Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (8)

VIII

По време на двучасовото пътуване до Осейдж Бийч Карол не спря да плаче. Всичките й носни кърпи бяха вече подгизнали от сълзи, но към края започна да й се струва, че е успяла да превъзмогне случилото се през този ужасен уикенд между нея и Скот Уайлдър. Когато спря пред дома си, очите я бяха сухи, а сърцето — студено.

Измъкна куфара си от колата и го помъкна нагоре по стълбите. Отключи и, когато пристъпи в жилището си, се почувства щастлива, че отново си е у дома. Веднага взе горещ душ, пъхна се в леглото и мигновено заспа.

На следващата сутрин се събуди рано-рано, облече се и забърза към фирмата си. Измъкна от куфарчето получените поръчки и седна пред електронно изчислителната машина. Усилено започна да работи. Около час по-късно се облегна доволна на стола. Можеше да се гордее с постигнатото. Изобщо не беше разчитала на толкова големи количества. Ако се абстрахираше от романтичната страна на приключението, спокойно можеше да се каже, че доброто качество на изделията й беше това, което бе накарало Скот да й възложи такива крупни поръчки. Двамата управители на магазините му недвусмислено бяха изразили възхищението си от мострите. Можеше само да се радва, че повечето от артикулите, които избраха, бяха нейни собствени проекти. Тя остави документите в бюрото си, затвори чекмеджето с въздишка на облекчение и напусна стаята.

Минавайки през преддверието, раздразнено забеляза, че служителката на входящия контрол не бе разчистила писалището си. По него бяха разхвърляни ордери, папки, квитанции и други книжа. Карол много държеше на реда, независимо дали ставаше дума за канцелариите или за производствените халета. Докато баща й беше жив, не бе обръщал особено внимание на това, как изглеждат помещенията на администрацията и на фабриката. Той се интересуваше главно от резултатите на производството. След смъртта му Карол бе преминала като пречистващ вихър навсякъде по стаите и цеховете и бе въвела неумолим порядък. Знаеше, че тези методи не я правеха в никакъв случай, по-популярна сред служителите и работниците, но не желаеше да прави компромиси с убежденията си.

Тя се спря и разгледа по-подробно документите. „Странно — измърмори учудено — защо Марша работи над тези дела?“ Бе успяла да види, че всички те са разходни ордери, издавани на доставчиците й на дървен материал, а Марша нямаше нищо общо с покупките.

Карол събра книжата, подреди ги и се запъти към регистратурата. Когато издърпа съответното чекмедже на картотеката, за да ги постави на местата им, с голямо удивление констатира, че нямаше повече от половината от папките. Объркана, тя сложи делата на местата им и затвори чекмеджето. Върна се и затърси останалите първо на бюрото на Марша, а после и на Рита, но напразно. Реши да попита секретарката, дали знае нещо по въпроса и силно озадачена напусна канцеларията. Запъти се към производствените халета.

Тук всичко беше на мястото си. Дървесните стърготини, талашът и пепелта от трионите и циркулярите бяха старателно изметени и събрани на купчинки отвън на двора в определеното за тях място до специалните пещи, в които се изгаряха. Карол особено строго изискваше този леснозапалим материал всекидневно да се отстранява от помещенията, тъй като създаваше опасни предпоставки за възникване на пожар. Тези предохранителни мерки й бяха донесли премия от страна на местната противопожарна служба.

Карол вървеше в прохода между машините и пресмяташе, с колко трябва да се увеличи производството, за да изпълни в срок поръчката на Скот, без да се налага да купува нови машини и да наема още работници. Наближаваха Коледните празници, но тя беше сигурна, че работниците й ще се зарадват на възможността да увеличат възнагражденията си с няколко часа повече извънреден труд. „Всъщност — каза си тя, след като претегли в ума си всичко — поръчката няма да ми създаде допълнителни проблеми“.

