Дороти Колет
Русата чаровница (5)

V

Излетът до прочутия язовир донесе на Сю неочаквани преживявания.

Докато тя и Стив заедно с другите туристи разглеждаха огромната машинна зала и получаваха разяснения как функционира всичко наоколо, Сю имаше добро настроение. Въпреки че не разбираше техническите взаимозависимости в една водноелектрическа централа — колко вода може да бъде преградена и колко максимално високо трябва да бъде равнището й, тя се чувстваше чудесно в присъствието на Стив и се радваше на видимия му интерес. Докато потокът информация минаваше покрай ушите й, тя си мислеше дали беше поръчала на Джоана всичко, което трябваше да направи. Но когато погледът й се спря на Стив, мислите за работата й се разсеяха. Той носеше бермуди и риза, чиито къси ръкави, откриваха мускулестите му ръце. Сю беше облякла удобни къси джинси, равни обувки и бански костюм под тениската си — в случай, че решаха да отидат на плаж.

През изминалата нощ Сю беше решила още по-твърдо, че връзката й със Стив не трябва да излиза извън рамките на платоничното. С отношението си към любовта и секса той просто не можеше да бъде мъжът, когото тя търсеше. Но ако не забравеше това правило, може би щеше да е възможно все пак да прекара няколко хубави дни с него.

По-късно, когато пътуваха обратно към пристанището, Стив беше още под впечатлението от цифрите, които бе чул по време на посещението им в централата.

— Нямах представа, че е толкова гигантски един такъв проект — каза той. — Само като си помисля, че за този язовир са били използвани стотици хиляди кубически метра бетон! Не е ли невероятно?

— Да, така е наистина — отговори Сю с надеждата Стив да не забележи безразличието й към факта, че триста или четиристотин хиляди кубически метра бетон са били нужни.

На кея Сю вече не трябваше да се преструва на въодушевена. Многобройните бели лодки, които се полюшваха върху блестящата синя повърхност, бяха чудесна гледка.

— С каква да се разходим, Сюзи?

— С някоя малка моторница — отвърна тя. — Би било уморително, ако вземем лодка с гребла, пък за платноходка няма достатъчно вятър.

Стив се настани до кормилото, а Сю седна до него. Леките движения на лодката, приятният бриз и топлината на слънцето така отпуснаха Сю, че тя не се възпротиви, когато Стив уж случайно постави ръката си на раменете й, докато насочваше лодката навътре в езерото.

След разходката намериха едно усамотено място на плажа и Стив се зае да разопакова кошницата с храната.

— Обзалагам се, че си гладна, Сюзи — каза той и й се усмихна. — Добрата стара Софи се е погрижила за нас.

Започна с една ръка да разкопчава ризата си, докато държеше шишето с плажно масло между коленете си, а с другата се опитваше да отвори запушалката на шишето. Сю видя гъстите черни къдрици на гърдите му и сведе поглед.

— Преди да се погрижа за стомашното благополучие на моята екскурзоводка, ще трябва първо да я намажа с плажно масло.

Сю усети, че беше настъпил моментът, когато трябваше да бъде нащрек. „Запази хладнокръвие!“ — предупреди се тя сама. Гласно каза толкова лекомислено, колкото беше възможно:

— Добре.

— Тогава съблечи тениската си — нареди й Стив, коленичи на голямата хавлия, която беше разгънал на пясъка, и зачака.

Сю се поколеба, но хвана тениската си и я издърпа през главата си.

— Вече си готова — засмя се Стив, когато тя остана по бански костюм. — Така, сега легни по корем, за да мога да намажа гърба ти.

Напразно Сю търсеше претекст, който би й спестил докосването на ръцете му по голата й плът. Най-после тя легна и когато секунди по-късно усети върху кожата си хладното плажно масло и пръстите му почнаха леко да го разтриват, се увери, че основателно беше се страхувала от това докосване.

Сю се вкопчи в пясъка в старанието си да не допусне Стив да забележи какво става с нея. Първо с едната, а след това и с двете си ръце той я мажеше по гърба. Пръстите му се мушнаха под тясната ивица плат на сутиена и за миг Сю се ужаси, че ще го разкопчее. Но Стив плъзна двете си ръце леко от раменете й надолу.

— Чувстваш ли се добре? — гласът му звучеше дрезгаво.

