Нора Робъртс
Сърцето на Девин Макейд (11)

Десета глава

Каси си казваше, че е глупаво да се тревожи. Девин беше добре. Рейф лично й бе разказал цялата история, а тя съзнаваше, че неговата версия бе много по-точна от онези, които бе чула по телефона. Дори разказът на Конър, макар и поднесен сред изблици на неописуем възторг, бе по-малко драматичен от слуховете, носещи се из града.

Ето защо нямаше основание за тревоги.

А Каси бе толкова разтревожена, че подскачаше при всяко звънване на телефона. Ако имаше възможност да остави мотела и децата за около час, тутакси би се завтекла към града, за да провери с очите си целостта на Девин сантиметър по сантиметър.

Една мисъл, един факт се въртяха упорито в главата й. Той бе надвил въоръжен човек.

Тя изтръпна за кой ли път и се отказа да пропъжда картината от съзнанието си. Девин се бе изправил срещу въоръжен грабител, рискувайки живота си, за да защити останалите. За нея значката му никога досега не бе придобивала такива огромни размери. Той бе рискувал живота си. В ежедневието на градче като Антиетам работата на шерифа изискваше повече дипломатичност — или поне Каси си мислеше така, — отколкото поемане на рискове.

Разбира се, сега вече, тя започваше да проумява, че е било глупаво от нейна страна да разсъждава по този начин. Имаше сбивания, пияници, кражби с взлом, разгорещени междусъседски и семейни страсти. Самата Каси бе натрупала доста познания за опасностите от семейните свади — този изряден термин за жестокостта, която би могла да се развилнее зад заключените врати на дома.

Девин носеше отговорността. И ако Конър го виждаше като герой, то тя едва сега проглеждаше колко уязвим всъщност го правеше значката.

Веднъж прогледнала, Каси осъзна също така, че тревогата, която я ядеше отвътре цял следобед и цяла вечер, не бе просто тревога за приятел, за любовник, за мъжа, когото обожаваше и на когото държеше. Това бе тревога за мъжа, когото обичаше.

Нужно й бе нещо неочаквано, стряскащо, за да й се отворят очите. Сега, след като бяха отворени, можеше да погледне назад. Едва ли не откакто се помнеше, Девин винаги бе бил наблизо. Тя бе разчитала на него, беше му се възхищавала и донякъде, може би, бе приемала присъствието му като неизменна даденост в живота си.

Какво унижение бе изпитала, когато трябваше да отиде при него и да му признае за извършеното от Джо, да му показва белезите и да описва как точно ги е получила. Не само защото той бе шерифът, осъзна чак сега Каси. А защото бе Девин.

Винаги бе била по-плаха пред него, отколкото сред братята му. Защото, повтори си мислено, е бил Девин. Късче от сърцето й винаги е било запазено специално за него. Ето защо никога не бе могла да го възприема просто като едни от братята Макейд или просто като приятел, или просто като шериф.

Винаги бе чувствала нещо повече. Сега бе свободна и можеше да даде воля на тези свои чувства. Можеше да признае, че не късче от сърцето й му принадлежеше, а цялото й сърце, без остатък.

Цялото й същество, без остатък.

През тревогата дойде чудото, а с него — радостта. Тя обичаше!

Телефонът иззвъня и Каси се втурна към него като обезумяла, след което с мъка овладя гласа си, щом чу поздрава на Савана:

— Здравей, научи ли вече голямата новина?

— Всички само за това говорят. — За да се успокои, тя отвори хладилника и си извади кана с натурален сок. — Виждала ли си Девин оттогава?

— Лично не. Джаред го е виждал. Казва, че нашият голям, лош шериф е раздразнен от сполетялата го слава. Бил пристигнал телевизионен екип от Хейгъстаун, а и от пресата не се забавили. — Тъй като отлично схващаше мълчанието на Каси, тя смекчи тона си: — Той е добре, Касандра. Няма нито една драскотина. Само мърморел, защото заради тая работа щял да бъде доста ангажиран известно време. Ти как си?

