Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (4)

IV

Когато Карол отвори очи, навън сивееше мрачно и неприветливо утро. В първия момент не можа да се досети, къде се намира и напрегнато се втренчи в тавана. Цяла нощ се бе мятала неспокойно в леглото и едва на зазоряване бе се унесла в кратка дрямка, изпълнена с трескави сънища — до един свързани със Скот Уайлдър.

Извърна очи към вратата, разделяща стаите им. Дали той бе спал спокойно? Тя изправи възглавницата зад гърба си. „Какво наистина става с мен?“ — помисли си с раздразнение. Не беше от жените, които сънуват с отворени очи. Макар да се смяташе за улегнала и разумна, не можеше да не признае, че чувствата й бяха объркани. Дори в колежа й се удаваше да се контролира много по-добре, отколкото сега като зряла жена. По онова време беше флиртувала, беше се влюбвала няколко пъти, но всичко бе някак си леко и радостно, дори когато реши да отдаде сърцето си на Дан Уелтън. С нетърпение бе очаквала да мине матурата й, за да се приготви за сватбата късно през есента, когато Дан щеше да получи обещаната му работа. Но нещата някак се проточиха. По-късно й каза, че е получил по-изгодно предложение от една фирма в Сент Луис и тя бе заживяла отново в развълнувано очакване, докато забеляза, че той далеч не споделя ентусиазма й. Опита се да поговори с него за бъдещето, но Дан се измъкна, без да се ангажира с определени планове. Най-сетне тя не издържа и една зимна вечер го запита направо, докога смята да отлага решението си. Тогава той й призна, че се е влюбил в друга.

Карол се гневеше сега на Скот, че бе събудил отново у нея такива чувства. На своите двадесет и шест години тя се вълнуваше като ученичка и това никак не й харесваше. Зарови ръце в косите си. Колкото по-бързо приключеше с работите си тук, толкова по-добре — независимо какъв щеше да бъде резултатът. Скот Уайлдър застрашаваше душевното й спокойствие, затова искаше час по-скоро да се върне обратно у дома в Мисури.

Най-добре беше да се обади на летището и да се осведоми, кога има полет за Чикаго. Посегна към телефона, но в този момент силно се почука на вратата. Карол трепна. Чукането се повтори още по-силно. Тя уви чаршафа около себе си и изтича до вратата.

— Карол, будна ли сте? — долетя нетърпеливият глас на Скот.

— Да!

Той отвори вратата и влезе, оглеждайки се изпитателно в стаята. Имаше вид на човек, прекарал дълга и спокойна нощ. Очевидно нищо не бе попречило на съня му. Беше облечен в кафяви, идеално изгладени вълнени панталони и кремав пуловер с висока яка, който очертаваше широките му плещи и мускулестите рамена. Тъмната му коса, още влажна от душа, блестеше над изразителното му мургаво лице.

— Мислех, че вече сте готова за закуска — засмя се Скот.

Дневната светлина не отнемаше нищо от магическото въздействие, което упражняваше върху нея предишната вечер.

— Аз още не съм започнала да се приготвям — отвърна Карол и неумело прикри с длан една прозявка.

Скот посегна към увития около нея чаршаф.

— Вие притежавате наистина умопомрачителен гардероб — отбеляза с широка усмивка.

— Това е последният вик на модата за свободното време — отвърна тя през смях.

Ръцете му някак естествено се установиха на раменете й.

— Мисля, че ви подхожда — след това бързо се извърна. — Облечете се, ще се срещнем след малко долу. Иначе ще променя намерението си, изглеждате толкова апетитно, че съм в състояние да забравя всичките си добри намерения — той пак се засмя. — Нали ви обещах, че ще говорим за нашата сделка.

Карол стоеше пред него, като че ли беше пуснала корени в пода и не можеше да помръдне. Скот също не правеше никакъв опит да се отдалечи.

— Карол, побързайте или искате да ви помогна и да ви развия от този чаршаф?

Тя не откъсваше очи от чувствено потръпващите му устни. Най-сетне повдигна поглед и безпомощно се взря в очите му. Когато прочете в тях пламенното му желание, разтреперана установи собствената си възбуда. Несъзнателно пусна единия край на чаршафа и протегна ръка към него. Чаршафът се свлече и откри голата й гръд.

— Карол, Карол… — потиснатият му копнеж правеше гласа му дрезгав. Той зарови лице в косите й. Ръцете му здраво я обхванаха и я притиснаха към силното му тяло. Карол реагира веднага, желанието й мигом се възпламени. Когато устата му потърси нейната, устните й с готовност се разтвориха и езикът й се стрелна между зъбите му. Започна страстно да отговаря на пламенните му целувки.