— Най-малкото се чувствам достатъчно защитена от слънцето.

Тя се обърна толкова бързо, че хълбоците й се блъснаха в него и Сю усети желанието му. За миг в очите му проблесна жажда, но скоро се овладя, сякаш че окачи маска на лицето си.

„Добре — мислеше Сю, — докато той се придържа към правилата на играта, не ме заплашва никаква опасност.“

— Сега аз съм на ред — тя се учуди колко нормално и спокойно прозвуча гласът й.

Стив й подаде шишето и легна по корем.

— Или аз — отвърна той и се усмихна. — Всичко зависи от гледната точка.

Сю остави маслото да потече по гърба му и започна да го втрива.

— Трябва по-силно да разтриваш — чу го тя да казва. — Така само ме гъделичкаш.

— Винаги на вашите услуги, сър.

Натискът на ръцете й се усили, докато тя се мъчеше да мисли за слънцето, което грееше гърба й, за леките вълни, които плискаха по брега, за всичко друго, само не и за мъжа пред нея, когото галеше.

— Така е добре — мърмореше Стив. — Сега още по-силно.

Постара се, но тялото й изпитваше такова вълнение, че за момент се опасни да не изгуби контрол върху себе си. Какво ставаше с нея? Наистина ли годините на самота я бяха направили толкова податлива на мъжкото обаяние? Каквато и да беше причината, във всеки случай не биваше дори и секунда повече да се докосва до Стив.

— Така, това е всичко — каза тя, овладявайки се с мъка, и се изкашля. — А сега съм гладна.

Стив седна и посегна към кошницата.

— Тогава да видим какво ни е нагласила Софи.

Сю се постара да не седне прекалено близо до Стив. Радваше се, че той се занимава със съдържанието на кошницата, давайки й възможност да се овладее напълно.

Софи наистина не бе забравила нищо. Към студеното пиле беше нагласила сандвичи със сирене и шунка, свежи зеленчуци, шоколадови сладкиши и даже бутилка вино.

— Надявам се, нямаш нищо против да пиеш червено вино с пилето вместо бяло? — Стив я погледна въпросително.

— Не, съвсем не.

— Освен това червеното вино има предимството, че не трябва да се изстудява — добави той и посегна към тирбушона.

Докато те ядяха и разговаряха, слънцето грееше гърбовете им. Говореха си за водата, за времето, за Лас Вегас, комарджийските вертепи, за всичко, освен за себе си. Когато накрая прибраха остатъците в кошницата, яденето, виното и повърхностният разговор се погрижиха Сю да се почувства съвсем успокоена.

Стив се опъна на голямата хавлия и мълчаливо й направи знак да легне до него. Тя не се поколеба. Затвори очи и се изтегна удобно. Сю не знаеше дали Стив междувременно също беше подремнал, но когато чу гласа му и отвори очи, слънцето вече беше слязло ниско.

— За мен е голямо удоволствие да бъдем заедно, Сюзи. Бих желал да го знаеш — той помълча за момент и продължи тихо:

— Бях още съвсем млад, когато майка ми почина. Останах сам с баща си и приятелите. Момичетата, които познавах… нямаше нито едно, към което бих могъл да се привържа както към теб, Сюзи — той отново замълча. — Мисля, че все още не съм срещал момиче като теб.

Не каза какво толкова изключително е открил в нея, а и Сю не го попита. Макар и да се зарадва на думите му, все пак недоверието й се събуди отново. Защо се опитваше да й внушава, че е нещо особено? Не беше ли това някаква тактика, част от неговия план? Тя го погледна изпитателно, но на лицето му не можа да открие потвърждение на догадките си. Засмя се смутено.

— Аз също не съм срещала мъж като тебе — отвърна и го остави да тълкува думите й.

— Какви мъже си срещала, Сюзи? — гласът му звучеше меко.

— О, най-различни…

Стив не трябваше да мисли, че е някаква си неопитна глупава гъска. Сю можеше напълно равностойно да вземе участие в играта му.

— Лекари, мениджъри, търговци — мъже, за които работех и които понякога ме канеха на вечеря.

Е, разбира се, и Скот, мъжът, който така ужасно я беше наранил. Но за него тя не спомена. Стив навярно се досещаше, че в живота й е имало и особено близък човек.

— Всъщност бях твърде заета с работа, за да се интересувам от мъже — завърши тя рязко, взе тениската си и я облече. — Мисля, че е време да си тръгваме.

