Карол Дивайн
Звероукротителя (11)

Единадесета глава

— Госпожице Таркинтън, може ли само един въпрос?

Аманда ядосано тръсна глава и се запромъква през тълпата репортери и фотографи, окупирали фоайето на Окръжната прокуратура, като се прикриваше с куфарчето си.

— Как мислите да отстоявате правата на жертвите на насилие, след като прекратихте делото срещу Звероукротителя?

— Защо не присъствахте на пресконференцията, на която Звероукротителя обяви за вашето споразумение?

— Имаме сведения, че двамата сте постигнали консенсус не само в деловите си отношения. Как бихте коментирали това?

— Какво смята семейството ви за този случай?

Пазачът Том я хвана за лакътя и я качи в асансьора, застанал между нея и проблясващите светкавици на фотоапаратите.

— Тази вечер е по-лошо от всякога — забеляза мрачно, като изтри челото си с носна кърпа. — Три седмици не стигнаха на тези хора да проумеят, че няма да отговорите на въпросите им!

Аманда се облегна на стената на кабината и разтри пулсиращите си слепоочия. Червената й трикотажна рокля бе мокра от пот. Мразеше цялата тази тълпа журналисти, които се опитваха да си пъхат носовете в личния й живот!

— Започвам да се питам дали всичко това ще има край?

— Не само вие си задавате този въпрос. След като се разчу, че прекратявате делото, се наложи всички пазачи да работят на двойни смени.

Тя въздъхна тежко. Откакто бе обявила, че прекратява делото, навсякъде срещаше единствено неодобрение. Феминистките я обвиняваха, че е капитулирала пред Звероукротителя. Защитниците на човешките права я порицаваха, задето е отстъпила от принципите си. Майка й бе ужасена от факта, че името на Таркинтън се свързва с това на Брам Мастърсън. Носеха се слухове за тяхната връзка. Богс, шефът й, едва смогваше да се справи с нашествието от журналисти. Градската управа бе принудена да отпусне допълнителни суми за охрана на Окръжната прокуратура.

Том пое куфарчето й и я потупа по ръката.

— Не обръщайте внимание на глупостите, които пишат в скапаните вестници!

Аманда затвори очи. Само да можеше да го направи!

Вратата на асансьора се отвори на нивото на паркинга. Тук ги очакваше нова тълпа, по-голямата част от която се състоеше от униформени полицаи и охраната на сградата. Сред тях стоеше Брам, дегизиран със слънчеви очила и син анорак.

— Май пак си имала лош ден? — ръката му се пресегна и повдигна брадичката й.

— Отвратителен — потвърди тя, като си позволи за миг да се отпусне в обятията му. — Ще ти разкажа по-късно. Къде е Джули?

— В колата ти. Готова е да тръгва.

— Почакай да я видя за малко, преди да потеглим към ранчото.

Брам кимна, пое куфарчето от Том и я съпроводи до кадилака.

Джули свали прозореца на колата. Русата й перука пак се бе изкривила встрани.

— Изглеждаш изтощена. Проблеми ли имаш?

— Да — призна Аманда и се наведе, за да прегърне приятелката си. Джули носеше абсолютно същата червена рокля като нейната. — Знаеш как стоят нещата с пресата. Днес Богс отново ме повика за разговор. Не беше никак приятно.

— Какво каза този път?

Аманда се намръщи. Не й се искаше да говори за това. Ала през последните няколко седмици Джули бе направила толкова много за нея! Дължеше й поне това обяснение.

— Лошото е, че той е напълно подведен от нелепите слухове, които се носят за мен. Каза ми, че това се отразява зле на моята репутация и на престижа на прокуратурата. Добре, че все още не съм уволнена.

— Не се предавай, скъпа — Джули стисна ръката й.

— Знаеш, че ще се държа докрай — Аманда се отдръпна назад и се усмихна с усилие. — А ти изглеждаш страхотно, както винаги. Благодаря ти, че и тази вечер си се преоблякла като мен.

— Трябва да отбележа, че през последните няколко седмици гардеробът ми се натъпка до пръсване. Добре е поне, че двете имаме еднакъв вкус.

— Перуката ти обаче всеки момент ще падне. Чакай да я оправя.

— Благодаря ти — Джули хвана ръката на Аманда. — Имаш ли нужда да поговорим?

— Брам и аз трябва да изчезваме оттук, преди да са нахлули репортерските пълчища. Ако имам време, по-късно ще ти звънна — тя се усмихна. Странно как само при споменаването на името на Брам се почувства по-добре. Все пак, в живота й бе останало поне едно хубаво нещо. — И не забравяй да прибереш пощата и да полееш цветята ми.

— Цветята ти никога не са изглеждали толкова добре. Наистина ми дължиш много. Ще трябва да ме поканиш най-малко за шаферка на сватбата!