По някое време чаршафът изцяло се свлече на пода. Карол тихо въздъхна и окончателно се остави на великолепното усещане да лежи в прегръдките му.

Скот я повдигна и я отнесе на леглото. Без да откъсва очи от голото й тяло, припряно се съблече и нетърпеливо захвърли дрехите си на пода.

Дългата й коса бе разпиляна върху снежнобялата възглавница като черна коприна. Карол облиза нервно пресъхналите си устни с поглед, вперен в мускулестото му тяло.

— Искам да те имам… — прошепна Скот и се приближи до нея. Пъхна едната си ръка зад гърба й, а с другата нежно я погали по шията и предпазливо извърна главата й към своята. Устните му се впиха толкова страстно в нейните, че тя забрави всичко друго на света.

Карол скри глава в гърдите му. Нищо друго нямаше сега значение за нея, освен неповторимите усещания, които предизвикваше Скот с ръцете и устните си. Той нежно пое в уста зърното на едната й гръд. Езикът му погали розовото връхче, докато то се втвърди и се изправи. Карол задавено изхълца и изви тялото си нагоре към неговото.

Устата й затърси неговата, устните й се притиснаха жадно в неговите устни.

— Бавно, мила моя, бавно… шепнеше й той, преди устните им отново да се слеят. Пръстите му обхождаха тялото й, плъзгаха се все по-дълбоко между бедрата й.

— Карол?! — гласът му трепереше от възбуда. — Искам да те любя… сега!

Тя сложи двете си ръце зад тила му и го придърпа надолу.

— Да, Скот! — прошепна едва чуто. — Вземи ме… бързо…

Скот се отпусна върху трептящото й тяло, разтвори с ръце бедрата й и бавно проникна в нея. Застина за миг, после започна да се движи в постепенно ускоряващ се ритъм, докато тя застена от удоволствие. Тялото й започна да отговаря на равномерните му тласъци и Карол се остави да бъде водена от него в един свят на неизразим екстаз. Той беше я разтърсил из основи, беше достигнал до най-съкровените дълбини на женската й чувствителност.

Малко по-късно лежеше до него напълно изтощена, но щастлива както никога досега.

Скот се подпря на лакът в леглото, целуна я по върха на носа, погали леко като полъх зърната на гърдите й и каза със смях в гласа:

— Ставай, мързеливке. Имаме още много работа за днес.

Очите му блестяха закачливо, когато се изправи и затърси дрехите си по пода.

Нехайното му поведение изплаши Карол и тя боязливо придърпа завивката до шията си.

Скот се ухили и въпросително повдигна едната си вежда:

— Ще бъдеш ли готова след четвърт час?

— Да — отговори тихо тя, а той вече излизаше от стаята й.

Щом вратата се затвори, Карол бързо скочи от леглото и изтича в банята. Дишайки тежко, се облегна на вътрешната страна на вратата. Сега, когато отново можеше да мисли ясно, тя се разкайваше, че не можа да устои на прелъстителното му излъчване. Питаше се, дали той е разчитал на това, че тя ще хлътне прекалено лесно по него, приемайки може би, че среднощните й кошмари всъщност са били обикновена уловка за него, вид предизвикателство. Ами ако наистина си мислеше, че тя беше извикала е цел да го покани в леглото си?

Карол се мразеше и се презираше в този миг, защото бе допуснала да се озове в такава неприятна ситуация.

Когато влезе в ресторанта на хотела, Скот стана от мястото си и й поднесе стол. За секунди погледът му се спря на косата й, която отново бе вдигнала на тила си.

— Само жена с красиво лице като твоето може да си позволи да носи така косата си — отбеляза той. — Но повече ми харесва, както беше преди малко.

Карол се престори, че не чува думите му. Твърдо беше решила да не се поддава повече на неговото влияние. Мислеше, че ще може да се контролира. Но казаното от него накара сърцето й диво да затупти. Никой от мъжете, с които бе излизала досега — дори и Дан — не беше я подготвил за онзи водопад от чувства, който пораждаше сега у нея Скот Уайлдър.

Тя седна срещу него и студено го изгледа. Враждебното й поведение беше, разбира се, само с мъка изпълнявана роля, но, изглежда, постигна желаното въздействие.

— Карол, след като поръчаме закуската, ще говорим по същество — каза Скот с равен и безизразен глас.

— Може би ще бъде по-целесъобразно да ме наричате отново „мис Итън“ — контрира го незабавно тя и взе от масата листа с менюта.

— Окей, щом това ще ви направи щастлива — не закъсня безстрастният му отговор.

Карол веднага съжали за забележката си. Скот отново бе взел превъзходство над нея. Тя искаше само да каже, че нещата трябва да изглеждат по-делови, но реакцията му откри голяма доза надменност. Тъй или иначе, връщане назад нямаше. Щяха да преговарят като съвършено непознати, но учтиви бизнес партньори.

