Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (7)

VII

Внезапно колата силно подскочи и Карол уплашено се взря през предното стъкло. Беше започнало да се заледява и след като Скот с труд овладя автомобила, подкара го съвсем бавно и предпазливо. Но изведнъж страхотен пристъп на вятъра блъсна странично колата и така силно я завъртя, че беше невъзможно да бъде удържана повече на гладкия лед. Карол усети, че падат и в същия миг получи силен удар в слепоочието. Светът се завъртя пред нея и всичко потъна в плътен мрак…

— Карол, отговори ми! Добре ли си? Гласът на Скот долиташе от много далеч.

— Да, мисля, че да. Какво се случи? — замаяно попита тя.

— Изхвръкнахме от шосето и паднахме в канавката.

Тя бавно и с усилие отвори очи. Главата й лежеше върху гърдите му.

— Можеш ли да се движиш? — напрегнато попита той.

— Ръцете и краката ми, изглежда, са в ред — Карол се опита да се изправи. — Струва ми се, че ударих главата си в нещо твърдо — докосна предпазливо слепоочието си.

— Да, удари се във волана.

Скот се протегна през нея, за да отвори вратата, която беше над тях. Карол му помогна да достигне дръжката и след известни усилия вратата отстъпи и се отвори. В същия миг върху тях налетяха бесните пориви на леденостудения вятър и те с мъка успяха да попречат на вратата отново да се затръшне.

— Трябва внимателно да изпълзиш навън, Карол — нареди Скот. — Бъди предпазлива.

Мина цяла вечност, докато тя усети отново твърда почва под краката си. Добре поне, че беше обула високите си ботуши. Прииска й се да има и дебели ръкавици, когато започна да се катери по земления насип, захващайки се с ръце за заледените, разраняващи до кръв пръстите й клонки на храсталака.

— Всичко наред ли е? — загрижено попита Скот, когато застана до нея на шосето.

— Да, нямам нищо счупено — увери го тя.

— Тогава да тръгваме ида видим, дали ще намерим някоя къща, където да ни окажат помощ.

Няколко минути те кретаха едва-едва мълчаливо по заледения път. Дъждът ги шибаше по лицата и гърдите с безмилостните си водни камшици.

— Виж, там отсреща има някаква сграда — внезапно извика Скот. Хвана я за ръка и я повлече нататък. Скоро пред тях се изпречи ограда от бодлива тел.

— Ще трябва да пропълзиш отдолу, Карол — изръмжа недоволно Скот. Повдигна, колкото можа, телта, докато тя се озова отвъд, а после се подпря на един от коловете и с лекота прескочи оградата. Бавно продължиха нататък, за да установят след няколко крачки с огромно разочарование, че постройката пред тях не беше къща, а запустяла плевня.

Все пак трябваше да бъдат доволни и на това, че ще имат покрив над главата си в студения пороен дъжд, примесен със ситни снежинки. Карол се отърси от замръзващите по косата и дрехите й дъждовни капки, затропа с крака и започна да трие една в друга дланите си, за да върне малко топлина в крайниците си. Когато очите й привикнаха с тъмнината, тя видя, че плевнята беше съвършено празна.

Скот се озърташе наоколо, после посочи нагоре.

— Там има повдигнат сеновал, по-добре да се качим в него — той помогна на Карол да се изкатери по тясната дървена стълба.

— Имаме късмет — засмя се радостно Скот. — Виж, тук има сено, при това много.

— Е, и какво от това? — Карол не разбираше на какво толкова се радваше той. — Искам само малко да се постопля, преди да продължим — тя кръстоса ръце пред гърдите си и ги пъхна в ръкавите на палтото си.

Скот я погледна.

— Ако продължим нататък и не намерим никаква къща, ще се отдалечим много от колата. По-добре да останем тук, докато се съмне — той нахвърля няколко наръча сено върху дъските, след това подреди няколко цели бали от двете страни — така, че да възпират вятъра, който свиреше през гредите на покрива.

— Ела, Карол, ще се сгушим един в друг и ще се стоплим.

Противейки се вътрешно, тя седна до него в сеното и пъхна дълбоко ръцете си в джобовете на палтото. Потрепери от студ.

— Не ми се вярва, че изобщо някога ще мога да се стопля.

— Имаш нужда от по-дебели дрехи. Роклята ти е тънка. Носиш ли в куфара си дълъг панталон?

— Нося, нося и по-дебел пуловер, но каква полза, като не са тук — даде воля на раздразнението си тя.

