Джанет Дейли
Скъпа Джени (7)

Седма глава

Дженифър успя да преживее Бъдни вечер, Коледа и последвалите четири дни, но петата сутрин й донесе предчувствие за всички онези дни, които предстояха.

Коледните празници означаваха още повече туристи, които се възползваха от свободното време, за да се насладят на снежните писти. Лоугън присъстваше постоянно в мотела; никога не узурпираше мениджърския пост на Шийла, но винаги бе готов да й помогне и да облекчи многобройните й задължения. Дженифър бе взела предпазни мерки и се стараеше да го избягва по възможност. Когато Дърк бе наблизо, се криеше в сянката му. Опитваше се всячески да изгради защитна стена между себе си и магнетизма на Лоугън. Но не можеше да се пребори с разтуптяването на сърцето си всеки път, когато погледът му се спреше върху нея, както и с горчивата ревност, когато ги видеше двамата с Шийла.

О, тя бе издигнала добра фасада от нехайна веселост около себе си, но знаеше колко лесно можеше да се пропука или направо да се срути като кула от картон. Основите й доста се разклатиха, когато сутринта пристигна Диди Хънтър, платиненорусата блондинка, с която Лоугън я бе запознал на летището. При самата гледка на Диди, която невинно флиртуваше с Лоугън, сърцето й се изпълни със смесица от ревност и завист. Де да можеше така спокойно като Диди да посреща погледа му и да чувства топлината на мъжественото му излъчване! Но не можеше. Дженифър бе твърде горда, за да увисва на ръката му като другите, благодарна за трохичките внимание, милостиво подхвърлени от него. Нито пък можеше да си съперничи със собствената си сестра, изпитала толкова много мъка в младия си живот.

Най-после смяната й на рецепцията свърши и тя бе свободна да се прибере у дома. Метна велуреното си палто и се отправи към изхода. Изведнъж дочу познатия кикот на Диди Хънтър, който звънливо огласяше фоайето. Някакво шесто чувство й подсказваше, че по всяка вероятност Лоугън беше с нея. Прекоси забързано фоайето и със свито сърце забеляза лимузината на летището, паркирана пред входната врата. От нея слизаха някакви хора. Погледна през рамо и видя как Лоугън, Диди и още двама от нейната група спряха пред рецепцията. Изчака да поздрави: новодошлите на вратата, потропвайки нетърпеливо с крак, докато кимаше и се усмихваше любезно. Изведнъж един от тях се спря пред нея. Познатото лице измести от съзнанието й другите новодошли.

— Дженифър?

Взря се слисано в чифт тъмни очи, които примигваха от изненада насреща и. После две ръце я стиснаха за раменете, а един черен перчем падна върху лицето на мъжа срещу нея.

— Дженифър! Не мога да повярвам, че те виждам!

— Брад — прошепна най-накрая тя, — какво правиш тук?

— А ти какво правиш тук? — каза през смях. За момент стисна раменете й още по-силно, сякаш се канеше да я притегли в прегръдката си, но после изражението му стана сериозно. — Не знаеш какво преживях, докато се чудех къде си и дали си добре. А сега изникваш пред очите ми като по чудо!

— Откъде разбра, че съм тук? — тя сви устни и го погледна ядосано при спомена за унижението, което й бе причинил.

— Изобщо не предполагах. Исках просто да се махна, някак импулсивно решение в последния момент… Естествено не можех да направя резервация за никъде в Колорадо и ето ме тук — каза с познатия угоднически тон. — Не ме гледай така, Дженифър. Знам, че това, което стана, е направо непростимо.

— Не искам да говоря за това — Дженифър се отскубна от ръцете му и намръщено вдигна очи. Тъкмо навреме, за да забележи Лоугън, който се приближаваше към тях.

— Грешиш. Има много неща, за които трябва да поговорим — отвърна твърдо Брад.

