Сара Оруиг
Горещи страсти (5)

Пета глава

Следващата криза настъпи, когато дойде времето Сам Бенкс да пристигне на уговорената от тях вечеря. На Кларис й се искаше никога да не бе приемала. Когато той прекрачи прага, тя отиде да го посрещне.

Грейди видя как Кларис премина през салона. Бедрата й леко се полюляваха, точно толкова, колкото да бъдат провокиращи и да го накарат да забрави ресторанта и работата си. За момент той се изкуши да отиде при Сам и да му каже да забрави за срещата.

Гласът на Разума се намеси в решаващия момент и той се върна към работата си. Носеше чинии към кухнята и се чудеше дали беше добра идеята да дойде да работи в „Кингс Краун“ и да зареже количката за сандвичи. Всичко, което научи днес, бе как работи миялната машина, че картофите минават през нея, преди да ги сложат във фурната, и че можеше да почисти една маса за две минути.

Той се чудеше за какво ли говорят Сам и Кларис. Сам беше необвързан, изглеждаше добре и се интересуваше от привлекателни жени. Кларис бе повече от привлекателна. Грейди грабна куп сребърни съдове и се завтече навън да зарежда една маса. Кларис бе седнала със Сам под прозореца на предната ниша, смеейки се на нещо, което той току-що бе казал. Гласът на Разума каза на Грейди да не им обръща внимание и да бъде благодарен, че Сам е влязъл в нейния живот. Либидото му сякаш преминаваше през миялната машина.

— Ники — каза Грейди, спирайки една сервитьорка и усмихвайки й се по възможно най-добрия начин. — Остави ме да сервирам на Кларис. Тя е с един мой приятел. Аз ги запознах.

Ники го погледна в очите и се усмихна.

— Дадено, ако не смяташ, че госпожица Кларис би възразила.

— Тя не би имала нищо против. Обещавам. Ще й кажа, че те помолих да ми позволиш. Благодаря — добави най-сърдечно и й намигна.

Ники се засмя отново и премина бързо покрай него. Той взе кана с ледена вода, две менюта и се запъти към предната част на ресторанта.

— Здравей! — каза на Сам, наближавайки масата.

— Хей, какво правиш тук? — попита Сам.

— Сега работя тук — отговори той, поставяйки лист с менюто пред всеки от тях. — Кларис току-що ме нае. Това е първият ми ден.

Кларис го погледна намръщено и той се почуди дали това бе, защото не бе още повишен в сервитьор, или защото бе прекъснал разговора им.

— Ей Богу, ти работиш тук? Без майтап? — каза Сам, вземайки менюто.

— Къде е Ники? — попита Кларис.

— Аз я помолих да ми позволи да ви сервирам. Казах й, че съм ви запознал.

Тя взе листа с менюто, наблюдавайки го как пълни чашата й, след това тази на Сам с вода.

— Желаете ли нещо за пиене? — попита той и Сам погледна въпросително към Кларис.

— Ще взема чаша перие — каза тя.

— Аз ще взема чаша червено вино — каза Сам, — знаеш какво предпочитам.

— Откъде се познавате двамата? — попита Кларис, докато Грейди записваше поръчката им. Той пишеше бавно, наблюдавайки внимателно Сам. Сам се намръщи и сви рамене.

— Ние сме стари приятели. Не мога да си спомня откога се познаваме.

Грейди продължаваше да пише и Кларис го погледна.

— Няма ли да донесеш напитките ни?

— Съжалявам. Още съм новак. Може ли да ми кажете още веднъж поръчката.

— Перие и чаша червено вино — каза тя въздържано.

— Разбира се! Мъжката тоалетна е точно зад този ъгъл, Сам.

— Благодаря, Грейди — каза Сам слисано.

Грейди се запъти да донесе напитките, надявайки се Сам да е разбрал намека му за тоалетната. Грейди не желаеше Сам да й разказва за неговия живот. Той щеше да й каже сам, но още не бе го направил и не искаше тя да го чуе от някой друг. Той донесе питиетата им от бармана и се върна обратно, леко обезпокоен, защото Сам не напускаше масата и Кларис отново се смееше.

