Сара Оруиг
Горещи страсти (6)

Шеста глава

Кларис и Сам бяха отново на масата до прозореца. Грейди се намръщи и тръгна към тях, но една руса сервитьорка го спря.

— Аз ще обслужвам мис Дженкинс и нейния приятел — каза Тифани, — тя каза, че не иска никой друг, освен мен и ме помоли да ти го съобщя.

— Така ли?

— Виж какво, това беше нейна идея, а не моя.

— О! — каза той, стреснат от грубия тон, с който разговаряше с Тифани. — Извинявай, нямам нищо против, върши си работата.

— Разбира се — каза тя, изучавайки го с въпросителен поглед.

Той почисти една маса, като ги поглеждаше от време на време, хвърляйки им по някой потаен поглед. Кларис бе избрала масата добре. Масите пред двата прозореца бяха изолирани. Тяхната беше на подиум, почти като в сепаре, разположена по същия начин, както масата от другата страна на входа. А по всички най-близки маси наоколо имаше клиенти и никоя от тях не се нуждаеше от почистване. Грейди се почувства, като че ли някой бе запалил шашка с динамит под него с бавно горящ фитил. Той заработи усилено, мъчейки се да я забрави, чудейки се как Сам бе успял да спечели отново благоразположението й.

По-късно, когато ги видя да стават, изпита огромно облекчение. Сам изчезна през сводестата врата, водеща към изхода, а Кларис премина обратно през залата към стаичката, която наричаше свой офис. След няколко минути се появи отново, преметнала дамската си чантичка през рамо, и се насочи решително към изхода на ресторанта.

Светна му, че тя излиза със Сам.

Грейди прекоси бързо залата и застана пред нея.

— Излизам — каза тя, понижавайки гласа си до шепот, — не прави сцени. Никога не съм виждала някой, който да причинява толкова неприятности, където и да отиде.

— Аз? Неприятности? — попита Грейди шокиран. — Твърдиш, че аз причинявам неприятности?

— Виж какво, работиш тук само от един ден и аз се ударих в контейнера за боклук, ти събори Ники и два подноса чинии на земята, направи сцена, почти провали срещата ми… Защо просто не се обърнеш и не се върнеш в кухнята, защо не ме оставиш да тръгна оттук, без да се случи някоя друга неприятност?

— Не съм опитвал да го накарам да ти определи среща. Просто му казах, че нямам нищо против, ако направи това.

— Чудесно. Разбирам. Ти си мой наемен работник. Би ли върнал подноса, който държиш, обратно в кухнята.

— Добре де, след минута. Ще излезеш ли с мен в петък вечерта?

— Ти ще бъдеш на работа в петък и събота вечерта. Моля те, върни се в кухнята.

— Да излезем в петък.

— Хората ни гледат — прошепна тя, — а ти ми правиш сцени. Защо винаги, където и да отидеш, неприятностите ходят с теб?

— Казано от жена, която самата е въплъщение на неприятностите! Аз водя обикновен живот.

— О, разбира се, че водиш. Откакто този проклет щанд за топли сандвичи влезе в живота ми, аз попадам от една дилема на друга. Купчина пръст в салона на ресторанта, а ти на врата ми.

Бе повишила глас при последните думи и някой наблизо се засмя. Грейди направи дълбок поклон, пускайки я да мине. Подвикна след нея:

— Още сега се измитам с моите сандвичи от твоя живот. Напускам работа!

Тя се обърна рязко, чантичката й се завъртя и удари един клиент по главата. Човекът извика, скочи и преобърна чашата си с вода. Грейди се задушаваше от смях, мъчейки се с всички сили да не го покаже. Кларис почервеня като рак.

— Извинете — каза тя на човека, — не исках… чантичката ми… ужасно съжалявам. Ресторантът поема сметката. Ще извикам някой да ви настани на друга маса. Заболя ли ви?

— Не, не, добре съм — каза клиентът, търкайки се по ухото.

— Можем да останем на същата маса — каза жената, която седеше до него.

