Сара Оруиг
Горещи страсти (10)

Десета глава

— О, не! — каза си мрачно, стискайки здраво волана, докато караше бързо обратно към ресторанта. Когато зави по алеята, Грейди беше заобиколен от коли и клиенти. Тя влезе в ресторанта и остави ананасите и сметката, след което се запъти надолу по алеята към щанда за сандвичи.

Той беше без риза, носеше сомбрерото, бе обут със сандали и като го видя, нейният изблик на яд се уталожи малко. Загорялата кожа и прекрасната му физика започнаха да отклоняват мислите й в друга посока. Най-накрая клиентите намаляха и тя пристъпи по-близо до дъба.

— Грейди!

Той се обърна и усмивка озари лицето му.

— А, дойде да изядеш един сандвич с мен?

— Не, не съм дошла за това.

— О, така ли? Нещо случило ли се е?

— Как накара чичо Тео да продава сандвичи?

— Предложих му работа и той прие. Това е почтена работа. Не мислиш ли, че би трябвало да обсъждаш това с него? Той може да взима сам решения.

— Той би го направил заради теб, защото мисли, че ти помага. Чичо Тео има нужда от сигурна работа. На неговата възраст…

— Той прави точно това, което иска. Говори с него.

— Продавач на сандвичи. Това е просто възмутително!

— Това, което съм и аз — отвърна Грейди.

— Няма бъдеще в този бизнес.

Той сви рамене.

— Има достатъчно бъдеще, за да ме задоволява. Започнах го в началото на лятото с един щанд. Сега имам три щанда в града.

— Наистина ли? — попита тя, за момент слисана.

— Да, точно така!

Погледна го втренчено, разкъсвана от смесени чувства. Той се приближи към нея и постави ръката си върху дървото зад гърба й. Изведнъж всичко изчезна — освен Грейди. Гърдите му почти я докосваха, прекрасният аромат на гора я завладя и мускулестата му ръка бе само на сантиметри от бузата й. Тя знаеше какво означава да го докосне, да бъде притисната към гърдите му и изпита желание да се намира сега в обятията му. Прокара пръстите си по ръката му.

— Имаш страшно смущаващо тяло. Мускулите и всичко останало.

— Благодаря. А ти ухаеш на хубаво — каза той, вдъхвайки дълбоко. — Можеш да хапнеш един сандвич с мен. Обядвала ли си?

— Не, мисля, че не — отговори Кларис, колебаейки се.

Грейди погледна към устните й и тя затаи дъх. Той леко се наведе над нея и тя трябваше да притвори очи, да наклони назад глава, жадна за неговата целувка.

Устните му леко докоснаха нейните, след това се притиснаха, отваряйки ги, и той впи език в нейния. Тя потрепери от желание, в огън от първото докосване. Въпреки това след малко отвори очи и се поотдръпна от него.

— Само физическо привличане ли има между нас? — попита тя.

— Не мисля така — отговори той и гласът му спадна, звучейки дрезгаво и леко задъхано. — Знам, че има повече от физическо привличане, но това е чудесно.

Той плъзна ръка около талията й и я целуна продължително, докато тя обви ръце около него и забрави за света наоколо.

Една кола изсвири с клаксон и тя се отдръпна, отрезвена.

— Трябва да спрем.

Той се усмихна и разгъна един стол за нея.

— Седни и ми позволи да ти предложа сандвич.

— Трябва да се върна на работа. Почти обяд е и сега има много клиенти в ресторанта.

— Хайде, Кларис, наслаждавай се за момент на живота — придума я той, усмихвайки й се, — работиш много за чичо си.

Решавайки да опита живота по рецептата на Грейди, тя седна на земята, подгъвайки пола около краката си. Грейди напълни две хартиени чинии с изпускащи пара сандвичи и й подаде едната с пластмасова вилица. Напълни две хартиени чаши със студена лимонада и седна долу срещу нея.

