Карол Дивайн
Звероукротителя (9)

Девета глава

Накрая Брам млъкна. Аманда инстинктивно долови, че се бори с нещо, скрито дълбоко в душата му. Стомахът й се сви. Помисли, че трябва да го остави сам, да му даде възможност да се уедини и сама да сложи в ред мислите си. Ала когато пристъпи към вратата, той вдигна ръка, за да я спре.

— Почакай.

Тя се поколеба, обзета от нерешителност. Брам закри очите си с ръце. Когато отново я погледна, искреното съжаление, изписано на лицето му, я порази.

— Твърде лесно е да ти се извиня — проговори тихо. — Не трябваше да се държа така — нито на ринга, нито тук. Ще направя всичко, което пожелаеш — дори ще продам ранчото, за да покрия разноските по делото. Зная обаче, че не искаш Таша и другите животни да страдат. Ще ми трябва време, докато намеря място, където да ги настаня.

Аманда пое дълбоко дъх и заговори, като внимателно избираше думите си:

— Няма да се наложи да им търсиш нов подслон. Не искам да ти отнемам нито животните, нито ранчото. Единственото ми желание е да престанеш да изнасяш на ръце от сцената момичета по време на представленията.

— Знаеш ли, аз самият от дълго време се опитвам да прекратя този фарс. Може би това е една от причините да избера теб в онази злополучна вечер — той накратко й обясни как стоят нещата и накрая добави: — Изпълнението на тази сцена е включено в договора ми. Не мога да променя нищо.

— Тогава просто прекрати договора!

Брам се замисли. Ако предложеше на Лигата по борба нов сценарий, който да отговаря на неговия имидж и да привлича също толкова силно интереса на публиката, шефовете навярно щяха да се съгласят.

— Ще имам нужда от твоята помощ, за да сменя ролята си. Лигата отново ще ме приеме в редовете си едва, след като прекратиш делото. Веднага щом го направиш, ще дам пресконференция, на която ще съобщя, че вече няма да изпълнявам тази част от програмата си. Сигурен съм, че ще успея.

По време на закуската двамата обсъдиха подробностите около плана на Брам. Госпожа Бартън беше приготвила маслени бисквити и ягодово сладко. Никой от помощниците в ранчото не посмя да попита чий е кадилакът, паркиран на алеята пред къщата.

— Сега бих искала да разгледам ранчото ти — заяви Аманда, след като сложиха съдовете в мивката.

Той погледна часовника над кухненската печка.

— Не трябваше ли да ходиш на семинар?

— Всъщност това е квалификационен юридически курс — поясни тя. — Ако взема душ и се преоблека тук, ще успея да стигна навреме, за да чуя по-голямата част от сутрешната лекция. Няма да пропусна много.

Брам отвори външната врата и я пропусна да мине.

— Всички ли в Окръжната прокуратура работят толкова много?

— Не. Повечето от колегите ми са женени и имат малки деца. Те се стараят да прекарват уикендите със своите семейства.

Аманда пристъпи навън и спря изненадана. На двадесет метра от нея се издигаше стръмна скала, около която имаше ограда от метални вериги. В заграденото място се търкаляха голям пън, дебело дълго въже и смачкана кутия от бира.

— Това е мястото за игра на Таша — поясни Брам. — А онези неща се нейните играчки.

— Нима Таша обича бира?

— Кутията е празна.

Той прекоси двора и я преведе през голяма порта, зад която се виеше оградена от дървета тясна пътека. Аманда бе поразена от пейзажа, в който не личаха и най-малки следи от намеса на човешка ръка.

— Колко голямо е ранчото ти?

— Около хиляда акра. Обработваемите земи обаче са на изток оттук. Купих допълнително това място, на което се намираме, защото не исках Таша да безпокои конете и другия добитък. Теренът е твърде неравен за обработване или паша, но е чудесен за моите екзотични любимци.

— А родителите ти тук ли живеят?

— Майка ми е във Флорида. А баща ми почина преди десет години.

— Съжалявам — искрено каза тя. — Повярвай ми, зная какво означава да изгубиш баща си.

— Между другото, той се възхищаваше от личността на Джон Бъртрам Таркинтън.

— А ти какво мислиш за неговата политика и идеалите, които отстояваше и заради които загина?

— Общо взето съм съгласен с тях — сви рамене той. — Всъщност моите възгледи за живота са доста нестандартни.

— Наистина ли? — престореното смайване на Аманда го накара да се разсмее.

