезе от кабинета си и се отправи усмихнат към нея.

— Това е Грег Халстед, новият ни администратор — представи й той мъжа, който я бе посрещнал. — А това е снаха ми, мисис Кенет Матюс — новият ни заместник-управител.

След като си размениха няколко думи на вежливост, двамата мъже разгледаха предварителните резервации за предстоящата вечер. Кристи престана да следи разговора им и се огледа.

След ремонта ресторантът изглеждаше също както през онази първа вечер, когато беше влязла в него, придружена от Кен. Тя усети някаква носталгия у себе си. Огромният аквариум пак се намираше по средата на огромната зала, келнери в синьо облекло застилаха масите, приглушена светлина създаваше приятна атмосфера. Накратко, старата сдържана елегантност отново се беше върнала тук.

Рей сложи ръка на рамото й и Кристи се отърси от унеса си.

— Ела, ще те представя и на останалите.

По време на обиколката Кристи не можа да запомни многото имена и лица. Това, което изникна в съзнанието й, бяха спомените. В залата за коктейли например, където Бенджи — новият барман — делово лъскаше своето царство, настройването на струнните инструменти я накара да спре за миг. А в огромната кухня, в която Тони — брадатият главен готвач — даваше кратки нареждания на своите подчинени, миризмите болезнено й напомниха за вкусните, но тежки ястия, които тя и Кен бяха зачеркнали от листа с менюто.

— С Тони сполучихме наистина извънредно много. Той е гениален — сподели Рей.

Докато вървяха по коридора, от една кабина за преобличане излезе симпатична брюнетка, която кокетно му се усмихна.

— Това е Пам Харис, Кристи — представи я той. — Тя е най-новото ни завоевание и работи в бара — Рей отвърна приятелски на усмивката на Пам. — А това е мисис Кенет Матюс, снаха ми. Ще ми помага й ще се грижи за вас в бъдеще.

Изразът на копнеж в очите на младата жена, когато погледна Рей, не можеше да не се забележи. Тя огледа Кристи със студен, недоверчив бърз поглед, приветства я обаче за добре дошла с медено гласче. „Още един враг“ — помисли си Кристи, докато се усмихваше на момичето. Но враждебността й беше понятна в този момент. Тази Пам Харис сигурно беше още една от поредните жертви на Рей и виждаше съперница в нея. Само ако знаеше!

— Освен Пам тук работят още три момичета — продължи Рей, когато брюнетката се отдалечи с горди крачки към бара. — Навярно се преобличат сега, но ще се запознаеш с тях утре.

— Трябва ли да ги контролирам? — попита Кристи и изобщо не се надяваше да чуе „не“ в отговор.

— Трябва само да следиш облеклото им да е чисто и наред. Освен това, ще водиш отчетност за отработените часове и ще проверяваш от време на време дали си вършат добре работата.

Рей тъкмо отваряше вратата към кабинета си, когато Сам забърза към тях.

— Току-що говорих с Лейбърман за предложеното допълнение към обявата ни в „Стар“ — каза, обръщайки се към Рей. — Ще наминел утре вечер, за да разговаря с вас. Би искал… — той млъкна и изразът на лицето му се промени мигновено, когато позна Кристи. — Мисис Матюс — усмихна се студено. — Хубаво е, че сте отново при нас — гласът му беше вежлив, но светлите очи гледаха враждебно и показваха, че не е искрен.

Кристи успя да овладее неприятните тръпки.

— Благодаря, Сам. Аз също се радвам да се върна отново тук — отвърна сухо.

— Значи Лейбърман ще бъде тук за вечеря? — попита Рей Сам.

Кристи насочи вниманието си към кабинета на Рей. Към кабинета, който някога беше на Кен. И в непосредствено съседство щеше да се намира отново и нейното писалище. Точно както някога, и все пак… така различно.

Внезапно Кристи усети ръката на Рей върху своята и трепна. Обърна се и видя, че Сам се прибира в кабинета си.

— Тук нищо не е променяно — каза меко Рей, когато я въведе в стаята.

Това беше така. Помещението излъчваше същото спокойствие, както и по-рано. Масичката, столовете, барчето, голямото писалище, шкафът за документите — всичко беше непроменено.

— Все пак виждам нещо ново — Кристи разгледа допълнението към шкафа. — Даже с катинар — установи тя изненадано. — Мислех, че парите се съхраняват в сейфа на Сам.

— Разбира се — Рей й предложи един от столовете. — Тук не съхранявам пари, а някои лични документи — той погледна часовника си. — Имаме време още за един аперитив, преди Тони да поднесе вечерята. Какво ще пиеш, Кристи?

— Същото, каквото и ти — отвърна му разсеяно. Оглеждаше стария си кабинет през прозореца и се питаше кой ли е работил последните месеци в него. — А какво ще стане с досегашния заместник?

Рей отговори едва когато приготви питиетата и й подаде едно мартини:

— Държах мястото свободно за теб, Кристи.

— Означава ли това, че си вършил сам цялата работа? — попита тя недоверчиво.

— Сам работеше като луд. Помагаше при новите назначения и ме заместваше, когато трябваше да отида в Сан Франциско да контролирам нещата и там — Рей въздъхна. — Без Сам не бих се справил. Той беше… незаменим.

Кристи нервно се въртеше на стола, отпивайки от чашата си. Внезапно изпита усещането, че не си е на мястото. Беше ли дорасла за задачите, които я чакаха тук? Всичко бе вървяло отлично в нейно отсъствие, а сега Рей трябваше да се примири с нейното участие заради тази глупава клауза в завещанието на Кен. Какво изобщо можеше да върши? Когато работеше за и с Кен в тази канцелария, беше имала единствената задача да му помага при съставянето на нови рецепти. Това, от което имаше представа, беше съставянето на меню за диетично хранене, само че с тези си знания не би могла да върши кой знае какво в изискан ресторант като „Ошънвю“ — както впрочем веднъж вече се бе установило. Какво търсеше тук?

