Дороти Колет
Русата чаровница (6)

VI

Сю тъкмо си приготвяше нещо за ядене, когато Стив й се обади по телефона.

— Знам, че днес имаш много работа, Сюзи, и наистина не бих искал да те безпокоя — гласът му, станал й толкова близък, звучеше ниско и някак си другояче. — Причината е в собствената ми непохватност и…

— И какво? — Сю усети как изведнъж сърцето й спря да бие, когато си помисли, че Стив може да отмени срещата им.

— Малката керамична саксия на бара — обясни той. — Тъкмо исках да… накратко, съборих я и тя се разби на пода на хиляди парчета.

— Саксията беше от алабастър — отговори Сю, затвори за момент очи и пое дъх. — И не е толкова евтина, както може би си мислиш.

Цената в момента най-малко я притесняваше. По-важно, бе, че нямаше в склада втора такава.

— Растението е твърде чувствително. Вземи го и го постави в умивалника. По-късно ще намина и ще се погрижа за него. Не е нужно да ме чакаш, тъй като не знам кога мога да дойда.

Стив каза, че имал да урежда още нещо и ще предостави всичко на нея. След това затвори телефона.

На Джоана й беше необходим цял час, за да намери саксия, подобна на тази, която Стив беше счупил. Късно следобед Сю я сложи в колата си и потегли към Империал Тауър.

Когато пристигна, Стив и Арт бяха в канцеларията. Арт й кимна любезно, а Стив настоя да занесе в апартамента чантата й с принадлежностите, необходими за пресаждането.

Като стигнаха горе, Сю му връчи сметката за новата саксия. Стив й хвърли бегъл поглед и каза:

— Арт ще се погрижи за това — в гласа му нямаше никакъв упрек, когато добави: — След като разбрах цената, в бъдеще ще бъда по-внимателен.

Той погледна Сю и се усмихна.

— Във всеки случай несръчността ми има и добрата си страна. Даде ми възможност да те срещна по-рано от уговореното време.

Сю отвърна колебливо на усмивката му.

— Така, а сега идва ред на по-неприятната страна на нещата — каза тя и нави ръкавите си. — Моля те, донеси една метла и ми помогни да подредим тук отново.

Стив кимна и след малко се върна с метла и лопатка. Сю го погледна предизвикателно.

— Би могъл да го направиш и преди да дойда. Или една такава работа е под достойнството ти?

Стив поклати глава сърдито.

— Съвсем бях забравил, че Софи има днес свободен ден, и както ще видиш сега, не се страхувам да си изцапам ръцете.

Сю му помогна, след това напълни новата саксия със слой натрошени дървени въглища и чакъл, преди да сложи прясна пръст в нея. После разгледа растението, което обичаше много, тъй като го бе отгледала сама. След като се убеди, че не е повредено, тя го засади.

— Би ли желал да го сложа на друго място?

— Не. Намирам, че на бара е много добре. Нали ти обещах, че в бъдеще ще бъда по-внимателен — отговори Стив. Ядът му бе изчезнал. — Сюзи, тъй като и без това си тук…

— Тъй като и без това съм тук — прекъсна го тя бързо, — ще погледна и другите растения.

Сю премина в дневната и се престори, че се занимава задълбочено с цветята. Провери дали почвата е достатъчно влажна, сложи малко тор на папратта, която не изглеждаше много свежа, и погледна дали под листата на отделните растения няма вредители.

Когато след два месеца отново дойдеше, за да провери, както беше по договора, дали растенията са наред, Стив вече нямаше да бъде тук. Как ли щеше да й изглежда тогава този апартамент?

„Не по-различно“ — помисли си Сю. Всъщност тези чудесно обзаведени стаи съвсем не бяха дело на Стив, а на Джеф. Той ги беше проектирал. Да, и самата тя имаше заслуга. С растенията си внесе живот в помещенията. От къде на къде трябваше да си спомня за мъжа, който от време на време прекарваше по няколко нощи тук?

Сю тъкмо разглеждаше града от терасата, когато чу зад себе си гласа на Арт.

