Дороти Колет
Русата чаровница (9)

IX

— Изглеждаш много добре, Сю — каза Арт, когато дойде да я вземе за приема.

Тя му се усмихна и благодари за комплимента. Късата синя копринена рокля правеше краката й да изглеждат по-дълги и прилепваше плътно по тялото й високо вдигнатата й коса беше прихваната с панделка, която подхождаше по цвят на роклята, а красивата огърлица от майка й и златните гривни допълваха изящно нейния тоалет.

Да, наистина изглеждаше добре тази вечер. Сю го знаеше и бе с повишено самочувствие. Тя беше достатъчно честна пред себе си, за да си признае, че се бе нагласила така за Стив. Искаше да му направи силно впечатление.

— Радвам се, че ти ме вземаш, Арт — каза тя, докато тон й помагаше да се качи в колата. Чувстваше се добре в неговата компания. Отпусна се на седалката.

Арт заговори едва когато голямата кола излезе на магистралата.

— Чух, че се каниш да се жениш, Сю?

Значи Стив все пак му е казал. Не бе предвидила това и се оказа неподготвена. Сега трябваше да продължава да лъже, но и да внимава да не се обърка.

— Приятелят ми и аз успяхме да се справим с проблемите си и решихме да се оженим следващия месец.

При тези думи даже й се удаде да се усмихне щастливо.

— Странно, как понякога животът си играе — каза Арт и поклати глава. След това я потупа по ръката, без да я погледне. — Ти си забележителна жена, Сю, и твоят приятел наистина е щастливец.

— Благодаря, Арт.

Арт изглежда й вярваше, но въпреки това тя побърза да смени темата.

— Вероятно пътуването на Стив до Хонолулу ще е успешно.

Арт се засмя.

— В това съм съвсем сигурен. Ти знаеш, че каквото и да започне, винаги успява — той стана отново сериозен. — Нашата работа тук свърши и е естествено, че Стив търси нещо ново. Аз ще отида за няколко седмици у дома си в Тексас. Този път отсъствах толкова дълго време, та се страхувам, че децата няма да ме познаят.

Арт отклони колата към паркинга пред Империал Тауър и погледна Сю с топла усмивка.

— Във всеки случай бих ти пожелал за в бъдеще всичко най-хубаво.

— Аз също — отговори тя. „И ще се радвам на моя нов стар живот — добави мислено тя. Щом мине тази вечер“.

Приемът беше в разгара си. Сю стоеше със Стив до кръглата маса, с чаши за шампанско и посрещаше посетителите.

Докато Стив разговаряше с някакъв побелял господин оживено, тя използва възможността да се огледа.

Големите стъклени врати към терасата бяха отворени и около петдесет-шестдесет човека се разхождаха наоколо или стояха на групички, пиеха шампанско, смееха се и говореха.

Сервитьори в бели сака се грижеха чашите на гостите да не остават празни и предлагаха вкусни ордьоври на сребърни подноси. Барът в кухнята беше зареден с многобройни бутилки, чаши и прибори.

Сю се опитваше да не поглежда към Стив, но въпреки това се улавяше, че го наблюдава постоянно с крайчеца на окото си. В смокинга си, с бяла риза, той изглеждаше неотразимо и играеше отлично ролята си на съвършен домакин. Не пропускаше Сю да бъде представена на всички гости и насочваше към нея комплиментите за чудесните цветя долу във вестибюла и в апартамента.

Стив не спомена изобщо нищо за новата й рокля. Само я бе погледнал набързо, без да покаже дали му харесва или не. От това Сю усети тъпа болка в корема. Безразличието на Стив изглежда потвърждаваше предположението й, че той междувременно имаше друга и че тя беше станала „бивша“ като Синди. Само че Сю нямаше да му създава никакви неприятности. Застави се да отклони погледа си от него. До вратата към терасата стояха г-н Гюнтер и жена му — дребна набита личност със старомодна прическа. Те разговаряха оживено с Лиза и нейния приятел. Изглежда приемът им харесваше много. Впрочем забавляваха се всички, освен Сю.

— Ти беше извънредно чаровна домакиня, Сюзи — прозвуча изведнъж гласът на Стив зад нея, — и ти благодаря, че дойде.