— Аз ли? — Каси се втренчи в сока, който наливаше. — Нормално. Малко съм обезпокоена.

— Разбирам те. Да ти призная, докато Браян ми демонстрираше най-картинно как е станало всичко, аз също се обезпокоих не на шега. Но едно е сигурно — Девин Макейд си знае работата и може да се оправя сам.

— Да. — Каси вдигна чашата и пак я остави, без да пие. — Наистина може. Май на Девин най-малко от всички му трябва някой, който да се тревожи за него. — Ала защо не й се беше обадил досега?

— Слушай, всъщност исках да те помоля за една услуга.

— С удоволствие. Кажи какво има?

— Омръзна ми да се разправям с Браян. Ще пуснеш ли Конър да нощува у нас? Браян не ме оставя на мира, откакто се е прибрал след великия обир на банката.

— О, това ли било. — Каси надзърна през прозореца към двора, където Конър и Ема си играеха с котката. — Той много ще се зарадва, ако, разбира се, още не си се отказала.

Чу се силен трясък от другата страна на линията и Савана се разкрещя:

— Браян Макейд, ако счупиш прозореца с тая бейзболна топка, да знаеш, че не само ще изхвръкнеш от играта, но цял сезон няма да тренираш! Не, не съм се отказала — обърна се тя към Каси с още по-настойчив тон, след като заговори в слушалката. — Ала не е само това. Може ли и Ема да дойде?

— И Ема ли? Да нощува у вас?

— Джаред си е наумил, че не е зле да започнем сухи тренировки с момичета. Вече познаваме момчетата, но той се е замислил, че Лейла като поотрасне, ще се чудим какво да правим. — Тя се разсмя, а Каси чу гукането на бебето. — Е, ще ни дадеш ли Ема за експеримента? Обещавам да ти я върнем цяла и невредима.

— Тя би дошла с най-голямо удоволствие. Но, Савана, как ще се справиш с четирима наведнъж?

— Ще се справя. Решили сме, че четири е нашето вълшебно число. Досещаш ли се накъде бия?

— Четири деца? — Този път бе ред на Каси да се разсмее. — В такъв случай ще имате нужда от доста тренировки.

— Нека да видим първо дали ще оцелеем през тази нощ. Нали ще ги приготвиш, Каси? Джаред ще се разходи през гората, за да дойде да ги вземе.

— При едно условие. Че ще ми се обадиш веднага, щом поискаш да биеш отбой.

— Дадено. Имаш думата ми. — Чу се друг трясък и нещо се счупи. — Браян, сега вече си мъртъв. Побързай, Каси — трябва да повярвам, че не съм се излъгала в числата.

Макар и със свито сърце, Каси проследи приготовленията за предстоящото гостуване, докато децата й се суетяха, преизпълнени с вълнение. Бяха толкова възторжени, че тя се стараеше да не показва терзанията си около това първо нощуване на Ема извън къщи.

Провери дали са сложили чисти дрехи, четки за зъби, даде им наставления как да се държат. Взеха дори и котката. След като замаршируваха към гората, предвождани от Джаред, тя се оказа сама, съвсем сама.

С предостатъчно време на разположение да мисли и премисля, да се тревожи.

Каси слезе в мотела и намери шепата гости, увлечени в различни занимания и доволни. Въпреки това им поднесе кейк и кафе в салона, а на картоиграчите в солариума предложи и вино.

Като се увери, че не им е необходима повече, тя подреди масата за закуска, надзърна в килера и хладилника, макар да знаеше, че запасите й са достатъчни за богатата неделна закуска, с която се славеше мотела.

Останала без работа, Каси излезе навън. Не беше свикнала да бездейства, да няма за кого да се грижи. Със сигурност обаче, често си бе мечтала как би прекарала една нощ сама — пенлива вана, книга, късен филм по телевизията.

Така щеше и да направи, рече си тя. Веднага след като отидеше за малко до града, за да се убеди, че Девин наистина е добре.