Едва бе седнал, когато един клиент спря и той трябваше да стане отново. Докато работеше, Кларис отхапа от сандвича, притваряйки очи и наслаждавайки се на чудесния му вкус. Без съмнение топлите сандвичи на О’Тул бяха най-добрите в града. Може би най-добрите изобщо! Тя довърши своя, докато Грейди обслужваше търпелива опашка от клиенти.

— Твоите сандвичи сигурно са изстинали — каза тя, когато той накрая се върна. — Много са вкусни.

— Благодаря — отговори й, взимайки си топли сандвичи и сядайки срещу нея. — Справям се доста добре с количката. Скромно е, но е едно начало.

— Не виждам как би могъл да поддържаш луксозното си жилище само от продажбата на сандвичи.

— Добре, ако трябва да бъда честен, не мога. На червено съм, но бизнесът се разраства и това е важното.

Тя го погледна в очите и разбра колко откровен бе той.

— Така добре върви, че си захвърлил настрана кариерата си на инженер.

— Обичам предизвикателствата. Мисля, че мога да развия този бизнес. Търся да наема сграда с добро разположение и не много висок наем. Знам, че известно време, ще бъда на загуба, но имам спестявания.

— О, Грейди, какъв комарджия си! — възкликна тя, обичайки го и ненавиждайки в същото време риска, който той поемаше.

— Предвидил съм това, което правя. Този бизнес се разраства всяка седмица. Това, което бих желал да направя, е да отворя малък ресторант, да се задържа на повърхността и да запазя щандовете из града. Освен продажбата на сандвичи по щандовете и в малкия ресторант, бих желал също да продавам сандвичи на други ресторанти.

— Други ресторанти биха ли купували от теб?

— Не виждам защо не, ако им предложа добра сделка. Стоката е прясна и полезна, без консервиращи съставки. Не е била замразявана, много е вкусна — очите му светнаха закачливо. — Бих желал да попитам дали чичо ти ще купи известно количество сандвичи за „Кингс Краун“.

Тя се засмя, искайки й се да се пресегне и го достигне през щанда и наслаждавайки се на искрите в очите му.

— Изглежда твърде рисковано.

— Да, така е, но виж само колко добре тръгна бизнесът с този щанд.

— Вярно е — усмихна му се тя, — но може би клиентите се спират заради хубавото тяло на човека, който стои зад него.

Той се засмя.

— Не мисля. Клиентите ми са колкото мъже, толкова и жени. Приятно ми е, че една жена мисли така.

Тя му смигна и той посегна да я погали по шията.

— Обичам да ти говоря за моите планове. А какви са твоите, Кларис? Смяташ ли винаги да работиш в ресторанта?

— Аз просто искам сигурна работа и нещо, което да ми харесва. Обичам подредеността и постоянството. Не бих поела риска, който ти поемаш — погледът й се премести от листата на дъба към Грейди. — Много сме различни.

— Слава на Господа! — каза той. — Не бих се влюбил в някоя точно като мен.

Тя се засмя.

— Може би плановете ти ще успеят.

— Но ти всъщност не мислиш така?

— Никога не съм разчитала на шанса, но това не значи, че мисля, че няма да успееш.

Той се усмихна и тя разбра, че е доволен, но по нея премина лека тръпка на страх, докато го гледаше. Беше започнал рисковано предприятие, такова, което можеше да я лиши от спокойствие в живота. Необходимо й беше да види накъде отива тя, но за пръв път не успя. Не знаеше какво да мисли за тяхната връзка и за бъдещето.

— Защо си така сериозна? — попита той.

На езика й беше да му каже, че не вижда мястото си в неговото бъдеще, но не желаеше учтиви възражения без някакво значение. А не искаше да го подтиква към ангажимент, който той самият не желаеше. Ето защо тя се усмихна и премълча за тревогите си.

— Не разбирам само как можеш да рискуваш спестяванията си, когато имаш по-сигурна алтернатива — тя изтупа полата си. — По-добре да се връщам. Чичо Стентън ще ме види и ще получи припадък.