— Ще се върна до колата и ще донеса твоя и моя багаж. Трябва да се преоблечем в топли дрехи — Скот заслиза надолу по стълбата. — Предстои ни дълга нощ.

Сърцето на Карол застина от ужас.

— О, не, моля те, не бива да излизаш в тази буря! — не искаше да признае, че се страхува да остане сама в огромната празна плевня, но още повече, че се страхува за него — да не му се случи нещо в мразовитата виелица.

— Ще се върна бързо — обеща Скот и след миг изчезна в тъмнината. Стори й се, че изминаха часове, преди отново да чуе скърцането на ръждясалите панти на входната врата и тихия му глас:

— Видя ли, че стана за миг!

Скот хвърли куфара й в сеновала и сам се изкачи горе.

— Намерих в багажника на колата и едно фенерче — той пъхна ръка в джоба на сакото си и скоро един блед лъч жълтеникава светлина заопипва уютното им гнезденце. Тикна куфара към нея. — Хайде, облечи нещо топло.

Втвърдените й от студа пръсти едва се справиха със закопчалките. Тя измъкна панталона си, два чифта сухи чорапи и два пуловера.

— Изгаси светлината — помоли Карол.

— За бога, не се вдетинявай — кисело измърмори Скот, но все пак угаси фенерчето.

Тя съблече мократа рокля и студеният въздух я накара да се разтрепери цялата. Бързо нахлузи панталона, а след това навлече двата пуловера един върху друг. „Така вече е много по-добре“ — помисли си Карол, сядайки отново в сеното, за да събуе ботушите си.

— Почакай, ще ти помогна — предложи Скот, клекна пред нея и внимателно издърпа мокрите ботуши от нозете й. После започна енергично да разтрива вкочанените й крайници.

— По-добре ли е? — попита я след известно време.

— Да, благодаря прошепна едва чуто тя, защото ръцете му предизвикваха в тялото й познато вълнение. Дали го правеше умишлено?

— Обуй си сега чорапите!

Карол послушно ги обу и, загръщайки се в палтото си, отново се сви в сеното.

— Вземи, ще те стопли окончателно — подаде й Скот една бутилка. — Съжалявам, нямам чаши.

— Какво е това? — поиска да узнае тя.

— Бренди. Нося го в багажа си за всеки случай.

Карол с благодарност пое бутилката и отпи глътка от изгарящата гърлото й течност. Веднага почувства парливата топлина на алкохола в кръвта си.

— По топло ли ти е вече? — полюбопитства Скот.

— Хмм — измърка доволно тя. — Вече се чувствам почти комфортно.

Скот също отпи солидна глътка бренди и отново завинти капачката.

— А сега да се настаним по-удобно, може би ще ни се удаде да поспим няколко часа — каза той.

Карол легна и притвори очи, но следващите му думи я накараха отново да ги отвори.

— Така не е добре. Ще ни бъде много по-топло, ако съблечем палтата си и се завием с тях.

Без да протестира, Карол направи това, което искаше Скот.

— Легни колкото можеш по-близо до балите сено — продължи той. — Аз ще легна близо до теб, така ще си заслонена от двете страни. Ако се притиснем един в друг, няма да замръзнем.

Тя отново го послуша и изпълни нарежданията му. Скот метна двете палта върху нея и се пъхна под тях, притискайки се силно в гърба й. Карол затаи дъх от допира на топлото му тяло.

— Отпусни се — прошепна Скот и чак сега тя си даде сметка, че отново се бяха върнали към интимното „ти“.

Той протегна ръка и я притегли още по-силно към себе си. Карол усещаше на бузата си допира на мекия му топъл пуловер. Надяваше се, че не чува оглушителните удари на сърцето й.

Скот нежно погали шията й и тихо се засмя.

— Толкова си напрегната. Отпусни мускулите си, иначе отново ще те заболи глава.

— Много съм си добре — промърмори тя, опитвайки се да прикрие треперенето в гласа си.

— Наистина ли? — ръката му легна върху хълбока й и настойчиво го притисна към неговия. Карол инстинктивно се опита да се отдръпне, но той я държеше здраво.

Остана неподвижна, неспособна да се противи повече на горещото желание, което усещаше да извира от всяка част на тялото му. Предаде се с лека въздишка на съдбата, си, която явно й бе отредила да прекара още една безсънна нощ заради този необикновен мъж. Дори той изобщо да не я докоснеше повече, тя не би могла да заспи, лежейки толкова близо до него.

