Сара Оруиг
Горещи страсти (12)

Дванадесета глава

Грейди. Кларис прибра парите от младежите, върна им рестото и чу изсвирването на автомобилни гуми. Прозвучаха клаксони на коли и някой изви покрай Грейди. Една друга кола спря на сантиметри от бронята му. Тя махна с ръка и се усмихна, а сърцето й биеше с всичка сила, докато около нея колите намаляваха скорост и надуваха клаксони.

— Искам два сандвича.

Кларис видя луничаво лице с големи кафяви очи и една изцапана ръка, която й подаваше няколко банкноти.

— Добре. Два сандвича веднага — каза тя, без да обръща внимание на клаксоните и на свиренето на гумите по магистралата, докато работеше. Постави два топли сандвича върху хартиена чиния, след това ги зави в алуминиево фолио, за да останат топли. — Заповядай.

— Ето парите — каза малкото момче и й подаде повече пари, отколкото струваха сандвичите.

Тя му върна рестото.

— Заповядай отново.

— Да, госпожо — отговори то, сбръчквайки носа си. — Аз обичам топли сандвичи.

— Добре — каза тя, навеждайки се към него. — Радвам се.

— Ухаете много хубаво.

— Благодаря, как се казваш?

— Чък.

— Името ти е хубаво.

— А ти как се казваш?

— Кларис — каза един дълбок глас зад нея и тя се обърна, за да погледне Грейди в очите. Сърцето й замря. Изправи се и погледна отново към детето.

— Точно така, името ми е Кларис — каза тя.

Чък се ухили, махна й с ръка и изтича към чакащата го кола, а тя насочи цялото си внимание към Грейди.

В своята бежова риза и джинси той изглеждаше по-строен, малко поотслабнал, но във великолепна форма. Изглеждаше толкова добре, че на нея й се прииска да обвие ръцете си около него и да го прегърне здраво.

— Здравей! — каза той спокойно, а погледът му се плъзна по тялото й. — Какво, по дяволите, правиш тук?

Гласът на Разума на Грейди крещеше в ухото му, че Кларис Дженкинс никога не му е донесла нещо друго, освен неприятности. Либидото изплува на повърхността в съзнанието му, за да му каже, че тя бе отговорът на всичките му мечти, краят на безсънните нощи, на агонията…

Докато Грейди водеше война със своя глас на Разума и с либидото си, Кларис го наблюдаваше втренчено.

Тя често си бе мислила какво ще бъде, като се видят отново. Бе репетирала цяла дузина подходящи реплики и сериозния разговор за тяхната връзка. Обаче неочаквано всички тези предварително премислени неща изчезнаха от съзнанието й.

— Грейди, така ми липсваше!

Нещо се промени в неговото изражение. Очите му потъмняха като в моментите на силна страст.

— О, Боже мой, Кларис!

Тя се хвърли в прегръдките му, притискайки се до него:

— Грейди, Грейди, толкова съм била глупава! Обичаш ли някоя друга?

— О, дявол да го вземе, не! Кларис, обичам теб. Бях толкова неправ…

— Не, не беше. Аз бях! — възкликна тя. — Най-накрая разбрах какво се опитваше да ми кажеш. Трябваше да…

— О, скъпа, нуждая се от теб. Отказах се от делото. Твърде много мъки ми причини то. Бизнесът ми с топли сандвичи върви по-добре, отколкото очаквах, и най-накрая реших, че ти си права.

— Не съм. Ти беше прав. Отидох в ресторанта и се скарах с чичо Стентън. Отдавна трябваше да направя това.

Той се отдръпна малко от нея, хванал лицето й в ръцете си, а очите му светнаха закачливо.

— Боже Господи! Не ми казвай, че си падаш по продажбата на сандвичи, защото ще трябва да се карам с твоето семейство.

Тя се засмя радостно.

— Грейди, не знам! Знам само, че имам голяма нужда от теб. Без теб аз съм просто една празна черупка!

