Дороти Колет
Бъди мой блян (5)

V

Кристи и Кен решиха да се оженят през август. Поради здравословното състояние на Майра венчавката трябваше да се състои в тесен кръг в къщата, която в бъдеще предстоеше да стане дом и за Кристи.

Когато Кристи се огледа с възхита в огледалото, облечена в булчинската си рокля с цвят на слонова кост, и настроението й се повдигна още повече, след като Кен й съобщи, че ще прекарат уикенда си в Сейнт Томас; тя можа да приеме съвсем спокойно дори и новината, че Рей все пак ще дойде за тържеството.

Кристи беше убедена, че нищо и никой не бе в състояние да помрачи най-хубавия ден в живота й.

Тази убеденост обаче заплашително се разклати, когато видя Рей за пръв път — и то точно след като с Кен се бяха врекли един на друг. Рей застана изведнъж пред нея и я погледна от височината на своя ръст с изненада в тъмните си очи. Приведе се и я целуна.

— Значи ти си новата ми сестра — произнесе той тихо.

Още дълго, след като той се бе отдръпнал, тя усещаше топлината на устните му върху своите. Тръпчивият мъжки аромат на кожата му и звукът на дълбокия му дрезгав глас прогониха всичко останало и Кристи усети, че по тялото й пробягаха непознати досега тръпки. Сякаш в мъгла тя видя как Рей стисна ръката на Кен и мисълта, че с Кен никога не беше изпитвала нищо подобно на това, което изпита при беглата целувка на Рей, я прониза като удар от електрически ток.

Рей се отдалечи, за да размени няколко думи с някакъв гост, и Кристи се загледа замислено подире му. Кен я изтръгна от вцепенението й и я поведе към майка си.

— Видях — прошепна й той — как те гледаше. Имаш късмет, че вече си женена за мен, иначе щеше да те сложи в списъка си.

Тя забеляза доволната му усмивка и разбра, че се гордееше с нея.

— Толкова съм щастлива, скъпи — каза му нежно. Когато Кен стисна още по-силно ръката й, тя изпита срам и същевременно облекчение, че не бе забелязал какво впечатление й беше направил Рей.

Причината тази нощ да не може да отвърне на нежностите на Кен бе, че се мъчеше с всички сили да прогони объркващите я мисли за Рей. Успокои я фактът, че Кен сякаш не забелязваше липсата на страст у нея и през следващите нощи.

Споменът за Рей избледня. Беше изцяло заета да подрежда новия си дом и да помага на Кен при съставянето на новото меню, тъй че й оставаше малко време за притесняващи я мисли. Всички в „Ошънвю“ я приеха като „съпруга на собственика“ — отнасяха се любезно и с подобаващ респект към нея; всички, с изключение на Сам Уинзлоу — дясната ръка на Кен, който по непонятни причини се държеше крайно недружелюбно. Кристи си блъскаше главата над въпроса, защо Сам е толкова враждебно настроен. Може би й се сърдеше заради нововъведенията в менюто, чиято последица бе загубата на обичайната клиентела. Не знаеше как да му обясни, че тя наистина се беше оплакала, задето всички ястия са толкова тежки, но че Кен беше все пак този, който държеше непременно да промени всичко. Тъй като не искаше да напада в гръб мъжа си, тя премълча, още повече че не беше наясно дали изобщо промените са причина за отрицателното отношение на Сам към нея. С Кен не можеше да разговаря за това. Когато веднъж се бе опитала, той махна само отегчено с ръка. Изобщо Кен често се отнасяше към Кристи с равнодушие, което я плашеше. Тя полагаше всички усилия да направи всичко така, както той го желае, но това сякаш не й се удаваше. Казваше си отново и отново, че щастливият брак не е дар от небето, а трябва да се извоюва. Движения нагоре и надолу бяха неизбежни при всяко партньорство.

Остана разочарована, когато една нощ заговори на Кен за деца и той й отвърна рязко:

— Не и преди да имаме собствен дом.

Все пак му беше благодарна, че успяваше да я успокои във връзка с непрестанно растящите загуби на ресторанта.