— Ш-шт! — Аманда смигна затворнически. — Ще те чуе! Освен това, изминали са едва три седмици…

— Които прекарахте неразделни, като сиамски близнаци! Честно казано, не съм виждала по-влюбена двойка от вас!

— Джули!

— Тръгвам, тръгвам — приятелката й включи на скорост. — Ще се видим утре.

Аманда й помаха с ръка. След това се качи при Брам, който я чакаше в кабината на един джип Чероки.

— В чия кола ще се возим тази вечер? — попита го, като сложи слънчевите очила, които той й подаде.

— Хората от охраната ми казаха, че е на Пол Дейвис.

— Познавам го. Той е следовател в отдела за измами и злоупотреби.

— Каква ирония на съдбата!

— Да, наистина — тя облече неговото джинсово яке и нахлупи бейзболен каскет върху високия си кок. — Как мина денят ти?

— Имах доста работа — лаконично отвърна Брам, докато изкарваше джипа от паркинга.

Аманда внимателно го изгледа. По устните й заигра усмивка.

— Този твой израз ми е добре познат, Брам. Само не ми казвай, че отново си ми приготвил изненада!

— Защо, не обичаш ли изненадите? — невинно попита той.

— Знаеш, че ги обожавам. Но през последните две седмици ти просто ме засипа с тях!

Тя си припомни плюшения тигър, букетчетата диви цветя, които ненадейно се появяваха в куфарчето й, кошницата за пикник, която един ден бе открила пред вратата на офиса си, пълна със сандвичи с пушено говеждо, моркови и кутии диетична кока-кола.

Дегизировката на Джули бе напълно успешна. Когато излязоха от паркинга, кадилакът на Аманда тъкмо свиваше зад ъгъла, следван от няколко репортерски коли. Брам зави в противоположната посока и хвърли поглед в огледалото за обратно виждане.

— Чисто е. Можем спокойно да караме към дома.

— Към дома! — въздъхна Аманда. — Звучи прекрасно.

Той обгърна раменете й с дясната си ръка и тя се сгуши в него.

През целия път бъбриха за очакващите ги приятни мигове. Постепенно Аманда се отпусна, успокоена от неговия глас и присъствието му, вдъхващо й увереност.

Още щом паркираха пред ранчото, тя изскочи от джипа, заобиколи го тичешком и задърпа Брам за ръката, изгаряща от нетърпение да узнае какво е приготвил за нея.

— Къде е изненадата?

— Този път ще трябва сама да я откриеш — засмя се той.

— Знаеш, че неизвестността ужасно ме изнервя! — Аманда пристъпи в къщата, надникна в гостната и внимателно я огледа. — Кажи ми, къде си я скрил?

— Няма. — Той хвърли ключовете от колата на масичката.

— Аз обаче зная един начин да те накарам да проговориш — тя плъзна ръце под якето му, прегърна го през кръста и го погледна с дяволита усмивка. — Въпросът е дали ще го направиш, преди да съм започнала с мъченията или след това.

— А какви мъчения си измислила за мен? — Брам свали от главата й бейзболния каскет и го хвърли встрани.

— О, ужасни! За тях ще е необходима цяла нощ!

— Ах, започвам цял да треперя! — това бе самата истина. Само мисълта за нея го караше да тръпне в очакване. Махна фибите от косата й и тя се разпиля в ръцете му.

— Е, ще си признаеш ли? — попита Аманда и се притисна по-близо към него. Усети твърдата изпъкналост на мъжествеността му и отърка тялото си в нея. Той се предаде с гърлено ръмжене. Знаеше, че е изгубил играта, още преди да започне.

— Много ти харесва да ме измъчваш, нали Аманда? — попита я, като сведе глава, за да обсипе с целувки изящната й шия. Тя сладостно въздъхна и отметна глава назад. — Нима не забелязваш колко съм притеснен?

— Притеснен ли? — Аманда вдигна лице и потърси устните му. — Но защо?

— Заради изненадата — Брам леко докосна устата й, разпалвайки още по-силно нейната страст.

Тя се изви в ръцете му. Звънкият й смях накара слабините му да потръпнат от сладостна болка.

— Бях забравила за нея.

Той я целуна дълбоко и страстно. Искаше му се на свой ред поне за миг да престане да мисли за онова, което ги очакваше в спалнята. Аманда бе толкова непредсказуема! Ами ако отговореше с „не“ на молбата му?

— Брам — промълви тя задъхана, когато накрая устните им се разделиха. — Обичам те!

Той застина като вцепенен. Бе очаквал този миг цели три седмици! Това, че чуваше тези думи от нейната уста тъкмо сега, бе добър знак.

— Аз също те обичам, Аманда.

Тя сведе поглед и започна да си играе с копчетата на ризата му.

— Страх ме е — призна накрая.

— От какво?

— От щастието, което ме завладява, когато съм с теб. Боя се, че когато ме опознаеш истински, няма да искаш да бъдем заедно.

