Жаклин Рединг
Изкушенията на съдбата (5)

5

Мара беше настанена в просторна стая в западното крило на замъка, чиито прозорци гледаха към завоя на реката и към яркия изгрев на слънцето над близките планини. Леглото от палисандрово дърво с балдахин бе поставено върху подиум в другия край на стаята и бе украсено с драперии в златисто и синьо. Другите мебели бяха направени от махагон и имаха определено много изящна дърворезба.

Тя седна пред тоалетната масичка, подпря брадичката си с ръка и впери поглед в пиринчения часовник с махало, поставен на полицата наблизо. Намръщи се. Беше късно, много късно, а проклетият й годеник все още го нямаше.

— Минава седем, а няма и следа от него — произнесе тя гласно в празната стая. — Почти е тъмно. Прекрасно посрещане за една бъдеща невеста. Той сигурно има блестящи маниери. Много галантен господин. Но какво ли може да очаква човек от един англичанин, при това незаконороден?

Сайма се появи иззад украсения с избродирани цветя параван, като носеше поднос с няколко панички, пълни с някакви разтвори или смеси.

— На ваше място бих се отказала от честата употреба на тази дума, преди да се е върнал Негова светлост. При последния случай, когато някой го нарекъл незаконороден, човекът останал без зъби. И всъщност е по-добре, че го няма, мис. Ще ми трябва цял час, за да ви боядисам отново косата. За какво мислехте, когато скочихте в онова езеро? По косата ви не е останала и следа от черната боя. Ами ако някой ви беше видял там да подскачате гола като някоя изгубена овца? Някой можеше да налети на вас и вашият малък маскарад щеше да бъде разкрит. Тогава какво щяхте да правите?

Мара не успя да продума, защото в този момент откъм прозореца прозвучаха гръмки викове, залаяха кучета, изсвири далечен ловджийски рог, бързи конски копита затрополиха по влажната земя.

— Сайма, престани да дърдориш и иди да видиш какво става навън.

Сайма надникна през отворения прозорец.

— Аха! Говорим за вълка, а той в кошарата. Това е той, мис. Най-после пристигна. И какво пристигане само! Кълна се, че не съм виждала подобно нещо, откакто Оуън Роу О’Нийл се завърна от Испания, за да поведе нашите мъже към победата при Бенбърб.

Тя се обърна и се прекръсти, преди да прекоси стаята и да се върне при Мара.

— Най-добре е да се приготвите, мис. Вашият годеник си дойде у дома, за да се срещне с вас.

Сърцето на Мара заби учестено, защото веднага си представи образа от портрета отвън. Скочи от стола, напълно забравила, че само преди миг се беше оплаквала от предполагаемото безразличие на годеника си.

— Дойде ли си? Вече? По дяволите! Трябва да побързаме! По-бързо, Сайма, готова ли е боята за коса?

Сайма отиде до камината и разбърка буламача, който се вареше там в малък метален чайник.

— Да, почти е готова. Ако не бяхте се държали като глупачка и не бяхте измили всичката боя от косата си, сега нямаше да бързам така.

Тя взе едно малко хаванче и с чукалото започна да стрива в него някакво отвратително на вид вещество, след което изсипа съдържанието му в къкрещия чайник.

— Имаш право, Сайма. Съжалявам. Езерото ми се видя толкова хубаво. Смятах само да се разходя по брега, но щом само го зърнах между дърветата, изведнъж се почувствах като малко дете. Нали знаеш едно време колко много обичах да плувам в него, а това беше толкова отдавна. Не можах да се сдържа. Просто трябваше да се гмурна веднъж.

Сайма наклони главата й назад към порцелановия леген и каза с усмивка:

— Когато майка ви не можеше да ви намери, аз винаги знаех къде сте. Вместо да бродирате или да се упражнявате да свирите на клавесина, вие изтичвахте навън, както ви е майка родила, и подскачахте по онези обрасли с мъх скали като някаква езерна жаба.

Тя изля малко от сместа върху главата на Мара.

— За всичко е виновен брат ви Оуън. При тази малка разлика във възрастта, която имате, вие винаги се влачехте след него и все се опитвахте да доказвате, че можете всичко, което може той. Все едно че бяхте близнаци. Чудя се какво ли прави Оуън напоследък.

Мара се намръщи, като чу името на най-малкия си брат, който беше и най-вироглавият от всички.

— Сигурно е обрал каретата на някой англичанин и сега виси на някоя бесилка край селски път, а птиците кълват очите му. От близо два месеца не ми се е обаждал. Откакто ми даде сведенията за очакваното пътуване на Арабела. Трябваше да се досетя, че няма да стои наблизо, за да дочака осъществяването на моя план.