— Това е само един временен лош момент — обичайният преходен период. Досегашните постоянни посетители си отиват и трябва да привлечем вниманието на нов кръг клиенти. Ресторантът в Сан Франциско ще покрие загубите ни — повтаряше Кен привидно спокойно.

Към плюсовете Кристи отнесе и обаждането на Рей през декември, че тази година нямало да може да прекара празника у дома.

— Спомена нещо за каране на ски в Аспен — съобщи им Майра.

Облекчението на Кристи се отрази и върху лицето на Кен.

Със смесени чувства Кристи се съгласи с предложението на Кен малко след Коледа да прекарат един уикенд в Еспенада. Беше против да оставят Сам без подкрепа през два от най-натоварените дни на седмицата, но забрави скрупулите си, когато видя как Кен се наслаждава на излета. Същевременно обаче забеляза за пръв път, че той пие повече алкохол, отколкото му беше полезно.

Точно тази събота Рей посети „Ошънвю“, за да разбере защо ресторантът в Сан Диего върви така зле.

Кристи и Кен узнаха за неговото идване едва на сутринта след завръщането си, когато Майра им съобщи, че Рей искал да разговаря и с двамата в кабинета си.

Кен изруга тихо и влезе разярен. Кристи го последва замаяна.

Получи се грозна сцена. Рей беше седнал на бюрото с мрачен поглед, стиснати устни и с нетърпелив жест ги покани да седнат.

— Дойдох да проверя какво не е в ред със сметките, които ми изпрати Сам — изръмжа той и погледна ядосано Кен. — Мисля, че си си загубил ума. Сменил си менюто и си понижил цените. Освен това си уволнил музикантите, за да наемаш от време на време по някой третокласен свирач. Много бих искал да разбера защо полагаш толкова усилия да разрушиш всичко, което съм създал тук.

Кен беше пребледнял като мъртвец и гледаше брат си с омраза, без да отвърне нищо.

Кристи скочи. Трябваше по някакъв начин да се притече на помощ на Кен и да го защити.

— Наложи се да намалим количествата сол и масло, както и подправките, за да са по-здравословни ястията. Уволнихме музикантите, защото за заплатата, която им давахме за един месец, можахме да отпечатаме новите листи за менюто. Необходимо е време, за да се събере нова клиентела.

— Тук не е болница, Кристи — гласът му внезапно стана по-мек, по-търпелив. — Клиентите идват при нас, за да ги поглезим. Една нощ в „Ошънвю“ е преживяване, кулинарно удоволствие, но той не е лечебно заведение — очите му сякаш молеха за разбиране. — Та нали те не ядат тези ястия всеки ден — добави той успокоително.

— Но за Кен… — противопостави се тя. — Тази тежка храна всеки ден беше отрова за него. Той трябва…

— Не си ми нужна, за да се крия зад тебе, Кристи! Мога сам да говоря и да се защитя — прекъсна я грубо Кен. — Така че стой настрана!

Кристи се сепна при вида на омразата в очите му и занемя.

— Ако Кен има нужда от специална диета, персоналът може да готви отделно за него — каза Рей, игнорирайки избухването на Кен. — За него може да има диета, но не и за нашите гости.

Той стана и се обърна към Кен. Когато заговори, гласът му беше спокоен и странно тъжен. Кристи беше объркана, но от сълзите в очите си не можеше да види дали от погледа му беше изчезнал и оня твърд израз.

— Ти носиш отговорността, малкия — чу го да казва. — Анулирай промените и се погрижи за отбрана публика.

— Това заповед ли е? — изръмжа Кен.

— Заповед е — отвърна Рей, чийто глас отново беше придобил предишната си твърдост. Подаде някакъв чек на Кен. — Той ще ти помогне да оправиш отново най-лошото тук — процеди с мъчителна сдържаност. — Но нещата не са винаги така прости. А освен това, искам да си върна парите.

Когато Рей излезе, Кристи избухна в плач.

— Ако парите са това, което иска, ще си ги получи! — Кен също кипеше от ярост.