— Исках да ти позвъня, обаче…

— Обаче аз бях нетърпелива да те видя, Стив — прекъсна го един леко задъхан женски глас.

Сю се обърна и видя до Арт хубава червенокоса жена, която изобщо не й обърна внимание. С широко разтворени обятия тя бързаше към Стив, хвърли се на шията му и притисна съвършеното си тяло към него.

С крайчеца на очите си Сю забеляза почти извинителния поглед на Арт, който той й отправи.

Любезно, но решително Стив се освободи от темпераментната прегръдка.

— Не сме сами, Синди — каза той и се обърна към Сю. — Това е Люсинда Байлс, Сюзи, от „Уединг плюс“.

Сю кимна, докато червенокосата не сметна дори за необходимо да поздрави, когато Стив й представи Сю. Носеше елегантен ленен костюм, чиято пола бе толкова къса, че разкриваше повече от необходимото стройните й крака.

— Арт ми каза, че тук имало някой, който се грижел за цветята — каза тя и се огледа. — Вероятно нямате работа повече тук.

— Не — отговори Сю хладно и се отдръпна назад. — Тъкмо привършвах.

Тя посегна към чантата си. Но преди да направи крачка, Стив я хвана за ръката.

— Не си отивай, Сюзи. Нека седнем и се опитаме да изясним нещата.

Той уж се усмихваше, но устните му бяха стиснати, а очите сериозни.

— Какъв е проблемът? — обърна се Стив към червенокосата.

— Спомняш ли си за сватбата на Радермахер през февруари? — Люсинда бе седнала в едно ниско кресло и бе кръстосала дългите си крака. — Е, все още получаваме тези три хиляди долара. Родителите са в Европа, а двойката е някъде по Източния бряг. Къде точно, не можем да открием.

Тя повдигна престорено безпомощно ръцете си, на които блестяха много пръстени.

— Този Радермахер все пак е дал адреса си в службата, нали? — попита Стив не твърде впечатлен.

Люсинда кимна.

— Вече изпратихме там две предупреждения — приглади бавно полата си. — Освен това проведохме куп телефонни разговори. Всеки път секретарката ни уверяваше, че чекът е изпратен, но досега не е получен при нас.

Сю, която седеше на дивана до Стив, се покашля.

— Стив, мисля, че всичко това не ме засяга — каза тя, но той се направи, че не я чу.

— Тогава се обади на Картрайт и му кажи, че трябва да предприеме необходимите юридически мерки — гласът на Стив звучеше нетърпеливо, а веждите му бяха смръщени гневно. — По дяволите, Люсинда, това е твоя задача.

— Знам, Стив — червенокосата се усмихна и се наведе малко напред, за да може да го погледне по-добре в очите. — Честно казано, беше само претекст, за да се измъкна за няколко дни. Още никога не съм била в Лас Вегас и просто не можах да устоя на изкушението този вълнуващ град да ми бъде показан от един също толкова пленителен мъж.

— Хм, Сюзи и аз всъщност искахме тази вечер да отидем в „Дизърт ин“ — промърмори Стив, след като Люсинда му каза, че се е настанила в „Хилтън“ и портиерът й препоръчал представлението там. Той погледна Сю.

— Имаш ли нещо против, ако променим плановете си и прекараме вечерта със Синди в „Хилтън“?

С крайчеца на очите си Сю видя, че Люсинда я фиксираше презрително. Тя усети как постепенно я обхваща гняв. Не стига, че Стив беше готов да я вземе с тях, ами променяше и техните планове, за да направи услуга на тази Синди. Не, тя нямаше намерение да прекарва вечерта в компанията им и да се чувства излишна. Вероятно на Стив бе му хрумнало да има по една жена от всяка страна. Гневът й даде сила да стане, да говори съвсем спокойно и даже да изобрази усмивка на лицето си.

— Представлението в „Хилтън“ наистина е хубаво, но вече съм го гледала. Желая ви приятно прекарване. Аз ще се заема да довърша нещата, които през последните дни бях поизоставила.

След това се обърна към червенокосата.