— Извинете — каза учтиво Лоугън, преди да се обърне към Дженифър. — Сестра ти се питаше дали не би могла да прибереш децата вместо нея. В момента има доста работа.

— Разбира се — кимна тя. Почувства как кръвта се отдръпва от страните й под изпитателния му поглед.

Лоугън погледна с очакване Брад, после отново Дженифър, като явно очакваше да ги запознаят. Не й се искаше да го стори, но един поглед към решителното му изражение я убеди, че ако не побърза, ще се представи сам.

— Брад, това е господин Тейлър, собственик на хотела — едва успя да потисне раздразнението в гласа си. — Брадли Стивънсън, приятел от Минеаполис.

Брад се здрависа с Лоугън, като прикри нетърпението си под маската на професионална любезност.

— Радвам се, че един от приятелите на Дженифър е отседнал при нас — каза Лоугън с равен глас. — Колко дълго възнамерявате да останете?

— Само три дни. Ще трябва да си замина с полета в неделя. Но докато съм тук, надявам се да прекарам колкото може повече време в компанията на Дженифър.

— Като неин настоящ работодател бих желал да знаете, че ще направя всичко възможно да я убедя да се върне на старата си работа.

Дженифър погледна тревожно Брад, а същевременно Лоугън изви глас в престорено любопитство:

— На старата си работа?

— Да, Дженифър беше моя секретарка — каза и направи преднамерена пауза, докато очите му я гледаха топло. — И не само това.

Лоугън присви очи, а Дженифър сведе поглед. Страните й поруменяха.

— Колко жалко, че Джени не ме предупреди за вашето пристигане! — не се постара да прикрие иронията и арогантността в гласа си. — Щях да се погрижа да има повече свободно време. Но сега сме в разгара на сезона и не бих могъл да се лиша от нея.

— Разбирам — каза провлачено Брад и посрещна предизвикателния поглед на Лоугън с обичайната си самоувереност. Хвана Дженифър за лакътя и със собственически жест я придърпа към себе си. — А сега, ако ни извините…

Лоугън кимна мълчаливо в знак на съгласие и проницателният му поглед за миг се спря върху Дженифър. После се отдалечи.

— Да отидем някъде, където можем да поговорим — предложи Брад веднага щом Лоугън се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе.

— Н-не мога. Трябва да прибера децата — дръпна се Дженифър. — А Шийла ще се върне късно вечерта, така че ще им бъда бавачка.

— Тогава ще мина у вас.

— Не! — светкавично го сряза гласът й. — С две деца наоколо едва ли ще можем да поговорим насаме — добави по-меко.

— Утре тогава.

— Утре съм на работа.

— Дженифър, ще поговоря насаме с теб, каквото ще да става. Недей да си търсиш извинения и да ме избягваш, докато съм тук. Дай ми възможност да ти обясня — настоя Брад. — После, ако не искаш да ме виждаш повече, няма да те притеснявам с присъствието си.

— Добре — въздъхна Дженифър. Кой би си помислил само преди месец, че би могла да се отнася към него с такова безразличие? В момента въобще не я бе грижа дали някога ще го види отново. — Утре в хотела ще има новогодишно тържество. Като част от екипа и сестра на Шийла ще трябва да присъствам. Но мисля, че по-късно вечерта ще мога да ти отделя известно време.

— Няма да съжаляваш — погледна я Брад с онази негова усмивка, която навремето така я очароваше.

— Трябва да тръгвам — отвърна, абсолютно нехаеща за чара му.

— До утре — съгласи се тихо той и се наведе над нея, а устните му леко докоснаха челото й. Сториха й се студени и тя едва успя да прикрие отвращението си. Забързана, излезе от мотела.

— На обяд ли отиваш, Джени? — попита я пълничката телефонистка.

— Аха — отвърна тя и се наведе да вземе чантата си от едно чекмедже; дискретно сложи малко червило на устните си. — Ще хапна набързо. Няма да се бавя.