Докато разговаряха, Грейди вдигна падналата чаша и чинията на клиента, която беше пълна с вода. Появи се Тифани, която бързо сервира наблизо една маса за двама.

— Приготвихме ви тази маса със суха покривка — каза Кларис.

— Какво се случи, Кларис? — попита Сам, идвайки при тях. Той изгледа заплашително Грейди.

— Минутка, Сам, и ще бъда с теб — каза тя, — трябва да се погрижа за тези хора.

Когато Кларис се обърна и ги заговори на новата им маса, Сам погледна към Грейди.

— Направил ли си нещо, за да й попречиш да излезе с мен?

— Не, не съм. Тя удари този човек с чантичката си.

Очите на Сам се разшириха от изненада.

— Не ти вярвам. Сигурно се е опитвала да удари теб.

— Не беше така.

В този момент Кларис се върна при тях.

Грейди събра мократа покривка и чашите.

— Виждаш ли какво имам предвид, когато казвам, че носиш неприятности? — каза тя троснато.

— Нищо не съм направил, само дето ти казах довиждане — отвърна Грейди.

— Грейди каза, че си ударила един човек с чантата си — добави Сам.

Тя затвори очи и започна да разтрива челото си.

— Ще ти обясня след минута, да тръгваме ли?

— Добре! Чао, Грейди. Приятно миене на чинии.

Последната забележка раздразни Грейди, който наблюдаваше двамата при излизането им от ресторанта. При сводестата врата Сам прегърна Кларис през раменете и на Грейди му се дощя да изтича до тях и да изблъска встрани Сам.

Той работи прилежно до края на работното време и си отиде вкъщи с колата, размишлявайки мрачно, че бе хлътнал много повече, отколкото му се искаше да признае.

На следващата сутрин Кларис се облече в черна пола и бяла блуза с моряшка яка. Върза косата си на опашка с черна панделка и се помъчи да не мисли за това, което я очакваше през новия ден. Телефонът иззвъня, тя вдигна слушалката и чу гласа на чичо Стентън.

— Кларис? Защо снощи не дойде в стаята ми с касовите бележки?

— Помислих, че чичо Тео и Кент ще ги донесат.

— Те ги донесоха и ми разказаха някои странни неща. Казаха, че си ударила един клиент по главата с чантата си.

Тя се усмихна. Нямаше да позволи на Грейди с неговата склонност да предизвиква неприятности да я разстрои.

— Обърнах се рязко и чантичката ми отхвръкна и го удари. Не го нараних и му поднесох извиненията си…

— Позволила си му да се храни за сметка на ресторанта.

Кларис притвори уморено очи и й се прииска да забрави за вчерашния ден.

— Пишете вечерята за моя сметка — каза тя, опитвайки се да задържи усмивката си.

— Точно това мисля да направя и не давай повече, вечери за сметка на заведението.

— Ами ако се беше опитал да ни съди?

— Не може да ни съди за един удар с дамска чантичка, а и откъде ще знае, че ти не си клиент на заведението.

Тя премигна, осъзнавайки наистина, че човекът нямаше откъде да знае това.

— Да, той не знаеше дали не съм клиентка.

— Точно така! Не е било необходимо да му даваш пържолата безплатно. Тео ми каза, че е било пържола.

— Съжалявам, ще платя разноските.

— Добре, А какво всъщност правеше ти там с твоята чантичка?

— Разговарях с Грейди О’Тул. Казах ти вече, чичо Стентън, че този човек е истинско нещастие. Все нещо става, когато той е наоколо. Мога ли да го уволня? — и тя притаи дъх.

Ако чичо Стентън й позволеше да уволни Грейди, тогава нямаше да има нужда да му казва, че той е напуснал.

— Чудесна сутрин е днес, нали? Вчера, за пръв път от две седмици насам, тази малка спретната количка за топли сандвичи не е била пред моя елегантен ресторант. Да не си посмяла да го уволняваш или да му разрешаваш да напусне.