— Да. Той беше вчера тук с ново предложение да купи терена.

— Има и други места в града.

— Мисля да приема предложението му.

— Наистина ли?

— Това са доста пари.

Тя остана слисана, че чичо Стентън е бил така щедър с Грейди след всичките му приказки за тежки времена и затягане на колана.

— Какво има? — попита Грейди. — Не искаш ли да приема предложението му?

— О, не! Ти знаеш какво е по-добро за теб. Само съм учудена, защото той говореше, че времената стават все по-трудни и трябвало да икономисва.

— Чичо ти Стентън се кани да спестява точно там, където няма да му навреди на бизнеса. Той върти голям бизнес и ти го знаеш. Бизнесът се разрасна, когато ти беше там и промени менюто, включвайки риба.

— Това е стар спор, Грейди, И при това опасен — каза тя и стана, приглаждайки полата си.

— А освен това ми дължиш една вечеря — каза той, застанал срещу нея, — защото Куонг е получил повишение миналата седмица.

— Не е получил! — каза тя, за момент шокирана и раздразнена.

— О, напротив, получил е. Говоря с него от време на време. Куонг се запали много по сандвичите. Той си ги купува на път за вкъщи.

— Я виж ти! — възкликна тя, леко разстроена. — Той е един от най-добрите готвачи в града. Има право да яде каквото иска в ресторанта.

— Чичо ти удържа ли ти, ако се храниш там?

— Да, в противен случай това ще намали печалбата.

— Разбира се — каза Грейди с цинична нотка, от която я заболя.

— Не си съгласен с нищо, което прави чичо Стентън!

— Само с нещата, от които той се възползва за сметка на своето семейство и служителите си. Би трябвало да ви прави отбив от цената.

— Грейди, не си ти този, който може да говори за семейство!

Той почувства топлина по бузите си, борейки се да овладее гнева си. Тя му досаждаше със своите забележки относно семейството му, защото и той не харесваше това, което се случи така или иначе, но трябваше да се бори за правата си.

— По-добре да си вървя — каза тя решително и петна червенина избиха по бузите й.

Грейди остана загледан в нея, когато тя си тръгна. Всяка нейна стъпка подчертаваше добре оформената й талия, а черната й коса се развяваше върху раменете й. Заболя го. Искаше тя да се върне обратно, да чуе смеха й, да я притисне до болка. Знаеше, че неговите думи са я жегнали и обезпокоили също толкова, колкото и нейните думи го бяха раздразнили.

Същата вечер, когато седнаха един срещу друг в един италиански ресторант, Кларис каза:

— Този уикенд моите родители пристигат от Тулса и бих желала да те видят. Ще има фамилна вечеря в петък.

— Боже мой! — той остави вилицата в чинията си. — Забравих. Майка ми иска да се срещне с теб и аз имах намерение да ви поканя и двете на вечеря този уикенд. Позволи ми да поканя и твоето семейство.

— Ние сме твърде много. Защо ти не доведеш майка си? Ще й се обадя и ще я поканя.

— Няма да бъдете толкова много, а аз искам да те изведа навън. Да поканя ли и чичо Стентън?

— Той няма да остави ресторанта. Говорих вече с него за това.

— Ще кажа на Тео и Кент — каза Грейди. Погледна я внимателно, добавяйки: — По-добре да ти кажа още сега. Кент идва да работи за мен.

— О, не! Грейди, цялото ми семейство ли ще наемеш да продава сандвичи?

— Е, ако искат подобна работа, не виждам защо не.

Тя то погледна смаяно:

— Кога работи Кент? Не е зарязал училището, нали?

— Не. Работи след училище и в съботите и неделите.

Тя се облегна назад и се усмихна.

— Предавам се! Следващото нещо, което ще ми предложиш, е работа като продавачка на сандвичи.

Устата му се разтегна в широка усмивка и очите му изведнъж заискриха.