— Ето — каза той — едно перие. Искаш ли аз да ти налея?

— Не, благодаря — отговори тя и се засмя.

— И едно червено вино за теб. То ще има точно подходящата температура, когато се върнеш от тоалетната.

Сам погледна отново слисано.

— Да, наистина. Но мисля, че и сега е добро.

— Сега ли ще поръчате вечерята?

Без да сваля поглед от Кларис, Сам отговори:

— Ще поръчаме по-късно.

Грейди нямаше какво да прави повече. Той погледна Сам, който гледаше Кларис. Погледна Кларис, която се усмихваше на Сам.

Либидото му се нуждаеше от успокоение. Гласът на Разума му каза; „Махни се от живота им! Научи ресторантския бизнес и забрави Кларис Дженкинс!“

Той го послуша и се върна да почиства маси, но докато работеше, не можеше да не гледа Сам и Кларис. Изглежда, че тя чудесно се забавляваше, а Грейди беше в агония.

Той грабна листа за поръчки и се върна при тяхната маса.

— Бихте ли желали да поръчате сега?

— Забравих да погледна в менюто — каза Сам, усмихвайки се на Кларис. — Разбира се, ти го знаеш наизуст. Харесвам риба и говеждо. Какво ще ми препоръчаш?

Тя погледна нагоре към Грейди.

— Защо не се върнеш и не вземеш нашата поръчка след малко?

— Добре — каза той спокойно, изпитвайки желание да изхвърли Сам от стола. Грабна поднос и заработи трескаво, разчиствайки една маса. Докато натрупваше мръсни блюда и празни чаши, мислите му се блъскаха в главата. Не трябваше да се безпокои от това, което Кларис правеше. Сам беше един от най-близките му приятели. Има и други жени по света, казваше му твърдо гласът на Разума. Той се запъти към кухнята, носейки пълен поднос с празни блюда, и хвърли поглед към нея. Сам отново се смееше за нещо. Огън обхвана Грейди. Той се завтече в кухнята, блъскайки една от двукрилите врати и хвърляйки последен поглед към Кларис. Влизайки в кухнята, той налетя на Ники, която носеше поднос с чаши с ледена вода. Грейди се олюля и изпусна подноса, докато хващаше Ники, за да я предпази от падане.

— Боже мой! — чу той някой да се провиква, преди блюдата и подносите да се сгромолясат на пода. Огледа се и видя наблизо Кент с широко отворени очи и държащ в ръката си куп чисти чинии. — Боже мой! Ти налетя точно върху нея!

— Съжалявам, Ники! Добре ли си? — каза Грейди.

— О, да — отговори тя, облягайки се на него.

— Гледах през рамо, предполагам.

— И ти не виждаш по-добре от сестра ми — каза Кент.

Главният готвач изригна порой от виетнамска реч и размаха ръце. Ники отстъпи встрани и приглади мократа си пола.

— Не мога да работя с нея.

— Иди си вкъщи да я смениш — каза Грейди. — Аз ще кажа на Кларис и Тео.

Тя коленичи да събере счупените чаши, но Грейди я спря.

— Ти иди да се преоблечеш, а аз ще събера парчетата. Грешката бе моя.

Той хвърли поглед нагоре и видя Кент, който се въртеше из кухнята, наблюдавайки го. Кент обърна бързо гръб, но Грейди можеше да се закълне, че хлапето се смееше!

— По дяволите! — процеди през зъби Грейди.

Кент му донесе бърсалка и започна да му помага, мъчейки се да задържи усмивката си.

— Ти и сестра ми сте вече малко стари, за да правите така.

— Да правим как? — попита Грейди с леденоспокоен глас.

Кент се наведе да събере разпилените кубчета лед и пророни, едва удържайки напиращия смях:

— Сега знам защо тя налетя на контейнера.