 

 

Стив спря колата пред къщата й и се заеха да обсъждат плана за следващия ден.

— Времето е толкова хубаво — каза той — защо да не се поразходим извън града?

Сю се замисли. Едно такова пътуване най-малкото би й спестило поредното мазане с плажно масло.

— Бихме могли да отидем до старата Невада — предложи тя. — И да посетим ранчото „Бони спрингс“.

— Съгласен съм. Осем часа рано ли е?

— По-добре в девет — отвърна Сю. — И няма нужда да приготвяме нищо за пикник. Там има един много хубав ресторант.

Пред вратата Стив я целуна приятелски, след това се обърна, седна в колата и потегли. Тя му помаха с ръка и влезе вкъщи.

Мария отдавна беше изхвърлила съвсем изсъхналите маргаритки. Замисли се за връзката си със Стив Уортингтън. Може би приятелство? Да, както изглежда, действително беше така. В приятелство се бе превърнало отношението им един към друг. Във всеки случай Стив не й правеше и най-малък намек, че я е пожелал. Изглежда се чувстваше добре в компанията й, ценеше я като своя екскурзоводка и вероятно бе се отказал от намерението си да я има в леглото. Сю чувстваше нещо като съжаление при мисълта, че Стив вече не се опитваше да я прелъсти. Нали се стремеше точно към това. От къде на къде ще съжалява?! Обаче и когато след половин час Сю лежеше в леглото, тя продължаваше все още да си блъска главата защо не беше повече интересна за Стив? А от друга страна — искаше ли изобщо да му се хареса?

Тя затвори очи с въздишка. Точно тук беше проблемът. Този мъж я привличаше, въпреки че с разума си осъзнаваше, че Стив Уортингтън не беше истинският мъж за нея.

„Дай ми една седмица време“ — беше й казал той и тя се бе съгласила. И колкото краят на седмицата се приближаваше, толкова Сю все по-често се улавяше, че копнее за онова възбуждащо напрежение, което бе възникнало между тях в началото.

В събота, докато се разхождаха в парка Олд Уест и си похапваха сладолед, Сю забрави за няколко часа, че Стив беше един богат плейбой, който разпределяше времето си между сделките и хубавите жени. Но когато излязоха от парка, отново Сю видя желание в неговия поглед.

Беше му станало много горещо от слънцето и той настоя да купи една смешна широкопола сламена шапка на Сю, а за себе си каубойска. Смеейки се, Сю стоеше пред него и го гледаше.

— Сега съвсем си в тон с Дивия запад, както наричат тук местността.

— Мислиш ли, че шапката би могла да накърни репутацията ми на пленителен мъж? — бе попитал Стив с престорена загриженост.

Привидно замислена, Сю направи крачка назад.

— Е, да кажем, че тя и не помага много на този твой образ — разсмя се и добави — във всеки случай не вярвам, че и аз изглеждам като току-що излязла от моден магазин.

Изведнъж Стив стана много сериозен.

— Ти изглеждаш чудесно — каза той и сред смеха и шегите изведнъж отново се появи онова напрежение, което толкова объркваше Сю. Стив хвана ръката й и я задържа. Сю преглътна. В продължение на секунди те се гледаха занемели в очите. Изведнъж едно малко плачещо момче се появи до тях. Стив пусна ръката й и се наведе към малкия.

— Мама и татко ли загуби? — попита го той със съчувствие и взе момчето на ръце. — Хайде да си хапнеш от царевичните пръчици, докато ги търсим.

Сълзите на малкия бързо пресъхнаха и когато няколко минути по-късно баща му се появи, той беше с пълна уста.

— Кажи благодаря — подсказа бащата, докато хващаше здраво ръчичката на сина си. Малчуганът погледна усмихнато към Стив и му благодари.

Сю беше така трогната от тази сцена, че неволно започна да си фантазира. Щом Стив можеше да бъде толкова мил с децата, не беше ли тогава цялото му държание на плейбой само защитна реакция спрямо твърде досадните жени? Може би съвсем не беше толкова повърхностен и лекомислен, както си бе помислила.

— Ти наистина умееш да се разбираш с децата — каза тя.

— Обичам ги — отвърна Стив и добави усмихнат, — когато не са мои.

