Дороти Колет
Бъди мой блян (2)

II

Ярко осветената закусвалня, в която влязоха, бавно се опразваше, тъй като обедната почивка клонеше към своя край. Рей уверено се отправи към една спокойна ниша в дъното на заведението. Когато Кристи си поръча кафе и хамбургер, той внезапно се засмя.

— И за мен същото. Сега трябва само да уточним дали ще искаме хамбургерите с лук или без лук. Смятам, че почтеността изисква да сме на едно мнение по въпроса.

Почтеност? Какво знаеше той за почтеността?

— Не мисля, че ще стигнем до такава близост, та това да има някакво значение.

Той тихо се засмя.

— Човек никога не знае.

След като сервитьорката взе поръчката им — два хамбургера с лук и две кафета, Кристи се обърна към Рей.

— И така, за какви промени става дума?

— Първо бих искал да зная защо избяга — той се приведе напред, станал изведнъж сериозен, и тя затърси отчаяно отговор, който би го задоволил.

„Знаех какво си направил и не можех да понасям физиономията ти“ — рече мислено Кристи.

— Бях объркана. Трябваше просто да изчезна — каза после гласно и с надеждата, че ще прозвучи убедително.

— Но ти все пак трябва да си знаела, че като вдовица на Кен можеше да предявиш имуществени претенции.

— Знаех, че той… — „Внимание! — предупреди се тя. — Това може да е клопка!“ — … има финансови затруднения. Мислех, че е фалирал. Какво друго бих могла да предположа, когато все пак… — млъкна и стисна устни.

За момент настъпи тишина.

— Е, добре, накара ни във всеки случай доста да се полутаме, докато те открием — каза накрая Рей.

— Ни? — Кристи вдигна изненадано поглед.

— Мен и Прайс. В качеството си на имуществен управител той беше длъжен да те открие — Рей заразказва за единадесетмесечното им търсене, без да прекъсне разказа си, когато донесоха яденето. — Нямахме достъп до документите в болницата, където си работила. Не си имала по-близки приятелства. Собственикът на жилището, където си живяла, преди да се омъжиш за Кен, беше починал. Никой от нас не знаеше името на сестра ти или пък — адреса й. Майра предполагаше, че живееш в Детройт, но това не ни помогна.

— Майра? — Кристи трепна, тя едва сега си спомни колко много се беше тревожила за свекърва си. — Как е тя?

Погледът му помръкна.

— Тя… — внезапно млъкна. — Добре е, Кристи, ще ти разкажа и за нея, когато изясним всичко…

Набързо й обясни как Елсдън Прайс се бил свързал с агенцията по транспорта и така получил номера на колата й. Най-накрая открили фолксвагена й в едно малко селище в Юта. Но през това време Кристи вече го била продала, така че и тази следа се изгубила.

Накрая, като последен опит за изход от положението, подкупили секретаря на деловодството в университета, където Кристи следвала, и така научили името и адреса на зет й. Това ги отвело в Чикаго.

— Така че беше необходима още само малко детективска работа — завърши Рей иронично, — и ето че те намерихме.

До този момент Кристи не беше осъзнавала колко тотално бе прекъснала всички мостове, свързващи я със семейството на Кен. Наистина трябва да е било много трудно да я намерят. Паметта на Майра не беше вече от най-добрите, а тя беше единствената, с която Кристи бе разговаряла за семейството си. Освен това, за десетте месеца, през които бе траял бракът й, не беше посещавала сестра си нито веднъж. Така че никой не би могъл да каже откъде всъщност беше дошла, закъде е заминала, това вече наистина бе почти невъзможно да се узнае.

— Съжалявам. Не съм имала намерение да скривам нещо — каза тя виновно. — Но никога не съм и очаквала, че някой би се опитал да ме търси. „И преди всичко не ти!“

— Разбирам — отвърна Рей. Гласът му изведнъж прозвуча така нежно, че Кристи неволно потрепери. — Действала си импулсивно, под влияние на болката. Знам, че смъртта му беше ужасен шок за теб, за всички нас — той се прокашля и я погледна умолително и все пак твърдо право в очите. — Но него вече го няма, Кристи. От единадесет месеца — пресегна се през масата и стисна ръката й. Докосването му й подейства като удар от електрически ток. — Ти си жива обаче и си атрактивна жена. Ти си млада, твърде млада, Боже мой. Та ти си едва на двайсет и пет, за да скърбиш до края на живота си.