Грейди работеше вбесен, желаейки да приключи разговора по-скоро.

— Сестричката ми има тук среща, нали?

— Да.

Грейди привърши с чистенето на пода и излезе от кухнята, облекчен, че няма да слуша повече коментарите на Кент.

„Накарай някой друг да сервира на масата й“ — каза хладно гласът на Разума му. Към него се присъедини и либидото му: „Погледни как тя се смее със Сам! Действай, момчето ми.“

Грейди се завтече към масата им.

— Готови ли сте да поръчате сега, преди ти да отидеш в тоалетната?

Той провлече думите си, хвърляйки към Сам най-свирепия си поглед.

Кларис се потули зад листа с менюто и на него му се стори, че я чува да се смее. Сам ококори очи и погледна към колосания му нагръдник и панталоните му.

— Може би ти е трябвало да отидеш в мъжката тоалетна? — каза Сам.

Грейди си припомни твърде късно, че и той бе също така мокър, както Ники след падането.

— Изпуснах подноса — отвърна, поглеждайки към закритото все още с листа лице на Кларис. И се наведе, прошепвайки на Сам: — Ще отидеш ли, по дяволите, някъде, където мога да говоря с теб?

— Не.

— Ти се нуждаеш — прошепна той — от още една препоръка за…

Грейди спря. Кларис бе открила лицето си и го наблюдаваше. Погледът й се плъзна по мокрия му нагръдник и панталоните и тя отново повдигна листа с менюто.

— Отивай! — просъска той на Сам.

Листът с менюто отново се наклони надолу и той се стегна.

— Бихте ли поръчали двамата?

— Съжалявам — отвърна тя, усмихвайки се очарователно, но той можеше да се закълне, че е чул сподавен смях. — Още не съм избрала. Върни се след малко. Какво се случи в кухнята? Падна ли?

— Не. Само малък инцидент.

Той напусна масата, премествайки се на място, откъдето можеше да наблюдава Сам и откъдето Кларис не можеше да го види.

Хвърли му свиреп поглед оттам, Сам сви рамене и Кларис се обърна назад върху стола си, за да го погледне, така че той трябваше да се върне отново към работата си.

Пет минути по-късно видя Сам да става и да се запътва към тоалетната. У Грейди се водеше друга битка, докато отиваше към тоалетната при приятеля си. В момента, когато вратата се затвори, пред него се изправи намръщен Сам.

— Мислех, че не ти пука — каза Сам — и че искаш да спазя срещата.

— Тогава не ми пукаше, но сега ми пука.

— Бързо променяш настроението си — каза Сам, отмятайки кичур руса коса от челото си.

— Да. Чувствам как горещи и студени вълни ме обливат, мислейки за нея.

— Виж какво ще ти кажа: нужен си ми за препоръка и сме от дълго време приятели, но добре си направи сметката, защото тя е само една кукла.

Грейди каза, намръщвайки се:

— Забавлявай се. Не искам ти да й разказваш за моето минало и за петролно проучвателния бизнес. Искам сам да й кажа. Тя мисли, че се занимавам само с продажба на сандвичи.

— И искаш тя да мисли така?

— Да, докато й кажа. Не искам това да излезе от теб.

— Това ли е всичко?

— Да.

Изведнъж Сам се усмихна широко.

— Успокой съзнанието си. Нито веднъж не сме те споменавали в разговора си.

Веселите думи на Сам не успокоиха Грейди.

— Не сте ли?

— Не сме. И няма да те споменем. Имаме да говорим за други неща. Не е чудно, че не се харесахте със Саша.

— Ами Джена?

— Чувствай се свободен да я поканиш да излезете, когато пожелаеш. Аз смятам да опозная Кларис по-добре.

— Какво смяташ?

— Това един от моментите, в които сменяш студеното с горещо, мислейки за нея, ли е?

— Не. Върви право напред. Само не й казвай за миналото ми.

— Изглеждаш дяволски луд. За последен път те питам: Сигурен ли си, че не те е грижа?