Беше делови и официален. Вратата се отвори. Вероятно идваха нови гости, но Сю не се обърна, загледана като омагьосана в сивите очи на Стив.

— Това е много хубав прием — промълви тя.

Стив само кимна и побърза да се обърне към новодошлите.

— Мис Бъканън — чу го да казва Сю. — Мистър и мисис Галъгър.

Името не говореше нищо на Сю. Тя се усмихна любезно на възрастната съпружеска двойка.

— Мис Бъканън — каза отново Стив. — Мистър и мисис Хендрикс.

Изведнъж Сю застана като втрещена. Русата жена с остра брадичка, се усмихна, след това изчезна към терасата.

А след това Сю и Скот застанаха един срещу друг. Погледите им се срещнаха и за секунди миналото й оживя отново. Спомените изведнъж се върнаха. Плановете, които те бяха кроили, проблемите и радостите, които бяха споделяли. Всичко около нея потъна в мъгла.

— Станала си още по-хубава от преди — проговори Скот с дрезгав глас и развали магията.

Сю го погледна и имаше чувството, че наистина го вижда за пръв път. Косите му бяха оредели, имаше наченки от двойна брадичка и там, където по-рано бяха веселите лунички, сега на лицето му прозираха спукани венички. Освен това Скот й изглеждаше по-дребен, отколкото го помнеше.

— Трябва да говоря с теб, Сю — прошепна й той, като при това се огледа крадешком. — Насаме.

Сю се обърна настрана. Стив беше изчезнал. Изглежда никой от гостите не им обръщаше внимание.

— Ела с мен — каза тя тихо и го поведе през кухнята в помещението, където се намираше басейнът. Затвори вратата зад Скот и зачака. Но Скот изглежда не бързаше.

— О, бива си го — каза накрая той, свирна леко през зъби и се огледа. — Какво всъщност правиш тук, Сю?

Тя му обясни и след това го попита как се е озовал на приема.

— Фирмата ни беше поканена — отговори Скот, без да откъсва поглед от басейна. — Старият беше извънредно доволен и ни нареди всички да се появим тук. Между другото, поканата дойде едва вчера. Дали Прескот е също тук?

Сю поклати глава. Не, мистър Прескот още не й бе представен. Това име тя не би забравила никога. Прескот — тъстът на Скот.

— Мистър Уортингтън ще лети в неделя за Хаваи — отбеляза Сю — колкото да каже все пак нещо.

Защо името на Прескот не беше в списъка на гостите? Ако то бе в него, тя най-малкото щеше да бъде подготвена. Какво каза Скот? Поканата се е получила едва вчера? Тя беше получила списъка с гостите по-рано, но днес сутринта Стив поне би трябвало да я предупреди, че е допълнен. Освен това беше странно, че е изпратил толкова късно поканите. Беше ли той нарочно…

— Направих голяма грешка, Сю — прекъсна мислите й Скот.

Сю погледна към елегантния му костюм и скъпия часовник на китката и не можа да сдържи презрителния си тон.

— Ти винаги си получавал каквото си искал, нали?

— Да, получих Еми — лицето му прие горчив из раз. — Тя се ожени за мен, защото беше бременна в третия месец и се нуждаеше от баща за детето си.

— Значи имаш дете?

Или може би повече? Няма значение! Това съвсем не я засяга.

Скот поклати глава.

— Не, тя абортира — процеди през зъби той. — А след това веднага се подложи на стерилизация, за да не й се случи пак. Можеш да ми повярваш, тя доста добре се възползваше от свободата си.

— Мислех, че те обича.

Сю сама не знаеше защо не приключва този разговор. Искаше й се да се махне от Скот, искаше да напусне този прием и колкото се може по-бързо да се върне вкъщи, за да остане сама.

— Купиха ме — избухна разстроен Скот.

— За това са нужни винаги двама, Скот — отговори Сю съвсем спокойно.

— Бях глупак, Сю. Не си струваше.

Той я хвана за раменете. Докосването му я уплаши толкова много, че тя потрепери. Освободи се и се отдръпна от Скот.