Сю премълча. Не, не се бе излъгала. Този мъж беше точно такъв, каквато бе и първоначалната й преценка за него. Но какво я засягаше фактът, че искаше само да се позабавлява с жените, без да се обвързва с тях? В края на краищата не беше негова вината, ме тя имаше по-различни представи за любовта от неговите. Просто трябваше да бъде доволна, че въпреки различните им възгледи те се погаждаха добре.

Нямаше обаче съмнение, че Стив я харесваше. Щеше ли иначе да я прегърне, когато се возиха в парка на минижелезницата?!

По-късно, в ранчото „Бони спрингс“, те изядоха по един огромен стек и се любуваха на патиците, които плуваха в едно малко езеро под ниско надвисналите клони на стари дървета.

— Надявам сече и утре вечер ще бъдеш също толкова гладна — каза Стив. — Утре следобед трябва да обсъдя нещо с Майк, но около шест часа ще се освободя. Става ли?

— Добре — отговори Сю усмихнато, като същевременно обмисляше какво трябваше да облече.

 

 

Сю прекара сутринта в оранжериите. След обяд отиде в града, разходи се из няколко магазина, които бяха отворени в неделя, и накрая си купи две много елегантни рокли. Едната беше бяла, щампована с цветя. При всяка крачка полата се диплеше широко около нея, а тясната горна част подчертаваше формите на едрите й гърди. Другата рокля имаше остро деколте и къси ръкави. Полата завършваше точно над коляното и откриваше хубавите й крака. Към блестящия зелен цвят на материята подхождаха черните, с високи токчета сандалети. Всъщност тя можеше да ги носи и с двете рокли. На касата, хвърляйки поглед на сметката, Сю се поколеба, но само за миг. И без това се нуждаеше от нови дрехи, пък и съвсем не си ги купуваше само заради Стив. Тъкмо се беше изкъпала, когато телефонът иззвъня.

— Арт казва, че трябвало да отидем в „Бирхалето“. Съгласна ли си?

— Да, разбира, се — отговори Сю и се помъчи да не покаже разочарованието си, че нямаше да прекарат вечерта сами.

— След половин час ще дойда да те взема.

Затвори телефона, взе двете нови рокли и ги окачи на шкафа. Коя от тях трябваше да облече? Предпочете бялата с широката пола.

Един час по-късно Сю седеше до Стив в уютния локал и настроението й бе значително подобрено. Арт не само че не дойде с тях в ресторанта, а дори не бе имал и намерение, както узна между другото от Стив. „Бирхалето“ до най-малката подробност беше обзаведено така, сякаш не се намираше в Лас Вегас, а в Швейцария. Дори сервитьорите носеха съответните костюми.

— Приятно ли ти е тук, Сюзи? — попита тихо Стив.

Сю кимна. Тя беше посещавала често швейцарски ресторанти, но никога досега не й беше харесвала толкова много романтичната им атмосфера, както тази вечер.

Музикантите тъкмо бяха започнали един известен виенски валс, когато им сервираха вечерята — виенски шницел с крокети и пресни зеленчуци, а към всичко — бутилка марково вино.

— Не можеш дори да си представиш колко съм гладна — каза Сю.

Стив поклати с престорено отчаяние глава.

— Не съм виждал човек с толкова слабо тяло, който може толкова много да изяде.

— Всичко това аз отново го изразходвам като енергия.

Изведнъж Стив се усмихна.

— Жалко, че нямаш никакви проблеми с теглото, Сюзи — очите му блестяха лукаво. — Знам няколко великолепни упражнения, с които може да се смъква…

Сю усети как бузите й почервеняват.

— Да, жалко, но нямам нужда да се възползвам от твоите услуги — отговори тя. Колко е добре, че той не се досещаше как се радва на факта, че все още я намира привлекателна.

— Затова пък аз се възползвах от твоите, Сюзи. Ако някога решиш да станеш професионална екскурзоводка, ще ти дам най-добри препоръки.

Не беше ли това своеобразен начин да приключи отношенията им? Не й ли бе съобщил току-що, че това е последната им вечер? Не, тя нямаше да му достави удоволствието да я „чупи“. Чисто и просто щеше сама да вземе инициативата.