— Това никога няма да се случи!

— Но нали вече се е случило — с бившата ти съпруга?

Той я притисна по-близо към себе си и помилва косите й.

— Ние с теб изживяваме чудно приключение. Разбира се, нямаме гаранция, че ще бъдем заедно до края и че нашият път ще бъде щастлив и безоблачен. Ала смятам, че ако успеем да преодолеем трудностите, които ни очакват, ще се научим да бъдем толерантни един към друг.

— Може би от това се боя — прошепна Аманда, заровила глава в якето му. — Не мога да правя компромиси.

— Нито пък аз — Брам се засмя. — От друга страна обаче, освен теб не съм срещал много жени, заради които си струва да направиш компромис — леко я целуна по носа. — Което пък ме подсеща, че на леглото в спалнята ни чака изненадата.

— Ах, ти! — тя му намигна закачливо.

Той се усмихна, прегърна я с една ръка през раменете и я поведе по стълбите.

— Ще вляза пръв — каза развълнуван, когато почти бяха стигнали горе и взе последните няколко стъпала по две наведнъж. Отвори вратата на спалнята и хвърли поглед вътре, за да се убеди, че всичко е на мястото си. След това се обърна и с театрален жест я подкани да влезе.

С удоволствие забеляза безкрайната изненада, която се изписа по лицето й, когато погледна към леглото.

— Смокингът е за мен — подхвърли небрежно, сякаш Аманда би могла да не се досети сама.

Тя го изгледа с отворена уста, след което пристъпи към леглото и вдигна положената на него ефирна, дълга до земята рокля. После се обърна и го погледна с очи, замъглени от напиращите в тях сълзи.

— О, Брам! — прошепна. — Колко е красива!

— Харесва ли ти?

— Сякаш е направена от феи! — Аманда докосна дългата бухнала пола, обсипана с малки златисти и сребристи пайети. — Човешки ръце не биха могли да сътворят подобна прелест!

— Искам да я облечеш.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Това ли е изненадата?

— Само половината от нея. След като се преоблечем, ще вечеряме. Госпожа Бартън е приготвила за нас нещо специално. После ще ти покажа и останалата част.

Брам отиде да облече смокинга в банята, тъй като не бе сигурен, че ще успее да задържи ръцете си далеч от Аманда, докато плъзга скъпата рокля по прекрасното си тяло. Сега не биваше да я взима в обятията си. Щеше да го направи по-късно, след вечеря. Тогава щеше да има достатъчно време.

Когато се приготви, безмълвно отвори вратата, водеща към спалнята. Свела глава, Аманда бе застанала на пръсти, опряна с ръка на гардероба, и нахлузваше на краката си златистите сандали, които бе купил за нея. Роклята обгръщаше тялото й на златни и сребърни вълни. Корсажът, покриващ гърдите й, се придържаше от невероятно тънки презрамки, които можеха да бъдат скъсани с едно дръпване. Полата, падаща до пода, прилепваше към горната част на бедрата. Светлата й кожа сияеше с невиждана досега нежна белота. Косата й бе вдигната от едната страна, придържана от обсипана с пайети барета.

— Ау! — възкликна Аманда, когато се изправи и го видя. — Трябва по-често да обличаш смокинг!

Брам едва намери сили да отговори:

— А вие, госпожице Таркинтън, изглеждате като кралица на феите!

— Благодаря ти — тя обърна към него сияещото си лице.

— Ще тръгваме ли? — той й предложи ръката си.

Докато се спускаха надолу по стълбите, фееричната рокля леко шумолеше и му напомняше за дантеленото бельо и копринените чорапи, скрити под нея. Брам изпита желание още сега да свали дрехата от прекрасното й стройно тяло. Ала трябваше да се сдържи до края на вечерята.

Тази вечер трябваше да бъде най-забележителната в техния живот. По-късно с особено вълнение щяха да вкусват спомена за нея. Нещо му подсказваше, че невинаги ще бъдат така близо един до друг, както сега. Скоро Аманда нямаше да принадлежи единствено на него. Не след дълго щеше да стане обект на внимание на много хора, особено когато ставаше въпрос за зашитата на гражданските права или гласуването в последните избори.

След разкошната вечеря отидоха в гостната. Брам изгаси лампите и включи стереоуредбата. Аманда седна грациозно на коженото кресло пред камината. Той я изгледа продължително, припомнил си онази вечер, в която бе заспала в същото това кресло. Сега, застанал пред нея съвсем както тогава, се чувстваше така, сякаш отново се бе превърнал в срамежлив тийнейджър.

Протегна напред малката кадифена кутийка, която стискаше в ръката си. След това се отпусна пред Аманда на едно коляно и напрегнато се взря в лицето й. Искаше да запомни и най-малките подробности от нейното изражение, докато й подава пръстена и й предлага да свърже живота си с неговия.