Мара сбърчи нос, защото усети миризмата на настойката, приготвена от Сайма.

— Сайма, какво си сложила в тази магьосническа отвара? Мирише отвратително, по-лошо е от миналия път.

Прислужницата започна да втрива гъстата смес в косата на Мара.

— Малко орехови черупки, листа от мирта, градински чай и някои други неща. По-добре е да не знаете. Ще си изповърнете червата.

Мара не попита какви са „другите неща“, тъй като знаеше колко много държи Сайма да запази тайната на своите настойки.

— Трябва ли да мирише така ужасно? Ако Негова светлост подуши това, няма да иска дори да се приближи до мен.

— Настойката трябва да е много силна, за да стане косата ви черна като на Арабела. Престанете да вдигате шум. Вонята ще намалее, щом косата ви изсъхне.

Тя изсипа останалото съдържание на чайника върху главата на Мара.

— Пари!

— Само потърпете още миг. Веднага ще изстине.

Сайма изстиска излишното от черната смес от косата на Мара и нави на темето й вече потъмнелите къдрици.

— Готово, сложете тази кърпа на раменете си, за да не си изцапате роклята, и седнете до огъня да изсушите косата си.

Мара я послуша, а в това време прислужницата изсипа легена с остатъците от боята в нощното гърне. Камериерките несъмнено щяха да си помислят, че лорд Сейнт Обин се готви да се жени за някаква проститутка с изгнили черва, щом само подушеха тези отпадъци.

— Остана ли ти време да преправиш някоя от роклите на Арабела, за да я облека тази вечер? — попита Мара, като седна на малкото столче пред камината.

— Да, и никак не беше лесно. Това момиче трябва да се откаже от сладките неща, иначе ще стане истинска дебелана и няма да може да си намери съпруг. — Сайма взе гребена от костенуркова черупка и започна да разресва мокрите и разчорлени къдрици на Мара. — Може би си мисли, че от яденето на сладки неща бюстът й ще стане по-голям. В това отношение прилича на майка си.

— Ще ми стане ли роклята й?

— Да. Никой няма да познае, че не е била шита за вас. Бъдете доволна, че и аз дойдох тук. Както ви бива да шиете, ако бяхте пипнали тази рокля, с нея щяхте да приличате на пропаднала амбулантна търговка.

— Никога не съм била много сръчна в шиенето.

— Така си е. Една прислужничка вече глади роклята ви. Иска ми се да имаше някакъв друг начин да постигнете целта си. Този ваш маскарад може да завърши зле. Сигурна ли сте, че ще успеете да убедите Негова светлост, че сте истинската Арабела? Той може да знае за нея нещо, което вие не знаете. Какво ще стане, ако ви пипне? Той съвсем не е от онези, които се примиряват с такива неща. Да, по-скоро ми прилича на човек, дето ще ви напердаши, ако научи истината.

— Но аз трябва да го убедя, Сайма. Не разбираш ли? Това е единственият начин да си върна Кулхейвън, макар че, то се знае, всичко тук не е мое. Но поне децата на семейство Диспенсър отново ще тичат по тези коридори. Обещах на майка ми, че нейните внуци ще живеят в Кулхейвън. Трябва да изпълня това обещание дори с риск да ме хванат, иначе Кулхейвън ще загине. И това е единственият начин да си отмъстя на Сейнт Обин, задето ни отне Кулхейвън. Той не бива да узнае истината, поне докато не забременея. Тогава ще бъде принуден да разтрогне брака ни и по този начин да превърне сина си във втория незаконороден лорд Сейнт Обин, както е направил баща му със самия него.

— А вие какво ще правите с незаконороденото си дете, при това англичанче, ако той наистина разтрогне брака ви? Майка ви ще се преобърне в гроба, ако разбере, че в жилите на внуците й тече английска кръв.

Мара вдигна поглед към нея.

— Ти май все забравяш, че и в моите жили тече английска кръв.

— Баща ви беше друго нещо, мир на праха му. — Сайма тъжно поклати глава. — Брат ви въобще не биваше да ви казва, че лорд Сейнт Обин е станал владетел на Кулхейвън. Прекалено рисковано е. Лошо ви се пише, когато той научи, че не сте истинската Арабела.

Мара дяволито се усмихна.

— О, ама дотогава той вече безнадеждно ще се е влюбил в мен. Това, че не съм истинската Арабела, няма да има никакво значение.

— Надявам се да стане точно така, мис. Наистина се надявам.

Усмивката изчезна от устните на Мара, когато Сайма се премести зад гърба й и продължи да разресва косата й. Тя впери поглед навън през прозореца към далечния назъбен планински връх и мълчаливо се помоли Адриан Август Рос, лорд Сейнт Обин, да не се окаже много жесток човек.