Кристи си пое дълбоко дъх, щеше да тича, нали точно поради тази причина се намираше днес на това място.

— Какво друго, освен наглеждането на момичетата влиза още в задълженията ми?

Рей й се усмихна.

— Нищо, което не би могла да вършиш, Кристи — тя премълча и той продължи: — Трябва само да обикаляш и да проверяваш дали всичко е наред, преди да отворим заведението — масите, цветята, приборите. Ако нещо е повредено, трябва да се погрижиш някой да го подмени. А освен това… — Рей спря, за да отпие глътка — освен това трябва да уреждаш споровете сред персонала и да приемаш оплакванията. Когато отсъствам, ще записваш обажданията по телефона и ще ме държиш в течение. Тогава ще поемаш и задължението да посрещаш гостите и да се стараеш нищо да не им липсва. Така, вече почти привърших.

— Като те слушам, не изглежда толкова трудно — отвърна Кристи. — Но съвсем определено тези задължения по никакъв начин не оправдават заплатата, която ще получавам!

— Да не би да се каниш да се оплакваш от многото пари? — Рей се засмя закачливо. — Би било нещо ново, но почакай, докато ти кажа и последната си молба. Ще ти бъда задължен, ако помагаш веднъж седмично на Сам при изчисляването на заплатите и веднъж в месеца в деловодителската му работа.

Тя потръпна при мисълта да работи заедно със Сам, но се помъчи да прикрие неувереността си.

— Ще се постарая, доколкото мога — каза тихо.

— Скоро ще се адаптираш към обстановката — успокои я приятелски Рей. — Не бързай, има време.

В този момент на вратата се почука, тя се отвори и внесоха вечерята им. Един съблазнителен аромат подразни носа на Кристи. Едва сега забеляза колко бе изгладняла.

След като сервитьорът подреди масата им и излезе, двамата останаха сами. Това обстоятелство накара Кристи отново да потръпне, без да може да потисне усещането си.

— Навярно все още си спомняш, че вечеряме рано, за да сме готови, когато пристигнат първите клиенти — Рей й се усмихна извинително. — Надявам се, че няма да ти е трудно да се пренастроиш.

Да, тя си спомняше, и докато той пълнеше чиниите с „плодовете на морето а ла Алфредо“ от димящите съдове, Кристи посегна към кацата с вино. „Може би — помисли си — няма да е толкова нетърпимо да се работи заедно с него, колкото се опасявах.“ Тя още веднъж реши да вложи всичко от себе си през тази една година.

Когато на следващия ден следобед Кристи пристигна в ресторанта, Рей имаше среща с мистър Лейбърман в бюрото си. Кристи се помъчи да пропъди чувството си на разочарование, че няма да се срещне с Рей, и влезе в залата. Попита келнерите, дали всичко е наред, и прегледа списъка с резервациите.

При нея дойде Пам.

— Мистър Матюс ме помоли да ви представя останалите момичета — гласът й беше леденостуден и пълен с неприязън.

Вървейки подире и към кабинките за преобличане, Кристи си мислеше, че съвсем не й е нужен още един враг, освен Сам. По някакъв начин трябваше да спечели симпатиите на Пам. Поне в този случай знаеше къде се криеше проблемът. Но никога не беше успяла да разбере на какво се дължи антипатията на Сам.

Когато Пам и Кристи влязоха в помещението за преобличане, всички тъкмо бяха наобиколили симпатична блондинка.

— Шейла се е сгодила вчера — обясни с усмивка едно от момичетата на Кристи. — Покажи пръстена си на мисис Матюс, Шейла.

Момичето се изчерви и подаде лявата си ръка. На пръста й блестеше малък диамант.

— Не е голям, но означава всичко за мен — гласът й трепереше от вълнение. — Знам, че Лари никога няма да стане богат, но това не ме интересува, аз го обичам.

Изведнъж Кристи разбра какво трябва да направи по отношение на проблема си с Пам Харис.

— Знам много добре как се чувствате — каза тя. — Говори се, че младите момичета се влюбват само в представителни, красиви и най-вече богати мъже, но това са глупости. Мъжът на моите мечти е дребен, по-нисък от мен и е всичко друго, освен красив. Дори има лека плешивина — Кристи сви рамене. — Той никога няма да печели много, но аз искам него и никой друг — довърши тя лъжата си.

С крайчеца на очите си видя пълния с разбиране поглед на Шейла, изненаданите физиономии на останалите и… облекчението на Пам.

Когато излязоха от съблекалнята, Пам й се усмихна дружелюбно и Кристи се зарадва, че успя така бързо да се справи. Надяваше се, че слухът, който току-що пусна, ще стигне и до Рей. Тя дори си поигра с мисълта да си купи пръстен с фалшив диамант — толкова изкусно направен, че да мине за истински. Така щеше да може с един куршум да убие два заека — да убеди Пам окончателно, че не и е съперница и да предотврати всякакви опити за сближение от страна на Рей.

Тази вечер ресторантът беше пълен и Кристи не можа да го види за по-продължително време. Той ходеше от маса на маса и изглежда познаваше лично всеки посетител. Тъй като нямаше какво друго да прави, тя използва случая да подреди наново бюрото си. Работата й доставяше радост, но само докато се сети, че на следващата вечер трябваше да помага на Сам при изготвяне на сметките.