Сара Оруиг
Горещи страсти (2)

Втора глава

Отначало той не я видя, че идва към него. Беше застанал с гръб и приготвяше сандвичите, а от количката се вдигаше пара. Голямото мексиканско сомбреро бе нахлупено над очите му, а малките цветни топчета, висящи от обърнатата нагоре периферия, танцуваха в такт с неговите движения. Кларис трябваше да признае, че Грейди О’Тул имаше най-доброто тяло, което някога бе виждала. Би трябвало да зареже сандвичите и да стане фотомодел.

Тя си помисли за Рик, с когото ходеше от шест месеца. Рик имаше чудесно тяло и приятен характер, но не можеше да става и дума за сравнение. Със съжаление дойде до заключението, че Рик бе започнал да се отегчава също толкова от нея, колкото и тя от него. Липсваше взаимно привличане. Тя се загледа в широките голи рамене, по които блестяха капчици пот. Помисли си, че когато беше в близост до Грейди О’Тул, винаги имаше такова привличане. А как ненавиждаше това! Тя не искаше тялото й да реагира на мъж, който стои до нея полугол, приготвя сандвичи и носи тази смешна шапка. А пък и надписът, който беше окачен над количката „Топлите сандвичи на О’Тул. Хам-Хум!“.

Това бе достатъчно да изпрати чичо Стентън обратно в болницата.

Тя премигна, стисна до болка устни и се опита да мисли за нещо друго. Насили се да мисли за времето. Денят беше чудесен, макар че вече ставаше горещо. Бездънното синьо лятно небе беше осеяно тук-там с малки блестящи бели облачета. Лек бриз раздвижваше въздуха. Все още бе достатъчно рано сутринта, за да бъде приятно, а под сянката на големите дъбове и чинари бе направо чудесно и спокойно. Тя разбра колко е била заета напоследък. Утрото щеше да бъде идеално, ако не беше това нещо.

Грейди се обърна и я видя. Ако и преди тя чувстваше неудобство, то не можеше да се сравни с това, което сега изпита. Стори й се, че около нея хвърчат искри, възпламеняващи въздуха и насищащи го невидимо с напрежение. Искри, които предизвикваха раздразнение у нея, защото не бяха желани, оценени или разбрани. Как бе възможно засмените му зелени очи да карат всеки един нерв в тялото й да трепти! И сега тя стоеше пред Гардероба. Нямаше да го погледне.

Той се усмихна, разтягайки бавно устните си, отприщвайки нов порой от невидими искри.

— Ах, какъв хубав ден ще бъде този! — каза той провлачено и на нея й премаля, защото дрезгавият му глас бе също така топъл, както изпускащите пара сандвичи на щанда.

— Добро утро — каза тя, опитвайки се да придаде деловитост на гласа си, докато сама се бореше с проблема си. Не искаше да погледне Гардероба, но ако не го погледнеше, макар и за момент, Грейди щеше да й се присмее. И все пак на какъв риск само я излагаше чичо Стентън! Ако сведеше очи уж случайно й погледнеше с безразличие великолепния гръден кош на О’Тул, тя знаеше, че това няма да е просто само моментен поглед. Погледът й щеше да остане залепен за него като муха на мед. Реши, че ще е по-добре да не рискува.

Усмивката му се разтегна още повече. В очите му прочете одобрение, което я накара да се изпоти от вълнение. Погледът му се плъзна по гърдите и, талията й и бедрата й в розовата лятна рокля. Неочаквано тя се почувства разсъблечена. Почувства се също така разголена като него и се изчерви. Защо, по дяволите, реагирам по този начин към него? — учуди се за кой ли път.

— И на какво дължа удоволствието от това посещение? — попита той. — Моля, седнете — изтупа сгъваемия стол и го премести на сянка под дъба за нея. — Как е кракът ви?

— Съвсем добре — отвърна тя учтиво.

— Хубаво. Сандвичите ми още не са готови, иначе щях да ви предложа един. Бихте ли желали чаша студена лимонада?

— Не, благодаря — каза тя, сядайки.

За неин ужас той се тръсна на земята срещу нея, кръстосвайки крака под себе си. Тя се чувстваше сковано и неудобно на стола.

— Може би ще разговаряме по-добре, ако седна до вас — каза Кларис, като седна на тревата до него.