— Тъй като стана дума за това — каза Сю с пресилена усмивка, — не смяташ ли, че си видял вече почти всичко? Сигурна съм, че останалото би могъл и сам…

— Но аз видях много малко — прекъсна я Стив. — А и седмицата, която ти ми обеща, не е още изтекла. Бих желал да разгледам и самия град. Нали не искаш да ме оставиш съвсем сам.

Значи се бе лъгала! Защо ли беше толкова щастлива?!

— О’кей. Утре ще ти покажа истинския Лас Вегас.

Тази вечер Стив я прегърна пред вратата на къщата и целувката им бе по-сърдечна и по-дълга от друг път. Гласът му беше малко задъхан:

— До утре, мила.

Думите му звучаха още в ушите на Сю, когато заспиваше. Тя чувстваше, че Стив не я обича, но я желае, и й бе безкрайно хубаво. Беше благодарна на Стив, че не я увещаваше за нещо, за което после щеше да съжалява.

Понеделникът и започна с обаждане на Стив.

— Тъкмо се гласях да тръгвам, когато забелязах, че отново едната гума на този проклет кадилак е спаднала. Изпратих Арт да вземе кола под наем и ще дойда малко по-късно.

— Да вземем моята — предложи спонтанно Сю. — И без това е по-добре да карам аз, тъй като познавам града.

Стив се съгласи и когато Сю след половин час пристигна пред Империал Тауър, той вече я чакаше в своя кадилак.

— Гумата вече е наред. Можем все пак да вземем моята кола.

— Страхуваш ли се, ако карам аз? — попита тя й остави двигателя да работи. — Или имаш нещо против малките коли?

Преди Стив да успее да отговори, Арт се втурна от Империал Тауър.

— Стив, добре че те сварих. От Сиатъл чакат на телефона. Има проблеми е „Уединг плюс“.

Стив измъкна дългите си крака от кадилака.

— Моля те, Арт, закарай го в гаража.

Той заобиколи колата на Сю и отвори вратата.

— А що се касае до проблема, то Байлс е длъжен да се погрижи. За какво в края на краищата ангажирам високоплатен мениджър?

Криво-ляво успя да се намести в малката кола и Сю даде газ. Тя не можеше да си обясни защо толкова много държеше днес да пътува със своята кола. Може би защото през изминалата седмица Стив бе този, който вземаше решения. На Сю й беше хубаво поне елин път да хване кормилото в ръце — пък било то дори само на своята кола. Харесваше този мъж и ако бе съвсем искрена пред себе си, трябваше да признае, че той много я привличаше.

— Какво е „Уединг плюс“? — попита тя, за да отклони мислите си.

Стив се настани, доколкото можеше удобно на седалката.

— „Уединг плюс“? Това е едно малко предприятие, което купих миналата година. Организира съвсем необикновени и особено оригинални сватби. Няма желание на клиент, което да не бъде изпълнено там.

„Какво странно предприятие — мислеше Сю. — Още повече за мъж, който изобщо не държи на сватбите.“ Но не го каза гласно.

Последва една много обстойна обиколка на града. Сю не изпусна нищо — нито бедняшките квартали, нито великолепните вили на висшето общество. Мина през главната търговска част на Лас Вегас, показа на Стив църквите, после зави към университета. Стив се запознае индустриалната зона и се възхити на огромните пасбища за коне. Най-после те завършиха обиколката си и потърсиха ресторант да хапнат нещо.

— Какъв град! — Стив поклати глава, докато топеше в соса една скарида. — Толкова пълен с живот и енергия. Трябва да призная, че ми харесва. Харесва ми много.

Той си взе ориз е вилицата и продължи да говори по-скоро на самия себе си.

— Мисля, че това, което имам да уреждам тук, ще ме ангажира за по-дълго време, отколкото си мислех.

Сю се задави. Тя усети как й стана и студено, и горещо едновременно. Имал нещо да урежда. А не беше ли „това“ тя? Не означаваше ли, че той иска да остане по-задълго с нея?

За да спечели време, Сю взе резенче лимон и го изстиска до последната капка в чая си.

— Има много неща за разглеждане в този град — каза тя най-после. Беше й трудно да накара гласа си да звучи спокойно. — Например още не съм ти показала „Глитър гълч“.

Забеляза питащия поглед на Стив.

— Това е казино в центъра на града. През деня е незабележимо, но през нощта става грандиозно.

— Хайде веднага след вечеря да отидем — предложи Стив въодушевено.

Сю поклати глава.