Разтоварила веднъж съзнанието си от грижата за главното протичане на производствения процес, сега мислите й необезпокоявани се насочиха към Скот. Пулсът й се учести и Карол панически се огледа, търсейки си някакво занимание, което да я отвлече от неудобните спомени. Обърна се и се запъти обратно към офиса. Отиде направо до чертожната маса, намираща се в ъгъла на кабинета. Взе един мек молив и започна да нахвърля върху белия лист всички идеи, които се бяха натрупали в главата й през последните няколко дни. Един след друг оживяваха пред нея различни модели салатиери и фруктиери с модерен дизайн, поднос за сервиране на леки закуски, малък стелаж за саксии с цветя и увивни растения и всевъзможни други дреболии. В продължение на повече от час тя рисува съсредоточено, преди да остави настрани молива и да се облегне назад с ръце на тила, давайки отдих на схванатите си мускули. Доволно огледа скиците си, после излезе в приемната, за да види дали не е дошъл вече някой и да е включил кафе машината да загрява. В същия момент се отвори входната врата и влезе Рита, тръшна се на първия попаднал й стол и очите й, блеснали от любопитство, се заковаха върху лицето на Карол:

— Окей, разказвай!

— Няма какво толкова да разказвам, освен че получих поръчки от двата магазина, които посетихме със Скот Уайлдър — Карол измъкна от чекмеджето книжата и ги побутна към Рита. — Ето, виж сама.

Рита ги грабна и присвитите й очи бързо пробягаха по редовете.

— Не е лошо — поклати глава тя.

— Доставките трябва да бъдат изпълнени веднага, с оглед на предстоящите коледни разпродажби. Затова и количествата са толкова големи — обясни Карол, после се изправи и взе палтото си.

— А поръчките от другите клонове? — поинтересува се Рита.

— Тях ще получим директно от централата в Чикаго — Карол закопча дрехата си и тръгна към вратата. — Отивам да закуся в „Кедъра“. Погрижи се заготовката и експедицията да се заемат веднага с поръчката.

— Дадено — долетя веселият отговор на секретарката й. — Добра работа си свършила, моето момиче.

Когато Карол се върна след закуската в кабинета си, на писалището я чакаше вече днешната поща. Посегна към ножа за отваряне на пликове, но внезапно си спомни за липсващите документи.

— Рита, можеш ли да дойдеш за момент? — извика тя и смръщи чело. — Знаеш ли, къде са папките на нашите доставчици на дървен материал? Тази сутрин нямаше половината от тях.

— Как така? Нищо не знам по този въпрос — Рита я гледаше озадачено. — Веднага ще изясня нещата.

Тя бързо излезе от кабинета, а, Карол се облегна назад и си каза, че днес няма желание да стои в канцеларията. Все пак целият й уикенд бе посветен на работа, значи имаше право да си вземе почивен ден. Нямаше никакви планове, но не искаше да остане във фирмата. Може би нямаше да е лошо, ако обиколеше магазините и направеше някои покупки, беше изминала почти година, откакто не си бе купувала нищо. Вероятно това щеше да я разведри и да прогони мрачното й настроение.

Рита се върна след 2–3 минути.

— Карол, всички документи са там, нищо не липсва!

Карол се изправи.

— Но тази сутрин, когато дойдох, нямаше много от тях. Сигурно някой ги е взел през почивните дни в дома си и сега ги е върнал. Кой идва при теб, докато ме нямаше?

Рита поклати отрицателно червените си къдрици.

— Никой, поне докато бях в приемната. Но аз ходих до експедицията, за да предам поръчката на Джо Махони. Може би по това време някой е идвал и ги е донесъл. Ще попитам Марша, може би тя е видяла кой е идвал.

— Ах, остави, няма значение — бързо каза Карол. Беше разтревожена, но не искаше Рита да забележи безпокойството й. Не че подозираше секретарката си, но Рита не можеше да държи езика зад зъбите си и, ако действително зад гърба й ставаше нещо тайно, то Карол искаше да открие виновния, без той да разбере, че тя е по следите му. — Рита, до края на деня няма да съм в кабинета.

— Защо? — въпросително я изгледа секретарката. — Нещо не е наред ли?

— Не, всичко е наред. Просто искам да прескоча до Джеферсън Сити и да направя някои коледни покупки.

— Но аз трябва да обсъдя с теб цял куп въпроси, а и Хари непрекъснато ме тормози, иска непременно да говори с теб.

— Е, добре, магазините са отворени и следобед — въздъхна Карол. — Мога да отида и по-късно. С Хари ще поговоря след това. Първо кажи ти какво искаш от мен.

Рита й подаде лист хартия.