След като направиха поръчката си пред келнерката, Карол извади от куфарчето си книжата.

— Не разполагам с много време, за да ви убеждавам надълго и нашироко в предимствата на нашата продукция, но брошурите, за които ви споменах вече, красноречиво говорят сами по себе си. Ние развиваме два производствени клона: имаме веднъж нашите сувенири от кедрово дърво, които сигурно много ще ви заинтересуват, от друга страна, новите ни изделия от орехово дърво включват, освен декоративни и художествено изработени артикули и такива, които са непосредствено предназначени за бита. Полираното орехово дърво е чудно красиво и е подходящо за всякакъв вид интериор, а изделията ни са не само полезни, но и сами по себе си представляват естетически обекти.

— Почакай… — опита се да я прекъсне Скот.

Тя му подаде една папка.

— Вижте тези снимки, тогава сам ще отсъдите. Ако можете веднага да ми кажете за какви количества ще преговаряме, то аз ще ви дам точната цена.

Карол олицетворяваше сега напълно представата за делова жена. Взе в ръка ценоразписа на изделията:

— Вижте например артикул 1020 — голяма салатиера от орех. Продажната й цена е 34.95 долара. При поръчка над 5 000 броя ще ви дам отстъпка от 50 цента, а при по-големи количества цената става още по-благоприятна.

— Карол, спри за момент.

Но тя продължаваше да говори, все едно че не бе чула молбата му.

— Ако не проявявате интерес към това, което ви предлагам, направо ми кажете и аз ще си хвана обратния самолет.

Скот взе книжата, които тя му предлагаше, но дори не ги удостои с поглед. Очите му бяха вперени в лицето й.

— Видях всичко, което исках да видя. Тези неща тук не ме интересуват.

— Добре тогава — Карол грабна папките от ръката му, взе куфарчето си от пода и ги прибра вътре. — Можете да откажете закуската ми, ще хапна нещо на летището.

— По дяволите, седнете на мястото си! — грубо й заповяда Скот — Имам нещо друго да ви кажа.

— И какво е то? — в никакъв случай не искаше да загуби самообладание и да му покаже, какво става в душата й. — Слушам ви внимателно.

— Аз не искам да купувам вашите изделия. Искам да купя вас.

Тя го изгледа с широко отворени очи, после сграбчи с две ръце едновременно куфарчето си.

— Аз обаче не се продавам!

Скот бързо стана и я хвана за лактите.

— Елате, да се махнем оттук. Ще поръчам да ни изпратят закуската в стаите.

Карол със силно дръпване освободи ръцете си. Гласът й прозвуча толкова пронизително, че другите посетители се обърнаха към тях.

— Не, благодаря, няма какво повече да обсъждаме.

— Добре, добре. Ако ми обещаете, че няма да правите повече сцени и да крещите така, че всички да ни слушат, можем да останем и тук. Като казвам, че искам да ви купя, аз естествено имам предвид фирмата ви и вас самата заедно с нея.

Карол пребледня. Сега разбираше, защо вчера той не пожела да говори за сделката им. Намерението му е било първо да я предразположи, да я подготви, да я направи податлива, за да постигне по-лесно целта си. Почувства се ужасно унизена и искаше само по-скоро да напусне хотела.

— Какво става? Свършиха ли ви се хапливите забележки? — Скот се забавляваше с изненадата й.

— Въображението ми е прекалено бедно, да измисля достатъчно хаплива забележка в тази ситуация — бързо отвърна тя.

— За да бъда съвсем откровен — започна да обяснява Скот, аз наблюдавам фирмата ви от месеци. Вие произвеждате качествени изделия, които безспорно ще се продават добре в моите магазини. Но при сегашното икономическо състояние в страната няма да мине много време и ще се принудите да вдигнете цените, за да покриете производствените си разходи. Тогава продукцията ви ще стане непродаваема.

Карол отвори уста да протестира, но Скот вдигна ръка и я принуди да замълчи.

— Оставете ме да се доизкажа. Ако това се случи, вие ще се принудите да закриете първо магазина си, после ще съкратите работниците си и накрая ще фалирате. Защо тогава не ми продадете още сега фирмата, докато тя струва нещо? Аз мога успешно да я ръководя и да продавам продукцията й в собствената си търговска верига, което ще снижи себестойността й и дори ще носи известни печалби.

— А какво ще стане с името и честта на фирмата, която баща ми създаде от нищо? — попита след кратък размисъл Карол, съзнавайки неопровержимата логика на разсъжденията му.

— Ако баща ви беше жив, той щеше да бъде в същото положение, ако не и в по-лошо, така че с радост би приел моето предложение. А за вас лично имам много интересна оферта — обеща Скот с обезоръжаваща усмивка.

