Карол Дивайн
Звероукротителя (13)

Тринадесета глава

Аманда вдигна поредната купчина книги от най-горната полица на библиотеката в офиса си и ги струпа на земята. След това, като присвиваше очи срещу заслепяващата слънчева светлина, изпълнила помещението, отиде да спусне щорите.

Тротоарът под прозореца гъмжеше от забързани хора. Всички те имаха свои домове и задължения. Тя също не стоеше със скръстени ръце. Откакто си бе възвърнала благоволението на Богс, дните й бяха изпълнени с работа от сутрин до вечер.

Ала дори това не можеше да прогони спомените.

Отдръпна се от прозореца. Време беше да привърши с разчистването. Всъщност вместо това би трябвало да подготви речта си по делото, което й предстоеше утре, но все не успяваше да се съсредоточи върху нужния текст.

Ръцете й бързо забърсваха праха и подреждаха заглавията. Някои от книгите не бяха разгръщани от дните на следването й.

Ненадейно най-отдолу в купчината откри тънка книжка с поеми, подарени й от нейната майка за един рожден ден преди много години. Поезия — тази дума извика в съзнанието й образа на Таша, препускаща по зелената трева, и засмения мъж, който тичаше след нея. Тя трепна и застина неподвижно. Не биваше да си припомня това тяло, облечено в леопардова кожа, движенията му, изпълнени с мощ и лекота, също като на тигрицата.

Разгърна книжката, обаче думите се размиха пред очите й. Щеше ли някога да престане да мисли за него? Едва ли. Бяха изминали пет седмици от тяхната раздяла, ала той нито за миг не излизаше от ума й. Снощи дори, напук на всяка гордост, беше гледала неговия мач, излъчван по телевизията.

Изтри очи, затвори книгата и понечи да я постави на полицата. Ненадейно от нея изпадна малко листче. Тя премигна и го вдигна. Хартията бе пожълтяла и едно от ъгълчетата беше откъснато. Обърна го от обратната страна и изведнъж се вкамени, видяла добре познатия почерк.

„Скъпа Манди, ако не можеш да намериш път през препятствието, заобиколи го.

Твой любещ те татко“

Затвори очи, пронизана от дълбока болка. Защо не бе запазила нито една от многобройните бележки, които нейният баща й бе оставял? Написани върху салфетка от някоя правителствена вечеря, смачкана визитна картичка или парче хартия, откъснато от нейните ученически тетрадки, често оставяни край леглото й, за да ги намери, когато отвори очи за новото утро, те бяха като късчета от неговата безценна любов.

Аманда повдигна клепки и отново погледна бележката. Макар и избледняло, мастилото бе съхранило съвета, който сякаш самият й баща беше отправил към нея тъкмо в момента, когато й бе най-необходим.

 

 

Брам пристъпи в кръга, очертан от лъча на прожектора. Остана неподвижен в продължение на няколко мига, докато зениците му привикнат със заслепяващата светлина. Не можеше да види тълпата, обаче чу добре познатата въздишка на изумление, изтръгнала се от хиляди гърла при неговата поява. Както и при вида на Таша.

Тръгна в такт с ритъма на там-тамите по дългата пътека към ринга. Малко преди да стигне до него се сети, че е забравил да даде знак на Таша да нададе своя рев. Напоследък беше станал много разсеян. Всичко сякаш се изплъзваше от ума му… Освен онези неповторими виолетови очи и руса коса.

Трябваше обаче да продължи да играе ролята на Звероукротителя. Подкани тигрицата да прескочи въжетата на ринга и бързо скочи след нея. Искаше му се мачът да започне по-скоро. Физическото натоварване бе единственият начин да избяга от спомените.

— Дами и господа, моля за внимание. Тази вечер ще присъствате на един рядък и изключителен спектакъл — гласът, звучащ по високоговорителите, беше на Харди! Какво, по дяволите, се бе случило с конферансието? Брам се озърна неспокойно. Защо неговият мениджър не го бе предупредил в какво точно се състои този „изключителен спектакъл“? — Преди да започне мачът-гвоздей на вечерта, ще имате шанс да чуете за първи път истинската история за Красавицата и Звероукротителя — гърмеше гласът на Харди — Брам присви очи и огледа публиката с надеждата да зърне блестящата златиста коса. Навярно тя беше тук!

— Някога, много отдавна, живял един борец-великан, най-големият от всички злодеи на света. Името му било Звероукротителя. Хората се бояли от него и го презирали, защото той заграбвал всичко, което му харесвало — богатства, жени и животни — зрителите нададоха мощен рев. Брам вдигна юмрука си, около който бе обвита стоманената верига. Не би могъл да ги разочарова след прочувственото слово на Харди. — Един ден той видял сред публиката красива жена, и тъй като бил зъл, решил да я задържи само за себе си.

— Само че — прекъсна го женски глас, нежен и същевременно властен — тя не желаела това и се съпротивявала на Звероукротителя с всички сили — сред тълпата премина одобрителен шепот. Брам бавно се обърна. Сигурен беше, че гласът принадлежи на Аманда. Навярно тя бе организирала всичко това! — Разбира се, той бил много по-силен от Красавицата. Имал огромни мускули и бил повелител на най-свирепите зверове в царството. Заплашил я, че ако не му се подчинява, ще изпрати най-опасния хищник, тигрицата Наташа, да й отмъсти — чула името си, Таша изрева. Откъм публиката долетя ответен рев. Всички бяха станали на крака, сякаш омагьосани от приказната история. — Макар да треперела от страх — продължаваше Аманда, — красавицата се изсмяла в лицето му, като се надявала да го заблуди, че изобщо не се бои от заплахите му.