— Както знаеш, миналата седмица изпратихме една партида стока на универсалния магазин на Ричардсон. Днес се получи от него потвърждение за полученото количество — без писмо, без никакво друго обяснение. Според този формуляр те връщат половината от поръчаното.

Карол втрещено се втренчи във формуляра, после премести поглед към Рита.

— Ще позвъня на Джон Ричардсон и ще го попитам, какво се е случило — тя посегна към телефона. — И какво още? По-добре първо ми кажи лошите новини.

Рита й отвърна със съчувствен поглед.

— Ами другото е, че Джони Блеър се обадил и съобщил на Тони, че товарът дървен материал, който му бяхме поръчали, ще се забави с десетина дни.

Карол сбърчи вежди.

— Но това значи, че няма да имаме достатъчно материал и ще провалим поръчките!

— Точно така — кимна Рита.

— Е, тогава да се захващам за телефона и да видя, какво може да се направи.

Вдигна слушалката и набра номера на Ричардсон.

— Ало, мистър Ричардсон, обажда се Карол Итън. Току-що получихме известието за върнатата стока. Не ви ли задоволява доставката? — опитваше се да говори спокойно, почти нехайно, но в действителност беше много угрижена. Това бе тежък удар върху бизнеса й.

— Мис Итън, направих го с голямо неудоволствие, но нямах друг изход. Виждате ли, тук имаме неприятности. Ние живеем в съвсем малко градче, както знаете. Преди четири дена бе спряна фабриката „Унитог“, в която работят повечето от тукашните жители. Синдикатите са решили да организират генерална стачка и не е далеч времето, когато цялата индустрия, в тази област ще се сгромоляса. При това положение на нещата аз не мога да си позволя да държа на склад големи количества стоки. Наистина съжалявам, но не мога да постъпя другояче. И ако нещата не се уталожат в най-скоро време, просто не знам, как ще се кара по-нататък.

— Това наистина е много неприятно, Джон. Да се надяваме, че всичко ще се оправи.

Карол с въздишка остави слушалката върху вилката. Би могло да бъде и по-лошо, ами ако беше върнал цялата партида? Трябваше да бъде доволна от факта, че върнатата продукция не бе поради рекламация за лошо качество. Но все пак не беше добре за финансовото състояние на фирмата й.

При следващото обаждане имаше по-голям късмет. Оказа се, че един от шофьорите на Джони Блеър — доставчика на ореховия материал — е със счупена ръка, поради което се налагали промени в графика на товарния транспорт на Джони. Карол лесно разреши проблема, като му обеща, че ще изпрати един от своите камиони заедно с шофьора, който да извърши заплануваните курсове.

Извика Рита и я помоли да извика Хари Рътлидж. Докато го чакаше, отпусна глава и с две ръце започна да разтрива челото и слепоочията си. Дребните всекидневни проблеми, които трябваше да решава, не бяха най-любимото й занимание, но все пак се чувстваше удовлетворена, когато намираше вярното разрешение.

В дни като този често й бе минавало през ума, че може би нямаше да бъде лошо да приеме предложението на Скот Уайлдър и да му продаде фирмата. Под негово ръководство й с неговите неизчерпаеми финансови възможности просперитетът на предприятието щеше да бъде гарантиран веднъж завинаги.

Леко почукване на вратата я откъсна от мислите й. В кабинета влезе Хари Рътлидж. Тя му отправи най-любезната си усмивка.

— Как сте, Хари? — приятелски го попита Карол.

— Не се оплаквам, Карол, но мисля, че не сте забелязала, колко силно са намалели запасите ни от дървен материал. Ако започне да мръзне и да вали сняг, секачите няма да могат да работят повече и ние оставаме без суровина.

— Напротив, помислила съм за това! Направила съм своевременно още една поръчка за голямо количество дървесина и очаквам тия дни да я получа. Тони движи тези неща, това е негово задължение, както ви е известно.

— О, чудесно, не знаех… в такъв случай… — той млъкна.

— Има ли още нещо?

— Всъщност да, исках да предложа заедно да прегледаме поръчките и да видим, как върви изпълнението на всяка една от тях. Трябва да сме сигурни, че ще можем да свършим всичко до Коледа.