— Не мога да повярвам, че това, което ми говорите, е истина — механично каза Карол. Но много добре знаеше, че той просто бе изразил това, което тя не смееше да си признае от няколко месеца насам. Не искаше да погледне фактите лице в лице, защото се страхуваше от тях. Но още повече се страхуваше да приеме думите му и да обяви капитулацията си.

— Карол, имам и други фабрики, които съм придобил по същия начин, по който искам да купя и вашата. Вие сте прекалено слаба, за да устоите на инфлацията, а ще е жалко за хубавата ви продукция. Аз имам нужда от нея.

Карол го гледаше втренчено, запечатвайки всяка черта от лицето му в съзнанието си — чувствената му уста, дългите мигли, гъстите вежди. Тя виждаше как устните оформят думите, чуваше ги и всяка сричка от тях се забиваше като ледено острие в сърцето й. Не можеше да повярва, че този мъж, които с няколко изречения искаше да й отнеме всичко, което беше смисъл на досегашния й живот, бе същият, който само преди час бе събудил такива дълбоки чувства в тялото й.

— Аз проучих основно вас и вашата фирма и установих, че истинският ви талант е в подобряването на методите и технологията на производството. Бих желал да изградите един екип, който да се занимава само с повишаването на производителността на труда. Искам да проучите дейността на другите мои предприятия и да ги направите по-производителни, така както сте успяла да го постигнете във вашата собствена фирма.

Скот замълча и зачака да види, какво впечатление са й направили думите му. После продължи:

— Ако не бяхте предприела модернизация и обновление на продукцията, инфлацията отдавна щеше да ви е унищожила. При начина на ръководство от страна на баща ви фирмата нямаше да успее да се задържи на повърхността. Времената много се промениха.

Карол не знаеше какво да каже. Мислите в главата й се бяха объркали. Всичко, което й говореше, беше истина, но тя имаше гордост, която пък й повтаряше, че трябва да отблъсне предложението му. Карол нямаше да му продаде фирмата си — предприятието беше целият й живот.

Работата й в него беше много повече от възможността просто да си изкарва прехраната.

— Помислете върху това — настоя Скот.

— Не мисля, че ще го направя. Вие не разбирате — ако трябва да се откажа от ръководството на фирмата, все едно, че напускам най-интимното си житейско убежище, родния си дом — тя поклати отрицателно глава.

Келнерката донесе закуската. Карол загледа с невиждащи очи чинията си.

— Яжте, Карол, предстои ни изпълнен с работа тежък ден.

Скот се пресегна и й подаде купичката с конфитюр. Тя загреба малко с лъжичката си от ягодовото желе, размаза го върху тънката препечена филийка и механично задъвка. В гърлото й се бе събрала пареща буца, очите й овлажняха. Но в следващия момент усети да я обзема постепенно нарастващ гняв. Той като че ли отприщи апетита й и Карол бързо изпразни чинията си. Почувства прилив на сили и си каза, че отново е господар на чувствата си. Не беше победена, Скот трябваше да почака още доста време.

— Благодаря ви много за интересното предложение, но мисля, че няма да проявя интерес към него — тя вирна упорито брадичката си.

— Откъде можете да знаете това? Та вие още не сте го чула цялото — снизходително отвърна той.

— Няма значение, то не ме интересува.

— Предупреждавам ви, Карол, ще съжалявате за това — по слепоочието му запулсира малко мускулче. — Искам да ви притежавам и ще ви притежавам!

— По-добре не разчитайте на това! В тази фирма са заложени моята и на баща ми съдби. Да не говорим пък за работниците, които от дълги години работят в нея — ръцете й се свиха в юмруци в скута й.

— Точно това е и същественото в случая. Ако фирмата ви се провали, вие оставате без работа. Баща ви вече не е жив. И дори да ви се удаде с цената на много усилия да я съхраните, това няма да го върне — Скот сложи ръка върху нейната, но тя рязко я издърпа и се изправи.

— Трябва вече да тръгвам. Благодаря за всичко.

Той остана съвършено спокоен. Бавно стана от стола, но не каза нито дума повече. Карол се извърна и с високо изправена глава тръгна към изхода.

Спря на рецепцията, за да плати сметката си.

— Всичко е уредено, мис Итън — любезно я уведоми администраторът.

— Бихте ли ми казал сумата, която дължа? — помоли го. — Трябва да отчитам служебните си разноски.

Мъжът й подаде малка бележка с няколко цифри, която тя пъхна в дамската си чанта, а след това напусна хотела. Утре щеше да изпрати чек на Скот Уайлдър. „По дяволите — мислеше си — аз не се предавам тъй лесно. Колкото по-бързо го разбере, толкова по-добре!“