— Винаги когато пожелаеш. Ти само ми кажи една дума и ще те въведа в бизнеса — каза той. — Ей, да не объркаш движението на колите, излагайки телесните си прелести. Особено ако носиш бикини…

— Не бъди смешен! — каза тя и се усмихна.

— По-добре е, когато постигаме съгласие по някой въпрос. И е още по-добре, когато си щастлива.

През очите й мина сянка и той пожела да не бе изтъквал техните несъгласия. Грейди се протегна през масата и докосна бузата й.

— Хайде да си тръгнем оттук и да отидем у нас.

Тя кимна с глава и той стана да й подаде ръка, задържайки я близо до себе си, чувствайки, че отчаяно се нуждае от нея.

Този уикенд Кларис си купи нова рокля за фамилната вечеря — семпла, моряшки тип, с шпиц деколте и права пола. Нави косата си на кок и сложи висящи тънки златни обици, които се полюшваха при всяко нейно движение. Почувства леко безпокойство при мисълта, че родителите й ще се срещнат с Грейди и си каза, че това е смешно. Безпокойството й изчезна, когато отвори вратата, за да посрещне Грейди.

Той носеше костюм в морскосиньо, бяла риза и тъмна връзка и беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала. Изглеждаше консервативен, преуспяващ и фантастичен.

— Боже мой! — каза Кларис и той се усмихна широко.

— Боже мой, това ти ли си? — прошепна Грейди. — Твоите хора тук ли са?

— Не. Чакат при чичо Тео. Казах им, че ние ще ги вземем. Аз ще взема моята кола и ти вземи твоята.

— Можем всички да се съберем в моята — каза той, приближавайки се. — Изглеждаш великолепно. Мисля, че бих предпочел да остана тук.

Грейди пристъпи навътре и затвори вратата. А нея я обхвана огън. Вътрешно бе съгласна с него, но знаеше, че пет човека ги чакат.

— Мама и татко казаха, че те ще карат и Кент може би ще се вози с тях.

— Така ли? — попита той учтиво, поставяйки ръцете си от двете й страни на стената. — Имаш нова рокля.

— Да, специално за теб.

— Великолепна е! — очите му се замъглиха и той се наведе по-близко.

— Грейди, вече трябва да бъдем там.

— О, Кларис, тихо.

Той се наведе, за да я целуне по шията, под ухото, по бузата и тя трябваше да обърне лицето си, да докосне устните му и да отговори на целувката.

— Грейди, трябва да спрем.

— Защо? — прошепна той, плъзгайки ръка вътре в ниското й деколте.

Тя притвори очи, опитвайки се да се овладее и да не забрави, че трябва да ходят някъде.

— Грейди, трябва да тръгваме.

— След минута — каза провлачено той и минутата се превърна в минути, а после и в четвърт час.

— О, Грейди, дадох дума, закъсняваме!

Той се усмихна и я погали по шията.

— Струваше си. Знаеш ли какво бих искал да направя? — попита с дрезгав глас, от който я обля вълна топлина.

— Няма значение. Сега не е нито времето, нито мястото.

Засмя се и я прегърна.

— Откъде знаеш какво имам предвид?

Кларис се отдръпна от него и се опита да оправи роклята си. Страните й бяха поруменели, когато се видя в огледалото в антрето. Той дойде зад нея и тя видя неговия образ в огледалото до себе си.

— Не можеш да си представиш — прошепна той, като се наведе да я целуне по тила — какво ми стана, когато се срути купчината пръст и аз паднах върху теб.

— Няма нужда да си представям — каза тя, останала без дъх. — Знам, нали си спомняш, че и аз бях там.

Той се засмя тихо.

— Кларис, ние двамата се чувстваме толкова добре заедно.

Той погледна отражението й и тя разбра, че си мисли за различията между тях, защото стана сериозен и я погледна втренчено.