Въпросът увисна във въздуха.

— Не, не съм сигурен — отговори накрая Грейди.

— Знаех си го! По дяволите, какъв скапан късмет.

— Погледни на нещата така! Тя прави живота ми нещастен, но не мога да спра да гледам как се забавлява с теб. Може би ако не беше определил среща под носа ми, бих го понесъл.

Сам вдигна ръце и излезе, бутайки летящата врата, водеща навън. Върна се само след момент с ръце на кръста и отправи гневен поглед към Грейди:

— Защо не й определиш среща, щом си толкова луд по нея?

— Не искам да й определям среща — отговори Грейди — и гласът на Разума му започна да се съвзема: „Тя е превзета, тя е старомодна, тя носи неприятности.“

Сам наклони глава настрани и тишината между тях се задълбочи.

— Съобщи ми кога да дойда на сватбата — каза той хапливо и излезе през вратата.

Сватба! Гласът на Разума на Грейди заскимтя от болка. Грейди се подаде през отворената врата и застана пред Сам.

— Насрочи й среща. Само че на такова място, където няма да ви виждам.

Един мъж мина покрай тях на път за тоалетната и ги погледна с любопитство. Близо до тях стоеше Кент с табла мръсни блюда и гледаше Грейди с широко отворени очи.

— Ах — каза Сам, — разбира се, че ще й насроча среща. И ще премина утре покрай теб с моята кола.

— Говоря ти сериозно — каза мрачно Грейди.

— По дяволите! Да беше ми казал това, преди да я познавам добре.

— Казвам ти, определи й среща.

— Шшт, хората ни гледат. Тя гледа.

— Погледни какво направи тя с мен. До лакти съм затънал в мръсни блюда. Блъснах една от сервитьорките и разсипах цяла табла с чаши. Целият съм мокър. Получавам минимална надница и същевременно страдам. Наистина страдам. Тя носи само неприятности. Отърви ме от нея и когато треската поутихне, ще съм ти благодарен.

Гласът на Разума му тържествуваше.

— Добре, но спомни си, че си ме помолил да отида и да я поканя да излезем.

— Точно така.

— Да те спася от затруднение.

— Точно така. От теб искам само да не и казваш за миналото ми.

— Разбрахме се — каза Сам тържествено, протягайки ръка.

Те си стиснаха ръцете, а току-що излезлият от тоалетната мъж, минаващ покрай тях, ги погледна още по-учудено. И двамата погледнаха към масата в нишата.

— По дяволите, тя си е отишла! — каза Сам.

— Може би също е отишла до тоалетната.

— Не знам. Говорихме доста дълго време.

Те се разделиха и Грейди се върна в кухнята, където завари Кларис да говори с главния готвач. Той се зае с приборите, а тя се запъти към шкафа, за да вземе няколко чисти чаши.

— Имаш среща. Сама ли ще си сервираш? — попита я Грейди.

— Отказах се. Писна ми от чакане — отговори тя хладно.

Първото му чувство бе буйна радост, след това разумът се намеси и той се намръщи.

— Грешката бе моя — каза той, — говорих със Сам дълго време.

Тя се обърна, за да го погледне, а от очите й изскачаха мълнии:

— Ако се опитваш да го накараш да ми определи среща, ще ти бъда благодарна да не се бъркаш повече в моя живот. Мога и сама да си определям срещите. Благодаря!

— Ти мислиш, че… О, не!

— А за какво друго би могъл да говориш със Сам толкова време в мъжката тоалетна? Какво друго би ви задържало по-дълго? Знам, че го заплашваше.

— Не го заплашвах.

— Кажи ми само честно. Не му ли казваше да ми определи среща?

— Е, дявол го взел…

— Казваше ли му? Да или не?

— Да, но не е, както си мислиш.

Тя се завтече гневно нанякъде и той сви рамене. Цялата й същност бе изтъкана само от неприятности. Той се върна в салона на ресторанта, където Сам седеше самотен на тяхната маса.