— Да бе, сигурно — изкикоти се Керъл.

— Какво пък означава това? — Дженифър изгледа с любопитство самодоволното изражение на лицето на колежката си.

— Извинявай, но ако аз обядвах с онзи мъж мечта, щеше да ми отнеме най-малко час само да си изям салатата!

— За какво говориш? Нищо не разбирам.

— Днес сутринта, преди да дойдеш на работа, този мъжага спря на рецепцията и ме попита кога ходиш на обяд. Казах му — отвърна Керъл. Дженифър продължаваше да я гледа неразбиращо. — Видях го вчера, когато пристигна от летището. Предположих, че ще обядваш с него. Или се лъжа?

— Няма нищо такова — отговори Дженифър и озадачено поклати глава. Брад не й бе казал нищо.

— Може би просто не знаеше — пошегува се момичето. — Страшна късметлийка си, да завъртиш главата на такъв мъж…

— Не се заблуждавай, Керъл. Понякога видът лъже.

— Ако си имах някого като него, щях да му позволявам да ме използва по всяко време както пожелае — декларира Керъл и примигна изразително.

— Ела и ми го кажи, когато някой се опита наистина да те използва — отвърна Дженифър.

— Та, като говорим за господин Аполон… — Керъл направи красноречив жест с ръка по посока на мъжа, който се приближаваше към рецепцията.

— Здрасти, Дженифър. Какво ще кажеш да обядваме заедно, преди да атакувам ски пистата? — предложи весело Брад. Погледът му с възхищение премина по плисираната й пола в сиво и черно, комбинирана с черно сако.

— Брад, аз…

— Съжалявам, Джени няма да може — намеси се Лоугън. Изобщо не бе чула кога се е приближил, с тази негова котешка походка.

— А защо не? — на лицето на Брад се изписа изненада.

— Според политиката на хотела гостите и служителите не общуват през работно време — постанови твърдо Лоугън. — Ако желаете, можете да се срещнете с нея, след като си тръгне от работа.

— Какво лошо има в това двама души да хапнат по един сандвич заедно? — аргументира се Брад. — Предполагам, че можете да направите изключение. Пътувах без почивка чак от Минеаполис и си тръгвам след два дни!

— В ресторанта разполагаме с маса, резервирана специално за персонала. Така се гарантира бързо обслужване и се избягва проблемът със закъсненията. Що се отнася до това да направя изключение — Лоугън цинично изгледа нарастващото раздразнение, изписано на лицето на Дженифър, преди да се усмихне извинително на Брад, — не виждам как бих могъл. При всеки подобен случай всеки би настоявал да направя изключение, убеден, че го заслужава.

— И решението е окончателно? — попита Брад и скри в джоба на скиорския си екип ръка, свита в юмрук.

— Да. А сега, ако ме извините, имам малко работа.

Лоугън кимна снизходително и се върна към офисите зад рецепцията. Дженифър се спогледа изумено с Керъл, преди да се обърне към Брад. Беше ядосана и объркана.

— Това е един от най-надутите и властни… — не довърши Брад, чиито тъмни очи мрачно блестяха.

— Съгласна съм с теб — прекъсна го Дженифър, — но политиката на компанията наистина е такава. И без това нямах време и щях да хапна само набързо. Ще се видим довечера, Брад.

— Точно така. И този път, без да ни дава инструкции! — мъжът напусна фоайето с гневен вид.

— За какво беше всичко това? — тихо прошепна Керъл и хвърли уплашен поглед по посока на офисите, сякаш очакваше Лоугън да изскочи внезапно оттам. — Никога преди не съм чувала възражения към това някой от персонала да се храни с гост на хотела. Обикновено каним гостите на масата си.

— Знам — Дженифър болезнено стисна устни. — Мисля, че току-що направиха прецедент с мен и бих искала да знам защо!

— Нима ще го попиташ? — Керъл притаи дъх.

