Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (11)

XI

Тя прекара безсънна нощ, мяташе се неспокойно насам-натам в леглото до сутринта, мислейки за Скот и за любовта си към него.

Когато около обяд той застана пред вратата й, Карол вече бе успяла да въдвори ред в чувствата си. Грижливо бе скрила сенките под очите си с плътен слой грим, за да не личи колко изморен вид има. Изглежда, добре се беше справила, защото Скот я посрещна с думите:

— Изглеждаш много свежа и отпочинала, значи съм си тръгнал точно навреме, за да можеш да се наспиш.

— Сигурно си прав — усмихна се тя. Макар още да я болеше, че той не пожела да остане през цялата нощ, с нищо нямаше да му го покаже.

Пътят до къщата на Рита не беше дълъг, но дори и този кратък отрязък време бе достатъчен за Карол, за да се почувства несигурна и напрегната в тясното пространство на колата, толкова близо до него, а не можеше да го прегърне, да го притисне до себе си, да го целуне…

Пътуваха бавно по тясната уличка към дома на Рита. По небето се скупчваха дебели оловносиви облаци.

— Изглежда, скоро ще завали сняг — прогнозира Карол.

— Да, да — съгласи се Скот. — Очаква ме едно „много приятно“ пътуване до Сент Луис в това лошо време.

— Пътищата тук се разчистват веднага — обясни Карол. — Най-малкото аутобаните ще бъдат почистени. Така че, няма защо да се безпокоиш, че не ще можеш да си тръгнеш днес.

— Не се безпокоя за това, но щеше да е по-добре, ако не ми се налагаше да пътувам в снеговалеж.

— Аз също не бих искала да вали, поне до Коледа. Но пък Коледа без сняг не е истинска Коледа.

Скот спря пред къщата на секретарката.

— Това не е за вярване! — учудено възкликна той. — Истинска дървена хижа от трупи!

Карол се разсмя на изненаданата му физиономия.

— Да не си мислиш, че е някоя първобитна горска колиба? Наистина отвън е облечена в груби дялани трупи, но къщата е съвсем нова и има всички съвременни удобства.

Вратата се отвори и се появи сияещото лице на Рита. Зад нея се виждаше усмихнатият й съпруг.

— Влизайте бързо, че ще умрете от студ — извика домакинята. — Не помня друга година по това време да е било толкова студено.

Тя взе палтата им, представи Джордж и ги въведе във всекидневната, където в камината пращеше буен огън. Докато се огледат, вече седяха пред него с по чаша горещ грог^[1] в ръка. От кухнята долиташе приятната миризма на пълнена пуйка и на други апетитни неща и изведнъж Карол се зарадва, че е приела поканата на секретарката си. Беше толкова уютно, топло и спокойно. Скот очевидно споделяше чувството й.

— Великолепно мирише — каза той. — Ако не се лъжа, повече от десет години не съм ял домашно приготвена печена пуйка.

— Бедничкият — съжали го Рита. — Трябва да се ожените. Не е здравословно да се храните само по ресторанти.

— За бога, Рита, остави човека на мира! Не са минали и десет минути, откакто е тук и ти вече го поучаваш, как да живее живота си — безобидно подразни Джордж жена си и я потупа любвеобилно по рамото.

— Но не е ли така наистина? Не съм ли права? — възпротиви се Рита.

Скот се разсмя добродушно.

— Всички непрекъснато все това ми повтарят — каза той.

Карол също се засмя, но само за да прикрие смущението си. Тя се страхуваше, Рита да не започне сега да изброява добродетелите й, затова й отправи подчертано предупредителен поглед.

Рита опита другояче.

— Кажете, Скот, в Чикаго ли сте роден? Там ли израснахте?

— Не, израснах в Колорадо. В едно малко селище, чието име сигурно никога не сте чували — отвърна той с явно нежелание да разказва по-подробно за миналото си.

Но Рита не се отказваше лесно от намерението си.

— Имате ли семейство там?

— Баща ми и брат ми със семейството си живеят там. Майка ми почина преди три години.