— Трябва да знаете, че работата на градинарите никога няма край — каза тя любезно и си тръгна толкова бързо, че Стив я догони чак при вратата.

— Ще ти телефонирам, мила — прошепна й той.

Сю не отговори. Спусна се с асансьора в партера и се качи в колата си, опитвайки се да се освободи от присъствието на този мъж.

Какво всъщност си въобразяваше Стив? Появява се изведнъж една от неговите бивши приятелки и той веднага е готов да я вземе на срещата им. И на тази Синди съвсем не й пука, че Стив няма време да й показва Лас Вегас. Но в края на краищата неговото държание я окуражаваше.

Истинско щастие, че беше свършила с поръчката в Империал Тауър, а и с ангажиментите си на екскурзоводка също.

Когато Сю пристигна пред къщи, сети се, че беше забравила в Империал Тауър чантата си с всичките принадлежности за засаждането. Реши да изпрати утре Роби да ги вземе.

На масата стоеше висящата саксия, която бе поръчала за Стив. До нея Джоана беше оставила бележка:

„Най-после я донесоха. Знам колко много я очакваше.“

Сю остави обратно бележката и прехапа долната си устна. Най-добре щеше да бъде тя сама да занесе саксията, за да бъде сигурна, че няма пак да се счупи. Ако утре отидеше много рано в Империал Тауър, можеше да успее да довърши всичко, без някой да я срещне.

Стив и червенокосата тая вечер навярно нямаше да се приберат рано и утре ще спят до късно — заедно или разделени, какво я интересуваше? Най-важното беше само да не среща никого от двамата. Роби можеше по-късно да засади бегониите, когато, отидеше да вземе чантата й от Империал Тауър.

Сю погледна в хладилника и извади едно от готовите ястия. Всъщност тя разчиташе на по-различна вечеря, но сега друга щеше да заеме нейното място.

Включи фурната и отиде в спалнята. „Ето че отново се върнах към всекидневието си“ помисли си тя тъжно. И по-добре, че така бързо щеше да свикне отново да прекарва вечерите си сама. Изведнъж телефонът иззвъня. Стив? Не, едва ли. Но който и да беше, тази вечер тя не желаеше да говори с никого повече. Преброи до седем. Телефонът престана да звъни. Сю вдигна слушалката и я постави до апарата. След това отиде до входната врата и превъртя ключа два пъти. Никой не трябваше да я смущава. Вечерта й беше нужна, за да изясни нещата сама на себе си.

В седем и половина сутринта Сю пристигна в Империал Тауър. Във вестибюла не се виждаше никой. Тя бързо смени висящата саксия и с облекчение установи, че е подходяща. Тъкмо се канеше по най-бързия начин да напусне вестибюла, когато изведнъж Люсинда се появи от канцеларията.

Двете жени се загледаха втренчено. След това Люсинда, в шоколадовокафяв костюм с панталон и на високи токчета, се насочи невъзмутимо към нея. На Сю, с нейните стари джинси, равни обувки и без грим, й идеше да се скрие в миша дупка.

— Мислех, че поръчката ви тук е приключила — каза Люсинда с иронична усмивка.

— Трябваше само да сменя нещо — промълви тихо Сю, но след това гордостта й се върна и тя се стегна. — Прекарахте ли добре вечерта? — попита тя неприветливо.

— Чудесно — отговори Люсинда. — Сега имам намерение да отида до „Хилтън“, за да си взема нещата. Стив иска да се пренеса тук, а вие навярно сте се убедила, че човек трябва да се подчинява на желанията на Стив.

Гласът й звучеше меденосладък.

— Щом сте работила за Стив, непременно сте го опознала. Обича преди всичко свободата си, но винаги трябва да има на разположение жена.

— Не, това не го зная — Сю се учуди как така гласът й звучи толкова спокойно. — Аз едва го познавам.

Устните на червенокосата се извиха в подигравателна усмивка.

— Радвайте се — тя пристъпи по-близо и понижи глас. — Ние живеем заедно в Сиатъл, но Стив пътува твърде много, така че често не се виждаме дълго време. Знам, че при своите пътувания има други жени, но знам също и че те не означават нищо за него.