Останалата част от зимата беше същински кошмар. Кристи наблюдаваше безпомощно как Кен се променя все повече и повече. Той изгони целия обслужващ персонал и назначи вместо него някаква вулгарна изкуствена блондинка на име Бевърли Блайстоун, както и три оскъдно облечени, но с пищни форми келнерки. Цигуларят бе заменен с музикален бокс, от който виеше хардрок, а там, където се намираше аквариумът, беше оставено място за малка танцова площадка.

Кристи се осмели да критикува новия стил, но Кен грубо й напомни, че той е шефът и той взема решенията. Когато тя поиска да разбере дали е платил всичко това с чека на Рей, отвърна й сърдито, че парите са похарчени отдавна и че е теглил заем.

Сам Уинзлоу, който продължаваше да игнорира Кристи, придоби сериозен, загрижен вид. Напусна почти целият кухненски персонал, а новоназначените бяха не само неопитни при приготовлението на отбрани ястия, но се и оплакваха на Кен от „вманиачеността“ на Кристи по отношение на хигиената в кухнята. След това Кен й нареди в бъдеще да стои настрана от кухнята.

Кристи не можеше да свикне с новата атмосфера и с новите постоянни клиенти. Не се чувстваше добре сред шумните младежи, които населяваха сега някогашния изискан ресторант, да не говорим пък, че огромният салон никога не бе пълен докрай!

Тя се мъчеше за всичко да вини Рей и си втълпяваше, че той унизи Кен и е отговорен за този отчаян експеримент, който подлагаше на изпитание брака й. Тя все по-силно усещаше, че нейният свят на щастие загива безвъзвратно.

Кен пиеше огромни количества алкохол и все по-често не се прибираше под един или друг предлог. Здравословното състояние на Майра рязко се влоши и д-р Шелдън идваше почти всеки ден да я преглежда.

Кристи пое грижата за Майра. Ходеше сама понякога в „Ошънвю“, така че с Кен почнаха да се виждат още по-рядко. Тя отново беше сама и дори в по-лошо положение, отколкото преди сватбата.

Беше доволна, че напук на възраженията на Кен запази поне стария си фолксваген — така че в този период не се чувстваше изцяло пленница на самотата. Когато Трейси й писа през април, че Грег е получил ново назначение и заминават за Чикаго, Кристи осъзна колко много й липсваше сестра й.

Началото на края даде заявка за себе си една неделя през май, когато Кен я разтърси посред нощ и я събуди, за да й каже, че трябва да се изплати заемът в понеделник.

— А аз фалирах… добави той сломено.

— Рей сигурно ще ти даде още един чек за сметка на фирмата — отвърна му тя сънено.

Кен я стисна грубо за раменете и я разтърси силно. Също толкова внезапно, както я беше привлякъл, я оттласна от себе си. Отпусна се изтощено на ръба на леглото. Алкохолните изпарения, които го обгръщаха целия, предизвикваха чувство на гадене у Кристи. В меката светлина на утринното развиделяване тя видя как страхът изкриви чертите на лицето му.

— Ти нищо не знаеш, използвах като гаранция за заема „Ошънвю“ и подправих подписа на Рей! — произнесе той с глас, задушаван от сълзи.

Кристи беше така шокирана, че отчаянието му не събуди никакво съчувствие у нея.

— Не можеш ли да заложиш колата си? — попита. Ужасът стягаше гърлото й и тя успяваше само да шепне.

— Отдавна съм го направил — отвърна Кен неестествено високо. — Нали ти казах, че съм фалирал. Свършено е с мен.

Кристи колебливо завъртя пръстена с двукаратовия диамант около пръста си.

— Би могъл да го заложиш — раче тихо.

Той се вторачи в пръста й и за момент създаде впечатлението, че всеки момент ще се разплаче. Но когато заговори отново, произнесе беззвучно само думите:

— Забрави това!

Значи пръстенът все пак означаваше нещо за него! Кристи почувства как у нея се надига топлота и най-сетне изпита съчувствие.