Карол се отпусна вътрешно. Не беше необходимо, но нямаше и да навреди, ако изпълни молбата му. За него работата значеше много, а и за нея щеше да бъде от полза, ако се убедеше още веднъж, че не е пропуснала нищо.

Двадесетина минути по-късно Хари напусна удовлетворен кабинета й. Едно трябваше безусловно да му се признае — той държеше очите и ушите си винаги отворени и знаеше по всяко време, какво става във всяко кътче на предприятието.

Карол отново облече палтото си.

— До утре — каза тя на излизане, минавайки покрай бюрото на Рита.

Паркира близо до центъра на града и се отправи към „Лилавата лавандула“ — любимия й магазин. Избра за Марша и за останалите три момичета в офиса елегантни копринени шалчета, за Рита — чифт жълти ръкавици от ярешка кожа, а за себе си купи една червена рокля, като че ли шита специално за нея. Меката материя обхващаше плътно стройното й тяло, полата лягаше в широки гънки до коленете. Имаше дълги, бухнали ръкави, деколтето бе доста смело изрязано и откриваше изцяло безупречните й рамене.

Всъщност, тя не се нуждаеше от тази екстравагантна дреха, но си каза, че е добре да има за всеки случа подходяща рокля за празниците.

След като плати на касата, Карол се чувстваше вече в много добро настроение. Радваше се на сполучливото си хрумване да си вземе свободен ден, макар че от него бе останал само следобедът.

След десетина минути тя беше вече в магазина за мъжка мода и избираше подаръци за мъжете в администрацията си. Всеки неин служител получаваше допълнително възнаграждение за Коледа, но Карол считаше за неотменимо свое задължение да направи личен подарък на сътрудниците си. Докато чакаше да ги опаковат, погледът й попадна на една игла за вратовръзка от чисто злато и мислите й веднага се завъртяха около Скот. Когато напускаше магазина, иглата се намираше между останалите й покупки.

Тъкмо отключваше входната врата и иззвъня телефонът. Беше Рита, гласът й трепереше от възбуда:

— Току-що се обади секретарката на Скот Уайлдър — той пристига утре тук!

Карол дълбоко си пое въздух.

— Момент, по-спокойно. Защо идва? Каза ли тя? — сърцето й диво се заблъска в гърдите й.

— Каза само, че Скот Уайлдър иска да разгледа нашата фирма, преди да ни възложи поръчките за останалите си магазини — Обясни Рита.

— Разбирам — измърмори Карол, макар че до тук нищо не бе разбрала. Това посещение в никакъв случай не можеше да се нарече добра идея. Досега тя избягваше да се запита, защо Скот се бе оставил да бъде подведен от нея чрез онзи малък трик с празната бланка и да й възложи толкова голяма поръчка, след като бе наясно, как стоят нещата. Дали нямаше някоя задна мисъл?

— Каза ли в колко часа ще пристигне? — нервно прокара ръка в косите си тя.

— Не, каза само, че ще е късно следобед.

— Окей, ще го посрещна — гласът й бе далеч по-самоуверен, отколкото самата тя се чувстваше. В гърлото й заседна огромна твърда буца и Карол отново усети особено прималяване в стомаха при мисълта, че скоро ще го види. Още докато оставяше слушалката, мислите й бясно закръжиха около онова, което непременно трябваше да се уреди преди пристигането му, за да премине то гладко. Изобщо не й бе споменавал, че има желание или намерение да посети фирмата й. Ако дойдеше достатъчно рано, тя щеше да му покаже фабриката, а след това можеха заедно да съставят договора. Вечерта обаче нямаше полети за Сент Луис. Ако пък дойдеше с кола, пак щеше да стане достатъчно късно. Значи щеше да пренощува тук. Карол грабна телефона и набра Рита.

— Резервирай за утре вечер една стая в хотел „Четирите годишни времена“ — нареди й тя.

— Разбрано, шефе — весело отвърна Рита. — Нещо друго?

— Не каза ли секретарката му, с какво ще пристигне — със самолет или с кола от Сент Луис?

— Не стана дума за това.

— Може би трябва някой да го чака на летището.

— Предполагам, че ще дойде с кола, защото в противен случай секретарката щеше да ми каже часа на пристигането му — съвсем логично отсъди Рита.

— Разбира се, имаш право, не помислих за това. За всеки случай, запази стая в хотела. Е, до утре.