— Кларис, моя сладка, скъпоценна, старомодна Кларис! — каза той, преди да наведе устните си към нейните и след това разговорът между тях спря в продължение на следващите няколко минути. — Скъпа — каза Грейди, когато вдигна главата си от нея, — този щанд за сандвичи вече е затворен за днес. Отиваме вкъщи.

Сърцето й биеше лудо, когато отговори:

— Отиваме вкъщи.

Остана притисната до него, докато той сваляше транспаранта с надписа, заключи капака на количката и я поведе към колата си, обхванал я здраво с ръка през талията.

— Сандвичите…

— Забрави за тях — каза той. — Точно както и аз забравих за поръчката, която Тео ме беше помолил да изпълня и която ме доведе до това място. Той ми каза, че като дойда тук, ще разбера точно за какво става дума и сега наистина разбирам.

Прегърна я още по-здраво.

— Не можеш да си представиш как се чувствах, но не мислех, че ти някога ще ме приемеш — каза той дрезгаво.

— Грейди, не мога да живея без теб!

Той се спря и този момент се запечата завинаги в съзнанието на Кларис. Грейди се бе изправил пред нея, а зад него бяха дъбовете с листа, шумолящи от лекия ветрец. Колите минаваха покрай тях по магистралата, но тя не ги забелязваше. До нея достигаше лекият остър аромат от лосиона на Грейди и тя си мислеше колко много го обича и че ще го обича, независимо от риска, на който се подлага.

— Грейди, колко те обичам! — каза и протегна ръка към него.

— Да тръгваме. И виж какво, скъпа, искам да ти направя едно предложение, което е по-добро, отколкото да седиш на ъгъла и да продаваш топли сандвичи. Ресторантът ми има нужда от управител.

Отвори вратата на колата и тя седна на мястото до шофьора. Неговото предложение не й направи почти никакво впечатление, защото Кларис въобще не мислеше за работа. Като стигнаха до неговия апартамент, той паркира и я поведе за ръка, докато влязоха вътре и вратата се затвори зад тях.

Притегли я към себе си, облягайки се на вратата и притискайки нежната й фигура към стройното си мускулесто тяло. Тя почувства неговата възбуда, докато седеше, притисната до него, знаейки, че това, което изпитваха, бе много по-дълбоко, отколкото просто физическо привличане.

— Грейди, не бях права.

— Напротив, беше. Откакто се отказах от делото, цялото семейство е по-щастливо. Сега Барт понася всички упреци. О, Боже, ако знаеш само какво преживях!

Тя се притисна задъхана към него, обсипвайки лицето му с целувки. Той повдигна брадичката й нагоре, а очите му искряха като изумруди.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Мислех, че никога няма да ме попиташ!

Той се засмя и се наведе да я целуне по шията.

— Ах ти, сексапилна красавице! Как можах да направя такава грешка и да си мисля, че си старомодна! О, скъпа, ти си чудесна! Най-вълнуващата жена, която някога съм срещал.

Кларис усещаше нетърпението му, а и самата тя изгаряше от страст.

— Грейди — прошепна му, — ела по-близо.

Либидото му се отпусна доволно, а гласът на Разума издаде един последен вик на протест и после се присъедини към либидото му, за да прошепне: „Нуждаеш се от нея!“

— Нуждая ли се? — промърмори той и я притегли по-силно в прегръдките си.

Тя се отдръпна, а облакът на черната й коса покри бялата кожа на раменете й.

— От какво се нуждаеш? — попита го.

Грейди се засмя, като се наслаждаваше да разглежда и докосва тялото й.

— О, тихо, любов моя — каза той. — Либидото ми се нуждае от теб.

— Твоето либидо! — извика тя, а сините й очи засияха. — Грейди, колко вълнуващо е това! Едно либидо се нуждае от мен! — тя се засмя и го прегърна още по-силно. — Обичам те, обичам твоето либидо!

— А какво ще кажеш за моя глас на Разума, скъпа? — попита той сухо.

Тя отново се засмя и плъзна ръка по бедрото му.

— О, Грейди, обичам също и твоя глас на Разума!

Кларис се усмихна, притискайки се към него със затворени очи.

— Грейди, любов моя…