Каси се затича нагоре по стълбите, ала смътният силует в люлката я накара да извика сподавено.

— Видях, че си заета — проговори Девин, — и реших да те изчакам.

Тя все още стоеше с ръка върху разтуптяното си сърце.

— Разбрах, че не можеш да мръднеш от града.

— Уредих Дони да стои в участъка — най-малкото му възможно наказание за това, че ме заряза на телефоните цял следобед. — Той й подаде букет жълти рози. — Донесох ти цветя. Минавах покрай цветарницата и се сетих, че никога не съм ти купувал цветя. Знам, че ги обичаш.

— Толкова са красиви.

— Ще поседиш ли с мен?

— Добре. — Каси седна и обгърна розите с ръце, така както би държала и дете. — Толкова са красиви — повтори тя. — Трябва да ги натопя във вода.

— Ще издържат една минута. — Заинтригуван, Девин повдигна брадичката й с пръсти и насочи лицето й към себе си. — Какво има?

— Нищо. Тревожех се — избъбри Каси. — Не можех да изляза и все чаках да ми се обадиш. Девин, защо не ми се обади? Извинявай — тутакси се поправи тя. — Не трябва да ти натяквам.

Една от дълбоките рани, помисли си той, като не отдръпваше пръстите си, за да не й позволи да отмества поглед.

— Не ми се извинявай. Аз ти звънях, няколко пъти. Но телефонът ти даваше заето.

— Кой ли не ми се обади. Чух десетина най-различни истории.

— Истината вероятно е по-малко вълнуваща.

— Той е имал пистолет, нали? Ти си знаел, че е въоръжен, когато си влязъл в банката.

— Трябваше да си свърша работата, Каси. Той нямаше къде да се дене. Дори да беше се измъкнал, в чувала с парите слагат кутийка с багрило, което щеше да го опръска — и него, и парите. — Усмивката му стана още по-широка. — Всъщност съжалявам, че не разиграхме и това действие. Щеше да има шоу. — Обаче той пък можеше да нарани някого.

— Можел е да нарани теб.

— Е, значи не си чула, че куршумите рикошират от мен.

Вместо да се разсмее, тя притисна лицето си в рамото му.

— Толкова се радвам, че си добре. Толкова се радвам, че не си пострадал. Толкова се радвам, че си тук.

— И аз се радвам да го чуя. — И като плъзна ръка около кръста й, Девин залюля люлката. — Щях да дойда и по-рано, ако можех.

— Знам. Но ти беше новината на деня.

— Да. Така разправят.

— Не се ли гледа по телевизията? — Каси извърна глава към него. — Ще повторят репортажа в новините в единайсет.

— Гледал съм се в огледалото.

Загледана в изражението му, забеляза нещо мило и привлекателно.

— Ти се притесняваш.

— Не, не се притеснявам. — Той се поразмърда. — Може би. Малко.

Не само мило и привлекателно, осъзна тя. Очарователно.

— Ужасно се гордея с теб — промълви Каси и го погали с устни по устата. — Всъщност, ние с Конър го записахме на видеокасета. Той беше превъзбуден. Може да го гледаме сега, ако искаш.

— Ще го пропусна. Не…

Тя отново го прекъсна с устните си и изпита странна, сладостна мощ, след като усети как сърцето му подскочи.

— Аз го гледах три пъти. Приличаш на филмова звезда.

— Ти много рядко излизаш оттук. — Дланите му бяха влажни, тъй че Девин позабави люлеенето на люлката. Дръж се на разстояние, Макейд, преди да си експлодирал, предупреди се мислено той. — И за това се сетих. Досега никога не съм те водил нито на вечеря, нито другаде.

— Води ни в зоологическата градина през пролетта, а миналото лято — на лунапарк.

Защо ли го гледаше така, зачуди се Девин. Друг път не го беше гледала по този начин. Дали това бе закачливост, или копнеж, или… Господи!