— Ще трябва да разговаряш с Рей.

Кен скочи внезапно от леглото и се вторачи в лицето й, изпълнен с гняв.

— Толкова ви се ще да ме видите да пълзя, нали? По-добре да отида в затвора.

Изскочи от стаята и вратата шумно се затръшна подире му. Кристи се облегна на възглавниците. Зъзнеше, макар че нощите отново бяха станали топли. Известно време чуваше как Кен шумно прави нещо в кухнята, после всичко утихна и тя зачака страхливо.

Но тази нощ той не се върна. Кристи реши, че е спал долу в предишната си стая. Не му се сърдеше, че беше излял гнева си върху нея. Разбираше, че е съвсем отчаян, а свещеникът не беше ли казал… „в добри и лоши времена“… Гневът на Кен стана и неин и тя прокле Рей, който в крайна сметка беше виновен за всичко.

 

 

Когато слънцето изгря, Кристи бе стигнала вече до убеждението, че ще трябва да разговаря с Рей. Все едно колко непочтено и глупаво беше постъпил Кен, Рей просто трябваше да помогне на брат си! Трябваше да му обясни по някакъв начин, че в основата на всичко лежи неговата вина.

Никой още не беше станал. Тя слезе по стъпалата и малко по-късно затвори след себе си входната врата.

Пръстите на Кристи трепереха, когато позвъни на Рей от някаква аптека.

— Кен е в затруднение — каза тя с неуверен глас. — Трябва незабавно да дойдеш тук — след като го увери, че никой не е болен или претърпял злополука, отказа да отговаря на въпросите му. — Ще ти разкажа всичко на летището — беше единственият й отговор.

Рей обеща да вземе следващия самолет и се уговориха за три часа. Когато Кристи постави слушалката обратно, беше толкова притеснена, че не знаеше дали ще бъде в състояние да кара колата.

Тя се стегна, настани се отново във фолксвагена си и се съсредоточи върху движението. Най-сетне пристигна обратно вкъщи и успя да се промъкне незабелязано.

Легна на канапето, разкъсвана между надеждата и отчаянието — прекалено неспокойна, за да заспи. Напрегнато се ослушваше в шумовете на къщата. Чу Мати и Хърман да шетат долу в кухнята, после тежките стъпки на мисис Уилкинс, която мина по коридора и малко по-късно бавно се затътри обратно към стаята на Майра.

Беше два часът, когато Кристи, все пак задрямала, се стресна, тъй като някой затръшна входната врата. Скочи и погледна през прозореца: Кен тъкмо се качваше в спортната си кола. После я подкара така бързо към изхода, че парчета чакъл отскачаха на всички страни.

„Той е все още ядосан“ — помисли си Кристи и отиде с въздишка да си вземе душ. Попита се какво ли ще търси толкова рано в ресторанта. Или пък съвсем не отиваше в „Ошънвю“? Но какво друго можеше да прави в един неделен следобед? С решаването на финансовите си проблеми можеше да се заеме едва в понеделник.

В три часа Кристи беше вече в чакалнята на летището и крачеше неспокойно напред-назад. Наум си повтаряше още веднъж грижливо подготвената си реч и с всяка изминала минута гневът й спрямо Рей се усилваше още повече.

Беше така потънала в мислите си, че го забеляза едва когато застана точно пред нея.

— Надявам се, че имаш основателна причина да ме повикаш тук. Трябваше да откажа на няколко добри приятели, с които имах среща тази вечер — каза той с леко недоволство вместо поздрав.

— Съжалявам, че обърках личния ти живот и ти натрапих компанията си — отвърна Кристи студено и с голямо усилие успя да потисне яда си.

Рей не обърна внимание на сарказма й и замислено я загледа.

— Мисля, че имаш нужда да пийнеш нещо — реши той и я поведе без колебание към бара. — Едно „Блъди Мери“ за дамата — извика на бармана, — а за мен двойно уиски — после се обърна отново към нея. — Така, а сега карай направо. Какво се е случило?