— Да. Изглежда по рождение имам склонност да вървя „срещу течението“. Баща ми ме наричаше на галено „нехранимайко“. Любимият му въпрос беше: „В какво пак се е забъркал проклетият нехранимайко?“ Той бе фермер по душа, безгранично влюбен в земята си. Ала усещаше, че аз съм различен от него и ме влекат съвсем други неща.

Пътеката ги изведе сред голям двор, обрасъл със зеленина. Това бе царството на големите котки, подобно на мястото за игра на Таша. Разположено сред естествените скали и падини на местността, то бе оградено с електрически жици, които не позволяваха на животните да излизат извън него.

Пътеката продължаваше към жилищата на екзотичните животни, напомнящи дългите, съединени една с друга постройки, които Аманда бе виждала в зоологическата градина.

Брам й представи Зевс — величествен лъв, който бе изпълнявал циркови номера, преди едната му лапа да се счупи при злополука. А също и ягуарчето Ебони, изоставено от майка си сред бразилските джунгли, което Зак, братът на Брам, беше отхранил и отгледал сам.

Големите котки бяха общо петнадесет. Между тях имаше и три лъвици, които не оставяха Зевс да скучае. Двойката малки кугуари Брам приютяваше временно, докато пораснат достатъчно, за да бъдат пуснати на свобода. И, разбира се, Таша, която се появи отнякъде и отиде да се изкъпе в специално направеното за нея малко езеро. Аманда научи от своя домакин, че тигрите много обичат водата.

Също така се убеди, че както зверовете, така и техният господар всъщност съвсем не са толкова страшни.

След разходката тя се изкъпа и преоблече в морскосиния костюм с пиринчени копчета, който бе взела със себе си. Брам я придружи до алеята, отключи кадилака и й помогна да се качи в него.

Звукът от затворилата се след нея врата сякаш сложи край на чудесната сутрин, която бяха прекарали заедно. Обзета от внезапно съжаление, че трябва да си тръгва, Аманда свали стъклото.

— Брам? Забравих да ти благодаря за закуската и за разходката… За всичко.

— Няма защо — той се облегна на покрива на колата. — Ти ми направи услуга, като дойде тук.

— Ами камионът ти? Бих предложила да те закарам до Денвър, но семинарът ми се провежда в противоположния край на града.

— Не се притеснявай. Ще изпратя някой от работниците да го прибере.

— В понеделник ще кажа на моя адвокат да се свърже с твоя. До края на следващата седмица всичко ще е уредено. Тогава ще можеш да насрочиш пресконференцията си.

— Чудесно.

Аманда не можеше да се сети какво друго да каже. Преди мълчанието да е станало неловко, Брам се изправи. Ръцете му обаче продължаваха да се облягат на покрива на колата. Загледана в тях, Аманда усети внезапен неясен копнеж. Осъзна, че не й се иска да тръгва. Особено сега, когато най-сетне бе започнала да го опознава истински. Обзета от прилив на решителност, събра целия си кураж.

— Може ли да ти позвъня?

— Разбира се. Бих се радвал.

Брам й продиктува телефонния си номер. Тя го записа и му подаде своята визитна картичка.

— Това е втората визитка, която получавам от теб — усмихна се той. — Да приема ли, че е намек, госпожице Таркинтън?

— Да, и то твърде прозрачен, господин Мастърсън. Телефонните линии не свързват само в едната посока.

Усмивката му се разшири. Той постави ръката си върху нейната. Допирът на горещата му длан предизвика у нея трепетно вълнение, сякаш отново се бе превърнала в ученичка.

— Довиждане, Аманда.

— Довиждане, Брам.

Как не й се искаше да тръгва! В съзнанието й проблесна лъч на надежда. Може би не беше невъзможно… Навярно все пак между тях би могла да се зароди връзка? И то не само приятелска… Чувството, което ги тласкаше един към друг, бе по-дълбоко.

— Карай внимателно — той леко повдигна брадичката й и я целуна по бузата.

Аманда затвори очи и вдъхна дълбоко неговия мирис. Още преди да се е отдръпнал, сграбчи яката на ризата му. Лицата им почти се докоснаха и тя жадно потърси устните му.

Езиците им се докоснаха. Кръвта нахлу в главата й. Надеждата се превърна в опияняващо желание.

— Наистина ли трябва да вървиш? — прошепна.