— Имам предвид само ти и аз. Обичам да бъдем с децата, но…

— Не ми трябва да ходя по срещи, Девин. Доволна съм от нещата такива, каквито са.

— Рече и отсече. — Изглежда му беше трудно да разсъждава трезво, докато Каси така спокойно си седеше до него, усмихната, с букет рози в ръце. — Аз… съм донесъл и куп неща за ядене. Пайове, бисквити, торти. Хората ми ги носеха в участъка цял следобед.

— Защото са ти благодарни. — С леко, пърхащо сърце, тя се изправи. — Искат да ти го покажат.

— Да, де, но аз не мога да погълна всичката тая храна. Дадох на Дони, предположих, че и децата може… — Той се запъна, щом Каси направи крачка напред. — Че може да искат да хапнат някой и друг сладкиш. Не ги видях, като се качвах насам. Не е ли раничко да са вече в леглата в събота вечер?

— Те не са тук. — Тя благослови Савана и Джаред, и съдбата. — Ще пренощуват в хижата.

— Те не са тук?

— Не. Само ние с теб сме.

Девин се беше настроил да не остава — да постои известно време и да си тръгне. Не можеше да иска от нея да прекарат нощта заедно, когато децата са в съседната стая. И двамата не бяха още готови за това.

Сега се оказваше, че са сами, а нощта едва започваше. Обзе го мигновено желание, прониза го до болка. Ала той се пребори с него и успя да се усмихне най-небрежно.

— Тогава ще те заведа някъде навън.

— Не ми се излиза — промълви Каси. — Искам да ме заведеш до леглото.

Гърлото му пресъхна.

— Каси… — Ръката му съвсем нежно я докосна по бузата. — Не очаквам това при всяко свое идване. То не е единствената причина за желанието ми да бъда с теб.

— Знам. — Тя насочи устни към дланта му. — Но аз го искам тази вечер. Отивам да сложа цветята във вода.

Каси го остави, тръпнещ и онемял, на тъмната веранда. Девин я последва вътре замаян.

— Тази я купих от магазина на Рийгън. — Чевръсто, Каси напълни с вода зелената ваза от формовано стъкло. — Вече започвам да свиквам с разточителството и да си купувам разни хубави неща. Без изобщо да се чувствам гузна.

— Не трябва да се чувстваш гузна за нищо.

— Е, само за някои неща. — С ръце толкова внимателни, колкото и чевръсти, тя подреди розите във вазата. — Ала за това не. И за тебе не. — Каси вдигна очи. — Знаеш ли какво чувствам с теб, Девин? Какво мисля за нас?

Той прецени, че е по-добре да не се опитва да говори в този момент, когато кръвта буквално се бе дръпнала от главата му.

— Главозамайване — прошепна тя. — Ти ме омайваш. Караш ме да изпитвам и да желая неща, каквито не съм и предполагала, че мога да имам. Скоро ще навърша двайсет и девет, а ти си единственият мъж, който истински ме е докосвал. Иска ми се да ме докоснеш.

Девин щеше да го направи, веднага след като се увереше със сигурност, че владее и ръцете, и потребностите си. Ако беше някоя друга, а не Каси, би си помислил, че го прелъстява.

И тъй като не й каза нищо, не пристъпи към нея, тя се уплаши, че е постъпила погрешно. Сега не нервите й, а по-скоро колебанията й я обзеха панически. Именно колебанието я накара да отмести поглед обратно към цветята.

— Ако нямаш желание точно сега… Ако не ме искаш…

— Господи! — избухна неволно Девин, при което Каси се извърна като по сигнал за тревога, а той преглътна следващите си реплики, каквито и да бяха те. — Хайде да се разходим с колата — изрече припряно. — Нощта е хубава, има луна. Хайде да се повозим малко из града.

Тя реши, че положително е направила някаква грешка, ала не можеше да прецени каква. Съзнаваше единствено, че цялото нейно същество преливаше от чувства, докато неговото — не. В ролята на прелъстителка, помисли си Каси, беше една нещастна аматьорка.