Тя измъкна ръката си от неговата и се зае настойчиво с хамбургера си. Какво ставаше с нея? Защо той отново успяваше да я извади от равновесието й? През изминалите единадесет месеца беше излизала с много мъже, доста от тях бяха изглеждали също така добре и бяха галантни като него. Защо обаче точно с този мъж, за когото знаеше, че е жесток до мозъка на костите си, сърцето й почваше да бие по-учестено. Самата тя ли не беше наред, та се чувстваше така непреодолимо привлечена от един мъж, който нямаше никакъв морал?

О, небеса! Да, Кристи много добре знаеше защо навремето бе реагирала така при появата на Рей. Беше неопитна и нямаше никакво самочувствие. Но сега, когато новопридобитата й самоувереност би трябвало да я обгражда като броня, нямаше вече извинение за слабостта, която я обземаше, щом само го погледнеше или чуеше гласа му. Може би щеше да й помогне, ако се съсредоточи върху недостатъците му. Но мили Боже, къде да ги търси, ако изключи оня, основния? А не биваше да допусне Рей дори да заподозре какво й беше известно. И още по-малко можеше да се заблуждава, надявайки се, че всичко е било съвсем иначе, без да предаде Кен. Трябваше да насочи разговора в друга посока.

— Ще си спомням винаги с обич за мъжа си — заяви тя решително. „Той просто трябва да ми повярва!“ — Но те уверявам, че не съм такава невротичка, за каквато изглежда ме мислиш.

Рей замислено топеше пържените картофи в кетчупа, преди да ги пъхне с апетит в устата си. Кристи беше изненадана, че човек, вдигащ такъв шум около специалитетите, които поднасяше на своите клиенти, можеше да харесва подобно обикновено ядене.

— Добре — каза той накрая. — Значи аз съм на ход — бавно разтегли устни в своята типична усмивка и очите му проблеснаха, когато погледите им се срещнаха. — Радвам се, че ще работим заедно. Това е най-добрият начин да се опознаем по-отблизо.

„Да се опознаем по-отблизо?“ Да не би и сега да гледа на нея като на потенциална плячка?

Кристин се стегна. Слава Богу, беше предупредена — щеше да внимава, тъй като знаеше, че жените за него са само хоби, при което той ценеше най-вече разнообразието. Имаше вече представа, колко безскрупулен можеше да бъде…

— Що се отнася до работата — премина тя към по-безобидна тема, — не мога да започна веднага. Трябва да си потърся жилище, а и кола. Може ли това да стане в петък? Мистър Прайс каза…

— В петък е добре — прекъсна я той, влязъл изведнъж в ролята си на бизнесмен. — А колата ти е необходима веднага, за да си потърсиш жилище — погледна часовника си и побутна чинията настрана. — Понеделник следобед прекарвам обикновено при майка ми, но днес по изключение бих могъл да намина малко по-късно. Този път пък ще вечерям с нея. Хайде, да тръгваме!

— Майра… — прошепна Кристи. — Как е тя? Беше обещал, че ще ми разкажеш за нея — напомни му тя.

Колко често беше мислила през изминалите единадесет месеца за майката на Кен, а ето че сега почти беше забравила за нея… Сигурно се дължеше просто на това, че през няколкото часа, откакто беше пристигнала, на главата й се струпаха толкова много неща. Не на последно място — смешният й страх от седналия насреща й чернокос великан, който изтласкваше всичко друго на заден план. „Не страх от него — коригира се тя, — а страх от самата мен, от двойствените чувства, които изпитвам към него.“

Рей сбърчи вежди.

— Подозирах, че не знаеш. Ние продадохме голямата къща. Наложи се да настаня мама в болнично заведение. Артритът влоши не само физическото й състояние. Тя стана… особена.

„Изглежда наистина загрижен“ — помисли си Кристи изненадано, когато го видя как мачка с ръка салфетката.

— Домът е много хубав, Кристи — продължи той. „Да не би да ме моли за разбиране?“

— Разположен е навътре в пустинята. Мама там е в добри ръце — той се усмихна. — Тя те обича. Много се зарадва, когато разбра, че пак си се върнала. Не искаш ли довечера да ме придружиш при нея?

— Тази седмица няма да мога — отвърна тя. — Но й предай сърдечни поздрави.

— Тогава ела някой друг път. Предложението ми си остава в сила.

