Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (10)

X

Когато на другата сутрин Карол пристигна в осем без нещо пред фирмата, Скот вече я очакваше. Седеше в една кола под наем и щом я съзря, слезе и се доближи до нейната. Отвори й вратата и й подаде ръка.

Двамата бързо изтичаха към входа, за да се спасят от хапещия студ.

— Преди да започнем, искам най-напред да направя кафе — каза Карол, като влязоха в добре затопления й кабинет.

Скот кимна, оглеждайки се в обстановката наоколо.

— Можеш да окачиш палтото си на закачалката — посочи тя към ъгъла на помещението. Скот се съблече, после пристъпи до чертожната маса.

— Я виж ти, много интересно — произнесе замислено.

Карол погледна, какво имаше предвид той. Беше салатиерата, над която беше работила снощи, докато го чакаше.

— Ах, това ли? Просто нахвърлих някои нови идеи. Имам много такива в главата си, но нямам време, за да седна и да ги детайлизирам — тя се върна към писалището си.

— Не бива да се похабява такъв талант. Ако склониш да ми продадеш фирмата, няма да ти се налага да се занимаваш с производството и ще имаш достатъчно време да развиваш и усъвършенстваш хрумванията си.

Вместо отговор Карол му хвърли унищожителен поглед.

— Искаш ли да разгледаш производствения участък, преди хората да са започнали работа? По-късно, когато процесът е в пълен ход, ще можеш да видиш как функционира фабриката.

— С удоволствие — отвърна Скот.

Тъкмо преминаваха от кабинета в приемната, когато вратата се отвори със замах и със зачервени от студа бузи влетя Рита.

— Пфу, такъв лют студ, човек да не повярва, че още сме ноември — извика тя.

— Рита, да ти представя мистър Уайлдър — прекъсна я Карол. — Той пристигна още снощи. Рита Торн е моята секретарка и моята дясна ръка. Без нея нищо не става във фирмата.

— О, много се радвам да се запозная с вас — засия Рита, подавайки му ръка.

Карол видя възхищението в очите й и отново почувства необясним пристъп на ревност.

— Отиваме във фабриката, преди да е дошла първата смяна — обясни Карол, но Рита само бегло кимна, без да й обръща внимание. Продължаваше да гледа като омагьосана Скот. — Защо не се съблечеш и не се стоплиш с едно кафе? Машината скоро ще загрее — нищо не беше в състояние да изтръгне Рита от нямото й съзерцание. Карол гневно се обърна и излезе, следвана по петите от Скот.

Скот разгледа с интерес всичко, което му показа Карол, без да направи каквато и да е забележка. Върнаха се бързо в канцеларията. Като ги видя, Рита бързо изскочи иззад бюрото си, втурна се към кафе машината и след миг подаде на Скот чаша силно черно кафе.

— Желаете ли мляко и захар? — попита тя.

Той поклати отрицателно глава и Рита отново седна на стола си.

— Изглежда, ще трябва да се обслужа сама — жлъчно подхвърли Карол и сърдито изгледа секретарката си. Рита с нищо не показа, че я е чула.

— Ела, да отидем в кабинета ми — обърна се Карол към Скот. — Сигурно искаш да научиш още някои подробности. Мога да те уверя, че разполагаме с достатъчно дървен материал, а имаме в резерв и няколко допълнителни доставчици в случай, че се получи засечка в основния канал за снабдяване. Тук има достатъчно гори, затова никога не сме имали намерение да преместваме фабриката в някой от по-големите градове наоколо. Освен това, по-евтин ни излиза транспортът на готовата продукция до градовете, отколкото ако трябваше да извозваме до тях суровината, тъй като плащаме на тон на километър.

Скот одобрително кимна.

— Мен повече ме интересува въпросът с машините. Някои от тях са доста стари и амортизирани, не губиш ли много ценно време за ремонта им?

Карол мигом посърна. Безпогрешно беше улучил болното й място. Не обичаше да говори по този въпрос, понеже засега не беше в състояние да го реши. В никакъв случай обаче не искаше да признае този факт, затова се опита да го заобиколи.