— Добре, щом искаш.

Девин разпозна този тон — буйната и фалшива веселост. Та той гърлото би си прерязал, преди да стане причина за нещо подобно.

— Каси, не че не желая да се любя с теб. Искам го. Просто… Предполагам съм по-напрегнат, заради тази сутрин. Иска ми се да се поуспокоя, преди да… Не мога да те докосвам сега — завърши той с прекалено рязък, прекалено делови тон.

— Защо?

— Защото желанието ми е неуправляемо в момента и изобщо не ми помагаш, като ме гледаш така. Няма да мога да… Ще ти причиня болка.

— Ядосан ли си ми?

— Не. — Девин изруга цветисто, демонстрирайки й част от безсилието си, като стана рязко и започна да крачи напред-назад. — Лесно ще разбереш, когато съм ти ядосан. Ти ме побъркваш. Виж как си застанала там, със скръстени ръце, а тези огромни, прелестни очи следят всяко мое движение. Не мога да дишам, като ме гледаш така. Преди намирах сили. — Той изстрелваше думите като в обвинителен акт. — Но това беше преди, сега не съм в състояние да го превъзмогна, особено след като сме били заедно. Трябва да излезем оттук, преди да съм те разкъсал жива.

— Никъде няма да ходим. — И двамата останаха изненадани от непоколебимостта и трезвостта в гласа й.

— Казвам ти…

— Да, разбрах, че се опитваш да кажеш нещо. Мислиш ме за толкова изнежена, че да не мога да се справя. Да не мога да се справя с теб? Грешиш.

— Нямаш представа какво имаш насреща си. Ти не ме познаваш.

— Може би наистина не те познавам. Навярно защото не си ми дал възможност. — Изведнъж набрала сили, изведнъж добила увереност в себе си, тя тръгна към него. — Досега, когато сме се любили, никога не е било заради теб.

— Не ставай смешна. Разбира се, че е било заради мене.

— Беше заради мене — рече категорично Каси. Сила, мина й през ум. Силно лице, силни очи, силни ръце. Не картинка от списание или блян по белия рицар. Силен мъж със силни желания. — Ти беше толкова внимателен, толкова търпелив. Никой не е бил така внимателен с мен.

— Знам. — И тъй като го знаеше, ръката му нежно се вдигна, за да погали златистите къдрици на косата й. — Край на тревогите ти.

— Не се дръж с мен като с дете, Девин. — Смело, тя взе лицето му шепи, това познато лице, на което не можеше да се устои. — Ти се сдържаше. Всеки път се сдържаше. Аз бях твърде замаяна, за да го забележа.

— Каси, ти имаш нужда от нежност.

— Ти ли ще ми кажеш от какво имам нужда аз? — В гласа й се прокрадна рязкост, в очите й проблесна гневна искра. — Омръзна ми да ме съветват цял живот. Вярно е, че имам нужда от нежност, ала имам нужда и от доверие, и от уважение. Искам да се отнасят с мен като с жена. Като с нормална жена.

Възможно най-внимателно Девин обхвана с пръсти китките й.

— Не ме предизвиквай, Каси. — Той долепи устни към челото й и я вбеси.

— Целуни ме, без да се преструваш — настоя тя и впи устни в неговите. Усети тръпката му, притока на топлина, после вътрешната му борба да се овладее. — Покажи ми какъв си — изрече тихо, едва-едва отдръпнала се от него. — Искам да видя, искам да те видя какъв си, когато престанеш да мислиш.

С клетва, Девин се нахвърли върху устните й. Беше като онази първа шокираща целувка, осъзна замаяна, докато кръвта кипеше във вените й. Като първия и последен път, когато той й бе разкрил за секунди истинската си жажда.

Ето го отново онзи прилив на енергия, онова странно, поразяващо усещане, че би могла да извърши всичко или да се превърне в какво ли не. Каси се вкопчи в него, когато Девин се опита да се отдръпне.