Той искаше да посетят Майра заедно, но Кристи предпочиташе да отиде сама. За нещастие обаче понеделникът и за двамата беше единственият свободен ден и едва ли щеше да има възможност да отклони предложението на Рей, без да създава проблеми. Това нямаше да улесни съвместната й работа с него. Всъщност, какво ли щеше да й коства да замине заедно с него. И без това беше принудена да се примири с факта, че ще го среща всеки ден. Само не биваше да забравя, че трябва да е много предпазлива.

— Трябва ти някой, който да те откара до търговеца на коли — каза Рей, след като помоли келнерката за сметката. — Кажи ми, какви желания имаш, за да те заведа при подходящ човек.

Кристи отново почувства как гневът се надига у нея, но се постара да запази спокойствие.

— Имах предвид някоя по-запазена кола от втора ръка — отвърна тя. Не искаше да й опекунстват, но видя, че би било глупаво да се отказва от помощта му и да си вземе после такси. Може би наистина щеше да бъде по-добре и Рей да присъства. Ако случайно се появяха проблеми от финансов характер, щеше да може на място да й издаде уверение, че е назначена на работа.

— Не купувай кола на старо, Кристи — прекъсна той размислите й. По гласа му се виждаше, че беше свикнал да взема сам решения. — Доста опасно е. Ще си купиш нова кола с всички гаранции.

Тя преброй до десет, преди да отговори.

— Дори и да успея да изплащам отделните вноски, не бих могла да заплатя първоначалната сума — вирна брадичка, ядосана от арогантния навик на Рей да смята, че парите нямат значение. — Не съм в състояние да платя изцяло дори и кола на старо.

— Това не е никакъв проблем — той остави няколко банкноти на масата и стана. — Има едно нововъведение във фирмата, за което още нищо не знаеш. Състои се в това, че на служителите се предоставят служебни коли на разположение — помогна й да стане и й се усмихна топло, когато улови ръката й. — И тъй като желаем служителите ни да са щастливи, предоставяме им възможността сами да изберат колата си.

Кристи се опитваше отчаяно да се пребори с объркващите чувства, които предизвикваше у нея близостта му.

— А какво ще стане с колата, когато си замина след една година? — попита тя, мъчейки се да му покаже, че е тук само временно. — Ще я наследи ли този, който ще дойде на моето място?

Рей се засмя тихо.

— Може би. Но възможно е и ти да си толкова привързана към нея, че да поискаш да я откупиш от нас — когато излязоха вън на тротоара, той пусна ръката и. — Почакай ме тук, Кристи, ще докарам моята кола — каза той, обърна се и се отправи към паркинга.

Докато чакаше, мислите й кръжаха около мъжа, когото беше опознала от една съвсем друга, нова страна.

Кристи се питаше как е възможно толкова да се тревожи за майка си, когато беше проявил такава готовност да хвърли собствения си брат за храна на лъвовете. Дали това не бе покаяние, за да успокои гузната си съвест? После мислите й се върнаха към настоящия й проблем, колата. Новата политика на фирмата беше едно голямо облекчение. Ако сега й се бе наложило да плаща колата в брой, щеше със сигурност да излезе на червено.

Трепна, когато елегантният мерцедес спря до бордюра. Рей остави мотора включен, слезе и се отправи с пружиниращи крачки към нея. Когато я докосна за лакътя, помагайки й да слезе, Кристи вътрешно потрепери.

Усети как се сковава, но се опита да се усмихне.

— След последната виелица в Чикаго съм наистина във възторг от вашето време?

— От нашето време? — рече Рей, докато извеждаше автомобила на платното. — Това е отново твоят град, Кристи. А що се отнася до бъдещата ти кола, то в това отношение имам известни идеи…

Докато определяше, че идеалната кола за нея би била една тойота, тя се облегна назад върху меката седалка и извърна лице към страничния прозорец. Затвори очи и се предоставил наслада на вълнуващото въздействие на топлия бриз, идващ откъм океана, без обаче да може да престане да мисли за девера си.

Той шофираше, както вършеше всички останали неща с непоколебимо, суверенно превъзходство. Винаги така дяволски самоуверен! Винаги имащ право! „Бедният Кен! Не е чудно, че постоянно се е чувствал потиснат.“

Рей напусна широкото платно и навлезе в една обширна площадка, над която се вееха на пилони безброй знамена. Зад безкрайни редици стари коли от всякакъв тип и цвят се виждаше дългата търговска зала.

