Карол Дивайн
Звероукротителя (10)

Десета глава

Прекараха целия следобед в огромното легло на Брам. Аманда лежеше сгушена в него, с облегната на рамото му глава. Той лениво я милваше, отпуснат след страстната им любов.

— Закъсня за семинара — проговори Брам.

— М-мм.

— И то ужасно много.

Тя подпря брадичка на гърдите му, наслаждавайки се на обзелата я непозната досега леност, и се усмихна сънливо.

— Толкова много, че май не си струва изобщо да ходя.

— Е, щом е така, няма да настоявам — Брам отмахна влажните къдрици от поруменялото й лице.

— Лошото е, че не съм сигурна дали съм желана другаде.

— Нима имаш нужда от специална покана? — без да отделя поглед от нея, той я преобърна върху себе си. — Това достатъчно ли е?

— Господин Мастърсън — засмя се предизвикателно тя, — вие със сигурност знаете как да накарате една жена да се почувства тук като у дома си!

 

 

На другата сутрин, още полусънен, Брам се пресегна към другия край на леглото. Искаше му се да притисне към себе си стройното тяло на Аманда, да зарови лице в извивката на шията й. Ала до него нямаше никой. Той се изправи в леглото. Видя часовника и златните обеци на нощното шкафче. Безпокойството му изчезна. Една жена никога не би си тръгнала, без да вземе бижутата си.

Бързо стана от леглото, обу чифт шорти и отиде да я потърси. Най-напред надникна в кухнята. Може би Аманда бе огладняла. Той също умираше от глад.

Там обаче нямаше никой, макар че на масата имаше отворен пакет бисквити и наполовина празна чаша мляко. Той допи остатъка и взе няколко бисквити.

След като провери и в гостната, накрая погледна в последното помещение на долния етаж — тренировъчната зала, която досега не й беше показвал. Тя се простираше по цялата дължина на къщата. Едната й стена бе заета от огромни прозорци.

Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се вкамени.

Аманда бе там и играеше с Таша!

Косата й, разпиляна по раменете, блестеше като злато под слънчевите лъчи. Бе облечена в неговия син хавлиен халат. Навитите ръкави се вееха около китките и подчертаваха крехкостта на фигурата й. За негова голяма изненада, беше боса.

Тя тичаше по ниската трева и влачеше след себе си дебелото въже, което Таша дебнеше. Когато тигрицата скачаше към него, Аманда го дръпваше към себе си и се смееше щастливо.

Брам стоеше като омагьосан и наблюдаваше играта на жената и хищника. Макар ноктите й да бяха извадени, Таша можеше сериозно да нарани някого с мощен удар на лапата си. Ала някаква непозната сила сдържаше кръвожадните й инстинкти. Същата сила, която бе покорила неговото собствено сърце.

Това бе любовта.

Аманда спря, изправи се на пръсти и вдигна въжето, навито в ръката й. Таша послушно седна на задни лапи и зачака. Въжето полетя във въздуха. Тигрицата скочи след него с разперени лапи, сграбчи края му и леко се приземи. Аманда щастливо запляска с ръце.

Беше толкова красива! В него се появи непознато до сега желание. Копнееше да я съзерцава, да се наслаждава на гласа й, да я прегръща, да я люби, да я опознае. Сякаш бе получил скъп подарък, който трябваше да разопакова бавно и внимателно и да го пази като очите си.

Отдръпна се назад. Животът с Аманда Таркинтън щеше да бъде истинско предизвикателство. И то не само заради искрите, които непрестанно припламваха между тях. Тя имаше нужда от мъж, който да разбира какво означава известността, да не пречи на кариерата й, на когото да разчита, когато обществените задължения се смесят с личния й живот.

Брам се втурна през вратата и нададе дивашки вик, имитирайки Тарзан. Тя се обърна, махна му с ръка и се засмя. Таша, която прие това като знак за подновяване на играта, захапа въжето с мощните си челюсти и го дръпна. Аманда, която не очакваше това, изгуби равновесие и падна на земята. Тигрицата се отдалечи с доволен вид, стиснала въжето в устата си.

— Изглежда също като котка, която е изяла канарче — забеляза Аманда, която понечи да се изправи.

— Не, не ставай — той коленичи край нея и прегърна талията й. — Иначе Таша ще помисли, че искаш да играеш още, и веднага ще дотича.

— Искаш да кажеш, че трябва да се правя на умряла?

— Нещо такова.