— Не… Да… — измъчвана от ужасна нерешителност, Аманда се отдръпна и проследи с пръсти очертанията на лицето му. След това събра кураж и призна: — макар, че не ми се иска да тръгвам.

— Тогава недей.

Следващата им целувка бе продължителна, гореща и жадна. Разумът сякаш я напусна. Ако не беше седнала, краката й навярно щяха да се подкосят. В гърлото й се надигна стон, изпълнен с копнеж.

Брам се отдръпна от нея, отвори вратата на кадилака и я вдигна на ръце.

— Къде ме носиш? — попита Аманда, останала без дъх.

— Това ще ми кажеш ти — когато тя не отвърна нищо, той продължи: — Тази сутрин ти казах самата истина. Пожелах те още в момента, когато те видях за първи път. Сега е твой ред да ми признаеш тайното си желание.

— Та как бих могла? Аз никога не съм вършила подобни безумства!

— Винаги трябва да направиш нещо за първи път.

Брам се усмихна. Тя на свой ред се засмя, обзета от странна лекота и чувство на щастие.

— Харесва ми звукът на смеха ти. Напомня звън на камбанки.

— Ти пък с тази усмивка ми приличаш на демон. При това ужасно изкусителен!

— А дали демоните знаят думичката „моля“? — устните му докоснаха ухото й и прошепнаха: — моля те, Аманда, остани. Позволи ми да се любя с теб.

Дрезгавият му шепот накара тялото й да потръпне като фиданка, разлюляна от внезапен порив на вятъра. Тя отметна глава назад и обви ръце около мощния му врат. Брам проследи с устни извивката на шията й.

През целия си живот бе правила само онова, което смяташе за правилно. Сега обаче, поне веднъж, искаше да се почувства по-различна, да познае истинската страст с този мъж, който заличаваше от ума й всички мисли за минало и бъдеще. С него значение имаше единствено настоящето.

Аманда вдигна глава, погледна го в очите и кимна утвърдително. Той лудешки я завъртя в кръг и намери устните й. След това я понесе през двора към къщата. Бързите му крачки я замайваха. Когато влезе в антрето и я пусна на пода, тя припряно разкопча ризата му, изгаряща от нетърпение да усети голата плът под нея. Брам леко се приведе и я остави да издърпа дрехата през главата му.

Придобила смелост, Аманда прокара длани по неговите мускулести ръце. Жадните й пръсти изследваха формите на бицепсите и торса му. Кожата на гърдите му потръпваше под дланите й. Когато докосна едното твърдо зърно, той шумно пое дъх и притисна ръката й със своята. Тя усети силните учестени удари на сърцето му. Осъзнала женствената си сила, се отдръпна назад и се усмихна.

— Не си играй с огъня! — едва промълви Брам.

— Искам да изгоря — прошепна Аманда.

Той я притегли по-близо към себе си и потърси устните й. Езикът му се плъзна дълбоко в нейната уста. Краката й се подкосиха и тя се отпусна в обятията му. Божичко, колко беше силен! В ума й закръжиха омайващи видения. От косите й се посипа дъжд от фиби и Брам зарови пръсти в освободените златисти кичури.

Притисна тялото си към неговото и изстена. Той плъзна ръка под сакото й и издърпа края на блузата, напъхана в полата. Невероятно горещите му пръсти я караха да извика. Тръпнеща от нетърпение, опита да съблече сковаващата я дреха.

— Остави на мен — промълви Брам.

Преди ръцете й да се освободят от ръкавите на сакото, обви ръка около нейната талия така, че китките й станаха приковани към тялото. Раменете й се извиха назад и очертанията на бюста, стегнат от сутиена, измъкнаха под светлата копринена блуза.

Брам се усмихна и проследи с пръста си дантелата, прозираща отдолу. Зърната й мигновено се втвърдиха, беше безпомощна да го спре, когато той се наведе да я целуне. Дъхът му изгори нежната й плът през коприната и дантелите. Краката й се подкосиха. Тя се олюля и опита да освободи ръцете си, изгаряща от желание да махне всички дрехи от себе си.

— Помогни ми! — помоли го с дрезгав глас.

— За какво? — зъбите му леко я захапаха през блузата.

Аманда мигновено забрави онова, което искаше да каже. Най-сетне успя да измъкне ръцете си от ръкавите и притисна главата му към гърдите си. Помисли, че ще полудее, когато той засмука зърното й през копринения плат.