— О, съжалявам. А вие отидохте в големия град, когато пораснахте ли?

— Не, всъщност не. Първите си магазини открих в Колорадо. После започнах да купувам един по един магазини в съседните градове и те така бързо увеличиха броя си, че трябваше да назнача търговски управител, защото не можех да пътувам толкова много — Скот се усмихна на Рита. — И когато веригата стана толкова голяма, колкото е сега, установих централата си в Чикаго, горе-долу в центъра й.

Карол го погледна скришом. Колко малко го познаваше! „Как можах да се влюбя в този мъж, без да знам нищо за него?“ — запита се мислено тя. Но ако трябваше да вярва на сърцето си, очевидно беше точно така.

Изглежда и сега, за кой ли път, Скот отгатна мислите й и се обърна към нея:

— Но аз все така продължавам да обичам малките градчета, обширните пространства и момичетата от село — закачливо каза той и сложи ръка върху нейната.

От острите очи на Рита не убягна този жест и тя кимна на Джордж:

— Ела ми помогни да сервирам яденето. Сигурно вече е готово.

— Мога ли да ти помогна и аз? — предложи услугите си Карол.

— Не, остани тук. Джордж по-добре ще се справи, всичко тук му е познато.

Ръката на Скот върху нейната, топлината в уютното помещение, светлината на танцуващите в камината огнени езици — всичко допринасяше за това, да се чувствува доволна и щастлива. Карол леко въздъхна.

Едва дочакал Рита и Джордж да излязат, Скот се наклони към нея и страстно я целуна. Тя разтвори устни и замря в безпаметен унес.

Гласът на Рита, долетял от кухнята, ги накара да се откъснат един от друг.

— Готови сме! — извика тя. — Сядаме на масата!

— Да ставаме — прошепна Карол.

— Разбира се — въздъхна Скот с явно нежелание, — макар че точно в този момент никак не ми се иска. Това, за което изпитвам глад, съвсем не е пълнената пуйка.

Карол с труд преглътна буцата, заседнала в гърлото й. Великолепното ядене, за което Рита беше хвърлила толкова труд, бе изгубило — поне за нея — цялото си очарование.

След обяда Карол предложи на Рита да й помогне при миенето на съдовете, докато двамата мъже решиха да се поразходят на открито.

— Остани си на мястото, ще се справя и сама.

— О, не, в никакъв случай. Ако не се раздвижа след това обилно ядене, направо ще заспя — протестира Карол.

— Аха, особено пък ако Скот е близо до теб — подхвърли Рита през рамо, отнасяйки купчина чинии към кухнята. — Независимо какво ми говориш, аз видях как кипи кръвта ти, когато той е наоколо — допълни весело тя.

— По дяволите, Рита, не започвай пак с тези глупости!

— С какви глупости? — Рита беше самата невинност.

— Много добре знаеш за какво говоря, сводница такава — опита се да извърти разговора на шега Карол.

— Аз ли съм сводница? След това, което видях, изобщо няма какво повече да се прави в това отношение — Рита сложи остатъка от салатата в хладилника.

— Тогава да се надяваме, че ще спреш дотук и няма да поставяш повече Скот в неудобно положение.

— По-скоро вие двамата със Скот ни поставяте в неудобно положение — ухили се Рита. — Доста дълго трябваше да чакаме с Джордж в кухнята, докато свършите страстната си целувка. Щеше да ми загори сосът.

— Окей, окей, видяла си, че Скот ме е целунал. Това нищо не значи.

— Това значи страшно много, скъпа. Много добре знам, какво съм видяла — тя я хвана за ръката. — А сега ме чуй, съкровище. От теб и Скот ще излезе великолепна двойка.

Пред сериозния тон, с който бяха изречени тези думи, Карол забрави яда си.

— За Скот всичко това е само едно малко приключение. Целувките му наистина не означават нищо друго. Знам го и се опитвам да свикна с тази мисъл — призна тихо тя. — Не ми правиш добра услуга, като ми вдъхваш напразни надежди. Аз полагам големи усилия, за да не изгубя разсъдъка си, когато той е близо до мен. Защото знам, че замине ли си, още на другия ден, ще ме забрави.