— Това са неща, които са обичайни в такова едно производство. Уверявам те, че не се губи много време, тъй като работниците ми са опитни и се справят бързо и на място сами, без да спираме цикъла. Трябва да ти кажа, че в много подобни фабрики е така.

— И все пак, колко време средно на ден се губи за текущ ремонт? Трябва да знам, за да си направя добре сметката — настоя Скот.

— Не мога да ти отговоря конкретно — избягна Карол прекия отговор. — Разбира се, случва се от време на време някоя машина да спре, не мога да отрека това. Но те уверявам, че всяка поръчка, която ми възложиш, ще бъде изпълнена качествено и в срок — надяваше се, че думите й звучат достатъчно убедително. Искаше да сложи край на този неприятен момент в разговора.

Изглежда беше успяла, защото Скот премина на други въпроси.

— Правите ли изделия от чамов материал?

Карол отново имаше твърда почва под краката си.

— Много рядко. Чамът е твърде мек и не е подходящ за повечето от изделията ни с по-сложна конфигурация. Предпочитаме по-твърди дървесни породи като кедър и орех, които освен това са и по-евтини. Наоколо няма много борови гори. Ако имахме възможност да купуваме изгодно явор, щяхме да правим и някои видове малки мебели — маси и столове, например, но за съжаление наблизо няма яворови масиви.

Скот кимна, но не каза нищо.

„За какво ли мисли сега?“ — запита се тя, опитвайки се да разгадае замисленото изражение на това лице, което тъй често напоследък се явяваше в мечтите й. С безпокойство се взираше в тъмните му изразителни очи, но те не подсказваха нищо от мислите му: Не издържа и прекъсна мълчанието:

— Искаш ли да отидеш още веднъж във фабриката? Сега работата там кипи на пълни обороти.

Скот се изправи и тъй като тя се приготви да го придружи, с движение на китката я възпря.

— По-добре да отида сам, вече знам пътя.

Карол спря неприятно изненадана. Това пък какво означаваше? Дали не искаше да се срещне в нейно отсъствие със своя информатор? „Глупости, това е смешно“ — отхвърли бързо това предположение. Ако искаше да се срещне тайно с някого, то едва ли щеше да го направи във фабриката.

Тя сви рамене и седна зад писалището си. Не искаше да издаде подозренията си, затова се насили да се усмихне:

— Разбира се, върви, през това време аз ще прегледам пощата.

Скот излезе, Карол остана замислена, втренчена в празното пространство пред себе си, и пръстите й нервно барабаняха по бюрото. Глупаво беше да се вълнува заради една дреболия. При нормални обстоятелства не би го и правила, но сега не можеше да се отърве от подозрението, че Скот не правеше нищо случайно, а крайната му цел неизменно бе да купи фирмата й.

Влезе Рита и я откъсна от мрачните й мисли.

— Ама че си потайна, Карол! Защо не ми каза, че Скот Уайлдър е толкова хубав мъж? И толкова млад при това! Аз си го представях като солиден възрастен господин около шестдесетте. Никога не съм предполагала, че един толкова млад човек може да бъде такъв преуспяващ бизнесмен!

— Не съм ти казвала нищо за възрастта му, защото не смятах, че това е важното в случая.

— Не било важно! Един мъж с такава външност е винаги много важен! — възкликна Рита.

— Но нас не ни интересува, как изглежда той, а каква сделка ще сключим с него.

— Млада госпожице — назидателно започна секретарката. — Винаги съм ти казвала, че губиш прекалено много време в работа, вместо да излезеш навън сред хората. Но сега определено смятам, че не си съвсем нормална. Във вените ти тече не кръв, а бог знае какво, щом сърцето ти не се разтупква при вида на такъв изключителен расов мъж. Казвам ти, ако не бях омъжена, щях да се хвърля, със затворени очи на врата му — Рита се засмя. — Ти направо си откачена!

— Гръм и мълния, ще млъкнеш ли най-сетне! — ядосано извика Карол. — Ставаш смешна — взе ножа за хартия и започна да отваря последователно писмата, натрупани пред нея.

— Аха, май все пак има и кръв в жилите ти. Е, хайде, Карол, признай си, че можеш да се влюбиш в мъж като Скот!