— Да, чичо — каза тя, чудейки се дали допълнителната сума, която получаваше за работата си в ресторанта, си заслужаваше това. Преди й беше така спокойно в приемната на зъболекаря. Просто там наблизо не бе имало някой като Грейди О’Тул.

Тя тръгна с колата си за работа, чувствайки как сърцето й се свива все повече с наближаването на алеята пред ресторанта. Почувства удар и се огледа. Чу гневното свирене на клаксон и разбра, че е навлязла в съседното платно на пътя. Включи мигач и зави в алеята, чувствайки, че й става все по-топло.

Спирайки рязко, тя се измъкна от колата, но кой знае как, не забрави да се усмихне. Гардероба беше там! Той се бе върнал на своето място с количката за сандвичи.

— Какво правиш? — попита тя.

— Радвам се на птичките и на дърветата. Имам чувството, че мястото ми е сред природата.

Без да знае какво да прави, тя прехапа устни. Чичо Стентън бе заявил съвсем недвусмислено, че Грейди му е необходим. А на нея не й трябваше. Борейки се с привличащата я сила, защото не искаше да погледне Гардероба, тя каза:

— Моля те, върни се на работа.

Той коленичи и започна да оправя нещо по колелото на количката за сандвичи.

— Съжалявам.

— Ще те повиша в службата.

Той я погледна през рамо.

— Да излезем заедно в неделя вечерта.

— Ти се шегуваш.

— За съжаление не се шегувам.

— Откога един мъж с тяло… — тя пламна цялата. Какво й ставаше?

Устните му отново се разтегнаха в ленива усмивка и в очите му заиграха искрици.

— С моето какво?

— Трябва ли да изнудваш някой, за да дойде на среща с теб?

— С моето какво?

— Знаеш с какво — изтръгна се от нея, докато избърсваше потта от челото си.

Той остави шпатулата и кърпата, които държеше в ръка. Всяко негово движение беше преднамерено и тя се почувства останала без дъх. Той се приближи и тя отстъпи към стъблото на дъба. Той постави едната си ръка върху стъблото, над главата й.

— Грейди… — пророни с пресипнал глас.

— Кларис, нещо се случва, когато сме един до друг, и аз не мога да му се противопоставя. Трябва повече да се смееш, знаеш ли?

— Да се смея? — мозъкът й бе спрял да работи.

Той беше на сантиметри от нея, зелените му очи бяха бездънни и устните му бяха толкова съблазнителни.

— Да. Онази вечер, когато вечеряхме, след огледа на парцелите, ти най-накрая се отпусна и се засмя, и то така, че да стоплиш Северния полюс. Но никога не те виждам да се смееш на работата или през деня.

— Разбира се, че се смея! — засмя се тя, но смехът й прозвуча слабо и някак нелепо.

— Не този тип смях. Той е пресилен. Истинския.

— И ти ще се втурнеш в моя живот и ще ме накараш да се смея и да бъда човечна!

Той наклони брадичката й назад и когато тя погледна в очите му, разбра, че ще я целуне. Кларис го желаеше повече, отколкото можеше да си представи, че желае нещо от дълго, дълго време насам.

— Излез с мен в неделя вечерта — каза той.

— Ако се върнеш на работа в „Кингс Краун“ — отговори тя.

Той се усмихна и докосна бузата й с пръст.

— Сега защо трябва да се прибягва до изнудване на човек с тяло…

— Грейди!

— Ти цялата си едно кълбо от нерви.

— Никой не ме е обвинявал в това преди.

— Никога ли?

— Не, не съм имала този проблем с други мъже. Ще… дойдеш ли на работа? — попита го, останала без дъх.

— Разбира се — отговори той.

С всяко изречение той се приближаваше до нея и сега между тях почти не бе останало никакво разстояние. Тя затвори очи, а в това време устните му докоснаха нейните. Съвсем леко, само едва доловим допир, но почувства реакцията.