Дженифър се поколеба. Нямаше никакво намерение да се вижда с Лоугън насаме, но все пак…

— Когато ми се удаде случай — отвърна. — Но първо ще обядвам.

 

 

Дженифър се огледа сред тълпата от туристи. Някои от тях бяха сложили смешни шапки, украсени с гирлянди в чест на празненството. Малка уредба в ъгъла разнасяше звуците на популярна мелодия, а двойките се тълпяха на импровизирания дансинг, като се смееха и говореха високо. Никой не обръщаше особено внимание на музиката — стигаше им това, че ритъмът съответстваше на приповдигнатото настроение. Събирането бе неофициално: облеклото варираше от ски екипи до вечерни рокли и тъмни костюми с вратовръзки. Нейната рокля бе някъде по средата — от бял шифон, с тясно бюстие и пола тип солей, чиито краища се извиваха при подгъва и й придаваха ефирно невинен вид. Нефритовото колие на врата й се открояваше на белия фон на роклята.

Подрънкваното на кубчета лед върна вниманието й обратно към тъмнокосия мъж, който й подаваше чаша. Усмихна се за благодарност на Брад и пое питието. Той се бе държал като въплъщение на учтивостта и топлата загриженост, разпръсквайки щедро елегантния си чар. През цялата вечер почти не се отделяше от нея, макар че тя се забавляваше да наблюдава погледите, които хвърляше крадешком към по-младите привлекателни дами наоколо. На няколко пъти им се удаваше възможност да се измъкнат незабелязано, но Дженифър бе благодарна на Брад, че не се възползва. Имаше нужда да се потопи в шумното веселие, да избяга от себе си сред празничната суматоха. Огледа тълпата с търсещ поглед. Лоугън бе сред приятелите на Диди. Слушаше с внимание искрящата блондинка и все пак странеше от тях. „Понася вниманието им с онзи негов надменен израз“, цинично си каза Дженифър. После се укори, че забележката й бе напълно нечестна. Как очакваше да реагира?

Очите й помръкнаха болезнено, когато сестра й се приближи до Лоугън, докосна го за лакътя и привлече цялото му внимание със загриженост. Шийла бе ослепително красива тази вечер в роклята си от виненочервено кадифе и изисканите къдрици на гарвановочерната си коса. Разговорът им бе кратък, после Шийла кимна в знак на съгласие с нещо, което Лоугън бе казал, и се отдалечи. Сърцето на Дженифър се сви, щом забеляза погледа, с който Лоугън проследи отдалечаващата се фигура на сестра й.

Брад я докосна за лакътя и предложи да танцуват. Остави се вълните на музиката да удавят мислите й.

Когато прозвучаха лиричните нотки на една балада, тя се притисна плътно към него. Затвори очи, без да осъзнава как е вкопчила пръсти: в рамото му, а главата си скланя на гърдите му. Изведнъж Брад се закова на място, а Дженифър се озова лице в лице с Лоугън, който ги гледаше саркастично.

— Нямате нищо против един работодател да отнеме дамата за малко, нали? — вдигна иронично вежди.

Брад мрачно отстъпи встрани от слисаната си партньорка. Тялото на Дженифър се скова, когато Лоугън я обхвана през кръста. Стараеше се да пази дистанция, докато той здраво я придържаше. Краката й пристъпваха непохватно, сякаш не можеше да следва простите му стъпки. Установи, че може да гледа навсякъде, освен в лицето му.

— Ако не можеш да се отпуснеш, бихме могли да пропуснем този танц — каза Лоугън рязко.

— Танците по задължение никога не са били моята специалност — успя да отвърне саркастично Дженифър, съзнавайки, че бузите й са поруменели, а пулсът й бе ускорен и неравен.

— Вече започвам да се чудя каква точно е твоята „специалност“ — ръката на Лоугън решително стисна лакътя й и той я поведе през танцуващите двойки към едно по-спокойно, неосветено кътче на дансинга.