— Моля те, Сю, не бъди толкова недружелюбна — гласът му вече звучеше меко и умоляващо. — Тогава си мислех, че ти и аз… — той спря и се усмихна с несигурна усмивка. — Винаги съм те обичал, Сю, и още те обичам. Знам, че си ме чакала, че не си се омъжила за някой друг. Ще се разведа, след това ще се оженим и всичко ще бъде така, както ти го желаеше.

— Но тогава ще загубиш работата си — Сю беше толкова изненадана от неговия изблик, че това беше единственото, което й хрумна.

— Няма значение. Ще започна отначало. На теб изглежда ти е провървяло и…

Той отново искаше да я хване, но Сю го отбягна.

— Остави това, Скот — каза тя спокойно. — Аз отдавна не те обичам вече. Откакто ти ме изостави.

Изговаряйки тези думи, тя знаеше, че казва истината. Дълго време беше смесвала болката и наранената гордост с любовта.

— Мразиш ли ме, Сю?

— Не — тя се поколеба. Въпреки всичко не искаше да го наранява така, както той нея тогава. — Само не чувствам нищо към теб, Скот — каза го толкова меко, колкото бе възможно. — Ти… ти не означаваш вече нищо за мен.

Изведнъж очите му се присвиха.

— Разбрах, Сю. Имаш нещо с този мъж в смокинга, нали? Просто не съм вече достатъчно добър за теб! — процеди той сърдито. — Ти не си го заслужила, но въпреки това искам да те предупредя. Не е добре, когато се мисли само за материалната изгода. Повярвай ми, в това се уверих сам.

— Моля те, върви си, Скот — отвърна Сю. Лицето му изведнъж й бе станало толкова чуждо, че тя почти се страхуваше от Скот.

— С удоволствие — сопна й се той. — Сега имам нужда бързо да пийна нещо.

Скот се обърна, втурна се навън и затвори с трясък вратата след себе си.

Сю остана да стои и затвори за момент очи. Този път Скот нямаше шанса да я наскърби и да нарани гордостта й. Този път той беше онзи, който бе загубил.

Въпреки всичко изведнъж й дожаля за него. Бе започнал с амбициозни мечти. Но най-накрая сам си бе докарал нещастието.

Сю отвори отново бавно очи, въздъхна дълбоко и тръгна към вратата. Огледа се предпазливо навън и се върна в дневната.

Приемът беше в края си. Стив не се виждаше никъде. Скот стоеше сам на бара с полупразна чаша пред себе си. Сю откри жена му на терасата под ръка с някакъв млад, привлекателен мъж. Арт се отправи към нея, пресичайки помещението.

— Стив трябваше да си тръгне — каза той тихо. — Предостави на мен да изпратя гостите.

— Изглежда приемът вече свършва.

Сю смени тежестта си от единия на другия крак. Новите сандалети й стискаха.

— Не ти беше много приятно, нали? — попита Арт. — Искаш ли да си ходиш, Сю?

— С удоволствие — отговори благодарно тя.

— Почакай един момент. Ще се обадя на Майк.

Сю го зачака да се върне. Усмихваше се на гостите, които минаваха покрай нея, и разменяше с тях по няколко незначителни думи. Нямаше да пита Арт кой бе извикал Стив. Можеше и сама да предположи какво го беше принудило да напусне приема. Сю побърза да се откъсне от всичко, което дори и отдалеч й напомняше за Стив.

Час по-късно Сю бродеше из къщи и се опитваше безнадеждно да потисне мислите си за Стив.

Отново и отново се опитваше да си внуши, че беше по-добре за нея да не го вижда никога повече. Разумът й го приемаше, но сърцето и всичките фибри на тялото й изглежда бяха убедени в обратното. „Край на всичко — мислеше си Сю — сега и без това е твърде късно. Свършено е — свършено и минало.“

Това, което Стив й бе предложил, беше сексът. Само няколко чудесни страстни мига.

Сю стана рязко и отиде в спалнята. Погледът й падна върху шкафа, където беше стоял букетът маргаритки от Стив. В онзи момент бе станала магията на нейното завладяване. Сю се хвърли напреко върху леглото си и заплака неудържимо. Мина много време, докато най-сетне заспа.