Брам стоеше неподвижен в центъра на ринга, изпълнен от непоносимо чувство на напрегнато очакване.

Харди прочисти гърлото си.

— Впечатлен от смелостта на Красавицата, Звероукротителя решил да спечели доверието й. От жесток той станал милостив, от зъл — добър.

— Тогава Красавицата се влюбила в Звероукротителя — продължи Аманда. През смълчаната публика премина въздишка. — Ала, макар да била уверена в искреността на неговата промяна, тя знаела, че останалите хора не му вярват. Затова казала на Звероукротителя, че ако остане при него, ще изгуби честта и доброто си име.

— И така — прекъсна я Харди, — той се съгласил да пусне Красавицата — Брам сведе глава и зарови овлажнелите си пръсти в козината на Таша. В следващите няколко мига щеше да се реши съдбата му. — Красавицата си отишла у дома. Цялото й семейство безкрайно се зарадвало на нейното избавление. Дълбоко в сърцето си обаче тя била засрамена от онова, което направила. Защото не само предала мъжа, когото обичала, но също така изневерила на принципите си. Защото някога, много отдавна, един мъдър човек й казал, че трябва да отстоява онова, в което вярва, независимо какво ще й коства.

Един от бляскавите прожектори, осветяващи ринга, се насочи към зрителите и освети главния вход на арената. Брам обърна поглед натам и видя Аманда, очертана на фона на черните завеси. Тълпата ахна и се раздвижи, нетърпелива да я види по-добре.

Бе облечена в роклята, която той й бе подарил вечерта, когато й беше предложил да се омъжи за него. Тя проблясваше в златисто и сребристо под ярката светлина и очертаваше стройното й тяло. Свободно пуснатата коса падаше над едното рамо.

— Това е Аманда Таркинтън! — възкликна някой на партера.

Думите му се разпространиха сред публиката с мълниеносна бързина. Дъщерята на великия покоен Джон Бъртрам Таркинтън стоеше пред Макникълъс арена!

Усетила всеобщото напрежение, Таша се изправи на задни лапи и вдигна мощната си глава към крехката фигурка, застанала в горния край на стълбището.

Брам коленичи и прошепна нещо в ухото й. След това свали нашийника и й помогна да скочи на пода. Вирнала високо опашка, тигрицата се затича по пътеката и изчезна в тъмнината.

Всички зачакаха напрегнато. Изведнъж тя отново се появи в лъча на прожектора, осветяващ Аманда, и спря пред нея. След това бавно се надигна, приседна и сложи предните си лапи на раменете й.

Тълпата ахна изумена. А също и Брам, макар да беше виждал и друг път Таша да приветства любимата му по този начин.

Аманда вдигна тънките си ръце и ги зарови в гъстата козина на тигрицата. Таша веднага източи нагоре шията си, за да я почешат. Зрителите се разсмяха и напрежението мигновено се разсея.

Накрая двете бавно тръгнаха надолу по стъпалата. В залата се разнесоха ръкопляскания, които постепенно ставаха все по-силни, все по-мощни.

Брам й подаде ръка и тя се качи при него. Таша я последва с мощен скок. След което изрева и се отърка в краката й. Ала за Аманда явно не съществуваше никой друг, освен любимия човек.

Той пое нейната ръка и я постави на гърдите си. Тя се усмихна, омаяна от силните удари на сърцето му и блясъка, който излъчваха неговите очи. Отвсякъде ги обгръщаше вълна от викове, аплодисменти, прашене на фойерверки и щракане на светкавици. Ала Аманда бе подготвена за всичко това. Всъщност дори разчиташе на репортерите, които щяха да разгласят надлъж и шир новината, че Звероукротителя най-сетне е укротен.

 

 

На следващия ден вестниците из цялата страна публикуваха на първа страница снимката на Аманда и Брам, застанали един срещу друг на ринга. Огромните заглавия гласяха:

„Красавицата опитомява Звероукротителя“.

А текстът под тях предаваше сензационната история:

„Аманда Таркинтън, дъщеря на убития сенатор — защитник на гражданските права Джон Бъртрам Таркинтън, снощи обяви годежа си с Ейбрахам Мастърсън, известен с професионалния си псевдоним Звероукротителя. Господин Мастърсън, който за почитателите на професионалната борба бе олицетворение на образа на злото, се закле отсега нататък да бъде „Добрия герой“. Госпожица Таркинтън, заемаща поста помощник-прокурор в Окръжната прокуратура в Денвър, смята да подаде оставка и да се кандидатира за сенатор в своя окръг. Тя също така възнамерява да основе фондация, която да набира средства за защита и подпомагане на застрашените от изчезване животински видове. Макар да заяви, че предстоящата сватба не означава прекратяване на кариерата му в професионалната борба, господин Мастърсън обяви, че ще участва във фондацията заедно с бъдещата си съпруга.“