— Добре тогава — тялото й рязко се изви в ръцете му, след което внезапно се отпусна на земята. Как ти се струва това?

— Не е лошо — Брам гальовно разроши косата й. — А сега гледай какво се казва майсторство — при тези думи той сякаш се вкамени. Очите му се разшириха, като че ли беше пронизан от ужасна болка. След това потрепери конвулсивно и внимателно се отпусна върху нея, преди да симулира великолепно последните гърчове на агония.

Под него Аманда се разтърси от весел смях.

— Как можеш да се смееш, когато аз умирам? — в гласа му прозвуча възмущение.

— Знаеш ли, повечето хора не се усмихват като теб, докато се прощават с живота.

Той се повдигна на лакът и я изгледа.

— Напротив, усмихват се, ако вярват, че отиват на небето.

— Наистина ли? Нима смиреният господин Мастърсън е абсолютно уверен, че ще го приемат в рая?

— Всъщност не — ръката му нежно отмахна косите, паднали на челото й. — Та аз вече съм там. Ти си моят рай.

Очите й срещнаха неговите.

— А ти — моят.

— Бих искал да ти направя признание, Аманда. Може да сметнеш, че действам прибързано. Ала когато пожелая нещо, не се спирам пред никакви пречки, за да го постига — устните му докоснаха челото й и меките коси на слепоочието. — Обичам те. Искам да останеш в живота ми завинаги.

Тя пое дълбоко дъх. Очите й, сини като небето, се разшириха.

— Брам, та ти едва ме познаваш!

— Не е така. Зная кое има значение за теб — твоята кариера, моето ранчо, Таша, Ебони и Зевс. Останалото съм готов да приема на доверие.

Аманда го изгледа втренчено, изумена от увереността в думите му.

— Няма да ти е никак лесно с мен. Аз съм твърде амбициозна и винаги имам ужасно много работа. Често дори не се прибирам за вечеря.

— Аз не искам от теб да се променяш. Освен може би по отношение на вечерята — Брам се засмя. — Ужасно си слаба.

— Слаба ли?

— Да. Обзалагам се, че мога да позная какво точно има в хладилника ти — царевични пръчици и диетична кола.

Аманда сбърчи нос.

— Този път сгреши, господин Всезнайко. Не са царевични пръчици, а моркови. Мразя царевица.

— И все пак почти познах — той зарови лице в шията й.

— Брам? — внезапно в гласа й прозвуча напрежение.

— Да?

— Какво мислиш по въпроса за децата?

Той вдигна глава и я погледна.

— Аз смятам, че двамата с теб ще имаме красиви деца. А ти?

— Според мен се налага да те осведомя, че съм възможно най-лошата домакиня на света. Освен това не мога да готвя. Пък и не съм готова напълно да се откажа от кариерата си заради семейството. Смятам, че и двамата родители би трябвало да взимат еднакво участие в отглеждането и възпитаването на децата.

— Нима мислиш, че си търся домашна прислужница или готвачка? Напротив — имам нужда от жена, която умее да се справя с трудностите и да отстоява онова, в което вярва. Която не се бои от лъвове, тигри и огромни мъже. Накратко казано, нуждая се от теб.

Аманда безмълвно притисна чело към неговото, неимоверно разчувствана от думите му. Устните им се докоснаха в целомъдрена целувка и запечатаха магията на мига. Дълбоко в нейното сърце се надигна нежна топлина, която постепенно се разля по цялото й тяло. Усети неговата мъжественост, неимоверната му сила и увереност.

Той лежеше наполовина върху нея, подпрян на лакти. Краката му бяха между леко разтворените й бедра. През нея премина гореща тръпка на сладостно очакване. Тя затвори очи и се отдаде на усещането. Пое дълбоко въздух и вдъхна аромата на трева и стоплена от слънцето земя. Чувстваше гъделичкането на смачканите тревни стебълца под свивките на коленете си. Ала най-силно от всичко усещаше присъствието, докосването и мириса на Брам.

Той нежно прошепна името й. Аманда отвори очи, усмихна се и изкусително плъзна длан по гърба му. След това, изумена от смелостта си, бързо пъхна ръце под ластика на неговите шорти. Никога преди не се бе любила на открито. Ала вчера той я бе научил на толкова нови неща с нежните си думи, продължителните целувки и пръстите, умеещи да разпалват в нея необуздана страст. Искаше да му покаже, че може не само да получава, но и сама да го дарява с наслади.