Розовата й пола се разпиля около нея, покривайки не само нейните, но и неговите крака. Тя я отдръпна, искайки й се да си беше останала на стола. Това не беше начин да се прави бизнес. Гардероба беше само на сантиметри от нея, невъзможно беше да не го види, привличаше погледа й, както светлосиньото перо на стръвта привлича пъстървата. Щеше да се наложи да го погледне.

Погледът й се плъзна по стегнатите мускули, гладката загоряла кожа, по късите тъмни косми по гърдите му, по стегнатия колан на късите му панталони. Докато погледът й слизаше надолу, температурата й се качваше.

— Каква хубава сутрин! — каза тя, веейки си с книжата на чичо Стентън.

Погледът й продължи да се плъзга надолу по загорелите му крака към големите му високи прашни обувки. Тя погледна книжата на чичо Стентън, приглаждайки ги в скута си, и се опита да се овладее.

— Чичо ми е в болницата.

— Съжалявам. Надявам се, че не е нещо сериозно — каза той.

— Краката му не са в ред. Оперираха му пръстите и докторът каза, че се нуждае от почивка — погледна го право в очите и каза: — Искам да ви направя едно предложение.

В момента, в който изрече това, осъзна, че трябваше да формулира изречението си по друг начин. Очите му светнаха насмешливо, а устата му се изкриви в иронична усмивка.

— О, Кларис, умирам от нетърпение да чуя предложението ви — той натърти на думата „предложение“, влагайки явен подтекст в нея. — Целият съм в слух.

Как успя да ме накара да се чувствам по такъв начин! — помисли си учудено тя. Никога преди не бе срещала мъж, който да я поставя в такава трудна ситуация, да я кара да се чувства неудобно, да кара пулса й да препуска като кола на състезанията в Индианаполис. Тя изправи гърба си и той се загледа в гърдите й. Кларис усети ответната реакция на тялото си. Тялото й не изпитваше никакво отвращение към Грейди О’Тул.

— Господин О’Тул, това е едно…

— Името ми е Грейди, не си ли спомняте? — прошепна й той интимно, прекъсвайки я по средата на изречението.

— Грейди, имам да ви направя едно делово предложение на чичо Стентън.

Той я погледна втренчено за момент, а очите му като че ли потъмняха, подканяйки я да се наведе по-близо.

— Какво разочарование! — каза той с престорено сериозен глас. — Целият бях изтръпнал да чуя друго предложение, като например да излезем заедно в събота вечер.

— Това е бизнес — каза тя, задъхана отново, с леко треперещ глас, без да може да отвърне поглед от неговите магнетични очи. — Ти си човекът с най-добра физика, когото някога съм виждала — каза тя тихо, без да се замисли.

— Денят е чудесен — каза той провлачено, с пресипнал глас, който излъчваше знойна топлина.

След това се наведе по-близо до нея. Изглеждаше учуден. Тя го погледна втренчено. Той се намръщи. Прилича на човек, изпаднал в неудобно положение, помисли си Кларис, но той не отвърна поглед от нея. Почувства се като уловена в невидима мрежа, която сякаш обгръщаше здраво и двамата, притегляйки ги един към друг. Той сведе поглед малко по-надолу към устните й и дъхът й секна. Тя също наведе леко поглед и сърцето й като че ли спря да бие. Какви чудесни устни имаше той! Тя се наведе напред. Трудно й беше да държи очите си отворени. Невъзможно й бе да мисли. Как ли щеше да се почувства, целуната от Грейди О’Тул?

Само на няколко метра от тях от магистралата се чу клаксон, който я накара да подскочи. Минаваше една светлозелена кола с хлапета и от прозореца едно момче извика нещо неразбираемо. Това развали магията, която я бе обхванала, и тя се дръпна назад, приглаждайки книжата в скута си, осъзнала колко близо бе стигнала до извършването на нещо нелепо.

— А сега, господин О… Грейди, чичо Стентън би желал да ви покаже три имота, които са негово притежание.

Грейди я гледаше втренчено, докато тя говореше.

— Това, което бих искал да направя, Кларис, е да те поканя да излезем заедно в събота вечер — каза той, наблюдавайки я.

Гласът му като че ли идваше някъде отдалеч и думите бяха изречени, преди да е размислил. Не искам да се обвързвам с Кларис Дженкинс! — напомни си той. Премигна и се загледа втренчено в нея с очакване, а тя се намръщи и погледна към книжата в скута си.