— Преди малко говорихме за енергията. Е, моята се изчерпа.

Той се усмихна съчувствено.

— Утре вечер?

Сю кимна.

 

 

През нощта дълго Сю не можа да заспи. Ходеше неспокойно насам-натам из дневната и броеше на пръсти дните, които бе прекарала със Стив. Бяха девет. Малко повече от седмица! А вече имаше усещането, че не може да живее без него. Беше й хубаво да бъдат заедно, да разговарят като приятели. Разумът й говореше, че точно това желае, но тялото й бе на съвсем друго мнение. С дълбока въздишка тя седна на кушетката, затвори очи и си припомни още един път часовете със Стив. Ако сега беше при нея и още веднъж се опитваше, както в онази съботна вечер, да я прегърне и целуне, щеше ли отново да се съпротивлява и отблъсква?

— Да, щях да го направя — каза изведнъж гласно тя и отвори очи. Стисна устни. Проблемът беше в това, че не спечели нищо от своята решителност. Несъмнено Стив беше точно от типа мъже, които са в състояние да направят всяка жена нещастна. Е, а каква беше тя сега, като го държеше на разстояние? Да не би да е щастлива?!

Бавно стана и отиде в спалнята. Спомените й за Скот се върнаха. Искаше ли наистина да преживее отново всичко това? И ако не, защо тогава не беше доволна? Не й ли стигаше приятелството на Стив?

Застана пред огледалото в банята и дълго разглежда лицето си.

Навярно съм уморена — промърмори тя. — Това е всичко. Просто само съм уморена.

На другия ден Сю обсъди с Джоана постъпилите поръчки и се заинтересува дали саксията за цветя, която беше поръчала допълнително за Империал Тауър, най-после е доставена.

— Утре сигурно ще я донесат — обеща й Джоана.

Сю отмести документите настрана и въздъхна.

— През последните дни позанемарих работата си. Справяте ли се без мен?

Джоана кимна.

— Разбира се, всичко е наред, Сю. Спокойно, си прекарай няколко хубави дни, заслужила си ги.

Сю я прегърна и притисна към себе си.

— Знам, че мога да разчитам на вас.

Вечерта тя щеше да каже на Стив, че не само той има дарбата да намира подходящите хора.

След вкусната и обилна вечеря в „Голдън нъгит“ Сю и Стив напуснаха ресторанта и излязоха на улицата, която беше светла почти като през деня от безбройните неонови реклами.

Стив се спря и погледна нагоре към силуета на един огромен каубой, който украсяваше покрива на Клуба на заселниците. На тротоарите пред казината и хотелите стояха плътно наредени „едноръките бандити“, а всички прозорци и входове бяха обкичени с разноцветни светлини.

— Действително е неповторимо — възкликна той възхитен. — Необикновено и прекрасно едновременно. Неповторимо!

— Казват, че електричеството, което се изразходва тук на една улица само, би могло да стигне за един малък град — обясни Сю.

Те се разхождаха от едно казино в друго, опитаха няколко пъти късмета си и си проправяха път през тълпата туристи. Сю се наслаждаваше да гледа това толкова познато й обкръжение с други очи. Беше спокойна и доволна, докато не минаха покрай малката будка на една гледачка. На прозореца, осветен от неонови лампи, беше изложена лилава длан с огромни размери, на която бяха изобразени подробно линиите й. Още преди да разбере какво става, Стив беше вече влязъл вътре заедно с нея. Прие ги чудновато гримирана жена, облечена като циганка.

След ярката светлина навън тук беше така тъмно, че Сю имаше усещането, че е в пещера. Тя се спъна и ако Стив не я бе подкрепил, щеше неминуемо да падне. Едва когато я настани на един стол и очите й привикнаха с полуздрача, тя забеляза свещите в малкото помещение, хвърлящи причудливи сенки на стената.

Жената започна да говори с нисък глас и странно напевен акцент. Сю изведнъж се почувства в друг свят. Тя не обръщаше внимание какво говореше гледачката на Стив. Едва думите й: „… вие и вашата хубава жена“ я върнаха отново в действителността. Усмихваше й се многозначително.