Карол сведе по-ниско глава над писалището, за да не се забележи гъстата руменина, избила по страните й. Колко близо беше Рита до истината! Прекалено дълго бе мечтала за Скот, а след като този ден свършеше, той щеше да си иде и тя никога повече нямаше да го види. Щеше да се върне към рутинните си ежедневни занимания, към сивотата на самотното си съществуване. Наистина ли беше неизбежно?

Вътрешният й глас й нашепваше: „Ти няма да го забравиш тъй лесно“.

По някакво странно съвпадение точно в този миг пред вратата прозвуча бодрият глас на Скот:

— Хей, не забравяйте, че съм още тук!

Карол стреснато го погледна, но овладя гласа си.

— Обсъждахме някои текущи въпроси, но вече приключихме. Рита, благодаря ти, това е всичко.

Рита се върна в приемната.

— Е, доволен ли си от обиколката? — попита Карол.

Скот само кимна и приседна на крайчеца на един стол. Присъствието му я смущаваше, не можа да подреди мислите си и без да иска, от устата й се изплъзна въпросът, който трябваше да дойде най-накрая:

— Готов ли си да съставим договора?

Няколко мига той съсредоточено наблюдаваше някаква въображаема точка на стената, после каза:

— Да отидем да обядваме, ще говорим после.

Карол взе палтото и чантата си й го поведе към ресторанта, откъдето снощи той бе взел адреса й. Седнаха на една малка маса така, че колената им се допряха и от това на нея внезапно й стана горещо. Опита се да се отдръпне, но мястото беше тясно. Скот закачливо й се усмихна:

— Няма защо да се стягаш, няма да успееш да ми се изплъзнеш.

Обядът за Карол беше истинско изпитание. Не виждаше какво яде, не усещаше вкуса на храната. Цялата беше едно изгарящо желание.

Върнаха се в кабинета й и тя облекчено въздъхна. Миг след това влезе Рита и, без да обръща внимание на изпепеляващия й поглед, се обърна към Скот:

— Мистър Уайлдър, утре е Денят на благодарността, бих искала да ви поканя у нас на обяд. Ще бъдем само четирима — вие двамата, аз и съпругът ми Джордж.

Карол тъкмо отвори уста, за да каже, че вчера вече бе отклонила тази покана, когато Скот я изпревари:

— Много мило от ваша страна, с удоволствие ще дойда. Ще бъде много по-приятно, отколкото да прекарам празника сам в хотелската си стая.

Карол прехапа езика си и загледа втрещено Рита, която направо разцъфтя от удоволствие:

— Великолепно! Много се радвам!

Сега Карол се окопити:

— Мислех, че ще се връщаш още днес следобед.

Той учудено повдигна вежди.

— Не вярвам да съм казвал подобно нещо. Имам планове за тази вечер.

Карол сведе поглед към бюрото си и не каза нищо повече. „По дяволите, той не си губеше времето! Сигурно снощи в бара на хотела се беше запознал с някоя жена, с която си бе уговорил среща довечера“. — Почувства се внезапно много нещастна. Как би могла да прекара утре деня заедно с него у Рита, питайки се непрекъснато, с коя ли е прекарал нощта?

— Готов ли си вече? — грубо се обърна тя към него.

— За какво да съм готов?

— За договора.

— Ах, това ли? — той небрежно помръдна рамене. — Защо не го съставиш сама днес следобед? Напиши количествата според предишните две поръчки, утре ще го подпиша — извади от чантата си лист хартия. — Ето тук са адресите и имената на магазините.

После се изправи и взе палтото си.

— Е, довиждане засега. Имам малко работа.

Карол започна бавно да брои наум и бе стигнала само до седем, когато в стаята се втурна Рита.

— Скъпа моя, преди да започнеш да ми крещиш, искам да ти кажа, че го поканих само и единствено заради теб. Ако ти не можеш да си намериш мъж, трябва някой друг да се заеме с това.

Карол зина от удивление и ядно затърси думи:

— Рита, ти наистина си безнадежден случай. Кой дявол ти е втълпил, че си търся мъж? А и трябва да ти кажа, че ако търся някого, то със сигурност няма да е Скот Уайлдър!