— А ти какво що кажеш за моралния си код по отношение на гостите и персонала? — каза злъчно, но в себе си знаеше, че острите й думи нямаше да му причинят никога такава болка, каквато изпитваше тя.

— Бях останал с впечатлението, че не би желала присъствието на мъжа, за който твърдеше, че се е опитал да се домогне до теб против волята ти. Както изглежда, вече си му простила — Дженифър се изненада, че лицето на Лоугън може да излъчва такава безжалостна строгост.

— Простих му — прошепна тя. Беше му простила, защото вече не я интересуваше. Не значеше нищо за нея, но как можеше да каже това на Лоугън?

— Колко благородно от твоя страна! — Лоугън измъкна една цигара от джоба на сакото си и ядно щракна златната запалка. — Това означава ли, че си заминаваш в неделя?

— Не, не означава — рязко каза Дженифър.

— Това не би ли направило одобряването по-пълно?

— Още няма никакво одобряване. Ако стане… — Дженифър млъкна. Умът й препускаше трескаво, обмисляйки евентуалната възможност. Можеше ли да се залъгва с мисълта за някаква вероятна връзка с Брад? Това щеше ли да бъде добър параван и защита от Лоугън? Едно нещо бе сигурно — ако си оставеше вратичка, поне за пред хората, щеше да има перфектно алиби, за да си тръгне, когато дойдеше време за това. — Ако това стане, няма да си тръгна веднага. Не искам емоциите да управляват живота ми. Ще ми е нужно време, за да помисля. Освен това не искам да причиня неприятности на Шийла със заминаването си.

— Просто е невероятно колко аналитично и хладнокръвно може да подходи една жена към толкова силна емоция като любовта. Не изкушаваш ли съдбата, като се отказваш така лекомислено от пая си? — очите му сякаш я разсъбличаха с поглед и изпращаха вълни от руменина по лицето й. — Ами ако той си намери някоя друга, която не е толкова разсъдлива като теб?

— Ще рискувам — отвърна с равен глас.

— Не може да си влюбена в него! Ако беше, нямаше да има какво да обмисляш. Ти дори не знаеш какво представлява любовта! — дъхът й секна, а сърцето й сякаш спря ударите си, когато Лоугън я стисна за брадичката. Извърна лицето си настрани. Очите му я гледаха с неприкрита ярост. — Можеш да се наслаждаваш на победата си, на това, че си го поставила на колене, но няма да се омъжиш за него!

— Ах, ти, надут, самомнителен… Аз не съм Шийла, Лоугън Тейлър! И няма да ти позволя да ръководиш живота ми! — възкликна ядосано Дженифър, макар че дълбоко в себе си знаеше, че без него за нея нямаше живот.

— Няма да се омъжиш за него! — каза Лоугън твърдо, спокойно и хладно.

— Не е твоя работа какво ще правя — даже в собствените й уши тези думи прозвучаха слабо и без никакъв ефект, но това нямаше значение. Лоугън го нямаше там, за да ги чуе.

Гледаше го безмълвно, а очите й пареха от непроляти сълзи. Видя как спря до Шийла, обхвана я през кръста и я завъртя на дансинга, а на лицето му грееше топла усмивка. Дженифър почувства, че губи почва под краката си.

— Поканих я да танцува с мен три пъти, а тя не прие дори веднъж — прозвуча гласът на Дърк, който бе застанал до нея.

Дженифър, която вярваше, че е единствената страдаща душа сред морето от веселяци, обърна учудено очи към него. Унилото му изражение бе точно копие на нейното.

— Не мога даже да я питам „Как си?“, без да ме погледне с онзи леден израз на лицето, който сякаш цели да ме превърне в снежен човек — потиснато измърмори Дърк.