— Казах ти, че тя носи само неприятности — каза Грейди. — Побесняла е, защото си мисли, че те насилвам да й определиш среща.

— Защо трябва да си мисли нещо толкова глупаво?

— Как можеш да разбереш как работи един женски мозък? Искаш ли да поръчаш?

— Дявол да го вземе, не! Къде е тя?

— Наистина не знам.

— Ти провали една от най-хубавите ми срещи от дълго време насам.

— Съжалявам. Ако беше отишъл в мъжката тоалетна, както ти предложих отначало…

— В името на нашето приятелство, давам ти една минута да се махнеш от очите ми — каза напрегнато Сам.

Грейди си тръгна. Той познаваше добре Сам и не искаше да възникне побой заради госпожица Неприятност.

„На, гледай, гледай — кискаше се гласът на Разума му. — Тя носи само неприятности. Даже и по време на среща с друг мъж пак ти причинява неприятности.“

Влечението му прошепна: „Иди да я намериш.“

Той я намери навън, когато тя се опитваше да изхвърли торбата със смет в контейнера.

— Не би трябвало ти да правиш това — каза й, взимайки торбата и напъхвайки я в контейнера. — Нека аз или Кент да се занимаваме с боклука и…

— В действителност исках да подишам чист въздух и да бъда сама, ако не възразяваш!

Тя го гледаше гневно, с избили розови петна по бузите, с искрящи сини очи, а той все още искаше да се приближи до нея. Грейди се усмихна извинително и сви рамене.

— Съжалявам.

— Ако наистина съжаляваш, махай се от живота ми.

— Не знаех, че съм в него. Означава ли това, че ме уволняваш?

— Не! — каза тя гневно и той разбра, че би го направила с удоволствие.

Чичо Стентън беше единственото нещо, което го спасяваше.

— Добре, шефе — каза, усмихвайки й се.

Наведе се по-близо към нея, гледайки я втренчено и усмихвайки се. Нещо проблесна в сините й очи. Той погледна устните й и повдигна иронично вежди. Нежните й розови устни се отвориха и Грейди почувства, че го залива топлина.

— Колко си ми сърдита? — попита той провлачено, с най-плътния си глас.

Тя облиза устни с език и премигна, като клепките й за момент скриха големите сини очи.

— Много — отвърна, но огъня го нямаше вътре в очите й и остротата бе изчезнала от думите й.

— Много сърдита за какво? — попита той, искайки му се сега да бяха от другата страна на контейнера за боклук, за да не ги виждат от ресторанта.

— Ха-ха, Кларис обича Грейди — чу се глас от задната врата на ресторанта.

Кент се втурна, затваряйки вратата с трясък.

— О! — потрепери от гняв тя и от очите й отново изхвърчаха искри, а той трябваше да се бори със смеха си.

— Не ме обвинявай заради него! — каза Грейди, като знаеше, че ако си позволи да се засмее, щеше да потъне по-дълбоко от „Титаник“.

— Презрени мъже! — извика тя и се втурна край него с гордо вдигната брадичка обратно към ресторанта.

Той се подпря с лакът на контейнера, наблюдавайки я с удоволствие как влиза разярена вътре, развявайки полата си на всяка стъпка. Бедрата й се полюляваха предизвикателно. На прага тя се спря, погледна през рамо и го видя, че я наблюдава. Той се усмихна и й махна с ръка. А тя тресна вратата след себе си с такава сила, че стъклата на кухненския прозорец издрънчаха.

Той се засмя тихо.

Грейди, ти си шантав — каза си. — Ще си имаш още неприятности с нея.

Върна се обратно в ресторанта, но не можа да я види никъде. Захвана се да чисти в кухнята, докато не влезе Кент.

— Ей, Кент, по-добре остави сестричката си на мира.

— Разбира се, че ще я оставя — ухили се Кент.

След няколко минути Грейди влезе в залата на ресторанта да почисти масите и замръзна на място от удивление.