— Тъй ли? А защо не? Той е тъкмо най-подходящият. Проблемът при теб е, че не виждаш по-далече от върха на носа си. Скот Уайлдър е най-доброто, което досега си срещала през живота си, а ти не го съзнаваш. Или не искаш да го осъзнаеш, което е едно и също. Губиш си времето с грижи около фирмата, вместо да помислиш да създадеш семейство — поглеждайки към Карол, тя вдигна отбранително двете си ръце. — Почакай, не съм свършила. Ти се нуждаеш от мъж, на когото му сече пипето — такъв като Скот, на когото можеш да предадеш управлението на предприятието. Ти вече доказа, че можеш успешно да го ръководиш, но това не може да продължава вечно. Ти си жена и имаш друго призвание на този свят. Защо се съпротивляваш на неизбежното?

— Тук няма нищо неизбежно, Рита, й аз нищо не искам да променям. Харесвам живота си такъв, какъвто е сега.

— Аз обаче не го харесвам. Ще бъда истински щастлива и спокойна за теб едва тогава, когато те видя омъжена и с половин дузина деца около теб — Рита се отправи към вратата, но пак се извърна и попита — Получи ли вече поръчката?

— Да, той предостави на мен да напиша договора, а утре ще го подпише.

— Ето, видя ли, че имам право? Ти доказа, че можеш да се справяш сама. Фирмата е спасена, производственият капацитет е натоварен изцяло.

— О, престани вече. Говориш като загрижена майка.

— А защо пък не? Никога не съм имала собствени деца, а теб те чувствам като дъщеря — Рита излезе.

Думите й я разчувстваха и Карол си даде сметка, че в тях имаше голяма доза истина. Но скоро мислите й отново се върнаха на Скот, който щеше да прекара вечерта, а може би и нощта с някоя друга жена. Е, това показваше колко държи на нея. Може би така беше по-добре.

Карол се залови за работа и пропъди от главата си всяка мисъл за Скот Уайлдър.

Минаваше пет, когато договорът най-сетне беше готов. Тя уморено се облегна назад на стола и в този момент в кабинета влезе Рита с чаша димящо кафе в ръка.

— Майката пристига отново. Мисля, че имаш нужда от нещо ободрително.

Карол се засмя.

— Ама и ти си една — посегна към чашата тя. — Точно от това се нуждаех, откъде разбра?

— Не беше трудно да се досетя. Ти работиш повече от четири часа без почивка, време е да направиш пауза. Имаш ли още много работа?

— Не, вече приключвам. Договорът е готов, остават някои малки подробности. След около половин час си тръгвам и аз.

— Окей, до утре тогава. Ще дойдете ли у нас към един часа?

Карол кимна.

След по-малко от час тя си беше вече у дома. Беше напълно изтощена, но запали огъня в камината и се заразхожда напред-назад из всекидневната. Сега, след като бе изготвила документите около сделката с „Уайлдър“, тя изпитваше необяснимо разочарование. Зад нея бяха седмици на надежди и вълнения, а в този миг се чувстваше като балон, от който са изпуснали въздуха. Нямаше вече нищо, на което можеше да се зарадва.

Запъти се решително към спалнята. Една продължителна гореща баня щеше да й се отрази добре. След отпътуването на Скот животът й щеше да продължи така, както и преди да го срещне. Не трябваше да се оставя да излезе от релсите заради едно малко и вече далечно приключение.

Излезе от банята значително освежена. Облече черна кадифена пола и червена копринена блуза. Застана пред огледалото и дълго и грижливо сресва косите си. „Защо правя това?“ — запита се изведнъж тя. Та нали никой нямаше да я види. Е, все пак утре беше празник, нямаше да й навреди, ако още от тази вечер се настрои на празнична вълна. „Да върви по дяволите Скот Уайлдър.“

Отиде в кухнята и се замисли какво да си приготви за вечеря. Спря се на лазаня, макар че не точно това си бе представяла. Но пък нямаше да яде набързо в кухнята, както правеше обикновено, а щеше да подреди масата във всекидневната. Дори извади старинния сервиз от севърски порцелан и сребърните прибори, останали от майка й. Сложи свещника на масата, запали свещите и, тъкмо когато отстъпи крачка назад, за да се полюбува на делото си, на вратата се позвъни.