— Благодаря, Грейди, но имам работа — каза.

Той почувства огромно облекчение, въпреки че една малка част от него, на която не искаше да обърне особено внимание, беше разочарована. Той се изправи и изтупа праха от дъното на панталоните си.

— Ще трябва да обърна сандвичите.

Не е необходимо да ги обръща. Току-що бе избегнал опасността на косъм. С какво му въздействаше тя? Бе прекалено възпитана — изобщо не беше неговият тип. А той даже не можеше да стои настрана от нея! Твърде дълго се бе занимавал със сандвичи. Ще си направи среща още тази вечер, дори ако трябва да постави обявление с едри букви под надписа „Топлите сандвичи на О’Тул. Хам-Хум!“, с което да потърси подходяща жена.

Погледна през рамо Кларис и улови нейния поглед. Тя сведе глава и страните й почервеняха. Той набоде един сандвич с вилицата. Студена е като буца лед — помисли си. Но не чак толкова студена — подсказа му малък вътрешен глас. Не, в никакъв случай. Кларис Дженкинс не беше студена. Само преди няколко минути го бе изкушила той да я целуне и всеки път, когато я погледнеше, виждаше веднага ответния й емоционален отговор. И това оказваше незабавно въздействие върху неговата натура. Той избърса челото си и се помъчи да не забелязва как горната част на розовата й лятна рокля очертаваше повдигнатите й добре оформени гърди, издадени достатъчно много напред, за да го хвърлят в непоносима жар.

Мисли си за някоя друга! — каза си той. — Пеги. Пеги, която беше забавна и красива, със златисти коси. Пеги, която бе решена да направлява живота му. Пеги и топлите сандвичи никога нямаше да си подхождат. Той се опита да мисли за деловото предложение на Стентън. И не определяй среща на Кларис — упрекна се Грейди вътрешно. — Не я целувай! Ако искаш да избегнеш неприятности, не флиртувай с нея!

А онова, другото, вътрешното му демонично гласче се обади отново: „Нима ще изпуснеш цялото това удоволствие, Грейди? Тя кара кръвта ти да заври само от един поглед. Колко други жени могат да направят подобно нещо?“ „Много!“ — отговори неговият глас на Разума. „Така ли? Назови поне една!“ — оспори влечението му.

Грейди хвърли лъжицата и се обърна. Тя го гледаше втренчено, с порозовели бузи. Искаше му се да прекрачи разстоянието между тях, да я повдигне с ръце и да я целуне. Той напъха ръце в джобовете на дънките и се заклати на пети.

— Какво е предложението? — попита той.

Тя наклони глава на една страна.

— Чичо Стентън има три парцела. Ето списъка с адресите.

Тя протегна крака с грациозно движение и се изправи, изтупвайки праха от полата си. Приближи се до него, за да му подаде списъка. Той го взе, пръстите им леко се докоснаха и той почувства, като че ли бе пъхнал ръката си в тавата с горещи сандвичи. Погледна трите адреса, след това отправи въпросителен поглед към нея.

— Ако ти хареса някое от местата — каза тя, — той ще ти го продаде за същата цена, на която ти ще му продадеш твоето малко място тук, плюс 2000 долара за теб.

Той погледна отново адресите. Две хиляди долара — помисли си. Ядоса го фактът, че 2000 долара му изглеждаха като огромна сума и същевременно бе наскърбен от това, че чичо Стентън Дженкинс иска да се отърве от него. Но гласът на Разума му казваше, че може да се възползва от парите, а парчето земя, върху което би разположил количката за сандвичи, не е от особено значение, стига да е близо до някоя голяма магистрала. И трите въпросни парцела бяха малко по-големи, върху по-добра земя и с добро разположение. Нямаше разумна причина да откаже сделката.

Той погледна в големите й сини очи и видя розовината да се връща върху бузите й.

— На мен ми харесва тук — каза, връщайки й обратно книжата.

— Това е най-неделовото твърдоглаво поведение! Ти си типичен продавач на сандвичи, който не взема предвид едно разумно и добро бизнес предложение!

Той се хвана за щанда и се изсмя. Защо колкото повече се ядосваше тя, толкова повече нарастваше желанието му да я дразни и толкова повече му се искаше да се приближи до нея.