— Не съм много сигурна в това, което казваш, Карол. Ти подценяваш Скот Уайлдър. Видях погледите, които ти хвърляше!

— Бих искала да си права — въздъхна Карол. — Но се боя, че грешиш — въпреки това при думите на Рита в нея се бе разгоряла малка искрица надежда.

— А пък аз мисля, че ти грешиш. Защо не му дадеш шанс?

— Направих го вече. Снощи дойде вкъщи с букет червени рози и шампанско. Срамувам се да си призная, но истината е, че бях като разтопен восък в ръцете му — Карол тежко въздъхна и горещо си пожела да може още веднъж да преживее тази вечер.

— Виждаш ли, какво ти казвах! Шампанско и рози, това все пак значи нещо! — Рита беше възбудена до крайност.

— Не и за него. Скот просто отговори на едно мое предизвикателство. Искаш ли да ти кажа, как свърши вечерта? Той не можа да се реши — или не пожела — да отиде по-нататък, вероятно защото се страхуваше, че мога силно да се привържа към него. Боя се, че не съм достатъчно модерна, за да участвам в такива игрички!

— О, бедната ми Карол, толкова ми е жал за тебе. Ти си се влюбила в него!

— Може да се каже, че е така — гласът й се разтрепери — не издържа и се разрида неудържимо в прегръдките на Рита.

— Съвземи се, моето момиче, мъжете всеки миг ще се върнат. Скот не бива да забележи, че си плакала заради него. Иди и измий лицето си, аз тук ще се оправя сама.

Карол едва успя да излезе от банята, когато Джордж и Скот се върнаха.

— Мисля, че се връщаме съвсем навреме — заяви Джордж. — Когато човек е женен от по-дълго, научава се след ядене да си намира за известно време някаква работа или излизане, за да не му се налага да помага при миенето на чиниите.

Скот се засмя. Карол се надяваше, че не й личи да е плакала.

— Мисля, че е време да си тръгваме — припряно каза тя.

— Но защо толкова рано? Още не сме си изяли десерта!

— Трябва да се отбием в кабинета ми, Скот още не е подписал договора — обясни Карол.

Скот й хвърли малко особен поглед и тутакси я подкрепи:

— Наистина трябва да тръгваме. Много благодаря за превъзходния обяд и за приятно прекарания следобед.

Рита настоя да вземат със себе си чиния, пълна с баница с тикви и шоколадов сладкиш.

— Внимателно! — предупреди я Скот, когато Карол се качваше в колата с чинията в ръка. — Искам да остане едно парче от сладкиша и за мен, когато те закарам у вас.

Тя се изненада, че сега лошото време изобщо не го притесняваше. Вече се смрачаваше, пътищата бяха заледени.

— Сигурно няма да е много приятно да пътуваш в това време — внимателно подхвърли тя.

— Вярно, но поне няма да ми се наложи да търся убежище в някоя запустяла плевня.

Карол бързо го погледна отстрани, но лицето му не издаваше нищо. Когато колата спря на паркинга пред фирмата, Карол предложи:

— Ще изтичам сама да взема договора, можеш да го подпишеш и вкъщи.

Върна се след минута и продължиха предпазливо по хлъзгавия път към дома й. Тя си отдъхна, когато най-сетне паркираха пред входа.

— Запали огъня, аз през това време ще направя кафе — разпореди се Карол, събличайки палтото си в антрето. Каквото и да казваше Скот, тя нямаше да го пусне да пътува в тази виелица. Цяла нощ щеше да трепери от безпокойство — и бездруго вече достатъчно безсънни нощи бе прекарала заради него.

Когато се върна с кафето във всекидневната, видя, че той не бе свалил палтото си.

— Дай да подпиша договора, трябва вече да тръгвам. При това време по-добре е да се откажа от десерта.