Сърцето й трепна при мисълта, че може да е Скот, но веднага си каза, че не е възможно, нали бе обявил, че тази вечер има ангажименти, сигурно беше някоя съседка, която й носеше парче домашен сладкиш.

Карол отвори вратата и замря неподвижно, разпознавайки фигурата пред себе си. Скот държеше в едната си ръка притисната до гърдите огромна кафява хартиена кесия, а в другата — няколко по-малки пакета и един увит в зелена луксозна хартия дълъг предмет.

— Мога ли да вляза, Карол, навън е много студено — помоли той с обезоръжаваща усмивка.

Тя отстъпи встрани и му направи път, после бързо затвори вратата. Все още го гледаше замаяна, като че ли беше някакво привидение.

— Какво правиш тук? Нали каза, че имаш планове за тази вечер? — успя най-после да произнесе Карол.

Скот остави пакетите на канапето, преди да отговори.

— Точно така, аз все още ги имам, но, изглежда, трябваше да ти ги съобщя предварително, защото, както виждам, твоите не съвпадат с тях — той я огледа от глава до пети. — Ще излизаш ли някъде тази вечер?

— Не… Да! — Нека си мисли, че наистина е имала намерение да излиза, и че не може току-така да идва неканен, когато му скимне.

— Не разбрах — ще излизаш ли, или не? — настоя Скот.

— Никъде няма да излизам — предаде се бързо-бързо тя. — Просто исках да се облека малко по-така, не е хубаво да се разхождам из къщи само по пеньоар. Когато човек живее сам, започва да става невзискателен към себе си.

— Изглеждаш много добре, Карол — тихо каза той.

Гърдите й се развълнуваха от ускореното й дишане. Невъзможно й беше да остава спокойна в негово присъствие. Кръвта плисна гореща в жилите й и тя пристъпи към него. Вдругиден, когато вече нямаше да е тук, можеше да се опита да го забрави, но тази вечер той стоеше пред нея и тя искаше да се наслади на мига.

— Благодаря, Скот, но все още нищо не разбирам — приближи се на още една крачка, за да вземе палтото му.

— Наистина ли? — изгледа я загадъчно той.

Като че ли беше парализирана, дори не успя да отговори. Всъщност, той не правеше нищо — главната причина беше вътре в нея. Дали в подсъзнанието си беше очаквала, че ще дойде? Затова ли се беше облякла така?

Скот я улови за лактите и я привлече към себе си.

— Ние с теб имахме уговорка, не си ли спомняш? — усмихна й се.

Карол поклати неразбиращо глава. Скот звучно се засмя и я пусна, после се пресегна и извади от кесията бутилка шампанско. Разви зелената лъскава хартия и извади букет аленочервени рози. На Карол постепенно й просветна. Тогава в плевнята тя го беше предизвикала, сега той отговаряше на предизвикателството.

— Шампанското и розите са от мен, а както виждам, за свещите ти самата си се погрижила. Купих също стек за двама ни и ще го приготвя.

Без да може дума да отрони, Карол взе розите и отиде в кухнята. Качи се на стол, за да потърси ваза за тях. Скот влезе след нея.

— Искам да оставя шампанското в хладилника и, ако не ми се пречкаш из краката, ще приготвя много вкусна вечеря — смехът му беше заразителен и Карол се поддаде на доброто му настроение.

Тя го наблюдаваше в гръб, докато той правеше салатата, виждаше как играят мускулите на силните му рамене под тънката копринена риза. Колко много й се искаше да протегне ръка и да ги докосне, да усети топлината и гъвкавостта им. Стоеше там като омагьосана и не откъсваше поглед от него. Винаги досега си бе повтаряла, че не е добре за нея да се чувства толкова безпомощна близо до него, но тази вечер й беше все едно.

След вечерята сложиха няколко дебели цепеници в огъня и седнаха на канапето пред камината.