При тези думи Сю усети тъпа болка, но упорито избягваше да гледа Люсинда.

— Винаги съжалявам тези жени — чу я да продължава. — Бъдете доволна, че не сте от тях.

— Действително е така — отговори Сю и се опита да си внуши, че е самата истина.

Портиерът се появи.

— Таксито ви е тук, мис Байлс.

След като Люсинда си отиде, Сю вече не бързаше. Стив сигурно не би слязъл долу. Сега той беше зает горе в апартамента със закуската си, докато Люсинда се върне.

„Значи аз наистина съм се заблудила — помисли си Сю. — Тази червенокоса не е бивша приятелка на Стив, а жена, която има повече права над него, отколкото всяка друга.“ Стив беше направил опит да вкара Сю в леглото си, но бе разбрал, че тя няма намерение да участва в играта и се беше отказал. Защо му трябваше да полага толкова усилия, за да я съблазнява? В края на краищата нали вкъщи го чакаше една Синди.

Въздишайки, Сю взе чантата си и тръгна към вратата. Гласът на Арт я спря.

— Не знаех, че сте тук, Сю — каза той. — Исках да видя Синди още ли…

Той се огледа.

— Тя излезе — отговори Сю тихо. — И аз тъкмо щях да си тръгвам.

Арт я хвана за ръката.

— Стив се опита да се свърже с вас, Сю. Нека да ви обясня…

— Не — тя енергично се освободи. — Работата ми тук е свършена. И сметката вече е изпратена.

— Вие сте сърдита, нали? — Арт изглеждаше съвсем нещастен. — Какво ви каза тя?

— Само че със Стив имат нещо помежду си. — Сю сви рамене. — Но това не ме засяга. Сексуалният живот на мистър Уортингтън не ме интересува.

— Съвсем не е лесно да се превземе Стив, Сю. Но вие просто не трябва…

Той спря, замълча за миг.

— Съжалявам, че вчера не можах да задържа тази жена, но тя има маниер да налага желанията си така, че против тях човек става безсилен.

— Да — отговори Сю с безизразен глас. — И получава вероятно винаги това, което иска — тя направи крачка назад и отвори със свободната си ръка вратата. — Бихте ли ме извинили сега, Арт.

Сю караше безцелно по улиците и се бореше с бликналите сълзи. Мразеше Люсинда и Стив, но най-много ненавиждаше себе си, защото бе достатъчно глупава да се влюби. Тя не искаше да се връща вкъщи, преди да се е овладяла. Освен това сега изобщо не искаше да вижда никого. Може би всичко щеше да изглежда по-малко лошо, ако закусеше.

Паркира до „Палас“, влезе вътре и си поръча обилна закуска. Но когато тя вече беше пред нея, не вкуси дори хапка.

Тръгна като насън от един игрален автомат към друг, пълнеше ги с монети и съвсем не се интересуваше дали печели, или губи. Бе забравила, че бързаше да се прибере и да се погрижи за бизнеса си, вместо да си пропилява времето. Не можеше да си прости, че бе позволила на някакъв мъж да я сметне за глупачка.

От един уличен автомат се обади в магазина. Джоана й каза, че всичко с Империал Тауър е уредено, но имала да прави още някои покупки. Сю отиде в най-близкото кино, купи си билет и се скри в тъмнината на почти празната зала.

Проблемът беше, че тя просто не можеше да престане да си представя какво точно правят сега Стив и онази Синди. Фактът, че той така лесно се бе отказал от срещата си с нея, след като се бе появила жена за леглото му, й причиняваше болка. Сю седеше на най-задния ред и не бършеше сълзите, които се стичаха по лицето й. Все още не можеше да реши кого мрази повече — себе си или Стив.

Минаваше пет часът, когато Сю се върна вкъщи. Надяваше се, че Джоана вече ще си е отишла, но тя седеше още до кухненската маса и преглеждаше списъка с поръчките.