На Грейди му прилошаваше от желание. Желаеше Кларис повече, отколкото бе желал някоя друга жена. Чувстваше непълнота без нея и се разкъсваше от нерешителност за пръв път в живота си. Беше свикнал да преценява фактите, да взима решение и да действа съобразно това решение. А сега не знаеше как да постъпи в деветдесет процента от случаите. Идваха моменти, когато бе на върха на езика му да поиска ръката й. След това размисляше за риска, който щеше да поеме, за любовта й към сигурността и се страхуваше, че ще я загуби завинаги, ако я помоли да се омъжи за него. Тя се намръщи и сините й очи се замъглиха от безпокойство. Той разбра, че Кларис изпитва същите страхове като него. Те бяха различни и част от техните различия бяха твърде големи може би, за да бъдат лесно преодолени. Гласът на Разума му спореше с него, че сега не е време да поема допълнителна отговорност, че не е време за сериозни връзки, ако иска бизнесът му да тръгне добре.

Той я привлече властно към себе си, смачквайки я в прегръдките си, сякаш искаше да я задържи там завинаги. Тя се притисна силно до него, но дълбоко някъде в себе си имаше чувство за обреченост, което той не можа да разсее.

Отидоха с колата до дома на майката на Грейди — една двуетажна къща с червени тухли в по-горната част на града. Грейди взе Кларис за ръката, когато излязоха от колата.

— Ела да видиш къде съм отраснал — каза той.

— Каза ми, че си живял и на много други места.

— Живял съм, но ние дойдохме в тази къща, когато бях в гимназията — твърде отдавна, за да могат младоци като теб да са ме познавали по онова време.

— Скъпото ми старче!

Той се изсмя. Тя се обърна да види къщата и погледът й се спря на голямата веранда и двора с големи дъбове.

— О, Грейди, толкова е хубаво! Нашата къща беше по-обикновена. Майка ми и баща ми са много практични хора, никога не са имали никакви излишества — засмя се. — Предупредих те, че моите родители нямат много чувство за хумор.

— Но това не се отнася за теб и Кент.

— Е, да, Кент прилича повече на чичо Тео, отколкото на баща ми. Надявам се, че майка ти ще ме хареса.

— Ще те хареса извънредно много. Тя смята, че съм я поставил в такова неудобно положение заради бизнеса ми със сандвичите, че едва ли ще има някакви претенции към мен.

— Наистина ли?

— Това учудва ли те?

— Да. Някак си винаги съм мислила, че тя е като теб.

— Не е. Ще видиш. Аз приличам на баща ми.

Кларис видя, че това е така още в момента, когато влязоха. Ниската пълна жена, която ги посрещна, беше с тъмна коса и тъмни очи и твърде малко приличаше на сина си, докато не се усмихна. Усмивката й беше топла и приветлива и Кларис незабавно почувства облекчение.

— Влезте — каза госпожа О’Тул.

— Мамо, това е Кларис Дженкинс. Кларис, запознай се с майка ми, Хариет.

— Радвам се да се запозная с вас, госпожо О’Тул.

Тя се засмя и се ръкува с Кларис.

— Наричай ме просто Хариет. Грейди ми е разказвал за теб и ти наистина си толкова хубава, колкото той твърдеше.

Грейди, разведи я да й покажеш къщата, докато се приготвя.

— Добре, мамо — каза той и прегърна Кларис през раменете.

След няколко минути тя разбра откъде идва любовта на Грейди към антични предмети. В просторната всекидневна имаше позлатени огледала с орнаменти, вази от китайски порцелан, фигурка от Дрезден, красива кана и един ориенталски килим в наситени сини и червени тонове.

— Грейди, каква хубава къща!

— Искаш ли да видим моята стая? — каза той с леко провлачен глас, дразнейки я, и тя се засмя.

— Разбира се, нали майка ти е тук. Няма опасност.

— Тя те обича.

— Тя още не ме познава.