— Мммм — промърмори той и прокара ръцете й по раменете си. Изсвири клаксон на кола, тя чу свистене на гуми и се огледа наоколо, а Грейди отстъпи назад. За свой ужас Кларис видя Кент в неговата стара зелена кола, който се опитваше да завие в алеята — алеята, която сега беше заета от нейната кола.

Кент удари спирачки и колата му се поднесе, а водачът зад него наду клаксона, опитвайки се да спре.

— О, не! — изпъшка тя, гледайки как зелената кола се вряза в задницата на нейната червена кола, докато колата зад Кент сви настрани и продължи пътя си. Шофьорът отправи неприлични жестове към тях, на които Кент веднага отвърна. Той слезе, отмятайки настрани русата си коса, и вдигна ръце в отчаяние.

— Колата ми!

Тя се завтече към своята кола, заобикаляйки задницата й.

— Кент, съжалявам. Аз спрях само за минута.

— Сестричке, не можа ли да махнеш колата от пътя, преди да му се натискаш?

— Кент!

— Е, добре де, как иначе би нарекла това? Видях те да го целуваш. Виж калника и бронята ми!

Грейди се приближи и огледа произшествието.

— Да видим дали можем да разделим колите.

— Ако дам заден ход, както са се заплели, ще изтръгна бронята на моята кола. Тя е отгоре.

В този момент пристигна чичо Тео, карайки с обичайната си бавна скорост. Докато намаляваше и спираше, без да може да завие в алеята, зад него се образува върволица от коли.

На Кларис й се искаше да се скрие или да се измъкне и да извика: „Виновен е Грейди О’Тул!“

— Стъпи върху бронята на нейната кола и я бутни надолу — каза Грейди. — А аз ще повдигна предната част на твоята кола. Кларис би могла да дръпне твоята кола назад от своята.

— Ха! Няма да стоя върху бронята, докато сестра ми е зад волана.

— Кент, за бога! Няма да те ударя. Аз ще дам назад твоята кола и ще успеем да разделим броните.

— Ами! Спомни си контейнера за смет.

— Качвай се там! — каза тя и седна зад волана на неговата кола.

Кент застана върху нейната броня и Грейди повдигна, напрягайки мускулите на ръцете и гърба си.

— Бавно — викна той, давайки й знак с ръка.

За секунди двете коли бяха разделени и Кларис излезе от колата на Кент.

— Аз все още имам нужда да говоря с теб — каза тя на Грейди.

— Паркирай на моето място настрани от пътя.

Тя го направи. Грейди я погледна, плъзгайки погледа си върху краката й, докато тя излизаше от колата. Кларис се опита да бъде рязка и делова, докато го питаше:

— Сега би ли бил така любезен да се върнеш на работа?

— Да — каза той небрежно, — но имаме среща в неделя, нали?

Тя трябваше да се засмее.

— Да!

Той се приближи.

— Виж, точно това имам предвид. Нужно ти е да се смееш така.

— Сигурно. Не съм през цялото време така сериозна.

— Напротив, сериозна си!

— Аз произхождам от сериозно семейство. Баща ми е също така сериозен като чичо Стентън.

— Тео не е — каза Грейди, приближавайки се малко.

— Вярно, не е. Те са израснали при трудни условия. И тримата е трябвало да започнат работа отрано — каза тя, усещайки, че Грейди приглажда яката й, галейки я с пръст по шията и ухото. — Моите баба и дядо бяха с разклатено здраве и недостатъчно пари, за да отгледат три момчета.

Думите й се провлачиха, тъй като вниманието й беше раздвоено между това, което се опитваше да обясни, и това, което Грейди правеше със своите леки докосвания.

— Мисля, че това отчасти направи баща ми и чичо Стентън така сериозни. И може би затова чичо Стентън е малко скъперник — за момент помисли за работата си и каза: — В работата си полагах много старание да върша всичко както трябва. Искам да запазя тази работа, защото я харесвам повече от секретарската. Искам да докажа, че мога да я свърша добре. Чичо Стентън каза, че разчита на мен.