— Струва ми се, че снощи се чувстваше доста добре във високото кресло, защо сега седна тук? — подразни го тя.

— Снощи уговорката ни не беше изпълнена, но ти знаеше, че ще дойда тази вечер.

— Не, не знаех, ти каза, че имаш някакви планове, откъде можех да знам, че са точно такива?

Скот сложи ръка на рамото й и леко я погали по ръката.

— Тогава защо си се облякла така хубаво, не е ли затова, защото си ме очаквала?

Карол се смути и сухо преглътна, после енергично отрече:

— Не, не е затова!

— А как ще ми докажеш? — очите му блеснаха развеселено.

Какво трябваше да му отговори? Не, тя наистина не знаеше, че ще дойде, но как можеше да го убеди, че само желанието й това да стане я беше подтикнало подсъзнателно да се разкраси за него?

Скот улови с дясната си ръка брадичката й и извъртя главата й към себе си, а с лявата притегли раменете й.

— Карол… — промълви той и тя усети дъха му в ухото си. — Отпусни се, не се страхувай от мен.

Желанието й взе връх и Карол обви ръце около шията му, зарови пръсти в тъмната гъста коса на тила му и почувства, че докосванията и го възбуждат също толкова, колкото и неговите нея. През замрежените си очи забеляза, как устните му се доближават до нейните. Целувката му гореше като огън, дъхът й спря и се усети мека и безволна.

Скот пъхна коляно между бедрата й и тя леко се задъха. Когато устните му се отделиха от нейните, тя с голямо усилие на волята го пусна, шепнейки замаяно:

— Не, Скот, недей…

— Не казвай и този път „не“, моля те… — промълви той. — Не мога да спра вече.

Ръцете му обхождаха гърба й, сключиха се около стегнатите й задни полукълба и толкова силно я притиснаха към него, че тя усети натиска на втвърдения му член върху бедрото си. По лицето му играеха златистите отблясъци на огъня. На Карол й се прииска времето да спре.

— Аз и не искам да спираш — прошепна дрезгаво тя. — Искам да ме целуваш още, още… — вдигна лице и му предложи устните си за нова целувка.

— Карол, любов моя… — промълви Скот. — Толкова си хубава — устните им отново се сляха.

Ръцете му запълзяха по дългите й коси, после се спуснаха надолу по тялото, по шията и раменете й. Пръстите му бяха като пеперуди, докосваха я леко и нежно и тъй я възбудиха, че тя се разкъсваше от желание да се впие в тялото му, но същевременно искаше да остави достатъчно свободно пространство за милувките му.

— Искам да те докосвам навсякъде така… — шепнеше Скот и гласът му сякаш идеше от безкрайно далече.

— Аз теб също — тихо му призна Карол.

Треперещите й пръсти разкопчаха ризата му и тя плъзна ръце по кожата на гърдите му, заравяйки пръсти в меките къдрави косъмчета по тях. Дъхът й секна за миг, когато усети ръката му да обхваща гръдта й. Скот галеше с палец връхчето й и то скоро се надигна през меката копринена материя на блузата й. Но Карол не се задоволи с тази ласка — искаше много повече, затова нетърпеливо хвана ръката му и я напъха в деколтето си. Това в никакъв случай не противоречеше на неговото желание, защото в същия момент другата му ръка вече разтваряше блузата й. Тялото й запламтя под докосванията на ръцете и устните му, кожата й настръхна. Искаше той никога да не спира!

— Скот… — с въздишка промълви Карол и се остави на разтърсващите я издъно негови ласки. Езикът му терзаеше зърната на гърдите й, възпламеняваше ги с меката си топла влажност, караше ги да настръхват. Ръката му се плъзна по корема й и Карол, изгубила представа за всичко наоколо, диво се притисна към него. Скот събуждаше в нея усещания, за които никога не бе предполагала, че могат да съществуват.