Защо Стив не възразяваше? Нарочно ли искаше да заблуди циганката? Неговата жена, мисис Стив Уортингтън! Като в сън тя се видя в апартамента му в Империал Тауър. Тя и Стив, ръка за ръка, вървяха по коридора към спалнята, която сега беше обзаведена съвсем различно — в светли, приятни цветове. Той я вдига на ръце и я слага нежно на широкото легло…

— Казвате, че ще имаме две деца? — чу изведнъж тя гласа на Стив. — А къде ще живеем с жена ми?

Сю се обърна и го погледна. Устните му трепнаха издайнически. Сега тя се радваше, че малкото помещение беше така тъмно. Стив не трябваше да види, че се бе изчервила.

Жената завърши предсказването си за бъдещето на Стив с известието за далечно пътуване с кораб и с обичайното предупреждение да се пази от тъмнокос непознат.

Стив се обърна към Сю.

— Сега е твой ред, Сюзи.

Тя стана.

— Не, благодаря — каза и почти бегом напусна тясната стаичка. Почака навън, докато Стив плати и дойде при нея.

— Защо не й каза, че не си женен? — избухна Сю, когато той пристъпи усмихнат към нея. — Нали изобщо не държиш на брака? Защо се държа така, сякаш й вярваш за всичко?

Малко изненадан от избухването й, Стив я погледна озадачен.

— Но всичко беше само шега, Сюзи. Защо трябваше да й обяснявам, че не й вярвам?

— Не обичам хората, които се надсмиват над другите. Ти се подигра с нея — каза Сю разгневено и хукна слепешком към улицата, без да се съобразява с уличното движение. Стив я хвана в последния момент, като едва не я блъсна една кола, пълна със смеещи се и крещящи хлапаци.

— Хей — каза той, когато преминаха от другата страна на улицата, — ако си също толкова невнимателна, когато не съм до теб, не ще живееш дълго.

Коленете на Сю още трепереха от уплаха, но гневът й се бе изпарил. Истината беше, че тя самата се показа глупачка, отпускайки толкова много фантазията си.

— Виж какво, Сюзи, едва ли някой, който отива при гледачка, вярва сериозно на това, което тя ще му предрече. Защо правиш трагедия от това?

Стив се спря и я погледна, смеейки се.

— Или мисълта да бъдеш моя жена е толкова ужасна, че даже и не смееш да се пошегуваш?

— Без коментар — Сю се усмихна и го хвана под ръка. — Имаш право, Стив. Вероятно не харесах тази жена или просто нямам желание за подобни неща.

Стив се задоволи с това обяснение и заведе Сю на един от многобройните театрални спектакли, които се предлагаха в града.

— Главната изпълнителка забрави няколко пъти текста си — каза Стив по-късно, когато, пиейки коктейли в един уютен бар, те обсъждаха пиесата. — А не беше и хубава. Питам се как изобщо е получила ролята.

Сю го слушаше разсеяно.

— Седмицата почти изтече — каза тя. — Предполагам, скоро ще напуснеш града.

— Не, засега не — отговори Стив. Трябва да уредя още нещо, а освен това ни остава и утрешният ден. Какво би казала, ако го прекараме в апартамента. Много ще е уютно. Утре Софи има свободен ден.

Сю поклати глава.

— Страхувам се, че ще трябва да прекарам деня уютно в моите, оранжерии — като видя разочарованието му, тя добави: — В последно време натоварих хората си с твърде много работа. Не беше честно от моя страна.

Стив помълча малко.

— Но вечерта ще трябва все пак да хапнеш нещо.

Сю отпи малко от коктейла си.

„Дали след тази вечер ще се видим някога отново?“ — мина през ума й. Поне досега Стив още не бе споменал дали има намерение да се срещне отново някъде с нея. Е, щом ще е последната им вечер заедно, Сю ще направи всичко тя да остане незабравима за Стив. Ще се докара особено старателно, за да може той да си спомни колко много я желаеше при първата им среща.

— Джоана и мъжът й вчера вечер ходили в „Дизърт ин“ — каза Сю. — Било нещо изключително.

Стив се усмихна.

— Ще наредя на Арт да ни запази маса.

Стив отново се сбогува с бегла целувка по бузата й. Напразно след това Сю се опитваше да се освободи от аромата на одеколона и от лекия допир на устните му. Трябваше обаче да се примири с факта, че Стив не я желае. Пада й се, тъй като в края на краищата тя беше онази, която още от самото начало се стремеше към подобно отношение. Трябва да се примири, по дяволите!