Смъкна шортите надолу и се наслади на усещането на голата му плът. Силните мускули тръпнеха под търсещите й длани. Той простена. Докосването й го възбуждаше до невероятен предел. Леко се повдигна нагоре, тъй като се боеше да не я смачка неволно с тежестта на тялото си.

Тя потръпна и обхвана в ръцете си най-чувствителната част на тялото му. Неспособен да сдържи страстния си стон, Брам застина неподвижно, тръпнещ в екстаз. Добила смелост, Аманда се реши да изследва останалата част от тялото му. Той насмалко не изгуби съзнание. С последни сили се сдържаше да не я обладае мигновено и да потъне дълбоко в сърцевината й.

Ала тяхната игра едва бе започнала. Трябваше да я подготви. По челото му изби пот. Усети сладостна болка в слабините и леко се отдръпна назад, повел борба с изкушението.

— Не! — тя отново го привлече към себе си. — Желая те!

— Ще те заболи — прошепна той с дрезгав глас. Ала нямаше сили да се съпротивява. Плътта му докосна нейната.

— Няма.

Брам се предаде и, изгубил контрол над себе си, потъна дълбоко в нея, мигновено сякаш беше пометен от огромна чувствена вълна. Аманда бе тясна, гореща и невероятно, възхитително влажна.

Ръцете й го прегърнаха още по-силно и го привлякоха надолу. Забравил всякакви задръжки, Брам се отпусна върху нея с цялата си тежест, насърчаван от нейния плам. Под него Аманда извиваше тялото си в ритъма на неговата копнееща плът. Чу задъхания й накъсан стон и, неспособен да се сдържа нито миг повече, с последно движение потъна докрай в нея и се отпусна в сладостна забрава.

Дълго време останаха неподвижни, неспособни да помръднат. Брам бе положил глава на рамото й. Съзнаваше, че трябва да стане и да я освободи. Беше твърде едър и тежък. Ала не можеше да помръдне. Мускулите на ръцете и краката му отказваха да го слушат.

Аманда изстена и обви краката си около кръста му. Изненадан, той вдигна глава и я погледна. Лицето й блестеше от ситни капчици пот. Засенчени от натежалите клепки, очите й бавно се фокусираха върху него. Връхчето на езика й се плъзна по горната устна и дишането й отново се учести.

— Хареса ли ти? — попита Брам, като леко размърда тялото си, все още потънало в нея.

Аманда отново изстена в отговор. Той се засмя. Страстният й вид го опияняваше. Пак се размърда. Зърната й мигновено се втвърдиха и по страните й изби руменина. Тялото й се изви назад, за да го приеме по-дълбоко в себе си.

Брам усети как в него се надига опияняващ пламък. Кръвта нахлу в тялото му там, където то се съединяваше с нейното. Сърцето му лудо затуптя.

— О, Брам! — прошепна Аманда с притворени очи.

Той се отдръпна назад и започна играта отначало, като караше зениците й да се разширяват от удоволствие, докато накрая, не можейки да издържа повече, отново потъна дълбоко в нея.

— Аманда, обичам те! — мускулите му се напрегнаха, докато се опитваше да влезе в ритъм с нейното тяло. Чу собствения си глас да повтаря отново и отново: — Обичам те, обичам те…

Бедрата й се извиха нагоре. Брам заглуши стона й на сладостно облекчение със своя дрезгав вик. Гласовете им отекнаха високо в небето и се изгубиха сред шепота на дърветата.

Дълго лежаха притиснати един към друг. Накрая Брам се претърколи настрани и прислони Аманда в прегръдката си. Обзети от изтощение, двамата потънаха в сън.

Когато се събудиха, бе късен следобед. Обзети от силен глад, заедно отидоха в кухнята и си устроиха истинско пиршество с плодове, сирене, сандвичи с пушено говеждо и бисквити. След това се изкъпаха и облякоха.

Той й даде работен комбинезон и мека фланелка. Аманда нави ръкавите и крачолите, сякаш отново бе малко момиченце, решило да участва в маскарад. През остатъка от деня обиколиха цялото ранчо на коне. Върнаха се едва по здрач. Госпожа Бартън беше оставила вечерята да се претопля във фурната.

Ала до полунощ не се докоснаха до нея.

Когато настъпи утрото на понеделника, Аманда Таркинтън за първи път в живота си позвъни в Окръжната прокуратура, за да съобщи, че не се чувства добре.