Скот се намести по-удобно към тялото й, после притихна и след секунди дишането му стана дълбоко и равномерно. Той беше заспал! Този факт я изпълни с противоречиви чувства, но все пак й даде възможност да се поотпусне малко. Дори след известно време започна да се чувства щастлива и доволна, че лежи в непрогледния мрак стоплена, сигурно защитена в ръцете му, макар че вътре в нея бушуваше буря от страст и огнено желание, запалена от него — дива и стремителна като тази, която вилнееше навън около плевнята. Каквото и да бе очаквала от това пътуване, не би могла в никакъв случай да си представи, че ще преживее нощ като тази. Уморено затвори очи и не след дълго също заспа в прегръдките му.

Когато няколко часа по-късно се събуди, все още беше в обятията му, но нещо се бе променило. Мина известно време, докато забележи какво е то — бурята бе престанала. Навън бе тихо и спокойно, вятърът вече не проникваше през цепнатините и пролуките между дъските. Леко раздвижване зад гърба й й подсказа, че Скот също беше буден.

— Не се движи — измърмори той със сънлив глас и тя остана да лежи неподвижно, стаявайки дъха си.

Пръстите му се плъзнаха по хълбока й и достигнаха гладкия корем. Карол усети отново да се надига в нея мощно и неудържимо желание и потръпна. Ръката му продължи пътя си нагоре, пъхна се под пуловерите и замилва голата й кожа, достигайки сутиена.

— Скот… — нечуто промълви тя. Дишаше тежко, на кратки, отсечени тласъци, защото устните му бяха сега върху меката извивка на долната част на ухото й, а езикът му бавно се промъкна в самото ухо. Разсъдъкът й се замъгли, тялото й неудържимо затрептя в поривите на плътта.

Скот внимателно свали презрамката на сутиена от рамото й и ръката му намери пълните й гърди. Пръстите му нежно милваха втвърдените им зърна. С тихо стенание Карол се извърна към него и вдигна ръце към лицето му, после ги зарови в гъстата му коса и потърси устните му. Тежко дишайки, Скот се откъсна от нея след дългата страстна целувка.

— Карол… — простена той. — Знаеш ли какво ми причиняваш сега? — без да дочака отговор, той отново впи устни в нейните, а ръцете му трескаво затърсиха ципа на панталона й, отвориха го и заизмъкваха ефирното парче плат от бедрата й. За миг я пронизаха хиляди леденостудени иглички, но веднага след това тя усети топлото му тяло върху своето. Цялата съпротива, която Карол тъй грижливо бе изграждала срещу него през последните седмици, се срина отведнъж. Сякаш я обхвана някаква блажена летаргия, а допирът на тялото му извикваше у нея разтърсващо чувство, което тя толкова добре си спомняше!

Устните му се спуснаха към шията й и Скот зашепна в ухото й:

— О, Карол, ти ме желаеш толкова много, колкото и аз теб! Ти ми принадлежиш!

Като че ли някой изля кофа студена вода върху главата й. Тя си спомни думите, които й бе казал тогава в Кливлънд: „Искам да ви притежавам и ще ви притежавам!“ Каква глупачка беше! Той просто искаше да задоволи моментната си прищявка, удовлетворявайки същевременно и собственото си самолюбие. След като утолеше жаждата си по тялото й, отново щеше да я забрави. За пореден път се бе оставила да бъде водена от копнежа си по него, бе се поддала на изкушението. Той искаше тази нощ само тялото й — нищо повече.

Рязко го отблъсна от себе си и седна на сеното.

— Карол, моля те, не се отдръпвай! Какво искаш да причиниш и на двама ни?

Тя се опита да говори хладно и саркастично.

— Съжалявам, Скот, но от обстановката тук има още много да се желае. Съвсем не си представям по този начин един красив любовен романс — да ме любиш в сеното и после косите ми да са пълни със сламки.

— По дяволите, Карол, ти наистина си вещица, знаеш ли това? — изръмжа той. — Допреди минута сеното изобщо не ти пречеше.

Тя трепна при думите му, но не можеше, не искаше да признае, защо го бе отблъснала.

— Наистина, бях забравила къде се намирам. Но ако искаш да ме имаш, ще трябва да се погрижиш за някои подробности — вечеря на свещи, шампанско, цветя, романтична музика — а не бренди направо от бутилката и после — хоп, едно кратко удоволствие в сеното — остро отговори Карол.

Скот леко се отдръпна назад.

— Не се ли продаваш твърде скъпо, съкровище? — горчиво попита той, посегна към брендито и тя чу как течността избълбука в гърлото му. Подаде й бутилката:

— Пийни още една глътка, дано се разтопят бучките лед в кръвта ти.