— Ти го доведе дотам — процеди Кристи гневно. — С проклетата си унизителна проповед през януари. Ако си поне наполовина толкова умен, колкото се показваш, трябва да разбереш…

— Стига! — прекъсна Рей гневния й поток от думи. — По-полека, Кристи — той сви рамене със съжаление. — Мисля, че наистина не съм толкова умен, защото все пак ще трябва да те помоля да ми обясниш всичко това малко по-точно. И така? — Рей зачака търпеливо.

Кристи облиза устните си. Изведнъж забрави какво точно искаше да му каже. Рей я беше объркал, но това сега вече нямаше никакво значение.

— Ти му даде да разбере, че в твоите очи той е само един неудачник. През целия си живот Кен се е старал да ти бъде равен. А сега ресторантът… — тя млъкна, сълзи се появиха в очите й.

— Какво се е случило с ресторанта? — попита Рей, внезапно застанал нащрек.

— Искаше да ти покаже, че може да печели пари. Направи някои промени.

— Какви промени? — гласът му беше леден.

Кристи трепна.

— Доста… — не беше възможно да ги опише всичките. — Ще трябва сам да видиш. И не само това… — отчаянието стегна гърлото й и гласът й, й изневери.

— Продължавай! — подкани я той.

Кристи почувства първите сълзи да се стичат по бузите й.

— Трябваха му повече пари, отколкото ти му беше дал. Не искаше да те моли за повече и да лази пред теб — тя простена отчаяно. — О, господи, той беше толкова уверен в себе си, че подправи подписа ти заради един банков кредит.

Лицето на Рей потъмня, очите му заблестяха заплашително.

— Плащането трябва да стане утре… — продължи Кристи. — Кен няма да те помоли за помощ. И аз не го упреквам. Ти винаги действаш „така правилно“. Побеждаваш го във всяка една област.

— В каква област?

— Във всякаква — с рязък жест отхвърли кичура коса назад, паднал върху лицето й. — Ти… ти си по-голям, изглеждаш по-добре, имаш навсякъде по-големи успехи, по-интелигентен си…

— Щом като мислиш така — прекъсна я Рей меко, — защо тогава тъй сляпо защищаваш Кен?

— Кен е мой съпруг и аз го обичам. Начинът, по който ти го третираш, ме поболява.

— Винаги съм се опитвал да му помогна — Рей изглеждаше неприятно изненадан.

— Ти никога не си му казвал и една дума за поощрение — отвърна Кристи. — А това много го боли — внезапно осъзна, че каза на Рей много повече, отколкото беше искала да му съобщи. Преглътна. — Моля те, не споменавай на Кен нищо от това, което ти разказах… — беше в ръцете му. Речеше ли и една дума на Кен, с брака им беше свършено — в това Кристи беше напълно уверена.

За безкрайно нейно облекчение в усмивката на Рей нямаше никакъв триумф:

— Обещавам ти, Кристи. А сега си върви вкъщи. Първо ще се отбия в „Ошънвю“. Ще се държа така, сякаш съм дошъл, за да прегледам със Сам някои сметки.

Беше вече четири часът, когато Кристи пристигна вкъщи. Знаеше, че по това време всички са в ресторанта, за да подготвят нещата за вечерта. Кен щеше да бъде там, също и Рей. Тя потрепери. Нищо на света не можеше тази вечер да я накара да се появи в „Ошънвю“. Питаше се дали може да вярва на Рей и дали той би удържал обещанието си да не казва нищо на Кен за нейното обаждане и за срещата им. О, Господи, какво беше направила!

Крачеше неспокойно насам-натам из жилището, докато я обхвана мъчителното усещане, че стените я притискат все повече и повече. Беше задрямала на леглото, когато чу да пристига кола. Скочи и изтърча до прозореца.

Рей тъкмо слизаше от едно такси. Малко по-късно той влезе в къщата и се отправи с широки крачки към стаята на Майра. След няколко минути отново прекоси хола. После се чу и тихото притваряне на вратата към стаята му.

Къде беше Кен? Напрегната и терзана от страх и чувство за вина, Кристи отново и отново се вторачваше в часовника. Времето минаваше мъчително бавно.