— Това е автомагазинът на Харв Абърнати — поясни Рей, докато умело провираше мерцедеса през лабиринта от паркирани коли, преди да спре пред входа. — Харв е добър приятел, но отвратителен играч на голф. Член е на нашия „Клуб на четиримата“. Срещаме се всяка неделя сутрин на игрището за голф — той изключи двигателя, слезе и заобиколи колата, за да й помогне. — Уверен съм, че Харв ще има нещо подходящо за теб — добави и махна на някакъв усърден продавач, който вече стремително се насочваше към тях, за да ги обслужи.

Рей я представи на приятеля си, който я поведе към желаната кола. Всичко стана толкова бързо и просто, че Кристи се почувства замаяна и безпомощна. Но когато Рей и пълничкият Харв с посивели коси се заеха да разговарят за удивителните предимства на „супер челика“, тя прочете астрономическата сума, изписана върху стъклото, и едва забележимо поклати глава. Макар че парите не бяха нейни и автомобилът нямаше да й принадлежи, все пак цената беше извънредно висока.

— Не ми харесва — гласът й прозвуча твърдо и Кристи се обърна, тръгвайки, без да обръща внимание на протестите на двамата мъже, покрай дългата редица изложени коли. Оглеждаше цените им. Всички те й се струваха безбожно скъпи.

Причината беше може би тази, че не беше свикнала да разглежда нови коли. Досега бе обикаляла само търговците на стари автомобили, пазарейки се за цената. Но това не беше в стила на Рей и още преди тя да се осъзнае, я беше накарал да се заинтригува от една малка сребриста корола.

Когато направи пробна обиколка с продавача, Кристи беше така развълнувана, че забрави дори Рей за известно време.

Королата беше първата съвсем нова кола, на която се качваше. Тя послушно реагираше и при най-слабото натискане на спирачката или на педала на газта. Когато я върна обратно на паркинга, лакът й вече беше получил първата си драскотина, но Кристи се беше влюбила безнадеждно в колата и знаеше, че няма да й хареса друга.

Рей я чакаше при входа, в ръката си държеше голям плик.

— Хареса ли ти, Кристи? — попита, след като се сбогува с продавача, стискайки му ръка. Без да изчака отговора й, добави: — Твоя е — и й подаде дебелия плик. — Ето упътването, документите, застраховката й частния ми телефон в случай, че ти потрябва помощта ми. Имаш трийсет дена, за да завериш шофьорската си книжка. Съгласна ли си?

Тя пое пакета на върха на щастието си. Търсеше подходящи думи да благодари на Рей, но той изобщо не я остави да каже нещо.

— А сега трябва да тръгвам — Рей вече се беше отправил към мерцедеса си. — Всичко хубаво — извика й през рамо и потегли.

Когато малко след това Кристи седна в новата си кола, изведнъж се усети странно самотна. Ето че беше тук, в един нов град, караше нова кола и беше оставена изцяло сама на себе си. Но това ли беше предизвикало у нея чувството за пустота или причината беше, че Рей изведнъж така се бе разбързал да се сбогува с нея? Ядосана от тази мисъл, тя тръсна глава. „Да върви по дяволите Рей!“ Когато подкара предпазливо по крайбрежната улица, усещането за новопридобитата свобода пропъди бързо чувството й за самота.

Като се върна в хотела, Кристи си купи вестник от фоайето и се отправи към стаята си. Беше изминал един дълъг ден, свързан с доста вълнения, и се чувстваше изтощена. Не беше гладна, а имаше само желанието да се разтовари.

След като постоя доста във ваната, тя се загърна в хавлията си и се усети приятно отморена. Тази чудесна кола щеше да й принадлежи почти една година, а пред себе си имаше три дни, през които нямаше да се налага да се среща с Рей.

Седна на леглото, облегна се удобно на няколко възглавници и запрелиства вестника, търсейки обявите за жилища. Трябваше й малко мебелирано жилище близо до плажа, което да не е толкова скъпо.

Кристи си отбеляза две обяви, после погледът й попадна върху трета. Посоченият адрес й се стори познат. Жилището сигурно се намираше в сградата срещу клиниката „Св. Франциск“ — каменното, обрасло с бръшлян здание, където беше кандидатствала за място в диетичната кухня преди три години с дипломата си по диетично хранене.

В паметта й се върнаха картините от онези десет месеца, през които беше работила там. Кристи неусетно се пренесе пак в огромната кухня, когато подготовката за вечеря беше в пълен ход… Малко преди да се запознае с Кенет Матюс…