„Помисли си, това са цели 2000 долара!“ — извика му вътрешният глас на Разума.

— Добре, ще постъпя като бизнесмен. Преди да ти дам отговор, ще отида да видя всеки един от трите парцела.

— Добре.

— Обаче само ако дойдеш да ги разгледаме заедно.

Тя премигна и отстъпи една крачка. Беше честна, педантична, плаха — все качества, които не го интересуваха и от които нямаше нужда в живота си. Стресът вършеше чудновати неща с неговия организъм.

— Можеш да ги разгледаш прекрасно и без мен — каза тя.

Имаше най-сините очи, които някога бе виждал. А пълничките й устни подканяха да бъдат целунати.

— Не — отвърна той. — Кажи на чичо си Стентън, че не искаш да дойдеш с мен и поради това съм отказал да обсъдя предложението.

Тя го погледна разгневено, задържайки погледа си върху лицето му.

Той почеса гърдите си. Не го сърбеше, просто искаше да види какво ще направи тя. Устните й се свиха. Той прокара длан по гърдите си. Миглите й трепнаха. Изсмя се, знаейки, че това я дразни. Педантична, честна, старомодна — това бе само на повърхността. Тя бе също толкова чувствителна, колкото и всяка друга жена, която бе срещал.

Грейди пое дълбоко въздух, издувайки гръдния си кош, и тя сведе поглед. Устните й се разтвориха, а върхът на розовия й език докосна долната й устна. Той почувства, че се възбужда, внезапна топлина се разля в слабините му и пулсът му рязко се учести. Обърна се с гръб към нея и се захвана да работи трескаво със сандвичите. Кларис Дженкинс е истинска беля, помисли си. Трябваше да направи пазарлъка със Стентън Дженкинс и да се махне от старомодната госпожица Дженкинс. Старомодните жени могат да ти объркат живота — каза си той строго, обръщайки завитите в бледозлатисти царевични листа сандвичи, които вряха в голямата метална тава.

— Кога искаш да отидем? — попита го тя с леко по-гърлен глас от обикновено.

— В неделя вечерта в шест часа — отвърна, знаейки, че „Кингс Краун“ е затворен в неделя вечерта, така че тя няма да е на работа.

— Много добре. Ще се срещнем тук и ще отидем да разгледаме парцелите.

Гласът й спадна с още една октава и стана по-дрезгав. Стържеше като едра пила по оголените му нерви. Той си избърса ръцете и се обърна да я погледне.

— Дай ми отново списъка — той се протегна да го вземе и пръстите им се докоснаха. — Къде живееш? Ще мина да те взема и можем…

Чу се изсвирване на клаксон и едно червено порше профуча по паркинга, спирайки рязко. От него слезе мъж в елегантен черен летен костюм и се засмя. Грейди почувства облекчение, подобно на приливна вълна.

— Здравей, Сам! — каза той, гледайки своя приятел и предишен служител, упътил се към него. Висок, рус, неженен. Сам хвърли поглед към Кларис. — Кларис Дженкинс, това е Сам Бенкс, мой приятел. Сам, това е Кларис Дженкинс, която работи в съседство.

— А, приятно ми е да се запознаем. Вие сте от „Кингс Краун“?

— Да. Приятно ми е да ви срещна. Трябва да тръгвам. Обедните клиенти скоро ще дойдат.

— Ще те чакам тук в шест часа в неделя — каза бързо Грейди.

Тя кимна, погледна Сам и каза:

— Приятно ми беше да се запознаем.

Обърна се и си тръгна.

Грейди избърса ръцете си във влажен парцал и се зае със сандвичите, докато Сам остана загледан в Кларис, която си тръгна към „Кингс Краун“.

— Коя е тази кукла?

— Слава Богу, че се появи точно в този момент, Сам. Направи ми една услуга и ми насрочи среща за събота вечерта. Повикай някоя от жените, които имаш винаги подръка.

— Откога не си уреждаш сам срещите?

— Не мога да се сетя за никоя жена. Кери е във ваканция в Аляска, Расти се премести в Кливлънд. Мадлен е в Далас. С Пеги скъсахме.

— Изглеждаш отчаян. Какво й е на тази, как се казваше? Дженкинс?

— Нищо. Не е мой тип.

— Но ти ще излезеш с нея в неделя.