— Дявол да го вземе, Каси!

— Още веднъж. — Удивително силна, тя притегли чернокосата му глава отново към себе си. — Целуни ме пак така. — Очите й, унесени, но съзнаващи, не се отместваха от неговите. — Покажи ми какъв си — прошепна Каси. — Цял живот съм чакала, за да го узная. — Ръцете й се спуснаха по гърдите му и доловиха лудото туптене на сърцето му, предела на неговия самоконтрол. — Завладей ме. Не бъди внимателен тази нощ, Девин. Вземи ме цялата. Аз го искам.

Ръцете му, треперещи, бяха напрегнати и несръчни, докато той увиваше косата й около тях, за да изтегли главата й назад. След което се спусна настървено към устните й, грабейки с уста, зъби и език. Част от него все още изоставаше в очакване на възражение от нейна страна. Повтаряше си, че ще спре — че би могъл да спре — в мига, в който видеше, че я плаши.

Ала вкусът й проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в него и Девин осъзна, че се лъже. Само я погледни, рече си той — грейнали коси, премрежен поглед, кожа с цвят на розов лист.

— Каси…

— Не. Покажи ми. — Тя бе опиянена от своите нови познания, от мощта на своето желание, от абсолютната липса на страх. — Покажи ми.

Девин бе готов да се закълне, че чу щракването — ехото от пречупването на крехкия му самоконтрол. Дивото го завладя — примитивно, почти брутално, изпепелявайки всичките години търпение в прах.

В устрема си да вкуси от нейната плът, той разкъса блузата й. Звукът от разпарянето на шева би го възпрял, но Каси издаде глух стон и се обви около тялото му. Инстинктивно, Девин разпозна в треперенето й сексуално желание, а не страх. То сякаш заби нокти в него.

— Не мога… Не издържам.

— Недей — промълви тя предизвикателно, щом ръцете му я обгърнаха и той я вдигна от пода, за да я притисне силно към себе си, за да се слее жарта им. — Погали ме. — Каси стисна до побеляване юмруците си в тъмната му коса, удивена от жаждата, която постепенно я завладяваше. — Ще полудея, ако не ме докоснеш.

С препъване, докато устните му продължаваха да обхождат лицето и шията й, Девин тръгна към спалнята. Ала тя обви здраво крака на кръста му и разпали още повече огъня във вените му. На прага той я притисна към стената за опора. Ненаситните му устни се устремиха към гърдата й, като настойчиво си пробиваха път през съдраната блуза. Нейната реакция бе да отметне назад глава и да затрепери в ръцете му.

— Още. — Не й се вярваше, че от нейните уста излизат такива думи, не й се вярваше, че и у двама им имаше такава порочна страст. С вопъл, сама доразкъса блузата си, за да му позволи да стигне до нея.

Кулминацията я връхлетя в мига, в който устните му я докоснаха и Каси се изненада от силата на усещането. За момент се почувства като мушица, прободена за хербарий, потръпваща безпомощно, но след това се оживи, закипя от живот.

Обезумели, като обладани от животински инстинкти, двамата се свлякоха на пода.

Тя се мъчеше да се отърве от ризата му, той разкопчаваше панталона й. Беше им невъзможно да говорят, докато се боричкаха на пода в тесния коридор, вкопчени един в друг. Чуваха се само стенания и вопли. Никакви въздишки, никакъв шепот, само неравномерно дишане и бучащ пулс.

Копнежът му го направляваше, онзи отдавна потискан и отричан копнеж. Девин я повдигна високо за хълбоците и разкъса на парченца обикновеното й памучно бельо. Накара я да извика под въздействие на жадните му устни.

Каси се изпъна, след което се огъна в тръпнещ мост, поемайки тежестта си на ръце, докато тялото й се извиваше нагоре към него. Той я възбуждаше безмилостно и неумолимо, в гърлото й затрептяха хрипливи стонове.