Сълзи замъглиха очите й и тя гневно оттласна ръката му:

— Не се нуждая от това.

Наистина не се нуждаеше от алкохол, защото той не би могъл да заглуши болката, която израсна бързо в душата й, нито пък невъзможното желание да го притежава изцяло. Как щеше да издържи часовете до утрото?

Най-сетне й се удаде да заспи отново. Унесе се в неспокоен, изпълнен с кошмарни видения сън. До някое време усещаше, че Скот лежи плътно зад нея, усещаше топлината на тялото му, но когато се събуди в дрезгавия утринен сумрак видя, че го няма. Карол се изчисти от полепналото по дрехите и косите й сено, среса се и оправи, доколкото можа, дрехите си. Обу ботушите си и страхливо се спусна по клатушкащата се стълба, за да потърси Скот.

Застана с лице, обърнато към вятъра, и с облекчение вдъхна режещия гърдите й студен въздух. Тогава забеляза на известно разстояние от себе си Скот да говори с някакъв мъж, изправен до един трактор. Двамата ръкомахаха към колата, която още лежеше прекатурена в канавката.

Когато се доближи до тях, Скот й хвърли кратък поглед:

— Това е мистър Тейлър. Той смята, че може да издърпа колата.

Карол кимна на мъжа.

— Страшен късмет сте имали двамата, че не сте пострадали — клатейки глава каза мистър Тейлър.

Не му отне много време да изтегли колата с мощния си трактор.

— Е, готово — извика той. — А сега карайте малко по-внимателно, младежо. Пътят все още е хлъзгав.

— Положително така и ще направя. Много ви благодаря за помощта — Скот му подаде ръка и се усмихна със задоволство.

Карол замислено го гледаше и се питаше, дали бе постъпила тази нощ по най-добрия начин. Прииска й се да се хвърли в прегръдките му и да му признае истината. А тя беше, че се страхуваше. Страхуваше се, че ако му се беше отдала още веднъж, вече нямаше да може да живее без него, че никога повече нямаше да бъде щастлива без него. Колкото и да се опитваше да го отрече, беше очевидно — обичаше го.

Качиха се в колата и отидоха до плевнята, за да вземат багажа й, след което продължиха пътя си в мълчание.

Пръв го наруши Скот:

— Ако видим някое заведение на пътя, ще спра да закусим.

— Мене ако питаш, по-добре да стигнем първо до Канзас Сити — навъсено каза Карол.

— Аз обаче имам нужда от едно силно кафе — изръмжа той.

— Добре, добре — примирително се съгласи тя. Не искаше да се впуска в спор — и бездруго достатъчно бяха спорили досега.

Скот продължи да се взира напред в пътя, докато най-сетне спря пред едно малко кафе. Избраха си ъглова маса и поръчаха закуска.

— За мен само препечен хляб и портокалов сок — рече хладно Карол.

За пръв път тази сутрин Скот я погледна открито в очите.

— Не мога да те разбера, Карол. В един момент си топла и отзивчива, а когато те доближа, се държиш като побесняла.

С какво удоволствие би му признала истината! Но не биваше. Тя потърси отговор, който да го задоволи донякъде.

— А защо трябва да ме разбираш? — намусено измърмори. — Нас ни свързват само делови интереси, това е всичко. Така и трябва да продължи.

Скот изкриви лице в нетърпелива гримаса, но сведе поглед и се зае с яйцата и бекона в чинията си.

Малко по-късно отново се озоваха на аутобана й след около половин час, преминал в ледено мълчание, пред тях се показаха първите къщи на Канзас Сити.

Скот спря пред входа на летището и от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка:

— Най-сетне край. Тези два дни ми се сториха като две седмици!

Карол без малко да избухне в сълзи. Заболя я, дето той толкова открито се радваше, че се разделя с нея.

След минути тя вече седеше в собствената си кола, багажът й беше старателно подреден в багажника. Скот се облегна на вратата откъм нейната страна и я погледна:

— Карай внимателно — беше всичко, което каза.

— Не се безпокой. И на теб приятен път.

Скот повдигна рамене.

— Всички пътувания са еднакви.

„Само минута още и него няма да го има“ — ужасено помисли Карол. Всичко в нея закрещя срещу тази мисъл и тя потърси последен шанс:

— Ще те чуя ли скоро?

Скот разкриви лице в иронична гримаса:

— Отново познатата делова бизнес дама, така ли? Бъди спокойна, скоро ще ти се обадя.

Той бързо се обърна и се отдалечи.