— Само по бизнес.

— Мисля, че напрежението най-накрая се е отразило на разума ти. Добре ли я огледа?

— Познавам я. Не е мой тип.

Грейди продължи да работи мълчаливо, съзнавайки, че Сам, облегнат на съседното дърво, го наблюдава.

— Защо не зарежеш тази глупава количка и не се върнеш обратно в бизнеса?

— Нищо не мога да направя, докато делото не влезе в съда. Какво става там?

— Откъде да знам?

Грейди спря изненадан и погледна втренчено приятеля си.

— Ти ги напусна?

— Барт ме изхвърли. Той се отървава един по един от всички, които бяха на твоя страна, когато стана разривът.

Грейди изруга.

— Съжалявам!

— Ще намеря друга работа.

— Знам, че ще намериш. Ти си много опитен и Барт ще съжалява.

— Има още много опитни служители, които остават. Затова и дойдох. Ще ми напишеш ли една препоръка през уикенда?

— Разбира се! Още довечера.

— Излизам с Джена в събота. Искаш ли да дойдеш с нас? Тя има някои много добре изглеждащи приятелки.

— Обзалагам се. Намери ми една изтънчена хубавица.

— Една такава хубавица идва към нас. Мисля, че имаш нужда от почивка.

— Амин, братко.

— Знаеш ли, че обръщаш един и същ сандвич вече точно дванадесет пъти?

Учуден, Грейди погледна надолу към сандвичите и отпусна с отвращение шпатулата.

— Какво те яде отвътре? — попита Сам. — Изтънчена красавица? Мислех, че си още с Пеги или най-малкото, че вече си преживял раздялата.

— Да. Съзнанието ми е заето с работата.

— Защо ми се стори, че съзнанието ти е заето с жени?

— Грейди!

Грейди се обърна и видя Кларис, която вървеше бързо по алеята откъм „Кингс Краун“. Тя се спря на няколко крачки от него.

— Съжалявам, че забравих. Обещах на Кент да отида на срещата му по бейзбол. Не можем ли да се срещнем в шест и половина вместо в шест?

— Може. Да се видим тогава.

— Кент? — попита Сам.

— По-малкият й брат — отговори той.

— Не се ли интересуваш от нея?

— Не.

Сам се обърна бързо и настигна Кларис, запътила се към вратата на кухнята. Грейди продължи да приготвя сандвичи за обедните клиенти.

Сам се върна след няколко минути.

— Ти продаваш сандвичи в десет и половина сутринта? — попита го той.

— Децата са гладни 24 часа на ден.

— Да. Радвам се, че ти се обадих. Насрочих си среща с Кларис Дженкинс за следващия вторник.

— Наистина ли? — изстреля въпроса Грейди и Сам повдигна вежди.

— Хей, мислех, че тя не те интересува.

— Не ме интересува. Радвам се, че имаш среща. Бях просто изненадан, защото тя не е твоят тип.

— Тя е хубава жена. Това е достатъчно. Какъв тип е тя? Надявам се, че обича перверзиите в любовта?

— Ха! Напразно се надяваш. Тя е старомодна и надута, въобще от този тип жени, които обичат да поднасят ябълков пай в обвита в бръшлян къщичка. Опасен, много опасен тип жена.

— Наистина ли е такава? Бил ли си с нея?

— Не трябва да си излизал с някого, за да знаеш нещо за него.

— Наистина ли? Не ми изглеждаше старомодна. Не вървеше по надут начин. Бих казал, че е точно обратното. Искам да кажа, че прие среща с мен, познавайки ме само от няколко минути.

— Да, вярно е.

— Мога да отменя срещата — каза след моментна пауза Сам. Когато Грейди погледна към него, той добави: — Отново обръщаш все един и същ сандвич. Не искам да заставам между теб и Кларис.

— Няма нищо между мен и Кларис.

— Хм! Имаш достатъчно грижи с братовчед си, който ти отне бизнеса, и с предстоящия съдебен процес за връщането му. Няма нужда някой от твоите приятели да си насрочва среща с новата жена в твоя живот.

Грейди захвърли шпатулата и сложи ръцете си на кръста.