— Още. — Този път Девин го пожела и изстена, щом ноктите й се забиха леко в гърба му и оставиха криволичещи следи по раменете му. Когато прегръдката й се затвори в непреодолим кръг, погледът му се замъгли, а барабанният ритъм на сърцето му се обърка.

Тя се движеше под него, гърчеше тяло. Очите й бяха почти черни, заслепени от блаженство, когато той отново сля устни с нейните. Ненаситността му, а не самоконтролът, не му позволи да се спре и го насочи пак плавно надолу по тялото й — да изучава, да вкусва, да завладява и да гали, докато и двамата не обезумяха от възбуда.

Девин се дръпна назад, прикова ръцете й с длани и потъна в нея. Абсолютно безпричинно, той блъскаше и тласкаше, намествайки тръпнещите й хълбоци така, че да може да проникне все по-навътре и по-навътре. Не му бе останала никаква мисъл, само настървените усещания, докато се гмуркаше в топлата влажна нега с дива сила, която караше и двама им да стенат.

Каси не можеше дълго да удържи. Стараеше се, заради него. Как би могла да знае, че Девин я желае толкова силно? Че тя самата бе способна да желае толкова силно? Как би могла да знае, ако той не й го беше показал? Ала сега бе стигнала твърде високо, за да се връща назад. Ръцете й се плъзнаха по потната му кожа, изтропаха силно върху дървения под. Каси се отдаде всецяло на последния необуздан сладостен удар и се отпусна отмаляла, докато Девин продължаваше своите ритмични движения.

След това прекрасното, стегнато тяло се надигна, изпъна се. Тя го видя да отмята назад глава, сякаш от болка, видя с удивление, че не друг, а именно той бе загубил дирята. И щом потрепери и извика името й на глас, Каси се разрида от радост.

 

 

Девин усети сълзите на рамото си в мига, в който неговото заситено тяло падна отгоре й. Би се отместил веднага, но ръцете й го обгърнаха.

— Недей. Моля те, не мърдай.

— Извинявай. — Нямаше какво друго да й каже, което би прозвучало по-добре, нямаше какво друго да си каже, което би прозвучало по-зле. — Причиних ти болка. А бях обещал, че няма.

— Знаеш ли какво направи? — Устните й бяха извити, обаче той не виждаше. Виждаше единствено собственото си грубо отношение към най-скъпото същество в живота му. — Забрави.

— Забравих ли? — Девин отново се опита да се помести и тя отново го задържа.

— Забрави да бъдеш внимателен, забрави да се тревожиш, забрави за всичко. Не мислех, че ще мога да те предизвикам. Сега се чувствам… — Последва дълга, доволна въздишка. — Силна…

— Силна ли? — Гърлото му беше сухо като пергамент. Той искаше да я вдигне от пода. Господи, беше я любил на пода! Искаше да я сложи на леглото, да я приласкае. Ала тази дума, нейният тон, го смутиха.

— Силна, привлекателна. — Най-сетне Каси вдигна ръцете си, изпъна ги над главата си с протяжно, лениво движение. — Силна. Никога досега не съм се чувствала силна. Харесва ми. О, наистина ми харесва. — Със затворени очи и стиснати устни, тя просто си затананика.

Именно това бе първото му впечатление от нея, след като надигна глава — самодоволната усмивка и еротичното излъчване на жена, която току-що е открила опасна и вълнуваща тайна. Кръвта му закипя отново. Видът й бе… Триумфален, осъзна Девин. Кой кого бе насилил тогава, зачуди се той.

— Значи ти харесва — повтори след нея.

— Аха… Искам пак да се чувствам така. И пак, и пак, и пак. Искам да се чувствам и безценна, както когато си нежен. Искам да се чувствам всякак. Аз те накарах да забравиш. — Каси отвори очи и се разсмя, щом видя озадачения и удовлетворен израз в очите му. — Прелъстих те. Нали?

— Направо ме разби. Скъсах ти дрехите.

— Забелязах. Беше възбуждащо. Ще го направиш ли някой друг път?