Беше един часът, когато най-сетне избръмча фиатът на Кен. Кристи с облекчение чу как вратата се отвори и отново се затвори. Трябваше да го поощри да се любят. Беше прекарал тежки дни и тя искаше да му покаже, че стои на негова страна.

Напоследък на Кен често му се налагаше да работи много, връщаше се късно вкъщи, така че отдавна не се бяха любили. Кристи трябваше да си признае, че тайно изпитваше облекчение, задето я беше оставял „на мира“ и внезапно се почувства виновна. Беше съпруга на Кен, а това й отреждаше и определени задължения. Беше се примирила с мисълта, че навярно е фригидна, но сега беше твърдо решена — ще направи Кен щастлив тази нощ.

Когато той тихо влезе в тъмната стая, тя запали нощната лампа и го погледна усмихнато.

— Радвам се, че се върна, скъпи. Ела при мен… — подканящо потупа празното място от лявата си страна. — Разкажи ми какво стана. Дали… — Кристи млъкна, сещайки се, че не биваше да показва, че знае за посещението на Рей в ресторанта.

— Мислех, че спиш — промърмори той. Пренебрегна подканящия й жест, спря пред леглото и я погледна с непроницаема физиономия. — Появи се „вездесъщият“ ми брат. Тъй като той трябваше да пристигне едва след месец, предполагам, че някой от „лоялните“ ми служители го е информирал за тукашната ситуация.

Някой от лоялните ми служители… Кристи потрепери. Наблюдаваше Кен почти със страх. Но той беше прекалено спокоен. Нямаше как да е узнал.

— Какво… какво каза?

Кен продължи да я гледа толкова дълго, без да продума, че тя усети студ.

— Моля те, скъпи — рече тя тихо, — обясни ми какво се е случило? Толкова се тревожех. Искам отново да сме щастливи заедно.

Той отвърна поглед.

— Извиних се, че съм фалшифицирал подписа му и го помолих да ми помогне — произнесе най-сетне. — Това беше всичко, което ти желаеше, нали? — отиде до прозореца и се обърна с гръб към нея. — Отказа ми категорично. Щял да ме посещава в затвора.

— О, Кен! — прошепна отчаяно Кристи. — Не знаех, че може да бъде толкова жесток — тя се бе опитала да помогне на Кен, но само беше влошила нещата. Беше повярвала, че Рей в последна сметка ще разбере поведението на Кен. Беше се унижила пред него и той я беше стъпкал в краката си. Обзе я безсилна ярост.

— Ще му кажа какво мисля за него! — процеди Кристи през зъби, изпълнена с омраза. — Наистина ще му кажа какво мисля за него! Той ще трябва да промени мнението си и…

— Не! — прекъсна я Кен и поклати глава. — Искам ти да стоиш настрана.

Силна болка прониза Кристи. Толкова й беше мъчно за Кен, че едва успяваше със сетни сили да сдържи сълзите си.

— Все още имаш мен, Кен. Ние заедно ще…

— Моля те, не говори с него, Кристи, чуваш ли! — повтори той настойчиво и твърдо. — Остави ми малкото гордост, която ми е останала. Поне няма да изпита удоволствието да узнае, че съм се изплакал пред жена си. Обещаваш ли ми, че няма нищо да му кажеш?

Кристи се чувстваше ужасно.

— Но какво ще правиш сега?

Кен отиде до шкафа и извади карираното си сако.

— Ще отида при един приятел, който ще ми даде парите. Той ми дължи една услуга — звучеше така убедително, че напрежението й отслабна.

Кен отново се отправи към вратата.

— Така че, виждаш, няма никаква причина за безпокойство. По дяволите Рей! Не искам да разбере, че знаеш за тази история. Мога ли да разчитам на теб, Кристи? Обещаваш ли ми?

— Обещавам ти… — отвърна тя с отпаднал глас.

Щом Кен излезе, Кристи се обърна с облекчение на другата страна и бързо заспа. Всичко щеше да се оправи…