— Ти вършиш добра работа, така че отпусни се — каза Грейди и стисна леко рамото й.

— Лесно му е на един продавач на сандвичи да каже това.

Той сви рамене.

— Ако се стараеш максимално и нещата вървят гладко, няма нужда да бъдеш пренапрегната. Смятам да дойда на работа утре.

— Защо не днес? Имам нужда от теб.

Той се засмя.

— Искаш да кажеш, че чичо Стентън не иска количката ми за сандвичи да е отворена днес. Имам да приготвям сандвичи и трябва да отида вкъщи да си взема някои дрехи, освен ако не искаш да дойда на работа, облечен така.

— О, не! Ще трябва да се преоблечеш.

— А какво ще стане с моите сандвичи?

— Не можеш ли да ги вземеш вкъщи и да ги замразиш? — попита тя, осъзнавайки в същия момент, че той може би няма фризер. — Мога да ги поставя в хладилника на ресторанта — прибави бързо. — А чичо Стентън каза, че може да получиш повишение.

— Това е чудесно — ухили се Грейди.

— Какво ще кажеш за 50 цента допълнително на час?

— Великолепно — каза той така развеселен, че тя започна да се чувства неудобно.

— Какво правеше, преди да започнеш бизнеса със сандвичите?

Грейди я погледна за момент втренчено. Сега имаше идеален шанс да й каже за своето минало, но някакъв своенравен негов инстинкт искаше мис Кларис Дженкинс да го хареса като продавач на сандвичи, а не като инженер и като бивш президент на собствената си компания.

— По малко от това, по малко от онова — отговори той.

— Доста неясно — каза тя, сбръчквайки носа си надменно.

— А ти не одобряваш никаква работа, която не е солидна като бетон.

— В действителност това е вярно. Аз искам сигурност.

— Сигурен съм, че искаш — каза той. Гласът на Разума му добави: „Ето на, виж я каква е!“

— И ти не одобряваш моето поведение — каза тя сухо.

Той сви рамене.

— Трябва да поемаш риск понякога. Поела си един, когато си напуснала твоя зъболекар.

— О, не. Не съм. Жена му ме замества и той пази мястото ми вакантно, докато чичо Стентън излезе от болницата. Но тук печеля повече пари, отколкото със секретарската работа. Не поемам въобще никакъв риск. Искам да знам накъде се насочвам и колко ще печеля там.

— Ти не знаеше накъде се насочваш, когато удари контейнера за боклук — каза той провлачено, приближавайки се отново.

— Знаеш какво имам предвид.

Тя се обърна, за да тръгне към колата си и щеше да се удари в едно дърво, ако Грейди не беше я хванал и дръпнал настрани.

— Внимавай! — каза, без да пуска ръката й. — В този случай май не знаеше накъде се насочваш.

— И вследствие на това почти се блъснах в дървото. Разумно е да бъдеш предпазлив.

— Предпазлив, отговорен, внимателен, старомоден, сериозен — ние имаме някои прилики и някои разлики.

— Разлики, големи колкото Атлантическия океан и пустинята Сахара.

Той се наведе по-близо и гласът му стана по-дълбок:

— Прилики, като например привличането между нас, което ни кара и двамата да забравим разума и логиката; което кара пулса ми да бие така лудо, както и твоят; което ме кара да искам да те целуна така силно, както ти искаш да бъдеш целуната.

Той скъси и последното нищожно разстояние между тях, за да сложи устата си върху нейната и да й покаже още някои прилики, които бяха безусловно чудесни. Най-накрая тя си спомни къде беше и какво правеше.

— Грейди! Стига си ме целувал.

Той я погледна за момент учудено, преди да я пусне. Тя се усмихна, искайки й се отново да се хвърли в обятията му. Вместо това каза, като се мъчеше гласът й да звучи лекомислено:

— Ще се видим в ресторанта.

— Разбира се — отговори той.