— Трябваше да проверя още един път запасите в склада. Утре рано ще ти приготвя списъка. Между другото имаме нова поръчка — за магазина за кафе при Маккреланд и Джеферсън. Уговорих ти среща по обяд в един часа.

Джоана стана и събра листите, които лежаха разпръснати по масата.

— Ах, да, Сю, нещо не е наред с телефона ти. Може би просто не си поставила добре слушалката. Мистър Маккарти напразно се опитвал да се свърже и позвъни в канцеларията. Каза, че непременно трябвало да говори с теб.

Преди Сю да успее да възрази, Джоана избра номера, който си бе отбелязала, и й подаде слушалката. — Ето, Сю. До утре.

Сю чу как вратата се затвори след Джоана и пое дълбоко въздух.

— Да, Арт? — обади се тя, когато той вдигна слушалката.

— Стив ме помоли да ви открия — Арт говореше бързо, сякаш се страхуваше, че Сю можеше да затвори телефона, преди да й е казал всичко. — Последната нощ той все се опитваше да ви се обади, но линията беше постоянно заета. Днес сутринта също. Трябва да ви предам, че ще лети за няколко дни в Сиатъл и че ще ви се обади, когато се върне, за да ви обясни всичко.

Сиатъл!

— Не е нужно, Арт. Когато го видите, предайте му, моля, че няма нищо за обясняване.

Настъпи пауза.

— Стив и Лусинда имат чисто служебни отношения, Сю — гласът му звучеше настоятелно. — Наистина чисто служебни.

— Това не ме засяга, Арт. Кажете на Стив, че ще се грижим за цветята два месеца, както е уговорено, и че няма никаква причина да ми се обажда. Естествено, ще се свържем с вас, за да уговорим точните дати за оглеждането на растенията.

— Добре, ще предам всичко на Стив, Сю — каза Арт безпомощно и с въздишка. — Благодаря за обаждането.

Сю постави слушалката върху апарата и се разплака.

Следващия ден Сю посвети на работата си. Прегледа списъка, който й бе направила Джоана. Изпрати Роби с бегониите в Империал Тауър и с поръката да вземе чантата й, която бе забравила в апартамента на Стив.

Следобедът прекара в разглеждане на магазина за кафе и обсъждане на поръчката с търговския управител. Когато се върна вкъщи, намери бележка от Джоана.

Трябвало да се обади на Бил Роджърс — пишеше в нея. Сю се обади и прие с благодарност поканата му за вечеря. Беше част от нейното ежедневие — от време на време среща със зъболекаря, чийто кабинет бе аранжирала с цветя преди три години. Вдовец, с двама сина в юношеска възраст, Бил не искаше нищо повече, освен понякога да я извежда на вечеря и Сю приемаше тези покани с удоволствие, тъй като се чувстваше добре в негово присъствие. Освен това тя се ужасяваше от мисълта да прекара вечерта сама. По-добре беше да се разсее.

Но не се получи. Вместо да забрави Стив тя се улови, че прави сравнение, и то нечестно, между него и Бил, при което последният винаги губеше.

Ресторантът, който Бил бе избрал, за Стив щеше да е второкласен. Сю се ядосваше на себе си, че се дразни, когато Бил си поръчваше най-евтините предястия. Бе принудена да прави същото, въпреки че не обичаше варена риба. Срамуваше се и когато накрая той провери педантично сметката и тя неволно си спомни как Стив вадеше кредитната си карта, без да обръща внимание на сумата.

След вечерята двамата отидоха в едно казино и всеки заложи собствени пари. „Така е по-честно“ — кореше се Сю, без наистина да е убедена. Бил я отведе вкъщи и я погледна замислено.

— Струва ми се, че вечерта не ти хареса, Сю.

— Не, Бил, разбира се, че ми хареса — увери го тя малко нервно. — Просто съм уморена. Напоследък имах твърде много работа.

Разказа му за голямата поръчка в Империал Тауър и на раздяла спонтанно го целуна по бузата.

Лягайки Си, Сю се чувстваше наистина толкова уморена и отпаднала, както бе уверила Бил.