Карол дълбоко си пое въздух.

— Скот, не ме ядосвай, моля те. Никъде нямала тръгваш!

Широка усмивка озари лицето му.

— Какво те кара да мислиш така?

— Ще умра от страх, разбери, ако пътуваш тази нощ! Моля те, не ме ядосвай! — умолително каза тя. — Ти си мислиш, че ще можеш да стигнеш до Сент Луис, но по-вероятно е да се намериш в някой крайпътен ров.

— Точно така, мем — отвърна усмихнат той.

— Можеш да спиш тук тази нощ — с плаха надежда промълви тя.

— На това предложение вече наистина не мога да откажа.

— Тогава се съблечи и седни до огъня, сега ще донеса сладкиша.

Карол изхвърча от стаята. В кухнята се опря на бюфета и се опита да успокои бясно разтуптяното си сърце. Сега двамата бяха затворени тук чак до сутринта — сами — и това беше великолепно! Тази нощ тя щеше да направи всичко възможно, за да го привърже по-здраво към себе си. След днешната му целувка вече й беше все едно, какъв е интересът му към нея. Ако не можеше да спечели любовта му, поне щеше да има него!

Но Скот беше пълен с изненади. Когато Карол постави таблата със сладкишите пред него, той попита:

— Можем ли да поговорим малко по делови въпроси?

— Мислех, че вече всичко сме уредили — изненада се тя.

— Значи ли това, че ще ми продадеш фирмата си?

— Да ти я продам ли? Скот Уайлдър, ти направо си невъзможен. Нямам намерение да продавам, съвсем ясно ти дадох да разбереш това.

— Така е, но аз няма да престана да опитвам — той протегна ръка и улови кичур от дългата й коса между пръстите си. — Не искаш ли вече да се успокоиш и да изоставиш опитите си да ръководиш съвсем сама „Итън“? Работата, която ти предлагам, сигурно ще ти хареса.

— Не, аз тъкмо сега започвам да реализирам идеите и вижданията си за развитието на фирмата ми.

— Без моя помощ ще изпаднеш в големи затруднения. Признай си. Ако не бях подписал този договор, най-късно до февруари щеше да фалираш.

— Не желая да споря с теб цялата нощ по този въпрос — раздразнено отвърна Карол и очите й гневно блеснаха.

— Аз също. Ще ти направя само още едно последно предложение относно евентуалната ти годишна заплата при мен — и Скот назова една сума, от която дъхът й секна. Толкова много пари не би могла да очаква и за десет години работа във фирмата си, плюс дивидентите.

— Не, благодаря — Карол стана и се доближи до камината.

— Е, добре, да приключим с това — той изпъна напред дългите си крака.

— Искаш ли още едно кафе?

— Знаеш ли какво искам сега? Чаша горещ шоколад, ако имаш. Това ми напомня за дългите зимни вечери, когато бях малък. Ние винаги седяхме така до камината и пиехме горещ шоколад.

Карол се засмя.

— Сигурно имам някъде. Ще проверя.

— Ще ти помогна — предложи той.

Половин час по-късно седяха с подвити крака на килима пред камината с чаша шоколад в ръка. Скот беше толкова близо до нея, че тя усещаше топлината, излъчваща се от тялото му, по-силно, отколкото тази на огъня.

Той изпразни чашата си, взе нейната и ги постави на масата зад гърба си.

— Карол… — дрезгаво прозвуча гласът му. — Не знам дали си ангел или дявол, но искам да разбера — привлече я в скута си, после измъкна шнолите, които държаха косата й и тя падна на гъсти вълни по раменете й. — Целуни ме — глухо промълви Скот и я прегърна с две ръце.

Устните му се впиха яростно в нейните. Събори я върху килима, притисна я под себе си, а ръцете му жадно заопипваха тялото й. Тя започна да разкопчава ризата му и погали с устни топлата кожа на гърдите и корема му. С цялото си тяло усети как набъбва твърдият му пенис, разтрепери се, притисна се по-силно към него и зарови лице в гърдите му. Тихо простена, усещайки силната му ръка да се промъква под блузата й.