— Аз… — Девин отърси глава, но като не можа да я проясни, се отказа и потъна в очите й. — С удоволствие.

— А аз може ли да скъсам твоите?

Думите му изневериха. Той издаде няколко глухи звука, преди да се окашля.

— Май трябва да станем от пода.

— На мене ми е добре тук. Хубаво ми е да знам, че толкова силно си ме желал, че не можа да изчакаш. — Тя вдигна ръка да си поиграе с тъмните къдрици, които бяха мокри и залепнали за челото му. — Хубаво ми е да ме гледаш така. Може да не е редно, пък и не ме интересува, ала ми е хубаво да знам, че си ме желал години наред. Че си ме наблюдавал, все със същото желание. Като сега.

— Не си го представях съвсем същото.

Каси пак изкриви устни в свенлива, многозначителна усмивка, която разбуни кръвта му.

— Нима?

— Е, може и да е било същото. — Мозъкът му бе все още вцепенен. Като че това бе единствената му част, която отказваше да заработи. — Един-два пъти.

Тя стисна устни, след което прокара език по тях.

— Още усещам вкуса ти.

— О, Боже!

Бърза, сладостна тръпка премина по тялото й, щом усети как той се размърда вътре в нея.

— Пак започвам.

— Моля?

— Да те прелъстявам.

Девин се задъха.

— Така изглежда.

Каси се почувства жена — нормална, способна, обичана.

— Кажи, че ме обичаш, Девин. Докато ме изпълваш, докато ме желаеш, кажи, че ме обичаш.

Той не устоя на възбудата, потъна по-дълбоко в нея, с вопъл, тъй като тялото й се издигна и се отпусна заедно с него.

— Обичам те. — Безпомощен, Девин зарови лице в косите й. Беше успяла да му вземе юздите. Не му оставаше нищо друго, освен да продължи. — Не мога да спра.

Тя пое всичко, любовта, страстта, силата, охотно приемайки неговото бързо, отчаяно темпо. Когато разбра, че той се устремява към върха заедно с нея, когато и двамата бяха вече безсилни, Каси приближи устни към ухото му.

— Обичам те, Девин. Обичам те. Мисля, че винаги съм те обичала.

След като намери сили да проговори отново, той я взе в обятията си и я залюля в скута си.

— Откога чакам да го чуя.

— Вярно е. Не бих могла да го кажа, ако не е така.

— Знам. — Това дълбоко го разтърси, накара го да се почувства беззащитен. — Заради тебе целият ми план-график отиде на боклука, Каси.

— Как така?

— Ами, всичко беше планирано. По моите изчисления, щях да те накарам да се влюбиш в мен до Коледа. След това на един приличен, отмерен ход щях да те убедя да се омъжиш за мен, до към пролетта.

— Хайде да не говорим за брак, Девин. Още не. Не сега.

Той вдигна лицето й към себе си.

— А кога?

— Не знам. — В очите й и в гласа й отново се появи тревога. — Бракът не винаги е най-правилното решение.

— Той е за хора като нас. — Девин за малко да спомене и децата, но се спря. Не беше редно да ги намесва в своя полза. — Ще си щастлива с мен.

— Знам. — Тя скри лицето си в извивката на врата му. — Нека приемем, че това ни е достатъчно засега. Така и така е много повече от онова, което някога съм предполагала, че ще имам. Нека ни бъде достатъчно засега.

— Засега. — Девин се утеши с уханието на косата й. — Хайде да направим, знаеш ли какво? Да вземем вино, пай и да си устроим пикник.

— Съгласна съм. — Каси се дръпна назад и се усмихна. — Отивам да взема две чинии. — Ала щом протегна ръка към панталоните си, той я хвана за китката.

— Няма да ти трябват — рече Девин с тайнствен, дяволит поглед.

Тя се разсмя.

— Няма да ти сервирам пая гола. — После премигна, усети как пулсът й запрепуска. — Защо пък не?

— Хайде да видим.