— Въпреки това ти казвам, че те обича. Иначе нямаше да ме помоли да те разведа из къщата. Майка ми е старомодна…

— Грейди, ако наречеш и мен старомодна още веднъж… — каза Кларис, като остави заплахата да увисне във въздуха неизречена.

Той се засмя и я притисна към себе си, целувайки я по челото.

— Вече ти казах — прошепна в ухото й, — че не те намирам за старомодна в леглото.

— Бих могла да те почакам и в колата!

— Не, няма да ме чакаш там. Нали много искаше да видиш моята стая?

Беше прав. Тя бе любопитна и искаше да знае всичко за него. Стаята още изглеждаше така, каквато е била, когато е принадлежала на едно момче в гимназията с различни спортни трофеи върху библиотеката.

— Боже мой! Впечатлена съм. Награди за футбол и плуване. Ето откъде имаш…

— Имам какво? — попита той шеговито, изчаквайки отговора й, подръпвайки я закачливо по ухото, и се засмя. — Не отричай, че си старомодна — каза. — Още се изчервяваш, когато споменаваш мъжкото тяло.

— Може и така да е. Не си спомням някога да съм си определяла среща с някой друг, с когото да сме говорили толкова много на тази тема.

— Радвам се да чуя това.

Тя се огледа.

— Аз нямам моя стая, която да ти покажа, защото родителите ми си смениха жилището, след като вече бях излязла от къщи, но мога да те уверя, че нямам и такава изложба от трофеи и награди.

— Е, и какво от това? — попита той с усмивка, която я стопли като слънчев лъч. — Аз не излизам с теб заради някакви си стари трофеи. Не, скъпа, ти имаш други качества — огледа я и каза: — Наистина съм прав.

Искайки да го подразни, на свой ред тя сложи ръце на кръста и полюшна бедра.

— Значи харесваш моите качества, а?

— Ммм!

Грейди посегна да я улови, но тя се отдръпна със смях.

Когато Кларис се обърна да разгледа трофеите, той отиде някъде и тя не разбра какво прави, докато не чу вратата да се затваря зад нея.

— Грейди, какво правиш, за Бога?

Той прекоси стаята и я взе в ръцете си, но тя започна да протестира.

— Майка ти е тук! Поставяш ме в много неудобно положение.

— Дай ми само една целувка — прикотка я той и тя с удоволствие му се подчини.

Само след минута тя го гледаше замаяно, виждайки жадния му поглед, който караше винаги пулсът и да се ускорява.

— Това е едно от нещата, които ми харесват — каза той, — че ти ми отговаряш.

— Винаги се чувствам по този начин — отговори му, останала без дъх.

— Ще видим какво ще правим — каза той. — Имам нужда от теб.

Тя се надяваше с дълбочината на цялото си същество, че той наистина приема думите си сериозно. Той се отдалечи малко от нея, обърна се с гръб и дишането му стана по-нормално. Кларис приглади роклята си, оглеждайки се в малкото огледало върху високия скрин. Страните й бяха розови, устните й — зачервени от целувките на Грейди, а косата й беше леко разрошена, което й придаваше по-малко официален вид. Приглади косата си и закачи с фуркет един немирен кичур.

— Грейди, цялата ме разроши.

Когато не й отговори, тя го погледна и сърцето й се сви от напрегнатия поглед в очите му. Той я погледна със сериозно изражение на лицето, с ръце в джобовете.

— Няма да ти кажа какво ми направи ти — каза той. — Никога в живота си не съм се чувствал така.

— Какво имаш предвид?

Майка му извика от долния етаж:

— Грейди!

Той вдигна рамене:

— Трябва да тръгваме.

Кларис почувства разочарование и любопитство, искайки й се да узнае какво се канеше да каже той, но майка му чакаше и те закъсняваха.

— Неловко ми е — засмя се тя и го хвана за ръката, смигна му и изведнъж се почувства замаяна от щастие. — Но това много ми харесва.

Той я погледна изненадан, после се засмя, прегърна я през раменете и слязоха долу.