— Според мен единственият изход е да не я питаш — въздъхна Дженифър. Погледна го с тъга. Твърде много пъти ги бе виждала застанали един до друг и Дърк винаги губеше от неизбежното сравнение. Съчувстваше му за безсмисленото съревнование с Лоугън Тейлър. — Защо просто не ги прекъснеш и не поискаш да танцуваш с нея? — предложи с тих глас. — Шийла едва ли ще направи сцена пред всички на дансинга.

За Дърк това щеше да бъде една малка победа, помисли си Дженифър, но накрая, когато Шийла се отправеше към Лоугън след танца, той щеше да плати същата цена като нея.

Дженифър проследи с очи как Лоугън предаде партньорката си на Дърк, в чийто поглед блесна триумфална надежда, успя да се обърне, преди търсещите очи на Лоугън да срещнат нейните. Брад вече сигурно се питаше къде е. Тази мисъл й се стори успокоителна. Без него едва ли щеше да издържи на изкушението да подвие опашка и да побегне. Бавно си проправи път през тълпата, докато го открие.

— Дженифър — протегна ръка и я притегли към себе си. Зарови за миг лице в златисточервената й коса и се извини пред останалите. — Вече е почти полунощ. Да посрещнем Нова година насаме?

Защо не, каза си тя. Смехът, музиката и шумната глъч допълнително я изнервяха. Не се възпротиви, когато Брад я изведе от залата и тръгнаха по пустия коридор.

— Имаш ли представа колко исках да останем сами? — промърмори Брад и я притисна до стената.

— Моля те, Брад, недей — възпротиви се Дженифър, когато той се опита да я вземе в прегръдките си.

— Не те обвинявам, че ме отблъскваш — ръката на Брад леко погали бузата й. — Това, което направих онази нощ, бе непростимо. Съзнавам го. Но не можеш ли да ми дадеш шанс да се реванширам? — Дженифър извърна лицето си, борейки се с гадното чувство, предизвикано от спомена и от миризмата на алкохол в дъха му. Той отдръпна ръката си от бузата й, а умоляващите му очи я гледаха настойчиво. — Онази вечер бях пиян и ядосан. Признавам, че за мен ти не бе нищо повече от някакво си момиче. Казах си, че трябва да се радвам, че си си отишла, че на твое място ще дойдат куп други жени. А после ти сякаш ме обсеби. Независимо какво правех и къде отивах, не можех да се освободя от спомена за теб. Върни се при мен.

— Брад, всичко свърши, край — въздъхна Дженифър. — Няма връщане назад.

— Не разбираш ли, Дженифър? Твоята невинност и чистота така ме привличат — каза с дрезгав глас.

Къде ли съм чувала това преди, помисли си, сразена.

— Желаех те тогава и — бог да ми е на помощ — още те желая.

— Ти не ме обичаш, Брад — каза спокойно тя. — Възбудих желанието ти, но не докоснах сърцето ти. Бъди честен пред себе си. Ако случайно не бе попаднал на мен тук, след месец щеше да си ме забравил напълно.

— Не е вярно — прошепна Брад и я притисна в гърдите си. — Ще ти докажа, че не е вярно.

Устните му страстно се впиха в нейните. Безразличието й щеше по-ефикасно да възпре възбудата му, така че Дженифър остана безжизнена в ръцете му. Устните й бяха хладни и неподвижни. Някъде далеч дочу хоровото отброяване на последните секунди от старата година, а после празнуващите избухнаха в бурни аплодисменти и приветствия. Стисна плътно очите си, за да попречи на сълзите да се затъркалят по страните й. Беше безразлична към целувките на Брад, които се спускаха към шията й.

Нима това бе някакво предзнаменование за идната година, зачуди се тя. Да я посрещне в обятията на един мъж, който не означава нищо за нея?

През мъглата на сълзите си отвори очи. В коридора забеляза някаква фигура. Лоугън. За секунда очите им се гледаха неподвижно. После той се обърна и сковано се отдалечи.