Ръката му обхвана другата й гръд през измачканата блуза. Аманда се задъха, тръпнеща в очакване. Зърната, притиснати от дантеления сутиен, я боляха. Опиянена от усещането, се отдаде изцяло на ласките на този невероятен мъж.

Обичаше го и не я бе грижа какво би казало за това семейството й или пък обществото. Обичаше го заради неговата нежност, щедрост и сила. Ала най-вече за това, че беше успял да пробуди най-добрите страни, скрити в съществото й.

— Брам?

— Кажи, Аманда? — ръката му се пресегна и докосна бузата й. Пръстите му се плъзнаха по гладката кожа и проследиха очертанията на носа й.

— Преди не можех да призная това пред себе си. Сега обаче изпитвам нужда да ти го кажа. Искам да се любя с теб.

Той впи очи в лицето й, поразен от искреността в нейния глас и блясъка в очите й. Разбираше колко трудно е за нея подобно признание. Може би то го накара да се възбуди така силно, както никога в живота си. Зарови треперещите си ръце в косата й и я привлече към себе си. Изгаряше от желание да я вкуси, да вдъхне аромата й, да я притежава.

Докосването й го влудяваше. Раздели устните й със своите и леко притисна нейния език между зъбите си. После я подкани да направи същото.

Накрая, останала без дъх след страстната им целувка, Аманда вдигна към него очи, преливащи от страст и сини като лятно небе. Докосна бузата му и проследи с пръст очертанията на устните. След това приглади с длан косата му и се усмихна.

Усмивката й проникна в сърцето му като изгарящ пламък. Брам бе опиянен от невероятно чувство, толкова силно, че се боеше да го разкрие пред нея.

— Ще те занеса в спалнята — проговори накрая.

Тя кимна и той я вдигна на ръце. Когато се качиха на горния етаж, я пусна на пода и притисна дланта й към гърдите си. Очите й се разшириха от учудване, когато усети бясно препускащия му пулс.

— Сърцето ми бие така винаги, щом съм близо до теб — прошепна Брам.

Аманда пое дълбоко дъх и притисна устни към гърдите му. Неговият мирис напомняше аромата на стоплена от слънцето земя. Притвори очи и в опиянение усети как ръцете му я обгръщат, брадичката му се отпуска върху главата й и твърдият символ на неговата мъжественост се притиска към нея.

Изведнъж осъзна, че стаята е обляна в слънчева светлина. Не можеше да потърси закрилата на мрака, за да прикрие несъвършенствата на тялото си. Ами ако той не хареса слабите й бедра и малките гърди? Искаше й се да бъде съвършена като него. Изпълнена със съжаление, горчиво промълви:

— Боя се, че ще те разочаровам.

— Невъзможно е! — ръцете му я прегърнаха по-силно. — Нима не съзнаваш колко си красива?

Той я бе нарекъл красива! Аманда наистина желаехте да изглежда такава в неговите очи. Събрала кураж, отстъпи назад и започна да се съблича бавно и съблазнително. С треперещи пръсти вдигна ръце и разкопча перлените копчета на гърба на блузата си.

Погледът на Брам обходи тялото й, след това отново се спря на лицето. Окуражена, тя се усмихна свенливо, и приведе раменете си напред. Копринената блуза и сутиенът се плъзнаха надолу.

Той протегна ръце към нея и пое ръцете й в своите. После ги вдигна към устните си и целуна вътрешната страна на китките и лактите. Накрая със страстна усмивка плъзна дланите си по дължината на ръцете й.

Аманда изви гръб назад и измърка като котка. Когато палците му докоснаха зърната й, през нея премина сладостна тръпка.

— Харесва ли ти? — прошепна Брам.

— Да — гласът й прозвуча дрезгаво и страстно.

Той обхвана гърдите й в дланите си и нежно ги помилва. Стенеща, тя отметна глава назад, останала без дъх. Косите й се разпиляха по гърба. Пъхна ръце под колана на джинсите му и ги плъзна надолу. Усети потръпващите му мускули под пръстите си. Беше толкова силен!

Брам съблече дрехите си, докато тя се освободи от полата и останалата част от бельото. След това се отпусна на леглото, пресегна се и я притегли върху себе си.

Внезапно Аманда се почувства щастлива, че е сутрин и стаята е обляна в светлина. За първи път виждаше всичко толкова ясно. Той не бе привлечен нито от амбицията й, нито от нейното богатство или известното име. В любовта двамата бяха равни. За първи път осъзнаваше истински какво означава да се люби с мъж.