— Тя не е новата жена в моя живот. Тя ме мрази. Нарича ме долен тип. И ти ще ми направиш услуга, ако излезеш с нея, защото тогава няма да бъда изкушен да се бъркам в чувствата на моите приятели. Тя не е мой тип. Превзета, старомодна, ограничена е…

— Отменям нашата среща. Чудо на чудесата. Не съм виждал преди това друга жена да те омотае така, както тази, с изключение на онези две седмици с Пеги. И ти ходи с нея цяла година, преди да скъсаш.

— Не разваляй срещата си. Кларис иска да излезе с теб.

— Тя не иска в действителност. Успях да я примамя с хитрост. Казах й, че „Кингс Краун“ е моят любим ресторант, че обичам да се храня там и т.н. и т.н., и я притиснах да се съгласи да вечеря с мен там във вторник вечерта.

— Иди. Ще ми направиш услуга. Искам да си я избия от главата.

— Приятелю, тя е добро парче.

— Тя не е парче. Тя е всичко друго, с което не съм се заплитал при жените — Грейди погледна Сам, който му се хилеше. Той се усмихна и продължи, търкайки брадичката си: — И не мога да откъсна очи от нея. Тя въздейства върху мен, когато е наоколо.

— Може би не е толкова старомодна, колкото си мислиш.

— Педантична е до мозъка на костите си. Истинска беля, а повече бели не ми трябват.

— Никога не съм си помислял, че ще стигнеш дотам. Даже и с Пеги, ти пръв поиска да скъсате, а не тя. Лошо си загазил, приятелю.

— Да. А ти не искаш да ми помогнеш. Запази срещата във вторник и ми направи услуга.

— Това всъщност не е искрена среща, желана и от двамата.

— Тя мрази щанда за сандвичи.

— Можеш ли да я упрекнеш? Ти обичаш ли да продаваш сандвичи? Това е глупаво. Имаш инженерно образование, създал си собствена фирма, а тук продаваш сандвичи на дребно.

— Ти каза ли й?

— Не. Ти не си ли й казал?

— Не. Това е почтен бизнес и да ти кажа, аз наистина…

Сам изстена:

— Не ми казвай. Не ми казвай, че ти харесва да приготвяш топли сандвичи!

— В действителност бизнесът ми се подобрява тук с всеки изминат ден. И се чувствам много по-свободно, отколкото през последните осем години. Погледни всичко това.

Той размаха ръце, посочвайки към високия дъб, който засенчваше щанда. Червеникава птичка чуруликаше от висок клон и лек бриз поклащаше листата. Грейди пое дълбоко въздух.

— Това е великолепно.

— О, свещени дивотии! Мисля, че стресът ти е превъртял мозъка. Хлътнал си по една старомодна жена, която не е твоят тип, щастливо продаваш сандвичи, харесва ти тук само с количката за сандвичи и природата. Боже Господи! — Сам хвърли поглед към количката. — Може би тя е права. Може би си се превърнал в долнопробен продавач на сандвичи. Трябва да тръгвам, защото имам уговорена среща за интервю във фирмата „Фостър Дрилинг“. Ще им дам името ти като поръчител. Няма да пиша в бланката, че се занимаваш с продажба на сандвичи.

— Това е почтена работа.

— Никога не си могъл да устоиш на предизвикателство — каза Сам. — И се чудя дали малката госпожица Кларис знае как реагираш на предизвикателства.

— По дяволите, запази срещата си във вторник!

— Направо си се побъркал. Напиши препоръката, преди да забравиш да пишеш и да четеш — Сам тръшна вратата на колата и потегли.

В неделя следобед Грейди се бореше с изкушението да забрави за срещата с Кларис. Той крачеше напред-назад във всекидневната на своя апартамент, като спореше със самия себе си и накрая реши да спази уговорената среща, да види парцелите и да се прибере бързо вкъщи. Щеше да се обади на Саша — жената, с която се бе запознал предишната вечер, когато бе излязъл със Сам и Джена. Саша беше точно това, от което имаше нужда — висока, самоуверена, изтънчена. Беше прекарал добре с нея. Погледна телефонния й номер, набра го и я помоли да излязат по-късно вечерта. Постави обратно слушалката, чувствайки се по-добре. Чакаше го среща. Не би могъл да се забърка с Кларис. Само бизнес и нищо повече.

Тридесет минути по-късно той шофираше по авеню „Апачи“, стиснал волана с такава сила, сякаш се давеше и това бе спасителният му пояс.