На път към ресторанта Кент дойде в тяхната кола, а чичо Тео се качи в колата на родителите на Кларис. В ресторанта, който Грейди бе избрал, те бяха настанени в едно сепаре. Кръглата маса бе покрита с бяла ленена покривка, а в медни свещници горяха червени свещи. На този фон тихо се чуваше пиано.

Грейди се пресегна под масата и стисна ръката на Кларис, а тя отговори на неговото стискане. Огледа събралите се. Буйните кестеняви къдрици розовите бузи на Тео контрастираха с тъмния му костюм. Той беше седнал между Кент и Хариет О’Тул и забавляваше Хариет с една от своите истории. Кент беше сресал косата си по нов начин — с път по средата, и бе облечен в необичайни за него бяла риза и тъмни панталони.

Погледът на Кларис обходи масата и се спря на баща й, който отпиваше от чаша вино. Очилата бяха паднали върху носа му. Издълженото му слабо лице не приличаше на лицето на Тео. С правата си кестенява коса и бяла кожа баща й приличаше на чичо Тео само по сините очи. Тя видя, че баща й беше облякъл своя деветгодишен бежов костюм и когато погледът й се премести върху майка й, видя, че роклята на майка й бе почти също толкова стара, както костюмът на баща й. Въздъхна, мислейки си колко много си подхождаха нейните родители — като две части от едно цяло. Майка й беше хубава, с големи сини очи зад очила със златни рамки. Чертите й бяха правилни и тя ги бе предала на сина си. Косата й бе хваната на кок отзад на главата, не носеше грим. На Кларис й стана съвсем ясно защо бе отраснала малко старомодна за днешното време.

Докато ядяха зелена салата в изстудени кристални чинии, баща й се обърна към Грейди и го запита:

— Какво работите?

Кларис не разбра дали си въобразява или не, но неочаквано музиката като че ли утихна и всички съсредоточиха вниманието си върху Грейди.

— Той е инженер — каза Хариет О’Тул и се усмихна.

— Наистина ли? В каква фирма?

Вътрешно Кларис се стегна в очакване отговора на Грейди.

— Е, точно сега…

— Той има своя собствена фирма „О’Тул. Дрилинг, Инкорпорейтид“ — отговори майка му и Грейди й се усмихна.

— Това не е, което…

Грейди прекъсна думите си, тъй като се появи сервитьорът с вечерята. Той постави пред всеки чинии с различни ястия. Кларис зарея поглед в своята порция от златисто изпечено пилешко месо върху ориз с гарнитура от карфиол. Но мислите й не бяха насочени към храната. Питаше се кога ли ще бъде повдигнат пак въпросът за работата на Грейди. Не й остана много време да се чуди. Баща й попита чичо й:

— Харесва ли ти работата в „Кингс Краун“, Тео?

— О, аз вече не съм там. Стентън ме освободи.

— Не знаех това — намръщи се баща й. — А с какво се занимаваш в момента?

Кларис притвори очи, като чу отговора на Тео.

— Продавам топли сандвичи.

— О, Боже Господи! Това въобще не е никаква работа. Не си ли мислил да се върнеш отново към продажбата на цветя?

— Не. Тази работа ми харесва. Работя навън и се срещам с интересни хора.

— Топли сандвичи!

— И аз продавам сандвичи, татко — каза Кент.

— За бога, Кент! И ти ли също?

— Мисля, че трябва да ви кажа, че вече не се занимавам с инженерни проучвания — каза твърдо Грейди. — Аз съм в бизнеса с топли сандвичи и вие в момента разговаряте с моите двама наемни работници.

Този път майката на Грейди притвори очи. Той се усмихна на родителите на Кларис, които го гледаха изумено. Баща й се намръщи.

— Отказали сте се от инженерството, за да продавате сандвичи?

— Да, сър, това е промяна за мен и тя ми доставя удоволствие.