Петъкът не беше по-малко натоварен. Сю провери получените сметки с Джоана, купи нещата, от които се нуждаеше Хосе, и прегледа пощата.

„Работата веднъж вече ми помогна“ — помисли си Сю. Трябваше да забрави Стив. Но защо все не се получаваше?

— О! — Джоана се втренчи с широко отворени очи в чека, който бе извадила от плика. — Тази работа в Империал Тауър наистина си струваше. Ако Джеф ни осигури още няколко такива поръчки, скоро ще забогатеем.

— Спомни си, че Джеф ще получи половината от сумата — охлади Сю въодушевлението й.

— Въпреки това заслужава си.

 

 

Стив й телефонира в събота сутринта, когато Сю тъкмо пиеше третата си чаша кафе.

— Трябва да ти обясня за Синди — започна той направо — и за това пътуване. Причината е…

— Спести си обясненията — прекъсна го Сю. — Не ми дължиш нищо — нито обяснения, нито нещо друго.

— Не, все пак ще го направя, Сюзи.

Тонът му бе необичайно потиснат. Човек би могъл наистина да си помисли, че е обезпокоен.

— Имах един служебен проблем и…

— Ако продължиш да ме отегчаваш с това, ще затворя телефона.

Сю чу как Стив се изкашля. Когато започна да говори отново, гласът му звучеше меко и гальовно.

— Какво ще кажеш тази вечер да отидем на онова представление в „Дизърт ин“?

— Бях там вчера вечерта.

Ръката на Сю се изпоти и тя прехвърли слушалката в другата.

— Тогава на някое друго представление — Стив почака малко, но усети, че няма да получи отговор. — Ще затвориш ли, ако те попитам какво прави през последните дни?

— Работих, правих покупки… и гледах представлението в „Дизърт ин“ — изрече тя на един дъх.

— Все пак трябва да има нещо в града, което не си гледала — опита Стив още един път. — Впрочем вероятно следващата седмица ще отпътувам.

„Ако се опасяваш, че дотогава ще се отегчаваш, трябвало е да задържиш още малко приятелката си“ — искаше да му отговори Сю.

— За растенията ще се полагат редовно грижи — каза вместо това тя.

— Моля те, Сюзи, позволи ми да те видя.

Сю затвори очи. Какво, по дяволите, беше виновна, че само като чуеше гласа му, по гърба й полазваха тръпки.

— Аз изпълних поръчката си, Стив, и нямам повече време да играя ролята на екскурзоводка. Освен това тази вечер имам уговорена среща.

Изглежда Стив не беше готов да се предаде толкова бързо.

— Тогава утре. Майк ми каза, че в „Ландмарк“ може много добре да се потанцува. Каза още, че оркестърът е отличен.

Сю усети как съпротивата й я изоставя. Можеше ли да му откаже една последна среща? Освен това новата й зелена рокля висеше още необличана в шкафа. Докато й се предоставеше друг случай да я облече, сигурно щеше вече да е демоде.

— В седем и половина? — напираше Стив.

Сю се съгласи безпомощно.

Като затвори телефона, Сю се впусна в поредица ненужни дейности. Пречкаше се на Хосе в оранжерията, след това изпрати Джоана вкъщи и пое магазина, преподреди изложените цветя и най-накрая окачи на витрината по-рано от обикновено табелката „Затворено“.

Изми си косата и си направи маска на лицето. Когато яденето беше почти готово, сне маската и седна на масата. Нещо не беше наред с вкуса й. Яденето изобщо не й хареса. Стана и отиде в спалнята. Тук погледът й падна върху плюшените играчки, които бяха донесли със Стив от увеселителния парк. Тя ги опакова и ги даде на Мария.

— За внуците ти.

Мария я прегърна и целуна благодарно.

Вечерта настъпваше мъчително бавно. Мария помоли Сю да остане за чаша вино. Двете жени заедно с Хосе седнаха в дневната. Тъй като разговорът не беше особено оживен, Хосе включи телевизора.

„Това си е моят живот — каза си отново Сю. — Скоро ще свикна пак и ще бъда щастлива.“