Тя тръшна вратата на колата си и си затананика мелодия, докато караше бавно по алеята към завоя, водещ към мястото за паркиране. Пеенето й спря рязко, когато видя развяващите се надписи, прикрепени към сградата, по стълбовете на лампите и по дърветата покрай мястото за паркиране: „Внимание — контейнер за смет отпред!“

— Кент… — промърмори Кларис, след което видя в огледалото за задно виждане Грейди да избутва количката за сандвичи към задната част на паркинга. „Опасност. Голямо препятствие!“ се четеше на следващия надпис и тя изведнъж се засмя на предупрежденията.

Паркира и слезе, а Грейди се приближи към нея, понесъл тава с димящи сандвичи през паркинга.

Той се изсмя:

— Виждам, че Кент се грижи за целостта на контейнера за смет.

— Брат ми трябва да порасне — каза тя, усмихвайки се, а Грейди повдигна вежди въпросително.

— Смях ли чух? Помислих си, че ще се ядосаш — каза той шеговито, но очите му я изучаваха внимателно.

— Твърде хубав е денят, за да бъде човек ядосан — каза тя, чувствайки се щастлива на света, усещайки присъствието на Грейди и припомняйки си целувките му.

— Пустият му палавник!

Тя отвори вратата и той влезе вътре, оставяйки сандвичите върху масата, за да изстинат.

— Хей, сестричке, този път шофираме добре, а?

— Кент, излез и смъкни глупавите надписи!

— Какво прави гаджето тук?

— Искаш ли да работиш тук? — попита тя, надявайки се гласът й да прозвучи достатъчно заплашително, за да сложи край на закачките на Кент.

— Да.

— Тогава успокой се и престани с твоите закачки за контейнера за боклук.

— Добре де. Нямаш много чувство за хумор.

Тя погледна нагоре и видя Грейди, който слушаше разговора им, опрял се на касата на вратата. Проследявайки с поглед Кент, който излезе да махне надписите, тя попита:

— Представяш ли си да бях като него?

— Не дай Боже! — отговори Грейди с широка усмивка и излезе да вземе следващия поднос със сандвичи.

Кларис погледна към подноса с димящи сандвичи, от който се подаваха златисти царевични листа изпод червения сос. Изведнъж почувства остър глад; сандвичите, миришеха прекалено апетитно, за да може да им устои. Взе чиния и си сервира един, внимателно развивайки го и избърсвайки пръстите си, преди да го нареже и да отхапе от него. Беше чудесен. Тя притвори очи, отхапвайки с наслада.

— Добре е, нали? — попита Грейди провлачено с плътен глас и очите й се разтвориха широко от изненада, откривайки, че той я наблюдава.

— Хам-Хум! — провлече отговора си тя и осъзна, че го бе казала точно така, както бе написано на мазния му надпис.

Той се усмихна и остави още една тава. Кълба от пара се издигнаха от горещите сандвичи.

— Това са всичките — каза той, — яж колкото ти душа иска.

— Исках само да опитам. Май ще трябва да те направим помощник на главния готвач.

— Съжалявам, репертоарът ми е ограничен: тамалес, чили, начос, мешана салата, стек, пиле на скара.

— Обичаш ли мексиканската кухня?

— Да. Имам добра рецепта за топли сандвичи и намерих количката в момента, когато се нуждаех от някаква работа.

— Искаш ли да ни дадеш рецептата? Бихме могли да прибавим сандвичите към менюто.

— Съжалявам, може да поискам да се върна отново към този бизнес. Рецептата е мой секрет. Ще отида вкъщи и ще се преоблека. Искаш ли да дойдеш с мен?

Изведнъж тя се почувства разкъсана от нерешителност. На върха на езика й бе да каже не, но изпитваше все по-нарастващо любопитство към него и си го представяше как спи под някой мост през нощта.

Когато не му отговори незабавно, тя преживя нов шок. Той бе изненадан. Изобщо не бе очаквал тя да приеме поканата му, а искаше само да я подразни. Той сигурно наистина живее под някой мост или на хотел, помисли тя, и, разбира се, не искаше тя да види. Той може би живееше в своя линкълн и държеше всичките си вещи на задната седалка и в багажника!