— Значи вие сте този човек, когото Стентън…

Баща й не довърши изречението си, но Кларис знаеше смисъла на недоизказаното. Вероятно чичо Стентън се беше оплаквал пред баща й от Грейди и неговата количка за сандвичи.

— Е, това е само временна работа — каза мисис О’Тул оптимистично.

— Не, мамо, може би не е — каза Грейди така весело, че на Кларис й се дощя да размаха юмрук под носа му.

— Какво искаш да кажеш? — попита госпожа О’Тул намръщено и Кларис изгуби всякаква надежда, че разговорът ще се води на по-безопасни теми.

— Може да остана в този бизнес без значение какво ще стане с фирмата за сондажни проучвания.

— О, Грейди! — възкликна госпожа О’Тул с такава болка в гласа, че не остана никакво съмнение за чувствата й.

— Това наистина е една много хубава работа, госпожо О’Тул — каза чичо Тео. — Срещам се с много интересни хора. Не сте ли срещали и вие хора, които трудно можете да забравите?

— Е, да, срещала съм.

— Какви? — попита чичо Тео с усмивка.

За момент тя изглеждаше изненадана, но след това започна да разказва за някой, когото бе срещнала в парка Йелоустоун. Чичо Тео я слушаше внимателно, а Кент каза:

— Татко, гледа ли победата на отбора на „Каубоите“ миналия понеделник вечерта?

— Последният гол беше съмнителен — каза баща й и разговорът между мъжете се пренесе на футболни теми.

Все пак Кларис забелязваше любопитните погледи, които родителите й хвърляха към Грейди по време на вечерята. След като привършиха и всеки се прибра вкъщи, Грейди отведе Кларис в апартамента си.

— Харесвам родителите ти — каза той тихо, отключвайки вратата и пускайки я да влезе пред него.

— Радвам се, че ти харесват — каза тя. — И на мен ми харесва майка ти. Тя е очарователна.

— Стори ми се, че тя и Тео много си допаднаха. Разбира се, Тео допада на всеки.

Той я прегърна и я поведе към кухнята.

— Ела да пийнем нещо разхладително. Струва ми се, че твоите родители ще ти се карат, че ходиш с продавач на сандвичи.

— Може би, но те са престанали да се бъркат в живота ми още от ранна възраст.

— Майка ми е напълно очарована от теб. Смята, че си момиче, което много й допада.

— Какво точно означава това?

Той се изправи зад отворената врата на хладилника и се усмихна.

— Скъпа, ти си точно такава жена, в която би се влюбила майка ми.

— Грейди, започвам да се чувствам, като че ли съм на хиляда години и също толкова старомодна, както количката ти за сандвичи.

В очите му проблеснаха весели искри и той сви рамене.

— Ако там те стиска обувката…

Тя дойде зад него, постави ръце върху неговите бедра и се притисна, след това застана на пръсти и го целуна по врата.

— Старомодна, а?

— Страхувам се, че е така. Като моята количка за сандвичи — каза той тихо с насмешка в гласа. Обърна леко глава и тя го целуна по ухото, разлюлявайки предизвикателно бедра.

— Старомодна ли? — прошепна тя, докосвайки с език ухото му, а ръцете й се плъзнаха да го погалят любовно по гърба.

— Също толкова старомодна, като жените, които още носят панделки в косата и сламени шапки — каза той, но беше започнал да диша по-тежко, а гласът му бе станал дрезгав. Тя се притисна до него и го чу как си пое рязко въздух.

Грейди се обърна и я взе в обятията си.

— Божичко! — каза той.

Впи в нея жаден поглед, а ръцете му се плъзнаха надолу под талията, за да я притисне по-силно до себе си, навеждайки същевременно глава, за да я целуне. Тя потрепери от обхваналото я силно желание и забрави за всички различия и проблеми между тях, отвръщайки на целувката му.

Любиха се дълго и страстно, но в чувствата на Кларис се прокрадваше нотка на безнадеждност. Тя не искаше да загуби Грейди.