Скот мълвеше любовни слова — успокоителни и възбуждащи едновременно. Тя искаше да го докосва навсякъде, и той да я докосва навсякъде. Сякаш отгатнал мислите й, в същия миг той й прошепна:

— Карол, О, Карол… Докосвай ме… навсякъде…

Ръцете й го омагьосваха, сякаш вършеха чудеса с него. Устните й отново потърсиха неговите, тя нетърпеливо затърси ципа на панталона му, желаейки час по-скоро да усети голотата на най-интимните кътчета по тялото му. Скот й помогна, изправи се, смъквайки панталона, а после и ризата си. Притегли я нагоре към себе си и я освободи от дрехите й. После я вдигна на ръце и внимателно я сложи на канапето приведе се над нея и я загледа с възхищение. Огнени отблясъци пробягваха по голото му мускулесто тяло и Карол изпита дива жажда да я люби, да го усеща дълбоко в себе си, да бъде разкъсана от напора на мъжката му сила.

Скот бавно плъзна ръце по тръпнещото й тяло и тя се почувства лека и освободена, щастлива, потънала в опиянението на предстоящото сливане на телата им. Беше чудесно изживяване, да се освободиш от всички задръжки и прегради и да се отдадеш на едно цялостно, пълноводно чувство на наслада и възторг.

Ръката му ставаше все по-настойчива, проникваше с вещина и умение все по-дълбоко и по-дълбоко между бедрата й и я накара да се заизвива и да застене от удоволствие. Най-сетне Скот легна върху нея, разтвори бедрата й и със силен стон проникна в храма на любовта. Карол се сгърчи за миг от мощния му, тласък, но веднага след това издаде щастлива въздишка, обви с бедрата си хълбоците му и се задвижи в неговия ритъм, стенейки с широко отворена уста. Но страстта й не бе необуздана и тя търпеливо го изчака, за да достигнат заедно върха на оргазмистичния възторг, последван от безметежно чувство на щастие…

Останали без дъх, изтощени, те лежаха един до друг на тясното канапе. Карол се вгледа с неописуема обич в бездънните му очи, опитвайки се да отгатне, какво изпитва той. В обятията му тя се чувствуваше толкова сигурна и защитена, чувството за вътрешна пустота бе изчезнало в нея, той го бе загасил. Положи глава на мургавите гърди и се вслуша в ударите на сърцето му.

Най-сетне Скот се раздвижи, подпря се на лакът и се взря в нея.

— Карол, скъпа, това канапе не е много подходящо да прекараме цялата нощ върху него.

Изправи се, погали нежно бедрото й, повдигна крака й и го задържа известно време в ръка, целувайки го по цялото протежение от коляното до пръстите. После го пусна, наведе се над нея, пъхна ръце под раменете й и я притегли нагоре към себе си.

— Мисля, че е по-добре да се върна в хотела и да остана там, докато тръгнем утре заедно у Рита.

Големите й сини очи го загледаха с няма молба. Искаше той да прекара тук цялата нощ. Но не посмя да изрече думите, които напираха в нея. Бе му се отдала с цялото си сърце и душа и, ако той не желаеше да остане, то не беше затова, защото тя не го искаше, а защото просто бе получил онова, което единствено бе желал — тялото й.

Скот забеляза тъжното й изражение.

— Какво има, мила? — загрижено попита.

— Нищо… нищо… Съжалявам, че утре си заминаваш — пророни с усилие Карол.

— Любима — той я погали по бузата, — лошото в бизнеса е това, че пречи най-много тогава, когато не трябва. Наистина трябва да се върна утре.

— Да, разбирам — измъчено се усмихна тя. — Извини ме, ще си облека пеньоара.

Карол усети погледа му върху себе си, докато минаваше покрай него. Тайничко се надяваше, че видът на голото й тяло ще промени намерението му и Скот ще остане през остатъка от нощта тук. След всичко, което се бе случило между тях, все пак би трябвало и той да изпитва някакво по-особено чувство към нея.

Когато се върна в стаята, вече бе облечен. С последна искрица надежда тя го попита:

— Не искаш ли чаша кафе, преди да тръгнеш?

— Не, благодаря, искам само още една целувка.

Прегърна я и дълго я целува, което отново разпали желанието в кръвта й.

— Ще те взема утре малко преди един — каза Скот и погали косата й.

Карол кимна и наведе глава. Какво щеше да стане с тях двамата отсега нататък?