— Не, по-добре да остана тук — отговори Кларис учтиво и той почувства огромно облекчение. Въздъхна дълбоко и се усмихна.

— Ще се върна скоро — каза й, намигайки приятелски.

Намигването я сгря повече от сандвича. Тя го видя да пресича паркинга, отивайки към колата си. Представи си го да спира пред някоя бензиностанция, след като се скрие от погледа й, и да се преоблича в мъжката тоалетна, след което се връща на работа. Изглеждаше толкова необвързан и свободен — като вятъра.

— Отново мечтаем за Грейди — каза глас зад нея и тя долови звуци, подобни на целувка, идващи от Кент, който мина през отворената врата на портала.

— Кент! — затича се тя към салона, но той беше изчезнал от погледа й.

Главният готвач влезе през задната врата, поздравявайки я с обичайната си учтива усмивка, и те започнаха работа. Въпреки че бе заета, когато Грейди се върна, тя усети момента, когато той влезе в кухнята. Целият ден бе приятен и щеше да бъде отличен, ако не се бе появил Сам.

Той дойде в пет и половина и Грейди го видя за пръв път, когато говореше с Кларис пред фасадата на ресторанта.

Тя трябваше да настани четирима клиенти и Сам се беше подпрял на стената, наблюдавайки я и чакайки я да се върне. Сам усети Грейди едва когато той се приближи до него.

— Промених решението си — каза Грейди, Сам се обърна.

— Здравей. Напускаш и се връщаш отново към сандвичите ли? Или отново във фирмата за…

— Шшт! Няма ли да спреш да говориш за фирмата?

— О, още не си й казал, а? — попита Сам, но, изглежда, не очакваше да получи отговор, защото се загледа отново в Кларис.

— Промених решението си относно Кларис. Не искам да излизаш с нея.

Сам се обърна и вторачи очи в Грейди, като че ли не бе го виждал от години.

— Виж какво, приятелче… — и тихо му прошепна да направи нещо със себе си, на което Грейди не обърна внимание.

— Казах ти да я изведеш — каза Грейди с решителен глас, — запознах те с нея, но сега промених решението си.

— Твърде късно е.

— Виж, Сам…

— Ти виж. Аз отбелязвам напредък с най-вълнуващата жена…

— Какво разбираш под „отбелязвам напредък“? — отсече Грейди, с ръце на кръста, гледайки гневно Сам.

— Не говори с такъв тон с мен. Въобще не те засяга какво имам предвид. Нямаш и най-малкото основание да обвиняваш Кларис.

— Виж какво…

— Тя идва насам. По-добре се върни на работа, защото Кларис се дразни, когато предизвикваш неприятности. Никога не съм смятал, че можеш да бъдеш източник на неприятности.

— И аз не знаех, че ти можеш да бъдеш такъв.

— Ако ме заплашваш, че няма да ми дадеш препоръка, аз си имам работа.

— Не бих го направил даже и да имаме разногласия. Ти си добър работник.

— Благодаря, сега по-добре си тръгвай.

Грейди си тръгна, но се отдалечи само на няколко метра, където се захвана да почиства една маса и откъдето можеше да наблюдава Кларис и Сам.

Той занесе поднос с мръсни блюда в кухнята, хвърляйки един последен поглед към Кларис и Сам, преди летящата врата да хлопне зад него. Думите на Сам кънтяха в главата му, нанасяйки удари на либидото му.

„… отбелязвам напредък…“ Напредък?

Грейди запрати на пода ръкохватките.

Главният готвач си изми ръцете и окачи престилката си. Той бе приключил за вечерта и на излизане се обърна и се усмихна на Грейди.

— Довиждане. Нали ще изгасиш огъня под тенджерата? Аз тръгвам.

— Разбира се, лека нощ, Куонг! — Грейди забарабани с пръсти по тезгяха, стискайки здраво челюсти. Оставаха три дни до срещата му с Кларис. Три дни бяха много време.