— Карол! — прошепна Скот. — Толкова много те искам. Мисълта за теб, за тялото ти ме побъркваше през целия ден. Джордж и Рита бяха много мили, но бих предпочел да те имам само за себе си през цялото това време.

Карол затвори очи, дишайки задъхано. Скот я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, сложи я внимателно върху леглото и започна да я разсъблича. Хладният въздух я накара леко да настръхне, но това трая само миг, защото топлото му голо тяло вече беше върху нея и тя простена в сладостно очакване.

Устните му потърсиха гърдите й, той жадно ги засмука и замачка с ръце. Тя се раздвижи инстинктивно под него и затърси пламналия му член. Усети дълбоката му тръпка, когато го обхвана в нежната си топла длан. Устните и ръцете му обхождаха тялото й, възпламеняваха всяка негова фибра, вдигайки я все по-високо и по-високо на вълната на възторга и опиянението. Струваше й се, че не може да издържа повече силата на страстното си желание.

— Карол! — простена Скот в ухото й. — Тялото ти ми дава отговора, който чакам, но искам да го чуя от устата ти: кажи ми, че ме искаш!

— Да! О, да, Скот! — задавено изхълца тя. — Искам те!…

Когато най-сетне Карол отвори очи, Скот се бе полуизправил и настойчиво я гледаше. Целуна я съвсем леко — като дихание — по устните, гласът му още шепнеше:

— Карол, ти си чудесна жена, толкова гореща и страстна!

Очите й овлажняха, буца заседна в гърлото й. Беше ли възможно да се е влюбил в нея?

— Скот, можеш да искаш всичко от мен, всичко, което пожелаеш…

Тихият му отговор изтрещя в съзнанието й като бомба, която мигом срина вълшебната й кула от мечти.

— Значи ли това, че ще ми продадеш „Итън“ и ще работиш за мен?

— Не! Нямах това предвид! — в нея се надигнаха гняв и разочарование. Допреди миг се бяха любили със страст и всеотдайност, които биха разтърсили и най-здравата крепост на света. Тя се бе надявала, че той щеше сега да й признае любовта си. Вместо това й говореше за фирмата, за желанието си да я купи. Очите й се напълниха със сълзи и Карол извърна глава, за да не го гледа.

— А какво имаше предвид с думите си? — поиска да узнае той.

— Ах, забрави какво казах — изстена тя и зарови лице във възглавницата. — Ние говорим за съвсем различни неща — допълни горчиво след малко.

Скот се изправи.

— Ще спя в съседната стая — каза сърдито и излезе. Когато вратата се затвори след него, Карол даде воля на сълзите си.

— Проклет да си! Проклет да си завинаги, Скот Уайлдър! — хълцаше тя във възглавницата, а яростта й от минута на минута се увеличаваше, докато повече не можеше да я сдържа. Скочи от леглото, нахлузи нощницата си и се втурна в съседната стая.

— Искам да ти кажа нещо, не се прави на заспал! — изкрещя.

Скот отвори очи.

— Кажи ми само едно нещо — продължи тя. — Само затова ли спа с мен, за да ме примамиш да ти продам фирмата си? На това ли разчиташе, когато ме прелъсти?

— Мили Боже! Аз да съм те прелъстил!? Още първият път, когато те срещнах, прочетох желанието ти в очите. Мислех, че ти също го искаш — объркано каза той.

— Искаш да кажеш, че го правя с всеки мъж, с когото се запозная и когото харесвам? Така ли?

— Нищо подобно не съм казал.

— Но няма да отречеш, че си се надявал след тази нощ с мен да получиш фирмата на тепсия, нали? — извън себе си от яд изкрещя отново Карол.

— Карол, каза вече достатъчно, дори повече от достатъчно. Престани, преди да си изрекла неща, за които после горчиво ще съжаляваш — Скот се изправи и я изгледа с предупредителен поглед.

Но Карол вече бе избягала, ридаейки, от стаята.